Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница16/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   34

Нищо не е по-трудно за предприемане, по-опасно за провеждане или по-несигурно за успеха си от това да застанеш начело на въвеждането на нов ред на нещата. На новатора врагове са всички, които се облагодетелстват от утвърдените вече норми, а негови равнодушни защитници са онези, които могат да се облагодетелстват от новите условия.

Николо Макиавели

Тази глава е кратък обзор на методологията за лечение на рака на д-р Рашид Бутар. По-голямата част от информацията е осигурена от него. Той разбира какво става в медицинската система. Знае и основните причини за болестите - наличие на тежки метали и други отровни вещества в организма. Още по-важно е, че разбира какво трябва да направи човек, за да възстанови здравето си.

5 стъпки за лечението на рака

Първа стъпка: Очисти

Премахни отровите от биологичната система

Това е първата и основна стъпка за очистванс на биологичната система. В организма се натрупват тежки метали заедно с постоянни органични замърсители. Като следствие от перманентната липса на подходяща диета и натрупването на гореспоменатите отрови във физиологичните функции настъпват промени. Както би се случило с изригващ вулкан, така по аналогия върху имунната система се стоварва офомен товар.

Този процес води до увеличаване на клетъчните мутации. Често крайният резултат е рак, тъй като защитните антиоксидантни механизми не могат да се справят със зачестилите клетъчни мутации. Апоптозата (програмираната клетъчна смърт), отговаряща за саморазрушаването на анормалните, нездрави клетки, става пасивна, съдействайки на раковите клетки да растат безпрепятствено. Точно това се случва преди появата на рака.

Втора стъпка: Подобри

Промени физиологичната среда

От петте стъпки тази стъпка е най-дълга и най-трудна. Тук се включват всички терапии, чиято цел е да направят биологичната система неподходяща за рака. Към тях се отнасят подходящата диета, хранителните добавки (витамини, минерали, билки и ангиоксиданти), автохемотерапи-ята, водородният пероксид, хипертермията и хипербариевият кислород, както и други методи, увеличаващи насищането на клетките с кислород. Подпомагането на отделителната система, незатрудняването на храносмилателната система и засилването на умствените аспскти (духовни, емоционални и мисловни), са решаващи фактори при лечението на рака. Още нещо критично на този етап е необходимостта да се възстанови надеждата.

Трета стъпка: Поправи

Възстанови и стимулирай имунната система

Тази стъпка се състои от възстановяване и поправяне на компрометираната имунна система. Д-р Бутар предлага стриктен режим, който включва използването на високоспецифични имуномодулиращи поли-пептидни аналози. Важно е да се помни, че ако човек има рак, имунната система е увредена със сигурност. Затова от съществена важност е тя да се възстанови и да се регулира до такава степен, че по естествен начин сама да започне да се справя с проблема.

Четвърта стъпка: Разпознай

Насочи се към победа над рака

Това е специфичен метод за победа над рака от вече възстановената и действаща имунна система, която преди е била увредена. Д-р Бутар назовава тази техника с акронима AARSOTA, получен от началните английски букви на „автогенен антигенен рецептор, предназначен за специфично онкогенично атакуване”. Това по същество е метод, чрез който организмът може да разпознае рака като чужд елемент и да позволи на имунната система да се насочи към него.

Пример за това са човешкият хорионгонадотропин и алфафетопро-теин, които са неспецифични маркери за рака, но са също маркери и за бременност. Плодът расте в женския организъм, но се разпознава като чуждо тяло. Защо имунната система не се бори срещу него? Защото тези маркери (хорионгонадотропин и алфафетопротеин) помагат на организма да разпознае този растящ организъм и да не го атакува. Обаче раковите клетки се държат като плода, като отделят същите маркери. Д-р Бутар разработва AARSOTA като средство да се преодолее това „маски-ровъчно” изобретение, което ракът използва, за да се активизира имунната система да разпознае „подписа” на рака и да започне да се бори с него.

Пета стъпка: Поддържай

Поддържай промените, постигнати след първите четири стъпки

Пациентите, болни от рак, често се връщат към старите си вредни навици и не спазват последователно важните аспекти на своя метод за лечение. Затова ракът отново става активен. Промените с първите четири стъпки трябва да бъдат поддържани. Иначе ракът ще се върне. Петата стъпка на д-р Бутар е насочена към поддържане на успеха, постигнат с първите четири стъпки, и „притискане на рака до стената” завинаги.

Седем причини за токсичност

Д-р Бутар споделя: „Моят опит от работата ми с няколко хиляди пациенти от целия свят ме е научил, че огромното количество токсини имат седем основни източника. Говоря за познание от първа ръка, когато казвам, че тези причини за токсичност могат успешно да бъдат атакувани и премахнати. Ключовата дума тук е успешно и сс отнася за справянето с огромното количество окислителен стрес. Когато това се случи, хро-ничната болест просто не може да съществува. За нея е невъзможно да „построи дом” в организъм, в който окислителната площ е минимална или дори не съществува. Вече няма причина, която да предизвиква засилването на окислителен стрес, водещ до хронични заболявания”.

Нека да прегледаме и накратко да изследваме тези седем причини за токсичност.

Първа причина за токсичност - тежките метали

Тежки метали са живак, олово, антимон, никел, кадмий, калай, арсен, уран и др. Освен че причиняват значително окисление, те са „двойно опасни”, защото имат способността да заместват много от най-важните минерали, от които организмът се нуждае, за да функционира както трябва. Тези минерали са магнезий, мед, манган, цинк, селен и други. Тежките метали (и особено живакът) причиняват смущения на ендокринната система, която регулира нивата на хормоните. Освен това някои хора получават допълнителни усложнения в резултат на алергична реакция към въпросния метал.

Д-р Бутар е председател на Американския борд за клинична токсико-логия на металите. Той отговаря за съставянето на образователни материали за лекари във връзка с опасностите от тежките метали: как да се разпознае наличието на тежки метали в организма и как да се отстранят безопасно и успешно от пациента. В неговите задължения влиза и това да бъде информиран за най-новите изследвания на тежките метали и хроничните болести. Много от тези изследвания се публикуват в Toxline

- информационнотърсеща система, свързана с уебсайта на Национал-ната библиотека по медицина. Toxline е под покровителството на Агенцията за токсични вещества и регистриране на заболяванията, която е подразделение на Центъра за превенция и контрол над заболяванията.

Търсенето на „живак” в системата Toxline открива 358 изследвания, свързващи живака със сърдечносъдовите болести, 643 изследвания - с рака, и 1 445 изследвания - с невродегенеративните болести (като аути-зъм, Алцхаймер и т.н.). Не забравяйте, че живакът е само един от многото тежки метали, за които се знае, че имат сериозно негативно влияние върху здравето. Примерът, използван в тази система за търсене, е с цел да получим информация за живака. При търсенето не се проверяват всички метали, допринасящи за тези болестни процеси. Лекарите, които не приемат хроничната токсичност на тежките метали като основателна тревога в своята клинична практика, правят компромис със своята честност и мотивите им са силно подозрителни. Простите факти представят крещящата истината, че всеки лесно може да се убеди в токсичността на металите, ако просто отвори очите си и изостави пристрастията си!

За този пример избрах живака, защото причинява някои от най-големите поражения в човешкия организъм. И сс смята за втория най-отро-вен елемент за човека според Агенцията за защита на околната среда. Само уранът се приема за по-токсичен. Например, когато чуем за разсипване на живак в някоя гимназия, учениците се евакуират и специализирани екипи отцепват непосредствения район, защото е „област с концентрация на опасни вещества”. На никого не се позволява да влиза там, докато Отделът за здраве и безопасност при работа не почисти сградата. Между другото, това се прави, когато е разпилян неорганичен живак, който всъщност е най-малко отровният вариант на този метал.

Втора причина за токсичност - постоянни органични замърсители

Втората категория токсини е известна като постоянни органични замърсители. Те имат склонността да се задържат в организма и са трудни за изхвърляне. Някои от тях могат да се предават от майка на дете и засягат и двата пола, докато са още в утробата. Много от тези замърсители включват инсектицидите, използвани през 50-те и 60-те години на миналия век. Макар че сега са забранени и не се използват, тяхното влияние все още е причина за появата на вродени дефекти при деца две поколения по-късно.

През 2000 г. конгресът на Световната здравна организация се проведе в Южна Африка, за да се обсъди влиянието на дванайсетте най-смъртоносни органични съединения и замърсители, наречени „мръсната дузина”. Имаше съгласувани усилия индустриализираните държави да постигнат консенсус и да спрат изхвърлянето на тези опасни елементи в околната среда, тъй като „мръсната дузина” сега ясно се разкрива като причина за много болестни процеси. Тези смъртоносни органични съединения и замърсители включват диоксини, ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлоретан), ПХБ (полихлорирани бифенили), хлордан, фурани и много други инсектициди. Дори ако всички развити страни веднага спрат да използват тези вещества, те вече имат огромна преднина. Най-новите токсични вещества в „мръсната дузина” са въведени през 1957 г., преди повече от 50 години, а най-старите са влезли в употреба от 1913 г. -преди почти 100 години. Тези замърсители съществуват в пестицидите, инсектицидите, лаковете, почистващите разтвори и буквално във всеки продукт в аерозолна опаковка, бутилката под вашата кухненска мивка или в гаража ви точно сега. Внимавайте, когато използвате който и да е химически продукт, независимо от твърденията на производителя, че е безопасен.

През 2005 г. работната група за околната среда пуска доклад от Джейн Хулихан и Тимъти Кроп „Товар за организма: замърсяването на новородените”. Направено е изследване на пъпната връв на новородени бебета за 413 различни индустриални химически всщсства. За 287 от тези вещества резултатите са положителни. Става въпрос за живак, ДДТ (ди-хлоро-дифенил-трихлоретан), диоксини, ПХБ (полихлорирани бифе-нили), флуорирани въглеводороди, органофосфати и други. Кръвта за проба била взета още през първия ден на бебетата, току-що дошли на тази планета! Само помислете какво е цялостното въздействие на тези и подобни токсични вещества, предавани от майката на бебето!

Трета причина за токсичност - опортюнисти

Третата причина за токсичност представляват опортюнистичните инфекции, причинени от бактерии, вируси, паразити, квасни гъбички и много други микроорганизми. Наричам ги опортюнисти, защото имат нужда от благоприятна възможност14 преди да се заселят в човешкия организъм. Трябва да се създаде подходяща среда, за да може те да оцелеят и да се развиват. Този трети вид отрова е всъщност силно зависим от първите две причини за токсичност, тъй като тежките метали и органичните замърсители потискат имунната система и правят организма уязвим за опортюнистичните болестотворни микроорганизми. Опортюнистите са единственият клас от седемте причини за токсичност, с които съвременната медицина чудесно се справя и може да премахне с антибиотици, антивирусни и антимикотични препарати. Обаче медицинските специалисти не могат да ви отговорят на въпроса защо днес има повече инфекциозни болестотворни микроби, отколкото е имало в миналото. Никой не отчита първите два вида отрови като причина за необузданото увеличаване на опортюнистичните инфекции, засилено и от устойчивостта на микроорганизмите към лекарствата поради прекалената употреба на антибиотици и други медикаменти.

Проблемът защо един човек получава определена инфекция, а друг - не, никога не е изследван. Отговорът е, че това се дължи на състоянието на имунната система на всеки човек, че има разлики във вида и количеството токсичност, които причиняват срив в имунната система. Лекарствата действат, но ако не се справите с основната причина за потискането на имунната система, проблемът ще се появи отново. Първите две причини за токсичност, отговорни за отслабването на имунитета, се пренебрегват от конвенционалната медицина. За известно време тези инфекции могат да се победят с лекарства, но щом спрете да взимате медикаменти, проблемът винаги ще се появява отново. Докато не се игнорира причината за потискането на имунната система, тези проблеми ще продължават да се повтарят като кошмар. Ето защо заболяванията при квасно-гъбични инфекции при жените и гъбичната инфекция (три-хофития) по слабините и краката са упорити и показват, че трябва да се търсят съществуващите причини.

Четвърта причина за токсичност - енергийна токсичност

Обсъжданите три причини за токсичност са обективно измерими, но останалите четири са малко по-абстрактни. Енергийната токсичност включва всички мощни енергийни вълни, които всеки ден преминават над, под и през човешкото тяло. В съвременното общество организмите са бомбардирани с енергийна токсичност от неща, които не можем да видим: електромагнитната радиация (от електропроводите и микровълновите фурни) и обкръжаващата радиация (от мобилните телефони, военните радарни системи, сателитите и компютърните екрани). Тази четвърта причина за токсичност се увеличава с главозамайващо висок експоненциален процент.

Степента на заобикалящата радиация от клетъчните телефони, на която сме изложени, е пример на енергийна токсичност. Какво е вероятното въздействие на клетъчните телефони по отношение на токсичността дълго преди масовото им използване? През 80-те години д-р Джордж Карло, адвокат и изследовател от Института за наука, технолог ия и обществена политика, провежда изследване на радиацията от клетъчните телефони и връзката им с рака. Изследването всъщност е спонсорирано едновременно от федералното управление и от производител на клетъчни телефони. Целта е да се докаже, че радиацията от клетъчните телефони не причинява рак, но за съжаление данните показват точно обратното.

Д-р Карло обяснява на д-р Бутар (лично), че от 1984 г. до 2004 г. на световния пазар е продаден първият милиард клетъчни телефони. Само след 18 месеца (не след още 20 години) се появява вторият милиард. За по-малко от една година третият милиард клетъчни телефони наводнява въздушните пътища. В резултат на това през последните десетилетия в средните градски райони заобикалящата радиация от клетъчните телефони се е увеличила с 500 000 процента. В своята книга „Клетъчните телефони: невидима заплаха в безжичната епоха” д-р Карло докладва, че процентът на смъртност, причинена от рак на мозъка, е по-висок сред хората, които използват телефони и хендефри. И тъй като компания за клетъчни телефони е спонсорирала изследването, поискала своите права и не било допуснато данните да се оповестят. Но д-р Карло написва няколко книги по темата, които разкриват влиянието на тази конкретна токсичност върху здравето и околната среда.

Някои читатели може би са запознати от все по-честите новинарски емисии за драстичното намаляване на популацията на медоносни пчели през последните няколко години. Истината е, че популациите на пчели бързо изчезват на четири от петте континента. Предполага се, че причините за това са паразити, епидемии и инсектициди. Но в действителност това има много общо със съществуващия в естествено състояние минерал магнетит и с това как радиацията от клетъчните телефони влияе върху него. Пчелите имат магнетит в чревния си тракт. При хората той се намира в мозъка. Птиците го имат в човките си. Магнетитът ни помага да се ориентираме, като се подрежда спрямо магнитната мрежа на земята и така позволява да се ориентираме в посоката. На него животните и птиците дължат способността си да намират пътя обратно към дома, макар да са отдалечени на хиляди километри разстояние. Този минерал ни помага да си обясним как определени видове птици намират обратния път към земите си за гнездене и следват определени миграционни модели.

Когато се подрежда спрямо магнитната мрежа на земята, магнетитът в чревния тракт на пчелите им позволява да намерят пътя обратно към кошерите си. Обаче невероятното повишаване на заобикалящата радиация от клетъчните телефони пречи на магнетита да се подреди правилно спрямо земната магнитна мрежа. Така пчелите не могат да се ориентират и никога не намират пътя към кошера. Резултатът е бързото изчезване на пчелните популации.

Домашните гълъби също имат магнетит в човките си както повечето птици. Състезанието е домашни гълъби е древен и много изискан спорт, който ориентира птиците на състезание до 900 километра. Допреди няколко години броят на гълъбите, които се придържат към курса и завършват състезанието, беше 85 процента, но днес само 15 процента от тях се завръщат живи.

Представете си какво катастрофално влияние би имало изчезването на медоносните пчели. Те опрашват огромно количество от хранителните запаси. Без пчелите повечето храни няма да растат. Около една трета от храните, които хората използват, са от опрашени от насекомите растения. А медоносната пчела отговаря за 80 процента от това опрашване. Изследване на университета „Корнел” от 2000 г. стига до извода, че чистата стойност на популацията от медоносни пчели за земеделието на Съединените щати се изчислява на повече от 14.6 милиарда долара. И това е информация от преди десетилетие!



232

Преди да премина към следващия вид отрова, има още нещо, което искам да спомена във връзка с тази четвърта причина за токсичност. Това е използването на микровълновите фурни. Трябва да знаете, че това не е естествен начин за стопляне на храна. Болните от рак, които д-р Бутар изследва за енергийна токсичност, са имали най-високи нива от всички различни видове енергийна токсичност вследствие от излагане на микровълнова радиация. Аз лично не използвам микровълнова печка от 2005 г. и дори нямам такава нито вкъщи, нито в офиса си. Надявам се фактите да ви убедят да изхвърлите от употреба микровълновата фурна. Обаче тостерите и конверторните фурни са добри.

Пета причина за токсичност - емоционална и физиологична токсичност

Независимо дали осъзнавате или не, клетките имат своя собствена интелигентност. Те също имат памет, която е напълно независима от съзнателния разум. Атлетите и танцьорите знаят какво е „мускулна памет”. Когато постоянно тренирате и дойде време да се състсзавате, тялото помни всички действия, които са ви необходими, без да се налага да мислите. По подобен начин терапевтите, занимаващи се с травми и посттравматични стресови разстройства, често използват физическа намеса вместо „говорна терапия”, защото точно там, вътре в тялото, се съхраняват спомените.

Връзката между физическото и умственото здраве вече не се поставя под въпрос. Всеки пациент, страдащ от рак, когото съм срещал, не започва възстановителна терапия, докато не разреши емоционалните си проблеми. Само хората, които успешно успяват да се справят и с гнева си, да простят и да обичат безусловно, имат шанс да спечелят битката.

Д-р Райк Гиърд Хамер, немски онколог, чийто син трагично загива в инцидент през 1978 г., извършва забележителна работа в тази област. Той и съпругата му преживяват ужасна скръб след загубата на сина си. Накрая д-р Хамср заболява от рак на тестисите, а съпругата му развива рак на гърдата, от който умира. Той в края на краищата открива, че при всички видове рак съществува психосоматична връзка и се излекува. Десетки хиляди хора са прочели неговата книга и приписват възстановяването си на неговото откритие.

Негативните чувства са една от най-токсичните и опасни форми на окислителен стрес, защото са коварни и често биват потискани. Те „загнояват” като абсцес, разяждат доброто и разрушават любовта. Крият се от нас дори когато смятаме, че сме се справили с тях, и витаят в нодсъзнанието, създавайки още повече неудобства и болка. Бъдете смели и стигнете до тези плашещи места! Това може да е липсващото звено в лечението на болестта.

Шеста причина за токсичност - хранителна токсичност

Шестият вид токсичност не се отнася до химическите вещества, добавени в храната. Те са включени в първите две групи отрови. Този вид токсичност включва генномодифицираните храни, манипулирането и облъчването им и технологичните промени, които налага съвременното хранително производство. Тревожен е фактът, че тези форми на манипулация на храните са съвсем нови и неизследвани и нямаме представа за тяхното въздействие върху човешката физиология. Усложненията могат да бъдат разрушителни.

Кой иска да поеме риска да консумира тези нови продукти, а след това да изчака, за да види какво влияние ще имат върху него след 20 години? Генетичната модификация манипулира самата същност на хранителните вещества, като променя тяхното ДНК. Вече промененото ДНК става част от същността на организма ни, когато се асимилира и възприеме от него. То има потенциал да увреди или дори по-лошо - да се включи в човешкия генетичен код.

ДНК-то на царевицата, соята и другите продукти са генетично модифицирани, но въпросът е какво ще направи това ДНК вътре в човешкия организъм, когато се консумира? Освен това организмът може да не разпознае това генномодифицирано вещество като храна, тьй като то е променено от първоначалното си състояние.

Всичко неестествено за организма се приема за антиген, срещу който ще се създадат антитела. По този начин потенциално се създават много нови автоимунни болести. В действителност има твърде много въпроси без отговор. Най-лесното ръководно правило е напълно да избягваме продукция на генетично модифицирани организми (ГМО) и облъчвани продукти. Помнете, че ако по някакъв начин се променени първоначалното състояние на нещо, дадено му от Бога, то не е подходящо за човешкия организъм. Връщаме се към един и същи съвет: създаденото от Бога е добро, направеното от човека е лудост15.

Седма причина за токсичност -духовна токсичност

Седмата отрова д-р Бутар нарича „духовна токсичност”. Той смята, че човек развива такъв вид токсичност всеки път, когато си мисли, че другите нямат правото да вярват в нещо, което противоречи на собствените му убеждения. Според д-р Бутар закостенелите лични убеждения причиняват този вид токсичност.

Макар да съм съгласен с д-р Бутар, че всички хора имат право да вярват в каквото искат, това НЕ означава, че всички вярвания са еднакво истинни. Д-р Бутар е уверен, че всички духовни пътища накрая водят към едно и също място - небето, стига религиозните последователи да са искрени. Ще трябва да изкажа с уважение несъгласието си спрямо моя приятел по тази тема, тъй като съм християнин и вярвам, че има само един път към Небето и че той се разкрива чрез покаяние и вяра в Исус Христос като Господ и Спасител. Вярващите в друг спасител, макар и напълно да са искрени, искрено грешат. Исус Христос казва това в Библията: „Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не идва при Отец освен чрез Мен” (Библия, Евангелие според Йоан 14:6).

Искам да благодаря на д-р Бутар за неговото съдействие за написването на тази глава. За да научите повече за новаторските подходи на д-р Бутар по отношение на лекуването на рака, аутизма и други болести, моля, посетете www.DrButtar.com.

Гпава 8

ТРИ ЧЕСТО СРЕЩАНИ ВИДОВЕ РАК И КАХЕКСИЯТА



Мамограмите увеличават риска от развиване на рак на гърдата, както и разпространяване или метастази на вече съществуващ тумор.

Д-р Чарлс Б. Симоне

Целта на тази книга не е да разглежда специфичните видове рак, но по-скоро да представи на читателя определени нетоксични алтернативни методи за лечение, които действат в по-голямата част дори в напредналите стадии. Въпреки това в тази част на книгата разглеждам три често срещани вида рак: рак на гърдата, рак на кожата и рак на простатата. Тази глава завършва с част, посветена на кахексията.

Рак на гърдата

Всяка година над 225 000 жени се диагностицират с рак на гърдата. Почти 25 процента от тях умират от болестта. САЩ е на едно от първите места в света по рак на гърдата. Преди петдесет години само една от двадесет жени е диагностицирана с този вид рак. Сега това се случва на всеки седем от двадесет жени. Тъй като това е често срещано заболяване, посвещавам цяла част от книгата на този вид рак.

Всеки месец октомври започва с внезапна медийна кампания, позната като Месец на националната бдителност срещу рака на гърдата. Изобилстват розовите панделки и навсякъде се тръби: „Направете си мамогра-ма!”. Високо доходни компании като „Ейвън” и „Ревлон” са се кооперирали с фондацията на Сюзън Г. Комен „Състезание за лекарство” от Далас. Мото на един от месеците за бдителност срещу рака на гърдата е Ранното откриване на болестта е вашата най-добра защита.

Така че май всички сме готови да си вържем розови панделки, да си сложим гуменки и да се затичаме по пътищата, нали? Чакайте малко! Преди да бъдем отнесени от емоционалната вихрушка, трябва да се сблъскаме с няколко истини за рака на гърдата. Преди всичко кой има изгода от болестта? Знам, че звучи цинично, но цялата книга е насочена към разбиването на нечия пропаганда и към откриването на истината. А истината често е замъглена от емоциите, породени от болестта. Затова нека да ви задам въпрос: знаете ли, че основният спонсор на Месеца на бдителност срещу рака на гърдата е „Астра зенека”? Този „играч” на Биг фарма организира първоначалното събитие през 1985 г.

„Астра зенека” е компанията, която произвежда спорното и широко предписвано лекарство за рак на гърдата „Тамоксифен”. В своята книга „Подведен под отговорност: ракови изследвания” д-р Тибор Дж. Хеге-дъс пише: „Тамоксифен се изписва на жени с рак на гърдата, за да блокира навлизането на естрадиол в туморниге клетки. А туморните клетки са зависими от този хормон за стимулиране на растежа си. Когато не изпълняват първоначалното си предназначение, хормоните са принудени да пътуват до други органи”. Това, от своя страна, стимулира разрастването на клетки в обвивката на матката, а в определени случаи причинява ендометриален рак!

Спомняте ли се кои са причините за рака? Спомняте ли си цитата на д-р Стивън Ейър за инсулиноподобния растежен фактор? Според JT. Р. Уайзмън, патолог в „Роуъл Виктория Инфърмъри”, „Тамоксифен стимулира пролиферацията на клетки, като прави клетките чувствителни към възпроизвеждащото влияние на инсулиноподобния растежен фактор.” В своята статия „Тамоксифен - сълзи и ужас” Бети Мартини пише: „Целта на нсулиноподобния растежен фактор е да засилва растежния фактор при животни и хора. Той стимулира и ускорява рака при жени, които приемат тамоксифен. Една от причините за хаоса в „Монсанто”, предизвикан от продажбата на хормона на растежа, който се инжектира в крави, е нечуваното увеличаване на инсулиноподобния растежен фактор. Това ще предизвика взрив от рак при хората след прием на мляко. Химическата компания веднага ще ни продаде бензин с името „Тамоксифен”, за да угаси пожара” (виж www.holisticmed.com/toxic/tamoxifen.shtml).

В своята книга „Млякото: смъртоносната отрова” Робърт Коен твърди: „Единственият най-тревожен аспект на rBGH (волски хормон на растежа), от гледна точна на човешката безопасност, засяга инсулиноподобния растежен фактор, който е свързан с рака на гърдата”. Според д-р Самюъл Епстайн „инсулиноподобния растежен фактор не се разрушава чрез пастьоризация, оцелява в храносмилателния процес, абсорбира се в кръвта и има силно влияние върху растежа”. Епстайн казва, че е много вероятно инсулиноподобния растежен фактор да спомага за израждането на нормалната гръдна тъкан в ракови клетки и да позволява на вече злокачествените ракови клетки на гърдата да нахлуват и да мигрират до отдалечени органи.

Схващате ли за какво става въпрос? Можете ли да си представите какво се случва с човека, който използва мляко с рекомбинантния волски хормон на растежа и тамоксифен? В статия от 1994 г. Бети Мартини пише: „Тамоксифен се тества отново и отново в продължение на повече от 15 години. Лаборантите признават измамата, много противопоказания просто се пренебрегват, резултатите от тестовете са ограничени по продължителност, а вторичните ефекти не са проследявани, въпреки че от тях страдат и умират жени. Тестовете не доказват, че веществото действа. Затова ги повтарят отново и отново, но с вашите пари. Клиничните изпитания ще продължават, докато се намери начин да се стигне до резултати, които да са в полза на здравите жени, купуващи отровата заради болест, която нямат, но лекарството ще им я докара!”

През април 1996 г. Световната здравна организация обявява тамоксифен за канцероген, но „Астра зенека” продължава да продава това отров-но „лекарство”. В статия от 16 май 2000 г. на Ню Йорк Таймс Националният институт за науки за здрава околна среда изброява веществата, за които се знае, че са канцерогени. В този списък е включен тамоксифен! Приемането на канцероген, за да се спре разпространението на рака, е като да се играе на „руска рулетка” с напълно заредена картечница! През 1999 г. списание Сайънс публикува изследване на Медицинския център на университета „Дюк”, показващо, че при употреба тамоксифен всъщност причинява растеж на рака на гърдата!

По-малко известно е, че „Астра зенека” предлага също хербициди и фунгициди. За един от техните продукти - органохлорния пестицид „Ацетохлор” - се предполага, че е фактор, причиняващ рак на гърдата. Всяка година в околната среда се изхвърлят милиони тонове токсични вещества. Обаче само три процента от 80 000-те хиляди използвани химически вещества са тествани за безопасност (Бат, Ш. Рак ООД. 1999, с. 36). Тези отровни бомби със закъснител се намират във водата, въздуха и в почвата.

Защо е толкова оглушително мълчанието, когато става въпрос за отравяне на околната среда, за наличието на канцерогени в хербицидите, пестицидите, пластмасата и други отровни химикали, за които е известно, че причиняват рак - особено рак на гърдата? Знаете ли, че Американското общество на болните от рак е основано през 1913 г.с подкрепата на семейство Рокфелер? Членове на химическия и фармацевтичния бизнес отдавна имат главни постове в борда на директорите му. Възможно ли е това да има отношение къмнеобяснимото мълчание във връзка с рака, провокиран от отровите в околната среда? Това е само мисъл.

За съжаление ракът на гърдата стана любимец на корпоративна Америка. Компаниите използват розовите панделки, за да продават своите продукти и да изграждат имидж пред клиентите си, като рекламират с лозунгите си. Междувременно процентът на болните от рак всяка година продължава да расте. Факторите, причиняващи това заболяване, са много и в никакъв случай не можем да обхванем всички, но ще разгледаме три основни причини: мамограмите, средствата против изпотяване и сутиените. Този списък може да ви се струва стряскащ, но ще започнете да го разбирате, докато ви представям значението на всяка една от тях за развитието на рак на гърдата.

Първа причина: мамографията

Ракът на гърдата сред американските жени на възраст между 44 и 55 години е водеща причина за смърт. Съществуват огромни кампании всяка година жените да си правят мамограми, за да „предотвратят” рака на гърдата чрез „ранна диагностика”. Но как бихте реагирали, ако разберете, че вместо да диагностицират, мамограмите всъщностпричиняват рак? Д-р Чарлс Симоне, бивш сътрудник на Националния институт за онкологични заболявания, твърди: „Мамограмите увеличават риска от развиване на рак на гърдата и повишават риска от разпространяване или метасгази на вече съществуващ тумор” (виж www.mercola.com/2000/ oct/29/breast_cancer_awareness.htm).

Разбирате ли, мамограмата не е нищо друго освен рентгенова снимка на гърдата. На нея могат да се забележат туморни образувания, които иначе не биха се открили при обикновен преглед. Както всички рентгенови лъчи, мамограмите използват дози от йонизираща радиация, за да създадат образ. След това рентгенолозите анализират образа и търсят анормални израстъци. По този начин при профилактичния преглед всяка година по-голяма част от гръдната тъкан се излага на причиняваща рак радиация.

Дали мамографията е успешно срсдство за откриване на тумори? Много лекари казват „не”. В шведско изследване на 60 000 жени 70 процента от туморите, открити чрез направени мамограми, се оказват лъжливи негативи. Тези “лъжливи негативи” са не само емоционално и финансово натоварване за жертвите, но и водят до излишни и инвазивни биопсии (Лидбринк, Е. Бритиш Медикъл Джърнъл. 1996, с. 273-276).

Според д-р Ръсел Л. Блейлок ежегодните рентгенови прегледи повишават риска от рак на гърдата с 2 процента на година. За десет години рискът ще сс е увеличил с 20 процента. В своята книга „Политиката срещу рака” д-р Самюъл Епстайн твърди: „Редовната мамография на по-млади жени увеличава риска от рак на гърдата. През последното десетилетие анализът на контролирани тестовс показва устойчиво повишаване на смъртността от рак на гърдата в рамките на няколко години след началото на поредицата ежегодни прегледи. Това потвърждава доказателствата за високата чувствителност на гърдата преди периода на менопаузата и на кумулативното канцерогенно влияние на радиацията” (Политиката срещу рака. с. 539).

През 1995 г. британският медицински журнал The Lancet докладва, че откакто е въведена мамографската образна диагностика през 1983 г., разпространението на дуктален карцином ин ситу, който представлява 12 процента от всички случаи на рак на гърдата, се е увеличило с 328 процента. 200 процента от това увеличение е в резултат от използването на мамография. Тогава защо конвенционалната медицина продължава да препоръчва това изследване? Изчислете: 150-те долара за мамограма за всички 70 милиона американски жени над 40 години прави огромната сума от 10 милиарда долара на година. Според д-р Джеймс Хоуенстайн „Тази индустрия поддържа рентгенолозите, техниците на рентгеновите апарати, хирурзите, медицинските сестри, производителите на медицинско оборудване, болниците и т.н. И няма да й бъде позволено да изчезне чрез излекуване и предотвратяване на рака на гърдата”.

В статия от юлското издание от 2006 г. на Списание по клинична онкология изследователи доказват, че радиацията от мамограмите всъщност е една от причините за рак на гърдата. В изследване на 1 600 жени от Европа изследователите откриват, че след правенето на поне една мамограма вероятността да се развие рак на гърдата е 54 процента по-голяма в сравнение с жените, които никога не са си правили.

С думите на Майк Адамс: „Ако бяхте зъл гений, който иска да разработи и произведе уред, причиняващ рак, щеше да ви бъде трудно да надминете днешния апарат за мамография. Този апарат излага човешките тъкани на силна радиация и ако облъчването се повтаря достатъчно често, на практика гарантира появата на рак. В определен смисъл това е вид „бавна машина за самоубиване”, на която са нужни години (или няколко десетилетия), за да изпълни целта си. Но преди да умрете трябва да похарчите всичките си спестявания за „лечение”, а това напълно ще ви разори и съсипе. Ето го целия смисъл на онкоиндустрията: да постигне най-висока доходност от болестта. Мамографията е основна част от пъзела за осъществяване точно на това. Но същевременно тя е съвършен инструмент за изграждане на рентабилен бизнес. Ако сте онколог, най-добрият начин да си осигурите пациент с рак на 55-годишна възраст е да започнете да го излагате на радиация, когато е на 40-години (или по-рано). Това е нещо като клиника за диабет, която предлага безплатни бонбони на децата; в определен момент, след като изядат достатъчно обработена захар, вече болните от диабет възрастни ще станат постоянни клиенти на клиниката. Погледнато отвсякъде, мамографията си е чисто шарлатанство. При откриването на тумори, нуждаещи се от спешно лечение, тя не е по-точна от размахването на ръката ви над някого и отгатването дали има или няма тумор. Всъщност размахването на ръката ви над някого е далеч по-безвредно, така че всъщност е по-добро” (виж www.naturalnews.com/027537_mammograms_cancer_industry.html).

По мое мнение мамограмите не са нищо повече от хитроумен инструмент, насочен към набиране на нови пациенти (чрез тактиката на сплашване) в крайно рентабилния свят на видовете онкологични „лечения”. Внимавайте: всеки път, когато заплашите да отнемете „постоянни клиенти” на онкоиндустрията (особено в добре познатото поле на мамографията), ви очаква ръкопашен бой.

Контра /мисъл



Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата


http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-49.jpg

За ранна диагностика съществува една по-добра алтернатива: съвременната термография. Тази процедура не използва механично налягане или йонизираща радиация и може да открие признаци за рак на гърдата години по-рано, отколкото е възможно това да стане с мамографското изследване или при обикновен преглед. Термографията може да открие рак на гърдата много по-рано, защото регистрира ранните стадии на ангиогенезата. Ангиогенезата е процес на образуване на непосредствен запас от кръв за раковите клетки преди да се разраснат в тумори.

Термографичният анализ е обикновен. Чрез него се измерва радиацията от инфрачервена светлина от тялото на жената. Тази информация се превежда в анатомични образи. Нормалната кръвна циркулация е под контрола на нервната система, която управлява всички физиологични процеси. За да изследва рак на гърдата, тсрмографът насочва хладен въздух към гърдите на жената. Реагирайки на това, нервната система намалява количеството кръв, отиващо към гърдите, като мярка за регулиране на температурата. Обаче количеството кръв и кръвоносни съдове, които създават раковите клетки, не са под автономен контрол и не се влияят от хладния въздух. Това място на термографския образ ще изпъкне ясно като „гореща точка”.

Втора причина: бръсненето и средствата против изпотяване

Изследванията показват, че една от водещите причини за рак на гърдата би могла да бъде използването на козметика против изпотяване. Човешкият организъм има няколко области, през които се освобождава от отровите. Те са зад коленете, зад ушите, областта около слабините и подмишниците. Токсините се освобождават чрез процеса на изпотяване. Основният проблем на средствата против изпотяване е, както ясно подсказва името им, че пречат на потенето. Така не позволяват на организма да изчиства токсините в областта на подмишниците.

Къде отиват токсините? Ами точно в това е проблемът. Тези токсини не изчезват просто по магичен начин. Вместо това организмът ги складира в лимфните възли под мишниците, защото не може да ги отдели с потта. Това поражда висока концентрация на токсини в лимфата и причинява рак. Вече десетилетия много клинични изследвания доказват, че почти всички видове рак на гърдата се появяват в горната външна част на гърдата. Това вече е основно правило. Защо ли? Защото точно там са разположени лимфните възли!

През 2004 г. д-р Крие Макграф, алерголог от Чикаго, провежда изследване, публикувано в Европейско списание за превенция на рака. Той твърди, че първи е открил връзка между средствата против изпотяване, бръсненето под мишниците и рака. Изследвани са 400 пациентки от Чикаго, оцелели от рак на гърдата, и открива, че на жените, „които извършват тези „хигиенни” процедури по-агресивно”, диагнозата рак на гърдата им се поставя 22 години по-рано от тези, които не ги използват. Така изгражда хипотезата, че веществата, намиращи се в дезодо-рантите, като алуминиев хлорхидрат, навлизат в лимфната система през драскотините по кожата, причинени от бръсненето (виж www.nbc5.corn/ health/2747353/detail.html).

Има добри дезодоранти, които не съдържат алуминий. Трябва да се уверите, че не съдържат и парабени. Парабените се използват като консерванти и на етикета им може да са изброени като метил парабен, етил парабен, пропил парабен, бутил парабен, изобутил парабен или Е216. Изследователите откриват следи от парабени във всеки образец от тъкан, взет от 20 различни тумора от гърдата. Изследванията подсказват, че парабените (намиращи се в дезодорантите за подмишници и в други козметични препарати) могат да се поемат в тъканта след прилагането им върху кожата. Това откритие тревожи изследователите, тъй като е доказано, че парабените могат да имитират действието на хормона естроген, който предизвиква растеж на тумори на гърдите.

За мъжете е много по-малко вероятно да развият рак на гърдата, провокиран от използването на средства против изпотяване. Тези срсдства е по-вероятно да бъдат задържани от космите на подмишницата, отколкото да бъдат пряко приложени към кожата. Обаче жените, които бръснат подмишниците си, увеличават риска от рак поради причинените едва забележими порязвания на кожата, позволяващи на химическите вещества лесно да навлизат в организма.

Трета причина: носенето на сутиен

Връзката между носенето на сутиен и развиването на рак на гърдата е потвърдена в изследване, проведено на островите Фуджи. През 1997 г. медицинският антрополог Сидни Сингър сравнява разпространението на рак на гърдата при две групи жени. Половината от тях носели сутиени, а другата половина - не. Диетата, околната среда и начинът на живот на двете групи били еднакви. Сингьр открива, че жените, които носят сутиени, имат същия процент рак на гърдата като американките. Онези, които не носели сутиен, изобщо не развивали рак.

В книгата си „Облечени, за да се убиват: връзката между рака на гърдата и носенето на сутиени” Сидни Сингър и Сома Грисмайер представят няколко стряскащи данни от статистиката:

•    3 от 4 жени, носещи сутиен 24 часа на ден, има вероятност да развият рак на гърдата.

•    1 от 7 жени, носещи сутиен повече от 12 часа на ден, но не и докато спят, има вероятност да развият рак на гърдата.

•    1 от 152 жени, носещи сутиен по-малко от 12 часа на ден, има вероятност да развие рак на гърдата.

•    1 от 168 жени, носещи сутиен рядко или почти никога, има вероятност да развие рак на гърдата.

Защо? Според д-р Дейвид Уилямс „При носенето на сутиен поне 14 часа на ден се увеличава произвеждането на хормона пролактин. Този хормон намалява циркулацията в 1ръдните тъкани. Това може да пречи на премахването по естествен начин на канцерогенните секреции, които се задържат в подобните на сакчета жлези на гърдата (лимфните възли). Тези жлези съставляват най-голямата площ or лимфни възли на лимфната система в горната част на тялото” (виж www.shirleys-wellnesscafe. com/breastcancer.htm).

Очевидно е, че носенето на сутиен пречи на лимфната система (вътрешната мрежа от съдове и възли, която изхвърля отпадъчните продукти от организма) да си върши работата. Млечните жлези са пълни с лимфни съдове, които преминават от гърдите през разположените под тях лимфни възли на Ротер и оттам към подключичните лимфни възли до гръдния проток. Това е начинът, по който млечната жлеза изхвърля отровите и поддържа чиста своята вътрешна среда. Обаче, ако нещо пречи на очистващия процес, равновесието се нарушава и страничните продукти от хормона естроген стават разрушителни молекули, т. нар. свободни радикали, които увреждат клетките. Това причинява рак на гърдата.

Отношението между носенето на сутиен и рака на гърдата е четири пъти по-голямо от това между пушенето и рака на белите дробове! Повдигащите сутиени се смятат за най-ограничаващи. Ако сте жена и не можете да спрете да носите сутиен, обмислете как да го носите възможно най-малко време и да използвате такъв, който позволява малко движение на гърдите, без да се впива силно под тях и по външните им страни, където са разположени млечните канали.

Сега си създайте мислена картина по темите, които обсъждаме. Имаме лош лимфен дренаж, причиняващ токсични отлагания в млечните жлези, които (в някои случаи) всяка година се атакуват в клиниката с рентгенови лъчи. Това звучи като съвършен сценарий за развиване на рак, нали?

Д-р Лорейн Дей е диагностицирана с инвазивен рак на гърдата и последваща лумпектомия на открит малък тумор. Но туморът скоро се появява отново, става агресивен и нараства бързо. Karo лекар д-р Дей е наясно, че колегите й се страхуват от рака повече, отколкото пациентите, защото всички знаят, че химиотерапията, радиацията и операцията не предлагат решение. Тя използвала алтернативни методи за лечение на своя рак. Ако се интересувате от повече информация за това, как успява да излекува своя рак, д-р Дей има много информативен уебсайт: www. drday.com. Тя е и много посветена християнка.

Рак на кожата

Ракът на кожата обикновено възниква при ограничен брой рискови фактори, свързани с ултравиолетовото лъчение. Прекаленото излагане на слънце (особено през юношеските години), червеният или русият цвят на косата и светлата кожа са някои от тях. Само в САЩ всяка година се поставят милион и половина диагнози за рак на кожата. Според статистиката на Фондацията за рак на кожата от 2006 г. един от петима американци и един от трима човека с бяла кожа през живота си ще развият рак на кожата. Ракът на кожата енай-често срещаният от всички видове рак; наблюдава се при един от всеки трима регистрирани болни от рак.

Има два основни типа рак на кожата:

1.    Рак на кожата в бенките (злокачествен меланом);

2.    Немеланомен рак на кожата (базоцелуларен карцином и карци-ном на сквамозните клетки).

Меланомът е най-сериозната форма на рак на кожата. Това е злокачествен тумор, който произхожда от меланоцитите - клетки, произвеждащи пигмента меланин, оцветяващ кожата, косата и очите и силно концентриран в повечето бенки. Ако имате меланом, който се е разпространил и в други части на тялото, тогава трябва сериозно да помислите за бързо действащо лечение при напреднала форма на рак.

Щом веднъж се появи метастаза, значи меланомът е много сериозен и смъртоносен особено ако се лекува с „великата тройка”. Леченията, споменати в тази глава, не са приложими за злокачествен меланом с ме-тастази. Нека да повторя: методите за лечение, споменати в тази глава, не са приложими за злокачествен меланом с метастази!

Има два нсмеланомни вида рак на кожата: карцином на базалните клетки и карцином на сквамозните клетки. Базоцелуларният карцином възниква в дълбокия базален клетъчен слой на епидермиса (външния слой на кожата). Това е най-често срещаният рак на кожата и е от шест до осем пъти по-разпространен от злокачествения меланом. Той е бавно растящ рак и никога не се разпространява в другите части на тялото. Карциномът на сквамозните клетки на епидермиса не е толкова разпространен, колкото базоцелуларния рак. Обаче расте много по-бързо от карцинома на базалните клетки и най-вече е разположен близо до очите, ушите, устата или челото. Продължителното и дори прекалено излагане на слънчева светлина е причина за почти всеки карцином на базалните клетки и карцином на сквамозните клетки, които се появяват най-често върху откритите части на тялото (липе, уши, врат, скалп, рамене и гръб). Понякога се развиват и на други места.

Външното лечение на рак на кожата с есхаротични пасти и мехлеми унищожава раковите клетки. Есхаротичните пасти и мехлеми съдържат разяждащи съединения и се прилагат външно върху областта на кожния рак. Те успешно разрушават тъканта, като унищожават и премахват кожния тумор.

Двамата най-уважавани и известни авторитети в използването на есхаротичните мехлеми са американските лекари Дж. Уелдън Фел и Фре-дерик Е. Мохс. Д-р Фел е член на преподавателския колектив на уни-верситета Ню Йорк, а по-късно и един от основателите на Академията по медицина в Ню Йорк. В началото на 50-те години на 20-ти век той се премества в Лондон и има успешна практика за лечение на рака въз основа на есхаротичната терапия, използвайки растението сангвинария и цинков хлорид. Сангвинарията е една от най-красивите горски билки в източната част на Северна Америка, която коренните жители на Америка често използват за лечение на рак.

Д-р Фредерик Мохс нарича своята терапия хемохирургия с използване на лейкопласт. Неговият метод е по-цялостен, защото комбинира употребата на есхаротични лепенки с хирургично премахване на тумора. Неговият принос е огромен, тъй като поставя тази процедура на солидна научна основа след невероятно много направени изследвания. Написва и статията „Хемохирургия: микроскопично контролирана хирургия за рак на кожата”, която е публикувана за последно през 1978 г. в Медицински аргументи. Медицинската обосновка на неговия подход се представя в доклад от 1990 г., според който има 99 процента достоверен и документиран успех при лечение на рак на кожата.

Противораковата смес от цинков хлорид, билката „Червен корен“ (Sanguinaria canadensis) и други вещества е създадена през 20-ти век и е наименувана Cansema Black Topical Salve. Кансема е мехлем за местно прилагане, който при нанасяне върху проблемната област убива раковите клетки и образува коричка. След няколко дни коричката се отделя и в кожата остава ямичка. През следващите няколко седмици ямичката изчезва, като областта на увреждането обикновено остава леко обезцветена. По принцип тази област се възстановява в рамките на няколко месеца и трудно се разбира, че на това мястото е имало рак.

През лятото на 2008 г. имах две места на лицето си (едно на носа, а другото между окото и ухото), за които подозирах, че са базоцелуларен карцином. Каквото и да правех, те не искаха да изчезнат. Мазах ги с кансема в продължение на една седмица - и двете изчезнаха. Кансема е наистина удивителен мехлем! Може да се купи от „Алфа Омега Лабс” чрез уебсайта www.AltCancer.comПредупреждение: не приемайте кансема вътрешно!




Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница