Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница17/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   34

Друго лечение за рак на кожата се нарича “PDQ - Билков крем за кожата”. Това е изцяло натурален продукт. Състои се от патентована смес от билки и други органични вещества (кора, листа и корени от дървета). Лично съм говорил с няколко човека, които са го използвали и така са се излекували напълно.

Доказано е, че една от съставките на обикновения патладжан лекува рак на кожата. Екстрактът се нарича соласодин гликозид (също познат като ВЕС5). Той се свързва с раковите клетки и прави така, че да се разрушават. Д-р Бил Чам първи открива ВЕС5 в австралийски бурен (дяволска ябълка). След това открива, че го има и в патладжана. Документирано е, че над 70 000 австралийци са излекували своя кожен рак с ВЕС5.

В двойно сляп експеримент’ с контролиран плацебо ефект в Кралската болница в Лондон лекарите откриват, че приблизително 78 процента от пациентите, използващи ВЕС5, са излекували своя рак на кожата. Втората фаза на изследването показва, че веднъж изчезнал, ракът не се възобновява! За разлика от химиотерапията ВЕС5 не убива здравите клетки. Той се насочва само към раковите клетки и отстранява единствено тях. Това означава, че вместо да разрушава имунната система, ВЕС5 в действителност й помага да укрепне.

Витамин С е друго ефективно лекарство за лечение на рак на кожата. Когато влезе в допир с рака, витамин С втвърдява тумора и образува коричка. Струпеят пада след около две седмици в зависимост от това колко е бил голям и колко агресивно се третира с витамин С. Разтворът се прави, като към една чаена лъжичка вода се прибавя 1/8 чаена лъжичка чист витамин С на кристали (съотношение 1:8). Ако се сложи повече витамин С, няма да се разтвори. Това е достатъчно количество за целия ден. Ако се прави повече, тогава трябва да се съхранява в затворен съд в хладилника.



Двойно сляп експеримент - експеримент, при който нито изследователите, нито участниците знаят подробности за експеримента, нито дали участникът принадлежи към контролната или експерименталната група. Това се разкрива след получаване на данните. - Бел. пр.

С помощта на тампон тази смес се прилага върху тумора. Това трябва да се прави два или три пъти на ден. Най-добре е след всяко намазване над тумора да се поставя превръзка или друго памучно покритие. Тъй като витамин С (аскорбинова киселина) действа също и при инфекции и се използва локално и венозно при изгаряния, едновременно ще се лекува ракът и ще се борите с инфекцията. Препоръчаните микрокристали от витамин С могат да се поръчат от уебсайта на Фондацията за удължаване на живота:www.lef.org/newshop/items/item00084.html.

Друг алтернативен метод за лечение на рак на кожата е колоидното сребро. То се предлага от много търговци. Преди имах собствен генератор за колоидно сребро, затова съм добре запознат с този продукт. Вижте главата за дистрибуторите на колоидно сребро.

Двете неща, които трябва да се проверяват за колоидното сребро, са чистотата на среброто и размера на сребърните частици. Колкото чистотата е по-висока и размерът е по-малък, толкова колоидното сребро е по-добро. Причината е, че колкото по-малки са частиците сребро, толкова по-голяма повърхност от среброто има допир с раковите клетки. Колкото е по-голяма повърхността, толкова по-добре.

Рак на простатата

През тази година приблизително 190 000 мъже в САЩ ще бъдат диагностицирани с рак на простатата. Това е сериозно заболяване и вероятността мъж да развие рак на простатата се увеличава с възрастта. При американските мъже съществува 16 процента вероятност през живота си да бъдат диагностицирани с този вид рак, но има само 3 процента вероятност да умрат от него. Това е така, защото този вид рак нараства бавно. С други думи мъжете, които имат късмета да стигнат до преклонна възраст, е по-вероятно да умрат срак на простатата, отколкото да умрат от него.

Според съвременна медицинска „мъдрост” (използвам този термин неопределено) ракът на простатата обикновено се „открива’" чрез високи нива на простатно-специфичния антиген и/или чрез биопсия и се „лекува” с хирургично премахване на простатиата жлеза и/или с облъчване. Моделът на конвенционалната медицина е да използва „диагностични тестове”, за да впримчва нищо неподозиращата общественост в „езотерично лечение”, което често причинява рак вместо реално да го лекува. Заедно с факта, че средностатистическият съвременен лекар е „опиянен” от пропагандата на Биг фарма и следва процедурата за тестване предано и сляпо, повечето болни от рак изобщо нямат шанс.

В случая с рака на простатата „тестът е изследване на простатно-спе-цифичен антиген (PSA). Годишният приход за PSA тестовете е поне 3 милиарда долара! Ако резултатът от PSA е над референтните стойности, лекарят обикновено назначава биопсия или операция. Проблемът е, че биопсията или операцията за „премахване” на простатата могат да активиратдремещия рак и той да се разпространи в останалата част на организма. Тестът PSA е познат като „златен стандарт” за откриване на рак на простатата. Но такъв ли е наистина?Дали високите нива на PSA означават, че пациентът е развил рак на простатата? Това е важен въпрос, тъй като високите стойности на PSA изпращат повечето мъже направо към биопсията, след това към „ножа”, а след това направо към инконтиненция (изпускане на урина) и импотентност. Разбира се, нека не забравяме, че тези процедури ще гарантират милиарди долари приходи за вашия лекар и за медицинската мафия.

Според статии в Ню Йорк Таймс и Уошингтън Поуст тестът PSA е по същество безполезен. Разбирате ли, тестът разкрива какво е нивото на простатния антиген в кръвта. Това е маркер за възпаление. Знаете ли, че инфекциите, доброкачественото увеличение на простатата и продаваните без рецепта лекарства (като „Ибупрофен”) също могат да повишат стойностите на PSA? Никое от тях обаче не е симптом за рак.

Д-р Томас Стейми от университета „Станфорд” е един от първите, които застават срещу теста PSA. На конференция през 2004 г. той казва: „PSA няма връзка с рака на простатата. Тестът вече е не уместен. Това е все едно да направите биопсия на човек, защото има сини очи”. Всъщност тестът PSA се е оказва толкова отчайващо неуспешен за откриване рак на простатата, че неговият изобретател (Ричард Дж. Албин) говори срещу своето собствено откритие вече повече от десетилетие! Съвсем наскоро в издание на Ню Йорк ТаСшс от март 2010 г. Албин пише: „Тестът едва ли е по-ефективен от хвърлянето на монета. Както се опитвам да разяснявам вече от много години, изследването на стойностите на PSA не насочва към рак на простатата. Популярността на теста е причина за огромно и скъпо бедствие за общественото здраве”.

Онколозите бързат да си припишат заслугите за увеличаващия се процент на оцеляване при мъжете, диагностицирани с рак на простатата чрез теста PSA и „ранното откриване”. Не се споменава обаче, че всеки от тези мъже така или иначе ще оцелее - само че сега страда от инконтиненция и импотентност, причинени от „лечението”. Според д-р Дейвид Уилямс в изданието на брошурата Алтернативи от юни 2009 г. “истината е, че почти всеки мъж, който надхвърли 50-годишна възраст, ще умре с рак на простатата, но много малко умират от него”.

През 2009 г. Ню Ингланд Джърнъл ъв Медисин публикува резултати от две обширни изследвания на PSA тестове (едно в Европа и едно в САЩ). Резултатите показват, че за период от седем до десет години изследването не намалява процента на смъртност при мъже на 55 и повече години. Европейското изследване показва по-нисък процент на смъртност, но също открива, че трябва да се лекуват 48 мъже, за да се спаси един живот. Това означава, че 47 мъже няма да бъдат потентни и ще посещават тоалетната на всеки половин час (виж http://content.nejm.org/cgi/content/full/NEJMoa0810696).

Каква е превенцията при рак на простатата? Преди всичко трябва да бъдете физически активни и да ходите възможно най-често. Движението на мускулите и органите в тазовата област увеличава циркулацията на кръв към простатната жлеза. Друго подходящо упражнение е да легнете по гръб и да имитирате каране на колело във въздуха. Трябва да изоставите месото, млечните продукти и алкохола и да ядете много плодове и зеленчуци. Подправките палма-джудже и куркума са отлични билки за простатата, а ликопенът (съдържащ се в сготвените домати и динята) е изключително необходим. Също така е добре всеки ден да се консумират по шепа орехи и тиквени семки и много люти пиперки (които съдържат капсаицин). Пийте и много вода.

Super Beta Prostate™ е отлична хранителна добавка, подходяща за простатата. Може да се намери на www.newvitality.com. Тя съдържа много минерали (включително цинк, мед, йод, хром и селен), които подобряват функцията на тази жлеза. Съдържа и бетаситостерол. За него е доказано, че поддържа силна струята на урината, при уриниране запазва отделителната функция и поддържа функционирането на простатата.

Друга отлична хранителна добавка е Pros-Food™. Тя съдържа десет хранителни вещества за здравето на простатата, включително цинк, мед, селен, бетаситостерол, ликопен, екстракт от палма-джудже, коприва, тиквено семе, африканска слива и червена детелина. Този продукт може да се намери на www.healthresources.net.

Част от информацията тук е публикувана от д-р Дейвид Уилямс в изданието на брошурата Алтернативи от юни 2009 г. По мое мнение тестът PSA е еквивалент на мамограмите. тъй като има много фалшиви положителни резултати и по-скоро е причина да се провокира появата на рак, отколкото да се предотврати. Според д-р Уилямс конвенционалното лечение на рака на простатата е измама, струваща милиарди долари.

Цикълът на кахексията

За организма кахексията е основен амортизиращ резултат от рака. По същество тя е изтощаване на организма. Характеризира се със загуба на тегло и отпадналост. Според Националния институт за онкологични заболявания „половината ог всички болни от рак преживяват кахексия, бърза загуба на тегло, умора, слабост и липса на апетит. Кахексията е сериозен проблем сред много пациенти с напреднала форма на рак”.

Д-р Харълд Дворак, бивш директор на патологията в „Бет Израел Хоспитъл” в Бостън, твърди: „В известен смисъл никой не умира от рак. Болните умират от нещо друго - пневмония, увреждане на един или друг орган. Кахексията ускорява процеса на инфекция и на натрупване на ме-таболитни отрови. Тя причинява смърт много по-бързо, отколкото туморът”.

Кахексията възниква в резултат на недостатъчно изгаряне на глюкоза при анаеробното дишане. Раковата клетка ферментира глюкоза и произвежда млечна киселина. След това черният дроб превръща млечната киселина обратно в глюкоза (този процес се нарича глюконеогенеза), което също отнема огромно количество енергия. Така раковите клетки превръщат глюкозата в млечна киселина, а млечната киселина отива за преработка в черния дроб. Черният дроб я превръща обратно в глюкоза, която след това стига до раковите клетки. Този цикъл отнема огромно количество енергия и е възможно организмът да започне да самоизяжда собствените си мускули и кости, за да храни раковите клетки.

Д-р Джоузеф Голд е научен изследовател за НАСА, офицер от Военновъздушните сили на Съединените щати и доктор по медицина. Когато завършва своята изтъкната военна кариера, той се заема да отговори на въпроса има ли химически начин глюконеогенезата да се задържи и кахексията да бъде спряна. През 1969 г. по време на лекция д-р Голд чува биохимика Пол Рей да обяснява, че хидразин сулфатът може да прекрати работата на ензимите, необходими за произвеждането на глюкоза от млечна киселина. Мнозина биха казали, че тази среща е „късмет” или „случайност”. Но аз бих казал, че това е Божествено провидение. Д-р Голд веднага тества хидразин сулфат върху мишки и според очакванията си установява, че той задържа глюконеогенезата. По този начин цикълът на кахексията преминава в ремисия. Ето как д-р Голд открива съвършения начин „ракът да се умори от глад”.

В началото на 70-те години д-р Голд се среща с представители на Националния институт за онкологични заболявания, за да може да започне клинични изпитания на хидразин сулфат. По време на срещата той им представя в писмен вид своите изследователски резултати, обсъжда препоръчителните дози и представя подробен списък с онези неща, които нетрябва да се използват по време на терапията: алкохол, приспивателни и успокоителни. Д-р Голд изрично предупреждава Националния институт за онкологични заболявания, че пациентите могат да умратако вземат успокоителни. И какво се случва? Институтът провежда тест, без да следва напълно протокола, саботира изследването, убива всички пациенти и публикува доклад, обявяващ, че хидразин сулфатът е „безполезен”.

Е, каква е останалата част от историята? Вместо да следва изискването единичната доза хидразин сулфат да е 60 милиграма, болницата, извършваща изследването, дава по-малки и по-големи дози. В някои случаи на пациентите се дава само между един и пет милшрама от веществото на ден. При други, които започват терапия с 60 мг и показвали подобрения, дозата рязко се увеличава на 90-100 милиграма. Това има неблагоприятни реакции. Освен това никой от пациентите на Националния институт за онкологични заболявания не е предупреден, че успокоителните са забранени. Под натиска на изследователите от Генералния офис по отчетността (GAO) лекарите, които провеждат едно от изпитанията на Националния институт за онкологични заболявания, признават в писмо до Списание по клинична онкология, че буквално всички (94 процента) участници са вземали успокоителни, докато са приемали и хидразин сулфат. Въпреки тези признания Генералният офис все пак в своя доклад успява да обяви, че тестовете па института „са без недостатъци”. Това е абсурд. Все едно да се твърди, че една кола със счупен мотор, четири спукани гуми и без спирачки е годна за движение по магистралата.

Според д-р Голд „действията на Националния институт за онкологични заболявания по отношение на хидразин сулфат, характеризиращи се със заплахи, натиск, постоянно противопоставяне и вероятно подправяне на клиничните изпитания, са едно от най-срамните и скандални медицински начинания в историята на Америка. Това е лишило огромен брой хора от здраве и живот”.

Всяко клинично изпитание, което е правилно проведено и контролирано в съгласие с международно приети стандарти за научно изследване, показва без изключение ефикасността и безопасността на хидразин сулфат. Най-голямото изследване на хидразин сулфат, проведено в Съветския съюз върху 740 болни от рак, разкрива, че състоянието на пациента се стабилизира или е причина за регресия на тумора при 50.8 процента ог пациентите (виж http://altemativecancer.us/hydrazinesulfate.htm).

Хидразин сулфатът задържа глюконеогенезата и туморите спират да растат и да се разпространяват. Често дори ги смалява и ги кара да изчезват. Уебстър Кер прецизно посочва, че хидразин сулфат спира цикъла на кахексия в черния дроб. Докато цезиевият хлорид спира цикъла на кахексия на клетъчно ниво.

Ето метода на терапия на д-р Голд с хидразин сулфат:

Приема се по една капсула от 60 милиграма всеки ден през първите 3 дни (по време на хранене или преди това);

Приема се една капсула от 60 милиграма два пъти на ден през следващите 3 дни (по време на хранене или преди това);

• Приема се една капсула от 60 милиграма три пъти на ден всеки ден след това (приблизително на всеки 8 часа, като се започне преди закуската).

Този метод е съобразен с теглото на пациенти, които тежат 55 и повече килограма. За пациент под 55 килограма е достатъчно дозата да е наполовина. По принцип се докладва, че хидразин сулфат е най-ефекти-вен, когато се прилага самостоятелно (други лекарства не се взимат 30 минути преди или след прилагането му) и преди хранене. При задоволителни резултати от две капсули на ден пациентите приемат тази доза, без да я увеличават.

Най-добри резултати с хидразин сулфат има след 45-дневно лечение, последвано от двуседмично прекъсване. След това лечението отново се повтаря. Освен това според данни хидразин сулфат е несъвместим с ета-нол, барбитурати и успокоителни. Пациентите, приемащи хидразин сулфат, трябва да избягват алкохолни питиета, успокоителни и барбитурати.

Пациентът трябва да спазва и нисковъглехидратна диета (тоест да не консумира захар). Спомнете си, че се опитваме да уморим рака от глад, а не да го черпим с вечеря на самообслужване! Захарта храни рака. Затова, когато казва на болния от рак (който чезне от кахексия) да яде каквото може, за да напълнее, независимо дали е сладолед или бонбони, лекарят все едно му дава пистолет с един куршум. Най-лошото нещо, което може да прави един „неизлечимо” болен от рак, е да яде всичко, каквото поиска.



Предупреждение! Хидразин сулфат е МАО-инхибитор (инхибитор на моноамин оксидазата), който задържа ензима, разграждащ моноами-ните (тоест серотонин, норепинефрин и допамин), контролиращи настроението. Обаче МАО-инхибиторът също метаболизира аминокиселината тирамин. Когато се приема МАО-инхибитор, тираминът не се разгражда и приемането на храни, съдържащи тирамин, могат да повишат кръвното налягане, да предизвикат сърцебиене и да възникне главоболие. Затова, когато приемате хидразин сулфат, не яжте храни, съдържащи тирамин, тоест стари, ферментирали или консервирани храни (повечето сирена, предварително обработени или пушени меса, хот-дог, кисело мляко, вино и бира).

Забранени са също бобовите култури - някои видове боб, лека, грах, соя, екстракти от квас, бирена мая, кисело зеле, банани, авокадо, консервирани смокини, стафиди, червени сливи, малини, ананас, шоколад, кофеин, фъстъци, бадеми и тиквени семки. Този списък не включва всичко. По принцип трябва да се избягват остарели храни с високо съдържание на белтъци. Трябва да се избягват също и всички лекарства за простуда или алергия, които се продават без рецепта. Употребата на витамин С трябва да се ограничи до 250 мг/ден, а витамин В( трябва напълно да се избягва.



Внимание: Хидразин сулфат често се съчетава с други алтернативни методи за лечение на рака. При тях може да има или да няма ограничения в храни, хранителни добавки или лекарствата. Ако получите силно главоболие, има вероятност да сте консумирали храна, съдържаща тирамин. При всички случаи за допълнителна информация трябва да се обръщате към своя лекар или специалист по хранене.

За да купите хидразин сулфат, моля, посетете www.essense-of-life. com. Той се предлага и за домашни любимци, но е с много по-добро качество. И помнете, че трябва да се приема вточни дози, защото е лекарство. По-високата доза може да причини повече вреда, отколкото полза.

Глава 9

ЧЕСТОТАТА ИМА ЗНАЧЕНИЕ



Живата клетка е по същество електрически уред.

Д-р Алберт Сент-Дьорди, носител на Нобелова награда

Електромагнитно поле (ЕМП) е широк термин, който включва електрическите полета, породени от заредени частици, магнитните полета, породени от заредени частици в движение, и радиационните полета -телевизия, радио, микровълнови фурни и други домашни уреди. Много експерти са убедени, че има пряка връзка между излагането на ЕМП и рака.

От друга страна, пулсиращите електромагнитни полета (ПЕМП) са необходими за здравето на клетката. Има непреодолими доказателства, че ПЕМП са ценна терапевтична възможност за голям брой болести при човека. Лекарят вече не трябва да казва: „Вземи два аспирина и утре ела за контролен преглед”. За да бъде актуален и прецизен, съветът му сега трябва да звучи така: „Намали въздействието от електромагнитни полета, излагай се достатъчно на пулсиращи електромагнитни полета и след това ела да те видя”.

Опасностите от „мръсното” електричество

Съществува сравнително неизвестен фактор, който вече започна да сс отчита заради трайното му и вредно влияние върху здравето. Той е известен под много форми и има различни имена. Нарича се „мръсно” електричество (познато още като ЕМП). Основният проблем е, че волно или неволно поставяме енергията на собствения си живот под влияние на променливи честоти, които накрая могат да предизвикат болестно състояние. ЕМП започва да се приема като критичната липсваща брънка в разбирането ни за рязкото зачестявал, на болестите днес.

Всеки човек е изложен на ЕМП. Такова електричество възниква около всички електрически уреди. За да бъде здрава, всяка една от трилионите ви клетки има своя собствена оптимална честота. ЕМП има способността да разстройва критичното равновесие. Информацията за ЕМП е крещящо очевидна и вече не може да бъде пренебрегвана. Водещите експерти в областта на ЕМП описват явлението като „скрита криза на околната среда”. Аз го описвам като „невидимия слон в стаята”.

Проблемът се осъзнава от обществото поради факта, че медиите все повече разкриват опасностите от ЕМП. Д-р Дейвид Карпентър, декан на Факултета по обществено здраве към щатския университет в Ню Йорк, смята, че е твърде вероятно до 30 процента от всички случаи на рак при деца да са резултат от излагането на ЕМП. Мартин Холпър, директор по анализ и финансиране на Агенцията на защита на околната среда, твърди: „Никога не съм виждал група епидемиологични изследвания, които поне малко да се доближават до тежестта на доказателствата, които виждаме за ЕМП. Ясно е, че в това има нещо”.

В началото на 90-те години на 20-ти век д-р Джордж Карло е ръководител на екипа за индустриални изследвания. Той открива без съмнение, че ЕМП от клетъчните телефонинаистина причинява субмолекулярно, електронно разстройство, което създава предпоставка за развитиего на болести, включително и на рак. Индустрията на клетъчни телефони влага 28 милиона долара в това изследване и когато д-р Карло „изплюва камъчето” за тези застрашаващи живота факти, производителите на клетъчни телефони го пренебрегват и атакуват репутацията му. След това д-р Карло събира всички свои изследвания в книгата си „Клетъчните телефони: невидима заплаха в безжичната епоха”.

Изчислено е, че сме изложени на трилион пъти повече ЕМП от нашите дядовци и баби. Подозира се, че тези неестествени за нас енергийни полета, особено създадените от променлив ток, действащ с 60 цикъла в секунда (за което ни предупреждава Тесла), причиняват смущения в съня, хроничен болков синдром, синдром на хроничната умора, депресия, тревожност, загуба на паметта, шум в ушите, дихателни и много други здравословни проблеми.

Научно доказано е, че ЕМП са свързани с потискането на произвеждането на мелатонин, с появата на рак на гърдата, рак на простатата, рак на мозъка, с увреждането на кръвно-мозъчната бариера, с болестта на Алцхаймер, със спонтанните аборти, с амиотрофична латерална склероза (болест на Лу Гериг), с множествената склероза, с високото кръвно налягане и с диабета, с проблемите с щитовидната жлеза и с астмата. Всъщност епидемиологичните изследвания на Мария Фейхтинг в Швеция показват, че хора, изложени на високи нива ЕМП у дома и на работ-ното си място, рискуват да развият левкемия 3.7 пъти повече в сравнение с други, които не са изложени на тях (виж http://en.scientificcommons.org/mariafeychting).



Предлагам ви таблица с данни за магнитните полета (mG), измерени близо до обикновени домашни уреди. Това е типично измерване за въздействието от ЕМП. Границата на препоръчителното излагане е 1 (едно) mG.

&се*идгев*з

Hal? C.V

Нз 5С cv




тшшщ

Цветен телевизор




20

8

4

Климатик




20

б

4

Вентилатори




50

6

1


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница