Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница2/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34

Това, което знаете за рака, е старателно планирано и разработено от майсторите пропагандатори на фармацевтичната индустрия, за да ви държат в неведение относно предимствата на природолече-нието на рака.

За нещастие някои от специалистите по алтернативна медицина не са по-честни от тютюневите и фармацевтичните компании. Добрата вест е, че тази книга ще изясни ситуацията. Ще ви разкаже за алтернативните методи за лечение на рака, които наистина действат. Обаче тя е също толкова важна и за хората, които не са болни.

Помислете върху действителната статистика:

При лечението на рака лесно може да се постигне до 90 процента успех от пациентите, които избягват съвременната медицина, заемат се още от самото начало с алтернативна медицина и правят каквото трябва.

•    Реалният процент на излекуваните болни от съвременната медицина е 3 процента или по-малко.

95 процента от болните от рак, които се обръщат за помощ към алтернативен метод за лечение, преди това са преминали през всички видове съвременно лечение и са изпратени вкъщи, за да умрат там. Това означава, че алтернативната медицина се заема с голям брой пациенти с рак в критично състояние.

За тези, които отлагат алтернативното лечение, докато не ги изпратят вкъщи, за да умрат, има само една група от над триста вида алтернативни методи за лечение, които са достатъчно мощни, за да им дадат шанс за оцеляване.

•    Но дори тези хора, които наистина откриват някои от тези ефикасни методи за лечение (тоест читателите на тази книга), в най-добрия случай имат около 50 процента шанс за оцеляване.



С други думи, ако първо започнете лечение с алтернативна медицина, шансът ви за оцеляване е 90 или повече процента, стига да правите всичко, каквото трябва.Ако започнете лечение чрез конвенционалната медицина, а след това - чрез алтернативната, ще страдате години наред и ако имате късмет, ще получите 50 процента шанс за оцеляване. Както можете да предположите, книга като тази е жизненоваж-

на. Ракът - да оцелееш извън матрицата може да ви спести месеци на търсене и да ви насочи точно по кой път да вървите.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-8.jpg

Р. Уебстър Кер, наричан още „наставникът на болни от рак”



www.cancertutor.com www.new-cancer-treatments.org

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-9.jpg

Джери Болинджър Тейлър, майка ми

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-10.jpg

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-11.jpg

Глен Маккои. мои братовчед

ВЪВЕДЕНИЕ

Казвам се Тай Болинджър. Изчислено е, че преди сто години само един от осемдесет американци е бил диагностициран с рак. Днес приблизително един от всеки трима американци ще бъде диагностициран с рак. Приема се, че до 2020 година всеки втори американец ще има същата диагноза. Всяка година смъртните случаи от рак представляват приблизително дванадесет процента от всички смъртни случаи по света.

Всяка година по цялото земно кълбо диагнозата „рак” получават над десет милиона човека, а почти седем милиона умират от тази болест. Според Световната здравна организация през следващите петнадесет години процентът на болните от рак в световен мащаб може да се увеличи с петдесет процента. САЩ е една от трите държави с най-висок процент на рак болни от рак сред населението на страната. Звучи като ракова епидемия,нали?

От рак са засегнати повечето семейства. Моето не прави изключение.

•    През юни 1996 г. баща ми Греъм Болинджър почина от рак.

•    През ноември 1996 г. дядо ми Конъл Болинджър почина от рак.

•    През май 1997 г. братовчед ми Глен Маккой почина от рак.

•    През юли 1997 г. чичо ми Джоел Болинджър почина от рак.

•    През февруари 1999 г. баба Хелън Кейд почина от рак.

•    През август 1999 г. дядо Д. Е. Маккой почина от рак.

•    През февруари 2004 г. майка ми Джери Болинджър Тейлър почина от рак.

Както се вижда, семейството ми е опустошено от рака.

Първата част от тази книга е в чест на моите родители. Ще ви разкажа за техните последни дни, за борбата им с тази болест и за начина, по който и двамата вдъхновяваха и трогваха всички, които ги посещаваха. През последните седмици точно преди баща ми да умре през 1996 г. започнах своето „пътуване” към истината за рака. Това, което научавах през цялото време, наистина ме изуми. Разбрах не само за невероятния положителен резултат на много алтернативни методи за лечение на рака и за удивителното възстановяване буквално на хиляди от предполагаемия смъртен изход. Научих също, че медицинската индустрия забранява друт вид лечение освен своето и преследва смелите и изобретателни аутсайдери, пристъпили „извън рамката“ и разработили успешни терапии. Научих за политиката на боледуване от рак и за алчността на фармацевтичните компании. Научих за войната между защитниците на съвременните и алтернативните средства за лечение. Натъжен съм, че и татко, и мама вероятно щяха да бъдат живи до днес, ако навреме бяхме получили информация за тези алтернативни методи. Научих, че това лечение изисква нещо повече от бързото прескачане до местния магазин за здравословни храни и от купуването на няколко опаковки с витамини и минерали. Натрупаните знания за алтернативните методи на лечение на рака са забележителни. Специфичните механизми, по които определени методи се справят с това заболяване, са удивителни. Всъщност няколко алтернативни методи за лечение на рака са разработени именно от носители на Нобелова награда.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-12.jpg

Гоеъм Болинджър., баща ми
http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-13.jpg

Джоел Болинджър, мой чичо
По време на написване на петото издание на тази книга (2010 г.), ако напишете думата „рак” в търсачката „Гугъл”, ще получите около 180 000 000 резултата. Да кажем, че някъде има много информация, е като да кажем, че океанът е малко мокър. Огромният масив от информация може лесно да ви обезсърчи, ако тепърва започвате да изследвате истината за рака. Точно заради това хората бързо се губят в необятното пространство от информация. В такъв решаващ момент от живота си на кого можете да разчитате?

Много уебсайтове предлагат всякакви лекарства. Някои от тях като www.quackwatch.com не правят нищо повече от това, да критикуват алтернативните методи на лечение. Тяхната преднамерена и лицемерна небрежност към точността е позорна. Други сайтове са пълни със специални медицински термини и буквално не е възможно да разберете каквото и да е. Как да редуцирате целия този масив от информация? Кой е прав? Кой греши? Лесно е човек да се обърка и да си каже: „Няма да се справя. Отказвам се”.

Според легендата за битката при Сан Хасинто, когато през 30-те години на 19-ти век генерал Сам Хюстьн се борил с Антонио Лопес де Санта Ана - президента на Мексико - и всеки ден отстъпвал, казал: „Време е да начертаем граница в пясъка”. При тези думи един от неговите каубои отговорил: „Капитане, има доста пясък. Можете да избирате”. С изобилието от лесно достъпна информация за рака и за лечението му да избереш къде да сложиш границата в пясъка е по-трудно от всякога. Надявам се, че Ракът - да оцелееш извън матрицата ще бъде вашата „граница в пясъка”, тъй като в нея ясно и сбито са представени фактите и лъжите за рака и за неговото лечение.

Повечето хора нямат нито пари, нито време да купуват и четат безброй книги за медицинските, финансовите и политическите аспекти на рака. Тази книга е сбит и все пак достатъчно подробен източник на информация за сложните и осъдителни машинации, свързани с тази болест. След като я прочете, ще можете да вземе обосновано решение по отношение на диетата, профилактиката и алтернативните методи за лечение.

Аз съм правоспособен счетоводител. Докато учех в магистърската програма в университета „Бейлър”, едно от многото ценни умения, които придобих, беше способността подробно да изследвам изключително сложни казуси, да стигам до заключение, основано върху конкретни факти и обстоятелства, и след това да обобщавам откритията си в сбито резюме. Дефинирането на Закона за държавните приходи в разбираеми за неспециалиста думи не е лесна задача. Но мисля, че тази способност ми даде възможност да обобщя и подредя огромния брой изследвания върху рака и, в края на краищата, да напиша тази книга.

В счетоводната професия се подготвят доклади за финансовото състояние на клиента. Един от видовете отчети се нарича компилация, който по същество не е друго, а просто събиране на числата, предоставени от клиента. С други думи, взема се готова информация и се предоставя в достъпен и лесно разбираем формат. В същността си тази книга не е нищо повече от информация, събрана при четенето на десетки книги и хиляди сайтове.

Тази книга в никакъв случай не е научен труд. Реших да я напиша на популярен език. Рядко съм използвал медицинска терминология и не съм правил дълги списъци с препратки. Не ме разбирайте погрешно. Цитирам многобройни проучвания, давам много препратки и използвам мнението на експерти. Но се опитах да „разпръсна” тези препратки из цялата книга там, където са важни и уместни. За ваше улеснение в края на книгата има и речник.

Честно казано, десетки са ценните книги по темата за рака, диетата и методите за лечение, но твърде много от тях са изпъстрени с медицински клишета и технически подробности. Затова или са трудно разбираеми, или са досадни за четене. Много от тях ви предлагат повече въпроси, отколкото отговори. Започвате четенето и вече сте объркани. А когато ги прочетете, сте още по-объркани. Някои автори използват някакъв „таен код”, който може да бъде дешифриран само от лекари, учени и академици.

За разлика от Емерил Лагас, който обича да „разбунва духовете”, моята цел е да „успокоявам духовете” и да ви дам възможност действително да разберете сложната медицинска информация, посветена на рака, храненето и здравето. Въпреки старанията ми тази книга все пак няма как да не съдържа и терминология.

Затова горещо ви препоръчвам да я прочетете от начало до край, без да пропускате части от нея. Надявам се и се моля тази информация да ви бъде полезна в стремежа ви да се предпазвате или да се излекувате от рак. Дано Господ я използва като средство да възстановите здравето си и да го поддържате в добра форма. Ако сте отворени за нови идеи и можете да пристъпите „извън матрицата”, мисля, че тази книга ще ви бъде от полза.



Бог да ви благослови!

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-14.jpg

Тай М. Болинджър, автор ty@cancertruth.net

МАМА И ТАТКО

Мама и татко са най-добрите родители, които някога бих могъл да желая. И двамата ме обичаха безусловно. И двамата бяха герои за мен по свой начин. Сега, когато не са живи, в сърцето ми има две празни места, които никога и с нищо няма да се запълнят. Но аз отново ще се срещна с тях в Небето. Това е моята надежда.

Чарлс Греъм Болинджър

Около 5 часа вечерта на 1 юли 1996 г. съпругата ми Шарлийн и аз спряхме до метрото и си купихме няколко сандвича. След това се отправихме към къщата на родителите ми в Северозападно Сан Антонио. От няколко седмици баща ми имаше проблеми с корема. Лекарите смятаха, че има чревен паразит, вероятно циклоспора, която паразитира в човешкия организъм след ядене на развалени ягоди. Изобщо не подозирахме, че това ще бъде последния път, когато всички се храним заедно. След вечеря татко и аз обсъждахме каква би могла да бъде причината за стомашните му болки, когато като гръм от ясно небе той каза: „Надявам се да не е рак”. Отговорих: “Не се тревожи, татко, сигурен съм, че не е нещо сериозно. Та ти си само на 52 години”.

По-късно вечерта всички се бяхме събрали. Шарлийн и аз се приготвяхме да отидем до залата за фитнес. Изведнъж татко се преви от болка и се хвана за корема. Никога преди не го беше боляло така. Татко беше висок 188 см и тежеше около 100 килограма. Беше доста издръжлив. Но изведнъж болката го сломи и всички сериозно започнахме да се тревожим. Майка ми беше силно притеснена, когато каза на съпруга си, с когото живееше почти тридесет години, че вероятно ще се наложи да постъпи в болница. Той каза, че ще се оправи гг се опита да излезе от стаята. Трябваше да го подпирам, докато се опитваше да стигне до всекидневната. Щом слезе долу, стана ясно, че не се справя. Казах му, че трябва да отидем до болницата възможно най-бързо. Татко се съгласи.

Физически баща ми беше образец за здраве. Така си мислехме ние. Той не пиеше алкохол, не пушеше и редовно правеше физически упражнения. Притежаваше огромна духовна сила. Вярваше в Исус Христос както малко хора го правят и имаше ясни приоритети: Бог, съпругата, децата, родителите си и всичко останало. Тъй като татко никога не правеше неща, които обикновено провокират сериозно заболяване, бяхме сигурни, че болката трябва да е предизвикана от нещо незначително.

По пътя към болницата стана ясно, че татко изпитва мъчителни болки. Единствените му думи бяха извинение за неудобството, което причинява на своето семейство. Постоянно повтаряше какви добри медицински сестри има, докато жена ми го галеше по главата, а мама слагаше на челото му мокри кърпи. Както винаги неговите мисли бяха съсредоточени върху другите, а не върху него самия.

Пристигнахме в болницата около 7 вечерта. Татко беше приет веднага. Лекарите започнаха да провеждат серия от изследвания, за да му поставят диагноза. Обадих се на брат си и му казах да дойде при нас. Решихме, че докато не научим подробности, няма да се обаждаме на сестра ми, която беше в колежа на университета „Хардинг-Симънс” в Абилийн.

Към 9 часа лекарите установиха проблема - камъни в жлъчката. Операцията за премахването им беше определена за следващата сутрин. Тъй като всичко изглеждаше наред, Шарлийн и аз си тръгнахме, за да почистим няколко малки офис сгради. Имахме намерение да се върнем в болницата, когато свършим, за да проверим какво се случва.http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-15.jpg

Когато точно преди полунощ дойдохме в болницата, за голяма изненада мама ни каза, че са отвели татко в операционната. Може би имаше по-сериозен проблем, отколкото лекарите предполагаха. Обадих се на сестра си и й казах, че татко го оперират, но да не се тревожи. Всичко трябва да се оправи.

Стана един часа през нощта. После два часа. Все още нямаше информация от лекарите. След три часа операция стана очевидно, че проблемът е по-сериозен, отколкото предполагахме. В три часа сутринта вече бяхме наистина разтревожени. Накрая, около три и половина сутринта, хирургът дойде в чакалнята при нас - брат ми Шарлийн, мама и аз. Никога няма да забравя как изглеждаше, когато излезе от операционната. Беше едновременно шокиран и безпомощен. Поклащайки отчаяно глава, първите думи, които изрече, бяха: „Просто е в толкова напреднал стадии, а той е толкова млад. Рак е”. Мама почти припадна, а после започна да ридае неудържимо. Всички заплакахме. Как е възможно? Нали трябваше да бъде просто една рутинна операция! Брат ми се разплака и излезе от стаята, аз отново се обадих на сестра си, за да й кажа лошата новина. Беше четири часа сутринта.

Лекарите трябваше да отстранят около една трета от дебелото черво на татко, а също и голяма част от стомаха. Те бяха направили двадесет-сантиметров разрез вертикално през корема му. Ракът имаше метастази в лимфните възли и навсякъде в коремната област.

Прибрахме се вкъщи, за да поспим няколко часа, и се върнахме в болницата преди обяд на следващия ден. Лекарите ни казаха все още да не споменаваме на татко за състоянието му. Затова с ведрото настроение, което успяхме да покажем, влязохме в болничната стая. Татко изглеждаше уморен и объркан. Не знаеше какво му се е случило. От предишната вечер си спомняше само пристигането в болницата. Всички го насърчихме, че нещата ще се оправят и че трябва само да си почива.

Няколко християни от църквата, която посещаваме, дойдоха да видят татко. Около 1 часа следобед Шарлийн и аз си тръгнахме за следобедна почивка. Тогава видяхме пред болницата да паркира Джим Брайънт, познат от църквата. Когато го информирахме за състоянието на татко, всичко, което успя да каже, беше: „Татко ти има рак? Това е наистина ужасно!”. И всички заплакахме.

Онзи следобед се опитахме да поспим, но беше трудно. По онова време Шарлийн и аз още нямахме деца и аз си мислех само за това, дали татко ще поживее още, за да види своите внуци. Шарлийн и аз бяхме женени едва от шест месеца. Докато лежахме, можех единствено да плача тихо.

Когато се върнахме в болницата, бяхме смаяни от многото хора, дошли на свиждане. Той обичаше да говори. Винаги беше приятелски настроен и караше другите да се чувстват значими, защото отделяше време да ги изслушва. Той практикуваше истинско християнство и така се отнасяше с другите, както Исус Христос би се отнасял към тях. Фоайето в болницата беше пълно с познати. Бяха донесени плодови кексове и сладки, безалкохолни и сандвичи, ябълки и банани. Някои изглеждаха унили, докато други се радваха, че могат да помогнат на семейството ни.

Татко все още не знаеше, че е болен от рак, а и ние не искахме да му казваме. Но чувствах, че не е правилно да бъде в неведение. Затова поисках съгласието на лекаря да му кажа истината. Никога не съм попадал в такава ситуация и не бях сигурен как да подходя. Знаех, че думите ще дойдат точно когато имам нужда от тях. Знаех, че трябва да бъда силен заради семейството си и заради него. затова влязох в болничната стая и хванах ръката му: „Татко, знаеш ли какво се случи?” - попитах го аз. Татко поклати отрицателно глава. „Снощи откриха рак в стомаха ти и го извадиха.”



&

Очаквах да се шокира от новината, но татко не изглеждаше изненадан. Всъщност сякаш подозираше това, сякаш беше подготвен за тази истина. Тъй като беше умен човек, вероятно можеше да предположи, че нещо не е наред, след като толкова много близки го посетиха през деня. „Всичко ще се оправи, татко. Лекарите извадиха тумора и сега само трябва да си почиваш и да се възстановяваш.” Въпреки че лекарите не успяха да премахнат целия тумор, смятах, че тази дребна лъжа няма да му навреди. Така можеше да бъде спокоен.

Татко остана в интензивния сектор през целия ден, докато семейството ни едва сега започна да осъзнава какво се беше случило. Той беше претърпял четиричасова операция за отстраняване на рак в стомаха! Сякаш всички участвахме в телевизионен сериал, а не се случваше в действителност. Бяхме объркани от резкия обрат на събитията през последните 24 часа. Представете си как набързо преминахме от предположението, че татко просто има чревен паразит, до голата истина, че всъщност е разяден от рак. Сякаш някой просто се шегуваше. Искрено се надявахме нещата скоро да станат отново такива, каквито винаги са били. Но това не беше шега.

Защо се случваше? Просто не можехме да разберем. Татко беше здрав човек. Беше само на 52 години. Редовно правеше физически упражнения, внимаваше с какво се храни и нямаше никакви пороци. Никога не беше пушил и не беше пил алкохол. През целия си живот беше взел само няколко аспирина. Не беше справедливо. Хора като него не трябва да се разболяват от рак! От рак се очаква да се разболеят хората, които са небрежни към това, което предлагат на тялото си, а не хора като баща ми.

Лекарите изписаха татко от болницата в петък, 12 юли. Бях започнал да се информирам за алтернативните методи за лечение на рака и много исках да го заведа в Биомедицинския център (бившата клиника „Хокеи”) в Тихуана, Мексико. Бях прочел също и за лечебните свойства на пресния сок от моркови и цвекло, затова отидох до магазина за здравословни храни, за да купя екологично чисти зеленчуци.

Докато беше прикован на леглото вкъщи, татко беше написал писмо до църквата, в което споделяше, че той като апостол Павел не знае дали ще живее, или ще умре, но иска да се довери на Бога и да Му отдаде слава независимо какво ще се случи. Думите му бяха: „Да живея е Христос, а да умра - придобивка”.

Вторник следобед бяхме заедно с родителите ни в къщата им. Шарлийн и мама се занимаваха с маникюр и прически. Гледах е оптимизъм на пътуването ни до Тихуана, Мексико, за да може татко да започне лечение в Биомедицинския център. С използваните от центъра алтернативни методи за лечение на рака са постигнати феноменални успехи и бях сигурен, че са резултатни. Проведох няколко телефонни разговора с лекарите от клиниката. Бяха направени предварителни уговорки за прием в средата на август и вече си мислех, че е възможно татко напълно да оздравее. Ако само можеше да се възстанови след операцията, би могъл да започне да приема билковите продукти, които предлагаха в този център. Но това беше голямо „ако”. Докато татко си почиваше, а аз през това време мислех, започнах да осъзнавам колко много означава той за мен. Заплаках тихо, когато ми мина мисълта, че всъщност има реална опасност да не може да се възстанови, но се съвзех, когато видях мама и Шарлийн да спират пред къщата.

И двете сияеха, докато излизаха от колата, смееха се и бъбреха. Беше хубаво да ги гледам как се усмихват, тъй като през изминалите две седмици преживяха толкова много тежки моменти. Докато татко спеше, обсъждахме как да го транспортираме до Мексико веднага щом се възстанови от операцията. Имаше превъзходна възможност ракът да бъде излекуван с природни средства. Това беше нашата единствена надежда. Това беше и нашата пламенна молитва.

Шарлийн и аз си тръгнахме около 5 часа вечерта, защото имахме служебни задължения. Когато се прибрахме вкъщи около 11 вечерта, на телефонния секретар имаше дванадесет съобщения. Стомахът ми веднага се сви. Помислихме си, че нещо се е случило с татко. Докато изслушвах съобщенията, сърцето ми биеше все по-бързо. Първото съобщение беше от брат ми, който ни съобщаваше, че около 7 вечерта татко е започнал да кърви и мама е повикала линейка. Приели са го отново в спешното отделение. Шевовете от първата операция не били издържали и от това възникнал вътрешен кръвоизлив.

На следващата сутрин в сряда, около 8 часа, успяхме да видим татко за първи път, откакто отново беше приет в болницата. Лицето му беше толкова подпухнало от преливането на кръв, че почти не приличаше на себе си. Никога няма да забравя мама и Шарлийн, когато след свиждането с него излязоха от болничната стая. Ако го беше видял за първи път човек, който не го познава, щеше да каже, че татко изглежда много зле. Изключително неприятна гледка. Дори гласът му не звучеше както обикновено. Когато Шарлийн и мама влязоха да го видят, жена ми каза, че трябва да му донесе кубчета лед.

Разбира се, татко любезно и с усмивка благодари за леда. Тогава Шарлийн за пореден път разбра какъв прекрасен човек е баща ми. Преди дори тя да може да го изрече, мама каза: „Той е прекрасен, нали?”. Шарлийн развълнувано и с широка усмивка каза „да”. И двете осъзнаваха каква душевна красота притежава татко. Когато влязох в болничната стая, първото нещо, за което той искаше да говорим, беше за неговата застраховка „Живот”. Каза ми да се грижа за майка си, а аз се разплаках.

Онзи петък останах в болничната стая. Тагко усещаше, че не му остава много време. През последните няколко дни му бяха прелели осем и половина литра кръв. Просто не можеха да спрат вътрешния кръвоизлив. Беше му включена система с морфин и той постоянно губеше съзнание. Когато някой приема толкова много успокоителни, може да се получи реална представа за характера му, тъй като всъщност няма никакъв контрол над думите си.

Спомням си, че по някое време татко се събуди, погледна към мен и тъй като имаше кислородна маска на лицето си и беше под действието на морфин, каза бавно: „Обичам те, Тай”. След това видя Джон Гордън, който беше дошъл на свиждане, и каза: „Здравей, Джон”. Тъй като не можеше да приема никаква вода, промълви: „Много съм жаден! Добре ще ми дойде една чаша студена вода. Но съм наистина благодарен, че съм пил от живата вода*. След това той пусна ръката ми, каза, че му се спи и веднага заспа.

По-късно онази вечер говорихме с лекаря, който ни съобщи, че трябва да вземем решение дали да го поставим на животоподдържащ апарат. Не се интересувах от тази възможност. Помня, че стоях буден през по-голямата част от нощта, изправен пред жестоката истина, че татко скоро ще умре.

На следващия ден баба и дядо дойдоха от Далас, за да видят татко за последно. В неделя сутринта Шарлийн и аз пътувахме с брат ми и чичо Тим до Инграм, Тексас, за да купим място за гроб и надгробна плоча. Взехме колата на татко и през едночасовото пътуване до Инграм слушахме една от неговите аудио касети. Спомням си, че докато слушах неговата любима песен, се разплаках, защото си спомних колко много той я харесваше и я пускаше отново и отново.

Онази вечер цялото ни семейство беше при татко. Той се обърна лич-но към всеки един, като казваше колко ни обича и че не съжалява за нищо. Излъчваше спокойствие. След тази среща лекарите казаха, че пулсът му се е ускорил и че е въпрос на време да почине.

Понеделник следобед татко изпадна в кома и не се възстанови от нея. В четвъртък, 25 юли 1996 г., в 7:10 часа сутринта пое последния си дъх.

Джери Джийн Болинджър Тейлър

Смъртта на татко съкруши мама. Бяха женени от 30 години и сега за първи път от толкова време беше сама. Без татко тя се чувстваше самот-на и нещастна. Плачеше постоянни. Шарлийн и аз прекарвахме безброй часове с мама, опитвайки се да я утешим и да я извадим от дълбоката й мъка.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница