Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница21/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   34

Но това не е всичко. Кайенът може да възстановява и тъканта в стомаха, и перисталтиката на червата. Помага за отделянето и асимилацията. Съдейства на организма да произвежда хидрохлорна киселина, необходима за доброто храносмилане и усвояването особено на белтъци. Има доказателства, че кайенът може да е полезен при лечение на затлъстяването. Резултатите от едно изследване показват, че приемането на 10 грама пипер „Кайен” по време на хранене помагат за намаляване на апетита. А според резултатите от друго изследване повишава метаболизма на мазнините. И старите билкари са сипвали кайен направо върху пресните рани, за да ги стерилизират и да спрат кървенето. Честно казано, удивителните лечебни сили на кайена са почти стряскащи.

Ясно е, че кайенът не трябва да се смята за нищо по-малко от чудо-творна билка, чиито възможности са научно доказани! Според д-р Ричард Шулце, „Ако усвоите само една единствена билка в живота си, нека това да бъде пиперът „Кайен”. Той е по-добър от всички други”.

CocoChia™ и CocoPure™

Мисля, че в тази глава е подходящо да включа две вкусни шоколадови закуски. Честно казано, шоколадът е една от най-неправилно възприеманите храни. Той твърде често се смята за нездравословно удоволствие, и то с право, ако говорите за блокчетата млечен шоколад, шоколадовите бисквити, шоколадовия сладолед или шоколадовия сироп. Обаче това не се отнася за чистия какаов екстракт. Вярвате ли или не, чистото какао изобилства в много съединения за предотвратяване на рака.

Знаете ли, че повечето от най-известните „здравословни” енергийни блокчета на пазара са по всяка вероятност толкова вредни за вашето здраве, колкото са обикновените шоколадови блокчета? Много енергийни блокчета съдържат пастьоризирано мляко и соев белтък - две храни, които причиняват значителни увреждания на тъканите всеки път, когато ги ядете. Обаче едно блокче за хапване е както здравословно, така и вкусно: CocoChia™ bars.

Този десерт се предлага под формата на четири супер храни (сурово какао, кокос, семена „Чиа” и бадеми) в много апетитна и изкусителна форма. Съставките са 100 процента органични. Необработените пълноценни семена „Чиа” доставят постоянен, бавно изгарящ източник на енергия. Органичният кокос дава незаменимите мазнини, от които организмът се нуждае. Органичното сурово бадемово масло, микроинкапсу-лираните пробиотици, белтъците от кафяв ориз, Therasweet™ и органичното какао завършват списъка със здравословни съставки, предлагайки отлични хранителни вещества и страхотен вкус без добавяне на рафинирана захар или алкохол.

Блокчетата „CocoChia™” са с високо съдържание на фибри и не съдържат глутен. Това ги прави подходящи за хора с храносмилателни проблеми. Имат и малко калории, ниско гликемично ниво, а това е от значение, ако целта е да се постигне и поддържа идеално тегло или ако кръвната захар или стойностите на инсулина не са регулирани.

Можете да си поръчате блокчетата CocoChia™ от www.livingfuel.com.

Преди няколко години открих здравословно питие с горещ шоколад, което цялото ми семейство много обича: CocoPure™ Chocolate Tea. Във всяка чаша CocoPure™ има 4 000 милшрама концентрирано какао, но това не е всичко. Освен това ползата от какаото е подсилена с добавянето на ресвератрол, зелен чай и фибри. Тази уникална комбинация от хранителни вещества укрепва сърдечносъдовата система, артериите, повишава кръвния поток, подобрява храносмилателната система и имунитета. Това е страхотно питие за преди сън, на което аз и семейството ми се наслаждаваме почти всяка вечер.

Изследвания на CocoPure™ са публикувани в Списанието на Американската медицинска асоциация, Американското списание по психология и Физиология на сърцето и кръвообращението - това са само някои от тях. CocoPure™ може да се намери на www.newvitality.com.

Коензим Q10

Обикновено познат като коензим Q10, убихинон е подобно на витамин вещество, намиращо се във всяка човешка клетка, което се превръща в силен антиоксидант (убихинон) и е жизнено важно за произвеждането на енергия. Няма съмнение, чс ако сте на възраст над 30 години, всеки ден трябва да получавате достатъчно убихинон, тъй като с възрастта произвежданото от организма количество на коензим Q10 намалява, както и способността му да се превръща в убихинон.

Когато започнете да приемате достатъчно коензим Q10 под формата на убихинон, веднага ще почувствате разликата в притока на енергия и в повишаване на издръжливостта ви. Достатъчното количество коензим Q10 подхранва произвеждането на енергия във всяка клетка на организма, като улеснява произвеждането на аденозинтрифосфат (АТФ) в митохондриите. Това подобрено производство на енергия от терапията с коензим Q10 се оказва твърде ценно за лечението на неврологични разстройства, като болест на Паркинсон, множествена склероза, амиот-рофична латерална склероза (болест на Лу Гериг), болест на Алцхаймер, болест на Хънтингтън и мозъчен удар.

Ако приемате статинови лекарства, добавянето на достатъчно количество от коензим Q10 е дори още по-важно, защото статиновите лекарства изчерпват запасите на организма от коензим QJ0. А без достатъчно запаси от него сърцето не може да функционира както трябва. Професор д-р Карл Фолкърс, биохимик от университета в Тексас, насърчава своя колега кардиолог д-р Питър X. Лангсйоен да използва коензим Q10 за лечение на конгеетивна сърдечна недостатъчност. Резултатът е успешен. Според д-р Лангсйоен „Клиничните изпитания на коензим Q10 са направо драматични. Основателно е да се смята, че цялото медицинско познание трябва да бъде преосмислено в светлината на тези нови познания. Ние само сме щриховали повърхността на биомедицинските и клиничните приложения на коензим Q10 и свързаните области на би-оенергетиката и химията на свободните радикали” (виж http://faculty. washington.edu/ely/coenzq 10.html).

През 70-те години на миналия век д-р Фолкърс проследява курса на лечение на шестима болни от рак, които приемат коензим Q i 0, защото имат конгеетивна сърдечна недостатъчност. Четирима от тях са с рак на белите дробове, а двама - е рак на гърдата. Всичките шестима болни преживяват ремисия на рака поради терапията си с коензим Q10. Фол-кърс убеждава един от финансовите си сътрудници, който има „неизлечим” и с метастази дребноклетъчен карцином на белия дроб, да опита лечение с коензим Q10. Според прогнозата за болестта на него му остава по-малко от година живот. След една година употреба на коензим Q10 не откриват никакви следи от местастази и болният 15 години по-къс-но е все още жив! Единствената терапия, която „неизлечимият” болен използва, е с коензим Q10. Д-р Фолкърс, който почина през 1998 г., препоръчва пациенти със злокачествени образувания всеки ден да приемат 500 милиграма коензим Q10.

В изследване на университета „Скрантън” в Пенсилвания учените установяват, че всекидневната употреба на лосион с коензим Q10 осигурява антиоксидантна защита за кожата както на млади, така и на хора на средна възраст. Интересно е, че последният стадий на болестта СПИН се свързва и със значителна недостатъчност на коензим Q10.



Д-р Меркола има добавка коензим Q10, която предлага чрез своя уебсайт (www.mercola.com), а също и LifeExtension (www.lef.org). Отличен начин да се подобри усвояването на коензим Q10 е капсулите да се слагат в чаша горещ чай. Тъй като мазнината също подобрява усвояването, добавете в чая и една чаена лъжичка кокосово масло.

Благодаря на д-р Джим Хоуенстайн (виж www.mynaturalhealthteam. com) за голяма част от тази информация.

Колоидно сребро

Колоидното сребро е разтвор на изключително фини (субмикроско-пични) частици чисто сребро. Всяка частица е суспендирана във вода чрез положителен електрически заряд. Тези положително заредени частици се отблъскват една от друга със сила, по-голяма от гравитацията. Среброто е изключителен метал - не е токсичен за човека, но е смъртоносен за над 650 причиняващи смърт бактерии, вируси, гъбички, паразити и плесени. Ежедневното приемане на колоидно сребро е като да се сдобисш с втора имунна система.

Дядо ми казваше, че преди да се появят хладилниците, в млякото са слагали сребърни доларови монети, за да се запази пряено по-дълго време. Добре известно е, че древните гьрци са познавали медицинската стойност на среброто. Те са знаели, че семействата, които използват сребърни съдове, по-рядко боледуват и по-малко страдат от инфекции. Това познание се е предавало на царе, императори, султани и техните семейства, а също и на членовете на царския двор. Те са се хранели от сребърни чинии, пиели са от сребърни чаши, използвали са сребърни прибори и са складирали храната си в сребърни съдове.

В резултат от тази употреба среброто постепенно се изтърквало и се е смесвало с техните храни и питиета. По принцип знатните хора били много по-здрави от селяните, които се хранели с железни прибори от глинени съдове. Ето защо царските особи станали известни като имащи синя кръв. Тяхната кожа имала синьо-сив оттенък в резултат от натрупването на миниатюрни количества чисто сребро. Оттук идва и изразът „роден със сребърна лъжица в устата си”.

В края на 70-те години на миналия век авторът на „Електрическото тяло” д-р Робърт О. Бекър изучава възстановяването на крайниците, на гръбначния стълб и органите. Той открива, че сребърните йони подобряват растежа на костите и убиват бактериите. В статията “Най-могъщият враг на микробите” на мартенското издание на „Сайънс Дайджест ” от 1978 г. докторът докладва: „Благодарение на новите знания в резултат от направените изследвания среброто се явява като чудо за съвременната медицина. Всеки антибиотик може да убие вероятно половин дузина различни болестотворни организми, но среброто убива поне 650. След използването му не се развиват резистентни щамове. Освен това среброто не е токсично”. Тази статия завършва с цитат от д-р Хари Марграф, биохимик и един от първите изследователи на среброто: „Среброто е най-добрият борец срещу микробите”.

Как действа колоидното сребро? Когато е близо до вирус, гъбичка, бактерия или друго болестотворно едноклетъчно, среброто изважда от строя ензима за метаболизъм на кислорода на патогена. С други думи, то разстройва „белия дроб” на болестотворния микроб, така че да не може да диша. След няколко минути микробът започва да се задушава, умира и се изхвърля от организма чрез имунната, лимфната и отделителната система. За разлика от фармацевтичните антибиотици, които унищожават полезните бактерии и ензимите, колоидното сребро селективно се насочва към патогенните микроби и оставя незасегнати здравите тъкани.

Приемано през устата, колоидното сребро се влива в кръвообращението. След това бързо се пренася до всяка клетка. Задържането на разтвора за кратко под езика преди поглъщането му може да доведе до по-бързото му абсорбиране. За три до четири дни среброто може да се натрупа в тъканите достатъчно, за да започне благотворното му въздействие. То се отделя чрез бъбреците, лимфната система и червата. Преди 1938 г. се е използвало от лекарите като основно антибиотично лечение и за успешно лечение на много различни заболявания. Не е изненадващо обаче, че Биг фарма се намесва и тук измества колоидното сребро с налагане на печеливши лекарства.

Един от най-добрите (и най-евтините) видове колоидно сребро може да се купи от Курт Уилсън и „Сървивал Ентерпрайсис”. Неговият уебсайт е www.sel.us. Друг отличен сребърен продукт (но много по-скъп), съдържащ „наночастици”, е MesoSilver® (виж www.purestcolloids.com/ mesosilver.htm).

Куркумин

Турмерикът (къри) е познат като „златната билка на живота” и от хиляди години се използва в индийската кухня. Всъщност не е възможно да се мисли за индийска храна без турмерик.Куркумин, активната съставка на турмерика, има няколко свойства за борба с рака.

Наскоро проведено изследване открива, че куркуминът може наистина да „поправя” увредената след облъчване ДНК. Това е добра новина, защото човек не може да избегне всички радиационни източници. Според учените от университета в Чикаго куркуминът възпира предизвикващите рак бактерии, свързани с рака на стомаха и на дебелото черво (Магад ГБ. Антиракови изследвания. 2002).

Куркуминът е отличен антиоксидант, тоест може да предпазва организма от свободните радикали, които увреждат ДНК. Затова турмерикът, който съдържа куркумин, може да се използва за консервиране на храни. Тестовете в Германия, докладвани в Списанието по фармация и фармакология от юли 2003 г., разкриват, че „Всички частици от препарата, приготвен от екстракт на турмерик, проявяват ясно изразено антиокси-дантно действие”. Екстрактът от турмерик се оказва по-силен от чесъна, дяволския нокът и маслото от сьомга.

В изданието на Списание по клинична имунология от 27 януари 2007 г. учените от Центъра за лечение на рак „М. Д. Андерсън” в Хюстън твърдят: „Куркуминът може да потиска появата, разрастването и метастазите на туморите. Знае се, че фармакологично е безопассн. Клиничните изпитания върху хора не показват никаква зависима от дозите токсичност, когато се прилага до 10 грама на ден. Всички изследвания подсказват, че куркуминът има огромен потенциал в предотвратяването и лекуването на рака” (Антиракови изследвания. 2003).

А в юнското издание на Молекулярна медицина от 1998 г. изследователи от Медицинския факултет към Харвардския университет публикуват свое откритие, че куркуминът възпира ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове), която туморите използват, за да се подхранват, докато се разпространяват.

Куркуминът предпазва клетките от ксеноестрогени, защото може да се свързва със същия рецептор като естрогена или естрогеноподобни-те химически вещества. В изследване на рака на гърдата куркуминът въздейства отрицателно с 98 процента върху развитието на тумор, причинен от определена форма на естрогена, а на тумор, причинен от ДДТ - със 75 процента.

От хиляди години в Индия и в други култури турмерик се смята за „храна за кожата”. Той очиства кожата, спомага за поддържане на еластичността й, подхранва я и балансира въздействията върху кожната флора. Няколко изследвания на животни показват, че турмерикът спира растежа на много бактерии, паразити и болестотворни гъбички.

Тъй като куркуминът се намира в подправката „Турмерик”, а турмерик е основната съставка на подправката „Къри”, можете да се наслаждавате на положителното действие на куркумина, като добавяте къри към храната си. Ако се съчетае куркумин с черен пипер, ефективността на куркумина се умножава 1 000 пъти. Това го прави най-мощната натурална химиотерапия, която може да съществува. По думите на Майк Адамс „Можете да ядете храна с къри и пипер и да прибавите малко броколи и през следващите 48 часа организмът ви ще унищожава раковите клетки по-добре от всяка химиотерапия, позната на съвременната наука!”.

Ехинацея

Ехинацея е една от билките с най-много полезно въздействие върху здравето на хората. Позната от древни времена и като „американското шишарково цвете”, тя се използва от местните американски племена за профилактика и лекуване на здравословни проблеми като настинка или грип, а също и като антидот за ухапвания от змии и отровни ужилвания.

През 30-те години на миналия век немският учен д-р Герхард Мадаус провежда задълбочено изследване на тази чудотворна билка. Ученият открива, че нейното действие произлиза от внушителен списък със съставки, включително витамини А, С и Е и голям брой хранителни минерали - мед, желязо, калий и йод. Тя е богата на антиоксиданти и други полезни елементи - масла, алкиламиди, полизахариди, феноли и флаво-ноиди.

Ехинацея стимулира имунната система, активирайки белите кръвни клетки, конкретно макрофагите, лимфоцитите и Т-клетките. Забавя и дори предотвратява действието на ензима хиалуронидаза, който се намира в отровата на влечугите и може да разгражда защитното гелообраз-но вещество около човешките клетки. Хиалуронидазата се използва и от други опасни бактерии за разграждане на съединителната тъкан в организма и за по-лесно и по-дълбоко проникване в него, но ехинацеята елиминира действието й.

Ехинацея е силен естествен антибиотик. Тя се бори с инфекциите, предотвратява възпаленията, увеличава произвеждането на интерферон (важна част от телесната реакция срещу вирусни инфекции). През 2007 г. д-р Крейг докладва, че съчетаването на ехинацея и витамин С намалява разпространението на настинките с 86 процента, докато само ехинацеята ги намалява с 65 процента (виж http://news.bbc.co.uk/2/hi/6231190. stm).

Елагиева киселина

Елагиевата киселина е срещащо се в природата вещество, открито в почти 50 различни плодове и ядки (червени малини, ягоди, боровинки, грозде, нар и орехи). Тя принадлежи към семейство фитохранителни вещества, наречени „танини”, и се смята, че има голям дял в антиокси-дантното действие на тези плодове и ядки. Елагитанините са продукти, които съдържат елагиева киселина в нейната натурална форма. Тук ще използвам тези термини взаимно заменяемо.

Институтът за изследване на рака „Холингс” към университета в Южна Каролина провежда деветгодишен двойно сляп експеримент на 500 пациентки с рак на матката. Той е публикуван през 1999 г. и показва, че елагиевата киселина спира митозата (клетъчното делене) за 48 часа и причинява апоптоза (нормална клетъчна смърт) до 72 часа на клетки от рак на гърдата, панкреаса, кожата, дебелото черво, хранопровода и простатата (виж http://hcc.musc.edu/).

Освен че предотвратява митозата и причинява апоптоза, елагиевата киселина предотвратява и свързването на канцерогените с ДНК. Заздравява съединителната тъкан. Смята се за силно антибактериално и ан-тимикозно средство. Предпазва черния дроб. Европейски медицински изследвания показват, че елагиевата киселина намалява случаите на вродени дефекти, подобрява заздравяването на рани и намалява сърдечносъдовите болести (виж www.hopeforcancer.com/Ellagic.htm).

От 1993 г. до 1996 г. д-р Даниел Никсън от Медицинския университет в Южна Каролина изследва елагитанини (от малини) и публикува следните резултати:

•    Клетки от рак на шийката на матката претърпяват апоптоза, след като са изложени на елагитанини от червени малини.

•    Елагитанините водят до „арест” на ракови клетки, като по този начин задържат и спират митозата (деленето на ракови клетки).

Елагитанините предотвратяват разрушаването на ген р53 от раковите клетки.

•    Тестовете разкриват подобни резултати за клетки от различни локализации на рака - на гърдата, панкреаса, хранопровода, кожата, дебелото черво и простатата.

Според британски научни изследователи червените малини предотвратяват и сърдечносъдови болести, тъй като съдържат естествената форма на аспирина, наречена салицилат. А билкарите смятат, че елагитанините успешно лекуват диария и гадене.

Незаменими мастни киселини и мазнини

Двете незаменими мастни киселини (EFA) са линолова киселина (LA) - омега-6 киселина, и алфа-линоленова киселина (ALA) - омега-3 мастна киселина. Зеленчуците и ядките (царевицата, шафранката, па-мучното семе, фъстъците и соевите зърна) имат най-високо съдържание на омега-6 мастни киселини. Линоловата киселина е основна омега-6 мастна киселина, която в здравия организъм ше се превърне в гама-ли-ноленова киселина (GLA). Другите омега-6 мастни киселини включват свързана линоленова киселина (CLA), дихомо-гама-линоленова киселина (DGLA) и арахидонова киселина (АА). Океанската риба (като сьомга, риба тон и скумрия) и определени ядки/семена (като ленено семе и орехи) имат най-високо съдържание на омега-3 мастни киселини ALA е главната омега-3 мастна киселина, която в здрав организъм ще се превърне в ейкозапентаенова киселина (ЕРА), а по-късно в докозахексаено-ва киселина (DHA) и докозапентаенова киселина (DPA).

За доброто здраве се изисква подходящо съотношение на омега-6 и омега-3 мазнини. Идеалното съотношение е около 2:1. И двете незаменими мастни киселини се намират в изобилие в листните растения, приемани от стадните животни, осигурявайки почти еднакви количества от тях. Маслото от конопено семе има оптимален баланс на омега-3 и омега-6 мазнини. Преди въвеждането на ожънатитс ссмена като храна добитъкът заяквал от сочните зелени треви, които му осигурявали пълно-

ценна и балансирана диета и допринасяли за здравословния растеж без произвеждане на излишни мазнини. В светлината на този факт е важно да бъдете сигурни, че ядете месо от животни, които се хранят с трева. Тяхното месо има идеалното съотношение на омега-6 към омега-3 мастни киселини и е богато на свързана линоленова киселина. Многобройни изследвания на лабораторни животни доказват, че свързаната линоленова киселина побеждава рака. Животните, които пасат в естествена среда, имат от 3 до 5 пъти повече от нея от животните, угоявани със зърно.

На пръв поглед свързаната линоленова киселина наподобява линоло-вата киселина, но, изглежда, има противоположно въздействие. Докато прекомерното изобилие на линолова киселина ускорява растежа на туморите, свързаната линоленова киселина го блокира. Всъщност възможно е свързаната линоленова киселина да е един от нашите най-силни агенти срещу рака. В наскоро проведено изследване при плъхове, хранени с малки количества свързана линоленова киселина, туморите на гърдата се смаляват с 45 процента. Към ракови клетки от гърдата, растящи в култура, учените добавят малки количества свързана линоленова киселина. До осмия ден свързаната линоленова киселина унищожава 93 процента от клетките. Група финландски изследователи открива, че при жените, които консумират най-много свързана линоленова киселина, съществува 60 процента по-малък риск да развият рак на гърдата в сравнение с другите жени (виж www.drstallone.com/cancer_article 19.htm,). Свързаната линоленова киселина стимулира имунната система, засилва инсулиновата чувствителност, подобрява нивата на кръвните липиди, повишава нивата на слабата телесна маса до нивата на мазнините и на практика не е токсична.

Съвременните методи за отглеждане на животни са причина за посто-янното намаляване на количеството на CLA в диетата през изминалия половин век. Днес млечните продукти имат около 25 процента от съдържанието на CLA, което са имали храните през 1960-та година. Имаме основания да твърдим, че епидемиите от рак, сърдечносъдови болести, диабет и затлъстяване, на които сега сме свидетели, се дължат до голяма степен на намаляването на свързана линоленова киселина в диетата. За съжаление, ако отидете в супермаркета да купите говеждо, ще получите месо от животно, което е отгледано със зърнени храни. В резултат на това съотношението между омега-6 и омега-3 ще бъде напълно неба-лансирано и няма да се получи съдържанието на свързана линоленова киселина, което би се получило от месото на животно, хранено с трева.

Според мен най-здравословно е кокосовото масло. Една от най-впечатляващите негови характеристики е, че е изключително богато на ла-уринова киселина (около 50 процента от обема й). Единственият друг източник на лауринова киселина, намиращ се в природата, е в майчината кърма. Много изследователи установяват факта, че лауриновата киселина се използва от хората за унищожаване на вирусите и различните болестотворни бактерии и микроби, като квасни гъбички, гъбички, бактерии, паразити и плесени.

Според Мери Ениг, водещ американски експерт по мазнините, „Кокосовото масло има уникална роля в диетата и е важно за правилното функциониране на физиологичните процеси. Ползата, която може да бъде извлечена от консумирането на кокосово масло, се признава в много части по света от векове. Това масло е източник на антимикробни липиди за хората с компрометирана имунна система и е мазнина, която няма отношение към канцерогенезата” (виж www.westonaprice.org/ know-your-fats/5 4 l-new-look-at-coconut-oil.html).

Кокосовото масло не съдържа трансмазнини и около две трети от наситената мазнина в него е съставена от мастни киселини със средна дължина на веригата (MCFA). За разлика от това най-разпространените растителни масла или масла от семена са съставени от мастни киселини с дълги вериги (LCFA’s), които затрудняват панкреаса и черния дроб, складират се предимно като мазнини и втвърдяват артериите с холесте-рол. MCFA в кокосовото масло имат антимикробни свойства, полезни са за имунната система, лесно се смилат, бързо доставят енергия и регулират теглото. Точно така, яденето на кокосово масло ще ви помогне да отслабнете!

Над 50 процента от американците са с наднормено тегло. Кокосовото масло е полезно, защото стимулира метаболизма. През 30-те години на миналия век стоматологът д-р Уестън Прайс пътува през Южния Паси-фик и изследва традиционните диети и въздействието им върху здравето на зъбите и цялостното здраве. Той установява, че навикът да се употребяват продукти от кокосово масло е здравословен и допринася за стегнатата фигура въпреки високата концентрация на мазнини в храненето. След това, през 40-те години, фермерите откриват (случайно), че когато използват евтино кокосово масло за храна на добитъка си, то не действа! Вместо това от кокосовото масло животните отслабвали! Оттогава много изследвания на хора и животни доказват, че заместването на LCFA с MCFA води до намаляване на теглото и понижаване на процента мазнини в организма. Така че ще отслабнете, ако използвате не ненаси-тените LCFA мазнини, намиращи се в растителните масла или в маслата от семена, a MCFA мазнините на кокосовото масло.

Всички сме слушали полемиката за нездравословните наситени мазнини. Но това е пълна глупост. Наситената мазнина в кокосовото масло всъщност е полезна за здравето. Откъде тръгва този слух? Ами той е основан на някои фалшиви изследвания отпреди почти 50 години. За изследванията е използвано хидрогенирано кокосово масло, а митът е увековечен от индустрията на растителните масла (подпомагана от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата) през 80-те години. Истината е в това, че всичкихидрогенирани масла са вредни, тъй като са с променен химичен състав. Чистото кокосово масло е здравословна храна. То е единственото, което използваме вкъщи. Всъщност употребяваме толкова много кокосово масло, че купуваме по няколко килограма наведнъж! Според д-р Брус Файф „Кокосово масло е най-здравословна-та храна на земята”.

Зехтинът е единственото растително масло, което може да се яде прясно пресовано, и е най-важният източник на омега-9 мазнини, познати като олеинови киселини. Благотворното му въздействие върху здравето се дължи както на високото съдържание на мононенаситени мастни киселини, така и на високото съдържание на ангиоксиданти. Зехтинът предлага защита срещу сърдечносъдови болести, контролира стойностите на LDL („лошия”) холестерол и повишава нивата на HDL („добрия”) холестерол. Освен зехтина никоя друга естествено произведена мазнина няма толкова голямо количество мононенаситени мастни киселини. Вкъщи за салати използваме зехтин.

Когато се купува зехтин, трябва да се търси висококачествен зехтин „екстра върджън”. Олиото, което идва от първото „изтискване” на маслините, е студено пресовано (извлечено без използването на топлина или химически вещества) и добива статуса „екстра върджън”. Това олио е най-хубаво, защото е по-малко обработено. По-близо е до естественото си състояние и съдържа антиоксиданти, витамин Е и феноли. Обаче, макар че трябва да включите зехтина като здравословна част от диетата си, не трябва да готвите с него, тъй като топлината ще увреди мастните киселини и ще образува токсини акриламиди. Ако ще готвите с олио, използвайте кокосово масло. То не претърпява химически промени, когато се загрява. У дома обичаме да си правим пържени картофи с кокосово масло, а с него Шарлийн приготвя и наистина вкусни пържени зелени домати.

Авокадото е чудесен източник на мазнини, особено на омега-3 и оме-га-9. Според д-р Робърт Аткинс „авокадото е не само питателен плод, подпомагащ сърцето и борещ се с рака, който предлага несравними ползи за здравето”. То е богат източник на омега-9 олеинови киселини, за които е доказано, че предлагат значителна защита срещу рак на гърдата. Този плод съдържа и най-голямото количество от каротеноида лутеин в сравнение с всички обикновени плодове. Съдържа и големи количества сродни каротеноиди (зеаксантин, алфа-каротин и бета-каротин) плюс значителни количества токофероли (витамин Е).

В лабораторно изследване, публикувано в изданието на Списание по хранителна биохимия от януари 2005 г., екстрактът от авокадо, съдържащ каротеноиди и токофероли, спира растежа на простатни ракови клетки - както на андроген-зависимите, така и на андроген-независи-мите. Обаче, когато изследователите се опитват да оставят простатните ракови клетки само на лутеин, самостоятелният каротеноид не предотвратил растежа на раковите клетки и възпроизвеждането им.

Цялата гама от каротеноиди и токофероли в авокадото е необходима не само заради способността му да убива простатните ракови клетки. Изследователите забелязват, че значителните количества от мононена-ситени мазнини в авокадото имат важна роля. Каротеноидите са мастноразтворими. Това означава, че трябва да има налична мазнина, за да може тези биоактивни каротеноиди да се абсорбират в кръвния поток.

Чесън

За чудесните ползи на чесъна е писано повече, отколкото за всеки друг известен хранителен източник. Неговата история датира от 3 500 години. Хипократ, бащата на медицината, първи пише, че чесънът е от-лично лекарство за премахване на тумори. Наскоро проведени изследвания доказват, че чесънът убива насекоми, паразити, лоши бактерии и гъбички. Премахва също различни тумори, понижава нивата на кръвна-та захар, понижава вредните мазнини в кръвта и предотвратява запушването на артериите. Учените доказват, че алицинът (органичното съединение, което придава специфичен аромат и вкус на чесъна) действа като мощен антиоксидант.

Знае се, че веществото диалил дисулфид в чесъна намалява образуването на канцерогени в черния дроб (Онкологични изследвания. 1988 г.). Д-р Сужата Сундарам, изследовател в Пенсилванския университет, открива, че диалил дисулфидът смалява и унищожава туморни клетки при рак на червата, когато се трансплантират в мишки.

Интересно е да се отбележи приликата между диалил дисулфид и ди-метилсулфид (DMSO). Според д-р Дейвид Грег „и двете се състоят от една сярна молекула с две прикрепени органични молекули. В случая с диметилсулфид са прикрепени две метилови групи (СН3). А при диалил сулфид са прикрепени две алилови групи (С3Н5). Установено е равновесие между диметилсулфид (без прикрепен кислород), DMSO (един кислород, прикрепен към сярата) и MSM (два кислорода, прикрепени към сярата). Поради това равновесие този комплект молекули може да действа като ефективна система за пренасяне на кислород. Тъй като диалил сулфид е много подобна молекула на DMSO и има на разположение същите свързващи места на сярата, човек очаква да има подобно поведение и изглежда наистина е така. Това предполага, че един от най-важни-те приноси на диалил сулфид (и на чесъна) е да засилва пренасянето на кислород до раковите клетки” (виж www.krysalis.net/cancer2.htm).

Първият научен доклад, посветен на чесъна и рака, е от 50-те години на двадесети век. Учените инжектират алицин (активна съставка в чесъна) в мишки, болни от рак. Инжектираните мишки оцеляват три пъти по-дълго от другите. Много изследвания доказват, че серният алил (друга активна съставка в чесъна) ефективно предотвратява развитието на рак и тумори. Освен това е доказано, че дисулфидът, който се получава при счукване или ситно нарязване на скилидките, причинява апоптоза в човешки левкемични клетки (Молекулярна фармакология. 1998).

В чесъна има и германий - мощен антиоксидант, съдържащ сяра. Германият не само засилва окисляването, но и спестява кислорода, тъй като хелатира токсичните метали - живак , олово и кадмий. За него е доказано, че възстановява нормалната функция на лимфоцитите (Т-клетки, В-клетки и NK-клетки) и стимулира произвеждането на антитела.

Вкъщи слагаме чесън почти на всичко - редки сосове, подправки за салати, яхнии, супи - каквото ни дойде на ум. Но помнете, чесънът не може да се бори с рака, ако сте го сготвили. Има документирани случаи, когато ракът е победен само с добра програма за детоксикиране и чесън.




Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница