Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница23/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   34

333

Други изследвания доказват, че двадесет и четири часовият ритъм е свързан с потискането на туморите на различни нива. С него може да се регулира имунната реакция. Затова е разумно да се очаква, че нарушаването на този ритъм може да доведе до слаба имунна система и да стане предпоставка за развитие на рак. Обаче за мелатонина е доказано, че действа като „рефер на двадесет и четири часовия ритъм” и може да регулира вътрешния биологичен часовник, като поддържа имунната система на най-високо ниво на активност. „Сънят като такъв не е важен за мелатонина, но тъмнината определено е!” - казва д-р Ръсел Дж. Рей-тер, невроендокринолог в Центъра за медицинска наука към Университета „Тексан” в Сан Антонио, цитиран в изданието на „Научни новости” от 7 януари 2006 г.

Наскоро проведени изследвания откриват понижени нива на мелатонин в гръбначномозъчната течност на пациенти с болест на Алцхаймер, сравнени с контролни обекти на тяхната възраст (Н. Tohgi. 1992; D.J. Skene. 1990). Поради факта, че двадесет и четири часовият ритъм е нарушен при болестта на Алцхаймер, е интересно да предположим дали възстановяването на мелатонина до нормални нива в тези пациенти ще облекчи и другите им симптоми. Вероятно мелатонинът трябва да се приема от тридесет минути до един час преди сън. Можете да намерите мелатонин във всеки магазин за здравословни храни. Черешите са добър източник на мелатонин, затова са подходящи да се ядат преди лягане.

MMS (Чудотворен минерален разтвор)

В продължение на много години учените изследват хлорния диоксид. В научната литература му се обръща достатъчно внимание. Джим Хам-бъл всъщност извежда хлорния диоксид на преден план в алтернативната медицина.

Хамбъл, златотърсач и металург, е на експедиция в джунглите на Централна Америка. Търси злато, когато член от неговата експедиция се разболява от малария. Отдалечени са на два дни път от следващата мина, сред гъстата джунгла. Поради многогодишния си опит на такива експедиции Хамбъл винаги носи със себе си стабилизиран кислород, за да прави местната вода годна за пиене. Изправяйки се пред опасността да изгуби колегата си, той му дава от стабилизирания кислород. За удивление на всички след няколко часа човекът се подобрява. Това наистина изглежда като чудо, но Хамбъл иска да разбере какво се е случило.

В продължение на няколко години Джим Хамбъл разгадава, че причината за успеха на стабилизирания кислород за лекуване не е кислородът, а по-скоро нищожните количества хлорен диоксид, който се използва почти цял век като дезинфектант в хранителната индустрия и в питейната вода. Той със сигурност е доказан като по-ефективен и по-безвреден от хлора за справянето с вируси, бактерии и прогозои във водата.

Хамбъл записва своите преживявания в електронна книга, която можете да намерите на следния сайт: www.miraclemineral.org. Книгата се нарича „Пробивът: чудотворната минерална добавка на 21-ви век”. Чудотворният минерален разтвор (MMS) действа чрез вкарване в кръвния поток на малко количество хлорен диоксид. Разтворът MMS е 28 процента натриев хлорит (стабилизиран кислород) в дестилирана вода. Хамбъл открива, че натриевият хлорит може да бъде преобразуван в хлорен диоксид, ако се смеси с активатор. Точно активаторът превръща натриевия хлорит в хлорен диоксид. Това е начинът на дейс гвие на MMS.

Трите възможни активатора за натриевия хлорит са прясно изцеден лимонов сок, прясно изцеден сок от лимони „Лайм” или 10-процентна лимонова киселина. Лимоновата киселина е предпочитаното вещество за смесване с MMS. Обаче, ако не може да се намери лимонова киселина, тогава се използва прясно изцеден лимон или лимонов сок. Нищо друго не е подходящо.

Как действа MMS? Щом веднъж навлезе в кръвния поток, хлорният диоксид получава четири силно енергични електрона, когато попадне на всяка киселинна клетка (с pH под 7.35). Това означава, че болните клетки по същество се изпаряват, докато здравите клетки остават незасегнати.

Разбирате ли, червените кръвни клетки, които пренасят кислорода в организма, не правят разлика между хлорен диоксид и кислород. Затова, след като погълнат MMS, червените клетки взимат един йон хлорен диоксид и го пренасят до паразитите, гъбичките или болните клетки, които имат ниско pH. Ако не се намерят никакви нашественици, хлорният диоксид ще изгуби един или два свои електрона. Това му позволява да се свързва с друго важно вещество, използвано от имунната система, за да прави хипохлорна киселина, която убива патогенни микроорганизми, клетки убийци и дори злокачествени клетки. Имунната система има нужда от много повече хипохлорна киселина, когато човек е болен. Улеснен от разтвора MMS, хлорният диоксид я доставя обилно.

Приемането на MMS е просто. Слагате капките от MMS в чиста, празна, суха стъклена чаша. Ако не сте в период на критична, застрашаваща живота ситуация, започнете с една капка MMS. Ако става въпрос за сериозно заболяване, все пак трябва да ограничите приемането си в началото до петнадесет капки MMS.

Златното правило за терапия с MMS е три капки натриев хлорит на 11,5 кг телесно тегло.

Към една до шест капки натриев хлорит се добавя четвърт чаена лъжичка прясно изцеден лимонов сок или сок от лимон „Лайм”. За седем до петнадесет капки се прибавя половин чаена лъжичка лимонов сок или сок от лимон „Лайм”. Ако се използва лимонова киселина като активатор, се слага една равна супена лъжица кристали в чиста чаша или буркан. След това в същия буркан се прибавят девет равни супени лъжици пречистена вода. Когато кристалите се разтопят, това е 10-процентен разтвор. Пет капки от този разтвор се използва за всяка капка от MMS. Начинът на дозиране е същият като по-горе описания.

След смесването се изчакват три минути, добавя се прясно изцеден сок (грозде, ябълка, червена боровинка или ананас) или вода и веднага се пие. Ако се използва сок, да не се купува от магазина. Трябва да е прясно изцеден. Също така не трябва да се използва портокалов сок, тъй като пречи на произвеждането на хлорен диоксид.

Интересно е, че през 1999 г. представители от Американското хи-мично общество твърдят, че „хлорният диоксид е най-мощният познат убиец на патогенни микроорганизми”. Хлорният диоксид се пренася в целия организъм точно като кислорода и унищожава всички болестотворни микроби, които среща.

Методът на Хамбъл успешно помага на йад 75 000 човека в Африка да се излекуват от малария, хепатит, СПИН и рак. Ако искате да научите повече за MMS, моля, посететеwww.jimhumble.biz. А ако вече сте запознати с MMS, трябва да прочетете коментарите на Джим в първата от няколкото статии в сайта, наречена „21 протокола за лечение с MMS - списък по азбучен ред”.

Медицински гъби

Гъбите се ценят като лекарство и храна от хиляди години. По целия свят много хора обичат да ходят за диви гъби, наслаждавайки се на разнообразието им от цветове, форми и размери. В Япония уличните търговци продават много видове медицински гъби на граждани, които ги използват, за да поддържат здравето си и да удължават живота си. Някои японци пътуват стотици километри, за да събират диви гъби, които растат само на стари сливови дървета. По подобен иачин от хиляди години китайците ценят много гъби заради техните лечебни свойства особено като стимулиращо средство за имунната система.

Повечето медицински гъби съдържат полизахариди (сложни молекули захар), наречени бетаглюкани. Те увеличават ДНК и РНК в костния мозък, където се произвеждат имунните клетки (като макрофаги и Т-клетки). През последните 20 години в Япония за лечение на болни от рак успешно се използват екстракти, съдържащи различни видове бетаглюкани. Те засилват имунитета по различен начин, както прави ехинацеята и астрагалусът.

Изследователи от „Алфа-бета технология ” в Масачузетс наблюдават въздействието на бетаглюканите върху кръвта. Когато двете са поставени заедно, бетаглюканите повишават растежа на миелоидните и мегака-риоцитните прогениторни стволови клетки (които се развиват в имунни клетки) и произвеждат взрив от свободни радикали в белите кръвни клетки, увеличавайки антибактериалната им активност. Интересно е, че способността на белите кръвни клетки да убиват бактерии е пропорцио-нална на дозата бетаглюкани.

В изданието на Имунофармакология от юли 1984 г. д-р Р. Селжелид (и колеги) докладва, че бетаглюканите стимулират произвеждането на малки белтъчни съединения, наричани цитокини, вътре във фагоцит-ните клетки. Тази цитокинова стимулация увеличава способността на макрофагите да спират растежа на туморните клетки и да убиват тумора в неговата цялост. През 1975 г. Списанието на Националния институт за онкологични изследвания публикува резултатите от изследване, проведено от д-р Р. У. Мансел. Той обобщава наблюденията си как бетаглюканите имат побеждаващо въздействие върху рака при девет болни от рак. В туморите на пациентите (които били с рак на кожата, на гърдата и на белите дробове) били инжектирани бетаглюкани. Във всичките девет случая бетаглюканите породили незабавна имунна реакция и туморите се смалили в рамките на пет дни.



Гъбите „Рейши” се използват като лекарство в Азия в продължение на повече от 4 000 години. В Китай те се наричат Ling Zhi (гъби на безсмъртието). За рейши е известно, че подобряват работата на дихателната и сърдечносъдовата система, както и нивата на кръвната захар. Според Филис А. Балч и други експерти едно от веществата в рейши, наречено кантаксантин, забавя растежа на туморите. В резултат на тези удивителни антиракови свойства японското правителство официално признава рейши като средство за лечение за рака. В САЩ тази твърда червена гъба може да се намери от май до ноември в основата на живи широколистни дървета (особено в явор).

Гъбите „Майтаке” обикновено са познати като „кокошката на гората” поради интересната си форма. На японски maitake означава „танцуваща гъба”. Твърди се, че хората танцуват от радост, когато я намерят. Тези гъби се препоръчват особено за стомаха и за червата. Знае се, че регулират кръвната захар и артериалното налягане. Майтаке съдържа грифолан (бета глюкан). За него е доказано, че активира макрофагите на имунната система. В Китай екстрактът от майтаке е с доказано анти-раково въздействие при пациенти с рак на стомаха, на белите дробове и левкемия.

Гъбите „Шийтаке” се използват за лечение на храносмилателни проблеми, за понижаване на кръвното налягане и за облекчаване на чернодробни заболявания. Наскоро се установи, че съдържат невероятно високо количество витамин D, когато се изсушават на слънце. В Япония са провеждани клинични наблюдения и с лентинан (бетаглюкан), намерен в шийтаке. Тези изследвания доказват, че лечението (венозно) на болни от рак в напреднал стадий с лентинан води до повишен брой и повишена активност на имунните клетки убийци и удължава времето за оцеляване - понякога с пет и повече години. В САЩ шийтаке е култивирана гъба.

Изследване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис от 2009 г. показва, че пациенти с рак на гърдата, които ядат медицински гъби два пъти на ден, предотвратяват повторната поява на рака. Това се държи на антиестрогенната дейност на гъбите. Затова яжте гъбите и добавяйте към тях малко зехтин и чесън за вкус. И помнете, че всички гъби трябва да се готвят, за да имат хранителна стойност. Клетъчните им стени не могат да се смилат, ако не станат направени крехки чрез топлинна обработка.

И мел

Имелът е медицинско растение, използвано от древни времена. Способността му да лекува всичко датира още от времето на древните гърци и друиди. От векове се използва за лечение на епилепсия, артрит и високо кръвно налягане. И макар че има потенциал да лекува много заболявания, той е особено смъртоносен за раковите тумори.

Има два вида имел:

1.    Американският имел (видовете Phoradendron) е отровен и не трябва да се поглъща. Доказано е, че след приемането му настъпва смърт в рамките на 10 часа.

2.    Европейският имел (Viscum album) през последните няколко десетилетия се използва за лечение на определени заболявания. Растението е познато като златна клонка или Herb de la Croix (на френски „билката на кръста”).

Въз основа на тази информация е очевидно, че в тази част от книгата ще обсъждаме медицинската употреба на европейския имел.

Интересът към имела като лекарство за рак започва около 20-те години на двадесети век. В някои европейски страни продуктите, направени от имел, са сред най-предписваните за терапия на болни от рак. Всъщност лекарите в Германия лекуват над 50 процента от своите болни с имел под една или друга форма. Много от тези терапии са подробно описани в специалния доклад „Немският раков пробив”, който е ръководство от най-добрите немски клиники за алтернативни методи за лечение на рака. Моят приятел и колега Анди Шолбърг нарича имела „лаетрилът на Германия”.

Екстрактът от имел се продава под няколко търговски имена в Европа. Най-известното от тях е Iscador®. Една от основните функции на Iscador® е да стимулира части от имунната система (NK-клетките), които могат да забавят растежа на раковите клетки, и това се случва с малко странични ефекти. Друг плюс е същественото подобряване в качеството на живота на болния, докато се бори с рака. Затова, ако сте подложени на лечение с „великата тройка”, имелът ще намали неблагоприятните ефекти от химиотерапията и облъчването.

В изданието на Алтернативни терапии от 1 май 2001 г. д-р Р. Г. Ма-тичек (и колеги) публикува резултатите от 30-годишно изследване (с повече от 35 000 участници). Заключението за екстракта от имел (Iscador®) е, че удължава периода на оцеляване на болни от различни видове рак (включително и от рак на гърдата), подобрява дейността на имунната система, спира растежа на тумора и предотвратява появата на метастази.

Най-разпространеното лечение е подкожно инжектиране на екстракт от имел. Разбира се, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не позволява в САЩ да се продава или използва имел за инжектиране, а само за изследвания. Затова, ако живеете в САЩ, можете единствено да използвате продукти за приемане през устата или ще се наложи да пътувате до друга държава.

Масло от риган

Маслото от риган е билков продукт, който се използва от библейски времена. Доказано е, че то убива паразити и вируси, бактерии и някои видове гъбички, а също е и антихистамин. От векове се използва за лечение на инфекции и може да бъде спасително за страдащите от колит, стомашно или чревно възпаление.

То се извлича от дивото растение риган (от семейството на ментата), което расте естествено в планините на средиземноморския район и обикновено се бутилира и смесва със зехтин или с кокосово масло.

Основната съставка в маслото от риган е карвакрол - силно антимик-робно средство, използвано за консервиране на храни и за защита срещу плесени и други обикновени бактерии. Това го прави с толкова добри терапевтични качества. Тимол е втората по активност съставка. Значима е като фунгицид и е основният антихалитозен (тоест борещ се с лошия дъх в устата) агент във водата за уста „Листерин”. Останалите съставки осигуряват защита срещу бактерии, предотвратяват увреждането, причинено от свободните радикали, действат като блокиращи алергени и спират растежа на раковите клетки.

Маслото от риган съдържа мед, калций, ниацин, цинк, бор, бетакаро-тин, витамини А, С и Е, калий, желязо и др. В книгата си „Практиката на аромотерапията” Жан Валне описва маслото от риган като заместител на противовъзпалителните лекарства за облекчаване на болката и е почти толкова силен, колкото морфина. То е антиоксидант и стимулира жлъчния поток в черния дроб, като с това помага на храносмилането.

Д-р Кае Инграм написа книгата „Лекарството в кухненския шкаф: как да използваме риган за по-добро здраве” по повод своята животоспасяваща среща с маслото от риган. Това „супер масло” - твърди той - помага за облекчаване или излекуване на над 170 различни заболявания - от гъбички по краката до глисти, от диария до обрив от използването на памперси, от ухапване на пчела до недостиг на въздух. Ето какво можем задължително да имаме винаги у дома!

Обаче, преди да го потърсите онлайн, го проучете. Който и вид да решите да купите, първо се уверете, че маслото съдържа поне 70 процента карвакрол. Важно е да се отбележи, че маслото от риган не се препоръчва на хора с алергия към риган, мащерка, босилек, джоджен или градински чай. Това масло може да възпрепятства приема на желязо за организма. Затова трябва да се помисли да се комбинира с хранителна добавка, съдържаща желязо. Това означава, чс бременните не трябва да приемат масло от риган.

Увеличават се доказателствата за антибиотичниге свойства на маслото от риган. След тестваните 52 растителни масла се доказва, че риганът има фармакологично действие срещуобикновени микроби, като Candida albicans, Е. coli, Salmonella enterica и Pseudomonas aeruginosa (Списание no приложна микробиология. T. 86, 1999).

Маслото от риган и обикновеният риган като подправка са две различни неща. Подправката е по-скоро майорана, отколкото истински риган. Предпочитан доставчик на масло от риган (неразредено и съдържащо 85 процента карвакрол) за мен е Кърт Уилсън. Неговият уебсайт  е www.sel.us. Маслото от риган на Кърт е сто процента чисто етерично. Затова не го използвайте директно върху кожата и не го накапвайте в устата си. Ще ви изгори! Ако това се случи, веднага го изплакнете с прясно мляко, кисело мляко или сладолед. И въпреки силната му реакция няма да ви причини трайно увреждане.

340

Мравчено дърво

Лапачо е огромно, вечнозелено, гъсто дърво, намиращо се в тропическите гори на Южна Америка, Парагвай, Бразилия и Аржентина. Частта от него, използвана за медицински цели, е вътрешната обвивка на кората (наречена флоема), която съдържа съединения, известни като нафтакви-нони (наричани също N-фактори). Лапачо е по-познато със своето португалско име Раи d’arco. То е познато и с племенните имена Taheebo и Ipe Roxo.

Из цяла Южна Америка племената, живеещи на хиляди километри едно от друго, използват лапачо за едни и същи медицински цели от хиляди години, включително за лечение на малария, грип, лупус, дихателни проблеми, сифилис, колит и гъбични инфекции. Използва се и за облекчаване на болка (при артрит и ревматизъм), унищожаване на микроби, при проблеми с уринирането и дори като антидот срещу отрови и ухапвания от змии. А докладите за излекуване на различни видове рак са фактите, които предизвикват обстойни изследвания в началото на 60-те години на миналия век.

Активните съставки на лапачо са добре документирани. Според изследователите едно от най-важните химически вещества е N-факторът лапахол. Съдържа още кверцитин, кслоидон и други флавоноиди. Те несъмнено допринасят за неговата ефективност при справянето с тумори и инфекции. В лабораторно изследване на плъхове от 1968 г. лапахол проявява значителна активност срещу злокачествени тумори.

Според д-р Даниел Б. Маури „Част от ефективността на лапачо може да се дължи на способността му да стимулира произвеждането на червени кръвни клетки в костния мозък. А повишеното произвеждане на тези клетки подобрява способността на кръвта да пренася кислород. Това на свой ред може положително да се отрази на тъканите в организма. Желязото е необходимо за пренасянето на кислород от червените кръвни клетки. По-добрите терапевтични свойства на лапачо се проявяват, когато се съчетава с богатото на желязо йерба мейт - още едно южноамериканско растение. Всъщност практика е тези две растения почти винаги да се съчетават. Въпреки че е много токсично за различни видове ракови клетки, вируси, бактерии, гъбички, паразити и други микроорганизми, лапачо, изглежда, не проявява токсичност към здравите човешки клетки” (виж www.pau-d-arco.com/Dr.Mowry.html).

Лапачо е стандартно средство за лечение за някои видове рак и за всички видове инфекции в цяла Бразилия, Аржентина и други страни в Южна Америка. Не е изненадващо, че използването му все още се смята за проява на „племенно шарлатанство” в САЩ. Интересно е обаче да се отбележи, че Биг фарма редовно изследва това дърво за наличие на вещества (като лапахол), които могат да бъдат предпоставка за приготвянето на нови лекарства. Разбира се, щом Биг фарма се опитва да изолира, копира и едва тогава да патентова натурален продукт, то синтетичният продукт никога няма да действа така добре, както естественият. Още повече, че действието на който и да е отделен компонент на лапачо не може да бъде равностоен на синергичното въздействие на всички съставни части (тоест на въздействието от цялата билка).

Лапачо се намира в магазините за здравословни храни под формата на капсули, таблетки, тинктура, като изсушена кора и като чай. В много отношения билката е равностойна на имунностимулиращите свойства на ехинацеята и женшена. Много от информацията в тази част от книгата е взета от статията „Към светлината”, написана от д-р Даниел Б. Маури, намираща се на www.pau-darco. com/Dr.Mowry.html.

Пробиотици и SBO

Обикновено се вярва, че всички бактерии са лоши. Но това не е така. Здравето на стомашночревния тракт зависи от баланса между наличието на полезни и болестотворни бактерии. Когато болестта атакува, това обикновено се случва в резултат на отсъствието на полезни бактерии например след химиотерапия, след използване на стероиди или на други лекарства, след лечение с антибиотици или защото в храната има високо съдържание на рафинирана захар. Добре установен факт е, че инфекциите и токсините от болестотворните бактерии, гъбички и вируси са една от причините за възникването на рака.

Докато са активни, полезните бактерии възпрепятстват болестотворните бактерии и гъбички да направят свои колонии. По този начин поддържат здравето и укрепват имунната система. Те произвеждат естествени антибиотици, които спират растежа на болестотворните бактерии. Същевременно увеличават произвеждането на гама-интерферон (важна антивирусна молекула, създавана от Т-клетките) в организма и увеличават произвеждането на ензими като протсаза и липаза. Обаче, ако балансът на чревната флора се наруши, организмът бива атакуван от болестотворни бактерии, гъбички и паразити, които умножават и атакуват полезните бактерии.

Всеки, който се лекува с антибиотици, трябва да прочете това. Според д-р Джоузеф Меркола „Антибиотиците унищожават естествените предпазващи червата бактерии, давайки възможност на чревните квасни и други видове гъбички да растат без ограничения. Така се образуват токсини. В резултат на това имунната система се потиска, възникват симптоми на автоимунни заболявания и дори рак” (виж www.mercola.com).

Точно така. Антибиотиците унищожават не само болестотворните, но и „добрите” бактерии. Когато воините са мъртви, няма защита. Тогава възникват храносмилателни проблеми, а след това - и здравословни. Съотношението между полезни и вредни бактерии в чревния тракт трябва да бъде 85 към 15 в полза на добрите. Днес съотношението е същото, но в полза на вредните бактерии. Това е предпоставка за наличието на хронични здравословни проблеми.

Антибиотиците не са единственият „подсъдим”. Знаете ли, че освен способността си да унищожава вредните бактерии в питейната вода, хлорираната вода унищожава и полезните бактерии в храносмилателния тракт, когато минава през него? В такъв случай не е чудно, че сме болни през цялото време! А знаете ли как да възстановите полезните, защитни бактерии в червата? Пробиотиците и почвените организми (SBO) ще ви помогнат.



Пробиотиците са бактерии, които подобряват здравето, когато попаднат в стомашночревния тракт. Те възстановяват полезните бактерии и помагат храната да се смила и усвоява. Справят се и с много различни заболявания. Повечето полезни бактерии идват от групите Лактобаци-лус или Бифидобактериум. През 1908 г. професор Иля Мечников печели Нобелова награда за работата си по въпроси на имунната система. По-късно открива лактобацилус (една от бактериите в млякото) и казва: „Смъртта започва в дебелото черво”.

SBO са полезни бактерии, които живеят в мръсотията. До 19-ти век, когато обработената храна още не е изместила приема на сурови плодове и зеленчуци, SBO е част от диетата. След 1900-та година присъствието им в хранителната верига сериозно намалява. Токсични за SBO са както съвременните селскостопански методи с акцент върху пестицидите, фунгицидите и противобактерийните химикали, така и обработката на храните чрез затопляне.

В червата на всеки здрав човек се намират около 1.6 кг полезни бактерии, произвеждащи жизненоважни витамини и хормони. Тези бактерии са важен източник на SBO и помагат в храносмилателната система да се разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите и отпадъците да се смилат. По-важно е, че се състезават с неприятелски настроените микроорганизми - квасни гъбички, гъбички, бактерии и паразити, като държат броя им под контрол.

Предимствата на пробиотиците и SBO са:

•    Стимулират активността на тимуса и далака; така имунната система се поддържа в оптимален вариант и безпрепятствено произвежда антитела.

•    Определени видове пробиотици предпазват от образуване на тумори и подобряват произвеждането на интерферон (хормон, предпазващ от рак) от лимфоцитите и тимусната жлеза (Списание за имунотерапия. 1991).

•    SBO отделят специализирани белтъци, които стимулират имунната система да произвежда повече бели кръвни клетки и антитела - това драматично повишава имунитета.

•    Помагат количеството на токсични химикали в организма да се намали, тоест правят го срещу болестотворните бактерии и гъбички, които произвеждат токсини.

•    Създават здравословна флора в храносмилателния тракт и активизират разграждането на храната, създавайки по-алкална среда.

Редовното използване на пробиотици и SBO „приветства” полезните бактерии в организма, подобрява имунната система и участва в борбата с болестите. Всяка антиракова диета трябва да включва и двете. Засега най-добрият наличен на пазара пробиотик е Healthy Trinity. Можете да го намерите на следния сайт: www.natren.com.

Най-добрите SBO, които съм открил, се наричат Primal Defense® (виж www.gardenoflife.com).

Protandim®

С напредването на възрастта свободните радикали все повече се натрупват в организма. Появява се оксидативен стрес - клетките се увреждат вследствие на свободните радикали. Повечето хора смятат, че най-добрият начин организмът да се освободи от тях и да се намали ок-сидативният стрес е да се приемат повече антиоксиданти. Все пак на това сме учени всички, нали? Всъщност организмът притежава далеч по-съвършен механизъм за освобождаване от оксидативния стрес: активира производство на справящи се със свободните радикали ензими, познати като супероксид дисмутаза, каталаза и глутатион. Тези ензими имат способността да се справят със свободните радикали много по-бързо от антиоксидантите.

Protandim® е уникална комбинация от фитохранителни вещества, получени от ашваганда, бакопа, куркумин, зелен чай и мляко от магарешки бодил. Този продукт засилва естествената антиоксидантна защита и предизвиква произвеждането на тези три важни защитни ензима. Според д-р Джоу Макорд „Обикновените антиоксиданти са с ограничени възможности. В действителност имат предимства само извън областта на антиоксидантите. Всеки един от произвежданите от организма ензими обаче може да унищожи приблизително един милион свободни радикали в секунда без да се изчерпва. Предимството на ензимите пред антиоксидантите е смайващо” (виж http://matthewneer.com/2010/05/ protandimreview).

От избеляващите цветове на дрехите до боята, която се лющи -това са все признаци на остаряването. Организмът също има свои начини да отразява възрастта. Става въпрос за реактивните вещества на тиобарбитуровата киселина (TBARS). TBARS са токсините в кръвта, произвеждани от свободните радикали в клетките. По принцип това са лабораторните маркери за наличие на оксидати-вен стрес в организма. Количеството на тези реактивни вещества е пряко свързано със степента на остаряването. Тоест, когато остаряваме, количеството на TBARS се увеличава.

При провеждането на клинични изпитания на Protandim® д-р Макорд измерва TBARS на мъже и жени на различна възраст. Количеството на TBARS в кръвта им съответствало на възрастта на всеки един (тоест колкото по-възрастни са хората, толкова по-голя-мо е количеството на TBARS в кръвта им). Подложилите се на кли-чничи изпитания всеки ден в продължение на тридесет дни вземали по една таблетка Protandim®. Резултатите били забележителни. Изследването разкрило, че само след 30 дни нивата на TBARS се понижават средно с 40 процента! Това е равностойно на подмладяване с 20 години (виж www.raysahelian.com/protandim.html).

Оксидативният стрес има голям принос за развиването на рака. Връзката между хроничното възпаление и рака е добре установена. Доказано е, че защитните антиоксидантни ензими (особено су-пероксид дисмутаза) редуцират образуването на тумори, потискат клетъчната пролиферация, ограничават и възпалението. Справящите се с рака свойства на Protandim® за първи път са публикувани през април 2009 г. в изследване на щатския университет в Луизиана (д-р Джианфенг Лиу и колеги) в PLoS ONE (виж www. plosone.org).

Protandim се дистрибутира по различни начини. Препоръчвам ви този продукт.

Протеолитични ензими

Храносмилането не е сложен процес. Три са основните съставки в храната - белтъци, въглехидрати и мазнини. Но помнете, важното нещо е не колко храна се консумира, а колко храна се смила и усвоява. Ензимите са основният елемент при храносмилането. Както вече споменах, три са и основните категории храносмилателни енизими: протеаза (за смилане на белтъци), амилаза (за смилане на въглехидрати) и липаза (за смилане на мазнини). Белтъците се разграждат до аминокиселини, въглехидратите - до глюкоза, а мазнините - до мастни киселини.

Всеки ден панкреасът отделя около 1.7 л сок в тънките черва. Този сок съдържа ензими (липаза, протеаза и амилаза), необходими за смилането и всмукването на храната. Липазите заедно с жлъчния сок помагат за разграждането на мазнините. Амилазите разграждат молекулите на скорбялата до по-прости захари. Те се отделят от слюнчените жлези, както и от панкреаса. Протеазите, отделяни от панкреаса ( грипсин, хи-мотрипсин и карбоксипептидаза) разграждат белтъчните молекули до единични аминокиселини. Съществуват и две протеази на растителна основа - бромелаин (от стъблата на ананасите) и папаин (от неузряла папая).

Нека да разгледаме по-отблизо произвежданите от панкреаса протеази. Често са наричани протеолитични (смилащи белтъците) ензими. Когато в организма попадне „чужд нашественик”, левкоцитите реагират веднага. Това е защитната функция на имунната система. Обаче раковата клетка има белтъчна обвивка, която я прави неразпознаваема за левкоцитите и не позволява те да я унищожат. Няма ли да е разумно в този случай да има нещо, което да свали външната белтъчна обвивка на раковата клетка? Разбира се, че е разумно. Тази идея звучи логично в Европа и Азия от почти половин век, където с голям успех се използват протеолитични и фибринолитични (разяждащи тъканта на белезите) ензими срещу рака. В началото на книгата ви представих Уилям Кели, който предлага метод за лечение на рака, основан на ензимите, и го използва успешно за лечение на десетки хиляди болни от рак.

Протеолитичните ензими действат против раковите клетки, като разграждат белтъчната им обвивка. Така позволяват на левкоцитите да ги атакуват и да ги унищожат. Обаче, когато се приема храна, богата на преработени белтъци, чиито ензими липсват, протеолитичните ензими смилат предимно тези белтъци. Всеки човек разполага с ограничен запас от протеолитични ензими и ако те се ангажират само с разграждане на белтъците в храните, тогава няма кой да разгражда белтъчната обвивка на раковите клетки. Така мутиралите клетки започват да се размножават, защото левкоцити не могат да ги разпознаят и унищожат.

Истината е, че ракът е болест на белтъчния метаболизъм, защото справящият се с рака механизъм на протеолитичните ензими може да бъде нарушен от приема на храни, богати на белтъци, в неподходящо време или в големи количества. Организмът има нужда от дванадесет-часова почивка, в която да не се приемат белтъци, за да може ензимният механизъм за справяне с рака да работи добре.

След 30-годишна възраст произвеждането на ензими в организма драстично намалява. Затова, ако сте прехвърлили 30-те, е решаващо веднага да започнете да си ги набавяте допълнително. Кой е най-добрият ензим? Съпругата ми и аз всеки ден вземаме Vitalzym. Той съдържа се-рапептаза - ензим, произвеждан в червата на копринените буби, който разгражда стените на пашкулите. Този ензим е по-добра алтернатива от нестероидните противовъзпалителни средства, традиционно използвани за лечение на артрит. Обаче, ако сте болни от рак, трябва да знаете, че Wobenzym съдържа повече трипсин и химотрипсин, отколкото всеки друг ензим; затова може да е най-подходящ за вас. Според мен и двата продукта са добри. Можете да ги намерите в интернет в сайта www. iherb.com.

Ресвератрол

Ресвератролът е биофлавоноид, намиращ се в обвивката на тъмното грозде. Произвежда се по естествен начин, когато растението се атакува от патогенни микроби - бактерии или гъбички. Тъй като основната му функция е да защитава плодовете срещу патогени, съвсем разумно е да предположим, че ще проявява антимикотични свойства и в човешкия организъм. Това и прави. Знае се, че унищожава и кандида албиканс.

Предполага се, че ресвератролът стои в основата на явлението, познато като „френски парадокс” - необяснимия факт, че французите, които имат същите стойности на холестерол като тези на американците, страдат три пъти по-малко от сърдечносъдови болести. Защо? Защото пият вино по време на хранене, а червеното вино съдържа висока концентрация на ресвератрол. Според данни от Световната здравна организация ресвератролът може да намали риска от сърдечносъдови болести с 40 процента. Той блокира „лепкавостта” на кръвните плочици, предотвратява окисляването на LDL холестерола (лошия холестерол), намалява стойностите на триглицеридите и може би най-важното е, че понижава напрежението, като облекчава и разширява артериите.

Ресвератролът не е токсичен. След като се приеме през устата, той бързо се обработва в черния дроб, прикрепва се към детоксикиращата молекула глюкуронат, която го прави безвреден. Обаче на мястото на тумора ресвератролът се освобождава от ензима глюкуронидаза, който го отделя от глюкуроната и го оставя да действа върху раковите клетки.

В априлския брой от 2004 г. на Списанието за алтернативна и ком-плементарна медицина изследователи от „Вейл Медикъл Колидж” на университета „Корнел” публикуват резултати от тестове върху клетки от рак на гърдата и рак на мозъка. В тези тестове се доказва, че ресвератролът поражда апоптоза (нормална клетъчна смърт) чрез ген р53, който поправя ДНК. Според изследвания, публикувани в мартенския брой на Антиракови изследвания от 2004 г., ресвератролът и куркуминът затрудняват растежа на туморните клетки и пораждат апоптоза в невробласто-ми (мозъчен рак) чрез активиране на ген р53. В изследвания на невро-бластоми при мишки ресвератролът задържа клетъчната пролиферация и променя клетъчната структура на туморните клетки, което причинява апоптоза (сп. Хирургия. 2004).

Освен пораждането на апоптоза ресвератролът, изглежда, убива раковите клетки, като деполяризира митохондриалната мембрана (източникът на енергия) вътре в туморните клетки. Така клетъчният потенциал намалява. Ресвератролът представлява цяла дузина лекарства срещу рак, събрани в едно. Той е още един даден ог Бога естествен убиец на рака. Справя се с него по много различни начини.

През ноември 2008 г. изследователи от „Вейл Медикъл Колидж” докладват, че хранителните добавки с ресвератрол значително намаляват образуването на плака в мозъка на лабораторни животни - компонент на болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания. Според университета „Базел” ресвератролът повишава клетъчната жизнеспособност, като предлага превенция за нервната система и антиокси-дативна помощ чрез повишаване на произвеждането и асимилацията на глутатион - антиоксидантния експерт в организма.

Едно от най-интересните открития за ресвератрола е в областта на ограничаването на калориите. Изследвания на плъхове показват, че изгарянето на калории увеличава продължителността на живота. Намаляването на калориите с 10 до 30 процента може почти да удвои продължителността на живота. През 2007 г. изследователи от Медицинския колеж към „Харвард” докладват, че ежедневните дози ресвератрол компенсират нездравословната калорична диета и имат същия ефект като изгарянето на калориите: увеличават продължителността на живота.

Не е изненадващо, че ресвератролът е забелязан от няколко компании на Биг фарма, които вече се опитват да получат финансова облага от него като синтетично, патентовано и скъпо струващо лекарство. Моето предсказание: това НЯМА да стане. Всеки път, когато човек се опитва да измени нещо, създадено от Бога, и да го „усъвършенства”, не се получава! Помнете също, че е много вероятно обременените с пестициди или генномодифицирани плодове да не могат да произвеждат значителни количества ресвератрол, тъй като почти нямат нужда да се предпазват по естествен начин от нападението на патогени.

Накратко, ресвератролът не само предпазва от бактерии, гъбички, квасни гъбички и вируси, но и се справя с рака, сърдечносъдовите болести, диабета и болестта на Алцхаймер. И ако това не ви звучи достатъчно убедително, удължава също и живота. „Байотекс Рисърч Корпо-рейшън” продава чудесния продукт ResveraSirt-HP®, който съдържа 250 мг ресвератрол заедно с кверци гин и IP6. Това е най-добрият продукт с ресвсратрол, който успях да открия. Можете да си го поръчате от www. bioticsresearch.com.

Селен

Минералът селен, както и повечето здравословни продукти, е нещо, което на много от нас липсва. Изследвания доказват, че е успешно средство за предотвратяване на различни видове рак, включително рак на гърдата, хранопровода, стомаха, простатата, Черния дроб и пикочния мехур. Според Фондацията за удължаване на живота повечето американци получават по-малко от половината препоръчителна доза от 200 микро-грама на ден.

Първоначално селенът се използва в съвременната медицина като лекарство против пърхот. Разбирането за този минерал се задълбочава драматично през последните 20 години. Той е основна съставка на един мощен антиоксидант, произвеждан в организма. Този антиокси-дант - глутатион пероксидаза - предпазва конкретно от пероксиди - вид свободни радикали, които атакуват мазнините. Като другите антиокси-данти, глутатион пероксидазата намалява риска от развитие на рак и сърдечносъдови болести и стимулира реакцията на имунната система спрямо инфекции.

Изследвания показват, че селенът, особено когато се използва заедно с витамин С, Е и бетакаротин, действа за блокиране на много химични реакции, които създават свободни радикали в организма. Запомнете, свободните радикали могат да увредят клетъчното ДНК, което често е причина за появата на дегенеративни заболявания и рак. Селенът помага за предотвратяване на възпроизвеждането и пролиферацията на увредените ДНК молекули - така наречения процес митоза. С други думи, селенът спира развитието на туморите. „Той е причина за смъртта на раковите и предраковите клетки. Тяхната смърт, изглежда, настъпва преди да се възпроизведат, като така ракът се спира още преди да е започнал”, казва д-р Джеймс Хоуенстайн в „Наръчник на лекаря за натурални здравословни продукти”.

Изследванията на селена през последните 20 години са съсредоточени върху неговата нова форма: метилселеноцистеин. Това е сравнително просто органично селеново съединение. Образува се по естествен начин в различни растения: чесън, броколи, див праз и лук, отглеждани в почва, богата на селен. Метилселеноцистеинът лесно се превръща в метилселе-нол от ензима бета-лиаза, намиращ се и в човешкия организъм. Според д-р Даниел Медина метилселенол е доказано ефективна противоракова форма на селена, която унищожава раковите клетки чрез апоптоза, тоест чрез програмирана клетъчна смърт (Се-метилселеноцистеин: ново съединение за химиопревенция на рак на гърдата.// Хранене и рак. 2001). За метилселенол се знае, че възпира ангиогенезата (създаването на нови кръвоносни съдове) в започващи своето развитие ракови тумори. Той представлява най-безопасната и най-ефективна противоракова форма на селен, която имаме днес.

Най-важното изследване върху селена и рака е двойно слепият ин-тервенционен тест, проведен от д-р JI. К. Кларк (и колеги) в Центъра за изследване на рака към университета в Аризона. Когато всички резултати се представят в таблици, става ясно, че лекуваната със селен група развива почти 66 процента по-малко рак на простатата, 50 процента по-малко колоректален рак и около 40 процента по-малко рак на белия дроб в сравнение с контролната групата, на която е давано плацебо.

Приемането на хранителна добавка със селен дори под формата на безопасния метилселеноцистеин трябва да бъде ограничено от 200 до 400 микрограма дневно. Някои лекари използват до 2 000 мкг дневно. Тази доза не се препоръчва освен ако не сте под строг лекарски контрол, тъй като приемът на селен над 850 микрограма за деня може да причини селеново отравяне.

Някои от най-добрите източници на селен са бразилските ядки, чесънът, филизите на броколито и брюкселското зеле. Всички тези храни съдържат селен под формата на метилселеноцистеин. Въпреки че чесънът има най-голяма концентрация на метилселеноцистеин, едва ли ще може да се консумира достатъчно от него, за да се постигнат желаните резултати. Затова бразилските ядки, филизите на броколито и брюкселското зеле са най-доброто решение.

Витамин D

Ултравиолетовата светлина от слънцето идва в две основни дължини на вълната - ултравиолетова A (UVA) и ултравиолетова В (UVB). Мислете за UVA като за „лоша”, а за UVB като за „добра”, тъй като UVA прониква по-дълбоко в кожата и причинява повече отделяне на свободни радикали, a UVB помага на кожата за произвеждането на витамин D. Технически казано, витамин D не е истински витамин.

Класифициран е като прохормон. Независимо от това има решаваща роля за предотвратяването на рака. Механизмите, чрез които понижава риска от рак, са добре известни. Те включват увеличаване на усвояването на калций, пораждане на клетъчна диференциация, повишаване на апоптозата, намаляване на метастазите и пролиферацията и намаляване на ангиогенезата.

Къде може да се намери най-качествената хранителна добавка с витамин D? Честно казано, повечето от тези добавки са безполезни. Витамин D в млякото и в повечето витаминни добавки е синтетичен. Нарича се още ергокалциферол и витамин D,. Той не е формата на витамин D, от която имате нужда, за да предотвратите рака и дегенеративните болести. Имате нужда от витамин D3 (наричан също холекалциферол). Той се произвежда от UVB лъчите в слънчевата светлина. Ето защо често твърдя, че слънчевата светлина е най-достъпната противоракова хранителна добавка. Помислете за това, можете да получите запас от нея до края на живота си, и то БЕЗПЛАТНО!

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-52.jpg
Благодарности на Майк Адамс и wvi/w.NaturalNews.com за карикатурата

Не се подвеждайте по мита за маслото против изгаряне. Независимо от това какво ви втълпява медицинската мафия, слънчевата светлина е добра за човека (особено UVB лъчите), а всички видове масла против изгаряне филтрират UVB лъчите! Основното химично вещество, използвано за филтрирането в маслата против изгаряне, е октил метокси-цинамат, наричано още ОМС. За него е доказано, че убива здрави клетки на мишки дори при прилагане на ниски дози. Освен това е доказано, че е особено отровно, когато се излага на слънчева светлина. И познайте какво? ОМС се съдържа в 90 процента от търговските марки масла против изгаряне!

Най-известните търговски марки масла против изгаряне съдържат и други отровни химически вещества (диоксибензон и оксибензон), които се абсорбират през кожата, навлизат в кръвния поток, образуват свободни радикали, нанасят опустошения на имунната система, увреждат черния дроб и сърцето и дори съдействат за разпространението на рака из целия организъм.

Необходимото време да стоим на слънце е от 15 до 30 минути на ден. Оптималното време за произвеждане на витамин D от UVA лъчите е около средата на деня, когато съотношението на UVB спрямо UVA е най-високо и необходимото време на излагане е най-кратко. Обаче това се случва само когато слънцето се е издигнало достатъчно високо. През зимните месеци често е невъзможно витамин D да се произвежда от слънчевата светлина в зависимост от това колко далеч на север живеете.

Но вие НЕ трябва да изгаряте! Ако ще се излагате на слънце за дълъг период от време, трябва да предпазвате кожата си от изгаряне. Гелът от алое вера е естествено предпазно средство (ако имате чувствителна кожа); той помага и за лекуване на слънчеви изгаряния. У дома използваме „Естествена защита от слънцето със зелен чай” на д-р Меркола, ако се налага да бъдем на слънце за дълъг период от време.

Обаче, когато няма слънчева светлина (особено UVB), отличен източник на витамин D, който ще достави също и полезните омега-3 мастни киселини DHA и ЕРА (съществени при профилактиката на сърдечносъдови болести, рак и други заболявания), е рибеното масло. Най-висококачественото и с най-добър вкус рибено масло, което съм намерил, е Carlson’s Cod Liver Oil, а на най-добри цени може да се намери на www. iherb.com.

Когато се използва рибено масло, трябва да се внимава. Възможно е дозата да се превиши. По тази причина рибеното масло трябва да се приема само през студените месеци, докато приемът на витамин D може да се контролира, понеже това е единственият начин за набавянето му. При топло време повечето хора получават достатъчно витамин D от слънчевата светлина. Затова е добре през летните месеци да не се приема рибено масло.

Изследователи в Белгия първи доказват, че витамин D понижава С-реактивния белтък (CRP) - мярка за възпалението в организма при кри-тично болни пациенти. CRP се повишава, когато в организма има възпаление, а хроничното възпаление е рисков фактор за редица заболявания, включително сърдечносъдови болести, диабет и рак.

Вода

Въпреки че е на последно място, темата за водата е вероятно най-важната. Без храна повечето хора ще умрат за около месец. Без вода смъртта настъпва за по-малко от десетина дни. Водата съставлява повече от 70 процента от човешкия организъм, около 90 процента от кръвта и около 85 процента от мозъка. Проблемът на повечето от нас е, че в търговската мрежа ни се предлага списък със заместители на водата и когато сме жадни, пием безалкохолни напитки или най-новото „спортно питие”, натъпкано със захар. Американците пият кафе, безалкохолни напитки, бира и всичко друго, което може да се купи. А забравят да пият достатъчно вода.

Много хора пият дестилирана или осмотична вода, но според мен това е мъртва вода. Да, повечето от вредните химически вещества са премахнати, но липсват също и алкалните минерали и кислород, тъй като тя е „киселинна”. Моето семейство пие вода от чешмата, филтрирана с филтър за вода „Big Berkey”, който филтрира оловото, арсена, хлора, флуо-рида и др. Резултатът е чиста вода. По-рано пиехме бутилирана вода, но се тревожехме заради просмукването на пластмасата във водата. Затова преминахме на филтрирана вода.

Ако сте жадни, това означава, че клетките ви вече са обезводнени. Сухата уста обикновено е последният видим белег на обезводняване. Това е така, защото жажда не възниква, докато телесните течности не се изчерпят доста под нивото, необходимо за оптимално функциониране. Според статистически данни 90 процента от хората съществуват в хронично състояние на обезводняване. Начин да се разбере, че сте обезводнени, е да проверите цвета на урината си. Ако е тъмна, вероятно сте обезводнени.

Лекарите рядко изтъкват лечебните свойства на водата. Покойният д-р Ферейдун Батманжелидж (наричан още д-р Ватман) изучава влиянието й върху човешкия организъм и открива, че водата е едно от най-добрите средства за облекчаване на болката и е подходяща за превенция. Неговите открития показват, че хроничната дехидратация причинява болка и много дегенеративни болести, които могат да бъдат предотвратени и излекувани само чрез увеличаване на приема на вода.

Д-р Батман е роден в Иран през 1931 г. Практикува медицина във Великобритания преди да се върне в Иран, където играе ключова роля в развитието на болниците и медицинските центрове. По време на Иранската революция през 1979 г. д-р Батман е затворен за тридесет и един месеца в скандалния затвор „Евин” поради политически причини. Точно там той открива лечебните свойства на водата. Една нощ д-р Батман трябва да лекува друг затворник, получил парализираща болка от пеп-тична язва. Без да има лекарства на разположение, д-р Батман му дава две чаши вода. След няколко минути болката изчезва. Докторът казва на болния затворник да пие по две чаши вода на всеки три часа и болката напълно изчезва през оставащите му четири месеца в затвора. Докато е в затвора, д-р Батман успешно лекува само с вода над 3 000 други затворници, страдащи от възникнала от стрес язвена болест.

Докато е в затвора, докторът провежда задълбочени изследвания за медицинското влияние на водата при предотвратяване и облекчаване на много болезнени и дегенеративни болести. Затворът „Евин” се оказва идеална „лаборатория”. И въпреки че му предлагат предсрочно освобождаване, д-р Батман решава да остане зад решетките още четири месеца, за да завърши наблюденията си върху връзката между обезводняването и активната пептична язва. Докладът за неговите открития е публикуван като уводна статия на Списанието по клинична гастроентерология през юни 1983 г.

След освобождаването си от затвора през 1982 г. д-р Батман напуска Иран и идва в Америка. През 1992 г. написва своята изключителна книга „Тялото жадува за вода”, която е преведена на 15 езика и продължава да вдъхновява читатели по целия свят. В нея той заявява, че пресъхналата уста не е надежден показател за обезводняването. Организмът сигнализира за недостига на вода, като произвежда болка. Обезводняването предизвиква болка и много дегенеративни заболявания, включително астма, артрит, високо кръвно налягане, ангина, диабет при възрастните, лупус еритематодес и множествена склероза.

Вестта на д-р Батман към света е: „Вие не сте болни, вие сте жадни. Не лекувайте жаждата с лекарства!”. Научете повече за водата на www. watercure.com.

Зеолити

Зеолитите са природни вулканични минерали с уникална сложна кристална структура. По принцип се използват от почти 1 000 години като традиционно лекарство из цяла Азия за цялостно подобряване на здравето. Удивително свойство на зеолитите е, че тяхната подобна на сито структура от пори и канали действа на клетъчно ниво, като улавя тежките метали и токсините. Както знаете, токсините отравят въздуха, водата, храната и живите организми. Според Агенцията за защита на околната среда в САЩ с търговска цел се използват 80 000 химически вещества, а 75 000 от тях са потенциално опасни за здравето. Съветът за опазване на околната среда докладва, че всяка година в околната среда се изпускат повече от два милиарда килограма токсични химикали, като 36 милиона килограма от тях са класифицирани като канцерогени.

Зеолитите са едни от малкото отрицателно заредени минерали в природата. По същество действат като магнити, привличайки положително заредените тежки метали и токсини, прихващат ги и ги изхвърлят от организма. Те са изключително ефективен хелатиращ агент. Вътре в микропорестата им структура има положителни йони, разположени като сито, които сменят местата си с тежките метали, пестицидите или хербицидите - също положителни йони. След това здраво се свързват със структурата на зеолитите. Удивително качество на това свързване е, че токсините и тежките метали се изхвърлят на сто процента. С други думи, те не се пренасочват и складират на друго място в организма, а фактически се освобождават!

Зеолитите са ефективни срещу бацили, гъбички, плесени, стафило-коки и стрептококи. Те действат като широкоспектърен антивирусен агент, спомагат за равновесието на pH в организма, намаляват алергичните реакции, хелатират тежките метали, неутрализират киселините, повишават нивата на кислорода, отстраняват микроорганизмите и укрепват имунната система. Два от най-добрите продукта със зеолити са Super Z-Lite™ и Natural Cellular Defense - NCD™.

Глава 13

МРЪСНАТА ДУЗИНА



Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница