Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница25/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   34

Азбестозата възниква, когато азбестови фибри се вдишват и се задържат в белите дробове. Организмът се опитва да ги разгради, като произвежда киселина. Въпреки че не може да ги унищожи, киселината уврежда белодробната тъкан. В даден момент белите дробове спират да функционират. Мезотелиомът е рак на тъканта на белите дробове. Този рак е свързан единствено с азбеста. Периодът от вдишването до проявата на тези болести е от 15 до 40 години.

Основните източници на азбест са изолациите на подовете, таваните, отоплителните и канализационните тръби от 50-те до 70-те години на двадесети век. Въпреки че употребата на азбест в сградите е преустановена вече повече от 30 години, милиони чиновници и до днес работят в стари сгради, съдържащи азбестови изолации. Изчислено е, че в над 50 процента от небостъргачите в Америка все още имат азбест. И двата небостъргача „Близнаците”, които се срутиха (в класическия стил на „контролирано събаряне”) на 11.09.2001 г., бяха пълни с азбест.

Има опасения за възможно прикриване на азбеста от Агенцията за защита на околната среда и от федералното правителство по време на разчистването на Световния търговски център. Всъщност Съединените щати са една от малкото нации, които още не са забранили азбеста - той все още е съставна част на хиляди продукти. Точно така, смайващо е, че въпреки известните заплахи за здравето азбестът все още не е забранен в САЩ. Комисията за безопасност на потребителските продукти изоставя опитите си да забрани азбестовите продукти още през 1979 г., прехвърляйки отговорността на Агенцията за защита на околната среда. През 1989 г. агенцията се опитва да въведе своя собствена забрана, но през 1991 г. Апелативният съд на Съединените щати от 5-ти район я отменя. Вреден и смъртоносен, азбестът си прокарва пътя през „пролуките” на системата за защита на потребителите в продължение на почти 30 години.

В резултат на това азбестът е дълбоко вкоренен в тъканта на американската търговия и почти никой не му обръща внимание. Въпреки факта, че здравните експерти очакват през следващите няколко десетилетия да порази още 250 000 живота в САЩ, азбестът все още се използва като елемент от много продукти - от спирачни накладки до покривни облицовки. Зачестява и внасянето на продукти, съдържащи азбест. Всеки мъж, жена и дете са в постоянен контакт с азбест поради неговото широко разпространение. Само времето ще покаже вредата върху здравето, която възниква от съприкосновението с този опасен канцероген.

Флуорид

В началото на 2010 г. Исландия преживя огромно вулканично изригване. Понастоящем животните в Южна Исландия са застрашени от отравяне с флуорид, ако вдишват или поглъщат пепелта от изригването. Отравянето с флуорид може да доведе до вътрешни кръвоизливи, увреждане на костите и зъбите. Според новините на Би Би Си (от 19 април 2010 г.) „В стомаха на животните флуоридьт създава киселина, разяждаща червата и причиняваща кръвоизливи. В кръвния поток се свързва с калция и след упорито излагане на флуорид в продължение на дни костите стават чупливи, а зъбите започват да окапват”.

След природното събитие много хора не могат да направят връзка между трагичното отравяне на тези животни и преднамереното отравяне на хората чрез системно и всекидневно излагане на флуорид. Практиката към питейната вода да се добавя флуорид започва в началото на 40-те години, но обратно на разпространеното мнение флуоридът не спира разрушаването на зъбите.

Научни изследвания доказват, че флуоридът е невротоксин, причинява вродени дефекти, рак и остеопороза. Уврежда имунната, храносмилателната и дихателната система, бъбреците, черния дроб, мозъка и щитовидната жлеза.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-54.jpg

Благодарности ча Дейвид Дийс 3d снимката

Според издание на Списанието на Американската зъболекарска асоциация от 1936 г. при концентрация 1 ppm (част на милион) флуоридът е толкова токсичен, колкото са арсенът и оловото. Повече от 500 изследвания документират неблагоприятното въздействие на флуорида, вариращи от причиняване на рак до мозъчни увреждания. И все пак щатите из цяла Америка купуват този продукт, а след това го слагат в обществените водохранилища. Д-р Чарле Г. Хейд, бивш президент на Американската медицинска асоциация, заявява: „Ужасен съм от възможността водата да се използва като средство за пренасяне на наркотици. Флуоридът е разяждаща отрова, която ще има сериозно влияние в дългосрочен план. Всеки опит водата да се използва по този начин е силно противопоказен” (виж www.apfn.org/apfn/poison.htm).

Няма научни доказателства, че флуоридът е полезна добавка към водата. В действителност има сериозни научни доказателства, които без съмнение показват, че е вреден. Флуоридът наистина съдейства зъбите да загниват и да се трошат! Всички федерални здравни агенции от години знаят този факт, но го пазят в тайна, защото са контролирани от политическите интереси на производителите на ядрени оръжия, алуминий и фосфат. За повече информация относно опасностите от флуорида вижте 16-та глава.

Живак

Знаете ли, че повечето от видовете риба, която ядем, съдържат живак? Всяка година чрез замърсяването във въздуха се изпускат хиляди тонове живак, който се задържа в потоците, океаните, водата и почвата. Оттам чрез хранителната верига се пренася от един организъм на друг. Затова всяка риба абсорбира живака от другите риби и организми, с които се храни. Колкото по-голяма е рибата, толкова повече живак абсорбира. Акулите, рибите меч, скумрията, морският костур, марлинът, камбалата, стридите, сьомгата и рибата тон съдържат най-високите нива на метил-живак.

Според д-р Джоузеф Мъркола „Токсичността на метилживака може да доведе до параестезия, депресия и замъглено виждане. Спрямо бебетата и малките деца може да се отрази отрицателно на вниманието, речта, ви-зуално-пространствените умения, паметта и координацията. Изчислено е, че всяка година близо 60 000 деца се раждат с риск да развият неврологични проблеми поради това, че са под въздействие на метилживак още в утробата на майката” (www.mercola.com/2003/jun/28/mercury_fish. htm)

Заради заразяването с живак Агенцията за защита на околната среда издава ръководства за консумиране на риба. Калкулаторът „Имате ли живак” на www.gotmercury.org може да ви помогне да решите колко и какъв вид морска храна е безопасна за вас и за семейството ви. Само въведете данни за теглото си, вида морска храна и нейното количеството и натиснете бутона за изчисление. Той ще ви каже дали консумацията на риба надвишава безопасните граници за живак, предоставени от Агенцията.

А какво да кажем за живачните пломби? Зъболекарските пломби от живачна амалгама съдържат приблизително 50 процента живак. Пър-воначално Американската стоматологична асоциация отрича факта, че живакът от тези пломби изпуска пари, които се абсорбират в организма. Но в последните години, преминала през многобройни изследвания, твърдящи обратното, Асоциацията се съгласява, че живачните пломби наистина изпускат изключително токсични за организма пари.

Знаете ли, че живакът, използван от зъболекарите за правене на зъболекарска амалгама, се транспортира до зъболекарския кабинет като опасен материал? Знаете ли, че когато живачните пломби се махат, с тях се процедира като с опасни отпадъци и задължително се изхвърлят в съответствие с правилата на Федералната агенция за здраве и безопасност при работа? През последните няколко години Шарлийн и аз си извадихме всички живачни пломби. Препоръчвам ви да направите същото.

И други тежки метали (арсен, олово, алуминий и кадмий), които са широко разпространени в много области, могат да се натрупват в меките тъкани на организма и в резултат на това да причиняват дегенеративни болести, включително и рак. Тези тежки метали се намират в питейната вода, в рибата, ваксините, пестицидите, средствата против изпотяване, строителните материали и зъболекарската амалгама. Това са само няколко от източниците им. За повече информация за опасностите от живака вижте 18-та глава.

Микотоксини

Микотоксините са отровни всщества, произвеждани от определени плесени, намиращи се предимно в реколтите от зърнени храни и ядки. Те са по същество гъбични отрови, причиняващи широк диапазон от здравословни проблеми при хората. Царевицата обикновено е заразена с фумонизин и други гъбични токсини - афлатоксин и фумонизин (и двата известни като канцерогени). Изследване от 1993 г. показва 24 различни вида гъбички, открити във фъстъците, включително афлатоксин (Костантини, А. Етиология и превенция на атеросклерозата. 1998/99). Гъбите също съдържат микотоксини.

Не препоръчвам фъстъците да се изключат напълно от диетата, тъй като са добър източник на фибри, витамин Е, калий, фолиева киселина, цинк и магнезий. Съдържат още ресвератрол, флавоноиди и антиоксиданти, чиято полза все повече се доказва за профилактика при широка гама от болести. Важно е да се консумират здрави фъстъци, след като е сигурно, че са екологично чисти и са отгледани в райони, където почвата е суха и следователно афлатоксинът не е докладван като проблем, както в Ню Мексико.

Моето семейство обича фъстъчено масло. Купуваме Maranatha Peanut Butter, защото е екологично чисто и за приготвянето му се използват фъстъци „Валенсия” от сухата почва на Ню Мексико. В тях няма афла-токсин, пестициди и химически вещества.

Гъбите рейши, шийтаке и майтаке доказано притежават противорако-ви свойства. Затова нямам нищо против гъбите. Активната противора-кова съставка в тях е полизахаридът бегаглюкан - огромна захарна молекула, съставена от малки молекули захар, съединени във верига чрез аминокиселини. Тези сложни захари стимулират и модулират имунната система, като активират макрофагите и помощните Т-клетки. Повишават и нивата на имуноглобина (имуноглобините са специфични антитела), за да предизвикат ускорена реакция към чужди клетки, независимо дали става въпрос за бактерии, вируси или туморни клетки.

Честно казано, всяко нещо - от животински или растителен произход - може да плесеняса. Изключение не правят зърнените храни, ядките, плодовете, чаените и кафените дървета, билките и зеленчуците. Докато всяко нещо е живо, плесените се държат на разстояние от него, но веднага щом умре, плесенясването започва. Първо го атакуват плесените, а след това започва бактериално действие. Този процес прави нещата биоразграждащи се. Без плесени и без гниене улиците на Форт Уърт и днес ще са пълни с конски тор от времето на файтоните, а езерата така ще са пълни с умрели риби, че да не може да се плува.

Няма начин напълно да изхвърлите микотоксините от диетата си. Обаче, имайки предвид безценната информация, получена от д-р Тулио Симончини, според която ракът има общо с гъбичките, горещо ви препоръчвам да намалите до минимум количеството микотоксини, което приемате. Това определено е добра идея. И ето една добра новина за готвачите: ако си приготвяте хляб, можете да увеличите периода, през който хлябът да не хваща плесен, като добавяте малко витамин С в тестото. Така и ще втасва по-добре. Можете да правите същото, когато приготвяте ориз.

Органохлорини

Хлорът в газообразно състояние е оръжие, използвано и в двете световни войни. Той е толкова отровен невротоксин, че е поставен извън употреба от международни военни закони. Не може да бъде филтриран от белите дробове, прониква в организма по-бързо от кислорода, веднага се абсорбира в кръвния поток, когато се вдишва, и ако концентрацията е подходяща, смъртта настъпва незабавно. Като молекулярен биолог Джоу Торнтън обяснява: „Няма употреба на хлора, която може да се приеме за безопасна”. Обаче хлорирането, смятано за напредък в общественото здраве и хигиена, е почти универсално възприето като най-добър метод за пречистване на водните хранилища.

По-голямата част от питейна вода в САЩ идва от повърхностни водни източници, тоест от езера и реки. Тези водоизточници обикновено са богати на невидими органични вещества, произведени от разлагащи се листа и водорасли. По време да дезинфекция хлорът произволно се прикрепва към тези органични вещества, за да образува хиляди нови химични вещества, наречени органохлорини. Органохлоринните съединения не се намират в естествено състояние в природата, но щом се образуват след съединяването на хлора с органични материали, стават изключително токсични и много стабилни. Повечето от тях не се разграждат в продължение на стотици години.

Органохлорините лесно се абсорбират в организма и са липофилни (съхраняват се в мастните клетки), където се натрупват. Според Джоу Торнтън „хлорирането винаги увеличава токсичността”. Много изследвания свързват хлорираната питейна вода с рака при хората. Най-често цитираното изследване на болни от рак е сбор от 10 отделни епидемиологични анализи на хлорираната питейна вода и рака, познато като изследването на Морис. То доказва, че страничните продукти от дезинфекцията в хлорираната вода са отговорни за 9 процента от всички случаи на рак на пикочния мехур и 15 процента от случаите на рак на ректума. Това означава допълнителни 10 000 смъртни случаи на година.

Според Съвета за качество на околната среда на Съединените щати „Рискът от поява на рак сред хората, които пият хлорирана вода, е 93 процента по-висок, отколкото е сред онези, чиято вода не съдържа хлор”. Продължителната употреба на хлорирана вода доказано причинява вродени дефекти, проблеми с имунната система и нарушения в репродуктивните способности.

Въпреки че дезинфекцията на водата представлява само малък процент от общото повсеместно произвеждане на органохлорини, влиянието й върху човешкото здраве е по-голямо, защото употребата на хлорирана вода е почти навсякъде. Има я в изобилие във всеки дом. Но органохлорините в питейната вода са само върхът на айсберга! Най-ток-сичният органохлорин е диоксин. Агенцията за защита на околната среда приема, че диоксинът е 300 000 пъти по-канцерогенен от ДДТ. Няма допустима стойност на диоксииа, която да се приема за безвредна.

Доклад, пуснат за обществена дискусия през септември 1994 г. от Агенцията за защита на околната среда, ясно описва диоксина като сериозна заплаха за общественото здраве. Той се образува в резултат от окислителни процеси - след изгаряне на отпадъци и горива (дърва, въглища и нефт), както и от фирмите за производство на хартия и пластмаса. През 1997 г. Международната агенция за изследване на рака (част от

Световната здравна организация) излезе със становище, че най-силният диоксин е канцероген от група 1, което означава „известен канцероген за хората”.

Освен рак диоксините могат да причинят смущения в репродуктивните способности и развитието, увреждане на черния дроб, хлоракне, кожни обриви, обезцветяване на кожата и т.н. Основните източници са животинските мазнини. Тъй като са мастно-разтворими, диоксините се натрупват, увеличавайки се по хранителната верига. Например, някой американец ще получи 93 процента диоксин чрез консумацията на месо и млечни продукти. В рибата тези токсини се натрупват по хранителната верига толкова, че нивата на диоксините в нея са 100 000 пъти повече от заобикалящата ги среда. Основният източник на диоксини е хартиената индустрия, пластмасовата индустрия и пещите за горене на смет, които изгарят хлорирани отпадъци.

Наскоро проведени научни изследвания ясно доказват връзката между органохлорините и рака на гърдата. Анализът на мазнини от гърдите на жени с рак на гърдата разкрива, че ДДТ, неговото производно ДДЕ, ПХБ (полихлорирани бифенили) и други органохлоринни замърсители всъщност се концентрират в самата ракова тъкан за разлика от заобикалящата здрава тъкан. Органохлорините са не само токсични, но притежават и естрогенна активност. С други думи, те имитират есгроген. Химическите вещества, които действат като естроген, се наричат ксено-естрогени (буквално означават „чужди есгрогени”) и причиняват разрушения по много начини. Най-ранният и най-опасен контакт на една жена с тях може да бъде в утробата на майката. Ксеноестрогените се свързват с рака на гърдата, както и с повишаване на аномалиите на репродуктивните способности при мъже, включително рак на простатата и рак на тестисите.

Пластмасови замърсители

Когато ядете или пиете нещо, съхраняващо се в пластмасов съд, дори само ако го вкусвате, миришете, носите, сядате върху него и т.н., пластмасата прониква във вас. Всъщност пластмасата прониква в храната, а храната я консумираме ние. Затова, казано твърде буквално, ние сме това, което ядем, пием или дишаме. Превръщаме се в пластмасови хора.

Бутилките за вода се правят от различни видове пластмаса: поликар-бонат (PC), полиетилен терефталат (РЕТ), полипропилен (РР), полиетилен с висока плътност (HDPE), полиетилен с ниска плътност (LDPE), поливинил хлорид (PVC), винил и други. Бисфенол-А (ВРА) е мономер, използван в синтеза на поликарбонат, епоксидна смола и смеси. Освен това е и стабилизатор на топлина в РУС.

Списъкът с продуктите, съдържащи бисфенол-А е дълъг, тъй като това е често използван материал в съвременното общество. Основаната на ВРА поликарбонатна пластмаса се използва като покритие за детските зъби, за да се предотвратява появата на кариес; като покритие в металните кутии, за да се предотвратява контактът на метала със съдържанието на храната, както и се използва като пластмаса в хранителните кутии, рафтовете в хладилника, бебешките бутилки, бутилките за вода, рециклираните кутии за сок, мляко и вода, съдовете за микровълнова фурна и приборите за хранене.

С остаряването на пластмасата бисфенол-А се просмуква. Експерименти с плъхове показват, че излагането на ниски нива него но време на растежа на плода причинява рак на гърдата при вече възрастни индивиди, както и рсзистентност към инсулин. Изследователи от Япония докладват, че нивата му са по-високи при жени с повтарящи се спонтанни аборти.

Бисфенол-А е само един от внушителния списък с пластмасови замърсители - списък, който е толкова дълъг, че ще е необходимо да се напише цяла книга, за да бъде изчерпателен. Важно е да сс знае, че той (и други пластмасови замърсители) са изключително токсични, въпреки че са навсякъде! Това звучи страшно, като се има предвид факта, че през по-голямата част от живота си ще бъдем на една ръка разстояние от бисфснол-А или от някоя друга форма на отровна пластмаса (виж www. ourstolenfuture.org).

Фталатите се използват, за да правят пластмасовите продукти по-гъвкави и за да удължават живота на ароматите. Всяка година по целия свят сс произвеждат около четири милиона тона фталати. Те са признати за отровни вещества спорсд Закона за защита на околната среда. Компаниите обаче имат свободата да ги използват в неограничени количества в козметиката.

Представям ви някои разпространени фталати и продуктите, които ги съдържат:

•    Диетил фталат (DEP): четки за зъби, авточасти, инструменти, играчки, опаковки за храни, инсектициди, средства за предпазване от комари, аспирин, лак за нокти, парфюми, лакове за коса.

•    Дибутил фталат (DBP): целулозни пластмаси, разтворители за бои, разтворители за козметика, лак за нокти, опаковки за храна, парфюми, емолиенти за кожа, лакове за коса, препарати за прогонване на насекоми.

•    Бензил бутил фталат (ВВР): средства за повишаване гъвкавостта на лепила, PVC покрития за под, финално обработване на дървесина.

Миризмата на нова кола, която е особено силна, след като колата е седяла на слънце няколко часа, всъщност идва от фталатите, излъчващи се от горещото пластмасово табло. След това, когато вечер се охлади, фталатите се кондензират и образуват маслено покритие от вътрешната страна на предното стъкло. Освобождаването на 5 килограма дибутил фталат в околната среда е достатъчно, за да се докладва на властите по Superfund Law*. Обаче козметичната индустрия всяка година влага хиляди тонове дибутил фталат в лак за нокти без никакви изисквания за безопасно тестване или докладване пред когото и да е.

Но защо, можете да попитате вие? Много кардинални съдебни решения, прилагащи Закона за контрол на токсичните вещества от 1976 г., по същество възпрепятстват дейността на Агенцията за защита на околната среда. Разбирате ли, Агенцията трябва да докаже, че съществува „прекомерен риск от вреда” за човешкото здраве, преди да може да забрани предлагането и употребата на дадено химическо вещество. Обаче не може да се докаже, че съществува прекомерен риск от вреда, без първо да се направи анализ за безопасността или докато не се докаже, че има реален или значителен контакт с веществото. Така се получава омагьосан кръг, тъй като Агенцията почти никога не може да докаже, че има такъв реален или значителен контакт. Изключително трудно е да се потвърдят такива данни. Казано с прости думи, Агенцията не може да регулира дадено химическо вещество, докато не направи анализ на риска въз основа на данни, които законът буквално забранява да се събират. Та това е абсурд!

Бременните, кърмачките или жените, които искат да забременеят, трябва да избягват всички продукти за лична хигиена, на чиито етикет присъства думата „фталат”. Основните източници на фталати са пластмасовите опаковки, пластмасовите бутилки, пластмасовитс кутии за съхраняване на храна, лаковете за нокти и козметиката. Доказано е, че фталатите имат естрогенни качества, оказват токсично въздействие върху тестисите и причиняват вродени малформации. Те могат да провокират появата на рак, увреждане на ендокринната система и са особено опасни за деца.

Чували ли сте нещо за бензола? Почти 300 000 човека на година имат контакт с бензол на работното си място. Той е ароматен въглеводород и летливо органично съединение, получено при изгарянето на естествени продукти. Той е елемент от продуктите, извличани от въглища и петрол, и се намира в бензина и в други горива. Бензол се използва като основа при производството на много продукти - медицински и индустриални химикали, пластмаси, гума, смоли, синтетични платове и бои.



Superfund Law - федерален закон в САЩ, създаден за очистване на местата, заразени с опасни вещества. - Бел. пр.

Изследвания доказват, че бензолът е изключителен канцероген. Той е един от основните рискови фактори за развитие на левкемия. По принцип излагането на бензол идва от тютюневия дим, бензина и газовете от автомобилите. Използва се и като разтворител за восък, бои, смоли и мастила.

Друг източник на бензол е много тревожещ: безалкохолните напитки. Два консерванта, обикновено прибавяни към безалкохолните (аскорбинова киселина и натриев бензоат), реагират така, че се произвежда, да, познахте - бензол. Колкото по-топло е безалкохолното, толкова повече бензол ще се произвежда. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и производителите на безалкохолни напитки знаят за тази малка мръсна тайна още от 1990 г., но я премълчават. Затова почти две десетилетия хората пият безалкохолни напитки, без да знаят, че съдържат известен канцероген. През 2007 г. се проведе съдебен процес срещу няколко производители на безалкохолни напитки (включително „Кока-кола”, „Пепси Ко” и „Съни Дилайт Бевъриджес”), които се съгласиха да намалят количеството на бензол в питиетата. Обаче много производители на питиета все още използват аскорбинова киселина (витамин С) и бензоатни соли в много питиета и те се продават в целия свят. Хората, използващи тези напитки, са много, вероятно милиарди.

Много търговски марки пластмасови прибори са направени от пластмасата меламин поради физичните й показатели - твърда е, гладка е и добре запазва формата си. Знаете ли, че до 90 процента от адаптираните млека за бебета, продавани в САЩ, могат да са заразени с малки количества меламин? Според последните тестове (резултатите от които Агенцията за контрол върху храните и лекарствата крие от обществото) всички бебешки продукти на Nestle, Mead Johnson и Enfamil са заразени с меламин.

Истината за меламина излезе наяве, след като „Асоушиейтед Прес“ публикува молба по Закона за свободата на информацията за предоставяне на резултатите от теста от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Разбира се, Агенцията твърди, че ниските нива на меламин са абсолютно безвредни за бебетата дори ако се консумират в неограничени количества. Сериозно? Предполагам, че според тях и бисфснол-А ще е безвреден. Ами какво да кажем за аспартама, флуорида, натриевия нитрит и още куп други отрови? Ако вярвате на Агенцията, значи всички тези токсични отрови са безопасни за употреба. Обаче, надявам се, че на този етап от книгата вече сте осъзнали, че Агенцията (заедно с медицинската мафия) не е нищо повече от узаконена банда от неподведени под отговорност престъпници, които заплашват и цензурират. И можем съвсем точно да наречем това „здравен тероризъм”.

Все още ли смятате, че плодовете, които ядете, са безвредни? Помислете пак. Наскоро проведено изследване във Великобритания показва, че утайките от пестициди върху някои масово разпространени плодове са необикновено високи. Някои ябълки, круши, ягоди и грозде съдържат остатъци от пестициди, които надвишават законно установените норми. Черешите, марулята и тиквите съдържат потенциално опасни нива от токсични утайки от пестициди. И продукцията не е само от една област - тя е взета от много места по света - от Бразилия до Испания, дори до Канада.

Затова запомнете, че когато протягате ръка към тези сочни плодове в магазина, твърде вероятно е да нахраните семейството си и с пестициди. Плодовете и зеленчуците се пръскат обилно с петстициди, включително ягодите, пъпешите, камбите, прасковите, нектарините, целината, картофите, морковите и вносното грозде. Препоръчвам ви да купувате екологично чисти плодове и зеленчуци, когато става въпрос за току-що изброените. Ако не можете да намерите екологично чисти продукти, намерете начин да смесите в бутилка с пулверизатор двадесет капки екстракт от семена от грозде, една супена лъжица сода за хляб, една чаша оцет и една чаша вода. Напръскайте продуктите, оставете ги да престоят така около десетина минути и след това ги изплакнете добре. Това действие ще премахне много от останалите пестициди. Боровинките, гроздето, бананите, броколито, мангото, карфиолът, авокадото, аспержите, лукът, калифорнийското грозде, цитрусовите плодове, ананасът и пъпешите обикновено не съдържат големи количества пестициди.



Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница