Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница26/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   34

Според Агенцията за защита на околната среда 60 процента от хербицидите, 90 процента от фунгицидите и 30 процента от инсектицидите са известни канцерогени.Стряскащо е, че остатъци от пестициди се откриват в над половината от храните. Повечето от тях съдържат много токсини и не съществува клас, който да не е потенциален канцероген. Най-убедителните доказателства, че пестицидите причиняват рак, са от епидемиологични изследвания. Според доклад на Националния институт за изследване на рака широко разпространеният пестицид за морава „2,4-Д” (Weed-B-Gone) увеличава риска от рак на лимфата при фермерите шест пъти повече от останалите (Синклеър, У. Изследвания показват защо пестицидите са по-опасни, отколкото се смяташе досега).

Учените смятат, че употребата на химикали за моравата (като Weed-B-Gone) са значителен фактор за 50-процентното увеличаване на не-ходжкинов лимфом сред американското население през последните 20 години (Световна здравна организация. Аспекти на околната среда. Швейцария. 1989). Пестицидът „2,4-Д” се свързва също и с появата на злокачествен лимфом при кучета. Домашните любимци се излагат на по-високи дози от пестицидите, защото са по-близо до земята, където концентрациите са големи. Изследвания показват, че рискът от лимфом се удвоява при кучета, чиито собственици пръскат моравата си четири пъти в годината.

През 1983 г. Националният институт за онкологични изследвания наблюдава 3 827 човека във Флорида, които пръскат с пестициди повече от 20 години. И открива, че при тези хора съществува гри пъти по-висок риск от развиване рак на белите дробове и два пъти по-висок риск от развиване на рак на мозъка. При тези, които пръскат само пет години, няма увеличен риск (Списание на Националния институт за изследване на рака. 1983).

Говорейки за пестициди, DEET е химикал, патентован през 1946 г. от армията на САЩ, и все още е всеобщо признат като ефективно средство за прогонване на комари. Всъщност повечето продавани средства за прогонване на насекоми са направени от разнообразни концентрации на DEET. Сега той се използва в 230 различни продукта. Обаче с него не всичко е наред. Когато се съчетае с други химични вещества или лекарства, DEET може да има отровно въздействие върху мозъка и целия организъм. Доказано е, че причинява припадъци, неврологични увреждания, загуба на памет, главоболие, слабост, умора, болка в мускулите и ставите, тремор и недостиг на въздух. Децата са дори още по-податливи на фините мозъчни промени, причинени от токсични химикали, защото тяхната кожа по-лесно ги абсорбира. Затова никога не трябва да използвате продукти за бебета, съдържащи DEET!

От края на 70-те години на 20-ти век много доклади правят връзка между пестицидите и левкемията при деца. Според Националния институт за изследване на рака за децата, живеещи в домове, където се използват пестициди, съществува почти четири пъти по-голям риск да се разболеят от левкемия. Ако децата живеят в домове, където пестицидите се разпръскват по моравите и градините, рискът от левкемия е 6.5 пъти по-голям (Питърс, Д. Списание на Националния институт за изследване на рака. 1987).

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-55.jpg

Благодарности на Майк Адамс и wvyw.NaturalNews.com за комикса

Някога чували ли сте за атразин? Това е мощен хербицид, прилаган на повече от 70 процента от царевичните полета на Америка. Следи от химическото вещество обикновено се откриват в американските потоци и кладенци, дори в дъжда. А утайки от атразин често се откриват и в хранителни продукти. И какво от това? Предполага се, че това отровно химическо вещество, което наскоро беше забранено в Европейския съюз, е канцероген. То компрометира ендокринната система и често се свързва с проблеми в репродуктивните способности на фермерите. Докато Тайрън Хейс, изследовател на земноводните в „Ю Си Берклий”, прави изследване в полза на „Синджента” (производителя на атразин), открива, че дори при ниски концентрации от 0.1 част на милиард части, атразин прави безплодни мъжки жаби и половите им жлези започват да произвеждат яйца, което по същество превръща мъжките в хермафродити. Не знам за вас, но не бих искал синът ми да влиза в контакт с атразин!

В статията „Начинът, по който живеем сега” на „Ню Йорк Таймс ” от юни 2006 г. Майкъл Полен коментира: „Атразин често се намира в американските водни пътища в много по-големи концентрации от 0.1 част на милиард. Но американските регулатори по принцип не забраняват пестицид, докато случаите на рак не зачестят. Тоест докато учените не докажат връзката между подозрителната молекула и болестта при хората или докато не стане екологична катастрофа. Затова атразин, най-малкото в Америка, се приема за невинен до доказване на вината - стандарт на доказване, прекалено труден за постигане, тъй като трябва да се чакат резултатите от химически тестове върху хора, които ние с основание не извършваме. Не знам за вас, но като баща на юноша като че ли ми звучи сериозно идеята да държа тази молекула далеч от храната на сина ми”.

Глава 14

КАЖЕТЕ „НЕ” НА ГМО

Ако контролирате нефта, можете да контролирате цели континенти. Ако контролирате храната, можете да контролирате народа.



Хенри Кисинджър

Фалшиво усещане за сигурност

Мнозинството от американците неправилно мислят, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата одобрява генетично модифицираните храни след щателни, подробни, дългосрочни изследвания. Едва ли нещо друго би могло да бъде по-далеч от истината. Наложително е напълно да осъзнаем сериозните последици от приемането на тази създадена в лабораториите - ще ме извините за израза - „храна”. Генното инженерство на храна включва лабораторния процес на изкуствено влагане на гени в ДНК на хранителни семена или животни. Резултатът се нарича генетично модифициран организъм (ГМО). ГМО може да бъде изработен с гени от бактерии, вируси, насекоми, животни или дори от хора. Основната причина, заради която се правят модифицирани растения, е да имат възможност да пият отрова. В тях се влагат чужди гени, за да може да оцелеят при иначе смъртоносните дози отровни хербициди, фунгициди и инсектициди.

Единственият „тест” за безопасност е производителят на ГМО да предаде написан лично от него доклад за безопасността на новия ГМО. Тази измама е изобретена от Майкъл Тейлър, бивш адвокат на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, който установява политиката „без тестове” само въз основа на аргумента, че ГМО са „фактически равностойни” на храна, а храната вече по дефиниция се приема за безопасна. Тейлър е известен с изпълняването на функции в рамките на правителството на САЩ и „Монсанто” на принципа „въртяща се врата”16. През юли 2009 г. той беше избран от Обама като комисар по храните в Агенцията за контрол върху храните и лекарствата (наричан също „цар на безопасността на храните”). Докато беше в „Монсанто”, Тейлър отговаряше за получаване на регулаторно одобрение за генно модифицирания и причиняващ рак рекомбинантен волски хормон на растежа.

Затова сега в областта на безопасността на храните Америка има „лисица”, която пази „кокошарника”.

Разбирате ли, дадено ни е лъжливо усещане за сигурност по отношение безопасността на хранителните продукти. Невежеството е ключът в тази кампания на измамата, тъй като само около 25 процента от американците знаят дали въобще някога са консумирали генно модифицирана храна! Петте основни генно модифицирани храни са: соя, царевица, памук, канола и захарно цвекло. Техните производни се намират в повече от 75 процента от храните в магазина. Същността на нещата е в това, че ГМО се свързва с токсични и алергични реакции от болен, стерилен и мъртъв добитък и уврежда буквално всеки изучаван орган на лабораторни животни. Храните ГМО са забранени от производителите на храни в Европа и в почти всяка друга страна в света. Обаче присъстват в голяма част от обработените храни в САЩ и Канада.

Според Джефри Смит, автор на много продавани книги и филми, „Ге-нномодифицираните храни са особено опасни за бременни и за деца. След като генномодифицирана соя се дава на женски плъхове, повечето от новородените умират в сравнение с 10 процента смъртност при контролната група, хранена с естествена соя. Новородените, хранени с ГМО, са по-малки и вероятно са безплодни. Тестисите на плъхове, хранени с генномодифицирана соя, се променят от нормалното розово към тъмносиньо. Мишки, хранени с генномодифицирана соя, също имат промяна в еякулата. Ембрионите на хранени с генномодифицирана соя родители мишки, имат променено ДНК. А мишките, хранени с генномодифицирана царевица, имат по-малко и по-малки бебета. В Хариана, Индия, повечето биволи, хранени с генномодифицирани памучни семена, имат усложнения при възпроизвеждането: преждевременно раждане, аборт и безплодие. Много от телетата умират. Около две дузини фермери от САЩ казват, че хиляди от прасетата им са станали стерилни от определени разновидности генномодифицирана царевица. Кравите и биковете също стават стерилни. В САЩ случаите на новородени бебета с ниско тегло, на безплодие и бебешка смъртност растат главоломно” (виж www.ResponsibleTechnology.org).

Д-р Джоузеф Меркола твърди: „Един от най-очевидните аргументи за опасността от храните ГМО е, че всяко животно, на което се предлага храна ГМО и храна, която не е ГМО, ще страни от генно модифицираната. Много често те почти умират от глад, тъй като имат интуитивно усещане за опасността от тази храна” (вижhttp://articles.mercola.com).

„Монсанто” е корпорацията, която е основно отговорна за въвеждането на отровните ГМО в хранителните продукти. Да, това е същата корпорация, която през последните 15 години ни даде Agent Orange, диоксин и рекомбинантен волски хормон на растежа, а сега „пробутва” посевите ГМО на нищо неподозиращото американско общество. Понастоящем мутиралите семена на „Монсанто” представляват 90 процента от реколтата от соя, 85 процента от царевичната реколта, а пшеницата заема следващо място в техния дневен ред.

Заразена царевица

Царевичните и мексиканските чипсове са доста популярни особено в моя роден щат Тексас. Някои не пропускат и седмица, без да са изяли поне един пакет с чипс. Да видим дали пак ще си купите, след като прочетете тази информация. Царевицата ГМО (и памукът) е създадена да произвежда пестицида Bt-toxin, който се произвежда от почвената бактерияbacillus thuringiensis. Когато насекоми нападат растението, отровата разкъсва стомаха им и ги убива. Царевицата ГМО е също заподозряна за смъртта на крави в Германия и коне, водни биволи и пилета във Филипините. Помислете върху това, ако гените на Bt се пренасят, яденето на царевичен чипс може да трансформира чревните ви бактерии в жива „фабрика за пестициди”. Така описани, царевичните чипсове вече не са толкова привлекателни, нали?

„Монсанто” е в процес на отприщване на своя последен експеримент с „франкенщайн храна”, нова версия на царевица ГМО с осем противоестествени генни белези, наречена Genuity SmartStax. Точно така. Smartstax има не по-малко от осем трансге-на (тоест генни мутации), комбинирани или „струпани” заедно - шест за устойчивост срещу насекоми и два за хербицидна поносимост. За да ви дам правилна перспектива, настоящите комбинирани ГМО култури имат до три белега.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-56.jpg

Царевицата Smarstax съдържа сбор от трансгени, за които се твръди, че контролират вредителите както над земята, така и под нея. „Дженюи-ти”, дъщерна фирма на „Монсанто”, използва комбинация от фунгициди заедно с инсектицида клотианидин в своите ГМО семена. Клотианидин засяга целия организъм. Той може да бъде пренесен до всички части на царевичното растение, включително и до произвеждащата цветен прашец коса, и до прашеца, който навестяват пчелите. Избирането на клонианидин за третиране на семената е доста „безцеремонно”, защото има дял в намаляването на пчелната популация (Chemical & Engineering News). Ако унищожават опрашващите насекоми на земята (като пчелите), значи ГМО са далеч по-опасни, отколкото е само заплахата, която представляват за хората и за другите бозайници.

Комисията за изследване и информация за генното инженерство (CRIIGEN) и университетите „Каен” и „Руен” изследват три различни вида царевица ГМО на „Монсанто”. Резултатите „ясно подчертават вредното влияние върху бъбреците и черния дроб, органите за детокси-киране, като е отчетена и различна степен на увреждане на сърцето, над-бъбречните жлези, далака и кръвоносната система” - докладва Джайлс-Ерик Сералини, молекулярен биолог в университета „Каен” (виж www. biolsci.org/v05p0706. htm#headingA 11).

Ho сега „Монсанто” пробутва царевица ГМО с осем транегена! Не, не е смешно. Ако живеете в Америка, вашето здраве и здравето на децата и внуците ви е заложено на карта. Това прилича повече на сцена от филм на ужасите, отколкото на нещо, случващо се в съвременна Америка.

Стерилизиране на соя

В наскоро проведено изследване в Русия (с участието на Института по проблемите на екологията и еволюцията при Руската академия на науките и Националната асоциация за генетична безопасност) изследователите откриват, че соята ГМО причинява стерилитет при грето поколение хамстери! В продължение на две години хамстерите са хранени със соя ГМО. През това време изследователите проверяват три поколения хамстери. По време на изследването второто поколение хранени със соя ГМО хамстери имат пет пъти по-висока смъртност на новородените от тези, които не са хранени със соя ГМО. Но след това се появява още по-голям проблем, защото почти всички хамстери от третото поколение (над 90 процента) са безплодни! Тревожно е, че за целта на това изследване е използвана същата соя ГМО, която се произвежда в над 90 процента от соевите площи в САЩ.

През 2005 г. д-р Ирина Ермакова (от Руската академия на науките) докладва, че над 50 процента от новородените плъхове, които са хранени със соя ГМО, умират в рамките на три седмици. Тя иска да извърши още изследвания, за да анализира органите, отделени за изследването, но така и не получава възможност. Според Джефри Смит (автор на бес-телъра „Семената на измамата и генетичната рулетка”),Докато седяхме в парламента на Европейския съюз след една презентация, тя ми каза, че нейният шеф е подложен на натиск от неговия шеф. Затова й е казано да не прави повече изследвания на храни ГМО върху животни. Документите й са взети от бюрото й и са изгорени. От лабораторията й са откраднати образци, а един от колегите й се опитва да я утеши с думите: „Е, може би генномодифицираната соя ще разреши проблема с прекалената населеност на земята” (вижhttp://articles.mercola.com).

В единственото публикувано изследване на хора, хранени с ГМО, седем доброволци консумират така наречените „Roundup-ready” соеви зърна (тоест соеви зърна с устойчиви на хербициди гени, вложени в тях, за да оцелеят след пръскане с иначе смъртоносни дози от хербицида „Раундъп”). В трима от седемте доброволци генът, вкаран в соята, се прехвърля в ДНК на техните чревни бактерии и продължава да действа дълго след като са спрели да ядат соята ГМО! Представете си, храносмилателната система се превръща в „завод на раундъп” и подава изкривени генетични сигнали, които постепенно и прогресивно влошават здравето. Една от основните функции на черния дроб е да очиства организма от отрови. При мишките и плъховете, хранени със соя ГМО, се наблюдават сериозни промени в черния дроб. В някои случаи той е по-малък и е частично атрофирал. В други случаи е значително по-тежък и възпален.

Технология „Терминатор”

От началото на 80-те години правителството на САЩ и компании като „Монсанто” действат тихомълком, за да подобрят техниката на ГМО, чрез която фермерите да бъдат принудени всяка година да се обръщат към своя доставчик, за да получават нови семена. Тези семена произвеждат само една реколта. След това „ще се самоунищожат”. Тази технология се нарича „Терминатор” (технология на ограничена генетична употреба, GURT). Ето едно сериозно нарушение на правата на фермерите да съхраняват и използват свои собствени семена. А чрез движението на цветния прашец в първото поколение гените унищожители лесно заразяват реколтата на фермерите. Изпуснати гени от растенията ГМО представляват заплаха за земеделското биоразнообразие и за прехраната на фермерите. Не е изненадващо, че „Монсанто” се сдобиват с Delta & Pine Land - най-голямата световна компания за памучно семе, която държи три патента в САЩ за технология „Терминатор” заедно с Министерството на земеделието в САЩ.

Тази технология е заплаха за безопасността на храната както в Северна Америка, Западна Европа и Япония, така и навсякъде, където „Монсанто” и неговият елитен картел от земеделски бизнес партньори с ГМО навлизат на пазара. Рафаел Алегрия от „Виа Кампесина” (организация, представляваща над 10 милиона селски фермери навсякъде по света) твърди: „Терминатор е пряко насилие срещу фермерите и местните култури и срещу суверенитета на храните. Той е заплаха за благосъстоянието на всички хора, живеещи на село, и предимно за най-бедните”.

Тази технология е отговорът на мечтата на „голямото земеделие“ да контролира световното производство на храна. Няма нужда повече да се наемат скъпи детективи, за да следят дали фермерите използват отново „Монсанто” или други патентовани ГМО семена. Царевицата, соята или памучните семена могат да бъдат генно модифицирани така, че да се самоунищожават след един сезон реколта.

Тази технология има потенциал да унищожи храната на планетата за един сезон. Храната може да бъде използвана като оръжие. Или според думите на Хенри Кисинджьр, „Ако контролирате храната, значи контролирате народа”.Според съдията от Върховния съд Скалиа кръстосаното заразяване не е „краят на света”. Е, може и да е прав, но това може да бъде краят на Америка.

Какво можем да направим

Повечето американци твърдят, че не биха яли ГМО, ако са обозначени на етикета на продукта. Но за разлика от повечето други индустриализирани страни САЩ не поставя такива условия. Можете да благодарите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, тъй като не е направила задължително поставянето на етикети за съдържание на ГМО (защото „по принцип са признати за безопасни”). Обаче производителите могат доброволно да слагат етикети с обозначение: „продукти, които не са генно модифицирани”. Една от компаниите, които правят това, е Whole Foods.

Решението е да образовате семейството си и приятелите си. Особено важно е да бъдат образовани и фермерите. Най-лесният начин да се избегнат ГМО храни е всичко да се планира предварително с помощта на безплатния наръчник за храни без ГМО, който може да се намери на www.NonGMOshoppingGuide.com. Благодарности на Джефри Смит, който е разработил този наръчник и ни разкрива истината за ГМО.

Трябва да избягвате продукти, направени с някои от реколтите ГМО, като:

ЦАРЕВИЦА - царевично брашно, едро смляно брашно, масло, нишесте, глутен и сироп.

•    СОЯ - соево брашно, лецитин, белтъчен изолат и изофлавони.

•    KAHOJ1A - масло от канола (наричано още масло от семе от рапица).

ПАМУК -масло от памучно семе.

•    ЗАХАР - избягвайте всичко, което не е изброено като стопроцентова тръстикова захар, кондензиран тръстиков сок или екологично чиста захар.

За официално одобрените екологично чисти продукти не се разрешава да съдържат никакви ГМО. Затова, когато купувате продукти с етикет „100 процента екологично чист”, „екологично чист” или „направен от екологично чисти съставки”, значи не съдържат никакви ГМО.

Можете да намерите допълнителна информация за ГМО на уебсайта  www.ResponsibleTechnology.org.



ЧАСТ 4

Фанти, измислици и измами

Глава 15

АСПАРТАМ



ИЗМАМА

С аслартам може да се отслабне, и то без никакви отрицателни странични ефекти.

ФАКТ

Аспартамът е невротоксин, има общо с рака на мозъка, тонично-клоничните припадъци и други разстройства на централната нервна система.

Какво ще кажете за една диетична безалкохолна напитка? Знаем, че диетичните безалкохолни са безвредни, нали? Те могат да ни помогнат да отслабнем, нали? Грешка. Знаете ли, че бушува световна епидемия? Причината за нея е отровният подсладител аспартам (продаван като NutraSweet®, Equal® и AminoSweet®), който е най-оспорваната хранителна добавка, одобрявана някога. Тази добавка, за която ни карат да вярваме, че е напълно безопасна, е всъщност лекарство, което взаимодейства с други лекарства, променя биохимията в мозъка и причинява многобройни видове хронични заболявания, включително и рак.

Истината е, че специалистите от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата винаги са знаели, че аспартамът е канцероген. Покойният д-р Ейдриън Грос (токсиколог в Агенцията) казва пред Конгреса, че без никаква сянка на съмнение аспартам отключва развитие на тумори и рак на мозъка и нарушава част от Закона за храните, забраняваща в храните да се слагат неща, за които се знае. че причиняват рак. Както д-р Джеймс Боуен казва пред Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, производителите на аспартам са увредили цяло поколение деца и трябва да бъдат обвинени в геноцид, в масово отравяне на САЩ и на стотици други страни по света.

Няколко пъти по-рано в книгата накратко споменавах за аспартама, но поради факта, че е изключително токсичен, че е съставка на толкова много храни и питиета и поради нечестната история за това, как е получил одобрението на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, съм му посветил цяла глава от книгата. Както споменах, астартамът е екситоксин. Това означава, че възбужда мозъчните клетки до смърт. Д-р Ръсел Блейлок казва, че „съставките му стимулират невроните в мозъка до смърт, като причиняват мозъчни увреждания в различна степен” (Екситоксини: вкусът, който убива. 1994).

И така, какво е аспартамът? Той е съставен от три елемента: 50 процента фенилаланин, 40 процента аспергинова киселина и 10 процента метанол (дървесен спирт). Метанолът в организма може да стигне до всеки орган и тъкан, включително и до мозъка, мускулите, мастните и нервните тъкани. Това е важно: когато температурата на аспартама надвиши 30°С, метанолът се превръща във формалдехид (течност за балсамиране) и формиева киселина. А каква е нормалната телесна температура? Ако правилно си спомням, тя е 37°С, нали? Затова, когато се приема аспартам, той се нагрява над 30° С. Тогава метанолът се превръща във формалдехид, който навлиза в клетките и се свързва с белтъците и ДНК.

Метанолът е токсичен. Постоянната употреба на малки количества от него причинява главоболие, замаяност, гадене, шум в ушите, стомаш-ночревни разстройства, слабост, световъртеж, скованост, отслабване на паметта, вкочаняване и остри болки, поведенчески разстройства, неврит, замъглено зрение, „тунелно” зрение, конюнктивит, безсъние, загуба на зрението, депресия, сърдечносъдови проблеми (включително заболяване на сърдечния мускул) и възпаление на панкреаса (Токсичността на вдишани метанолови пари.// Critical Reviews in Toxicology. T. 21, c. 21-50).

Ho не съдържат ли метанол много плодове и зеленчуци? Да, съдържат, но съдържат и голямо количество етанол. Той действа като буфер и неутрализира метанола, като предотвратява превръщането на метанола във формалдехид. В аспартама няма такъв буфер. Максималното „безопасно” количество метанол за един ден, както е определено от Агенцията за защита на околната среда, е 7.8 милиграма. Един литър диетична безалкохолна напитка съдържа 56 милиграма. Това е шокиращ факт! Запомнете, че аспартамът е 50 процента фенилаланин - вещество, което не може да се метаболизира от около двадесет милиона човека, а тази неспособност е генетично наследявана от децата. Неспособността за обмяна на фенилаланина може да доведе до умствено изоставанс при децата. Това означава, че аспартамът създава повишен риск от умствено изоставане за милиони деца.

А фенилаланинът в аспартама премахва серотонина. По този начин отключва всякакви психиатрични и поведенчески проблеми. Психиатричните болници са пълни с пациенти, които не са нищо друго, освен жертви на аспартама. Ако не беше фенилаланинът в аспартама, който пречи на мозъка да се освободи от L-Dopa, Майкъл Дж. Фокс вероятно никога нямаше да бъде диагностициран с болестта на Паркинсон на 30-годишна възраст. Той вероятно и до днес щеше да прави филми и да бъде здрав, ако не беше пристрастен към диетичното пепси.

Аспартамът е открит случайно през 1965 г. от Джеймс Шлатър, химик в „Джи Ди Сърл Къмпани”, който близва малко от новото лекарство за язва и установява сладкия му вкус. Еврика! В предлагането на това химическо вещество като хранителна добавка на стотици милиони здрави хора всеки ден има много повече долари, отколкото ограничените продажби за много по-малката група от болни от язва хора. Затова през 1967 г. „Сърл” започва тестове за безопасност на аспартама, които са необходими, за да кандидатства за одобрение от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Първите тестове на веществото показват, чс предизвиква микроскопични дупки и тумори в мозъка на експериментални мишки, а също и епилептични припадъци при маймуни и в животните се превръща в опасни вещества, включително и във формалдехид.

През 1969 г. „Сърл” наема д-р Харълд Уейсмън, биохимик в университета „Уисконсин”, за да проведе тестове за безопасност на аспаратама върху седем новородени маймуни, които се хранят с аспартам, смесен с мляко. След 300 дни пет от маймуните имали тонично-клонични пристъпи, а едната умира. (Помните ли спринтьора Фло Джо, който пиеше диетична кола и умря от тонично-клоничен припадък?) Д-р Уайсмън умира преди да завърши всичките си наблюдения. През пролетта на 1971 г. д-р Джон Олни (невробиолог) информира „Сърл”, че според изследвания аспартамът причинява дупки в мозъка на бебета мишки. По-късно същата година един от изследователите на „Сърл” потвърждава откритията на д-р Олни в подобно изследване. Но на компанията не й пука - тя иска своята „дойна крава” за пари!

През 1973 г. „Сърл” кандидатства за одобрение от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и представя над 100 изследвания, според които аспартамът е безопасен. Един от първите учени на Агенцията, който трябва да провери безопасността на аспартама, заявява, че „осигурената информация е недостатъчна, за да се прецени адекватно потенциалната токсичност на аспартама”. Според покойния д-р Андриан Грос 392 „Сърл” „полагат огромни усилия, за да замаскират тези „недостатъци” в изследванията. Те филтрират и представят на Агенцията само това, което тя иска да знае, а освен това правят и други ужасни неща. Например, докато ги наблюдават, животните развиват тумори. Е, те отстраняват туморите”. Въпреки това на 26 юли 1974 г. Агенцията одобрява аспартама за ограничена употреба само в изсушени храни и за първи път разкрива пред обществото данните, подкрепящи тяхното решение. Тези данни по-късно са преглеждат от известния изследовател на човешкия мозък Джон Олни от университета „Уошингтън“ в Сейнт Луис, който подава първото възражение срещу одобрението на аспартама.

Две години по-късно, през 1976 г., задвижени от възражението на Олни, служители от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата започват разследване на лабораторните процедури на „Сърл”. Разследването разкрива, че техните процедури на тестване са калпави и пълни с неточности. Данните от тестовете също са манипулирани. Разследващите докладват, че „никога не са виждали нещо толкова лошо, като тестовете на „Сърл”. След това през 1977 г. по-подробен преглед разкрива, че в много от лабораторните животни се е развил рак на матката. Тогава служители от „Сърл” признават, че тези тумори са свързани с приемането на аспартам. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата фор-мално изисква от Главната прокуратура да започне разследване и да се повдигне обвинение за преднамерено лъжливо представяне на откритията и „прикриване на веществени доказателства и изказване на лъжливи твърдения” за тестовете за безопасност на аспартама.

По време на разследването се повдига обвинение. Sidley & Austin, адвокатската фирма, представляваща „Сърл” - започва преговори за работа със Самюъл Скинър - прокурора, който отговаря за разследването. През юли 1977 г. Скинър подава оставка и започва работа в адвокатската фирма на „Сърл”. Оставката му спира работата на разследването за толкова дълго време, че периодът на давност изтича. В края на краищата разследването е преустановено.

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-57.jpg

Благодарности на Майк Адамси www.NaturalNews.com за карикатурата

През 1979 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата изгражда Публичен борд за разследване (PBOI), който да издава решения по въпросите за безопасността на аспартама. Година по-късно бордът прави заключението, че аспартамът не трябва да се одобрява, докато не се направят още изследвания на тумори в мозъка. Въз основа на недостатъчен брой изследвания публичният борд спира търговията с аспартам, докато не бъдат изяснени всички детайли. Въпросът щял да бъде приключен, докато комисарят на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не вземе друго решение. През 1980 г. Роналд Рейгън е избран за президент на Съединените щати и в неговия екип е включен Доналд Рамсфелд, изпълнителен директор на G. D. Searle. Според Пати Ууд-Алот, бивш търговски представител на ,Джи Ди Сърл”, Рамсфелд казва на търговските представители, че ако е необходимо, „ще събере всички свои маркировачи и независимо от всичко ще се погрижи до края на годината аспартамът да бъде одобрен” (Гордън. U.S. Senate. 1987, с. 499). Не е изненадващо, че екипът на Рейгън избира д-р Артър Хъл Хейс-младши да бъде новият комисар на Агенцията. Хейс е известен като човек, който смята, че е нужно много време, за да се одобри ново лекарство или хранителна добавка, защото „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата изисква твърде много информация”.

През май 1981 г. трима от шестимата учени на Агенцията, които отговарят за преразглеждането на въпросите за мозъчните тумори, застават срещу одобрението на аспартама, официално заявявайки, че тестовете на „Сърл” не са достоверни и не са достатъчни, за да се определи безопасността на този продукт. Обаче през юли същата година в едни от своите първи официални укази д-р Хейс, новият комисар на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, отхвърля публичния борд за разследване и официално одобрява аспартама за използването му във всички сухи продукти. През 1982 г. „Сърл” пуска молба аспартамът да бъде одобрен като подсладител на газираните напитки и други течности.

Почти незабавно Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки подтиква Агенцията за контрол върху храните и лекарствата да забави одобрението на аспартама за газирани напитки до провеждането на допълнителни тестове, защото аспартамът е много нестабилен в течна форма. Както вече споменах, когато се съхранява при температура над 30°С, течният аспартам се разгражда на формиева киселина и фор-малдехид. А за тях се знае, че са отрова. Въпреки обществения протест през 1983 г. Агенцията за контол върху храните и лекарствата одобрява аспартама за използването му в безалкохолни питиета. След това първите газирани напитки, съдържащи аспартам, се продават за обществена консумация.

Скоро след като аспартамът е одобрен за напитки, в Агенцията за контрол върху храните и лекарствата започват да постъпват оплаквания. След употребата на напитки, съдържащи аспартам, били наблюдавани реакции като замаяност, замъглено зрение, загуба на памет, неясен говор, главоболие и припадъци. Оплакванията били по-сериозни от всички, които някога Агенцията е получавала за която и да е хранителна добавка. Няколко години след одобрението на аспартама за напитки Агенцията за контрол върху храните и лекарствата получава 10 000 оплаквания от него. През февруари 1994 г. Министерството на здравето и човешките ресурси на САЩ прави списък на страничните реакции, докладвани в Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Удивително е, че на аспартама се дължат повече от 75 процента от всички неблагоприятни реакции, докладвани в Агенцията. Според наблюдения на специалисти по-малко от 1 процент от консуматорите, които имат каквито и да са нежелани реакции към продуктите, ги докладват пред Агенцията. Това раздува десетте хиляди оплаквания до около един милион!

През 1985 г. д-р Ейдриън Грос споделя пред Конгреса, че щом аспартамът може да предизвиква появата на тумори и рак на мозъка, Агенцията за контрол върху храните и лекарсвата не би могла да поставя каквото и да е количество „разрешена” дневна доза за това вещество. Последните му думи към Конгреса са: „И ако Агенцията нарушава свой собствен закон, кой остава да защитава обществото?” (Congressional Record. 1 август 1985).

От 1985 г. до 1995 г. учените провеждат около 400 изследвания на аспартама. Д-р Ралф Г. Уолтън преглежда всички и открива само 166, отнасящи се до безопасното му използване. От тези 166 изследвания 74 са финансирани от „Сърл“, 85 са независими и само 7 са финансирани от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Резултатите могат да ви смаят, но вероятно няма да ви изненадат. Всички 74 изследвания, финансирани от „Сърл”, представят аспартама като напълно безвреден за здравето. Обаче от 85-те изследвания, които не са финансирани от Биг фарма или от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, 84 разкриват аспартама като опасен за здравето на хората.

В началото на 2010 г. производителят на аспартам Ajinomoto предприема нова инициатива за преименуването на този отровен подсладител като AminoSweet®, за да ни напомня, че е изграден от аминокиселини, от „тухлите” на белтъците. О, не е ли това необикновено? Хората ще бъдат въодушевени и ще повярват, че това вече трябва да е здравословно. Все пак аминокиселините са добри, нали?




Сподели с приятели:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница