Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница28/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   34

ИЗМАМА

Ваксинирането е безопасно, ефективно и е основано на солидни научни изследвания и доказателства. На него се дължи намаляването на много инфекциозни болести.

ФАКТ

Ваксинирането е основано на псевдонаука и подправени данни. То причинява болести, инвалидност и дори смърт. Хигиената и канализацията, а не ваксините, са причина да се ограничи разпространението на почти всяка инфекциозна болест през миналия век.

Дали ваксинирането наистина предотвратява болестите? Не е ли безопасно и ефективно? Здравните власти приписват на ваксините намаляването на болестите и ни уверяват в тяхната безопасност и ефективност. Обаче тези твърдения са в разрез с правителствените статистики, с публикуваните медицински изследвания, с докладите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и Центъра за превенция и контрол над заболяванията, както и с мненията на заслужаващи доверие учени изследователи от целия свят.

Прегледайте диаграмите!

Ако хвърлите бърз поглед към диаграмите на следващата страница (представени са в оригинал), ще ви стане кристално ясно, че намаляването на смъртността от коклюш (магарешка кашлица), дифтерия и дребна шарка се осъществява преди въвеждането на съответната ваксина. Според Британската асоциация за напредък на науката детските болести намаляват с 90 процента между 1850 и 1940 г. успоредно на внедрената канализация и подобрените хигиенни условия и навици. Това се случва много преди задължителните програми за ваксинация. Смъртността от инфекциозни болести в САЩ и Англия намалява постоянно през същия период средно с около 80 процента.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-60.jpg

Year


http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-61.jpg
Number of Deaths

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-62.jpg

Напълно съм наясно, че ваксинирането се приема за „свещено” от повечето конвенционални лекари. Всъщност поставянето му под въпрос е равносилно на богохулство. Мога да ви уверя, че не бих оспорвал ефикасността и безопасността на нещо толкова „свято” като ваксините, ако не бях сигурен, без никаква сянка от съмнение, че съм прав, когато твърдя, че ваксинирането не е безопасно и не е ефективно за предотвратяване и разпространение на болестите.

През последните 60 години като крайъгълен камък на обществената здравна политика ваксините са причинили, а не са предотвратили разпространението на болести. Ако можете да разгледате тази тема обективно, лесно ще стигнете до извода, че масовите ваксинации са свързани с глобалната епидемия от неврологични и поведенчески проблеми, както и със световното „процъфтяване” на автоимунните болести. За съжаление твърде вероятно е да ме отхвърлите като шарлатанин или идиот, да пъхнете главата си обратно в пясъка и да заведете децата си при лекаря за още инжекции, пълни с отрова.

Разбирате ли, повечето хора правят всичко, което им се казва. Още от люлката ни учат да не мислим самостоятелно. Програмирани сме да разчитаме и да се доверяваме на личния си лекар и на медицинската мафия. Учени сме да не задаваме въпроси. Горчивият факт е, че повечето от нас просто вярват във ваксинирането, въпреки че вероятно нямат никаква представа какво съдържат ваксините. Десетилетия на изследвания, публикувани във водещи световни медицински списания, документират сериозни неблагоприятни ефекти (включително и предизвикване на смърт) след ваксиниране.

Стотици публикувани медицински изследвания и дузина книги, написани от лекари и изследователи, документират провала на ваксините, постваксиналните ефекти и сериозните пропуски на теория и практика. Въпреки това не е за вярване, че повечето педиатри и родители не знаят тези факти. Непростимо е, че повечето педиатри дори не знаят какво съдържат ваксините, които прилагат. Нима не вярвате? Само ги попитайте. И бъдете готови да видите смутения им поглед точно преди да ви се ядосат, че се осмелявате да задавате въпроси. Или да ви заплашат с наказание, ако не се подчините на политиката на задължителни ваксинации! Тъжно е, че повечето педиатри са заложили репутацията си на предполагаемата безопасност и ефективност на ваксините. Затова не са особено „отворени” да чуят каквато и да е неизгодна информация.

Например, когато най-голямата ни дъщеря Бриана беше на около 18 месеца, я заведохме на лекар за преглед. Докторът ни каза, че е време да се ваксинира срещу MMR (дребна шарка, заушка и рубеола). Бяхме прочели малко за ваксините и бяхме донякъде разтревожени, че може да не са толкова безопасни, колкото се твърди. Затова споделихме на лекаря, че се безпокоим и не искаме Бриана да бъде ваксинирана. Очаквахме, че той ще уважи нашето решение.

Отговорът му ни изуми: „Ако решите да не я ваксинирате, ще ви лишим от правото на медицински услуги. Ще трябва да отидете другаде. Не вярваме, нито рекламираме всички тези преувеличения (за аутизма). Ваксинирането не причинява аутизъм. По-скоро яденето на рибни хапки може да причини аутизъм, отколкото ваксините”.

Какво безочие! Какъв надут лицемер! Трябваше незабавно да си тръгнем от кабинета му, но като хиляди други родители се поддадохме на натиска и му позволихме да инжектира малкото ни момиче с отрова.

Отровни коктейли

Някои описват ваксините като „отровни коктейли”, събрани от най-отровните вещества на земята. Те са комбинации от живи и мъртви животински вируси, култивирани в бъбречни тъкани на маймуни, тъкани от крави, кози, прасета и дори от недоразвити човешки ембриони. Съдържат всяка комбинация от следните неща: тимсрозал (етил живак), алуминий, формалдехид (канцерогенна балсамираща течност), фенол, етилен гликол (антифриз), живи вируси, бактерии, ацетон и много други неща.

Професор д-р Бойд Хейли от университета в Кентъки твърди: „Дори не може да се направи изследване, което да доказва, че тимерозал е безопасен. Той е просто прекалено токсичен. Ако инжектирате тимерозал в животно, мозъкът му ще се увреди. Ако го приложите на жива тъкан, клетките умират. Ако го сложите в стъкленица за микробни култури, отглежданата култура умира. Като се знае това, звучи шокиращо някой да го инжектира в бебе, без да му се причини увреждане” (виж www. rollingstone.com/politics/story/739541 l/deadly_immunity).

Какво би станало, ако взема малко живак, формалдехид, алуминий, антифриз и живи вируси, отгледани в мъртва животинска тъкан, и след това ги смеся с малко фъстъчено масло и ги намажа на филия, за да храня с това децата си? За какъв родител ще ме вземете? Как ще реагирате, ако ви кажа, че това ще ги предпази от болести? Ще се усъмните ли в здравия ми разум? Шансовете ми ще са големи да ме арестуват за малтретиране на деца. Обаче, когато лекарят инжектира децата със същите съставки (с изключение на фъстъченото масло) и ни казва, че „това ги предпазва от болести”, повечето от нас дори не се замислят. Какво би станало, ако извикате лекаря си и му споделите, че сте решили да инжектирате детето си с живак, алуминий и формалдехид, но се питате какви са „безопасните дози” за тези съставки? Ами лекарят вместо отговор ще извика Службата за закрила на детето заедно с полицията! Да, защото няма безопасни дози - те всички са отровни.

Производните на живака, алуминия и формалдехида са съставки на повечето ваксини. Как е възможно те да са безопасни? Отговорът зависи от това кой ги инжектира. Ако вие или аз инжектираме децата си с живак или с формалдехид, директно отиваме в затвора. Но ако някоя лекарствена компания или лекар инжектират същите токсични отрови, тогава това ще е напълно нормално и „безопасно”. Какво не е наред в тази ситуация? За съжаление повечето американци вярват в това, което им се казва, не задават въпроси и се доверяват на лекарите. А откъде лекарите получават своето медицинско образование? Точно така, от медицинския университет.

Медицинските университети, които до голяма степен се субсидират от Биг фарма, промиват мозъците на студентите, за да вярват, че ваксинирането е безопасно и че предотвратява разпространяването на инфекциозните болести. Не е чудно, че за Биг фарма има огромен финансов стимул да „продава” ваксините - тези отровни коктейли, от чийто продажби прави цяло състояние. Щом веднъж студентите по медицина завършат образованието си и се дипломират като лекари, често получават големи бонуси. за да продават повече ваксини на пациентите и да продължават сляпо да вярват в необходимостта от тези отрови.

Много хора тровят децата си, защото не могат да повярват (или отказват да повярват), че техният „всезнаещ” лекар може да не е прав. Имаме сляпа вяра в лекарите, които на свой ред имат сляпа вяра в това, което са научили в университета. А тези центрове на знанието се управляват от Американската медицинска асоциация, която интимничи с Биг фарма. В крайна сметка Биг фарма се интересува от приходите на акционерите, а не от безопасността и здравето на нашите деца.

Дженър и едрата шарка

Роденият през 1749 г. англичанин Едуард Дженър се приема за баща на ваксините. Той вярвал на суеверието между доячките, че човек, боледувал от кравешка шарка, не може да се разболее от едра шарка. През 1786 г. за своя първоначален тест с човек, използван за „опитно зайче”, Дженър взима гной от рана на доячка и я инжектира в осемгодишния Джеймс Фипс. Малко след това заразява момчето с едра шарка, която не се развива. Дженър смята, че е открил лекарство за едра шарка. През следващите дванадесет години Фипс е заразяван много пъти. В края на краищата на двадесетгодишна възраст умира от туберкулоза. Собственият син на Дженър също е като опитно животно за него и също умира от туберкулоза на двадесет и една годишна възраст. Оттогава изследователите свързват туберкулозата с ваксината за едра шарка (Елеанор Мак-бийн. Отровната игла).

През следващите няколко години Дженър събира ,доказателства” за действието на ваксината за едра шарка, а след това я представя пред парламента. Той докладва само данните, които подкрепят теорията му, без никога да споменава многото хора, които не я доказват (тоест тези хора, които въпреки че са ваксинирани с кравешка шарка, след това се заразяват и от едра шарка). Естествено, споменава само случаите на дузина възрастни хора, които боледуват от кравешка шарка, а след това не се разболяват и от едра шарка, докато удобно пропуска стотиците случаи на хора, преболедували и двете шарки. Накрая, след години на манипулиране на данните и „пудрене” на формулата за ваксина срещу едра шарка, той „продава” теорията си за ваксинирането както на интелектуалния елит, така и на правителствени служители.

Въпреки усилията на Дженър широкообхватното ваксиниране няма истински успех. През 1807 г. само процент и половина от британците са ваксинирани. До 1823 г. - годината, в която Дженър умира, в Англия има само регионални случаи на едра шарка, което не може да се приеме за епидемия. През следващите тридесет години едрата шарка е под контрол. Обаче през 1853 г. в Англия ваксинирането става задължително, а след 1857 г. глоби и затвор очакват всеки, отказал да се ваксинира срещу едра шарка.

Щом веднъж в Англия ваксинирането срещу едра шарка става задължително, започват да се появяват масивни епидемии. Между 1857 и 1859 г. има над 14 000 смъртни случая от едра шарка. След това, между 1863 и 1865 г., има над 20 000 смъртни случая. Няколко години по-късно са регистрирани почти 45 000 смъртни случая - между 1870 и 1872 г. Според официални данни 97 процента от населението е ваксинирано (Хейл, А. Медицинското вуду). През 1872 г. Япония въвежда задължително ваксиниране. През 1892 г. има 165 774 случая на едра шарка, като от тях 29 979 от болните умират въпреки програмата за ваксиниране. Основната ми мисъл е: ваксината за едра шарка не действа.

Какво да кажем за полиомиелита

Дали ваксината за полиомиелит не е спасила милиони? През 1950 г. населението на Ню Йорк е петнадесет милиона, а по онова време има тринадесет случая на полиомиелит и само един болен е починал от него на 100 000 души население. Това едва ли е епидемия. Но въз основа на оскъдните доказателства за „епидемия” от детски паралич д-р Джо-нас Сок убеждава федералното правителство да зарази 97 процента от американското население с култура, отгледана върху мъртви маймуни. С разширяването на програмата за имунизиране на Сок случаите на паралитичен полиомиелит започват да се увеличават. През 1959 г. се появяват повече от 5 000 случая на паралитичен полиомиелит - 50 процента повече от 1958 г. и 100 процента повече от 1957 г. Тази тенденция продължава да се развива въпреки 300 000 000 дози от ваксината на Сок, приложени в САЩ до края на 1959 г.

Шест щата от Ню Инглънд докладват за зачестяване на случаите на полиомиелит една година след въвеждането на ваксината на Сок. На някои места разпространението на болестта е до сто процента, както е във Върмонт, а на други е поразително увеличена до 642 процента, както е в Масачузетс. По време на изслушването в Конгреса от 1962 г. д-р Бър-нард Грийнбърг (оглавяващ Отдела по биостатистика към Факултета по обществсно здраве на университета в Северна Каролина) свидетелства, че случаите на детски паралич не само се увеличават значително след задължителните ваксинации, но и че статистиката е манипулирана от Здравните обществени служби и от Центъра за превенция и контрол над заболяванията, за да се създаде друго впечатление (Изслушване пред Комисията за вътрешна и външна търговия.// Камара на представителите. Май 1962, с. 94).

Например, след въвеждането на живата полиомиелитна ваксина през 1958 г. Центърът за превенция и контрол над заболяванията променя дефиницията за полиомиелит. Случаите на възпаление на мембраната, предпазваща нервните клетки на гръбначния мозък, причинявайки мус-кулна слабост и болка (но не парализа), вече не се класифицира като полиомиелит. Трябвало да се наричат „асептичен менингит“ дори ако има наличие на полиомиелитен вирус. Докладваните случаи на асептичен менингит стигат от почти нула до хиляди, а случаите на полиомиелит спадат пропорционално. По-късно през 1958 г. Центърът за превенция и контрол над заболяванията отново променя определението за полиомиелит! Всички случаи на класическа полиомиелитна парализа трябвало да се наричат остра флацидна парализа. През 1960 г. Центърът за превенция и контрол над заболяванията обявява големи райони от света без полиомиелит, докато новосъздадената остра флацидна парализа става „мистериозно” доста често срещана.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-64.jpg

Почти 20 години след първите ваксинирания срещу детски паралич, през 1977 г., Сок заявява пред сенатска комисия, че всички случаи на полиомиелит от 1961 г. са причинени от оралната ваксина за детски паралич. През 1985 г. Центърът за превенция и контрол над заболяванията докладва, че между 1973 и 1983 г. 87 процента от случаите на полиомиелит в САЩ са причинени от ваксината, а повечето от докладваните случаи са при имунизирани хора. Страшно е, че според признания на Центъра за превенция и контрол над заболяванията днес ваксината за полиомиелит е единствената позната причина за детски паралич в САЩ.

Вече споменах, че полиомиелитната ваксина първоначално е култивирана от мъртви маймуни и е заразена с SV-40 (от 1959 г. до 1965 г). Оказва се, че SV-40 може да се предава хоризонтално (тоест между баща и майка) и вертикално (тоест между майка и дете). Всъщност SV-40 често се свързва с медулобластом - най-разпространения вид мозъчен тумор при деца. Когато учените инжектират млади хамстери с SV-40, над 80 процента от тях развиват рак на мозъка. Следи от този вирус обикновено се намират в мозъка на милиони болни от рак, които имат ваксина срещу полиомиелит и следователно са заразени със SV-40. През 1979 г. лекарите Дж. Фаруел, Г. Дормън, JI. Марет и Дж. У. Мейгс написват доклада „Влиянието на заразената е вирус SV-40 полиомиелитна ваксина върху разпространението и вида на мозъчни тумори при деца: изследване на населението”. В него те представят информация за зачестяване на мозъчните тумори при деца, особено на медулобластом, когато майките са заразени с ваксини, съдържащи SV-40.

От следващата диаграма става ясно, че по времето, когато в САЩ е въведена ваксината за детски паралич (през 50-те години на миналия век), разпространението на полиомиелита е намаляло с 80 процента.

Бум на болни от полиомиелит

Знаете ли, че бум на болни от полиомиелит се наблюдава сред ваксинирано население? В началото на 2010 г. имаше бум на заушка сред повече от 1 000 човека в Ню Йорк и Ню Джърси. Интересно е, че в Оушън Каунти, Ню Джърси, окръжният говорител Леели Терджесен сподели пред Си Ен Ен, че 77 процента от болните от заушка вече са били ваксинирани срещу нея. Ако ваксините за заушка наистина действат, тогава е логично заушката да се разпространява сред отказалите се да се ваксинират. Това е логично, нали? Но в този случай действителността е различна. Ако помислим малко, ще трябва да признаем, че точно ваксинираните хора са причинили бума на болни от заушка.

През 1967 г. Световната здравна организация обявява Гана за страна, в която не се боледува от дребна шарка, след като 96 процента от населението й е ваксинирано. Обаче през 1972 г. Гана преживява една от най-тежките епидемии на дребна шарка е най-високата дотогава смъртност. Според списанието на Американската медицинска асоциация от 21 ноември 1990 г. „Въпреки че 95 процента от учениците в САЩ са ваксинирани срещу дребна шарка, дребната шарка продължава да върлува в училищата, а преди това повечето болни са били ваксинирани”.

Статия, публикувана в изданието на Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин от март 1987 г. показва, че дребна шарка е избухнала в училище в Корпус Кристи, Тексас, в което всички деца са ваксинирани. Друго изследване, публикувано в същото списание от юли 1994 г., открива, че над 80 процента от децата под петгодишна възраст, които са се разболели от коклюш, преди това са ваксинирани. Има буквално още стотици примери за бум на инфекциозни болести в райони, в които всички са ваксинирани, но смятам, че вече разбирате какво имам предвид.

Ваксиниране и аутизъм

През есента на 2001 г. конгресменът Дан Бъртън от Индиана провежда изслушвания за връзката между ваксинирането и аутизма. Неговият внук става аутист, след като педиатърът му поставя девет ваксини наведнъж и с това получава 49 пъти повече живак от приетото за безопасно количество от Агенцията за защита на околната среда. По време на тези изслушвания родител след родител му разказват сходни истории за това, как състоянието на техните нормално развиващи се бебета изведнъж се влошава скоро след ваксинацията MMR (срещу дребна шарка, заушка и рубеола) или DPT (срещу дифтерит, коклюш и тетанус). Децата се връщат обратно до „вегетиращо” съществуване и аутистично поведение. Тези щастливи, умни и ученолюбиви деца вече не можели да учат, да общуват или да разпознават родителите си.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-65.jpg

Благодарности на Дейвид Дийс за снимката.

В областта на аутизма експертите дават удивителни данни. Д-р Майкъл Голдбърг обяснява, че е невъзможно човек да се разболее по време на епидемия само в резултат на генетиката си. Това е стан-дартното извинение, което Центърът за превенция и контрол над заболяванията и Националният институт по здравеопазване използват, за да обяснят как аутизмът буквално експлодира за две десетилетия. Д-р Мери Мегсън обяснява как аутизмът от непознат през 1978 г. (от него боледува един човек на 10 000) става епидемия през 2 000 г. (на всеки 166 един човек е болен от аутизъм). Изследванията показват абсолютен недостиг на витамин А в почти всички деца аутисти.

Можете ли да отгатнете кое изчерпва витамин А от организма? Да, сигурно се досещате: ваксината MMR. Удивително е, че медицинската мафия все още отрича връзката между отровните живачни консерванти в задължителните детски ваксини и смайващото увеличение на болни от аутизъм въпреки предостатъчните научни доказателства за това. Ирландският доктор Джон О Лиъри, изследовател и молекулярен биолог от световна класа, използвайки най-високо развити технологии, показва 418 как е открил вирус на дребна шарка в червата на 96 процента от децата аутисти в сравнение с 6.6 процента при нормалните деца. Интересно е, че този вирус не е дошъл от естествен източник, а от ваксината за дребна шарка.

Накрая д-р В. Сингх, специалист по аутизъм от Юта, открива, че в над 400 случая на аутизъм децата са прекарали автоимунно състояние, при което тяхната собствсна имунна система атакува нервната им система. 55 процента от семействата на децата споделят, че аутизмът се е появил скоро след ваксината MMR, а 33 процента - че се е появил скоро след ваксината DPT. Такова неврологично увреждане е добре доказан страничен ефект от съдържанието на живак, алуминий и формалдехид в тези ваксини.

И, да, живакът все още присъства като консервант в повечето ваксини, включително и във ваксината срещу грип. Много хора остават с погрешно впечатление, че живакът е премахнат от ваксините между 2000 и 2002 г., но това не е така. Тимерозал - или етил-живак - все още се използва за приготвянето на почти всички ваксини, но вече не се отбелязва на етикета им. В резултат от този факт конгресменът Дан Бъртън по време на конгресното изслушване, проведено през 2003 г., поиска да бъдат наложени санкции на директора на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и Федералната търговска комисия. Обаче нищо не се случи. Медиите не докладваха нищо и живакът продължава да се използва за приготвянето на всички ваксини.

На 26 ноември 2005 г. президентът Джордж Буш поиска федералният съд да вземе окончателно решение относно документи, свързани със стотици случаи на аутизъм, причинени - според твърденията - от тимерозал - една от отровните съставки в много детски ваксини. Действието на правителството идва като резултат от допълнението към Указа за вътрешна сигурност, което защитава „Ели Лили” - лекарствената компания, разработила тимерозал - от съдебни преследвания, засягащи добавката. Указът премахва всяка отговорност на фармацевтичната индустрия и на здравните служители за увреждания и смъртни случаи, причинени от този консервант.

Да, американското правителство е корумпирано, приятели. Според статия от 12 март 2010 г. на Уилям Енгдал още през 2002 г. Центърът за превенция и контрол над заболяванията в САЩ е платил на Паул Тор-сен, оглавяващ датска група за изследвания, 14.6 милиона долара. Тор-сен трябвало да публикува изследвания, които опровергават връзките между ваксините и аутизма, въпреки факта, че разследванията разкриват измама в предишни изследвания, проведени от Торсен. Наскоро разкриха, че неговият партньор Крийстен Мадсен заговорничи със служители от Центъра за превенция и контрол над заболяванията, за да селектира само онези данни, които „доказват” безопасността на ваксините. Понастоящем датската полиция разследва Торсен по обвинения в криминална измама и твърди, че е изчезнал заедно с 2 милиона долара. А това са парите на американските данъкоплатци, получени от Центъра за превенция и контрол над заболяванията.

Историята на Крисчън

Следва историята на една грижовна майка, която не се примирява с факта, че на скъпоценния й двегодишен син Крисчън е поставена диагнозата аутизъм. Тя забелязва промяна в детето си веднага след като му поставят ваксина на шестия и деветия месец.

Това е историята на Крисчън, както е разказана от майка му:

„Когато синът ми беше на шест месеца, отидохме в лекарския кабинет щастливи и здрави, а си тръгнахме с такива крясъци, че след като бебето плака цял час, повече от четири часа спа дълбоко. Опитах се да го събудя, за да яде, но не искаше. Започна да вдига температура до 40°С. През онази нощ постоянно се обаждахме на лекаря, а той постоянно ни повтаряше, че това е нормално. Трябваше само да му давам малко ти-ленол. Продължавах да се опитвам да го охладя с хладка вода - тя ту действаше, ту не действаше. Беше ужасна нощ.

На следващия ден отидохме до лекаря, който ни каза, че не може да направи нищо, за да свали температурата. Трябваше да продължавам да му давам тиленол. На следващия ден всичко отново се повтори и затова се консултирах с друг лекар. Той ми обясни, че това е вирусна инфекция и че няма нищо общо с поставената ваксина. Беше любезен и загрижен. Имаше добро отношение към своите пациенти, затова три месеца по-късно отново поставихме ваксина на Крисчън. Детето ми отново реагира остро, но не беше толкова зле, както когато му поставихме ваксината в шестия месец. Този път вдигна температура до 38.9, беше сънлив, но излезе от това състояние за около двадесет и четири часа. Скоро след това вече изглеждаше добре.

Децата се променят всеки ден, когато са малки. Крисчън проходи и проговори на дванадесет месеца. Но кьм петнадесетия месец изгуби способността си да говори. Можеше да казва само „мама”. Започна да се държи неадекватно, не отговаряше на името си, изгуби всякакъв контакт с очи и започна да плаче почти през цялото време. Не спеше повече от два часа, беше лесно раздразнителен, не искаше да играе с играчките си или с други деца. Искаше да бъде сам. Гледаше телевизия по цял ден. Малко преди втория му рожден ден го заведохме на лекар, за да разберем какво се случва. Пър-воначално ни казаха, че става въпрос за хранителна алергия. Трябваше да бъде на диета без глутен. Е, опитахме, но напредъкът беше бавен. Към втория му рожден ден ни казаха, че има аутизъм.

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-66.jpg

Така започна всичко. Връщайки се назад във времето, осъзнавам, че всичко е било ясно. Просто тогава не знаех какво да търся. А и всичко се влоши, защото хората, на които се доверявах и към които се обръщах за помощ, всеки път ме лъжеха без угризения. Никога повече няма да бъда такава глупачка. От майка, която не знаеше нищо за аутизма, погледът ми се насочи изцяло към аутизма. Грижех се за децата си през деня, а прекарвах нощите си в търсене на възможно лечение за сина си.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-67.jpg

През следващите две години се срещнахме с петима „специалисти”, над десет терапевта и направихме много промени в диетата, които включваха доста добавки. Бяхме на диета без глутен. После преминахме на специфична въглехидратна диета, а след това - на още една специална диета. През това време се забелязваше напредък, но не беше голям. Усилията бяха скъпи, изтощителни, съкрушителни и едновременно с това трудни. За други родители това често изглежда непосилно. Но въпреки всичко направено моят син - вече на четири години - все още не говореше. Използваше само тридесет думи, имаше изключително слаб контакт с очите, не отговаряше на името си. Беше потънал в свой собствен свят. Често през деня избухваше гневно. Затова трябваше много внимателно да се отнасяме към него.

Повратният момент за мен беше, когато започнах да сглобявам пъзела. Реших твърдо да се боря за здравето на сина си. Досега само изпълнявах заповеди и безпрекословно следвах това, което ми казваха „специалистите”. Реших да започна отначало и да вървя към пълното му излекуване. Извадих голям късмет, когато открих лекар, който можеше да направи нужните лабораторни тестове и да открие същността на здравословните му проблеми, а не само да констатира симптомите. Той установи, че синът ми има отрови в себе си, недохранен е и има слаба имунна система. През следващите 12 месеца се съсредоточихме върху всички тези проблеми и бавно започнахме да забелязваме подобрението.

С холистичен подход организмът на сина ми започна естествено да възстановява великолепната си способност да се самолекува. Открих диета, на която тялото му реагира добре. Тя включваше ежедневен прием на пресни сокове. Премахнахме токсините чрез хелатиране. А чрез възстановяването на обмяната на веществата и на имунната система организмът му започна по естествен начин да се лекува. Днес синът ми е напълно възстановен. Сега е на шест години, учи в първи клас и участва в клубове по бейзбол, плуване и тенис. По нищо не е различен от връстниците си. Хората често се изненадват, когато им споделям, че е бил аутист.

Това преживяване ме научи колко е важно това, което правиш, а също и в каква последователност го правиш. Ако по-рано знаех последователността, щях да си спестя време, средства и разочарования и щях да получа по-бърз резултат.

Това е просто схема, която подейства при нас. Моля, консултирайте се с лекар, преди да правите каквито и да е промени в грижите за своето дете. Протоколът, който ви предлагам, е разработен така, че да се следва последователно. Следвайте го в този ред и ще видите подобрение. Това ще ви помогне да намерите основание да се придържате към него! На мен ми отне 2 години, докато излекувам сина си с помощта на този протокол, но и преди него правех други полезни опити. Това означава, че преди протокола забелязвах някакво подобрение в състоянието на сина си, затова преходът беше по-лесен.

Ето и метода:

10 стъпки за естествено излекуване на аутизъм




Сподели с приятели:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница