Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница29/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34

1.    Подгответе се психически. Организирайте се и направете списък с нещата, които ви трябват. Определете момент, в който да започнете да прилагате промените (ако ви е трудно да направите всичко наведнъж, вмъквайте по една нова промяна всяка седмица).

2.    Очистете кухнята, храната, средата, уредите, продуктите, начина на живот - старите си навици.

3.    Почистете отвътре водата, кухнята, храната, средата, уредите, продуктите, начина на живот. Създавайте си нови навици.

4.    Диетата. В питейната вода не трябва да има никакъв флуорид. Трябва да се пие само филтрирана вода, да се ядат 80 процента алкални и 20 процента киселинни храни Да се ядат ежедневно само органични храни и нито една пакетирана, само прясно замразени. Следвайте програмата Feingold - употреба на много калиеви храни, без сол/натрий, без червени меса, с малко мазнини, с повече сурови плодове и зеленчуци. Да се избягват алерги-зиращите храни като пшеница, млечни продукти, соя, царевица, фъстъци, да се избягва захарта, научете се за десерт да хапвате пресен плод.

5.    „Позволено” и „забранено” при аутизма. Намерете DAN лекар17, направете лабораторни тестове и използвайте хранителни добавки, които не причиняват алергии.

6.    Сок и нектари (колкото повече, толкова по-добре). Правете на сок това, което децата не искат да ядат; 1-2 сока от листни зеленчуци са богати на хранителни вещества и се смилат бързо. Мор-ковено-ябълковите сокове са богати на витамини.

7.    Промени в начина на живот. Преминете на „зелен” начин на живот, най-добри за консумация са екологично чистите храни. Не се хранете в ресторант. Играйте с детето си и му говорете ежедневно. Използвайте спортовете като вид терапия (за координация между ръцете и очите, за общуване и за следване на указания). Децата учат най-добре, когато се забавляват и смеят; превръщайте всичко в игра и им позволявайте да правят детски глупости.



8.    Хелатиране (трябва да се извърши под лекарско наблюдение). Лабораторните тестове ще покажат резултатите, ако имат много токсини, може да се използва хелатираща терапия, която да премахне отровите от организма. Хелатирането може да стане с DMSA, сауна и с различни храни и сокове.

9.    Терапии. Количеството и качеството на всяка терапия има значение. Потърсете информация и практикувайте терапии по утвърдени методики (Applied Behavioral Analisis, Occupational Therapy, Speech Therapy, „Floortime”, Therapy, Sensory Integration).

10.    Живейте без страх. Направете тези промени в живота си и се придържайте към тях. Не се връщайте към старите си навици, щом детето ви се излекува. То все още се възстановява и не е напълно излекувано. Внимавайте с токсините и с химични вещества.

Ако сте запознати с принципите на здравето, можете да поемете нещата в свои ръце. Можете да изберете здравословния начин на живот и мъдрите алтернативи на здравеопазването, които не разчитат постоянно на използването на фармацевтични продукти, включително и на схеми за превенция чрез ваксиниране. Може да си мислите, че вече правите това, но бъдете нащрек. Постоянствате ли? Допускате ли компромиси? Например, ако всяка седмица водите детето на терапия при логопед и след това му давате да яде пакетирани храни или бързи закуски, това няма да доведе до същите резултати, както ако го храните с екологично чиста, домашно приготвена храна, която не съдържа алергизиращи елементи, ако ежедневно му давате да пие здравословни пресни сокове, докато ходи на говорна терапия. Резултатите ще бъдат значително различни.



Моят любим цитат е от Хипократ: „Нека храната бъде вашето лекарство, а лекарството - вашата храна”. Що се отнася до мен, бях едновременно отчаяна и решена да излекувам сина си. Осъзнах, че трябва да продължавам да действам, без да отмествам фокуса си от дълго-срочната цел, която е излекуването на детето ми. Ако имате нужда от някакъв мотив, започнете да спестявате за колеж! Това може да ви отнеме повече от 2 години, но ще стане, ако сте напълно посветени и постоянни. Помнете, всяка стъпка напред е една стъпка по-близо към целта за излекуването на детето ви.”

Елени Прокопеас, www.GreenDivaMorn.com

Историята на Аби

Това е вдъхновяваща история за посветен баща, който работи усърд-но, за да помогне на сина си да преодолее аутистичните симптоми и да живее нормален живот. Това е историята на Аби, както е разказана от баща му д-р Рашид Бутар.

„Синът ми Аби изгуби способността си да говори, когато беше на около 14 месеца. Неговият ограничен речник от около 15 думи бързо изчезна само няколко седмици след поставянето на третата поред ваксина. Първата му дума „абу” (на арабски баща) изчезна най-напред. Майка му и аз бяхме решили да не ваксинираме сина си заради наличието на тимерозал (етил живак) във ваксините, който, както се спомена, се използва като консервант. Тъй като ме смятат за един от многообещаващите водещи авторитети в токсикологията, нямаше начин синът ми да бъде изложен на действието на живака. Обаче без знанието ми моята сега вече бивша съпруга беше водила Аби да му поставят редовно назначените ваксини, тъй като беше слушала стряскащата пропаганда, внушена й от педиатрите и лекарите в болницата, когато е раждала. Тя се върнала и взела ваксините след деня, когато Аби за пръв път си дойде вкъщи на „зрялата“ възраст от един ден, а след това го водила на всички следващи ваксини. На двегодишна възраст колегите ми вече го смятаха за бавно развиващ се.

Аби се роди на 25 януари 1999 г. През март 1998 г., десет месеца преди раждането му и един месец преди зачеването му, бях взел решение повече да не се срещам с пациенти аутисти и с такива със забавено развитие. Обръщайки се назад, виждам ясно, че Бог е имал конкретен план за мен, но аз се отдалечавах от него. Сега разбирам, че това преживяване не е нищо друго освен послание от Бог, Който ми изпраща ясна вест: „Трябва да правиш това, за което си предназначен, за което си създаден!”. За мен беше ясно, че загубата на говора при Аби е нещо повече от преходно забавяне в развитието му. С течение на времето педиатрите повтаряха все едно и също. „Ами, вероятно в това няма нищо опасно. Просто чакайте. Вероятно се развива бавно”. Но аз знаех, че нещо не е наред. Не е нор-мално синът ми да изгуби способността си да говори. Не че никога не е имал тази способност. Беше я изгубил! Речник от 14-15 думи не е много, но все пак е нещо. А сега всички тези думи вече не се използваха.

Не знаех какво да правя. Въпреки че бях лекувал стотици пациенти с живачна и оловна токсичност, не бях лекувал толкова малко дете. От опита си в миналото знаех, че поведението му отговаря на поведението на дете аутист: ходеше на пръсти, махаше с ръце, имаше повтарящи се движения. Това е стереотипно поведение, което обикновено се забелязва при забавяне в развитието, и е показателно за понижена сензорна входяща информация. Мисълта, че синът ми е аутист, ме ужасяваше. Не исках да бъде такъв. Впоследствие прекарах хиляди часове - много от тях, ако не и всичките, до късно през нощта, понякога и цялата нощ - в изследване, анализи, учене, в плач и молитва синът ми да се възстанови. Умолявах, просех и заплашвах Бога. Правех бартерни сделки с Твореца, предлагайки Му ръцете или краката си в замяна на сина ми. През цялото това изпитание Аби винаги ме гледаше със своите нежни, млечнокафяви очи, които сякаш казваха: „Не се тревожи, тате, зная, че ще измислиш начин”.

Накрая измислих. Осъзнавайки, че най-вероятно живакът е главният виновник, тествах Аби четири пъти преди тестът за живак да се окаже положителен. Разработих новаторски детоксикиращ метод за него. Пет месеца след като започнахме детоксикирането, Аби премина от пълно мълчание към речников запас от над петстотин думи. Беше на почти три и половина години. На петгодишна възраст Аби като най-младият официален свидетел се яви пред Комисията по човешките права и благоденствие на Конгреса на САЩ във връзка с новаторските методи за лечение на неврологични увреждания и опасността от живака във ваксините.

Днес хората ме питат дали Аби е нормален. Това ме кара да се усмихвам, защото той е всичко друго, но не и нормален. Той е изключително, необикновено красив, изненадващо любезен, изпреварил е своите връстници в училище по всички предмети и е напред с две до три нива от тях по математика и английски. Невероятен атлет е във всеки спорт, с който се захване, отдават му се и бойните изкуства, в които е трикратен шампион на щата, и вече две години поред стои между най-добрите десетима в света както в техниката, така и в двубоя. Сега се подготвя да получи своя черен колан втори дан в таекуондо. Той впечатлява всеки, който се запознае с него. Всички го обичат. Дори родителите на децата, с които се състезава, идват ла споделят с мен неговия стил,грация и спортсмен-ство. Да бъда негов баща е наистина едно от най-големите благословения в живота ми. Казвам го без никакво преувеличение. С риск да прозвучи извънредно сантиментално, понякога буквално чувствам силно съжаление към останалата част от света, защото много хора никога няма да преживеят невероятното и неописуемо чувство да бъдат баща на Аби.

Убеден съм - решаващо е да се разбере, че тежките метали имат си-нергично разрушителната природа на тази първа категория токсини. В науката една смъртоносна доза (LD) от което и да е вещество се измерва с количеството, необходимо, за да се убие 1 от 100 човека. Тази мярка е известна като LD 1. Вещество с LD 17 ще бъде достатъчно за убиването на 17 човека от 100. Ако вземете I.D1 от живак (достатъчно живак, за да убие 1 от 100 човека) и вземете LD 1 от олово (достатъчно олово, за да убие 1 от 100 човека) и вложите тези количества в същите 100 човекп, вие ще убиете и стоте човека! Ето как тежките метали са синергично опасни и буквално всеки човек носи в себе си повече от един от тези токсини.

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-68.jpg

Известно ми е само едно изследване, чиято цел е да се оцени синер-гичното разрушително действие на тежките метали. Извършено през 70-те години, то се занимава само с живак, олово и кадмий. Затова всъщност не знаем доколко разрушителни са някои от другите метали, когато се съчетават с различни метали в един и същи организъм. Обаче всички тези вещества могат да се премахнат чрез подходящи методи за детокси-киране. С времето организмът може да бъде напълно очистен, възроден и да се възстанови с резистентност към хроничните болести.

Повече от три хиляди и петстотин лекари в Съединените щати се занимават с въпроса за токсичността на тежките метали. Обаче повечето от тях не знаят как стои въпросът с тежките метали. Едва двеста от тях имат сертификат от Американския борд за клинична токсичност на металите (АВСМТ) за токсикология на тежките метали. Препоръчвам ви да намерите одобрен или препоръчан от борда специалист от следния интернет адрес: www.ABCMT.org - официален уебсайт на борда. Помнете, че медицинската йерархия не признава хроничната метална токсичност като обект, с когото трябва да се занимава. Не признава и АВСМТ -организация, основана преди почти тридесет години. Докато пиша това, аз съм председател на АВСМТ”.

Още за ваксините

Д-р Арчи Калокеринос е лекар, който редовно ваксинира деца аборигени в Австралия към края на 60-те години. Скоро след като започва ваксинациите, забелязва, че изключително голям брой от тези деца се разболяват или умират. Забелязва също, че често при деца, болни по време на ваксинацията, се проявяват постваксинални реакции. В своята книга „Всяко второ дете” д-р Калокеринос отбелязва, че децата, които получават постваксинални реакции, се възстановяват след получаване на големи дози витамин С. Броят на децата, които имат такива реакции, намалява драматично, когато се ваксинират само здрави деца, предварително взели големи дози витамин С.

„Разбира се, човек би очаквал властите да се заинтересуват от тази наблюдения. Става въпрос за драматичен спад в смъртността на бебетата в областта, която контролирам. Но вместо интерес тяхната реакция е изключително враждебна. Те ме принуждават да навляза във въпроса за ваксинациите все по-надълбоко и колкото повече го разбирам, толкова повече се шокирам. Разбирам, че целият бизнес с ваксините е измама. Повечето лекари са убедени, че ваксините са полезни, но когато прегледате точните статистики и анализирате случаите на тези болести, ще осъзнаете, че не е така” (Интервю с д-р Арчи Калокеринос. // Международна брошура за ваксинациите. Юни 1995).

Едно изследване разкрива, че всяка година в Америка умират 3 000 деца до четири дни след ваксинирането. Друг изследовател стига до извода, че половината от случаите на синдрома на внезапната детска смърт в Америка (между 2 500 и 5 000 смъртни случая на бебета годишно) са причинени от ваксинирането (Шейбнър. Ваксинирането: 100 години на изследвания показват, че ваксините представляват медицински щурм върху имунната система). Удивително е, че съществува толкова много медицинска литература, която документира провала на ваксините. През 1989 г. Центърът за превенция и контрол над заболяванията докладва: „Сред децата се появяват случаи на дребна шарка в училища, в които нивата на ваксиниране са по-високи от 98 процента (Седмичен доклад за заболеваемостта и смъртността). През 1984 г. се докладва и за поява на дребна шарка при население, което е 100 процента ваксинирано.

Връзката между детските ваксини и химиотерапията е смайваща, но не и изненадваща, имайки предвид, че същата индустрия и същите производители са отговорни и за двете.

•    И ваксините, и химиотерапията са докачани като „ефективни” от учени, на които плаща производителят.

•    И двете водят до увреждания и смърт.

•    И двете са изключително доходни.

•    И двете се приемат за „свещени“ и не се поставят под съмнение.

И двете представят начин на мислене, според който организмът може да бъде излекуван или възстановен само чрез употребата на опасни химически вещества.

Знам, че всички сме възпитани сляпо да се доверяваме на лекарите. Но истината е, че те вече не заслужават такова сляпо доверие. Лекарите полагат клетвата „Първо, не вреди!”. Но днес това, което се инжектира на децата, се решава не от лекарите, а от Биг фарма, която има финансов интерес да поставя възможно най-много ваксини. Само като държи хората в неведение, Биг фарма може да продължава абсурдните си спекулации с индустрията на ваксините. Приемаме, че тъй като ваксините са законно установени, правителството ще проверява тяхната безопасност и ефективност. Нищо не е по-далеч от истината.

Отрова за децата ни

Всеки ден милиони деца се нареждат на опашка, за да бъдат инжектирани с токсичните вещества, наречени ваксини. Преди да започнат първи клас, децата получават поне 36 ваксини! И ги очакват още около 200. Сценариите за бъдещето дори включват приемане на ваксини чрез пулверизатори, мехлеми и плодове и зеленчуци. Тази мания за вакси-ниране стига отвъд това, което някой може изобщо научно да защити. Вкарването на още ваксини в нашите скъпоценни деца граничи с криминално престъпление.

С всяко дете на планетата като потенциален „нуждаещ се” от безброй ваксини и с такава платежоспособна система за здравеопазване не е чудно, че се харчат милиарди долари за поддържане на индустрията на ваксините. И докато доходите могат лесно да се изчислят, действителната цена, която се плаща от хората, се пренебрегва. Д-р Джеймс Ше-нън (бивш директор на Националния институт по здравеопазване) през декември 2003 г. докладва, че „единствената безопасна ваксина е тази, която никога не се използва”.

Запомнете, ваксините са въведени със закон, но не са задължителни! Освен определени закони, които важат само за правителствени ме-428 дицински специалисти, в Съединените щати НЯМА ЗАКОН, който да налага задължителната употреба на някоя ваксина. Формулярите за писмен отказ по лични или религиозни съображения са на разположение на всички, и то безплатно. Наложеното медицинско лечение е нарушение на 14-та поправка от Конституцията на Съединените щати.

Обаче някои законодатели, изглежда, са решили да пренебрегнат Конституцията и да направят някои ваксини (обикновено най-доходните) задължителни. Вземете например „New York Assembly Bill 10942” от 2008 г., внесен по предложение на Ричард Дейнс, комисар на здравния отдел на щата Ню Йорк. Този все още неприет законопроект изисква промени в закона, за да се променят всички „препоръчителни” ваксини на Центъра за превенция и контрол над заболяванията в „задължителни” ваксини за всички деца, включително и за бебета и прохождащи. Законопроектът позволява прилагането на ваксини за болести, предавани по полов път, и на непълнолетни без съгласието на родителите им. Това е „най-лошият досега законопроект за ваксините”, представен от група активисти. Само времето ще покаже дали нашите конституционни права ще се нарушат и дали децата ни ще станат обект на задължително, одобрено от държавата отравяне.

Интересно е, че през март 2008 г. правителството на САЩ допусна, че детските ваксини са отговорни за аутизма при деветгодишната Хана Полинг. Ексклузивно разследване на Си Би Ес Нюз открива, че от 1988 г. съдът по ваксините е присъдил милиони долари на 1 322 семейства, чиито деца са получили мозъчни увреждания след поставяне на ваксини. При много от тези случаи правителството е платило присъдената сума след юридическо съдебно решение, според което увреждането от ваксината е довело до увреждане от рода на аутизъм при детето.

В Медикъл Поуст от декември 1994 г. канадският автор на бестселъра „Медицинската мафия” д-р Гилейн Ланктот заявява: „Медицинските власти продължават да лъжат. Ваксинирането е бедствие за имунната система. Всъщност то причинява много заболявания. Чрез него променяме генетичния си код. След десет години от днес нататък ще знаем, че най-голямото престъпление срещу човечеството са ваксините”.

Размяна на имейли с един педиатър

След като първоначално публикувах първото издание на тази книга през август 2006 г., имах интересна дискусия по електронната поща с педиатър във връзка с ваксинирането и по-специално с ваксинирането срещу DPT (дифтерит, коклюш, тетанус). Той ме обвини, че съм „безотговорен” заради твърдението ми, че ваксините са отрова за децата ни. Представям ви целия разговор.

ПЕДИАТЪР: На емоционално ниво трябва да добавя, че е достатъчно да видим как едно неимунизирано дете умира от коклюш (магарешка кашлица), за да поставяме под въпрос онези, които заклеймяват имунизациите и твърдят, че ние, лекарите, „тровим децата с ваксини”.

МОЯТ ОТГОВОР: Всяка година чрез системата за отчитане на постваксиналните ефекти (VAERS, част от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата) се докладват над 11 000 случая на неблагоприятни реакции след ваксиниране. Един процент от тях причиняват смърт (Нешънъл Техникъл Информейшън Сървис, Спрингфийлд). Най-голе-мият дял смъртност (над 100 на година) се дължи на реакциите след поставяне на ваксината за коклюш (буквата „Р” в DPT). Не се знае точно колко смъртни случая се дължат на ваксината за коклюш, защото лекарите не докладват всички постваксинални реакции. В щата Ню Йорк например Националният център за информация, свързана с ваксините, наскоро откри, че само един от 40 лекарски кабинета (2.5%) докладва за смърт или увреждане след ваксинация (Разследващ доклад за системата за докладване на неблагоприятни случаи от ваксини. //Национален център за информация, свързана с ваксините).

Според Центъра за превенция и контрол над заболяванията броят на свързаните с ваксините смъртни случаи прави да изглежда нищожен броят на смъртните случаи, причинени от болестта, които са средно 10 на година през последните две десетилетия. И според изчисления на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, ако постваксиналните реакции са само около 10 процента, можем да си направим извода, че шансовете да умреш от ваксината за коклюш са 100 пъти по-големи от шансовете да умреш от самата болест.

Накратко, ваксината е 100 пъги по-смъртоносна от болестта. Заслужава ли си да се поддържа идеята за ваксиниране предвид многото случаи, когато преобладаващо ваксинирано население е заболяло от коклюш, и фактът, че болестта почти е изчезнала много преди задължителното ваксиниране (смъртните случаи от коклюш са намалели със 79 процента преди въвеждането на ваксините?

През 1986 г. в САЩ 90 процента от 1 300 разболели се от коклюш в Канзас са „адекватно ваксинирани” (Милър, Н. Ваксините: дали са безопасни и ефективни, с. 33). През 1993 г. 72 процента от случаите на коклюш от Чикагската епидемия са напълно „в ред” с ваксинациите. Тъжно е, че смъртните случаи, свързани с ваксините, не спират дотук. И национални, и международни изследвания доказват, че ваксините причиняват синдрома на внезапната детска смърт. Според д-р Виера Шайбнер „Сто години изследвания доказват, че ваксините представляват агресивна атака върху имунната система”. А У. К. Торч допълва: „Имунизацията ди-фтерит-коклюш-тетанус (DPT) е потенциалната причина за синдрома на внезапната детска смърт” (Американска академия по неврология, 34-та годишна среща. 25 април - 1 май 1982).

Изследването на Торч открива, че най-големият брой случаи на синдрома на внезапната детска смърт в Съединените щати се среща при бебета на възраст между два и четири месеца - точно когато се правят първите две рутинни имунизации. Ученият стига до извода, че всяка година 3 000 деца умират в продължение на 4 дни след ваксинирането. Това означава, че половината от случаите на синдрома на внезапната детска смърт (приблизително от 2 500 до 5 000 смъртни случая на бебета в Съединените щати всяка година) се причиняват от ваксините.

Интересно е, че на 26 ноември 2005 г. администрацията на Буш иска от федералния съд да одобри документи, свързани със стотици случаи на аутизъм, за които се предполага, че са причинени от тимерозал - една от отровните съставки на много детски ваксини. Правителственото законово действие идва веднага след добавката към Закона за вътрешна сигурност, която защитава „Ели Лили” - гигантската фармацевтична компания, разработила тимерозал - от съдебни процеси, засягащи добавката. Законът премахва всякаква отговорност от фармацевтичната индустрия и от здравните служби за увреждания и смърт, произтичащи от консерванта. Това е безумно! Още един пример за поведението на Биг фарма и правителствената корупция.



ПЕДИАТЪР: Посочвате, че всяка година има само 10 смъртни случая от коклюш. Питам се защо е така. През 1934 г. е имало около 8 000 смъртни случая. Ваксината за коклюш е разработена по това време и 20 години по-късно започва да се използва широко. Така че тези 10 смъртни случая от коклюш за година са всъщност доказателство за успеха на ваксината.

МОЯТ ОТГОВОР: Всички знаят, че магарешката кашлица, подобно на дребната шарка, скарлатината и дифтерита, се среща много по-рядко, отколкото в миналото. В медицинската общност се възприема идеята, че основно ваксинирането е причина за това. Всъщност нищо не е по-далеч от истината. Скарлатината намалява значително по брой на заболяванията и смъртността без ваксинации още преди навлизането на антибиотиците. По подобен начин дребната шарка се проявява по-рядко преди въвеждането на ваксината и тъй като тя е болест, причинена от вируси, не се влияе от антибиотици. Дифтеритът също намалява преди навлизането на имунизациите. Както споменах вече в предишен имейл, и магарешката кашлица намалява със 79 процента ПРЕДИ имунизациите.



Доказателствата показват, че намаляването на степента на проява на тези болести се дължи на подобрената канализация, по-доброто хранене, по-добрите условия на живот и по-добрата хигиена, а не на някакви специфични имунизации. Честно казано, в Англия се наблюдава спад на смъртността от коклюш, когато в средата на 70-те години честотата на ваксиниране спада от 80 на 30 процента.

Изследване на шведския епидемиолог Б. Тролфорс относно ефикасността на ваксината за коклюш и токсичността й разкрива, че „понастоящем свързаната с коклюш смъртност е много ниска в индустриализираните страни. Не може да се забележи разлика, когато се сравняват страни с високо, ниско и нулево ниво на имунизации”. Той открива, че през 1970 г. в Англия, Уелс и Западна Германия има повече фатални случаи от магарешка кашлица, когато нивото на имунизиране е високо, отколкото през втората половина на 1980 г., когато нивото е спаднало. Знам, че не обичате статистиките от преди 20 или 30 години, но фактите не се променят. Истината не се променя. Законите на физиката не се променят.




Сподели с приятели:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница