Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница31/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34

ИЗМАМА

Лечението на зъбните канали е безопасна и често необходима манипулация, за да се предотврати изваждането на зъба.

ФАКТ

Един такъв „лекуван” канал е винаги инфектиран независимо от вида му и липсата на симптоми.

Вероятно си мислите, че живакът създава единствения проблем със зъбите и сега сте спокойни! Ами не е така, ако имате „лекуван” коренов канал.

Всяка година в Съединените щати се извършват приблизително 20 000 000 операции на коренови канали. Почти всеки зъболекар е забравил за сериозния здравословен риск от тази операция. Докато много интелигентни зъболекари отказват да слагат живачни пломби в устата на пациентите си, други се втурват и с радост оперират коренови канали, без да имат представа, че тези процедури могат да причинят ужасни увреждания на пациентите. Според д-р Джеймс Хоуенстайн „Много хронични болести - вероятно повечето - са резултат от операция на коренов канал”.

Лечението на коренов канал се извършва, за да се спаси зъб, който иначе трябва да бъде изваден. Обикновено се прави, когато до корените на зъба се е разпространила сериозна инфекция. Кореновият канал е тесен, върви от средата на зъба до корените, които са забити в челюстната кост. В процедурата за запълване на кореновия канал в зъба се пробива дупка, за да се получи достъп до канала, мъртвите или инфектирани нерви и тъкани се отстраняват, а областта на кореновия канал се почиства, стерилизира и дезинфекцира.

След това вътрешността на зъба се запълва и дупката обикновено се запечатва с пломба.

Всяка година се правят милиони коренови канали с очевидно ниво на успех над 90 процента. С други думи, болка няма, а рентгеновата снимка показва, че зъбът е „излекуван”. За съжаление това замаскира проблем, който все още съществува. Много зъболекари осъзнават, че е невъзможно да се почисти всичката мъртва тъкан и зъбът напълно да се стерилизира. Във всеки зъб има над 4,5 километра тръбички (миниатюрни канали) и само някой безочлив зъболекар би могъл да твърди, че може да почисти или стерилизира 100 процента от тези 4,5 километра тръбички. Така в зъба остават области от некротична (мъртва) тъкан, продължаващи да се разлагат и инфектират. Белите кръвни клетки на имунната система не достигат до тръбичките, нито антибиотиците могат да проникнат до тях. Затова тръбичките стават „безопасно пристанище” за микроорганизми (вируси, квасни гъбички, гъбички, плесени, бактерии и т.н.). И тъй като нервните тъкани, кръвоносните съдове и живите тъкани вътре в зъба са премахнати, сега той е мъртъв.

През 1993 г. д-р Хал Хагинс изнася лекция пред Обществото за контрол над рака. По почти комичен начин д-р Хагинс заявява: „След това влизаме в бизнеса с „лечението” на кореновите канали и това е най-тра-гичното от всичко. Няма ли нещо, което можете да поставите в средата на канала, и то да е безопасно? Да, вероятно има, но не в това е проблемът. Проблемът с кореновия канал е, че зъбът е мъртъв. Нека да направим сравнение. Да кажем, че имате спукан апендикс, затова отваряте телефонния указател и кого търсите? Да видим, намирате хирург и шлосер. На кого се обаждате? Ще полирате ли възпалението си? Точно това се прави на всеки мъртъв зъб. Поставя му се златна корона. Всъщност няма значение с какво се балсамира мъртвият зъб. Той е мъртъв и в него има бактерии, които живеят без кислород. При липса на кислород повечето неща умират освен бактериите. Те претърпяват млеоморфна промяна, нещо като мутация - научават се да живеят без кислород. Започват да произвеждат тиоетери - някои от най-силните отрови на планетата, които не са радиоактивни” (виж www.whale.to/d/root2.html).

Нали си спомняте, че ракът и много други болести имат афинитет към микробите? И за да се излекуват, всички микроби трябва да се унищожат, за да може имунната система да възстанови организма до нор-малното му състояние. Обаче всеки „лекуван” коренов канал е съвършеният „развъдник” за микроби. Както казва д-р Хагинс по-горе, някои от най-опасните от тези микроби произвеждат тиоетери, включително и диметил сулфат. Немският онколог д-р Иозеф Иселс успява да потвърди, че тиоестерите, освободени от микробите в тези коренови канали, са подобни на химическите вещества, използвани от немците по време на Първата световна война за създаването на горчичен газ. Според Агенцията за защита на околната среда диметил сулфат се класифицира като група В, канцерогени за човека. При животни, изложени на диме-тил сулфат, се наблюдават тумори в назалните канали, белите дробове и гръдния кош (виж www.epa.gov/ttn/atw/hlthef/di-sulfa.html).

Според д-р Карен Шримплин тиоетерите са токсични, защото са мастноразтворими. Затова се концентрират в липидната (мастна) структура на клетката, особено в митохондриите. Митохондриите са клетъчните „електрически заводи” и отговарят за произвеждането на енергия. Ако са увредени, клетките не могат да създават енергия чрез аеробно дишане и са принудени да преминат на ферментация (анаеробно дишане), за да продължават да произвеждат енергия. Запомнете, всички ракови клетки използват ферментацията като средство за произвеждане на енергия.

Следователно според д-р Шримплин плеоморфните микроби, които нассляват тръбичките на всеки „лекуван” коренов канал, са нормални аеробни бактерии, но когато се запечатат в зъба, тяхната среда се променя и те стават анаеробни, като започват да произвеждат токсини от рода на тиоетерите. Тези тиоетери преминават в останалата част от организма и увреждат митохондриите на клетките, като така ги правят да станат анаеробни. Това е порочен кръг, чието начало се поставя след „лечението” на коренов канал!Анаеробните микроби, които процъфтяват вътре в кореновите канали, отделят токсични вещества от смилането на некротична тъкан и това причинява хронични инфекции и дегенеративни болести. Помислете върху това, ако някой орган от тялото или крайник умре, ние го отстраняваме. Но не става така с мъртвите зъби. Зъболекарят д-р Франк Джеръм казва: „Идеята да се запази мъртъв и инфектиран орган в тялото се приема за добра само от зъболекарите. Зъб с „лекуван” коренов канал винаги влияе отрицателно върху имунната система”.

През 20-те години на миналия век д-р Уестън А. Прайс извършва експерименти, които първо са приветствани от Американската стоматоло-гична асоциация, но по-късно са пренебрегнати. Д-р Прайс подозира, че бактериалната инфекция съпътства много дегенеративни болести. Той подозира, че тези инфекции възникват от зъбите. Затова решава да имплантира изваден зъб със запълнени коренови канали под кожата на животно. И открива, че след като го имплантира, болестта на пациента се пренася върху животните. Каквато и болест да е имал пациентът, животното с извадения зъб под кожата си развивало същата болест. Д-р Прайс наблюдава, че когато зъбите със запълнени канали се извадят с помощта на правилните техники, тогава много здравословни проблеми се подобряват - от артрит до бъбречни проблеми, дори и рак. Това е наблюдавано при стотици пациенти.

Д-р Прайс открива, че никой от стоте дезинфектанта не е способен да проникне и да стерилизира дентина, който съставлява до 95 процента от структурата на зъба. Нито пък някой антибиотик може да стерилизира кореновите канали. Много малко зъболекари знаят или искат да признаят, че след операция на кореновите канали тръбичките в дентина винаги са инфектирани. Тези бактерии преминават в кръвта и продължават да причиняват дегенеративни болести. Повечето зъболекари смятат, че дезинфекционните вещества, използвани за запълването на коренов канал след хирургия, ефективно стерилизират мястото на кореновия канал, което, за съжаление, не е вярно.

Това, което д-р Прайс докладва, и това, което открива чрез тестовете, включващи цели 5 000 животни в продължение на 25-годишен период, е, че зъбите със запълнени коренови канали, независимо колко добре изглеждат и независимо дали имат някакви симптоми, винаги остават инфектирани. Д-р Прайс документира своите открития в два монументални тома, озаглавени „Зъбните инфекции - орални и телесни - и дегенеративните болести”. Не е изненадващо, че книгите са забравени за цели 50 години, докато д-р Джордж Мейнинг, пенсиониран ендодонт (лекар, специализирал лечение на зъбни корени), открива тези книги. Той публикува тяхната съкратена версия, озаглавена „Маската на кореновите канали”.

Ако имате запълнен коренов канал, може да се наложи да посетите биологичен или холистичен зъболекар. Тези зъболекари понякога се преследват от Американската стоматологична асоциация, затова не очаквайте да ги откриете лесно в телефонния указател. Може би Бил Хен-дерсън притежава единствения основен алтернативен метод за лечение на рака, който изисква премахване на кореновите канали. Той ще помогне на пациентите си да открият биозъболекар. Неговият уебсайт е www. beating-cancer-gently.com.

Нека да разгледаме работата на Йозеф Иселс в Германия, който лекува нелечими случаи на болни от рак в продължение на повече от 40 години. Имунната система на тези пациенти вече е унищожена от съвременното лечение на „великата тройка”. Те вече имат по три удара срещу себе си. Обаче д-р Иселс излекува 24 процента от своите 16 000 нелечими пациенти през този 40-годишен период. Какво е първото нещо, което прави? Вика зъболекар, който да им извади мъртвите зъби!

Ако ви извадят зъб със запълнен коренов канал, тогава може би имате още един проблем. Кавитацията е дупка в костта (поради изваден зъб), която не е правилно излекувана. Тъканта в кавитацията се инфектира. Появилите се силно токсични бактерии могат да причинят остеонекроза (смърт на костта), да въздействат негативно върху здравето и да доведат до дегенеративни болести и рак често без осезаема болка в областта на челюстта.

Ако имате запълнени коренови канали, кавитации или периодонтално заболяване (на венците), ви предлагам следните хранителни добавки:

•    ORAL GUARD - Това е най-добрият продукт на пазара за лечение на периодонтална болест. С впечатляващ списък от силни съставки като жълт кантарион, коензим Q10, фолиева киселина, екстракт от зелен чай, липоева киселина и витамин К, Oral Guard е най-добрата защита срещу заболявания на венците.

•    DMSO - „Вземайте по една супена лъжица за жабурсне два пъти дневно. Жабурете се бавно. Задръжте течността няколко минути. Глътнете за максимална ефективност. Това помага за извличането на токсините от кавитациите. Можете да добавяте капки гаулте-рия към водата за уста. За предпочитане е 50-процентен разтвор на DMSO, ако може да се намери. Трябва да бъде медицински DMSO” (Кларк, X. Лечение на всички видове рак. с. 198).

•    Коензим Q10 - Тази хранителна добавка има своето зашитно и укрепващо действие върху всички тъкани. Действайки на клетъчно ниво, тя укрепва венците, както и сърдечния мускул. Много учени смятат, че периодонталната болест е добър показател за ниски нива на коензим Q10 в другите тъкани.

•    Витамин С - Познавам човек, който живее в Уако, Тексас. Той имаше периодонтална болест и всеки ден вземаше 15 000 милиграма витамин С (5 000 милиграма с всяко хранене). Така неговата периодонтална болест буквално изчезна!

Институтът по технологии в Северна Каролина доказва, че отпадъчните продукти от бактериите, които живеят в мъртвите зъби, некротич-ните кости на челюстта (кавитациите) и други зъбни проблеми могат да причинят токсично задържане на специалните белтъци, които генетично предпазват организма от образуване на ракови тумори. Ако се интересувате от лечението на болен зъб или от това, как се лекува рак, който може да е провокиран от зъбни проблеми, препоръчвам ви да посетите техния уебсайт: www.breastcancercured.com.

Основното е, че алтернативните методи за лечение на рака все пак могат да се провалят, докато пациентът продължава да толерира инфекции в своята уста. Инфекция, която хронично отслабва имунната система, може да идва от коренови канали, както беше описано по-горе, но също и от инфектирани зъби, кавитации и периодонтална болест. За болния от рак е крайно необходимо да излекува старателно потенциалните инфекции, възникващи в устата.

Гпава 20

СОЯТА - „МАГИЧЕСКОТО ЗЪРНО”

ИЗМАМА

Соята е „храна чудо”. Тя предпазва от рак на гърдата и от остеопороза. Соята е пълноценен белтък.

ФАКТ

Неферментиралите соеви продукти са несмилаеми. Соята не е пълноценен белтък, не е естествена храна, съдържа вредни канцерогени, а повечето соеви зърна в Съединените щати са генно модифицирани.

Според повечето съвременни медии и пропагандатори за „алтернативен начин на живот” соевите зърна са най-многостранната, естествена, полезна за сърцето, подобряваща здравето, предотвратяваща затлъстяването, ускоряваща растежа и по принцип добра вьв всяко отношение храна, която някога е расла на Божията зелена земя. При препълнените със стотици соеви продукти рафтове за храни, включително и със соеви белтъци, соеви блокчета за закуска, соеви бургери, соев сладолед и безкрайния ред от соеви напитки, дали скоро ще ни предложат и соева бира?

Всъщност вече я има! Лекарите, атлетите, специалистите по хранене, правителствените служители и уважаваните компании единодушно твърдят колко безопасна и чудесна е соята за нас и колко безкрайно полезна е тя за здравето. Казват, че е толкова отлична, че дори няма нужда да бъде изброявана като съставна част в много обработени храни. Но ние нямаме нищо против, нали? Искам да кажа, че всеки знае, че соята е безопасна, нали?

Освен че е новата здравословна храна, соята е и най-новата „злат-на крава“ за компании като „Монсанто”. В целия свят за отглеждане на соя се определят милиарди декари, осигурявайки гарантирана печалба от реколтата за милиони фермери, които е радост изплащат процент на „Монсанто” - разработчиците на генетично модифицираните соеви зърна. Какво е съвременното „евангелие“ на хранителната промишленост? Соята е добра за теб.

Така ли е? Тъжен е фактът, че от няколко десетилетия корпорациите знаят (и прикриват) доказателствата, че употребата на соя причинява рак и създава безпорядък в хормоналната система. Истината зад безсрамната търговска интеграция на соята в диетата е потресаваща приказка за измама, алчност, пропаганда, прикриване, корпоративна безотговорност, корупция, псевдонаука и политически опортюнизъм.

Някога виждали ли сте соевите „крави“, от които се „дои“ соевото мляко? Не съм сигурен дали някой знае как се дои соево зърно! Според Илейн Холингуърт в книгата й „Соята - омразното зърно”, „за да се получи този чистичък, съблазнителен поток от бяла течност, обрисувана така трогателно в рекламите, са необходими много процеси. Зърната трябва да се смелят при висока температура, а след това останалите масла да се извлекат с опасни разтворители, някои от които остават в брашното. След това брашното се смесва с алкален разтвор и захари в процес на отделяне, предназначен да премахне фибрите. После се утаява и отделя с помощта на киселинна промивка. На всеки етап от обработването в соята остават малки количества отрови.

Отговорните лица казват, че количеството отрови е толкова малко, че не са от значение. Питам се откъде знаят това? И защо не го забелязват учените, които твърдят, че има значение - поради натрупването им в организма през дългите периоди на консумиране на соя? Наистина ли ще сте доволни да приемете уверението на производителя, че е безопасно да ядете малко количество отрова всеки ден, може би няколко пъти на ден, докато получите сериозен здравословен проблем?” (виж www. doctorsaredangerous.com).

Една от многото маркетингови стратегии за соята е, че съдържа изоф-лавони, които по същество са растителни хормони (наричани също фитоестрогени). Въпреки факта, че едва ли има представа какво е изоф-лавон, потребителят на соево мляко ще си повтаря мантрата, която чува по вечерните новини за изофлавоните. Това, което няма да чуете по новините, е, че от години учените знаят, че изофлавоните в соята могат да потискат функцията на щитовидната жлеза, причинявайки автоимунно заболяване и дори рак на щитовидната жлеза. Повече от половин век учените знаят, че соята влияе отрицателно на щитовидната жлеза.

Изследователи от Япония стигат до заключението, че ежедневното приемане само на 30 г соеви зърна в продължение на деветдесет дни причинява увеличаване на щитовидната жлеза и потиска функциите й. Някои участници в изследването дори развиват гуша. Нещата се нормализират, когато престават да консумират соя (Ишисуки, И. Влиянието на соеви зърна върху щитовидната жлеза, давани експериментално на здрави субекти. 1991). Соевият изофлавон генистеин задържа функцията на щитовидната жлеза по-ефективно от лекарствата, които контролират хипертироидизма. Според доклад на Националния институт по здравеопазване и Националния институт за онкологични заболявания от 1996 г. японците (и азиатците по принцип) много повече се разболяват от рак на хранопровода, стомаха, панкреаса, щитовидната жлеза и черния дроб. Това е обяснимо в светлината на горните факти, нали?

Някъде към 50-те години на двадесети век фитоестрогените се свързват с повишаване на случаите на рак, безплодие и левкемия. Според д-р Уилям Уонг „Соята е отрова. Точка”. В своята статия „Соята, отровното семе” д-р Уонг дава няколко факта, че соята е отрова. Два от соевите изофлавони фитоесторгени (генистеин и диадзеин) са по същество вкарани в инсектицидите за соевите зърна. Той пита: „Ако те могат да убиват буболечки, добри ли са тогава за хората?” (виж www.totalityofbeing. com/ArchivedSoyPoison.html).

Д-р Майк Фицпатрик, уважаван токсиколог, който е в челните редици на новозеландската кампания против соята, през 1998 г. пише материал, в който цитира много от публикуваните неща за опасностите от соевите изофлавони. Докладът е депозиран в Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Този материал е публикуван като статия в Новозеландско медицинско списание от февруари 2000 г. със заглавие „Соевите млека и влиянието им върху щитовидната жлеза”. В този материал д-р Фицпатрик твърди: „Токсичността на изофлавоните за животни първо-начално събуди съзнанието на научната общност за факта, че соевите изофлавони въздействат върху ендокринната система. Те имат дълбок отрицателен ефект върху ендокринната система на всички животински видове, изучавани досега. Соевите изофлавони увеличават риска от рак на гърдата, разстройват менструалния цикъл по време на приемането му и до три месеца след това. Концентрациите на генистеин в диетата могат да стимулират клетките на гърдата да навлизат в клетъчния си цикъл. Изразено е опасението, че жените, хранени със соев белтъчен изолат, имат по-голям брой случаи на епителна хиперплазия”.

Шарлот Герсон от Клиника за лечение на рака „Герсон” публикува подробни изследвания и доказва, че генистеин е по-канцерогенен от ди-

етилстилбестрол - синтетично естрогенно лекарство, давано на милиони бременни жени предимно между 1938 и 1971 г. (Клиника „Герсон”.// Изследвания на рака. 2001). През този период DES причинява смърт и нещастие на безброй жени и на техните дъщери. В статията „Хранителни естрогени стимулират ракови клетки от гърдата на хора да навлизат в клетъчния цикъл”, публикувана в изданието на Environmental Health Perspectives през 1997 г., д-р Крейг Дийс открива, че соевите изофлавони карат ракови клетки на гърдата да растат!

И като че ли имаме нужда от още изобличаващи доказателства. Соята съдържа и фитиева киселина. Наличието на тази киселина в нея напълно унищожава надеждността на твърденията на производителите, че соята е добър източник на калций и помага при профилактиката на остеопорозата. Ето защо. Фитиевата киселина блокира преминаването на жизненоважни минерали (калций, магнезий, мед, желязо и цинк) през стомашночревния тракт. Тъй като съдържа повече фитиева киселина от всяко друго зърно, соята буквално изсмуква хранителните вещества от организма! Само продължителен период на ферментация може да намали значително съдържанието на фитиева киселина в нея. Учените като цяло са съгласни, че диета, богата на фитиева киселина, допринася за широко разпространената минерална недостатъчност в страните от третия свят.

Соята не е пълноценен белтък, тъй като й липсват незаменимите аминокиселини метионин и цистин. А соевият белтък е труден за смилане, защото съдържа значителни количестватрипсин инхибитори. Спомнете си, че трипсинът е крайно необходим за смилането на белтъците, а раковите клетки са защитени с белтъчна обвивка, която ги прави „невидими” за имунната система. Соята съдържа също хемаглутинин - вещество, което улеснява образуването на съсиреци и прави червените кръвни клетки да се групират. Тези скупчени кръвни клетки не могат да абсорбират добре кислород, за да го разнасят из телесните тъкани, а това може да увреди сърцето и да доведе до появата на рак. Всички знаем каква е връзката между кислорода и рака.

Според д-р Тим Ошей „Алуминият е още един токсин, открит в обработваните соеви продукти. За него се знае, че се намира 10 пъти повече в бебешките соеви млека, отколкото в обикновените млека за бебета, и сто пъти повече, отколкото е в необработеното мляко. Нивата му са дори още по-високи, когато соевите продукти се хидрогенират. Алуминият - една от причините за болестта на Алцхаймер - може да увреди новоо-бразуващите се бъбреци на бебе, което пие соево мляко. Още по-лошо е, че алуминият може директно да увреди мозъка на бебето, защото кръвно-мозъчната бариера още не се е образувала. Обработената соя може да съдържа и известния канцероген лизиноаланин. Това е страничен продукт на обработването, наречено алкално киснене, което се прави, за да се отстранят ензимните инхибитори. Въпреки че зърната се изплакват цялостно, страничният продукт лизионоаланин може да остане от взаимодействието между соевите зърна и алкалния разтвор”.

И точно когато смятате, че не може да има нещо по-лошо от това, изследване на японци (живеещи в Хавай) разкрива, че консумирането на две или повече порции тофу на седмица се свързва с развитието на деменция (Уайт, JI. Остаряването на мозъка и консумирането на тофу в средната възраст.// Джърнъл ъф Америкън Колидж ъф Нутришън. 2000)! Японците и китайците не ядат ли доста соя? Отговорът е не. Мнозинството соеви продукти, които те ядат, са ферментирали (темпе, тамари, нато и мисо). Преди много време те открили, че ферментацията прави белтъка по-лесно смилаем, а унищожава фитиевата киселина и „лошите” хранителни вещества.

Затова ферментиралите соеви продукти са приемливи, но само в малки количества.

По отношение на соята други страни са на светлинни години пред САЩ. През юли 1996 г. Британското здравно министерство публикува предупреждение, че фитоестрогените, намиращи се в соевите млека, могат да увредят здравето на бебетата. Предупреждението ясно показва, че соевите млека могат да се дават само на бебета след консултация със здравен специалист. Те съветват бебета, които не могат да бъдат кърмени или които имат алергия към други млека, да приемат алтернативи на соевите млека.

Но тъй като „златната крава” не бива да се изоставя, пазарът на соята трябва да се поддържа. Американските фермери, отглеждащи соя, всяка година внасят в хазната почти 80 милиона долара, за да се финансира една от най-успешните кампании за промиване на мозъци в историята. Произтичащата от това мощна медийна атака осигурява изобилие от горещи новини по радиото, телевизията и интернет за безбройните ползи от соята. Но не се залъгвайте, соевите зърна не са пълноценен белтък, не са естествена храна, съдържат няколко вредни канцерогена, а повечето от соевите зърна в САЩ са и генетично модифицирани.

И в случай че имате нужда от още една причина да стоите настрана от соята, производителите на „естествени” храни използват отровното химическо вещество, наречено хексан, за да обработват соята в своите продукти. Да, хексанът е същото вещество в лепилото, което може да наркотизира човека. Пак то кара бензина да екеплодира. Парите от хексана отиват директно в мозъка и почти незабавно причиняват увреждане. Хексанът е толкова отровен, че Агенцията за защита на околната среда го приема за опасен химикал, който причинява рак и вродени дефекти, дори болестта на Паркинсон.

През 2009 г. независима лаборатория открива в соевото масло и соевото брашно (използвано в соевото бебешко мляко и белтъчните блокчета) нива на остатъчен хексан, достигащи до 21 части на милион. Но всеки вика „шшшт” за тази мръсна малка тайна, защото соевата индустрия е мощна, а Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не изисква да се правят тестове за хексан в храната или в бебешките храни (виж www.naturalnews.corn/026303.html).

Бебешката храна със соя е една от най-лошите храни, които децата могат да консумират. Тя не само има дълбоко отрицателно хормонално въздействие, както обсъдихме по-горе, а има и опасно високи нива на хексан. Съдържа и над 1 000 процента повече алуминий, отколкото има в обикновените бебешки млека.

Но това не е всичко. Според „ГМО Компас” - цяло съкровище от информация за индустрията на генетично модифицирани продукти - 91 процента от соевите зърна, отглеждани в САЩ, са ГМО. В наскоро проведено руско изследване учените откриват, че соята ГМО причинява безплодие в 3-то поколение хамстери! През 2005 г. д-р Ирина Ермакова докладва, че над 50-процента от бебетата на плъхове майки, хранени със соя ГМО, умират в рамките на три седмици. Когато поискала да прави още наблюдения, документите й били изгорени.

Съзнавайки растящото съзнание на обществото за опасностите от ГМО и проявявайки този вид „творческо двуличие”, което дори принц Макиавели би аплодирал, корпорацията „Монсанто” отглежда почти 200 милиона декара соя. Ето къде е уловката: американският закон позволява тази реколта да се смесва с малки количества органични соеви зърна и комбинацията може да бъде наречена „органична”! Все още ли смятате, че правителството няма да им позволи да ви лъжат? Тази смъртоносна храна принадлежи на сметището за токсични отпадъци, но международни корпорации като „Монсанто” я изхвърлят във вас, във вашето семейство и в бебешките млека! Питам всички, които все още се двоумят дали органичната соя е безопасна: бихте ли яли органичен антракс?

Глава 21

КОДЕКС АЛИМЕНТАРИУС



Сподели с приятели:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница