Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница5/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34

Какво никога nt 6а а случило Какао 6а « случило

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-32.jpg

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

За да бъдат застраховани доходите на Биг фарма, всеки потенциално успешен алтернативен метод за лечение на рака на всяка цена трябва да бъде поставен под съмнение или да бъде отречен, пренебрегнат и забранен. Онкоиндустрията е готова на всичко, за да има цензура. Това включва и подкупи. Основната причина, поради която системата на здравеопазването е в такъв хаос днес, е, че медицината е купена от Биг фарма.

В книгата „Разкол в медицината - девет лекари проговарят” д-р Алан Левин пише: „На младите лекари от фармацевтичните компании се предлагат фондове за изследване. Медицинските университети щедро се финансират за клинични изследвания и първични фармацевтични изследвания. Лекарствените компании редовно организират пищни вечери и коктейли за определена група лекари. Осигуряват се средства за изграждане на болнични сгради, на медицински университети и „независими” изследователски институти. Практикуващите лекари са принудени да използват различни видове терапии, за които знаят, че не действат. Крещящ пример за това е химиотерапията”.

Според Майк Адамс „не е преувеличено това да се нарече холокост в медицината3. Тези лекарствени компании сякаш са решили да изпишат на цялото население колкото е възможно повече рецепти, като това са сигурни доходи за акционерите им. Днес във фармацевтичната индустрия не може да се говори за бизнес етика: всичко се прави само за пари, доходи и контрол” (виж www.naturalnews.com/001298.html).

В книгата „Медицинската мафия” д-р Гуилейн Ланктот твърди: „Медицинският елит работи в тясно сътрудничество с международни фармацевтични компании, чиято основна цел е печалба и чийто най-ужасен кошмар би бил възникването на епидемия от добро здраве. Трябва да се продават много лекарства. За да се постигне това, е позволено всичко: лъжи, измами и рушвети. За лекарствените компании лекарите са дистрибутори. Те са награждавани за изследванията си с подаръци и щедри допълнителни приходи. Основните потребители са хората - от новородени до възрастни, които трябва да бъдат добре лекувани и ваксинирани. На всяка цена! Защо властите забраняват алтернативната медицина? Защото служат на индустрията и защото не могат да се изкарват пари от билки, витамини и хомеопатия. Натуралните лекарства не могат да се патентоват. Ето защо се пробутват синтетични. Фармацията контролира медицината и затова може да казва на медицинските университети какво могат и какво не могат да преподават”.

През юли 2004 г. д-р Марша Енджъл написа статията “Истината за лекарствените компании”. Повече от двадесет години д-р Енджъл е редактор на Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин - едно от най-ценените медицински списания в света. Тя заявява: „През изминалите две десетилетия фармацевтичната промишленост се отдалечи твърде много от своята първоначална възвишена цел да открива и произвежда полезни лекарства. Сега предимно като пазарна машина за продажба на лекарства със съмнителна полза, тази индустрия използва своето богатство и власт, за да репресира всяка институция, която застане на пътя й, включително

Конгреса на САЩ, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, академичните медицински центрове и дори лекарската професия. На тази индустрия би трябвало да бъдат поставени някакви „спирачки” и „противовеси”, за да не може стремежът и към печалба да изтласква всяко друго съображение. Но няма такива спирачки и противовеси. Според сп.Форчьн глобал 500 за 2002 г. най-стряскащ е фактът, че общият приход на десет лекарствени компании (35.9 милиарда долара) е повече от прихода на всичките останали 490 бизнеса, взети заедно (33.7 милиарда долара)” (виж www.nybooks.com/articles/17244).

Коя е сърцевината на конвенционалната медицина? Според Уебстър Кер „Намерете натурално вещество, което лекува нещо, и прикрийте този факт. След това фабрикувайте, синтезирайте и видоизменяйте основното вещество. После го патентовайте и спечелете богатство”. В книгата си Свят без рак - историята на витамин В17 Едуард Грифин пише: „При толкова милиарди долари, харчени всяка година за изследвания, при толкова допълнителни милиарди, получени от продажбите на свързаните с рака лекарства, и при толкова жадни за гласоподаватели политици, обещаващи постоянно увеличаващи се субсидии по правителствени програми, днес разбираме, че има повече хора, които изкарват прехраната си от тази болест, отколкото са умиращите от нея. Ако ребусът можеше да се реши с един обикновен витамин, тази гигантска търговска и политическа индустрия би се сринала за една нощ. Истината е, че науката за терапията на рака далеч не е така сложна, както политиката за терапията на рака”.

Онкоиндустрията оцелява и процъфтява, като постоянно търси „лекарството” и никога не го намира. Тази непреодолима финансова сила няма интерес да бъде открито лечение. Освен ако това лечение не се състои от патентовани лекарства, които могат да се продават на висока цена и трябва да бъдат приемани от пациента до края на живота му, като по този начин да се гарантира регулярен доход. Затова в действителност онкоиндустрията увековечава лъжите и измамата. Тази измама има неизразимо големи размери, съществува повече от един век и е причина за ненужната и преждевременна смърт на десетки милиони хора, включително и на двамата ми родители.

Д-р Матиас Рат улучва точно в десетката, когато казва: „Фармацевтичната индустрия е инвестиционна индустрия, движена от печалбите на своите акционери. Подобряването на човешкото здраве не е движещият й мотив. Никога в историята на човечеството не е извършвано по-голямо престъпление от геноцида, организиран от фармацевтичния лекарствен картел в интерес на струващия милиарди долари инвестиционен бизнес със смъртта” (виж www4.dr-rath-foundation.org).

Лекари, медицински списания, конфликти на интереси и рушвети

Преди да умре, майка ми беше лекувана от най-добрите лекари в Америка. Д-р Тим Шепърд е един от тях. Той и неговата съпруга Вирджиния Шепърд са двама от най-прекрасните християни, които някога съм срещал. Те отвориха своя дом за майка ми и се грижеха за нея, сякаш беше техен родител. Имат единадесет деца, но всички до едно приемаха мама като своя собствена баба. Вечно ще бъда благодарен на семейство Шепърд. Те винаги ще имат специално място в моето сърце.

Ако имам проблем със здравето, бих се доверил на лекарите да ми осигурят възможно най-доброто лечение. Ако преживея автомобилна катастрофа и имам нужда от хирургическа намеса, определено бих постъпил в болница. Някои от постиженията в медицината са поразяващи. Много заболявания, които преди 50 години са били смъртоносни, сега се лекуват с помощта на удивителния напредък на медицинските технологии. Постоянно се възхищавам на сложните медицински процедури, които днес успешно се извършват. Преди няколко години по телевизията гледах предаване, в което лекарите излекуваха малко момиче от синдрома на Турет4, като му поставиха електрод в мозъка. Наистина бях изумен. В друго специално предаване хирурзите възстановиха лицето на жена, чиято кожа беше разядена от паразити. Останах като сразен! Това са само два от безбройните примери за огромния напредък на медицинската технология и терапия през изминалия половин век.

Обаче, макар да са налице невероятни постижения в много области на медицината, мнението на повечето лекари за лечението на рака е замъглено от дезинформацията на антираковата пропагандна машина. Повечето лекари правят точно това, което медицинската мафия им казва, и не са се научили да мислят самостоятелно. Повечето от тях все още мислят ограничено, що се отнася до болестта. Проблемът е, че шаблон-ното мислене е до голяма степен продукт на Биг фарма, опитваща се да „пробутва” своите отрови (като химиотерапията например), за да увеличи приходите на своите акционери за сметка на болните от рак.

Онкоиндустрията е изградена успешно, защото се справя със симптомите на рака, а не прави буквално нищо, за да лекува действителната причина за това заболяване или да гопредотвратява. Това ми напомня за старата китайска поговорка: ,Добрият лекар предотвратява болестта, посредственият я лекува, а лошият лекува усложненията й”. Обаче в случая проблемът не е в лекарите, а в системата.

Твърдо вярвам, че повечето лекари са борци алтруисти за своите пациенти, и искрено им желаят най-доброто. Не ме разбирайте погрешно, с цялото си сърце вярвам, че повечето лекари вземат решения въз основа на това, което смятат, че е най-добро за пациента. Смятат е ключова дума. За нещастие повечето онколози дори не се замислят за друг вид лечение на рака, което не им е преподавано в университета. Както споменах, лекарите също са болни от фактора „няма начин”. Те вярват, че ако алтернативните методи за лечение наистина действат, няма причина да не се изучават в университета.

С други думи, повечето лекари са склонни да вярват, че това, на което са ги учили, трябва да бъде вярно, и че това, на което не са ги учили, не е важно! Ето защо можете да бъдете спокойни, че вашият лекар вероятно е обучен да вярва, че единственият метод за лечение на рака е чрез химиотерапия, хирургия и облъчване. Трови, режи и гори - това е „великата тройка”. Също вероятно е вашият лекар да не знае почти нищо за диетата или за алтернативните методи за лечение на рака и напълно да вярва, че лечителите и немедицинските специалисти не са нищо друго освен шарлатани. Хайде, попитайте лекаря си за аминокиселинната терапия или за ензимната терапия, или за озонотерапията. Бъдете готови вместо отговор да получите упрек или да ви се изсмеят. Откъде вашият лекар получава информация, за да поддържа своята медицинска квалификация? От „престижните” медицински списания. Нали знаете - това са списанията, поставени на видно място в лекарските кабинети. „Би било хубаво да смятаме медицинските списания за бастиони на истината и светлината без никакво предубеждение. Но всъщност те са бизнес и в много случаи се издържат от рекламите на лекарствените компании, а също и от продажбите на „лъскави” угодни за фармацевтичната индустрия статии. Интересно е, че няколко бивши редактори и шефове на основни медицински списания Ричард Смит от Би Ем Джи (Британско медицинско списание), Ричард Хортън от Лансет, а също и двама бивши главни редактори на Ню Ингланд Джьрнъл ъф Медисин имат публикувани книги и дават сериозно мнение за влиянието на фармацевтичните компании върху медицинските издания. Списанията усилено се борят да публикуват положителни статии за фармацевтичните компании, за да могат да получат онези сто хиляди долара от продажби, а също и компаниите да са доволни, за да могат да продължават да рекламират чрез тях” (Д-р Беатрис Голомб в интервю с д-р Джоузеф Меркола. 6 декември 2010 г.).

Списанията са най-вероятно единственият източник на информация за вашия лекар, за да може да бъде запознат с новите тенденции в медицината. Те имат претенцията да бъдат обективни, научни и неподкупни, но в действителност не искат да се лишават от своя рекламодател - Биг фарма. Рекламата на лекарства, разположени на цяла страница в най-престижните медицински списания, струва милиони долари! През 2004 г. д-р Ричард Хортън, редактор на сп. Лансет, пише: „За фармацевтичната индустрия списанията са се превърнали в средства за „пране на информация”.

На сто процента съм съгласен с д-р Голъмб. Помислете върху това. Редакторите на списанията може да не са етични, но не са глупави. Те знаят кой слага маслото върху филията им. Според данните на д-р Голъмб всяка година Биг фарма харчи 18.5 милиарда долара за реклама на лекарства. Това възлиза на 30 000 долара на година за всеки лекар в САЩ, който чете специализираната литература!

Човек може да попита от кого се оценяват медицинските списания. Не правят ли това специалисти от същата област? Истината е, че измамата и заблудата в тези преценявани от специалисти списания е обичайна практика. Например през 1987 г. Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин пусна статия, която описва седемгодишното изследване на д-р Р. Слатски. До този момент Слатски е публикувал 137 статии в няколко оценявани от специалисти списания. Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин разкри доказателства, че в 60 от тези 137 статии (44 процента) е открито или „лъжливо представяне на фактите”, или са „чиста измама” (виж http://content. nejm.org/cgi/content/abstract/317/22/1383).

След това се получава „ефектът на доминото” - научната измама в преценяваните от специалисти списания се цитира от други изследователи, които също на свой ред я цитират. Първокачествен пример за това беше разкрит през 2010 г. с историята, наречена „Най-голямата измама от медицинско изследване”. Д-р Скот Рубен, бивш член на бюрото „Пфицърс спийкърз”, се признава за виновен, защото е фалшифицирал десетки изследователски проекти, публикувани в медицински списания. През 2005 г. Рубен приема субсидия от 75 000 долара от „Пфицърс”, за да изследва медикамента „Целебрекс”. След това публикува своето „изследване” в медицинско списание. Оттам тръгва ефектът на доминото - стотици лекари и изследователи започват да цитират неговото „изследване” като „доказателство”, че целебрекс намалява болката при постопе-ративно възстановяване. Има само един проблем във всичко това: нито един пациент не е включен в това изследване! Точно така. Рубен е фалшифицирал цялото изследване и въпреки това го публикува.

Според Уолстрийт Джърнъл Рубен е фалшифицирал и данните за „Виокс” - лекарство, за което Агенцията за контрол върху храните и лекарствата признава, че е причина за повече от 50 000 смъртни случая! Рубен изцяло е фалшифицирал 10 „научни” доклада и 21 статии, публикувани в медицински списания. Оказва се, че е фалшифицирал изследователски данни в продължение на повече от 13 години. Преди 10 години щях да бъда шокиран от тази история, но сега не. Разбрах, че това е стандартна и ефективна процедура на медицинската мафия.

Знаете ли, че във всички медицински списания има формално изискване в статията да се разкриват дали авторът и производителят на продукта имат финансови отношения? Но ние живеем в реалния свят, където това почти никога не се случва. Например през 1998 г. д-р Хенри Т. Стелфокс разкрива, че двадесет и трима от двадесет и четирима автора (96 процента), защитаващи безопасността на калциевите антагонисти, имат финансови отношения с производителите на същите тези лекарства (вижwww.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=35347)!

Заключението на силно въздействаща статия в изданието на PLoS Medicine от 2 май 2006 г. (свързана с рекламирането на лекарства в медицинските списания) е: „Научното естество на списанията удостоява с правдоподобност както статиите, така и рекламите на техните страници. Като показват реклами за лекарства и медицинска техника, списанията мълчаливо подкрепят корпоративната реклама на най-доходните продукти. Рекламите и другите финансови отношения с фармацевтичните компании компрометират обективността на списанията. Първостепенно задължение на индустрията е да печели пари за своите акционери. Първостепенно задължение на списанията трябва да бъде коректност към лекарите и техните пациенти, които зависят от точността на информацията в публикациите. Медицинските списания не трябва да приемат реклами от фармацевтични компании, компании за медицинска техника или други сфери, свързани с медицината” (виж www.plosmedicine.org/ article/info:doi/10.1371/joumal.pmed.0030130).

Шокиращ доклад, публикуван през юни 2010 г. в Бритиш Медикьл Джърнъл, разкрива, че известни учени убедили Световната здравна организация да обяви H1N1 (така наречения „свински грип”) за световна пандемия. Тези учени имали тесни финансови отношения с компании от Биг фарма, които печелят от продажбите на съответните ваксини. Този доклад, написан от Дебора Коен (редактор на Бритиш Медикъл Джърнъл) и Филип Картър (журналист към Бюрото за разследваща журналистика в Лондон), разкрива скритите връзки, които правят Световната здравна организация да обяви пандемия, а това води до милиарди долари печалба за производителите на ваксини от Биг фарма. Докато върви цялата „рекламна кампания” за H1N1, Световната здравна организация отказва да разкрие конфликт на интереси между своите най-висши съветници и компаниите от Биг фарма, които ще получат милиарди въз основа на нейните решения. С други думи, всички рушвети са „дадени под масата”. Не е за вярване, че в отговор на доклада на Бритиш Меди-къл Джърнългенералният секретар на Световната здравна организация (д-р Маргарет Чан) има безочието да защити мълчанието с твърдението си, че Световната здравна организация преднамерено е пазила в тайна финансовите връзки, за да „защити честността и независимостта на членовете, докато вършат тази спешна работа, [и] за да осигури прозрачност”.Позволете ми да изясня това - те „пазят информацията в тайна”, за да „осигурят прозрачност”. Това не е ли противоречие? Мисля, че Джордж Оруел щеше да нарече това „двойна игра”.

Спомнете си за изследването, според което рекламната литература, изпращана на лекарите от фармацевтичните компании, изобщо не е основана на научни факти. Всъщност всички данни в рекламните брошури на Биг фарма или не са точни, или са преувеличени. С други думи, те всички съдържат ЛЪЖИ. Ето това звучи зловещо: повечето лекари разчитат на информацията в тези брошури, за да вземат решение кое лекарство да предпишат на своите пациенти. Те имат сляпа, необоснована вяра, че Биг фарма провежда щателни изследвания и клинични изпитания. Лекарите четат брошурите, вярват в лъжите и после предписват лекарства на своите пациенти. През февруари 2002 г. списанието на Американската медицинска асоциация докладва, че 87 процента от лекарите, включени в установяването на Национални насоки за справяне с болестите, имат финансови връзки с Биг фарма. А говорим за конфликт на интереси!

Знаете ли, че действията на лекарите са третата водеща причина за смъртността в Америка? В списанието на Американската медицинска асоциация от 26 юли 2000 г. д-р Барбара Старфийлд доказва с факти, че всяка година над 225 000 смъртни случая се дължат на ятрогенни причини. Какво означава ятрогенен? Този термин се определя като „състояние, причинено на пациент от лекарска дейност, метод или терапия”. Истината е, че всяка година в резултат на предписването на токсични лекарства и за извършването на излишни хирургични интервенции лекарите причиняват смъртта на стотици хиляди пациенти.

В Бюлетина по вътрешни болести от 1966 г. д-р Бийти и д-р Пи-търедорф пишат: „Ятрогенните проблеми се задълбочават и в усилието си да се измъкне от усложненията от диагнозата и терапията, лекарят прилага маневри, които сами по себе си са рисковани”. Това означава, че лекарите често извършват рисковани процедури или изписват токсични лекарства, за да прикрият следите си за проблеми, причинени от предписани преди това токсични лекарства и рисковани процедури. Например само в САЩ е изчислено, че през последното десетилетие в болниците са починали 7.8 милиона американци в резултат на медицински грешки. Броят им е повече от всички жертви от всички войни, които САЩ са водили в цялата си история (Нал, Г и др. Смърт, причинена от медицина-

та). Като имаме предвид горните факти, не е учудващо, че през 1973 г. по време на едномесечна стачка на лекарите в Израел процентът на смъртността за нацията достига своето най-ниско ниво. Според статистиката от Ерусалимското погребално общество броят на погребенията по това време намалява почти с 50 процента (Руеш, X. Голият крал на голямата медицинска измама).

Нека отново да повторя: не казвам, че проблемът е в поведението на отделни лекари. Повечето лекари, които познавам, са доброжелателни и наистина искат да помогнат на своите пациенти. Проблемът е в системата. Повечето студенти по медицина нямат причина да се съмняват в информацията, която им преподават, и не задават неудобни въпроси. Младите лекари, които искат да успеят, знаят, че трябва да останат безрезервно верни на „установените истини”. Лекар, който клати лодката, скоро открива, че е нагазил в дълбоки води и вероятно трябва да се бори за оцеляването си! Затова, за да успее, лекарят трябва да уважава грешките на по-опитните, да се придържа към догмите на своите учители и даотхвърля теории, които са извън очертанията на рамката.

Иронично е, че медицината изисква подчинение и почти няма търпимост към мненията извън установеното статукво. Лекарите не могат да ви предупредят за това, което самите те не знаят. И щом веднъж започнат да „практикуват” медицина, вече имат твърде малко време за по-нататъшно обучение. В известен смисъл се държат като пленници на система, която не одобрява информираността от независим източник и изграждането на собствено мнение. Казано без заобикалки, повечето лекари са обучени да мислят „според матрицата“ и натискът на колегите им ги държи там.

За разлика от много други страни САЩ подкрепя само един вид медицина - конвенционалната. Поради това на много американци, включително и на двамата ми родители, се отказват много жизненоважни възможности за здравето им. Според д-р Алън Левин „Личният лекар вече не е свободен да избира най-подходящото за вас лечение. Той трябва да следва предписанията, установени от лекарите, чиито мотиви и връзки са такива, че решенията им могат да не са във ваша полза”.

Онези малцина лекари, които дръзват да поставят под съмнение състоянието на нещата, често са отлъчвани и отстранявани. Трябва да знаете, че един лекар рискува да попадне в затвора и да му се отнеме разрешителното за практикуване на медицина, ако препоръчва или използва алтернативни методи за лечение на рака, въпреки факта, че има научни доказателства в подкрепа на тяхната ефективност. Лекарите, които дръзват да предложат на пациентите нова надежда и нов метод за лечение, се презират, оскърбяват, преследват, оклеветяват, принудени са да се крият или са заплашвани със затвор.

Д-р Станислав Бурзински от Хюстън, Тексас, използва с успех нетоксичните антинеопластони при рак на мозъка, неходжкинов лимфом и при други често срещани видове рак. Адвокатите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата са похарчили десетки милиони долари и са изгубили почти две десетилетия в опитите си да вкарат д-р Бурзински в затвора. Агенцията безброй пъти нахлува с взлом в офисите на специалисти, занимаващи се с алтернативни методи за лечение, унищожавайки техните медицински досиета и дори вкарвайки ги в затвора. Освен това много лекари се страхуват от скъпите и отнемащи време съдебни процеси. Застрахователните компании могат да ги изоставят, ако използват алтернативни методи за лекуване. Щатските медицински комисии могат да ги глобят и да им отнемат разрешителните. И помнете, лекарите са хора. Поради факта, че колегите им публично ще ги злепоставят, ако използват алтернативни методи за лечение, много лекари отстъпват и предписват „великата тройка”.

Тревожен е фактът, че бюрократичен конгломерат от политици, адвокати, висши служители и огромни международни корпорации е поел контрола над нашето здравеопазване. Всички те диктуват кое лечение на рака е позволено и кое - не. Лекарите като цяло са оставени на тъмно по отношение на политиката за вземане на решения за лечението на рака. Тъжно е, че нашите искрени и посветени лекари и медицински сестри, които са действително загрижени за своите пациенти, имат малко информация по отношение на методите за лечение на рака, които могат да прилагат.

И най-важното: не очаквайте от един лекар, който има мислене „според матрицата“, да застане срещу системата. Рисковете са твърде големи.

Предписваните лекарства

Знаете ли, че всяка година предписваните лекарства убиват около 100 000 американци? И че същите тези лекарства причиняват усложнения при около 2 милиона американци? Тези цифри са взети от списанието на Американската медицинска асоциация. Това е забележително! Когато отидете на лекар и получите дори само една рецепта, всъщност играете на „фармацевтична рулетка” и влизате в „капана” на Биг фарма.

Единственият начин да спечелите тази хазартна игра и наистина да възстановите здравето си е да се откажете от всички предписвани лекарства и да осъществите крайно необходимите промени в диетата си и в начина си на живот.

Контра nucvd

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-33.jpg

Благодарности на Майк Адам и www.NaturalNews.com за карикатурата

Нима предписваните лекарства не вършат чудеса за здравето ни? Нима не ни правят по-здрави? Ако гледате телевизия в продължение на тридесет минути през най-гледаното време, вероятно ще видите няколко реклами, които проповядват „евангелието” на предписваните лекарства. На висок глас се тръби, че тези лекарства правят чудеса за хората - помагат при депресия, понижават холестерола, увеличават либидото, справят се с алергии, успокояват децата и лекуват остеопороза. Това са само няколко от тях. Но ако предписваните лекарства са толкова добри, нека да ви задам един въпрос: къде са всички тези здрави хора, които са ги вземали и са се излекували?

Всъщност няма такива, нали? Ако предписваните лекарства са добри за нас, тогава не трябва ли стотиците милиони американци, които вземат лекарства, да са в отлично психическо състояние, да имат тонус, да бликат от енергия и чувствата им да са уравновесени? Е, къде са тези хора? Обикновено хората, които постоянно вземат лекарства, нямат ясна мисъл, имат болнав вид, чувстват умора и са емоционално нестабилни и депресирани. Защо нс влезете в местния магазин за здравословни храни и не попитате някой добре изглеждащ човек кои лекарства са повлияли за доброто му здраве? След леко смайване и нескрито смущение вероятно ще ви отговори, че не взима никакви лекарства. Основната идея е, че лекарствата правят хората по-болни.

чат повече за реклама, отколкото по предназначение. В изследване на университета в Ню Йорк, публикувано в изданието на PLoS Medicine от 3 януари 2008 г., се разкрива, че Биг фарма харчи два пъти повече за реклама, отколкото за изследвания и разработки.

Според Адамс „Системата на конвенционалната медицина е фалшификация, хора. Тя е легализирано пробутване на лекарства, контролирано от Биг фарма. Науката е до голяма степен изкривена (а често направо подправена). Етиката никаква я няма, а дългосрочната цена на всичко това ще бъде баснословна. Имаме безпрецедентен проблем пред себе си, който уврежда цяло едно поколение и създава страшно високи дългосрочни цени на здравеопазването за следващата серия работещи данъкоплатци, които ще имат нещастието да се сблъскат с всичко това” (виж www.naturalnews.com/001352.html).

Добре дошли в град Алопат

(алегория)

Имало едно време град, наречен Алопат. В него имало много хора, улици и коли, но поради ограничения в бюджета нямало знаци „Стоп”, нито светофари. Не е чудно, че катастрофите били обичайно явление. Колите се блъскали една в друга почти на всяко кръстовище. Бизнесът на автомонтьорите и местните болници, които движели икономиката на Алопат, процъфтявал. С увеличаването на населението на Алопат катастрофите по пътищата нараснали обезпокоително много. Отчаяният градски съвет наел д-р Уест, лекар от Моторната дивизия (МД’), да намери решение на проблема.

Д-р Уест прекарал дълги дни в наблюдаване на катастрофите по пътищата. Носел със себе си разнообразни технически средства - микроскопи, оборудване за химически анализи, лабораторни уреди - и ги използвал в анализите си. Хората от града наблюдавали с огромно любопитство как д-р Уест вършел своята работа, как педантично документирал и анализирал всеки нещастен случай на пътя. Всички с голям интерес очаквали неговия окончателен доклад.

След седмици на разследване д-р Уест повикал хората от Алопат на градско събрание, за да оповести доклада си. Там, пред градския съвет и пред повечето от жителите на Алопат, той споделил своето заключение: катастрофите се причиняват ог следите, оставени от гумите след натискането на спирачките.

Д-р Уест открил и документирал почти стопроцентова връзка между катастрофите и следите от гумите след натискането на спирачките. „Винаги, когато имаме сблъсък на коли, намираме и следи от гуми. Градът е болен от болестта на следите от гуми”, обяснил лекарят. Решено било градската епидемия от катастрофи да се лекува чрез подобряване на устойчивостта на улиците против плъзгане. С това предложение д-р Уест получил бурните овации на жителите.

Хората от града платили на д-р Уест хонорара за консултацията, след това го помолили да предложи метод за лечение на болестта на следите от гуми. Съвсем случайно наскоро д-р Уест бил на пътуване до Хавай, платено от химическа компания, която произвеждала пътотерапевтици: специални химически вещества, използвани за третиране на пътищата в подобни ситуации като тази. Той препоръчал на градския съвет конкретно химическо покритие: тефлон. „Можем да излекуваме тази болест, като покрием пътищата с тефлон - обяснил д-р Уест. - Тогава пътищата ще бъдат устойчиви на плъзгане и всички катастрофи ще спрат!”

Той продължил да описва физическите свойства на тефлона и обяснил как покритието от него, което почти не създава триене, ще възпре всяко плъзгане на превозните средства.

Градският съвет се съгласил с д-р Уест и пуснал нови държавни ценни книжа, чрез които да се съберат парите, нужни за закупуването на достатъчно тефлон, за да се покрият всички улици на града. След няколко седмици улиците били покрити и следите от гуми след натискането на спирачките изчезнали. Градският съвет платил на д-р Уест още един хонорар за консултацията и му благодарил за уменията. Проблемът с пътните злополуки бил разрешен, мислели си те. Въпреки че средството било скъпо, те били убедени, че си е струвало.

Но нещата в Алопат не потръгнали. Катастрофите по пътя се умножили. Болниците били пълни с ранени граждани. Сервизният бизнес процъфтявал толкова много, че повечето от членовете на градския съвет решили и те да се занимават с тази дейност или да инвестират в някой вече работещ сервиз.

Седмица след седмица все повече жители на Алопат катастрофирали, а колите им постоянно се повреждали. Банковите сметки на сервизите, болниците, компаниите с аварийна помощ и магазините за авточасти били претъпкани с пари. Икономическият съветник на града, забелязвайки това рязко повишение на пазарната активност, обявил, че Алопат процъфтява. Икономиката му била по-стабилна от всякога. На Алопат му предстояла страхотна година на икономически просперитет!

Имало работни места в сервизите за коли. Болниците се нуждаели от повече персонал. Навсякъде из града се появили табели „Свободни работни места”: в отделенията за Бърза помощ, в аварийните служби и в бизнеса с автостъкла. Безработицата изчезнала. Пътните произшествия обаче продължили да се увеличават, макар да нямало следи от гуми, оставяни след натискането на спирачките.

Градският съвет бил объркан. Нали проблемът е решен? Нали болестта на следите от гуми е унищожена чрез лечението с тефлон? Защо все още се случвали произшествия по пътищата? Те свикали събрание на градските жители, за да обсъдят проблема. След кратка дискусия възрастен отшелник, който живеел в гората точно до Алопат, се обърнал към хората от града: „Не съществува нищо такова като болест на следите от гуми - обяснил той. - Тази болест е измислена от химическата компания, произвеждаща пътотерапевтиците, за да си пласира тефлоновото покритие”. Хората от града били ужасени, когато чули това твърдение. Те знаели, че болестта на следите от гуми съществува. Лекарят им бил казал това. Как може този отшелник, който няма никаква научна степен, да се осмелява да им говори за нещо друго? Как може да оспорва мъдростта на целия град по такъв начин?

„Това е лесен проблем - продължил отшелникът. - Всичко, което трябва да направим, е на всяко кръстовище да поставим знак „Стоп” и светофари. Тогава произшествията ще престанат.” Без да чака, един от градския съвет отбелязал: “Но как можем да си позволим знаци „Стоп”? Похарчихме всичките си средства за тефлоново лечение!”.

Хората от града изразили съгласие. Те нямали пари да купят знаци „Стоп”. Друг член на съвета добавил: „А как можем да спираме въобще? Всички улици са покрити с тефлон. Ако поставим знаци „Стоп”, ще изгубим всички средства, които инвестирахме в тефлона!” Градските жители отново се съгласили. Каква полза от знаци „Стоп”, ако така или иначе те не могат да спират колите си?http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-34.jpg

Отшелникът обяснил: „Всеки знак „Стоп” ще премахне нуждата от тефлон. Хората ще могат да спират колите си и произшествията ще престанат. Ситуацията е много проста”. Но какво ще стане, ако знаците “Стоп” наистина проработят, питали се хората от града. Как това ще се отрази на процъфтяващата икономика на Алопат? Осъзнавайки последиците, един широкоплещест възрастен човек, който притежавал автосервиз, скочил на крака и казал: „Ако поставим тези знаци „Стои” и ако от това произшествията намалеят, ще трябва да уволня повечето си работници!”.

Точно в този момент повечето хора от града осъзнали, че работните им места са застрашени. Ако бъдат поставени знаци „Стоп”, почти

всички ще останат без работа. Те всички работят в службите за спешна помощ, автосервизите, болниците и по поддръжката на тефлона. Някои сега са търговски представители на произвеждащата пътотерапевтици компания. Други са вносители на стъкло, гуми, стомана и автомобилни части. Няколко предприемчиви бизнесмени правели цяло състояние от продажбата на инвалидни колички и патерици на жертвите от катастрофите. Предприемчив млад човек публикувал научно списание, за да се отразяват резултатите от изследванията, описващи всичките разновидности на болестта на следите от гуми, които са наблюдавани и документирани. Друг човек, любител на фитнеса, организирал годишен маратон, за да събира пари за лечението на тази болест. Това било популярно събитие и всички хора от града участвали с каквото могат: тичане, ходене или просто бутане на инвалидни колички. По един или друг начин почти всички в Алопат били икономически свързани с болестта. Заради страха, че ще изгубят това икономическо благоденствие, хората гласували да се създаде нова агенция за държавна сигурност: Асоциацията на обикновените шофьори (FDA5). Тази асоциация щяла да бъде отговорна за одобряването или отхвърлянето на всички знаци, технологии и химически покрития, свързани с градските пътища.

За членовете на борда на Асоциацията били избрани собственикът на автосервиза, собственикът на компанията за линейки и, разбира се, д-р Уест. Скоро след своето учредяване Асоциацията оповестила, че болестта на следите от гуми е реално съществуваща, тъй като е старателно документирана от лекар и наскоро публикувана в градското списание. Тъй като няма никакви изследвания, показващи, че знаците „Стоп” са ефективни за намаляването на произшествията по пътя, Асоциацията оповестила, че знаците „Стоп” трябва да се смятат за закононарушение и че всеки човек, който се опитва да ги продава, ще бъде обвинен в измама и затворен в градския затвор. Това се харесало на жителите на Алопат. Те знаели, че е новата асоциация ще запазят работните си места. Така биха могли да продължават да живеят в икономическо благоденствие, със сигурна работа и с убеждението, че Асоциацията ще постави извън закона всеки опит да се отнеме препитанието им. Те все още имали много пътни произшествия, но поне работата им била сигурна.

Така продължавал животът в Алопат. Поне за известно време. Процентът на пътните произшествия продължавал да бъде смъртоносно висок и все повече и повече жители на Алопат били ранени или убити. Мнозина били приковани на легло, неспособни да работят вследствие на травмите си.

След време населението се стопило. Някога процъфтяващият град Алопат в края на краищата почти се превърнал в град на сенките. Болницата затворила врати, Асоциацията била разпусната, а списанието за болестта на следите от гуми престанало да се издава. Няколкото останали жители най-накрая осъзнали, че нищо добро не е произлязло от болестта на следите от гуми, от тефлоновите покрития и от Асоциацията на обикновените шофьори. Никой не бил по-добре, тъй като всички пари на града били похарчени за болестта: тефлоновите покрития, автомобилните части и спешните служби. Никой не бил в по-добро здраве, по-щастлив или с по-дълъг живот. Заради болестта повечето хора всъщност били изгубили семействата си.

А отшелникът? Той продължавал да живее съвсем близо до града, в края на криволичещия черен път, където препитавал скромно - без коли, без пътища, без тефлонови покрития и без никаква асоциация. Той надживял гражданите на Алопат. Работел в градината, разхождал се дълго из гората, изработвал знаци „Стоп”, чакал да се появи следващото поколение и се надявал те да послушат налудничавата идея на един стар отшелник:

РЕШЕНИЕТО Е В ПРОФИЛАКТИКАТА, А НЕ ДА СЕ ЛЕКУВАТ СИПМТОМИТЕ!

Благодарности на Майк Адамс, здравния рейнджър, който е автор на тази алегория. Тя може да бъде намерена тук: www.naturalnews. com/008674, html.

Видео за тази алегория може да бъде видяно на уебсайта на д-р Мър-кола (виж www.mercola.com/townofallopath/index.htm).

Гпава 3

ПРЕСЛЕДВАНЕ И ОТХВЪРЛЯНЕ

Природолечението на раковите заболявания се забранява, а успешните терапевти се преследват. Неоспорим лидер в това начинание е САЩ.

Уолтър Паст

Това е факт, хора!

Това широко разпространено неприемане и атакуване на природната медицина наистина съществува в продължение на почти един век. Всеки, който оспорва това, или не обръща внимание на фактите, или преднамерено лъже. Историята е пълна с примери на оригинални мислители, които са презирани, подигравани, разорени или изпратени в затвора за това, че са дръзнали да не мислят според матрицата и че са проявили смелостта да застрашат положението и властта на медицинската мафия.

Даниъл Хейли е написал страхотната книга Политиката на лекуването: унищожаването и манипулирането на американската медицина. В нея недвусмислено показва, че правителствените агенции - включително Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Националният институт за онкологични заболявания и Федералната търговска комисия -системно са възпрепятствали ефективни методи за лечение на рака и продължават да го правят и до днес.

Г-н Хейли е бивш депутат от щата Ню Йорк. Той е прекарал целия си живот в изучаване на здравето и лечението на американския народ и е подходящият човек, който да разкаже историята за вредата, нанесена върху алтернативите в здравеопазването. Дванадесетте документирани случаи, които г-н Хейли описва, не са единствени. Обаче са специални, защото съществуват публични досиета, които показват едновременно ефикасността от лечението на рака и активното им премълчаване. Това затруднява пациентите да открият и използват тези възможности.

През изминалия век стотици загрижени, заинтересовани и съвестни лекари натуропати и билкари са третирани като престъпници и в кабинетите им са нахлували с картечници и бронирани жилетки за това, че са лекували хора от смъртоносни болести по неодобрени от деспотични правителствени организации начини. През цялото време тези агенции позират пред телевизионните камери с нелепата претенция, че служат на хората и защитават общото добруване.

Според покойния д-р Робърт Аткинс „Има много начини раковите заболявания да се лекуват, но всички те са безмилостно и системно стопи-рани с гестаповско усърдие от елита на онкоиндустрията. Този елит е не чак толкова „сенчестото” обединение на Американското дружество за борба с рака, водещите онкологични болници, Националният институт за онкологични заболявания и Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Сенчестата част е фактът, че тези уважавани институции са до голяма степен свързани с фармацевтичната индустрия, която печели невероятно много от вманиачеността на медицинската професия по химиотерапията“.

Вече споменах една книга, която горещо ви препоръчвам. Тя е от известния медицински историк Ханс Руеш „Голият крал на голямата медицинска измама”. В нея Руеш разкрива масовата корупция и измами в медицината, медиите, науката, правителството и индустрията. Руеш цитира д-р Дж. У. Ходж: „Медицинският монопол или медицинският тръст, смекчено наричан Американска медицинска асоциация, не е най-безчестният монопол, организиран някога, но е най-надменната, опасна и деспотична организация, която някога е успявала да управлява свободен народ в тази или в някоя друга епоха. Всички методи за лечение на болните чрез безопасни, прости и природни лекарства със сигурност ще бъдат атакувани и осъждани от арогантните лидери на лекарския тръст на Американската медицинска асоциация като „фалшификации, измами и шарлатанство”.

Историкът продължава: „Всеки специалист по изкуството на лекуването, който не се съюзява с хищния медицински тръст, е осъден като „опасен шарлатанин” и самозванец. Всеки санаториум, който се опитва да възстанови здравето на болните с природни средства, без да прибягва до скалпел, отровни лекарства или до причиняващите болести серуми, смъртоносни токсини или ваксини, веднага се атакува от тези медицински тирани и фанатици, жестоко се осъжда, клевети и преслсдва до последно”.

Медицинските аутсайдери с новаторски идеи за лечение на рака са злепоставяни, класифицирани като „знахари” или „шарлатани” и са преследвани, а методите им са обявявани за незаконни.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница