Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница6/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34

Защо? Медицинският монопол ни казва, че ни предпазва от алтернативните методи за лечение на рака, тъй като не е научно доказано, че действат успешно и че могат дори да попречат на по-ефективните съвременни методи да свършат работата си. По-ефективни съвременни методи за лечение на рака? Вие май се шегувате! Така ли наричат трипро-центния успех при лечението на рака с химиотерапия? Този аргумент би бил смехотворен, ако не беше толкова фрапантен на фона на милионите жертви на рака. Медицинският монопол не действа за здравето на хората. Защитава само своето собствено „златно теле”!

А какво точно означава лекарството да бъде е „научно доказан ефект” от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата? „Сникърс”, „Ту-инкис” (кексчета), „Капкейкс” (единични кексчета с украса), „Кока-ко-ла” и хиляди други храни боклуци са “одобрени” от тази Агенция, но ако предложите алтернативен метод за лечение на рака, вероятно ще стигнете до затвора. Смятате, че си измислям това? Четете нататък...

Хари Хокеи

Хари Хокеи е роден през 1901 г. През 1840 г. дядо му Джон Хокеи, консвъдец, имал жребец, болен от рак. Когато извеждали коня да пасе, Джон забелязал, че той хрупа предимно определен вид храстовидни и цъфтящи растения. В продължение на няколко месеца конят в края на краищата се излекувал от болестта. По-късно Джон разработва билков тоник, извлечен от тези „чудни растения”, и започва да лекува други болни коне. После предава билковата комбинация на своя син, бащата на Хари, който незабелязано започва да използва тоника, за да помага на хора, болни от рак.

Когато бил само на 10 години, Хари започва да помага на баща си в приготвянето на тоника за болни от рак в последен стадий. Имат огромен успех и в края на краищата, когато баща му умира, Хари продължава лечебната традиция на семейство Хокеи.

През 1924 г., когато е само на двадесет и три години, Хари открива Клиника за лечение на рак „Хокеи” в Далас. В продължение на повече от тридесет години той лекува (и излекува) много пациенти е рак, като използва тоника на Хокеи. Към 1950 г. клиниката за лечение на рак „Хокеи” в Далас е най-големият световен център за лечение на рак с филиали в седемнадесет щата. По онова време председател на Американската медицинска асоциация е Морис Фишбейн, който също е и редактор на списанието на Асоциацията. Фишбейн се опитва да откупи правата на тоника от Хокеи, но когато му е отказано, предприема лична вендета срещу него, използвайки списанието като авторитетно средство, за да го злепостави.

В продължение на няколко години Фишбейн публикува статии в списанието, според които тоникът на Хокеи не е нищо повече от безполезна бутилка с оцветена вода, направена от бурени от задния двор. И поради факта, че дава тези бурени на пациенти, болни от рак, Хокеи, който не е лекар, е арестуван повече от 200 пъти за практикуване на медицина без разрешително! Може би неговият най-голям противник е районният прокурор Ал Темпълтън, който нарежда да бъде арестуван над 100 пъти. Братът на Ал - Майк - заболява от рак, установен в последен стадий, и преминава през съвременното лечение с „великата тройка”. След като лекарите го изпращат вкъщи, за да умре, Майк посещава Клиниката за лечение на рак „Хокеи” и в края на краищата се излекува. Когато Ал научава за чудотворното възстановяване на своя брат от рак в последен стадий, напуска работата си и става официален защитник на Хокеи.

За нещастие това се случва през периода, когато конвенционалната терапия на рака, така наречената „велика тройка”, главно поради своята доходност за цялата онкоиндустрия има законен статут. Евтиният то-ник на Хокеи представлява истинска заплаха за приходите от „великата тройка”. Затова не е трудно да се отгатне какво се случва след това: проведена е мощна кампания за оклеветяване. Чрез своята подмолна мрежа от близки приятели и чрез серии от клеветнически статии онкоиндустрия успешно набеждава Хокеи като „най-лошия шарлатанин на века”. Обаче, ако Хокеи е шарлатанин, тогава едва ли е добър в това, тъй като шарлатаните са пълни с пари, а Клиниката за лечение на рак „Хокеи” винаги лекувала пациенти дори без финансови възможности.

Но медицинската мафия не се задоволява с клевети. Служителите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата буквално влизат с взлом в домовете на пациентите, заплашват ги, казват им, че са мамени от шарлатанин, и конфискуват лекарствата им.

През 1954 г. независим екип от десетима лекари от Съединените щати прави двудневна инспекция на Клиниката за лечение на рак „Хокеи”. Този екип щателно разглежда досиетата и провежда разговори е пациентите. След това публикува забележително изявление. Докторите обявяват, че клиниката „успешно лекува доказано патологични случаи на рак без използване на операции, лечение с радий или с рентгенови лъчи”. Разбира се, резултатите от това изследване са пренебрегнати от онкоиндустрията. През 1953 г. Докладът на Фитцджералд, който е упълномощен от комисия при Сената на Съединените щати, заключава, че организираната медицина е „направила конспирация, за да спре” терапията на Хокеи.

Заради клеветническа статия, публикувана от Фишбейн, Хокеи го осъжда за дискредитиране и клевета и спечелва делото. Фишбейн е принуден да подаде оставка от Американската медицинска асоциация. Но това е твърде малко и твърде късно. Името на Хокеи, заедно с неговия тоник, вече са компрометирани и никога няма да бъдат възстановени. Всички клиники на Хокеи в края на краищата са затворени. Клиниката

в Далас е затворена през 1960 г., а три юдини по-късно, за да избегне нарастващия натиск, Милдред Нелсън, медицинска сестра (дългогодишна глав-на медицинска сестра на Хокеи, чиято майка е излекувана от рак в последен стадий), премества управлението в Тихуана, Мексико. Хари Хокеи умира през 1974 г., но Биомедицинският център, както сега клиниката се нарича, продължава и до днес да лекува всички видове рак. Преди да умре, Нелсън назначава своята по-малка сестра Лиз Джонъс за ръководител на този център.



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-35.jpg

Хари Хокеи

Както споменах по-рано в книгата, бяхме планирали да заведем татко в тази клиника, но за нещастие той не се възстанови от операцията. Медицинските архиви на клиниката показват, че много пациенти (някои от тях в напреднал стадий на рак) получават подобрение и дори напълно се излекуват чрез билковата комбинация на Хокеи. Лично познавам няколко човека, излекувани чрез тази терапия, което е още един пример на успешен алтернативен метод за лечение, отхвърлен като „шарлатанство” от онкоиндустрията.

Роял Реймънд Райф

Роял Реймънд Райф е блестящ учен, роден през 1888 г. Той разработва технология, която широко се използва и днес в оптиката, електрониката, радиохимията и биохимията. През 20-те години на миналия век изобретява първия в света оптичен микроскоп. На 3 ноември 1929 г. в-к Сан Диего Юниън пуска статия на първа страница за неговия микроскоп. Последват я и други статии. През 1931 г. той обявява резултатите си пред лекарите и университетските медицински отдели. Известни лекари и изследователи пламенно одобряват работата му. Сред тях е д-р Милбанк Джонсън, президент на Южнокалифорнийския филиал на Американската медицинска асоциация и член на борда на директорите на болница „Пасадена”.

До 1933 г. Райф усъвършенства технологията и конструира проекцио-нен плазматичен ултрамикроскоп, който може да уголемява обектите 60 000 пъти повече от нормалната им големина. За разлика от електронните микроскопи, с които могат да се наблюдават само мъртви образци заради смъртоносните химически бои, използвани при тях, микроскопът на Райф дава възможност да се наблюдават живи организми чрез процеса, наречен „самооцветяване чрез флоуресценция”.

Както толкова много други важни открития в науката, принципът на действие на ултрамикроскопа на Райф е прост, но ефективен. Например, микроскопите никога не пресичат светлинните лъчи, тъй като според Райф дифракцията на светлината е причина за по-ниската резолюция, наблюдавана в стандартните изследователски микроскопи. Чрез своите усъвършенствани микроскопи Райф може да показва плеоморфизъм. Това означава, че отглеждането на един организъм в различен вид култура може да произведе съвършено различен организъм.

Райф може да наблюдава миниатюрни микроорганизми, живеещи в човешкия организъм, които според него причиняват рак. Той наблюдава поведението на различни микроби, когато ги атакува с всякакви съчетания на радио и звукови честоти. Скоро открива, че определени честоти, които нарича „смъртоносни честоти на вибрация”, унищожават плео-морфните микроби, активни при рака.

В началото на 1934 г. д-р Милбанк Джонсън, приятел и съмишленик на Райф, урежда официални клинични изпитания на новото оптично устройство на Райф. Медицинският екип включва най-известните лекари и патолози. Шестнадесет пациенти в последен стадий на рак от „Пасадена Каунти Хоспитъл” стават доброволци за лечение с уреда на Райф, който унищожава плеоморфните микроби вътре в раковите клетки. След три месеца всичките шестнадесет пациенти все още са живи. Лекарите са смаяни, че при четиринадесет от тях няма никакви признаци на рак и са обявени за клинично излекувани. Месец ио-късно другите двама пациенти също са обявени за излекувани. Всичките шестнадесет пациенти с рак в последен стадий са излекувани от Райф. Това е огромен успех! На следващата страница се намира статия (в оригинал от английски език) от изданието на Сан Диего Ивнинг Трибюн от 6 май 1938 г.

Намесва се медицинската мафия. Досещате ли се от кого по това време се оглавява Американската медицинска асоциация? Познахте, от скандалния Морис Фишбейн. Точно както при Хокеи, Фишбейн иска да участва в продажбата на това устройство. Затова прелага план, чрез който той (и Медицинската асоциация) ще даде на Райф своето официално благословение, а след това ще накара своите приятелчета от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата да одобрят устройството по бързата процедура. В замяна Фишбейн ще получи огромен дял от печалбата при продажбите. Райф отказва.

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-36.jpg

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-37.jpg


House Forces Vote on Wage-Hour Bill
http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-38.jpg

Подобно на ситуацията с Хари Хокеи, Фишбейн и неговите приятелчета се заемат да унищожат Райф. Лабораторията му е разрушена. Откраднати са снимки, филмови ленти и записки. Микроскопът му е откраднат, лабораторията му - изгорена, а някои от неговите сътрудници загиват при съмнителни обстоятелства. През 1940 г. двама лекари, които подкрепят Райф, внезапно са нападнати от федерални служители, които конфискуват и тяхно оборудване и записки. По-късно и двамата са намерени мъртви, като по общо мнение се били отровили.

Преминаваме бързо към 1944 г. Д-р Милбанк Джонсън урежда пресконференция, за да представи уреда на Райф при лечението на рак. Според някои слухове д-р Джоунс се е свързал с представители на Биг фарма, които имали за него специални финансови предложения, за да премълчи информацията за работата на Райф. В нощта преди пресконференцията д-р Джонсън неочаквано умира и всичките му записки са обявени за „изгубени” от служителите, занимаващи се е неговата собственост. Макар отначало да се смята, че това е нещастен случай, години ио-късно следователите ексхумират тялото на Джонсън и откриват отрова.

След това настъпва фаталният удар - полицията незаконно конфискува останалото от неговите петдесетгодишни наблюдения. За да довършат работата, медицинските списания отказват да публикуват каквото и да е за лечението на Райф. През 1971 г., на 83-годишна възраст, Райф умира от свръхдоза валиум и алкохол. За повече информация относно Роял Реймънд Райф ви препоръчвам да прочетете „Лекарството за рак, което подейства” от Бари Лайне.

Историята на Ралф Мое

(откъс от www.cancerdecisions.com)

„През 1974 г. започнах работа в „Мемориъл Слоун Кетъринг” - водеща световна болница за лечение на рак. Бях идеалист и нетърпелив учен, искрено горд от това, че съм част от „Слоун Кетьринг” и че участвам във войната срещу рака на Никсън. Работата за мен беше като осъществена мечта. Исках да бъда част от побеждаващия отбор, който в края щеше да унищожи рака.

За три години се издигнах до поста помощник-директор по обществените въпроси в болницата. По това време бях на 34 години и женен за жената на мечтите си. Имахме дъщеря и син, тогава на девет и седем години. Мечтаехме да си купим къща и да спестяваме за образованието на децата. Затова можете да си представите колко развълнувани бяхме, когато ме повишиха. Получих огромно увеличение на заплатата и възторжени отзиви от шефовете. Казаха ми, че част от привилегиите на работата включват намалена такса за образоването на децата в Нюйоркския университет. Няма нужда да казвам, че всички разчитахме на моето „светло бъдеще” в „Мемориъл Слоун Кетъринг”. Но скоро се случи нещо, което промени хода на живота ми завинаги.

Голяма част от работата ми като помощник-директор по обществените въпроси беше да пиша статии за медиите във връзка е новините за рака и да подготвям брошурата, издавана от болницата. Отговарях също на обажданията на пресата по същите въпроси.

Един ден интервюирах изтъкнат учен в болницата за статия, върху която работех. Оказа се, че ученият д-р Канемацу Сугиура постоянно получава положителни резултати при смаляването на туморите с помощта на натуралното вещество амигдалин (може да сте го чували като лаетрил). Развълнувано (и наивно!) казах за откритието на Сугиура на директора по обществените въпроси и на другите висши служители и им споделих плановете си да напиша статия по този въпрос. Тогава преживях най-големия шок в живота си.

Всички настояха да спра да работя по тази статия веднага и да забравя за нея. Защо? Казаха, че работата на д-р Сугиура е необоснована и напълно безсмислена. Но аз бях видял резултатите със собствените си очи. И знаех, че д-р Сугиура е истински учен и етичен човек. След това моите шефове ми наредиха заповед, която никога няма да забравя. Казаха ми да излъжа. Вместо историята, която бях планирал да напиша, ми наредиха да напиша статия и официално изявление за всички основни телевизионни програми, като в тях убедително трябваше да обявя, че всички наблюдения, свързани с амигдалина, нямат положителен резултат и че веществото не може да лекува рак. Протестирах и се опитах да ги убедя, но сякаш говорех на въздуха.

Никога няма да забравя как се чувствах този ден в метрото по пътя към вкъщи. Главата ми бучеше от смесицата от силни чувства: объркване, шок, разочарование, опасения за прехраната и бъдещето на моето семейство. Над всичко това изпитвах силна потребност да науча защо се прави това прикриване. След дълги разговори е моята съпруга и с родителите ми (които бяха шокирани, както можете да си представите) реших, докато мога, да отлагам писането на каквито и да е официални изявления за амигдалина, като междувременно предпазливо да разбера всичко. Всички в службата останаха доволни, че съм се отказал от статията, и се заехме е други по-малко спорни проекти.

Затова през следващите няколко месеца успях да проведа собствено разследване, за да отговоря на големия въпрос, който не ми даваше спокойствие: кои са хората, за които работя, и защо забраняват да се разгласяват положителните резултати от лечението на рака? Записките ми ставаха все по-обемисти, докато разкривах все повече и повече интересни и тревожни факти. Никога преди не се бях замислял за политическите и финансовите аспекти на болестта. Сега подреждах пъзела. Научих, че:

►    Хората от борда на директорите на „Слоун Кетъринг” са най-известните инвеститори от петролно-химическата и други замърсяващи околната среда индустрии. С други думи, болницата се ръководи от хора, които трупат богатство чрез инвестиции в най-токсичните и канцерогенни продукти на планетата.

►    Ръководните служители на най-големите фармацевтични компании, които произвеждат лекарства за лечение на рак, също са част от борда. Те имат очевиден корпоративен интерес химиотерапията да се рекламира и успехът на природолечението да се премълчава.

►    Председателят и президентът на „Бристъл Майърс Скуиб”, водещите световни производители на лекарства за химиотерапия, имат висок пост в борда на „Мемориъл Слоун Кетъринг”.

►    Седем от деветимата членове на Комисията по институцио-нална политика на болницата имаха връзки е фармацевтичната индустрия.

►    Самата болница инвестира в акции на същите лекарствени компании.

►    Директорите на най-големите тютюневи компании в САЩ “Филип Морис” и “Ар Джей Ар Набиско” заемат почетни места в борда.

►    Шестима от борда на директорите са част и от бордовете на „Ню Йорк Таймс”, „Си Би Ес”, „Уорнър Къмюникейшънс”, „Рий-дърс Дайджест” и други медийни гиганти.

Не е чудно, че печалбите от лекарствата за химиотерапия изчезват в облаците, а медиите възторжено рекламират всяко ново лекарство като „пробив” в справянето с рака. Пазех всичките си бележки в шкаф в кабинета си. Нямах представа какво ще правя с тях. Просто знаех, че трябва да стигна до дъното на всичко това заради себе си.

Междувременно общественият интерес към лаетрила не намаля. Много хора пресичаха границата и отиваха в мексикански клиники, за да си го набавят. Телефонът на моята секретарка прегряваше от обаждания на хора, които искаха да знаят какво мисли „Слоун Кетъринг” за неговата стойност. Още веднъж ми беше казано да разпространявам новината, че всички резултати от изследвания са отрицателни.

У дома събрах семейството си за дискусия. С тяхна подкрепа реших, че не мога да лъжа. През ноември 1977 г. участвах в пресконференция и „изплюх камъчето” за мълчанието на „Мемориъл Слоун Кетъринг” по отношение на положителните резултати от амигдалин. Чувствах, че сякаш скачам от най-високия трамплин за гмуркане, но нямах съмнения, че правя точно това, което трябва. На следващия ден бях уволнен заради това, че „не мога да извършвам основните си задължения”. Такова беше основанието на болницата за пред „Ню Йорк Таймс”. С други думи, бях уволнен, защото не успях съзнателно да излъжа американския народ.

Когато се опитах да прибера нещата си от офиса, открих, че папките ми са заключени е катинар. Двама въоръжени от болницата ме придружиха извън сградата. За щастие, имам умна жена, която през цялото време беше правила копия на моите записки и беше сложила пълен комплект от тях на сигурно място. Тези бележки са съдържанието на моята първа книга „Онкоиндустрията”, която все още се преиздава, актуализира се и е достъпна на книжния пазар. Онзи драматичен ден, когато се изправих на пресконференцията и казах истината, беше поставено началото на пътуване, което никой не може да предскаже. Включих се в приключение, което продължава и до днес - да помагам на болните от рак да разкрият истината за най-доброто лечение на тази болест.

Е, няколко години по-късно успяхме да си купим и къща. Получихме заем и децата ни отидоха в колеж, а съпругата ми започна работа. Но когато погледна назад, случилото ми се като на вътрешен човек от онкоиндустрията беше сред най-хубавите неща в живота ми. Моята ценностна система беше подложена на изпит. Трябваше да преосмисля кои са стойностните неща в живота ми. Точно заради това трудно преживяване в „Слоун Кетъринг” стрих истински значимата посока за моя професионален живот, вместо само да изкачвам стълбата на кариерата и по пътя да изгубя душата си.”

Още преследвания и забрани

Д-р Джонатан Райт бил високо уважаван специалист по хранене. Основният му „грях” бил, че рекламира природолечението без благословията на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. През лятото на 1992 г. Дъ Сивил Аболишънист публикува статия със заглавие „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата: американски гестаповски обвинител или гонител?”. В нея се разказвала историята му. На 6 май 1992 г., подобно на военно нашествие, клиниката на д-р Райт е нападната от над 20 въоръжени мъже. Те разбиват вратата е ритници, насочват оръжие към персонала и пациентите и конфискуват бизнес докладите, досиетата на пациентите, запасите и оборудването. „Гестаповските” агенти на Агенцията остават 14 часа в клиниката и претърсват всичко. До този момент д-р Райт дори не бил обвиняван в престъпление! Защо се наложило да разбиват вратата и да го заплашват е оръжията си? Ами полицейският представител Роб Барнет обяснява, че служителите „трябва да бъдат готови за най-лошото”. Д-р Райт обаче едва ли отговарял на описание на опасен престъпник.

Възпитаник на „Харвард” и Медицинския институт към Мичиган-ския университет, д-р Райт над десетилетие бил редактор на списание Профилактика. Но извършил непростим „грях” - не искал да предписва лекарства, за да лекува. По-скоро избрал да използва диетична и витаминна терапия. Интересно е да се отбележи, че един от любимите му методи за лечение на депресия бил използването на ел-триптофан6.

Но Агенцията за контрол върху храните и лекарствата обявила този вид лечение за незаконно. Любопитно е, че това се случило няколко месеца преди Агенцията да започне силна пропаганда за въвеждане на прозак като лекарство срещу депресия.

Контра насън



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-39.jpg

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

В средата на 90-те години на миналия век на моя приятел Джейсън Вейл е връчена смъртна присъда от лекарите. Казват му, че има рак в последен стадий. Чрез упорито търсене той разбира, че хората, които някога са боледували от рак, са открили целебни свойства в нещо толкова просто, като семките на ябълките и ядките на кайсиите. Оказва се, че те съдържат вещества, които убиват раковите клетки (витамин В|7). Джейсън се чувства по-добре, защото започва ежедневно да яде семки от ябълки. За кратко ракът на Джейсън буквално изчезва. Когато популяризират историята на Джейсън по националната телевизия, се оказва, че това шоу е с най-висок рейтинг в програмата. Затова решават да го повторят и следващата седмица. Реакцията на зрителите е толкова силна, че Джейсън е залят от хиляди телефонни обаждания от хора от цялата страна.

Оттогава Джейсън вдъхновява и помага на хиляди да лекуват своята болест с природни средства. С подходяща диета и с ежедневна употреба на ябълкови семки и кайсиеви ядки те един по един създават свои собствени истории на успех и, за щастие, всички са живи, за да ги разказват. През ноември 2001 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата принуждава Джейсън да подпише договор за съгласие да не разказва историята си. Въпреки факта, че не е нарушил нито един закон, Агенцията повдига обвинения срещу него за разпространяване на кайсиеви ядки.

На 18 юни 2004 г. Джейсън е осъден на шестдесет и три месеца затвор и три години наблюдение от Районния съд на САЩ в Източния район на Ню Йорк. След като прекарва почти четири години в затвора в началото на 2008 г. го освобождава! (За повече информация виж Приложение 4.)

Д-р Макс Герсон разработва успешен метод за лечение на болни от рак, като използва строг режим на хранене, пресни сокове и панкреатични ензими. Медицинската общност има изключителната възможност по подходящ начин да изследва алтернативните методи за лечение на рака. Комисия на Сената на САЩ предлага да се отпуснат значителни средства за изследване на неговото лечение, а сенаторите са впечатлени от неговите резултати.

Обаче Американската медицинска асоциация лобира толкова силно срещу изследването на алтернативните методи за лечение на рак, че предложението е почти осуетено. След това медицинската мафия използва своето влияние да намали успеха на Герсон и го определя като шарлатанин. Използвайки техниките на Едуин Бърнис и Адолф Хитлер, достатъчно гръмко и продължително говори, че Герсон е шарлатанин, независимо от факта, че чрез неговия метод пациенти в последен стадий на рак се възстановяват напълно.

Медицинската мафия и онкоиндустрията бързо възпират всеки новооткрит метод за алтернативно лечение и създават отрицателна обществена нагласа към всеки лекар, който открие успешно лечение - че е некомпетентен или че е шарлатанин. Това е стандартна процедура на действие, и то доста успешна. Дори има уебсайтове (като quackwatch), изградени точно за тази цел. Истината е, че лечението е много ефективно. Мнението на д-р Алберт Швайцер за д-р Герсон е: „Виждам в него гений, който живее сред нас”.

През 90-те години на 20-ти век Нийл Деул финансира изследване на метод за алтернативно лечение на рак. През 1998 г. министърът на правосъдието на Мериленд - Джоузеф Карън - го обвинява в разпространяване на лъжлива рекламна литература. Деул финансира „Т-Up Inc.”, която разпространява цезий и T-Up (концентрат на алое вера), за да се бори с рак и със СПИН. Няма нито едно оплакване от потребители, а само стотици свидетелства от болни, които потвърждават настъпилата промяна в живота им. Парадоксално е, че докато делото срещу Деул се разглежда в съда, Деул е диагностициран със сериозна форма на рак на простатата. Той уверено изпробва цезий и T-Up за собственото си лечение.

Разбира се, лекарите от медицинската мафия протестират и предсказват най-лошото, ако продължава да отказва лъче- и химиотерапията. Но състоянието му се подобрява в резултат от приемането на собствените му лекарства. Други терапии не са използвани. За жалост успешното лечение не е отразено в съдебната зала. Един съдия от Мериленд обявява Деул и „Т-Up Inc.” за виновни в нарушаване на законите за защита на потребителя. Решаващият въпрос за това, дали продуктите всъщност лекуват рака, не е засегнат в заключенията на съдията.

Джими Келър ръководи Клиника за алтернативно лечение на рак в Бейтън Руж, но е изгонен насила от страната в Тихуана, Мексико. Келър основава клиниката, след като използва природосъобразни средства, за да се излекува от смъртоносен рак. Заболяването му е лекувано без успех около две десетилетия по-рано от онколози, които ампутират ухото му и обезобразяват лицето му. Както е обичайно да се случи при конвенционалното лечение с „великата тройка”, ракът на Келър се появява отново, но по-агресивен отпреди. Джими изследва природни лечебни средства, излекува се и започва да помага и на други. Мисли, че в Мексико се намира в безопасност от медицинската мафия. Но греши.

През март 1991 г. Келър е похитен от четирима ,ловци на глави”, работещи за Министерството на правосъдието на САЩ, по заповед на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Принуждават го да пресече американската граница. Там го арестуват от ФБР по дванадесет причини за телефонна измама. Какво е неговото престъпление? Келър се обаждал по телефона, за да представя клиниката си в Мексико. След незаконното му отвличане от мексиканска земя, без екстрадиция, Келър е пратен в затвора в Тексас. Не е за вярване, че за гаранция му е определена сумата от пет милиона долара. По-късно е осъден и изпратен в затвора за две години. Случаят на Келър е част от тенденция на правителството на Съединените щати да депортира набедени хора в чужбина при абсолютно нарушаване на международните закони.

Д-р Джоу ди Стефано (специалист по хранене) и д-р Даниъл Майер (остеопат*) притежават две клиники във Флорида, в които предлагат на онкоболните продукта, наречен „Албарин” - екстракт от алое вера. Албарин е разработен от д-р Иван Данхоф, пенсиониран професор по




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница