Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница8/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   34

ICD-9 - международни кодове за класификация на болестите. - Бел. пр. ,

Тъжната истина е, че много хора, които умират от рак, в действителност умират от лечението дълго преди да умрат от болестта. Казано по-друг начин, лечението убива болния преди да го убие болестта.

Всъщност лекарството за химиотерапия 5FU понякога се нарича от лекарите „5 стъпки под земята” (5 Feet Under) заради неговите смъртоносни странични ефекти. За повечето възрастни пациенти типичният сценарий, развиващ се в най-добрия случай, е че „великата тройка” им продава малко време. Сценарият в най-лошия случай е, че ще умрете от лечението, а не от болестта.

КоишрА с-ъ/1

http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-41.jpg

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

Факт: Лекарствата и химиотерапия са фаталхо вредни за сърцето, чермия дроб и бъбреците.

Не аз казвам това. Ето какво твърди д-р Алън Левин по тази тема: „В нашата страна повечето болни от рак умират след проведена химиотерапия. Химиотерапията не се справя с рака на гърдата, на дебелото черво или на белия дроб. Този факт е документиран от повече от десетилетие, обаче лекарите все още използват химиотерапията за лечение на тези тумори”. Точно така, за „великата тройка” е доказано, че в много случаи скъсява живота. В книгата си „Темата за рака: когато убийството трябва да спре” Дик Ричърдс цитира направени аутопсии, доказали, че пациентите от рак всъщност умират от съвременното лечение, преди туморът да има възможността да ги убие. Помислете върху това. Химиотерапията винаги се провежда с токсични отровни химикали, нали? Затова винаги има фина граница между прилагането на „терапевтичната доза” и отравянето на болния. Много лекари са престъпвали тази граница. В своята книга „Когато лекуването се превръща в престъпление” Кени Осубел отбелязва, че при някакво изпитване на лекарство за химиотерапия при левкемия огромен брой от пациентите (42 процента) починали от токсичността му!

Важно е да се отбележи, че лекарствата за химиотерапия първона-чално са получени при експерименти с азотно-горчичен газ по време на Първата и Втората световни войни. Било забелязано, че излагането на горчичен газ (иприт) унищожава бързо разрастващи се тъкани. Затова предположили, че тези отрови могат да убият раковата тъкан, тъй като ракът се развива бързо. Е, оказали се прави. Излагането на тези газове наистина убива раковата тъкан. Не се заблуждавайте, химиотерапията и лъчетерапията наистина намаляват големината на повечето тумори и убиват раковите клетки. Но дали това е равносилно на излекуване? Съществува ли пряка връзка между тях? Отговорът е „не”. Според д-р Ралф Мое, „Ако можете да намалите тумора с 50 или повече процента за 28 дни, значи от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата можете да получите адмирации, че притежавате ефикасно лекарство. Това се нарича „процент на реакция”, вие сте реагирали положително. Но когато се опитвате да разберете дали има удължаване на живота след предприемането на това лечение, ще откриете всякакви фокуси. Няма доказателство, че химиотерапията в мнозинството от случаите наистина удължава живота. Това е ГОЛЯМАТА ЛЪЖА за химиотерапията - че се прави връзка между смаляването на тумора и удължаването на живота на пациента”.

Ето фактите. През 1942 г. медицинският център „Мемориъл Слоун Кетъринг” безшумно започва да лекува рак на 1ърдата с производни на горчичния газ. Никой не е излекуван.Около 1943 г. изпитанията на химиотерапията се провеждат също и в Йейл, където са лекувани 160 пациенти. Отноео никой не е излеку ван. Но тъй като химиотерапията наистина смалява туморите, изследователите толкова се въодушевяват, че обявяват изпитанията на химиотерапията за успешни. Предполагам, че трябва да определим какво точно означава успех, нали? В смело писмо до д-р Франк Роше, негов шеф, д-р Дийн Бърк осъжда политиката на Института за одобряване на лекарствата за химиотерапия, когато всеки знаел, че причиняват рак. Той твърди: „Иронично е, че буквално всички химиотерапевтични агенти против рак, одобрени от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата за употреба или за тестване върху хора с рак, са: много или до различна степен токсични за прилаганите дози; определено потискат имунната система, тоест унищожават естествения имунитет на пациента към различни болести, включително и към рака; и обикновено са канцерогенни. Тези добре установени факти са докладвани в много публикации от Националния институт за онкологични заболявания, както и навсякъде в САЩ и по света” (Писмо на Франк Роше. Лични документи. 20 април 1973 г.).

В своята книга „Да поставим химиотерапията под въпрос” д-р Ралф Мое пише: „Установено е, че количеството токсични химични вещества, нужно, за да се унищожи всяка ракова клетка, убива пациента много преди да унищожи тумора. Спомних си историята на прочут химиоте-рапевт от „Слоун Кетъринг”, който, когато открил, че има напреднала форма на рак, казал на колегите си: „Правете всичко, каквото искате, но не и химиотерапия”. Било общоизвестна тайна, че служител от „Слоун Кетъринг” изпратил майка си в Германия, за да й се приложи алтернативен метод за лечение. Вероятно най-зловещата истина за химиотерапията е, че много от лекарствата сами по себе си са канцерогени. За обикновения читател това може да изглежда възмутително - че самите лекарства, които се борят с рака, причиняват рак. Обаче това е неоспорим факт”.

Според д-р Джон Дайъмънд „Изследване на повече от 10 000 пациенти ясно показва, че предполагаемите положителни резултати на химиотерапията при лимфом на Ходжкин всъщност са лъжа. Пациентите, преминаващи през химиотерапия, са 14 пъти по-склонни да получат рак на костите, ставите и меките тъкани, отколкото пациентите, които не са подложени на такива” (Списание на Националния институт за онкологични заболявания. Бр. 87, 2010). Изданието на Ню Инглънд Джърнъл ъф Медисин от 21 март 1996 г. докладва, че „при децата, които успешно се лекуват от лимфом на Ходжкин, вероятността да развият вторични злокачествени тумори е 18 пъти по-голяма. Момичетата се изправят пред 35 процента вероятност да развият рак на гърдата, докато навършат 40 години. Това е 75 пъти повече от очакваното. Рискът от левкемия се увеличава забележимо четири години след края на успешното лечение и достига върха си след 14 години. Но рискът от развиване на твърди тумори остава висок и доближава 30 процента на 30-годишна възраст”.

Познавате ли някой онколог? Смятате ли, че ще се подложи на химиотерапия, ако му открият рак? Медицинският центьр „Макгил” в Монреал, един от най-големите и реномирани центрове в света за лечение на рак, анкетира 64 онколози, за да разбере как биха реагирали на диагнозата рак. Резултатите ще ви смаят. Седнали ли сте? Петдесет и осем (58) от тях заявяват, че химиотерапията е неприемлива за тях и за близките им поради факта, че лекарствата не действат и са токсични за организма (Дей, Ф. Ракът: да научим истината защо все още умираме). Това означава, че 91 процента от онколозите НЕ биха предприели химиотерапия! Мислите ли, че знаят нещо, което ние не знаем?

В приложението към второто издание на своята книга „Преследването и съдебният процес на Гастон Несънс” Кристофър Бърд описва своите лични срещи с няколко лекари, които били изцяло наясно, че лекуват пациенти с неефикасни методи. „Тринадесет ог лекарите, които ми се обадиха, бяха нетърпеливи да узнаят как биха могли да получат достъп до лечение, подобно на откритото от Гастон Несънс. Питаха за себе си, за своите съпруги или роднини, за да лекуват сериозните случаи на рак, от които са засегнати. При всеки случай им задавах въпрос: ,Докторе, как става така, че не съветвате нито себе си, нито близките си да преминат по същия маршрут, който толкова дълго време препоръчвате на своите пациенти: химиотерапия, лъчетерапия или подобните на тях?” И всеки път, макар и формулиран по различен начин, получавах един и същи отговор: „Защото знам, че не действа!”Когато чувах този отговор, понякога късно вечерта се питах дали не живея в полудял свят” (виж www.hbci.com/~wenonah/new/naessens.htm)

Ракът е болест, която винаги възниква след увреждане на имунната система. Известно е, че химиотерапията разрушава имунната система. В това се състои главоблъсканицата: как можеш да излекуваш болест, която възниква след имунен срив, с лекарство, което още повече уврежда имунната система? Помислете, няма резон в това!

Коитрд /мисъл яХи/тютерлпиен обир"



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-42.jpg

Благодарности на Майк Адамс и www. NaturalNews.com за карикатурата

През 80-те години на миналия век немският епидемиолог д-р Улрих Ейбъл прави задълбочен анализ на всяко голямо изследване и клинич-но изпитание на химиотерапията. За да е сигурен, че няма да пропусне нито една подробност, той се свързва с над 350 медицински центъра по целия свят с молба да го снабдят с всяка своя публикация по темата за рака. До момента, в който публикува своя доклад, вероятно той е знаел за химиотерапията повече от всеки човек на света. Резултатите са поразителни! В своя доклад, публикуван вЛансет през август 1991 г., д-р Ейбъл заявява: „Успехът” на повечето химиотерапии е ужасяващ. Няма научни доказателства, че химиотерапията удължава живота на пациентите, страдащи от най-разпространения органичен рак. Темата за химиотерапията при злокачествените образувания в напреднал стадий, без възможност пациентът да бъде опериран - а това са 80 процента от всички случаи на рак - е научна пустиня”. Разбира се, медицинската мафия веднага атакува репутацията на д-р Ейбъл, тъй като не може да атакува анализа на фактите. Това е стандартна процедура. Не е изненадващо, че нито една сериозна медия не споменава за сериозния анализ: той сякаш е напълно погребан.

Д-р Гелн Уорнър, който почина през 2000 г., беше един от най-високо квалифицираните онколози в Съединените щати. Той използва алтернативни методи за лечение на рака с голям успех. За медицинската практика в своята страна той казва: „Имаме многомилиардна индустрия, която убива хората в името на финансови интереси. Представата на учените за успешна терапия е да видят дали две дози от дадена отрова са по-добри от три дози от нея”. Д-р Алън К. Никсън, бивш президент на Американското химическо общество, твърди: „Като химик, подготвен да работи с данни, за мен е непонятно как лекарите могат да пренебрегват ясните доказателства, че химиотерапията причинява много, много повече вреда, отколкото полза”. Д-р Чарлс Мате, френски онколог, твърди: „Ако се разболея от рак, никога не бих отишъл в център за съвременно лечение. Само онкоболните, които живеят далеч от такива центрове, имат шанс да оцелеят”.

Въпреки това ден след ден, година след година онкоиндустрията продължава да влива токсични химикали на болните от рак. А пациентите позволяват да им се прави това. Дори стават доброволци за нови изследвания просто защото някой с диплома от медицински университет им казва, че това е тяхната „единствена възможност”. Тези опити струват много пари, а пациентите с радост си плащат, за да ги тровят. Жалко е, че някои хора харчат шестцифрени суми на година за химиотерапия, защото техният „лекар им е казал да направят това”.

Не се изненадах, като научих за резултатите от наскоро проведени изследвания. Те показват, че фармацевтите, приготвящи химиотерапията, са застрашени от „вторична химиотерапия”. Според изданието на Сиатъл Тайшс от 10 юли 2010 г. „Датски епидемиолози използват данни от регистри на болни от рак от 40-те до 80-те години на миналия век, за да докладват за значително увеличения риск от левкемия сред медицинските сестри от онкологията, а по-късно и сред лекарите. Миналата година датско изследване на повече от 92 000 медицински сестри установява повишен риск от здравословни проблеми, свързани с млечните жлези, щитовидната жлеза, нервната система и мозъка. Току-що приключило изследване от Центъра за превенция и контрол над заболяванията, продължило десет години и събрало най-много данни, потвърждава, че химиотерапията продължава да заразява работната среда, където се използва, а в някои случаи се откриват следи от нея в урината на работещите с нея”. Казват, че живеещите в стъклени къщи никога не трябва да хвърлят камъни. Може да се каже също, че фармацевти, които се занимават с химически отрови, не трябва да се изненадват, ако един ден открият, че с нея убиват и себе си.

По думите на Майк Адамс „Лекуването на рака с химиотерапия е като да лекуваш алкохолизма с водка. Това е като да лекуваш сърдечносъдови болести със сирене или диабет - с царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза. Ракът не може да бъде излекуван с това, което го причинява. Не позволявайте на никой онколог да ви убеди със заплахи, че е необходимо да проведете лечение с химиотерапия! Докторите добре се справят с това. Затова следващия път, когато настояват, че трябва да започнете химиотерапия, помолете първо ге да вземат няколко дози от конкретното лекарство. Ако вашият онколог не е склонен да вземе от лекарствата за химиотерапия пред вас, за да докаже, че са безопасни, защо вие трябва да се съгласявате да ви ги вливат?” (виж www. naturalnews.com/02919 l_secondhand_chemotherapy_cancer.html).

Манипулиране на данните

Лъжат ли медиите, когато казват, че печелим войната срещу рака? С една дума „да”, но само защото онкоиндустрията лъже медиите. Лъжа е, че поради напредъка на химиотерапията хората живеят по-дълго. Този мит е увековечен чрез манипулиране на данните и резултатите от наблюденията.

Д-р Джон Бейлър, който прекарва 20 години в екипа на Националния институт за онкологични заболявания и е редактор на неговото списание, хвърля малко светлина по тази тема: „Статистиката на Американското дружество за борба с рака за петгодишното оцеляване след първото диагностициране на болестта е заблуждаваща. Отчитат се заболявания, които не са уточнени като рак, и тъй като днес болестта може да се диагностицира в по-ранен стадий, пациентите, изглежда, живеят по-дълго. Всичките изследвания през последните 20 години се оказват пълен провал. От рак умират хора над 30-годишна възраст както никога досега. Все повече жени с леки форми на рак или с доброкачествени тумори се включват в статистиките и в докладите се зачисляват като „излекувани”. Когато посочват броя на оцелелите и твърдят, че печелят войната срещу рака, правителствените служители използват статистиката некоректно” (виж www.ghchealth.com/chemotherapy-quotes.html).

Ето как в своята книга „Свят без рак” Г. Едуард Грифин изразява това: ,,Ясно е, че Американското дружество за борба с рака - или поне някой високостоящ в неговата йерархия - се опитва да измами американския народ по онзи стар начин. Истината за същността на нещата - въпреки статистиките на Дружеството за борба с рака - е следната: конвенционалната медицина не разполага с доказани ефикасни лекарства за рака. Това, което всъщност притежава, е напълно незадоволително, като се има предвид престижа, на който се осланя, парите, които събира, и снобското презрение, което хвърля върху онези, които не искат да я подкрепят”.

Онкоиндустрията използва пълен арсенал от снобизъм, фанатизъм, заплахи и манипулации, за да държи болните от рак в неведение относно истината за токсичността на „великата тройка” и нетоксичните алтернативни методи за лечение. Както се казва в старата поговорка: „Спорът се печели от този, който определя условията”.

Ето как онкоиндустрията манипулира данните и по свой начин тълкува понятията (тоест лъже) за ефекта от лечението с „великата тройка”:

►    Онкоиндустрията е формулирала понятието „излекуван” да се отнася за болен от рак, оцелял повече от пет години след датата на установяване на диагнозата. Това не означава „излекуван”, нито „освободен от болестта”. С напредъка в диагностицирането днес чрез сложни лабораторни тестове и образна диагностика туморът може да се открие месеци, дори години по-рано, отколкото е било възможно преди. В резултат на това пациентите сега живеят по-дълго от момента на поставяне на диагнозата, тъй като това се е случило по-рано. Обаче, ако слсд този период отново развие същия вид рак или ако е обезобразен от болестта, или дори ако в резултат на лечението падне мъртъв два дни след края на периода, пациентът въпреки всичко ще се смята за излекуван.

►    Обикновено онкоиндустрията изключва и включва определени групи от хора, за да може статистиката да изглежда по-надеждна за „великата тройка”. Точно така. Тя избира извадката. Например пациентите с рак на белите дробове обикновено се изключват от статистиката въпреки факта, че ракът на белите дробове е водеща причина за смърт. А други видове, като рак на кожата (не ме-ланом), винаги се включват в извадките за статистиката, тъй като

99 процента от пациентите живеят повече от пет години. Така процентът на “излекуваните” се увеличава. Подозрително, а?

►    Онкоиндустрията обикновено изключва от извадката пациентпочинал по време на лечение с „великата тройка”. Какво означава това? Ако има десетима пациента, подложени на лечение с химиотерапия, която ще продължи шестдесет дни, и деветима от тях починат преди шестдесетия ден, а само един оцелее до края на лечението, тогава деветимата се изключват от терапията и за лечението се казва, че има сто процента успех!

►    Друг трик на онкоиндустрията е да се пренебрегва броят на хората, които умират от ефекта на „великата тройка”. С други думи, нека да кажем, че някой е избрал лечение с химиотерапия и в резултат на слабата си имунна система се разболява от пневмония и умира. Е, знаете ли, че неговата смърт вероятно няма да се приема за причинена от рака? Точно това се случи с майка ми. „Лечението” й доведе до масивен мозъчен инсулт. И в смъртния й акт е записано точно това. Затова в изкривената действителност на онкоиндустрията лечението на болестта на майка ми е успешно, въпреки че сега тя е мъртва. Колко подло е това!

►    Според онкоиндустрията, ако химиотерапевтичното средство намалява размера на тумора, би трябвало да се приема за успешно. Но какво означава успешен? Означава ли това, че пациентът ще живее по-дълго? Не. Има достатъчно документирани доказателства, че смаляването на тумора няма нищо общо с продължителността на живота.

Паническо отношение към туморите

Онкоиндустрията се вглежда в тумора. Повечето онколози са толкова вманиачени в опитите си да намаляват размера му, че напълно пропускат целта. Химиотерапията наистина смалява туморите. Това е вярно. Обаче въпреки факта, че онколозите успяват да смалят туморите, често пациентът умира. Защо? Причината е в това, че размерът на тумора няма нищо общо с лекуването на рака. Туморът е като контролен сигнал в организма, както има такива сигнали в автомобила. Сигналът светва само след като е възникнал проблем. Но самата светлина не е проблем. В такъв случай индикаторът ли се премахва, или се прави опит да се разреши скритият проблем? Туморът е само знак, че нещо ужасно се е разстроило в организма. Той е само върхът на айсберга.

Според Уебстър Кер „конвенционалната медицина с нейния фокус върху високо доходния тумор учи хората да вярват, че туморът е самият рак. Виждал съм уебсайтове, според които туморите са изградени изключително от ракови клетки. Това са глупости, измислени от съвременната медицина. Туморът не може да бъде изграден предимно и само от ракови клетки, както една къща не може да бъде изградена изключително от нерафиниран петрол. Раковите клетки не могат да образуват тъкани. Няма начин туморът да бъде изграден изключително от ракуви клетки. Раковите клетки живеят вътре в тъканта на тумора. Ето защЬ се извършват биопсии. Затова, ако убиете раковите клетки, туморът няма да е нещо повече от безвредно парче тъкан! При алтернативните методи за лечение на рака се обръща малко - ако не и никакво - внимание на размера на тумора. Ако туморът се разрасне малко, това също не е особено важно. Важни са само раковите клетки вътре в тъканта на тумора, не самата тъкан. Но дори и раковите клетки в тъканта на тумора не застрашават живота на пациента. РАЗПРОСТРАНЯВАНЕТО на рака е това, което убива пациентите. Никой в съвременната медицина не се занимава с разпространяването на рака”.

В своята книга „Жив и здрав” д-р Бинцел твърди, че при първичния рак (само с няколко изключения) туморът нито заплашва здравето на болния, нито застрашава живота му. Риск за здравето и живота на болния е разпространяването на рака в останалите органи и системи. В съвременната хирургична намеса нищо не предотвратява разпространяването на рака. Нищо - нито химиотерапията, нито лъчетерапията - не предотвратяват разпространяването на рака. Откъде знаем това ли? Само погледнете статистиките. Времето, през което днес болният от рак остава жив, не е по-различно от това преди половин век. Единственият напредък за последните 50 години са подобрените средства туморите да се унищожават с помощта на химиотерапия и лъчетерапия. Какво означава всичко това? Че се лекува не това, което трябва! Като се съсредоточават само върху тумора, а не върху истинската причина за рака - тоест слабата имунна система - преобладаващите методи за терапия оставят ,лисицата в курника”, а тя със сигурност ще нападне отново!

Според д-р Филип Бинцел „В днешното общество проблемът с много (не всички) лекари и онколози е, че са се научили да се вглеждат в тумора. Когато открие тумор, единственото нещо, което лекарят обсъжда с пациента, е какво възнамерява да прави с тумора. Никой не пита как се чувства пациентът. Виждал съм пациенти, които преминават през лъчетерапия или химиотерапия. Туморът се смалява, но здравето на пациента се влошава. Едва при аутопсията се констатира: „Не е ли странно: ту-

морът е изчезнал!”. Да, но е изчезнал заедно е пациента. Колко милиони пъти ще трябва да повтаряме един и същи сценарий, преди да осъзнаем, че лекуваме не това, което трябва?”.

Гори ли къщата ви

Представете си, че имате уютна и удобна къща за 300 000 долара в провинцията близо до малък град. Докато отивате до магазина, домът ви се подпалва. Връщате се и виждате как две от стаите са в пламъци. Огънят се разпространява. Веднага се обаждате на пожарната. Двадесет минути по-късно се появяват три пожарни автомобила. Пожарникарите от първия камион са облечени в специални огнеупорни костюми и разполагат с подходящи инструменти. Втурват се в къщата и започват да секат частите от нея, които вече горят. Секат яростно. Когато са изсекли около 10 процента от къщата, която вече гори, спират и се прибират в колата.

Забелязвате, че никой не е направил нищо, за да се спре разпространяването на огъня. Това, което е изсечено, не е сигурно дали е горяло, но със сигурност не е спряло бушуващия огън. Наблюдавате как огне-борците от другия пожарен автомобил теглят противопожарен маркуч и започват да пръскат прах върху огъня. Не смятате, че с това огънят ще се потуши. Но забелязвате, че макар да е безполезен, прахът в същото време силно уврежда незасегнатите от огъня стаи и мебели.

Вече сте напълно объркани. Питате пожарникарите какъв е този прах. В отговор огнеборците ви обясняват, че това е много токсична киселина, която може да спре огъня, но не могат да пръскат много от него върху огъня, защото, ако го направят, от киселината цялата къща ще се превърне в купчина отломки. Затова всичко, което могат да направят, е да намалят разпространяването на огъня, но не могат да го спрат. Вече още по-объркани ги питате защо не гасят пожара с вода. Оправданието е, че използването на вода при пожар са „бабини деветини”. Водата не е ефективна. Твърдят, че правителственият регулатор на Агенцията по развитие на пожарите* е изследвала водата и я е обявила за „недоказан” метод за потушаване на пожар.

Замисляте се дали няма сериозна връзка между Агенцията по развитие на пожарите и някоя химическа компания. Докато говорите с огнеборците от втората пожарна кола, петима мъже изскачат от третата пожарна. Питат ви къде точно се намира диванът. Посочвате долу-горе мястото му във всекидневната, която вече гори. Всеки от тях незабавно изважда пушка с патрони, калибър 30-06, и започва да стреля към дивана от мястото, където стоите - точно до пожарния автомобил. Вие им из-крещявате и ги питате какво правят. Те отговарят, че по време на пожар в къща е лошо да има диван. Затова се опитват да го разкъсат на парчета, като стрелят в него. Коментират, че според тях това е редно. Започвате да спорите с тях, защото дори диванът по някакъв начин да помага за разпространяването на огъня, като го обстрелват, правят дупки в предната и задната част на къщата. Представяте ли си, опитват се да разкъсат дивана с куршуми, като се прицелват в него от двора директно през стената!

Макар че разпространяването на огъня намалява от токсичните киселини, след два часа вече нямате къща. Пожарникарите са твърде горди, че са забавили огъня. Казват ви, че къщата ви е оцеляла още един час заради свършената от тях работа. Пляскат с ръце одобрително, влизат в колите си и си тръгват.

От огъня, киселината и обстрела къщата ви се е превърнала в отломки. Изсичането на дървото, което вече е изгоряло, не е имало абсолютно никакъв ефект върху спирането на пожара. Всъщност нищо от направеното не е спряло разпространението на огъня, а само го е забавило. Поразени сте от гледката. Питате се защо журналистите ги няма с техните провокиращи въпроси. След това си спомняте колко много са рекламирани химическите компании в медиите и осъзнавате защо журналистите стоят безучастно.

Седмица по-късно, докато минавате покрай пожарната сграда, забелязвате, че всички коли на паркинга са много скъпи. Месец по-късно разбирате защо колите са скъпи. Изпратили са ви сметката за услугата:

100 000 долара. Отбелязано е, че застрахователната компания ще плати по-голямата част от сметката. Смаяни сте, докато преглеждате застрахователната полица на къщата си. И разбирате, че застрахователната компания няма да изплати застрахователната сума, ако пожарната използва вода.

Гори ли къщата ви е от Уебстър Кер и блестящо илюстрира пълната неадекватност на „великата тройка”. Разбира се, първият пожарен автомобил представлява операцията, вторият - химиотерапията, а третият

- лъчетерапията. Режи, трови и гори.

Въпреки факта, че конвенционалното лечение на рака - така наречената „велика тройка” - е токсично, потиска имунната система и е канцерогенно, онколозите продължават да го предпочитат и предписват. Защо? Помислете за финансовата страна на нещата. „Великата тройка” е основа на бизнес за милиарди. Тъжно е, че ако някой е болен от рак и избере „великата тройка”, шансовете му за живот показват, че ще умре от токсичността на лечението си, преди да дойде време да умре от болестта. Парадоксално е, но е факт!

Историята на Кейти Уернек

През януари 2005 г. Кейти Уернек е диагностицирана с лимфом на Ходжкин (рак на лимфните възли). Тогава е само на 12 години. Родителите й я водят в спешното отделение с предположението, че има пневмония, но се оказва, че е много по-лошо. Лекарите ги убеждават, че Кейти има нужда от химиотерапия, и те се съгласяват. Обаче препоръчват и лъчетерапия. Тогава семейство Уернек не се съгласява. Цитират Кейти, която казва: „Нямам нужда от облъчване. А никой не ме пита какво искам. Това си е моето тяло!”.

В опит да накарат семейство Уернек да подложи Кейти на съвременна терапия, през 2005 г. гражданското „правителствено Гестапо” (Службата за закрила на детето) я отнема от родителите й. Това става след получена информация, че Кейти и майка й се крият в семейно ранчо, за да избегнат лъчетерапията, която според лекарите й е нужна, за да оцелее. Властите незабавно поставят Кейти под попечителство и арестуват майка й по обвинение, че пречи на детското попечителство. Точно така, правителството на Тексас отвлича дете от семейството му, за да го отрови. А след това арестува майка му за това, че се опитва да попречи детето й да бъде отровено.

За да излезе от затвора, майката трябва да плати 50 000 долара гаранция. Представете си само: плащаш 50 000 долара, защото искаш да се грижиш за собственото си дете! Това е абсурд! Чувал съм за убийци, пуснати под гаранция за по-малко от 50 000 долара! Освен че отвлича дъщеря й, Службата за закрила на детето изпраща тримата й синове в приемно семейство. Адвокатите на Отдела за семейството и Центъра за превенция и контрол над заболяванията на Тексас твърдят в съда, че Уернек не „се грижат за здравето на детето”, гьй като отказват лъчетерапия. Очевидно тези адвокати са невежи и не осъзнават иронията в това свое изказване. В края на 2005 г. съдия от Тексас постановява да бъде позволено на семейство Уернек да изведат Кейти извън щата, за да се консултират с лекари за алтернативен метод за лечение, но не и преди да й влеят още пет дни химиоотрова.

В края на краищата Кейти е освободена и се връща при семейството си. За щастие, химиотерапията не я убива и тя оцелява въпреки ужасно-то си лечение. Тази история е върховен пример за това, как медицинската мафия действа безскрупулно и без никакъв контрол.

Ако смятате, че живеем в свободно общество, помислете отново. Точно сега, под прякото ръководство на зле съветващи специалисти по онкологични заболявания, всеки съдия би могъл да заповяда на Службата за закрила на детето да отвлече собствените ви деца от вашия дом, да ги затвори в болница и да влива в тях химически отрови! Според Майк

Адамс „Това изобщо не е здравеопазване, хора. Това е система за контрол! Как се контролират хората? Като ги упояват от люлката до гроба. Държат ги в умствено затъмнение. Омайват ги с телевизионни репортажи. Разоряват ги с плащане на сметки за медицински услуги. И ако не отстъпят, ги арестуват като престъпници. Тероризират семействата им, за да им е за урок.

Наричам това финансиран от държавата медицински тероризъм. В този случай щатът е Тексас. Смятам, че в едно справедливо и гражданско общество служителите от Службата за закрила на детето би трябвало да бъдат арестувани и обвинени в отвличане, а онколозите, взели участие в тази медицинска конспирация, щяха да бъдат съдени в международен съд за престъпления срещу човечеството. Не е ли престъпление да инжектираш едно дете със смъртоносни химикали против собствената му воля и против волята на родителите му? Ако напълня спринцовка със същите химикали, използвани за лекуването на това дете, и ви ги инжектирам без ваше съгласие, щях да бъда обвинен за преднамерено убийство, и то с основание” (виж www.naturalnews.com/016387.html).



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница