Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница9/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   34

на на религията

Свободата на словото
http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-43.jpg

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурите

ЧАСТ2


Основи на биологията, нетоксично лечение често срещани видове рак и кахексия

Глава 5

КУРС ПО ОСНОВИ НА БИОЛОГИЯТА И КАНЦЕРОЛОГИЯ

Не ракът кара клетките да стават анаеробни. По-скоро стабилизираното анаеробно дишане е единствената причина нормалните клетки, зависещи от аеробно дишане, да станат ракови.

Д-р Дейвид Грег

Клетъчна биология

Преди да потърсим причините за рака е важно да схванем някои основни идеи от биологията, както и да дадем определение на термините, които ще бъдат използвани в останалата част от книгата.

Бог е създал човешкия организъм по чуден начин. Сърцето изпомпва кръв през артериите, вените и капилярите до всяка клетка. Представете си, че организмът е държава, а клетките са нейни граждани. За да бъде силна тази страна, нейните граждани трябва да имат различни професии, както и подходящи инструменти, за да работят. Освен това трябва да се хранят с питателна храна, за да бъдат здрави, да имат добре развита транспортна система, качествени комуникационни технологии, действаща система за изхвърляне на боклука, безопасно място за отдих и защита от вредни влияния. Целта е на клетките да бъдат осигурени всички тези изисквания.

Клетките имат различни форми и размери, различни способности и ангажименти. Но всички те са съществено важни за здравето. Клетките, които „събират боклука”, са точно толкова важни, колкото и клетките, които „сервират храната” и клетките за комуникация. Всички те имат сложна структура. В центъра си клетката има ядро, което по същество има функциите на контролен център. Ядрото е покрито с ядрена мембрана. Интересно е, че с изключение на червените кръвни клетки всички останали клетки в човешкия организъм имат ядро.

Клетъчните нишки, които по същество са скелетът на клетката (т.нар. цитоскелет), се простират от ядрото до клетъчната мембрана. Те служат също и като „мускули” на клетките. Чрез тях клетката се свива и разпъва в различни форми. Тази нейна способност се нарича плеоморфизъм. В клетъчните нишки са вложени органели, които са като „малки органи”, тъй като всеки от тях има особена функция. Както споменах, „кожата” на клетката се нарича мембрана. Изградена е от белтъци. Някои от тях действат като „табелка с име”, определяща вида на клетката, докато други белтъци действат като „вход” на клетката.

Здравите клетки са аеробни. Това означава, че функционират добре при наличието на кислород. Здравите клетки преработват кислород и глюкоза (кръвна захар), за да произвеждат аденозин трифосфат (АТФ) - енергийната „валута” на клетката. Този процес се нарича аеробно дишане (или аеробен метаболизъм). Цикълът на създаване на енергия, наречен цикъл на Кребс, протича в митохондриите. Това са органели, съставени от външна и вътрешна мембрана. Ензимите, използвани за произвеждането на енергия, се намират в най-горната част на вътрешната мембрана.

АТФ се състои от три фосфата. Прекъсването на връзката между втория и третия фосфат освобождава енергията за задвижване буквално на всички клетъчни процеси. Удивително е, че организмът всеки ден произвежда достатъчно метаболитна енергия, за да създаде толкова количество АТФ, колкото е собственото му тегло! Всяка секунда всяка от приблизително 60-те трилиона клетки в човешкия организъм поглъща и създава 12 милиона молекули АТФ.

Произвеждането на АТФ е съществена функция за всяка човешка клетка. Без него основните дейности, като възстановяване на клетката и синтез на белтъци, ензими, хормони и невротрансмитери, не биха могли да се осъществят. Възстановяването на ДНК и клетъчното възпроизвеждане също ще спре. Много фактори като стареенето, неподходящата диета и токсините от околната среда могат да попречат на това жизнено важно произвеждане на енергия. Отрицателно заредените електрони от водорода са необходимият източник на енергия, за да се произвежда това изумително количество АТФ.

Щом веднъж се произведе, АТФ се съхранява в апарата на Голджи на митихондриите, докато възникне необходимост от него в клетките за техните дейности. Въглеродният диоксид е отпадният продукт от този процес на създаване на енергия. Той на свой ред отговаря за освобождаването на кислород от хемоглобина (белтъчния пигмент в червените кръвни клетки). След това кислородът се изгаря, за да се произведе още

АТФ с още повече въглероден диоксид като страничен продукт, който после се използва за извличане на кислорода от хемоглобина. Това е удивително състояние на непрекъснато преобразуване.

Имунната система е сбор от клетки, химически „куриери” и белтъци, които действат заедно, за да предпазват организма от потенциално вредни и заразни микроорганизми - бактерии, вируси и гъбички. По този начин участва в контрола върху развитието на болести в организма. Забележителната имунна система се състои от левкоцити (бели кръвни клетки), антитела (белтъци в кръвта), тимус, далак и черен дроб. Тя дори има своя собствена мрежа от съдове (лимфната система), която отвежда отпадните продукти от тъканите и ги пренася от лимфен възел до лимфен възел, където макрофагите филтрират отпадъците.

Левкоцитите са на фронтовата линия за защита. Когато чужди „нашественици” навлязат в организма, имунната система се активира по два начина:

Левкоцитите директно нападат нашественика.

Антителата разрушават нашествениците пряко или „вдитат на крак” левкоцитите, за да атакуват.

Съществуват две основни подгрупи левкоцити. Първата се нарича полиморфоядрени левкоцити (известни като гранулоцити). Тези левкоцити са изпълнени с гранули от различни вещества, което им дава възможност да асимилират микробите чрез процеса фагоцитоза (буквално означава „изяждане на клетка”). Трите вида гранулоцити са неутрофили (унищожават бактериите и гъбите), еозинофили (унищожават паразитите) и базофили (отделят хистамин).

Втората подгрупа левкоцити се нарича моноядрени левкоцити. В нея се включват едновременно моноцитите и лимфоцитите. Моноцитите поглъщат мъртви или увредени клетки (чрез фагоцитоза) и осигуряват имунната защита срещу много заразни микроорганизми. Моноцитите мигрират в тъканите и се превръщат в макрофаги. А макрофагите съдържат гранули от химически вещества и ензими, които служат за поглъщане и унищожаване на микроби, антигени и други чужди за организма вещества.

Лимфоцитите, намиращи се в лимфната система, са моноядрени левкоцити, които разпознават чуждите вещества и микроби (бактерии или вируси) в организма и произвеждат антитела и клетки, специално насочени към тях. На лимфоцитите са нужни от няколко дни до няколко седмици, за да разпознаят и атакуват новото чуждо вещество. Основните подвидове лимфоцити са В-клетки, Т-клетки и NK-клетки (т.нар. клетки „естествен убиец”).

Аеробно и анаеробно дишане

Цикълът на създаването на енергия се нарича цикъл на Кребс и се извършва в митохондриите. Клетките създават енергия чрез процеса, познат като аеробно дишане (тоест дишане с кислород). Обаче, ако се случи нещо, което ще попречи на способността на кръвта да пренася кислород, ще понижи количеството кислород в кръвта, ще намали въглеродния диоксид, ще възпрепятства внасянето на кислород в клетките или увреди способността на митохондриите да произвеждат АТФ, тогава цикълът на Кребс се нарушава, клетките остават без енергия и човекът получава сериозен здравословен проблем.

Тъй като няма достатъчно кислород, за да функционира, клетката преминава към анаеробно дишане (тоест дишане без кислород), за да оцелее. Според д-р Дейвид Крег „не ракът кара клетките да станат анаеробни. По-скоро стабилизираното анаеробно дишане е единствената причина нормалните клетки, зависещи от аеробно дишане, да станат ракови” (вижwww.krysalis.net).

Клетката спира да поема кислород и започва да разгражда глюкозата анаеробно (чрез ферментация), за да генерира енергия. Непотребният страничен продукт от процеса ферментация е океан от млечна киселина, която още повече възпрепятства клетките да получават кислород. В опита да се блокира тази киселина се изразходват още повече калций и кислород. Ето това дава възможност на раковата клетка да се стабилизира.

Анаеробното дишане е изключително неефективно. То представлява тежко „пресушаване” на организма, тъй като анаеробните клетки трябва да работят доста по-усилено, за да произвеждат АТФ от глюкозата, която метаболизират. Всъщност от всяка молекула глюкоза аеробното дишане създава 36 молекули АТФ, докато анаеробното дишане създава само две молекули АТФ. По този начин анаеробното дишане освобождава само една осемнадесета от наличната енергия. След като направим изчисления, разбираме, че за да може да получи същата енергия като нормална-та клетка, раковата трябва да метаболизира поне 18 пъти повече глюкоза. Разбирате ли защо се говори, че „ракът обича захар”? Честно казано, раковите клетки нямат възможност да използва! 18 пъти повече захар, за да достигнат енергийното ниво на една нормална клетка. Следователно раковата клетка е хронично слаба. Тази слабост й пречи да изгради защитните антиоксидантни ензими (супероксид дисмутаза (SOD), глу-татионпероксидаза (GPx), глутатионредуктаза (GR) и каталаза), като по този начин клетката остава открита за окислителните атаки на озона.

Както вече споменах, здравите клетки метаболизират кислород и глюкоза, за да произвеждат АТФ, като освобождават въглероден диоксид. Въглеродният диоксид на свой ред отговаря за освобождаването на кислорода от хемоглобина. А хемоглобин има в червените кръвни клетки, пренасящи кислород от белите дробове до клетките. Обаче раковите клетки не могат да извлекат кислород от хемоглобина, тъй като тяхното анаеробно дишане не произвежда въглероден диоксид.

Различните видове клетки имат различна продължителност на съществуване. Бог е направил така, че нервните клетки да функционират през целия човешки живот, а левкоцитите - да живеят само два-три дни. Когато се увредят, клетките могат да умрат преждевременно. Мъртвите клетки постоянно се подменят, за да се осигурява добра функционалност на тъканите. Тази подмяна се извършва постоянно чрез процсса, известен като митоза. По същество този процес представлява делене на клетката - една клетка се разделя на две по-малки дъщерни клетки. Новите клетки са структурно и функционално подобни една на друга. Казвам подобни, защото двете дъщерни клетки получават около половината, а не точно половината, от органелите на своята родителска клетка. По-важното е обаче, че всяка дъщерна клетка наследява точно копие на ДНК (наследствена информация) от родителската клетка.

Въпреки че процесът митоза се извършва непрекъснато, няма съществена промяна в общия брой клетки в организма. Как става това? Ами, на езика на счетоводителите, човешкият организъм трябва „да изравнява баланса си”. Казано с прости думи, за да може организмът да бъде в равновесие, една клетка трябва да умре и да се подмени с нова, която се образува чрез процеса митоза. Програмираната клетъчна смърт е процесът, наричан апоптоза. Удивително е, че всяка година обикновеният човек губи половината от своето телесно тегло в клетки чрез апоптоза!

Нарушенията в апоптозата се свързват с няколко болести и синдрома, включително рак и СПИН. При рак възпрепятстването на нормалния процес на апоптозата може да доведе до развиването на тумори, тъй като клетки, които обикновено се подменят от други, живеят безкрайно. Обаче не е задължително ракът да възниква в резултат на проблем с ген р53 (управляващ апоптозата). В центъра на твърдия тумор има мъртви клетки - там няма проблем с апоптозата. Активни са краищата на растящите тумори, които могат да получават запаси от захар и не се удавят в собствената си млечна киселина.

Раковата клетка се определя като недиференцирана, тоест няма полезна функция. Затова не може да стане част от тъканта на самия тумор, тъй като туморната тъкан трябва да бъде съставена изцяло от здрави клетки. Раковите клетки просто си стоят вътре в туморната тъкан, като не правят друго, освен да се размножават и да отказват да умрат. Това, което убива пациента, е разпространяването на раковите клетки. Точно затова биопсията е толкова опасна! Разрязването на тъканта може да освободи раковите клетки в кръвообращението, като по този начин им дава възможност да се движат по всички органи и системи! Когато ракът се разпространи из целия организъм, раковите клетки стават толкова много, че убиват човека.

Разбира се, раковите клетки се разпространяват и без биопсия. Друг начин за тяхното колонизиране е чрез разпространяване на „дъщерни” клетки от тумора „майка”. Дъщерните клетки се задържат предимно от статините, отделяни от „майката”, докато туморът се премахне чрез операция или се унищожи с облъчване. От този момент дъщерните клетки вече не се задържат от нищо и затова започват да растат.

Доказано е, че туморите стават автономни, като си създават собствен кръвен запас. Ангиогенезата е процес, чрез който се образуват нови кръвоносни съдове. Това е нормален, крайно необходим процес за био-логичното развитие. Обаче ангиогенезата е необходима също и за раковите тумори. Първичното обстоятелство за отключване на ангиогенезата елипсата на кислород. Растежът на кръвоносните съдове е условие, за да може да се доставя повече захар в крайните части на тумора, където клетките са активни. За да се спре ангиогенезата, могат да се направят много неща, включително да се приемат големи количества панкреатични ензими. „Клетките, лишени от кислород, излъчват ангиогенни сигнали” (Писмо от Таунсенд. Юни 2002, с. 97).

Според д-р Дейвид Крег „Такъв е сложният процес на образуване на нови кръвоносни съдове. Очаква се всяка нормална клетка да реагира по подобен начин, не само туморната. Всъщност възможно е точно това да се случва. Възможно е не раковите, а туморните клетки в лишената от кислород среда да създават нови кръвоносни съдове. Винаги съм се питал защо всички видове рак имат анаеробен метаболизъм. Изглежда сякаш това е задължително. Мисля, че сега разбирам отговора. Добре известно е, че за да могат да растат, туморите трябва да изграждат нови кръвоносни съдове, за да увеличават размера си. Ако не правят това, няма да могат да растат. Това е основно изискване за всички видове рак. Ако теорията на ангиогенезата е правилна, туморите трябва да създават лишена от кислород среда, за да стимулират изграждането на нови кръвоносни съдове. Това се осъществява от анаеробния метаболизъм. Затова този метаболизъм не е просто вторично следствие от развитието на рака. Той е задължително изискване, за да може ракът да расте. Аеробните клетки нямат никаква възможност да стимулират образуването на нови кръвоносни съдове и затова не могат да поддържат растежа на тумора. При липсата на тази способност в края на краищата ще умрат” (виж www. krysalis.net/cancer4.htm).

Един от учените, допрцнесъл много за разбирането на рака, е П. Г. Сийгър. Той публикува почти 300 научни разработки и два пъти е номиниран за Нобелова награда. През 30-те години на миналия век доказва, че ракът започва в цитоплазмата на клетката, не в ядрото. Цитоплазмата е подобна на желе течност вътре в клетката. Тя осигурява платформата, върху която органелите в клетката могат да действат. Всички функции на растеж и възпроизвеждане на клетката се извършват в цитоплазмата. Тя съдържа митохондриите, които понякога се описват като „клетъчни електрически централи”, защото произвеждат АТФ чрез процес, който той нарича „дихателна верига”.

Сийгър показва, че в раковите клетки дихателната верига е блокирана от унищожаването на важни ензими. По този начин раковата клетка може да произвежда енергия самоанаеробно чрез превръщането на глюкозата в млечна киселина. През 1957 г. Сийгър успешно превръща нормални клетки в ракови за няколко дни чрез вкарването на химически вещества, блокиращи дихателния механизъм. Може би най-важното му откритие е, че определени хранителни вещества имат способността да възстановят клетъчното дишане в ракови клетки, като отново ги правят нормални. С други думи Сийгър вярва, че ракът е обратим. Едно от тези хранителни вещества е инозитол - витамин от В група, способен да превръща раковите клетки в нормални и успешно използван (в съединение с IP6) от д-р Абулкалам М. Шамсудин, професор по патология от университета в Мериленд.

Роденият в Германия д-р Ото Варбург, специалист по биохимия и Нобелов лауреат за медицина за 1931 г., първи открива, че по същество раковите клетки имат различна енергия за дишане от здравите. Той открива, че раковите клетки са анаеробни. Следователно причината за анаеробното дишане е причина и за всички видове рак. Д-р Варбург смята, че рак се развива всеки път, когато някоя клетка е лишена от 60 процента от нужния й кислород, и доказва, че раковите клетки проявяват анаеробно дишане. Неговата теза е, че ракът е „ферментационна болест”. Причинява се от мутирали клетки, преминали от аеробно към анаеробно дишане, водещо до глюкозна ферментация и неконтролируем клетъчен растеж. Той създава теорията, че туморите не са нищо друго, освен оградени със стени сметища от токсични отпадъци вътре в организма, подхранвани от ферментиращата захар. Според Варбург повечето, ако не и всички, дегенеративни болести са следствие от липсата на кислород на клетъчно ниво.

Някои изследователи твърдят, че теорията на Варбург не е основателна, след като изследват особено бавно растящ вид рак и не откриват ферментация. Но Дийн Бърн и Марк Удс, двама изследователи от Националния институт за онкологични заболявания, проверяват тези резултати. Използвайки усъвършенствана техника, установяват, че уредите за измерване нивото на ферментацията не са достатъчно прецизни, за да засекат ферментация на ниско ниво. Използвайки по-нови и по-точни уреди, Бърн и Удс доказват, че дори в тези бавно растящи ракови клетки се извършва ферментация, макар и на много ниски нива.

Неутрални стойности на pH баланса

„Всъщност целият метаболизъм зависи от баланса на pH” (Янг, Р. Болен и уморен, с. 59).

След години на изследвания установих, че повечето успешни нетоксични алтернативни методи за лечение на рака имат две общи черти:

►    Поддържат киселинно-алкалния баланс в организма;

►    Увеличават количеството кислород на клетъчно ниво.

Нека да хвърлим бърз поглед върху тези две идеи. Още от химията в училище знаем за киселинно-алкалния баланс, познат като pH на организма. Това е водороден показател, измерител за киселинността или алкалността на даден воден разтвор. Стойността на pH се измерва по скалата от 0 до 14, като около 7.35 е неутрална и нормална. Стойностите на pH под 7.35 са киселинни (като 0 е най-киселинната), а стойностите над 7.35 са алкални (като 14 е най-алкалната).

Водородът съдържа едновременно протон и електрон. Ако електронът се „съблече”, полученият положителен йон е протон. Без да навлизаме във всички подробности за протоните с положителен заряд и електроните с отрицателен заряд е важно да отбележим, че алкалните вещества (наричани също „основи”) са протон акцептори, докато киселините са протон донори. Какво означава това за този, който няма медицинско образование? Нека да го кажа по друг начин. Тъй като основата е с по-високо pH, има по-голям потенциал да приема водородни йони. За киселините е валидно обратното.



НЕУТРАЛНО pH

0    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

_1_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I



http://vaksini.eu/rakyt_da_oceleesh_files/rakyt_da_oceleesh-47.jpg

Защо водородът е толкова важен? Вселената се състои от милиони вещества, всички произлизащи само от 106 атома. От тези елементи водородът е първи и най-основен. Той е също и най-разпространеният елемент, влизащ в състава на 90 процента от всички атоми в Космоса. В Слънцето и звездите ядра водород се сливат, за да произведат хелий, втория елемент. Това създава огромната енергия, която подхранва живота на Земята. И точно както зарежда Слънцето с гориво, така и в човешкия организъм водородът е решаващият фактор в електрохимическия процес, произвеждащ АТФ, който току-що обсъждахме.

От часовете по химия знаем, че водата (Н20) се разлага на водородни (Н+) и хидроксилни йони (ОН). Когато даден разтвор съдържа повече водородни, отколкото хидроксилни йони, се знае, че е киселина. Когато съдържа повече хидроксилни йони, е основа. Както можете вече да се досетите, pH 7.35 е неутрално, защото съдържа равни количества водородни и хидроксилни йони.

Над 70 процента от човешкия организъм представлява вода. Когато създават енергия чрез аеробно дишане, клетките изгарят кислород и глюкоза. Тук не искам да звуча прекалено научно, но истината е, че за да създава енергия, организмът също има нужда от огромни количества водород. Всъщност всеки ден тялото използва около четвърт килограм чист водород. Дори ДНК се държи на водородни връзки. И тъй като рН-то на основите е по-високо, те имат по-голям потенциал да поглъщат водород, а така се доставя повече кислород до клетките.

Открито е, че концентрацията на водородния йон варира над 1014. Затова промяната на една единица pH променя концентрацията на водородния йон с множител 10. Скалата на pH е обикновен логаритъм. За онези от вас, които не обичат математиката, това означава, че едно вещество, което има pH 5.2 е 10 пъти по-киселинно от вещество с pH 6.2, 100 (102) пъти е по-киселинно от вещество с pH 7.2 и е 1 000 (103) пъти по-киселинно от вещество с pH 8.2.

Стойността на pH на кръвта трябва винаги да поддържа приблизително 7.35, за да може да продължава да транспортира кислород. Бог е направил човешкия организъм лесно да се адаптира и саморегулира в случай на небалансирани стойности на pH чрез механизъм, наречен буферна система. В химията буферът представлява вещество, което неутрализира киселините. По този начин нивото на pH се поддържа сравнително постоянно въпреки добавянето на значителни количества киселини или основи. Обаче поради бедната диета, съставена от храни боклуци, полуфабрикати, термично обработени храни и безалкохолни напитки, организмът на повечето хора не успява да поддържа подходящи стойности на pH. Въпреки че човешкият организъм по принцип има алкални запаси, които се използват за буфер на киселините, всъщност много от нас са с изчерпани запаси.

Когато буферната система се претовари и алкалните запаси се изчерпят, излишните киселини се изхвърлят в тъканите. Когато се натрупа повече киселина, тъканите започват да се израждат. Киселинните отпадъци окисляват вените и артериите - разяждат ги е по-точно казано, - унищожават клетъчните стени и дори цели органи. Според д-р Робърт Янг „Постоянните и прекалено киселинните стойности на pH „разяждат” тъканите и деветдесетте хиляди километра вени и артерии така, както киселината разяжда мрамора. Ако не бъдат коригирани, ще се прекъснат всички клетъчни дейности и функции - от биенето на сърцето до сигналите на невроните в мозъка. Прекалената киселинност пречи на самия живот, а резултатът от нея са всякакви заболявания” (Болен и уморен, с. 59).

Както вече изяснихме, нормалните клетки създават енергия чрез аеробно дишане. Алкалните клетки могат да приемат достатъчно количество кислород, за да поддържат аеробното дишане. Обаче, когато клетките станат по-киселинни, се абсорбира по-малко кислород и за да оцелеят, започват да ферментират глюкоза. Решаващо е да разберем тази идея, защото раковите клетки съществуват в киселинна, анаеробна среда и не се чувстват комфортно в аеробна, алкална среда. Да имаш киселинни стойности на pH е като да караш автомобила си със светнал сигнал „повреда на двигателя”. Това е знак, че нещо не е наред с двигателя, и ако не го поправим, автомобилът ще се счупи.

Според Кейичи Моришита, автор на книгата „Скритата истина за рака”, когато кръвта започне да става киселинна, организмът отлага в клетките киселинни вещества, за да ги премахне от кръвга. Така кръвта остава леко алкална. Обаче това прави клетките киселинни и токсични. С течение на времето - предполага той - много от тези клетки увеличават киселинността си, а някои от тях умират. Обаче някои от „вкисналите” се клетки могат да се приспособят в тази среда. С други думи, вместо да умрат (както правят нормалните клетки в киселинна среда), някои от тях оцеляват и се израждат. Тези анормални клетки се наричат злокачествени и не реагират на мозъчните сигнали и на кода на ДНК. Затова злокачествените клетки растат безкрайно и безредно. Това е рак.

Вкарването на твърде много киселини в организма е като да се постави отрова в аквариум с рибки. Преди няколко години купихме за децата аквариум с две рибки. След като ги убихме и двете, бързо научихме, че ключовият фактор рибите да останат живи е състоянието на водата. Ако водата не е както трябва, рибите бързо умират. Научихме също, че можем да убием рибата бързо, ако не й даваме подходяща храна! Сега сравнете това със състоянието на човешкия „аквариум”. Много от нас пълнят „аквариумите” си с химически продукти, токсини и неподходяща храна. Всички те понижават стойностите на pH до киселинни, а това става причина за липсата на кислород на клетъчно ниво. Както вече споменах,това поставя началото на дегенеративните болести.

Тъй като започваме да разбираме при какви вътрешни условия е бла-гоприятно процъфтяването на раковите клетки (киселинни стойности на pH и хипоксия), тогава е логично при противоположните условия (ал-кално pH и кислород) раковите клетки да се превръщат в инертни или безвредни. Затова един от начините да направим стойностите на pH алкални е да спрем да приемаме неща, които ги правят киселинни. Стойността на pH на бутилка безалкохолно е около 2, така че то е 100 000 (105) пъти по-киселинно от водата, чието pH е около 7. Хората, които приемат големи количества безалкохолни напитки (а също кафе и алкохол), обикновено имат ниски стойности на pH и са като магнит за рака. Бутилка безалкохолна напитка също отслабва имунната реакция на организма с 50 процента за период от шест часа!

И така, какво можем да направим, за да поддържаме стойностите на pH в подходящ диапазон? Най-лесното нещо е да включим в менюто си предимно алкални храни. Една от любимите ми готварски книги се нарича „Обратно в къщата на здравето” от Шели и Робърт Янг. Основното правило, застъпено там, е да се консумират 20 процента киселинни и 80 процента алкални храни. Пресният плодов сок доставя на организма изобилие от алкални вещества. Можете да приемате хранителни добавки като калий, цезий, магнезий, калций и рубидий. Всички те са високо алкални. Някои отлични алкални храни са: повечето сурови зеленчуци и плодове, смокините, перуанския маслен боб, зехтинът, медът, меласата, ябълковият оцет, мисото7, темпехът (соев продукт от Индонезия), суровото мляко, сиренето от сурово мляко, стевията (медената билка), зеленият чай, повечето билки, покълналите зърна, филизите, житната и ечемичната трева. Храни като кисело мляко, кефир и краве масло са основно неутрални. Няколко киселинни храни са: безалкохолните напитки, кафето, алкохолът, шоколадът, тютюнът, аспартамът, месото, стридите, рибата, яйцата, пилешкото месо, пастьоризираното мляко, обработените зърнени храни, захарта, фъстъченото масло, бобовите и макаронените изделия.

Малко статистика

На всяка минута от рак умира по един американец! Това са около 1 400 човека на ден - достатъчен брой, за да се напълнят четири реактивни самолета. Това са над половин милион американци всяка година. В своята книга „Не пропилявайте живота си” Джон Пайпър цитира Ралф Унтър: „Ужасяващо е, че дяволът е насочил своята бунтовна свобода в създаването на разрушителни бацили, вируси и микроби, които днес са

причина за една трета от всички смъртни случаи на планетата. Въпреки това всички финансирани проекти на Националния институт за онкологични заболявания са съсредоточени върху химиотерапията и лъчетерапията, а не върху профилактиката. Как би могла Америка да бъде събудена за факта, че една трета от всички жени и половината от всички мъже ще се разболеят от рак преди да умрат?”.

Изгубили ли сте любим човек, боледувал от рак? Сякаш всеки, когото познавам, е болен от рак или това се случва на негов любим човек. Фактът, че вие или ваш любим близък имате рак, може да бъде шокиращ! Когато през 1996 г. баща ми почина, това ме накара да се замисля на какво се дължи появата на рака и какво лечение всъщност успява да спре тази ужасна болест.

Помислете над следните факти:

►    Всяка година разпръскваме милиарди килограми пестициди над посевите.

►    Храним животните с тонове антибиотици.

►    Инжектираме добитъка със серия след серия хормони за растеж.

►    Ядем зърнени храни, заразени с микотоксини (гъбични токсини).

►    Изхвърляме милиарди тонове токсични отпадъци в сметищата и реките.

►    Без да знаем тровим децата си с ваксини.

►    Пием вода, отровена с хлор, флуорид и други химически вещества.

►    Пием диетични безалкохолни, подсладени с аспартам.

►    На лекуваните ни зъби се поставят живачни пломби.

►    Дишаме въздух, замърсяван с „химически дим” от самолетите8.

►    Позволяваме на лекарите да ни унищожават с рентгенови лъчи.

►    Пушим цигари и пием много алкохол.

►    Ядем предимно храни боклуци, полуфабрикати и обработени храни.

►    Чудно ли е тогава, че почти непрекъснато сме болни?

Какво причинява рака

Бог е създал човешкия организъм по уникален начин с трилиони живи клетки. Всяка клетка е неповторима, има своя собствена идентичност и изпълнява специфична функция. В организма тези трилиони клетки трябва да открият как да си взаимодействат и да работят заедно, за да поддържат добро здраве. В тялото постоянно се създават и ракови клетки, но Бог мъдро е създал имунната система със способността да ги издирва и унищожава. Туморите се появяват, когато възникнат повече ракови клетки, отколкото една преуморена и изтощена имунна система може да унищожи. Отстраняването на тумора обикновено не решава проблема. Помнете, туморът е само неконтролируемо разраснал се конгломерат от клетки и е само симптом, а не причина за рака.

Туморите наистина имат способността да мигрират до различни части на организма и там също да се разрастват неконтролируемо. Не казвам, че нямат значение. Те могат да притискат заобикалящите ги тъкани и органи. Техните отпадъчни продукти са отровни за организма. Затова често пречат на функцията на някои органи - мозък, черен дроб, бъбреци и бели дробове - и се стига до смърт. Справянето с рака е процес на промяна на условията, позволили развитието на болестта. Важно е да се отбележи, че ракът е липса на равновесие в целия организъм. С други думи, ракът е проблем на цялата система от взаимно свързани части на организма. Затова правилният подход към здравето е холистичният, възприемащ организма като единна система.

Много и различни са теориите за това, какво всъщност причинява рак:



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница