Рецепта за жива природа есе През лятото посетих Природнонаучния музей в Букурещ. За първи път се срещнах „очи в очи”



Дата15.04.2017
Размер61.07 Kb.
Размер61.07 Kb.

РЕЦЕПТА ЗА ЖИВА ПРИРОДА

Есе
През лятото посетих Природнонаучния музей в Букурещ. За първи път се срещнах „очи в очи” с толкова много животни, птици и риби. Стоях и гледах в захлас. Сякаш изкусен художник беше нарисувал мечтите си: гори, поля, цветя, а сред тях много животни и птици. Всяка витрина напомняше кадър от безкраен фантастичен филм.

Прибрах се, за да тръгна отново. Вече пътувах за Черноморието. Пред нас се движеше камион, който изпускаше много дим. Баща ми спря, докато се разсее. Огледа се и прочете на глас: „Сребърна”. Веднага предложи да посетим резервата. Попитах го какво ще видим. Отговори ми: „Много птици!” Не се зарадвах , защото смятам, че по-хубаво нещо от музея в Букурещ, няма да видя никъде. Но той настоя.

Стигнахме. Пред нас се беше разслала много вода. И както казва приказното слонче Нели: „Стигнах до вода, която не бърза за никъде.” Аз стигнах до езерото. Водата пред мене също не бързаше за никъде, защото тя навярно знаеше, че е полезна, и без нея животът на птиците ще бъде застрашен.

Погледът ми се плъзна напред по водата. Наблизо се разхождаха важно-важно компания птици и нещо си говореха. Мисля, че спореха – малките им главички се въртяха ту наляво, ту надясно. Гласчетата им се извиваха нагоре и изведнъж заглъхваха. Обсъждаха нещо важно. И те като хората – имат какво да си кажат, за какво да мислят:опосности, територия, поколение, екологично хранене...Малък парламент!

До тях си играеха други птички. Те правеха кръгчета с телца, криеха главички във водата, литваха и пак се подреждаха в кръгче. Играеха така, както децата в детската градина.

Наблюдавайки това, незабелязана до мене се доближи малка красива птичка, много подвижна и закачлива. Тя ме погледна любопитно и се усмихна свойски. Представи се – гидът на езерото. Изведнъж се чу глас на птица. Моята спътничка ми разказа историята й – при сблъсък в полет с друга птица ранила тежко крилото си. Също като хората! Наскоро моя приятелка преживя сблъсък с велосипед и контузи ръката си.

Докато слушах историята на онази птица, до нас един пеликан хващаше риба. Загледах се в торбата му. Дали ще събере достатъчно риба, че да има и в запас? Хората много обичат да се запасяват!

Друг пеликан се рееше свободно из въздуха и се възхищаваше на всичко около себе си. Гледайки го, си спомних легендата за Икар, който искал да лети като птица. И наистина съвременният Икар политна, благодарение на собствените си изобретения!

Моята малка красавица ме покани на концерт. Какъв късмет! Първият ми концерт за това лято. Избрах да слушам Хорът на гласовитите. Диригентът даде знак и концертът започна. Мустакатият синигер беше солист. Неговото звънливо „цвин-цвин” огласяше пространството. На места се чуваше ниския и насечен звук на малкия корморан, а немият лебед шептеше и леко изсъскваше, като диригент на репетиция.

На другата сцена блестящият ибис представяше модната тенденция за сезон есен-зима. Тоалетът му е издържан в актуалния за сезона черносив цвят, с блестящ зелен оттенък, разкрасен с пера, които са модни аксесоари и за младите момичета. Немият лебед показваше красотата на вечния бял цвят. И без да размахва преднамерено криле и да извива грациозно красивата си шия, той завладя публика. Дори и манекените от световноизвестно шоу останаха заслепени.

В тези часове езерото беше като художествествена арена за изява на природата, а птиците са актьорите, всеки със своята роля и грим.

Тук се срещнах с това, което не може да се напише в таблетите на Букурещкия музей - там няма как да усетиш свежия въздух; как ароматът на зелинина се смесва с нежната песен на птичка, идваща от водата; как ми се усмихва малка червеношийка, макар и тя, и аз да знаем, че това е първата и единствената ни среща.

От днес започнах да разбирам природата по друг начин. Мисля, че не е важен толкова декорът, колкото пейзажът от птици, който присъства в действителност. Той е истински, жив и разнообразен. В езерото птиците живеят, почиват и прекарват времето си в различни занимания и грижи, като на една голяма открита сцена.

С идеята да посетим езерото в Сребърна, прогледнах. И срещата ми с птиците наистина стана „очи в очи” - мила и трогателна.

Тръгваме. Обещах на моя гид отново да се видим.

По пътеката надолу седнах на една пейка и продължавах да се любувам на всичко около себе си: на водата, на тревата, на хората и на птиците, които все не спират, а имат нещо важно и неотложно да свършат.



Чакаха ме...
Габриела Михайлова, ПГ по туризъм – гр. Русе

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница