Реката на Славата от Рут Уърд Хефлин 1999 Превод: Емил Енчев Съдържание



страница1/7
Дата16.11.2017
Размер1.6 Mb.
Размер1.6 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7



Реката на Славата


от Рут Уърд Хефлин

1999

Превод: Емил Енчев


Съдържание:


Реката на Славата 1

Съдържание: 2

За заглавието 2

Посвещение 2

Въведение 3

Част първа: Реката 4

Глава първа - Реката е тука 4

Глава втора - Необятността на Реката 8

Глава трета - Извора на Реката 10

Глава четвърта - Силата на Реката 11

Глава пета - Нашия Водач в Реката 15

Част втора: Предимствата на Реката 18

Глава шеста - Съживление в Реката 18

Глава седма - Откровение в Реката 21

Глава осма - Повишение в Реката 27

Глава девета - Призоваване в Реката 31

Глава десета - Мъдрост и знание в Реката 35

Глава единадесета - Величие в Реката 38

Глава дванадесета - Финанси в Реката 41

Глава тринадесета - Единство в Реката 43

Глава четиринадесета - Жетва в Реката 47

Глава петнадесета - Изцеление в Реката 50

Глава шестнадесета - Знамения, чудеса и подвизи в Реката 52

Глава седемнадесета - Радост и сигурност в Реката 57

Глава осемнадесета - Всичко, от което се нуждаеш е в Реката 61

Част трета: Какво трябва да правя? 63

Глава деветнадесета - Срещни Бог в Реката 63

Глава двадесета - Стъпи във водите 65

Глава двадесет и първа - Хвърли се в по-дълбоките места 69

Глава двадесет и втора - Пей и танцувай по пътя си към Реката 72

Глава двадесет и трета - Смей се по пътя си към Реката 77

Глава двадесет и четвърта - Вземи реки на жива вода в теб 79

Глава двадесет и пета - Позволи на Реката да тече 82



За заглавието

Една вечер през пролетта на 1998 сестра Джени Лоудър се въртеше по платформата под нейното пророческо помазание и ми каза, "Следващата ти книга ще бъде за реката." Знаех, че беше права, и започнах да проповядвам за реката във всяка възможност, която имах поради това пророческо слово.




Посвещение


На моята майка:

Преп. Едит Уърд Хефлин,
Която познаваше Божията слава по-пълно от всеки когото познавам.
Има една река — потоците й ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния. Бог е сред него — няма да се поклати; ще му помогне Бог на зазоряване.

Псалм 46:4-5


И мъжът излезе към изток и в ръката му имаше мерителна връв. И премери хиляда лакътя и ме преведе през водата — водата беше до глезени. И пак премери хиляда и ме преведе през водата — водата беше до кръста. И пак премери хиляда — и беше станала река, през която не можех да премина, защото водата се беше качила, беше станала вода за плуване, непроходима река.

Езекиил 47:3-5


А в последния ден, великия на празника, Исус застана и извика, като каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото (Святият) Дух още не беше даден, понеже Исус още не се беше прославил.

Йоан 7:37-39


След това ми показа реката с водата на живота, блестяща като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето.

Откровение 22:1




Въведение

През лятото на 1998, Бог ни даде темата за нашите летни палаткови събрания, "Позволи на Реката да Тече." Докато събранията напредваха и духовно гладни хора идваха от цяла Америка и света, ние чувствахме водите да се увеличават, точно както Езекийл беше преживял, и Бог започна да ни дава, чрез аналогията на реката, изцяло ново осъзнаване на Неговия Дух. Понеже Бог иска да познаваме Духа, затова Той ни показа реката. Теологията за Духа може да бъде неизвестна за някой, но всички можем да разберем реката. Сложностите на доктрината могат да бъдат объркващи за някой, но всички ние можем да се научим да течем във животворните води на Божия поток.

Бог иска да разбираме движението на Неговия Дух и понякога много странния начин, по който Той действа в този последен ден и час, и когато можем да видим движението на Божия Дух като голяма течаща река, ние можем по-добре да разберем как да стъпим в нея, и как да се научим да течем с нейните потоци. Ако можем да разберем тази велика река, ние можем да разберем теченето на Духа на Бога, защото реката е Святия Дух, а теченето на реката е изливането на Святия Дух, което ние преживяваме в този ден.

Във великата река на Бог ние можем да намерим всичко, от което се нуждаем за да извършим Неговата работа в тези последни дни. Нищо от това, което Той ни е призовал не е невъзможно когато предадем волята си на волята на Неговата велика река. Това е време на жетва, и ние сме близо до това да пожънем най-великата жетва, която света някога е познавал. Ние ще направим това поради величието на реката, не поради някакво наше собствено величие.

Огъня и вятъра и всеки друг аспект на славата, които бяха разкрити на Йоан и на Езекиил и на други пророци могат да бъдат открити в областта на реката. Нека да скочим и да се наслаждаваме на всички привилегии, които ни чакат.

Някои идват при реката поради натискаща лична нужда, често защото се нуждаят от изцелително чудо или финансово чудо. Други идват защото имат нужда в своето служение. Никога не е имало по-големи искания поставени на тези от нас, които са въвлечени в служение, и товарите поставени върху нас са често твърде тежки за да се носят. Мнозина идват просто поради тяхната голяма жажда за Бог. Каквото и да ни довежда до реката, ако всички ние можем да влезем в нея, всяка нужда ще бъде снабдена.


Рут Уърд Хефлин

Ашланд, Вирджиния


Част първа: Реката



Глава първа - Реката е тука
Не си спомняйте какво е било отначало, и не мислете за древните събития. Ето, Аз правя ново нещо; сега ще се появи — няма ли да го познаете? Да! Ще направя път в пустинята и реки в безводната земя. Полските зверове ще Ме прославят, чакалите и камилоптиците, защото давам вода в пустинята, реки в безводната земя, за да напоя народа Си, избраните Си. Този народ образувах за Себе Си, за да разказва хвалата Ми.

Исая 43:18-21
"Аз давам вода в пустинята, реки в безводната земя." Не чакай повече; реката е тука.

За много години църквата се е молила и нетърпеливо е чакала друга вълна на небесна слава, която ще ни вдигне от духовната летаргия и ще ни обгърне с присъствието и силата на живия Бог, които са били демонстрирани в миналите съживления. Е, чакането свърши. Бог се движи чрез Своя Дух по целия свят, и всичко, което трябва да направим е да пристъпим в съживлението. Реката е тук.

Нещо чудесно се случва. Ние осъзнаваме, че стоим във водите на небесния поток. Някои от нас са направили само малки стъпки от брега, но много от нас са открили себе си в по-дълбоки и по-дълбоки води без да трябва да правят каквото и да е усилие. Реката ни е отнесла. Тя е тук.

Повече не ни е трудно да се движим от водата до кокалчетата до водата до коленете и от водата до коленете до водата до кръста. Някак си е лесно сега да се движим в дори по-дълбоки места, във "води за плуване." Всичко, което трябва да направим е да се предадем на реката, и реката ще извърши работата.

Това, което преживяваме е толкова чудесно, че понякога изглежда повече като сън отколкото като реалност. Напоследък, когато съм на специални събрания, ми се струва като че ли ръцете ми не ми принадлежат. Чувствам ги много странно когато Господ ги завладее за да ги използва за Своята слава. Понякога ми се струва, че гледам надолу или нагоре докато гледам какво върши Бог с моя живот и за хората. Това са чудесни дни, в които да се живее. Реката е тука.

Бог върши нови неща, и аз харесвам това. Имала съм много чудесни преживявания в Него, но докато не съм докосната по нов начин във всяка служба, докато Бог не ми разкрие нещо, което не съм знаела преди, докато нямам свежа проницателност, докато не усетя ускоряването на Неговия Дух по нови начини, аз не съм задоволена. Решила съм да продължавам да се протягам към вечната област на Духа на Бог, аз настоявам да стъпвам в нова свобода, отказвам да правя дори и една стъпка назад, и продължавам да изисквам нови територии в Бог.

Бог прави нещата различен начин, от който ние можем да очакваме. Той изпраща съживление по Собствения си начин и призовава хора, които ще приемат съживлението според Неговите термини. Някои, които са чакали за съживление с години са искали да го имат по техния начин. Те сега толкова са огладнели, обаче, че са склонни да го имат според Божиите термини. Глада те прави да желаеш да се предадеш на Божия поток.

Хора идват на нашите палаткови събрания от целия свят и седят в нашата открита палатка защото са толкова гладни за Бог. Много от тези, които са посещавали конференции в последните години никога не са били в значителна конференция, която е нямала климатична инсталация. Нашето място за разполагане на лагера е мисионерски тренировъчен център, и когато отидем в Африка и Индия и на Островите в Морето, ние не намираме климатични инсталации на много места, така че се нуждаем от тази тренировка. Все пак, въпреки слабите климатици в лагера, хората искат да идват защото са толкова гладни, и те са чували, че реката е с нас.

Когато започнахме да имаме нашите женски и мъжки конференции, хората се обаждаха и питаха кои ще бъдат говорителите и основаваха своите решения върху отговора. Сега, те повече не правят това. Божията река отива отвъд личностите. Когато реката на Божия Дух тече, няма значение кой е говорителя. Бог върши работата. Сега хората идват защото искат да бъдат в атмосферата на славата. Ако славата на Бог присъства, нищо друго няма значение. Реката е тука.

Ние не сме могли да предскажем как точно Бог ще донесе съживление в някоя специфична област. Открили сме, че е по-добре да стоим отзад и да наблюдаваме как всичко се случва, да позволим на потока на Божията слава да тече в нашите сухи места. Съживлението е в реката, а реката е тук.

Същия Дух, който се движеше над водите в книгата Битие, и същия Дух, който слезе върху 120-те вярващи на деня на Петдесятница е готов да донесе съживление в твоя град и в твоята църква и в твоето семейство, ако просто Му позволиш да го направи. Резултата ще бъде отвъд всичко, което някога си си представял, така че не бъди изненадан и не бъди шокиран. Позволи Му да тече.

Като млади петдесятни служители, ние бяхме учени, че преди да отидем да служим на някой сериозно болен, ние трябва да прекараме време в молитва и да бъдем духовно изградени. Докато живях като мисионерка в Хонг Конг, един ден аз бях извикана да се моля за една дама, която умираше от рак, и нямах време, което да прекарам с Бог в молитва преди да отида. По пътя за болницата, казах на Господа, "Господи, Ти знаеш, че нямах време да се моля за това. Това е една непредвидена ситуация."

Господ ми отговори, "Аз не съм те призовал да бъдеш резервоар. Призовал съм те да бъдеш отворен канал така че Моя живот да може да тече чрез теб."

Когато стигнах до болницата, аз не чувствах нищо необикновено в моите ръце. Казах, "Господи, аз протягам моите ръце като акт на вяра, че Ти ще изцелиш тази жена." В момента, в който ръката ми докосна главата на болната жена, силата на Бог избликна през нея, и тази ръка се тресеше толкова много, че аз почти се смутих поради това. Бог ми даваше да зная, че реката е там и че тя ще извърши своята работа.

Жената беше моментално изцелена. Тя не е можела да става от леглото в продължение на много седмици, но сега тя стана и ходи с мен през целия път по коридора до мястото където аз трябваше да взема асансьора, за да сляза долу.

Ти не трябва да чувстваш "пълнота от слава" през цялото време. Ти можеш да бъдеш едно празно корито на река. Просто позволи на реката на Бог да тече чрез теб.

Не чакай на другите. Позволи на ритмите на реката да започнат да идват в твоя дух. Позволи на Бог да ти даде по-голяма чувствителност за Неговия Дух, и, когато реката започне да тече, позволи да бъдеш отнесен от нея. Спри да се придържаш към брега. Аз знам, че ние се страхуваме от неизвестното, но няма причина да се страхуваш от Бог. Позволи Му да те занесе далеч от областта на твоето естествено мислене. Позволи Му да те отнесе в дълбочините на реката.

Когато водите започнат да се покачват, не се паникьосвай. Тези води ще те отведат на мястото на чудеса и знамения. Отпусни се във водите. Позволи им да те занесат в област на чудеса отвъд всичко, на което си бил свидетел в миналото.

Някои хора, които идват при нас за молитва за техните тела искат да ни кажат точно как да се молим за тях. В такива случаи аз трябва да кажа, "Извинявай. Не говори повече. Ти разрушаваш теченето на реката." Бог не се нуждае да Му казваме как да върши всичко. Той е съвършено способен. Просто се отпусни и върви с потока на реката, защото реката е тука.

Можем ли да имаме силата на Бог точно както те я имаха на дена на Петдесятница? Разбира се, че можем — ако просто се махнем от пътя на Бог и позволим на реката да тече. Можем ли да имаме силата на Бог точно както мъжете и жените я имаха на Азуза Стрийт в началото на века? Разбира се, че можем. Можем ли да имаме силата на Бог, която беше демонстрирана в съживлението през 1948 или във великото Харизматично Обновление? Разбира се, че можем. Бог не се е променил. Позволи на реката да тече.

Когато петдесятните спряха да позволяват на реката да тече, също спряха и чудесата. Разруши бентовете, които спират теченето на реката и чудесата ще се върнат в Църквата. Ние сме тези, които сме се променили, не е Бог. Нека да Му позволим да има Своя начин на действие, и Той ще върши чудеса и знамения сред нас.

Бог отказва да бъде наш слуга, да се вслушва във всяка наша капризна прищявка. Той е Бог. Защо да го направи по някакъв друг начин? Позволи на реката да тече. Спри да казваш на Бог какво да прави и кога да го направи и Му позволи да го направи по Собствения Си начин — чрез Духа. Време е да стъпим в дълбочините на реката и да се движим с нейното течение.

Има много неща, които Бог иска да извърши за нас в дълбочините на реката, които ние няма да можем да анализираме. Просто трябва да ги приемем. Водите на Божията река са освежаващи, очистващи и упълномощаващи. Това ще бъде достатъчно. Не спирай просто с фазата на освежаване и не бъди задоволен с очистващата фаза. Придвижи се в упълномощаването на реката. Реката е тука.

Бог призовава всеки от нас да познава и да живее в небесната реалност, и ние можем да го направим. Това беше реалността, в която Исус живееше докато беше на земята. Той правеше само това, което виждаше Неговия Баща да прави:


Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Самосебе Си нищо, освен това, което вижда върши Неговия Баща; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.

Йоан 5:19

Исус казваше само това, което Татко казваше. Той беше свързан към небесната реалност. Ето защо Той ни учи да се молим с молитвата, "Твоята воля да бъде на земята както е на небето." Влез в небесната реалност, тази реалност на славата на Бог, и бъди отнесен така че да можеш да виждаш Татко и да чуваш Татко в реалността на Духа. Това, което Го виждаш да върши и Го чуваш да казва ще бъде водача за твоите действия и думи. Скачай. Реката е тука.

Когато нашето лято напредваше през 1998, течението на реката беше толкова велико, че някои хора си отиваха до вкъщи за да вземат други хора и да ги донесат обратно. Бяха наемани автобуси, и претъпкани автобуси с духовно гладни хора идваха до лагера. Това беше като че ли лятото продължаваше.

Бог ме беше предупредил да се приготвя за това. Когато започнахме да настиламе нов парцел за паркинг, тези, които правеха това ме попитаха дали искам да използвам по-добър вид асфалт. "Много е скъп," казаха ми те, "но може да издържа автобуси."

"Вие пророкувате," казах аз. Бог знае, че ще се нуждаем от това.

Аз бях заинтересована да имаме достатъчно място в отворената палатка за всеки да се протегне в Духа по някое време. Не исках някой да си отиде наранен защото някой друг човек е паднал върху него. Господ ми показа да сложа циментова пътека от двете страни на платформата на нейното ниво и да ги застеля с килим. Ние тогава ще можем да ходим нагоре надолу по тези пътеки молейки се за хората. По всеки възможен начин, ние бяхме готови за съживление.

Две седмици преди да започне палатковото събрание Господ ме събуди една сутрин и ми каза да се обадя на банката и да взема назаем пари за два нови фургона. Ние винаги купувахме евтини фургони в действие, на които им оставаше малко живот. Господ ни показа, че с увеличаване на активността ние сега ще се нуждаем от нещо по-добро. "Ако не го направите днес," ми каза Господ, "фургоните няма да бъдат тук навреме."

Дори не бях гледала за фургони, но се обадих на банката за да питам дали ще ни заемат парите за два фургона. Служителят ми каза, че това няма да бъде проблем и че мога да потърся това, което искаме.

Ние се обадихме на дилърите и открихме, че имаше само два фургона от този вид на разположение в града. Помолихме дилърите да ни ги изпратят да ги видим. Втория фургон не пристигна до 4:30 следобед. Тъй като имаше само два фургона на разположение, а Бог ни беше казал да купим два фургона, аз бях сигурна, че тези трябва да бъдат двата, които Бог иска да купим. Аз отидох до банката около 5 часа, и документите бяха съставени и готови за подписване около 5:30. След този ден, времето беше много ограничено за нас, дори беше разделено на часове. Аз нямаше да имам време, ако не бях се покорила на Господа когато Той ми говори.

Странни нови неща се случват навсякъде около нас. Сложете краката си на стартовата линия и бъдете готови да се изстреляте напред в обявения момент. Реката е тука.

Някои вярващи сериозно мислят да напуснат църквите, които посещават защото са уморени да чакат съживлението да дойде. Това, обаче, не е време за напускане. Реката се покачва. Някои хора са планирали да напуснат служения, в които те са били въвлечени за известно време защото не са виждали техните молитви отговорени нито дарбите им развити там. Но не напускайте сега. Водите се покачват. Тази църква ще се нуждае от теб в близкото бъдеще. Лидерите на това служение ще се нуждаят от твоята помощ когато открият себе си плуващи в по-дълбоки води. Ние всички сме близо да бъдем удивени от обсега на това, което Бог ще извърши в много близко бъдеще. Реката е тука.

Моята приятелка, Деби Кендрик, имаше едно чудесно видение през февруари 1998. Тя видя група здания. Едното здание беше незавършена къща, която тя разбра, че представляваше определено служение. Тя беше построена върху здрава, добре планувана основа, но никога не беше завършена. Въпреки че й липсваше покрив, служителя отговорен за нея беше решил да живее на втория етаж.

Следващата сграда, която тя видя беше здрава и висока кула. Тя я описа като "много подобна на кулата в Пиза на Сан Марко във Венеция, Италия." Тя била построена толкова здрава и висока, че тези от нас, които са я изкачвали могат да видят далеч над хоризонта и да знаят кога ще дойде реката. Тя видя някои от нас на върха й, тъничък поради нейната тежест, и ние викахме развълнувано, "Реката идва! Реката идва!"

Имало други сгради, които били построени на кокили. По-късно стана ясно защо. Всички сгради бяха построени на пясък, почва подходяща за речно корито, но мнозина искали да избегната потопа, който скоро щял да дойде. Те правели всичко, което можели за да не се намокрят.

Когато водите дошли, тя видяла, че някои, които току-що дошли в нещата на Бог и който все още нямали възможност да изградят своите служения били в предимство. Те били точно на коритото на реката, готови да бъдат отнесени в реката. Човека, който си направил обиталище на втория етаж на своята незавършена сграда бил толкова зает със завършването на сградата, че дори не видял реката да идва и никога въобще не се намокрил. Тя чула Бог да му казва да напусне къщата и да слезе долу. Ако не го направи, водата напълно ще го отмине.

Тези от нас, които са били на върха на кулата и са видели реката да идва се спуснали бързо и влезли във водите. Всеки трябва да слезе долу за да влезе в реката, всеки един влиза на същото място, и всички влизат заедно. Реката е тука. Слез долу и влез в нея.

Когато Бени Хин проповядваше в Детройт през 1998, той имаше видение, в което видя да идва голяма приливна вълна на слава. Въпреки че той видя, че ръката на Господа задържа 2/3 от приливната вълна и изпраща само 1/3 от нея, той преживява велики чудеса и знамения от тогава в неговите събрания.

Реката е тука, и е време за теб да откриеш Реката на Славата.



Глава втора - Необятността на Реката
И пак премери хиляда — и беше станала река, през която не можех да премина, защото водата се беше качила, беше станала вода за плуване, непроходима река.

Езекиил 47:5
"Непроходима река…" Тази река има необятност, която повечето от нас тепърва трябва да открият.

Пророка започва във води до глезените му, но не минава дълго когато тези води се покачват. Скоро той беше до колене, после беше до кръста му, и преди да разбере, той трябваше да започне да плува защото изведнъж намери себе си в необятна река. Това не беше просто някаква река. Това беше"непроходима река."

Има големи реки в света, и те са дълги и широки. Тази река, обаче, беше различна. Тя беше уникална. Тя не беше като никоя друга, която пророка някога беше виждал. Това беше неизмеримата река на Бог.

Добрите плувци се наслаждават в предизвикателните мощни реки. Те практикуват за дълги периоди от време, учейки се да се отпускат и винаги имат някой наблизо в лодка да им помогне в случай, че попаднат в опасност. Те редовно се опитват да плуват прекосявайки големите реки, и често успяват. Колкото широки и дълбоки могат да бъдат тези реки, те не могат да се сравняват.

Когато започнеш да потъваш в Божиите води, обаче, ти скоро откриваш нещо. Не се вижда никакъв друг бряг. Тази река е безкрайна. Тя "не може да бъде премината." Всяка друга река има десен бряг и ляв бряг, но не и реката на Бог. Няма никакъв друг бряг. Тази река има начало, но няма край. Тя няма граници. Тя никога не свършва курса си. Нейната необятност не може да бъде измерена.

Много от нас имат определено самодоволство относно нашия опит в Бог. Ние сме били на достатъчно семинари и конференции, че смятаме себе си за авторитети по много духовни въпроси. Ние сме авторитети по Святия Дух, по живота в Духа, по дарбите на Духа, по изцелителното служение, по властта на вярващия. "Бил съм там! Правил съм това!" е обикновения коментар, който чуваме, който изразява самодоволството, което мнозина усещат. Ние сме отметнали, точка по точка, нещата, които сме искали да научим, и нашия прогрес е толкова значителен, че някак си се чувстваме като че ли сме "го направили."

Това само показва колко малко знаем. Когато влезеш в допир с реката на Бог, първото нещо, което забелязваш е колко необятна е тя. Изискват се само няколко мерки от Небето за да излезеш извън главата си, и изведнъж откриваш себе си плуващ. Въобще не отнема много за да осъзнаеш, че тази река няма граници, няма ограничения, и че ние едва започваме да изследваме нейната необятност.

Едно отношение на самодоволство по отношение на духовните въпроси подсказва, че човека, в действителност, едва започва да познава Божията река. Той все още е в първоначалните етапи. Той е във водата само до глезени или до колене или може би до кръста. Ако беше някъде по-надълбоко, той със сигурност щеше да осъзнава, че едва започва да преживява необятността на Божиите води. Въпреки че това е само малка стъпка в Духа от "води…до кръста" до "непроходима река," ние можем да докоснем само повърхността до тук, и имаме да извървим много дълъг път. Тази река е необятна.

Когато моята по-голяма сестра Бети била все още малко момиче, тя посетила с нашия чичо Бил и баба Уърд областта на остров Роде. Тя никога не била виждала океана, така че чичо Бил я завел на бреговете на Атлантическия океан и й позволил да по шляпа наоколо за малко. Когато се върнала в неговия дом, тя изтичала при баба си и казала, "Бабо, аз преплувах океана днес." В нейната детска наивност, нейното преживяване този ден й изглеждало необятно. Някои от нас са по същия начин. Ние си мислим, че сме преплували реката на Бог когато истината е, че все още не сме мръднали много далеч от бреговата линия.

Има обширност на тази река, която никой от нас все още не е схванал, а ние можем да я схванем само когато позволим на Бог да ни заведе в нея. Съдействай Му. Водите на Неговата река се покачват. Позволи на реката да те заведе в нейните дълбочини.

Както казах, някои намират необятността на тази река за плашеща, но защо да се страхуваме от Божия Дух? Той винаги ни води с голяма нежност. Нищо, което Бог има за нас не трябва да ни кара да се страхуваме. Ние трябва да виждаме Божията река като вълнуващо предизвикателство. Нейната необятност ни осигурява постоянно нови преживявания в Святия Дух. Ние неправилно сме ограничавали Бог до определени преживявания.

Понеже тази река е безгранична, ние не можем да я пренебрегнем. Ние трябва да дойдем в съгласие с нея, и не можем да я избегнем, така че дори не се опитвай. Бог няма да ти позволи да подскачаш около тази река. Водите се покачват, и ти трябва да решиш, че ще действаш с тях.

Никой пастор в Америка да не си позволява да пренебрегва тази река. Невъзможно е просто да позволяваме на нещата да продължават така както са си били в нашите църкви. Реката тече. Скачай и открий необятността на Реката на Славата.

Глава трета - Извора на Реката
След това ми показа реката с водата на живота, блестяща като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето.

Откровение 22:1
"Която извираше от престола на Бога и на Агнето…" Йоан можеше да идентифицира извора на Божията река.

Това е "чиста" река, и тя е "река…на живот," тя е "блестяща като кристал," и тя идва "от трона на Бога." Ние знаем каква е реката, и знаем нейния Извор.

Ние винаги сме намирали реките за интригуващи. В пионерските времена, мъже и жени били завладяни от това да откриват извора на всяка река, и тези, които рискували живота си за да проучват и да нанасят на карта извора на големите реки станали герои на най-успешните поколения.

Реките не са по-малко важни за нас във времето, в което живеем. Вода — чиста вода, питейна вода, също както и вода за напояване и за селското стопанство и за употреба в производството — е един от най-големите проблеми, който света сега среща. Народа на Израел се бореше с въпроса за водата от самото начало. Страната има много ограничено снабдяване на вода и понастоящем гледат към възможността да вземат вода от Турция или Ливан или дори Сирия. Много други страни имат подобни проблеми, или поради техния климат, нарастването на населението или замърсяването на съществуващите потоци. Главните договори на бъдещето няма да се отнасят само за война и мир, но също и до този належащ въпрос за правата на водата. Какъв ще бъде извора на водата необходим за следващите поколения?

Реката на Бог има уникален извор. Тя извира директно от Неговия трон. Един ден на наше палатково събрание през лятото на 1998, някой имаше видение за реката идваща от най-вътрешната част на Господа и течейки директно към нас. Той е Извора на реката, защото Той е реката.

Поради нейния уникален Извор, тази река е различна от всички други реки. Някои реки са прохладни и изобилни при техния извор, но колкото по-далеч отиваш от извора, толкова по-замърсени и претъпкани стават водите. Когато си в реката на Бог, обаче, ти си винаги при Извора. Тя извира от Него.

При другите реки, въпреки че има извор, начална точка, друга вода се влива в реката на различни места надолу по течението, докато резултата от смесването е, че водата не е същата както е била при извора. Тя не е толкова чиста и толкова бистра. Водите на реката Йордан, например, извират от Дан. Когато реката достига местата където поклонниците обикновено влизат за да бъдат кръстени, водата е напълно различна от водата идваща от Дан. Божията река не е такава. Няма значение къде си в тази река, нейната вода е прохладна и "чиста" и идва директно от Извора. Няма никакво замърсяване, никакво смесване на други води. Всеки път когато влизаш в Божията река, ти стоиш при Извора. Ето защо ние сме призовани да фокусираме нашето внимание на реката. Нейния извор е Бог.

Често се случва, че определени аспекти на съживлението стават заразени от тълкувания, които хора поставят върху тях. Ние винаги искаме да разбираме съживлението от гледната точка на нашата лична доктринална позиция. След като определени аспекти на съживлението са били тълкувани и поучавани достатъчно време, ние просто можем да ги приемем. Това изглежда някак си променливо. Когато обмисляш това, което е поучавано, ти трябва да обмислиш неговия извор. Това може да направи цялата разлика в света.

Тази река на Бог никога не може да бъде променена. Тя е чиста защото нейният Извор е чист. Никой човек не може да я замърси с тълкувание или предразсъдъци. Никой човек не може да я обърне от нейното разположение, за да уйдиса на неговите шаблони. Тази река "извира от трона на Бог."

Божията река е винаги пълна с живот. Река Йордан се влива в Мъртво Море, и понеже Мъртво Море няма изтичане, водата умира. Няма живот в Мъртво Море, и затова то е наречено така.

Божията река винаги тече. Нищо не може да я спре. Нищо не може да предотврати да изпраща повече свежа вода. Нищо не може да спре нейния извор. Затова водите на Божията река са винаги даващи живот.

Някои хора изглеждат застояли. Те са погълнати от това да посочват грешките на всеки, който е в съживление, но докато нямат помазание толкова велико колкото съживителите са преживяли — докато нямат една единствена служба, в която три хиляди човека на носилки са изцелени, докато нямат служба, в която всеки сакат човек става от инвалидната количка и ходи — те нямат право да критикуват Божието съживление.

Защо е нужно да се говори за грешка на някой велик слуга на Бог направена години след като е бил използван от Бог в съживление? Някои хора щяха да говорят за Мойсей в неговата старост, така че Бог просто го взе. Вместо да остави на новото поколение да анализира неговото мъртво тяло, Бог изпрати ангели да го отнесат. Възможно е да замърсим съживлението с нашите лекомислени думи.

Аз обичам да говоря за миналите съживления, но това, което ме интересува са чудесата, които Бог е извършвал, чудесата и знаменията, които е показвал и славата, която се е проявявала сред хората. Това ме развълнува и ме насърчава да вярвам за по-велики чудеса. Да слушаме за грешките, които хората са правили не помага на никого. Влез в даващия живот поток на реката и твоите води няма да станат застояли.

Чудесно е да виждаш хора, които никога преди не са пророкували. Понякога те дори не познават Писанията добре, обаче звучат като че ли са Еремия или Исая. Това става защото Извора на реката е също и този, който дава словото. Той беше, който вдъхнови и издиша писаното Слово, и понеже Той е в нас и ние сме в Него, това, което Той правеше за пророците в старо време също може да се случи и на нас. Това става когато реката тече и когато ние застанем в позиция да приемаме от Извора.

Тъй като Извора на реката е Бог, и тъй като тази река произтича от Негови трон, време е да познаваме Него и Неговия трон по-добре.

Ако искаме да бъдем чисти, ние трябва да влезем в тази чиста река, а ако искаме да останем чисти, ние трябва да стоим близо до Извора.

Реката, която Бог показа на Йоан е все още "чиста" река, тя все още е "блестяща като кристал," и тя все още "извира от престола на Бог." Тази река е същата в Ашланд, Вирджиния, в Смидтон, Мисури, в Броунсвил, Флорида, или в Торонто, Канада. Тя е същата във вашия град, и когато стъпите в нея вие можете да очаквате същата чистота и същата кристална прозрачност "извираща от трона" да тече през вас, носейки Реката на Славата във вашия живот.



Глава четвърта - Силата на Реката
И всички живи същества, които гъмжат, ще живеят навсякъде, където отиде двойната река … И където отиде реката, всичко ще живее.

Езекиил 47:9
"И където отиде реката, всичко ще живее." Има велика сила в тези води.

Реката на Бог предлага много повече отколкото ние понякога осъзнаваме. Тя дава повече от божествено изцеление; тя предлага божествено здраве, божествен живот. Тази река е мощна. Всичко по нейния път се променя.

Божественото изцеление е чудесно, но е по-добре да имаш божествено здраве, божествен живот течащ чрез теб. Аз съм била много благословена в това отношение. Реката може да ни държи толкова здрави, че трудно да разбираме какво е това болест. В нашия служителски тим, ние всички преживяваме много рядко изстинка или главоболие, но никога някаква сериозна болест. Няма никакъв начин да обясня това освен да кажа, че реката на Бог е мощна. Тя има божествен живот в себе си, и когато ние течем в този живот, той ни докосва също и физически.

Изцелението е било част от всяко съживление, но ние сме близо да видим изцелително съживление отвъд това, което сме виждали досега. В това движение на Духа, ние ще преживеем 100% успех в молитва за болните: "Където отиде реката, всичко ще живее."

В много части на Америка, църквата се е отдръпнал от физическо изцеление. Това ми изглежда много необикновено. Моите родители имаха голямо състрадание и вяра за болните. Когато те в началото дойдоха в Ричмънд за да започнат църква, всеки нов член на тази църква дойде поради чудо на изцеление, и много от тези изцеления бяха много необикновени и привличаха голямо внимание.

След като събранието в Ричмънд беше добре установено, минаха поне 10 години, в които нито един член от църквата на моите родители не умря. Някои се разболяваха, и понякога техните болести бяха сериозни, но татко и майка винаги бяха викани да се молят за тях, и след като те се молеха, хората винаги се възстановяваха.

В петдесятните кръгове обикновено, изцелението беше очаквано проявление тук в нашите американски църкви докато не дойде Държавната Здравна Служба. След като Държавната Здравна Служба беше развита, възрастните вярващи, които преди се обаждаха на стареите на църквата за да се молят за тях (с очаквания резултат, че ще бъдат изцелени), изведнъж започнаха да се обаждат на Спасителната Бригада. От това време, освен ако хората не умираха, те рядко безпокояха проповедника със своите болести. Те плащаха за Държавната Здравна Служба и за здравна застраховка за да се грижат за техните здравни нужди.

Понякога ние сме принудени да вярваме в Бог, и аз съм сигурна, че това ще се случва повече и повече в бъдещето. Ние трябва, обаче, да мислим за Господа преди да отидем на смъртните си легла. Има живот и сила в реката, и ако използваме изцелителната сила на нейните води ние ще имаме по-качествен живот. Научете се първо да идвате при реката на Господа.

Понякога, когато открием нашите потоци изведнъж изсъхнали, ще знаем, че Бог има цел позволявайки това. Илия беше зависим от потока Херит, но когато този източник повече не беше годен, той откри, че Бог има друг план. Ако Държавната Здравна Служба ни провали, ние знаем, че Бог се удоволства да изцелява Своите хора.

Понякога хората влизат и излизат от болницата преди техният пастор дори да разбере, че те са болни. Това не трябва да бъде така. Бог иска да изпрати друга вълна на изцелителна слава за Църквата днес. Има сила в реката на Бог.

Най-великите чудеса се случват в атмосфера на велико поклонение и велика свобода. Ако желаем да видим велики чудеса, ние трябва да се събираме заедно в простота, хвалейки Господа докато дойде духа на поклонение и да Му се покланяме докато дойде славата. Тогава в тази слава, ние ще започнем да виждаме изцеления, чудеса и знамения да се случват.

Велик изцелителен прилив идва, и където и да отива реката, ние ще виждаме божествен живот да бъде предаван. Тази река носи изцеление за емоциите, изцеление за тялото и освобождение за душата. Това често се случва толкова бързо и толкова мощно, че ние имаме трудност да го разберем.

Ние напоследък сме чували много за водна терапия, и това е най-върховната водна терапия. Карен Сандвик, една наградена фотографка от Мт. Дора, Флорида, посети нашите палаткови събрания преди години. Докато танцуваше в Духа всяка вечер и течеше в реката, тя усещаше, че Бог я освобождава от миналото й. Тя отиде директно от Вирджиния в Ерусалим и започна да служи на Господа. По-късно, Бог я заведе в някои от страните от бившия Съветски Съюз за да помогне да заведе юдеи в Израел. Тя е мощно използвана от Бог, и всичко това започна в това течение на реката.

Има изцеление в тези води. "И всички живи същества, които гъмжат, ще живеят навсякъде, където отиде двойната река." Всичко, което е докоснато от реката ще живее. Всяка част от теб ще оживее в Бог, и няма да има никаква смърт в теб. Никаква част от теб няма да бъде "болнава." Чрез работата на реката, ти ще преживееш славен изцелителен прилив.

Ние сме близо да видим много необикновени чудеса. Ние сме преживяли много творчески чудеса в нашите събрания в Индия и Африка където хората имат много проста вяра, но ние започваме виждаме този вид чудеса също и в Америка. Няколко човека, за които аз се молих неотдавна, които имаха сериозни заболявания се върнаха при своите доктори за контролен преглед и откриха, че са изцелени. Някои имаха възстановяване на органи, които били махнати преди много години. Рентгена потвърди свидетелството на тяхното чудо. Ние ще виждаме много повече чудеса от този вид в идните дни.

Често, Бог ни дава предвкусване на това, което идва и, в момент на слава, ни показва какво да очакваме по-нататък. Това вкусване раздвижва глад в нашите сърца и духове и ни прави да знаем, че ние можем да вървим след това, което сме видели по нов начин. Аз заявявам това от много години.

Не се страхувам да заявявам още, че скоро ще преживеем изцелително съживление, което ще надмине това, което се е случвало във великите изцелителни съживления на миналия век. Това ще надмине събранията на Ейми Симпъл Макферсън, на Др. Чарлз Прайс, на Кетрин Кулман, на А. А. Алан, на Джак Коу и на другите велики служители на Бог. Това ще се случи защото ние живеем в последните дни и славата на Църквата няма да бъде по-малка от миналите дни. Ще бъде велико.

Докато влизаме в XXI-ви век, ние ще видим неща далеч по-велики от тези, които сме преживявали в миналия век. Тази църковна ера няма да завърши с хленчене. Огньовете на съживление са раздвижени, и ние ще видим необикновени чудеса и знамения да бъдат извършвани чрез мощната ръка на Бог. Това е само началото. Пат Робертсън скоро имаше тълпи от почти половин милион хора в Хидербанд в Индия със свръхестествени проявления на Бог, и има увеличаваща се слава виждана на събранията на Бени Хин.

Пресметнатата тълпа на негово събрание на една крачка разстояние от Сградата на Парламента по време на митинга Уошингтън за Исус била 5,200 и велики неща били извършени за царството на Бог. Последното му събрание в Богота, Колумбия привлякло тълпи от 8,000 и повече и велики чудеса били отбелязани. Същите тези чудеса ще се случват за много по-малко известни служители на Бог в идните дни.

Господ ни говори миналата година, че големите дървета от миналото няма да засенчат малките дървета и да им попречат да растат. По-старите, по-зрели служения трябва да направят място за по-младите служения да се развият и да процъфтят.

Моя чичо, брата на мама, Др. Уилям А. Уърд, публикува една нова книга през 1998 наречена Чудеса, Които Съм Виждал. Аз съм го чувала да разказва много от историите записани в неговата книга, но някои от тях бяха нови за мен. Когато книгата в началото излезе, аз бях много заета приготвяйки се да пътувам през океана, но не можах да издържа да не я отвор наслуки и да прочета няколко страници. Историята, на която първо отворих беше за едно събрание, което той водел в Бахамските острови. Първата вечер от това събрание присъствали 3 или 4 слепи човека, и всички били изцелени. Хората били толкова развълнувани, че на следващия ден те отишли да търсят слепи хора за да ги поканят. Тази вечер те довели повече от 200 слепи човека на събранието. Той се молил за всеки от тях, и всички с изключение на 4 или 5 човека били изцелени.

Събранието било толкова развълнувано от тези чудеса, че търсили по-големи предизвикателства от Господа. Те помолили чичо Бил да отиде с тях в една местна колония на прокажени. Когато пристигнали там, един медицински служител се опитал да им попречи да влязат. "Много съжалявам," казал той, "но това е заразно заболяване. Вие не можете да отидете и да положите ръце на тези хора защото можете да се заразите от проказата. Ако искате, аз ще ви изкарам няколко човека, но дори тогава, ще трябва да стоите далеч от тях." Той начертал една линия на 50 стъпки разстояние и помолил служителите да застанат зад тази линия докато се молят. По този начин, чичо Бил се молил за 56 прокажени.

Когато свършил молитвата си, той се почувствал воден да си спомни за тези, които не им било позволено да излязат, тези, които били твърде болни за да се приближат при другите. "Изцели и тях," молил се той.

Мнозина почувствали докосването на Бог, но медицинския служител имал много строга политика за освобождаването на своите пациенти. Никой прокажен не можел да бъде обявен за излекуван докато не бил преглеждан веднъж на всеки две седмици за цяла една година. Ако, след това време, изглеждало, че няма повече симптоми на проказа, този човек можело да бъде освободен.

След малко повече от една година, чичо Бил посетил едно събрание където брат Дейвид Нун проповядвал и чул проповедника да разказва за един евангелизатор, който ходил на Бахамските острови, молил се за група прокажени, и 100 прокажени били изцелени. Чичо Бил отишъл при брат Нун и казал, "Сигурен съм, че аз съм евангелизатора за когото говори, но си спомням само, че се молих за 56 прокажени." По-късно той се обадил за да говори с пастора, който го завел до тази колония за прокажени. Той му казал какво бил чул на събрание на Дейвид Нун и го попитал какво действително се е случило. "Аз си спомням само, че се молих за 56 човека," повторил той.

"Брат Уърд," отговорил пастора, "спомняш ли си, че когато свърши да се молиш за 56-те прокажени, които бяха навън ти също се моли за тези, които не могат да излязат? Всичко, 100 прокажени бяха изцелени, и те закриха колонията за прокажени." О, слава на Бог, ние ще виждаме това отново и отново в идващите дни.

Моят брат, преподобният Уолис Хефлин, Младши, пътуваше много в служение, като мен, и понякога на нас ни липсваше време за да споделяме един с друг великите неща, които Бог вършеше. Веднъж, когато се връщах от Израел, а той имаше група готова да излети за друго мисионерско пътуване, ние се срещнахме на летището на Уошингтън, Ди Си.

Ние говорехме докато той проверяваше хората си, поставяйки куфарите на кантара толкова бързо колкото можеше. Той неотдавна беше направил първото си пътуване до Русия след като страната беше отворена за проповядване, и аз бях нетърпелива да узная как беше преминал неговия поход. "как беше Русия?" Попитах, посред бъркотията.

Сълзи дойдоха в очите му докато той отговаряше, "Ако бях роден само заради тези две седмици, щеше да си струва всичко. Това бяха двете най-велики седмици в моя живот.

В едно събрание, само за няколко мига, 58 глухонеми човека бяха изцелени. Както казах, ние сме виждали тези неща в други страни, но Бог започва да върши големи знамения и чудеса и тук в Америка. Реката на Бог тече и където отиде тази река, тя носи живот.

Нека божествения живот на Бог да тече чрез теб. Не прави нищо за да му пречиш. Дай му свобода, защото той е мощен.

Моя брат се е молил за различни хора през годините, които имали метални гвоздеи в краката си и, след това, рентгена е показал, че никакъв метален гвоздей повече не съществувал. Един мъж коленете му били сковани неподвижно след операция, обаче той можел да ги движи нормално след молитвата. Тези неща не са трудни за нашия Бог, и навсякъде където тече реката , подобни неща се случват.

Една сестра беше на нашето палатково събрание това лято. Моя брат се е молил за нея преди няколко години защото тя нямала малък пръст. Сега тя има едно чудесно "кутре" и дава цялата слава на Бог. В реката, всичко е възможно.

Аз съм решила да живея в реката и да познавам нейния божествен поток, не само за собствения си живот, но също и за ползата на много други. За някои, изцелението все още е трудно нещо да се вярва, но за Бог то действително е малко нещо. Когато позволиш на реката да тече през твоята душа и дух със своите изцелителни води, болестта и заболяването просто не могат да останат в теб. Навсякъде където тече реката, всичко по нейния път ще бъде изцелено.

Не пропускайте да бъдете използвани от Бог в това изцелително съживление, когато Той се протяга към безброй мъже и жени по целия свят в този последен ден и час.

По света силата на много големи реки е впрегната чрез водноелектрически съоръжения, които създават достатъчно електричество за употреба от фабрики и домове и служби в големите градове. Ние сме само в началото на развиването на крана на Божията река. В нея има едно безкрайно снабдяване за цялата сила, от която имаме нужда. Влез в реката и преживей Реката на Славата сега.



Глава пета - Нашия Водач в Реката
Тогава ме върна при вратата на дома. … После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път … и ме преведе през водата. … Пак … ме преведе през водата. … Пак …  ме преведе.

Езекиил 47:1-4
"Той ме изведе … и ме преведе." Ние имаме божествен Водач, който ни превежда през тези води.

В тази област на Духа, в мощния поток на реката на Бог, има области, които ние никога не можем да се надяваме да познаем сами. В необятността на тази река, ние можем лесно и бързо да се загубим и дори да не знаем къде сме или към кой път да се обърнем. Ние се нуждаем да бъдем водени, и Бог ни е снабдил с най-чудесния Водач, Духът на Самият Бог.

Както видяхме, необятността на реката стряска някои. За тях тя е непозната и, следователно, опасна. Бог не ни праща в реката сами, обаче. Той ни е дал Водач. Същата личност, която служеше като Водач на Езекиил когато той влезе във водите също беше описана от него в една по-предна глава:
В двадесет и петата година от плена ни, в началото на годината, на десетия ден от месеца, в четиринадесетата година подир превземането на града, в същия ден Господната ръка беше върху мене и ме заведе там, - чрез Божии видения ме заведе в Израилевата земя та ме постави върху една твърде висока планина, на която имаше към юг нещо като здание подобно на град.  И като ме заведе там, ето, човек чийто изглед бе като изглед на мед, и който държеше в ръката си ленена връв и мярка от тръстика, стоеше в портата.

Езекиил 40:1-3
"И като ме заведе там." О, харесвам това. Има места, където ти и аз копнеем да отидем духовно. Ние сме чели за тях в Писанията. Ние сме чели за това, което се е случило с Езекиил и Захария и с другите пророци когато са отишли там. Ние копнеем да се влеем в тези нови места в Бог, защото те изглеждат само на една ръка разстояние, просто от другата страна на прага.

Въпреки това, ние не сме напълно сигурни какво трябва да направим за да влезем в тези нови области, каква посока да поемем за да натиснем в пълнотата на това, което Бог е приготвил. По-дълбоките неща на Бог изглеждат толкова неуловими за нас, и ние се чудим извънредно много как можем да познаем мястото на по-голяма интимност с Бог, мястото на откровение в Неговия Дух.

Толкова съм щастлива, че Учителя, Водача, е сред нас. Ние не трябва да се отдръпваме назад повече. Духът на Господа е готов да ни заведе напред в непознатото и да го направи познато за нас. Той е нашия речен Водач.

Къде е мястото на мъдрост? Къде е мястото на разбиране? Ние не трябва да се притесняваме за това, защото Той ще ни заведе там: "И като ме заведе там." Той ме заведе на мястото на откровение, на мястото на разбиране, на мястото на мъдрост, на мястото на откриването на знанието.

Как можеш да пожънеш световната жетва? Как можеш да организираш световно съживление? Ние не трябва да се притесняваме за това. Водача, Учителя, е с нас.

Факта, че Той е нашия Водач обяснява големия глад в нас да познаваме Господа по-добре. Когато двама човека се привличат един друг, те искат да се познават един друг. Те никога не могат да бъдат задоволени с повърхностно запознанство: "Том, виж Мери. Мери, виж Том." О не, има желание за много повече.

Може да мине време преди да почувстват, че се познават достатъчно добре за да си задават лични въпроси, така че те питат някой приятел (колкото се може по-неуловимо), "Какво знаеш за него?" "Какво знаеш за нея?" Обаче, без значение какво им се казва, то никога не е достатъчно. Те продължават да задават въпроси: "Е, той каза ли това?" или "Харесва ли това?" или "Тя…?" Желанието да се познават е толкова голямо, че изглежда безкрайно. Когато веднъж узнаеш нещо за някой, от когото си привличан, ти искаш да го знаеш в повече детайли.

Когато двамата накрая започнат да се питат за неща един друг, тяхното желание да знаят се засилва докато открият себе си питащи и отговарящи на въпроси, от които никой преди това не се е интересувал. Те откриват себе си да изтеглят спомени от дълбочините на своите сърца. Желанието да се знае е просто толкова мощно.

Бог ражда в нас много повече от повърхностния глад, който много от нас имат докато не Го познаем. В идните дни, ние ще искаме да знаем детайли, които никой не е можел да ни каже за Него до сега. Ние повече няма да бъдем задоволени с равнодушна информация за Него. Единствено живо знание, разкрито от самото Му сърце, ще ни удовлетворява, единствено протичането на слава от Неговото сърце към нашите.

Ако трябва да позволим на нашия Водач да ни заведе "там," ние ще трябва да оставим нашите разсъждаващи умове и да Му позволим да ни заведе толкова далеч колкото Той иска. Някои от нас са толкова заети да Му казваме къде да ни заведе и как да го направи, че пропускаме по-великите неща, които Той има да ни покаже в реката. Ние сме толкова съсредоточени на нуждите, че докато Той се опитва да ни заведе на нови места и да ни учи нови неща, ние сме заети да Му обясняваме нашите проблеми и ситуациите, които виждаме нуждаейки се от Неговото докосване. Божието желание е да ни заведе на места, за които ние не можем да молим да бъдем заведени защото не знаем, че те дори съществуват. Той желае да ни даде преживявания, за които никога не сме молили защото никога дори не сме мечтали за тях. Толкова е по-добре да се отпуснеш и да позволиш на Водача да ти покаже това, което е чудесно и стойностно. Той знае къде са скрити най-великите съкровища.

Когато Бог започне да те изпълва, не започвай изведнъж да си мислиш какво трябва да правиш утре. Врагът иска да ни даде тези разсейващи мисли, но ние трябва да се научим да им се съпротивляваме. Когато си в присъствието на Бог, съпротиви се на изкушението да мислиш за твоите планове за утре, за следващата седмица или за следващата година. Живей в момента, този вечен момент в Бог. Не очаквай да ти покаже това, което желаеш; позволи Му да ти покаже това, което Той желае. Той е Водачът.

Аз обичам да слушам хората да споделят виденията, които са имали защото докато ги слушам аз започвам да получавам разбиране за това къде ги е завел Святия Дух и какво ново е направил в техния живот. Той е нашия Водач за реката.

Ние се нуждаем да бъдем водени повече отколкото знаем, защото тази река, що се отнася до нашите естествени умове, е напълно неизследима. Няма проповедник в света, който да познава цялата река, обаче ние познаваме Някой, който я познава. "Той ме заведе там.” Слава на Бога!

На какво приличаше този, който водеше Езекиил? Той каза:


Ето, човек чийто изглед бе като изглед на мед, и който държеше в ръката си ленена връв и мярка от тръстика, стоеше в портата.

Езекиил 40:3
Това е същия човек, който Езекиил видя в 47-ма глава, човека, който го водеше в реката и я измери за него. Неговия изглед беше "като изглед на мед." Успокой всичките си страхове, и Го последвай в дълбочините на реката, защото Той е Господа на славата.

Защо трябва да се страхуваме? Въпреки че "ново" и "промяна" не са думи, които повечето от нас харесват и представляват ужасно нещо за повечето хора, нашия Водач знае това, което можем да издържим. Той е способен да измери, да знае нашата способност, да знае колко далеч можем да отидем. Той няма да ни натика главите изведнъж и да ни остави да се удавим. Той ще отмери и ще ни заведе малко по-дълбоко, когато сме готови и желаещи.

Има дори по-големи дълбочини за нас, които да изследваме, но Самият Дух отива с нас и е Този, който измерва всичко за нас. Няма никаква причина за страх.

Една от най-големите пречки да се пусне страха, който хваща религиозните лидери е когато се изправят пред новото. Те са толкова добре тренирани, че когато нещо пада извън тяхното религиозно обучение, те се опитват да го отхвърлят. Лидерите често са последните, които се движат в съживление. Те почти трябва да бъдат довлачени, ритнати и да им се изкрещи, за да влязат в него. Какъв срам!

От какво се страхуваме? Тази река е от Бог и Той Самият е нашият Водач.

О, аз искам да Го познавам. Искам да Го познавам по начини, по които не съм го познавала до сега. Аз искам да Му се доверя безрезервно с моя живот и да Му позволя да бъде моя Водач в реката.

Приливите на духовен глад нарастват из цяла Америка и по света. Както казах, много гладни хора пътуват дълги разстояния за да дойдат в Ашланд, Вирджиния, в нашата скромна палатка под открито небе в горите. Те не са привличани от разкошни удобства или от надеждата да намерят красиво място където да прекарат ваканцията си. Те изразходват време, пари и усилия за да дойдат до място където реката тече и където могат да дойдат до по-добро познаване на Водача и да се научат да Го следват. Това са заети хора, но те знаят, че няма нищо по-важно в този ден и час от това да влязат в потока на това, което Бог прави. Как е с теб? Влязъл ли си Реката на Славата?




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница