Република българия министерство на правосъдието с т р а т е г и я



страница2/3
Дата27.01.2018
Размер0.58 Mb.
Размер0.58 Mb.
1   2   3

1.1 Превръщане на бюджетната процедура в реален механизъм за обществен контрол
1.1.1 Въвеждане на програмно бюджетиране, включително:

    • детайлни, измерими и проверими показатели за ефективност и качество, специфични за всяко звено на съдебната власт с оглед функциите му;

    • система от показатели, позволяваща остойностяване на работата на отделния магистрат и служител, и проследяване на нейната ефективност;

    • механизъм за дефиниране и приемане на програмни цели по отделните показатели за ефективност и качество, които да бъдат залагани във всеки следващ бюджет, с отчитане на спецификата на отделните звена на съдебната власт, включително техните подразделения и регионалните нужди;

    • обвързване на бюджетирането на отделните звена на съдебната система с отчетените резултати от работата им в съответствие с определените програмни цели.




      1. Обособяване и публикуване на програмен бюджет за отделните структури в звената на съдебната власт (районни, окръжни, апелативни, върховни, специализирани и пр.)




      1. В дългосрочен план всички части на бюджетния механизъм на съдебната власт – планиране, изпълнение, контрол и отчитане – да влязат в компетенцията на ВСС.




      1. Развитие на капацитета на парламента за упражняване на ефективен обществен контрол при приемане бюджета на съдебната власт и отчетите за дейността на органите й, при отчитане на спецификите на отделните звена на системата.




      1. Разгръщане потенциала на парламентарната процедура за обсъждане на програмните цели на прокуратурата и следствието, конкретизиране на националната наказателна политика.



1.2 Ефективни и отговорни административни ръководители
1.2.1 Цялостна концепция за избора на административни ръководители, включително:

    • гарантиране на пълна прозрачност на процеса;

    • въвеждане на задълбочени публични изслушвания;

    • изискване за представяне на програми;

    • критерии, позволяващи отчитането на управленските и лидерските способности на кандидатите, способността им да носят отговорност и да работят с екипа на звеното, тяхната професионална етика, несъмнена репутация и минало;

    • обществено участие.

1.2.2 Въвеждане на екипния принцип в ръководството на звената на съдебната система чрез:



  • регламентиране на възможността административните ръководители да предлагат назначаването и освобождаването на своите заместници.

1.2.3 Цялостна концепция за ролята на административните ръководители, включително:



  • По отношение на управлението на съответното звено, неговия бюджет и ресурси;

  • Участие в процеса на бюджетно планиране и отчитане;

  • Взаимоотношения с ВСС и Инспектората към ВСС;

  • Роля в оформянето на регионално ниво на планиране и прилагане на политика по правоприлагане, с отчитане на местните нужди и в диалог с местната общност;

  • Механизми за диалог, отчетност и отговорност пред екипа на звеното и местната общност;

  • Модел за взаимоотношения с другите институции на съдебната власт, правоохранителните органи, адвокатурата, местната власт, медиите на регионално ниво;

  • Взаимоотношения с местната общественост и политика на прозрачност и представляване на правосъдните органи пред гражданите;

1.2.4. Специфични критерии за отчитане и оценка на работата на административния ръководител и екипа му в зависимост от характерните особености на звеното.


1.2.5 Механизъм за идентифициране на успешни модели на администриране на звена в съдебната власт и тяхното налагане като национален стандарт. Създаване на механизми за стимулиране на ефективни и отговорни административни ръководители.
1.2.6 Развитие на капацитета на Инспектората към ВСС за оценка на специфично ръководните и административни аспекти от работата на съдебната система.
1.2.7 Специфични модули за обучение на членове на ръководния екип на звената в съдебната система.

1.3 Активно управление на натовареността, условията на труд и броя на магистратите


      1. Разработване на критерии и методика за оценка и планиране на натовареността на звената на съдебната власт и техните подразделения и на отделните магистрати и административни служители. Разработване на модел за стимулиране на магистрати показали високо качество, ефективност и етичност в ежедневната си работа.




      1. Разработване на цялостна концепция за урегулиране натовареността на ВКС и ВАС с оглед спецификата на функциите им.




      1. Административна реформа - разработване на модел за оптимизиране разпределението на ресурсите в структурите на съдебната система, включително – ако е необходимо - чрез преструктуриране на съдилища/звена.




      1. Оптимизиране при необходимост на броя на районните съдилища, при запазване на гарантиран реален достъп на гражданите до правосъдие и с отчитане на прогнозите за регионалното демографско, икономическо и инфраструктурно развитие.




      1. Дискусия за възможностите за въвеждане на елемент на диференциация на заплащането на магистратите в съответствие с тяхната натовареност и/или категоризацията на звеното, в което работят.




      1. Разработване на стандарти за условия на труд на магистратите: работно място, достъп до информационни технологии, административно обезпечаване, сигурност в и извън съдебните сгради.



    1. Активно управление на съдебните сгради




      1. Цялостна концепция за развитие на сградния фонд и предоставяне на нови сгради, интегрираща управлението на имущество с останалите цели на развитието на съдебната система.




      1. Създаване и поддържане на база данни за сградния фонд на съдебната система.




      1. Разработване на обективни показатели за определяне на приоритети за инвестиции и ремонти на сградите на съдебната власт.




      1. Развитие на капацитета на органите на съдебната власт за планиране и усвояване на капиталовите разходи, включително специализираната администрация на ВСС и административните ръководители и техните екипи за отделните подразделения.




      1. Завършване на прехода към самостоятелно управление на сградния фонд от ВСС.



1.5 Компетентни и мотивирани административни служители


      1. Разработване и въвеждане на критерии за оптимизиране на броя на административните служители, съобразен с натоварването в съдилищата и прокуратурата, при отчитане на спецификата на звената.




      1. Прецизиране на функциите на съдебния администратор и разпределяне на отговорностите между него и административния ръководител.




      1. Определяне на стандарти за съотношението магистрат – съдебен служител за различните звена на съдебната власт и отделните административни функции в тях, включително при отчитане на съответното ниво на натовареност.




      1. Задължително специализирано начално и продължаващо обучение на съдебните служители.




      1. Въвеждане и прилагане на обективни критерии и процедура за атестиране на съдебните служители.




      1. Кариерно развитие и израстване на съдебните служители.




      1. Оценка на състоянието на заплащането на административните служители в съдебната система.




      1. Оценка на етичната регулация и дисциплинарната практика по отношение на административните служители в съдебната система.




      1. Приемане на специфични антикорупционни мерки по отношение на административните служители в съдебната система с отчитане на специфичните рискове, свързани с функциите им.



1.6 Информационно и технологично модернизиране


      1. Цялостно изграждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Изработване на единна методика за регистрация и отчет на престъпленията като основа за ЕИСПП и постигане на надеждна статистика.




      1. Интегриране на институционалните информационни системи към ядрото на ЕИСПП с цел оформяне на технологичната екипност между всички звена на системата и осъществяване на информационен трансфер в реално време.




      1. Осъществяване на комуникацията между отделните структури на съдебната система и между тях и правоохранителните органи през ЕИСПП като гаранция за сигурност при обмена на информация, оптимален информационен ресурс, бързина и ефективност на производствата.




      1. Въвеждане на системи за автоматизирано управление на делата, включително и въвеждане на електронна папка, започвайки от първия акт на производството. По отношение на наказателното производство попълването на папката да започва от получаване на сигнала в полицията/образуването на преписка.




      1. Изграждане на централизиран интернет портал на съдебната система за публикуване на всички съдебни решения – на централно базиран интерфейс чрез унифициран софтуер.Внедряване на специализиран софтуер при публикуването на съдебните решения със заличаване на личните данни, с оглед защита на правата на гражданите и юридическите субекти.




      1. Електронна система за мониторинг и контрол върху дейността на служителите и вещите лица.




      1. Въвеждане и използване на видеоконферентни връзки в наказателното производство.




      1. Създаване на нормативни, програмни и организационни условия за въвеждане на електронен обмен на документи, съобщения и процесуални действия между звената на съдебната власт и участниците в отделните производства.



1.7 Ефективна отчетност и надеждна статистика


      1. Уеднаквяване и съгласуване на статистическата отчетност между отделните звена на съдебната система и МВР.




      1. Повишаване на надеждността на статистическата отчетност, включително допълнителни механизми за външен контрол и верификация.




      1. Обвързване на събираната статистическа информация с показатели, които в по-голяма степен отразяват и гледната точка на „потребителя” и обществото, а не само с вътрешноведомствени показатели.

2. Укрепване на институциите на съдебната власт
Укрепването на институциите на съдебната власт е базирано върху принципа за нейната независимост. Органът за управление на съдебната система – Висшият съдебен съвет, е съставен от две равностойни квоти, една от които се предлага и избира от Парламента. От Парламента се излъчва и съставът на Инспектората към ВСС. Налага се преструктуриране на ВСС, с цел преодоляване на няколко дефицита:

  • дефицит на легитимност при избора на членове;

  • загриженост, че парламентарната квота е проводник на партийни и лобистки влияния;

  • стремеж към избягване влиянието на прокурори върху кадровите решения относно съдии, с оглед принципа на равна отдалеченост на съда от двете страни в наказателния процес;

  • неефективността в дейността на ВСС;

  • липсата на ясна отговорност на членовете му.

По отношение на ВСС Стратегията предлага система от решения, които да гарантират широкото обществено участие в избора на нови членове на Съвета при прозрачност и обявяване на програма на кандидатите. Предвиждането на възможност за отзоваване може да се превърне в ефективен инструмент за стимулиране към поемане на отговорност. Продължаването на диференциацията на кариерните функции на ВСС по отношение на съдии и прокурори ще позволи по-доброто управление на двата дяла на магистратурата, отчитайки спецификите на техните функции.


По отношение на прокуратурата, увеличаването на прозрачността и отчетността на нейната работа може да се постигне като процесът на одобряване на нейния бюджет и на изпълнението му в парламента се обвърже в цялостна система за детайлно планиране на приоритетите и ресурсите, необходими за реализацията им. Остойностяването на работата на отделния прокурор, оформянето на бюджет и програма от цели на всяко подразделение на прокуратурата, кодификацията на правилата за работа в единна рамка, описваща точно нивата на компетентност и гарантираща сферата на дискреция и отговорност на индивидуалните прокурори – всичко това са мерки, които ще имат съществен принос за повишаване ефективността на държавното обвинение. Трябва да се подчертае, че значим прогрес в борбата с престъпността е невъзможен без решителна реформа в системата на МВР за изграждане на модерна и добре обучена разследваща полиция. Настоящата стратегия предвижда минимум мерки в тази насока.
За преодоляване на дефицита на отчетност и демократична легитимност в областта на подбора на кадрите в съда и прокуратурата, особено важни са мерките за прозрачност и обществено участие в избора на административни ръководители.
Стратегията предвижда и идеи за продължаване на реформите в адвокатурата като конститутивен елемент от система на правосъдието.
2.1 Утвърждаване на отговорността, отчетността и ефективността на ВСС


      1. Дискусия за съдбата на „парламентарната квота” и обсъждане на следните възможности:

  • намаляване броя на избираемите от парламента членове на ВСС;

  • отпадане на парламентарната квота;

  • увеличаване на мнозинството за избор на член на ВСС до 2/3 от народните представители;

  • състав на ВСС само от действащи магистрати;

  • запазване на “парламентарната квота” на ВСС при намалено партийно влияние и засилено участие на гражданския сектор при провеждане на избора;

  • провеждане на задълбочено сравнително-правно проучване на европейските модели на управление на съдебната система.




      1. Въвеждане на гаранции за публичност и състезателност в процедурата за избор на членове на ВСС от парламентарната квота, включително чрез публичното обявяване на номинациите достатъчно време преди избора, с оглед провеждането на обществена дискусия по тях, задължение за публикуване на програми, провеждането на публични изслушвания на кандидатите.




      1. По отношение квотата на съдебната власт да бъде въведен елемент, който да осигури реално национално участие на магистратите в избора на членове във ВСС.




      1. Обсъждане на въвеждането на механизъм за отзоваване на членове на Съвета.




      1. Разделение между съдии и прокурори в работата на ВСС и неговите комисии при вземане на решение по кадрови въпроси: назначаване, атестация, дисциплинарни производства, с оглед отчитане на спецификата на съдийския и прокурорския статут.




      1. Ангажиране на магистрати от различни нива на системата в работата на ВСС – първоначално в рамките на механизмите за диалог и комисиите, а в дългосрочен план и чрез евентуална модификация на изискванията за членство.




      1. Утвърждаване на прозрачността в работата на ВСС чрез утвърждаването на практиките за предварително обсъждане на проекто-решения, публикуването на изчерпателна информация за работата на Съвета и комисиите му и въвеждането на явно гласуване.




      1. Периодична оценка на работата на постоянните комисии на ВСС с оглед развитието на практиката и капацитета им.




      1. Развитие на управленския и аналитичния ресурс на ВСС, включително чрез инвестиции в администрацията му, създаване на допълнителни комисии и привличането на външни експерти и представители на магистратурата и гражданското общество.




      1. Утвърждаване на ВСС и като форум за диалог по проблемите на правосъдието при гарантиране на обществено участие и представеност на магистратите.



    1. Оптимизиране на системата и структурата на съдебните органи




      1. Оптимизиране броя на съдилищата след анализ на натовареността, ресурсите и инфраструктурата на съдебната система и при спазване на принципа за гарантиран и реален достъп на гражданите до правосъдие.




      1. Периодична оценка на инстанционната структура на съдилищата с оглед натовареността, оптимизацията на ресурсите и продължителността на делата и гарантиране на уеднаквяването на практиката.




      1. Дебати за създаване на специализиран съд по области на специализация: примерно организирана престъпност, непълнолетни извършители на престъпления, несъстоятелност и др.



2.3 Укрепване административното правосъдие като гаранция за добро управление


      1. Утвърждаване на Административните съдилища като действени и независими юрисдикции. По-нататъшни инвестиции в институционалното им укрепване и обучението на съдийския и административния им персонал.




      1. Мониторинг върху работата им за качество и ефективност, като оценката за качеството да не се основава единствено на вътрешноведомствени за съдебната система показатели, а да отчита влиянието им за утвърждаване на доброто управление според стандартите на ЕС.



2.4 Развитие на търговското правосъдие като елемент на привлекателната инвестиционна среда


      1. Развитие на капацитета на търговското правораздаване с оглед все по-усложняващите се икономически отношения и нуждата от подобряване на инвестиционния климат.




      1. Доразвиване на специализацията в търговското правораздаване, повишаване на компетентността, засилване на анти-корупционните мерки, организация на процеса с цел бързина и защита на търговската тайна. Специализирана статистика за търговското правораздаване.




      1. Създаване на механизъм за взаимодействие със структурите на бизнеса по въпросите на съдебната реформа.




      1. Разработване и приемане на конкретен пакет от мерки за повишаване качеството на търговското правораздаване и обслужването на бизнеса, периодична оценка за резултатите от прилагането му и нуждата от нови мерки.


2.5 Укрепване на ефективността и отчетността на прокуратура и органите на досъдебното производство


      1. Бюджетът на прокуратурата и отделните звена в нея трябва да бъде определян и отчитан в зависимост от по-ясни стандарти за ефективност, които позволяват оценката на резултатността от работата на отделните подразделения на прокуратурата.




      1. Ежегодно залагане на национални и регионални цели за дейността на съответните прокурорски звена, обвързани с предлагания бюджет. Този процес на планиране следва да се превърне в рамка за провеждането на активна наказателната политика и нейното одобряване в Народното събрание.




      1. Разработване на мерки за мотивиране на прокурорите за работа по тежки дела, включително чрез въвеждане на адекватна диференциация при отчитането и атестациите им.




      1. Усъвършенстване на механизмите за налагане на отговорност на прокурорите при необосновани решения за образуване, отказ от образуване или спиране на вече образувано наказателно производство, както и за недостатъчна ефективност при поддържане на обвинението. Създаване на възможност за независим външен мониторинг.




      1. Утвърждаване на дейността на специализираните съвместни екипи под ръководството на прокуратурата, разширяване на обхвата на дейността им и целенасочени инвестиции в квалификацията на участниците в тях.




      1. Оптимално използване на ресурса на следователите.




      1. Детайлна оценка на състоянието и нуждите на разследващата полиция и изработване на цялостна стратегия за развитието на капацитета и ефективността й, включително мерки за:

  • Адекватен брой разследващи полицаи;

  • Планомерно разширяване на кръга от полицейски служители, които да имат право да осъществяват определени следствени действия. Обвързаност на процеса със съответното специализирано обучение за тези служители.

  • Увеличаване заплащането и подобряване условията на труд;

  • Адекватен сграден фонд, компютърно и друго оборудване;

  • Мерки за систематично повишаване квалификацията на разследващите полицаи;

  • Съвместни обучения между прокурори и разследващи полицаи в НИП;

  • Мерки за повишаване на инициативата и отговорността на разследващите полицаи;

  • Специфични антикорупционни мерки.



Сподели с приятели:
1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница