Република българия министерство на правосъдието с т р а т е г и я



страница3/3
Дата27.01.2018
Размер0.58 Mb.
Размер0.58 Mb.
1   2   3

2.6 Актуализиране на националната Концепция за наказателна политика


      1. Изработване на актуализирана Концепция за наказателна политика, която да възприеме и предложи модерни наказателно-правни решения в контекста на променящата се европейска среда след влизането в сила на Договора от Лисабон и съобразно с основните цели на реформата:

  • Намаляване на формализма;

  • Подобряване на ефективността и бързината на наказателния процес;

  • Защита правата на пострадалия;

  • Защита правата на човека;

  • Последователно утвърждаване на принципа на полицейското разследване, съчетано с качествено повишаване на капацитета на разследващите органи;

  • Систематично приложение и превръщане в устойчив модел на разследването на интегрирани екипи на разследващите органи;




      1. Въз основа на Концепцията, изработване на съответстващ на съвременните реалности нов Наказателен кодекс със следните приоритети:

    • Приемственост и последователност на наказателната политика;

    • Цялостен преглед и систематизиране на видовете престъпления, декриминализация на деяния, загубили престъпния си характер, и евентуално криминализация на нови видове обществено-опасни деяния, произтичащи от развитието на технологиите, новите форми на международни сдружения и развитието на стопанската дейност в условията на глобализация;

    • Преразглеждане системата на наказанията и режимите за изтърпяване на наказанията, наказателна и административно-наказателна отговорност;

    • Защита на правата на пострадалите от престъпления. Осъвременяване и привеждане в съответствие с актуалните международни актове на нормите, регулиращи случаите, в които непълнолетен е субект или обект на престъпление.




      1. Възстановяване и развитие на капацитета за провеждането на емпирични криминологични изследвания като основа за актуализиране на наказателната политика.




        1. Продължаване на мониторинга върху приложението на настоящия Наказателно-процесуален кодекс.




      1. Своевременно транспониране на Рамковите решения на ЕС.




      1. Възприемане и установяване в закона на европейската концепция за изпълнение на наказанията.




      1. Периодични анализи на осъдителните решения на Съда по правата на човека в Страсбург.




      1. Периодично /ежегодно/ планиране на противодействието на престъпността, посредством възлагането на главния прокурор и МВР да представят пред Народното събрание доклад(и) за мерките, които планират, и приоритетите в тяхната работа. Обвързване на тези доклади и отчетите за изпълнението им с процеса на одобряване на бюджета на прокуратурата и МВР. Оформяне на регионално ниво на този процес.



    1. Разгръщане потенциала на Националния институт на правосъдието




      1. Изработване и приемане на обективни критерии за оценка на качеството на обучение в НИП.




      1. Създаване на по-гъвкав механизъм за отчитане на нуждите и включване на нови елементи в учебната програма.




      1. Утвърждаване на практическата ориентация на обучението в НИП и участието на водещи практикуващи магистрати в подготовката на кадрите, които постъпват в системата.




      1. Развиване на изследователския компонент от мандата на НИП и превръщането му в ресурсен център на съдебната система. Освен като учебно заведение, НИП да се изгради и като център за емпирични правни изследвания, които да дават обективна оценка на процесите в съдебната власт.




      1. Разширяване на обхвата на обученията за съдебната администрация, с цел укрепване на капацитета и уеднаквяване на практиката в административната работа на отделните съдилища, както и подобряване качеството на обслужване на гражданите и по-ефективно подпомагане работата на магистратите.




      1. Въвеждане на задължително продължаващо обучение за всички магистрати, с оглед спецификата на задълженията им и динамиката на законодателството и практиката. Специализирани курсове на обучение в случаите на заемане на ръководни административни длъжности и преминаване в по-горна инстанция.




      1. Съвместни обучения на прокурори и разследващи полицаи.




      1. Изработване на механизъм за сътрудничество между МП, ВСС, НИП, Центъра за обучение на адвокати (ЦОА) и юридическите факултети с оглед повишаване практическата подготовка на кадрите на съдебната система.




      1. Засилване на ролята на дистанционното обучение като модерна възможност за повишаване на квалификацията без откъсване от работа.




      1. Засилване на интердисциплинарните обучения като част от общата подготовка на магистратите /подготовка по психология, психиатрия, финанси и др./



2.8 Адвокатурата като елемент от конституционната рамка на правосъдието


      1. Създаване на рамка за регулярен диалог между ВАдв.С, ВСС и МП и други институции с оглед уеднаквяване на съдебната практика, обсъждането на етични дилеми и дисциплинарна практика, законодателни инициативи и други въпроси от общ интерес. Създаване на регионално ниво на този механизъм за диалог.




      1. Повишаване на отговорността на адвокатите по отношение на гарантирането на бърз, дисциплиниран и справедлив съдебен процес.




      1. Повишаване на гаранциите за качествена адвокатска защита на гражданите, включително в рамките на системата на правната помощ.




      1. Доразвиването на етичната регулация и дисциплинарната практика.

3. Развитие на кадровия потенциал и повишаване интегритета на магистратите
Развитието на съдебната система е във висша степен проекция на състоянието на човешкия й ресурс и на неговия интегритет. Мерките по този приоритет имат за цел да гарантират, че българското правосъдие ще бъде осъществявано от добре подготвени кадри, с висок морал и адекватна мотивация. Критично ниската обществена оценка за състоянието на съдебната система в настоящия момент ясно показва необходимостта от гарантиране на взискателна селекция, високи стандарти за компетентност и решителни мерки за отстраняване и на най-малкото съмнение в корупция.
На входа на системата, университетското образование по специалността право, остава встрани от досегашните опити за реформа и неговите значителни проблеми се отразяват директно върху началното качество на човешкия ресурс, на който правосъдието в България разчита и като подготовка, и като морал и ценности. Изпразнените от смисъл стаж и практико-теоретичен изпит не допринасят с нищо за попълването на празнините в подготовката на младите юристи и за установяването на висок национален входен стандарт за достъп до професията юрист. Макар НИП да осигурява входящо и продължаващо обучение на магистратите, за останалите представители на юридическите професии няма гарантиран механизъм за повишаване на квалификацията и обучение по постоянно променящата се правна рамка.
Утвърждаването на конкурсното начало беше важна позитивна стъпка, но критериите, въз основа на които се прави оценката на кандидатите, не могат да гарантират, че освен да познават закона, бъдещите магистрати ще имат правилно разбиране за обществената си роля, ще притежават подходящ личностен профил, за да носят отговорностите на служител на правосъдието, ще имат нужния морал да правят това с чест. Макар в предходния период да се направи опит за изграждане на система за атестация, да се пристъпи към реална дисциплинарна практика и да станахме свидетели на първи случаи на прилагане на Етичния кодекс на магистрата, тези мерки изостанаха от обществените очаквания за решително самоочистване на правосъдните органи. Не се демонстрира консолидирана воля за даване път в кариерата само на хора с безупречна репутация и компетентност.

Основна цел на настоящата Стратегия е превръщането на атестациите от чисто формален процес в действен инструмент за отсяване на работещите от неработещите, на тези, които поемат отговорност, от тези, за които е достатъчно да изпълняват формалните изисквания, на магистратите, които разбират, че обществената им роля изисква една наистина безупречна репутация, от онези, които са готови на компромис с доверието в безпристрастието на българското правосъдие. По същия начин Стратегията цели реалното въплъщаване на Етичния кодекс в ежедневието на магистратите и ясното очертаване на онзи социален периметър, който да гарантира тяхното достойнство в очите на обществото. Развитието на дисциплинарната практика трябва да направи решителна стъпка към публичност и демонстриране на ясна воля за очистване. При разработването на тези мерки Стратегията изхожда от разбирането, че наред с обективните критерии и институционалните механизми, основна гаранция за интегритета на магистратите са техните ценности. Това изисква добавяне на нови критерии, които ще осигурят основната гаранция за успеха на Стратегията - нейните цели да бъдат и цели на всеки български магистрат.


В рамките на настоящия приоритет са предвидени важни анти-корупционни мерки, макар практически всички елементи на Стратегията да обслужват по един или друг начин повишаване на интегритета на системата.

3.1 Привеждане на университетското обучение по право в съответствие с нуждите на модерното правосъдие


      1. Обсъждане на възможността за въвеждане на единни държавни критерии за прием и дипломиране във всички юридически факултети като гаранция, че в съдебната система ще влизат кадри с еднаква базова и многопрофилна подготовка, преминали през единен механизъм за оценка, и системата ще е място за развитие на много по-интегрален кадрови ресурс.




      1. Обсъждане на възможността за разделяне курса на обучение по право на бакалавърска и магистърска степен;




      1. Осигуряването на повсеместен и текущ механизъм за обективно и справедливо оценяване на познанията на студентите, с оглед повишаване и запазване на високо ниво на теоретична и практическа подготовка на бъдещите кадри на съдебната система.




      1. Въвеждане на единен анонимен държавен изпит по право, гарантиращ безпристрастен, обективен и справедлив механизъм за оценяване на цялостните познания на студентите.




      1. Целенасочено и ефективно увеличаване на квотата и инструментариума на практическото обучение в хода на академичното образование, което ще осигури на бъдещите юристи разбиране на актуалните процеси в съдебната система и съответно необходимите им практически умения.




      1. Оптимизиране на формата, продължителността и ефективността на учебните практики в течение на петгодишния курс на обучение.




      1. Реформа в преподаването на правото на Европейския съюз. Надграждане над ограниченото изучаване на основи на европейското право в един предмет, обособяване на институционалното право на ЕС в отделна дисциплина и включване на същината и приложението на материалното европейско право в относимите правни дисциплини.




      1. Въвеждане на задължително обучение по юридическа етика, отговарящо на отговорностите по осъществяване на важни конституционни функции, свързани със защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица.




      1. Въвеждане на обучение по нормотворчество. Изграждане у бъдещите юристи на системни познания за процеса на подготовка на нормативните актове, в съответствие със съвременните европейски тенденции.




      1. Нормативни решения за превръщането на следдимпломния юридически стаж в терен за реално приложение на университетската подготовка. По същество стажът следва да ориентира бъдещите юристи за най-подходящото им място в системата и необходимостта от развитие на съответни професионални умения, а самата съдебна система да получи яснота за новия капацитет, който се насочва към нея.




      1. Насърчаване на реалната конкуренция между съществуващите юридически факултети чрез провеждането на периодична оценка на качеството на предлагания академичен продукт. Въвеждане на единни държавни показатели за обективна оценка на качеството на предоставяното образование, с оглед стимулиране на дългосрочно и устойчиво повишаване нивото на професионална подготовка на магистратите.




      1. Задължително обучение по един от работните европейски езици като първо условие за постигане на професионална конвертируемост в европейската правна среда.




      1. Въвеждане на обучение за приложението на информационните технологии в правната практика.




      1. Насърчаване на професионалното развитие на научно-преподавателския състав, с оглед общо подобряване качеството на предлагания образователен продукт и развиване на съответен капацитет за сътрудничество с органите на съдебната власт за емпирично изследване и управление на развиващите се в системата процеси.



    1. Усъвършенстване процедурите за подбор и кариерно развитие на магистратите




      1. Включване в установената и функционираща система за подбор и назначаване на магистрати, наред с оценката за компетентност, на прогнозна оценка за наличието на личностни качества и потенциал за развитие в различните сектори на системата, с оглед изграждане на профили на кандидатите за магистрати, надхвърлящи моментната снимка при назначаването.




      1. Изработване на цялостна концепция за постоянно и централизирано атестиране, основана на единни, ясни и конкретни критерии. Преосмисляне състава и ролята на помощните атестационни комисии, включително и възможността техните функции да бъдат ограничени до събиране на информация, а ВСС да остане единствения компетентен орган по отношение оценка на работата на магистратите.




      1. Задължителен елемент от процедурата за назначаване и повишаване в рамките на съдебната система да бъде изискването за безспорна гражданска репутация на кандидатите. Обвързаност на избора с провеждането на независима проверка на биографията и качествата на кандидата.




      1. Утвърждаване на публичността на всички процедури по назначаване на магистрати – от номинирането до избора.




      1. Публично изслушване на кандидатите за членове на ВСС и на ръководителите на отделните звена на съдебната власт.



3.3 Повишаване на ефективността на етичната регулация и дисциплинарния процес


      1. Постоянно обучение по Етичния кодекс на всички нива в съдебната система.




      1. Уеднаквяване на критериите за дисциплинарните нарушения и наказания в практиката на Инспектората към ВСС, ВСС и ВАС.




      1. Създаване на възможност Висшият съдебен съвет да налага всички дисциплинарни наказания, не само най-тежките, с цел осигуряване единство на дисциплинарната практика, в унисон с първия показател, по който ЕК следи хода на съдебната реформа.




      1. Преоценка на уредбата на давностните срокове за дисциплинарни нарушения.




      1. Прозрачност по етичните и дисциплинарните производства, с оглед превенция и повишаване съзнанието на магистратите и доверието на обществото.




      1. Постигане на по-висока степен на съответствие на дисциплинарното наказание с тежестта на извършеното от магистрата нарушение и обществената оценка за него.



3.4 Активни антикорупционни мерки


      1. Изработване на антикорупционен план на съдебната система, основан на проучване и анализ на специфичните форми на корупция в органите на съдебната власт и факторите, които ги правят възможни. Анализ на специфичните причини, които затрудняват ефективното разследване и наказване на корупционни престъпления, извършени от магистрати.




      1. Изработване на вътрешни за системата механизми за контрол на приложението на Закона за конфликт на интереси, включително цялостен контрол за конфликта на интереси и несъвместимостта, предвиждане на засилени гаранции за неговата ефективност.




      1. Укрепване на процедурата за разследване и наказване на корупционни престъпления, извършени от магистрати. Изграждане капацитет на ВСС за бърза и недвусмислена реакция при съмнения за конфликт на интереси и неетично поведение от страна на магистрати. Изграждане на специализиран капацитет в прокуратурата за разследване на престъпления, извършени от магистрати.




      1. Разширяване и уточняване на хипотезите на несъвместимост на заелите магистратска позиция.




      1. Мониторинг и оценка на практиката по прилагане на правилата за отводи.




      1. Засилване на проактивните действия на Инспектората на ВСС за констатиране и противодействие на корупция, развитие на неговия капацитет за инцидентни и тематични проверки при съмнения за корупция. Проактивното търсене на корупционните фактори трябва да стане елемент на проверките и анализите на Инспектората.




      1. Изграждане на независим капацитет за задълбочена, комплексна проверка на място на имущественото състояние на кандидатите за магистратски позиции и анализ на други корупционни рискове и реални или възможни фактори за конфликт на интереси в тяхната биография и обкръжение.




      1. Унифицирана система за приемане и обработване на жалби и сигнали за корупция в съдебната система, публикуване на статистика за извършени от магистрати корупционни престъпления и за наложените наказания.




      1. Утвърждаване на случайното разпределение на делата, включително:

  • Да се прилага единен програмен продукт за случайно разпределение на делата;

  • Липса на възможност за техническа манипулация на избора;

  • Отразяване в архива на програмата на всяка намеса в разпределението;

  • Прозрачност на действията на разпределящия, чрез съхраняване на архив и отпечатване на протокол за разпределение по всяко конкретно дело;

  • Адаптивност към нуждите на конкретния съд и възможност за обособяване на групи дела;

  • Осигуряване на равномерна натовареност на съдиите чрез механизъм за изравняване;

  • Систематичен мониторинг върху системата (за случайно разпределение на делата);

  • Усилията за въвеждане на допълнителна специализация на ниво състави не бива да компрометират случайния принцип за разпределение на дела.




      1. Пакет от гаранции за личната сигурност на магистратите, включително в личния им живот.

4. Повишаване на качеството на правосъдието и постигане на европейски стандарт на правоприлагане. Утвърждаване на върховенството на закона
Пред съдебната система стоят две изключително важни предизвикателства – динамиката на европейското законодателство и постъпателното приложение на Договора от Лисабон. Предстоящата европейска дискусия по приложението на Договора от Лисабон и по доразвиване на неговите клаузи, засягащи територията на свободата, правосъдието и сигурността, дават уникален шанс на България едновременно да участва в дискусията и да я направи част от обучението на представителите на съдебната система за правораздаване в условията на Договора. Постигането на европейските стандарти в приложението на закона е процес, задължително свързан с две условия – възприемане на европейските стандарти като модел, който ще бъде стриктно следван при създаването на закони, и интегрирането на реформата на българската съдебна система със съдебната реформа на ЕС, чиято концепция е заложена в т.нар. Стокхолмски пакет.
Качеството на правосъдието, т.е. гарантирането на реалния достъп на всеки български гражданин до благата на правосъдието зависи от няколко системни гаранции на полето на съдебната власт: реален достъп до правосъдие, независимо от имущественото състояние; качествена законодателна рамка; гарантиране на достатъчно гъвкави средства за елиминиране на разминавания в практиката на прилагането му от съда и на противоречия с конституцията и правото на Европейския съюз; гарантиране прилагане на стандартите на Европейската конвенция за защита правата на човека и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека; гарантиране на реален достъп до ефективно правосъдие, включително на социално слаби лица; утвърждаването на медиацията като форма на достъпно, евтино, ефективно и туширащо конфликтността средство за разрешаване на спорове. Във всички тези насоки България търпи критика: качеството на законодателните актове и тяхното ефективно въвеждане в практиката е фундаментален проблем на правовата ни система. Конституционната защита срещу този проблем е недостатъчно ефективна. Все още не се използват достатъчно широко възможностите на информационните технологии в законодателния процес и в процеса на правоприлагане. Необходимо е гражданите да могат да влияят по-осезаемо върху изработването на нови закони и да имат гарантиран свободен достъп до действащите нормативни актове и процедури по прилагането им. Изработването на качествено, разбираемо и лесно за прилагане законодателство е приоритет на Стокхолмската програма в областта на правосъдието, свободата и сигурността на ЕС. Нивото на защита на правата на човека остава незадоволително в някои области, а приложението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) често изостава. Ключови фактори, които генерират недоверие в съдебната система, са нейният неуспех в осигуряването на еднакво прилагане на закона и в ефективното уеднаквяване на практиката и дисциплиниран процес. Системата за правна помощ често не осигурява реално качество на защитата, а големият потенциал на медиацията е далеч от оптималната си реализация.



    1. Приложение на Стокхолмската програма 2010-2014




      1. Участие в създаването на минимални процесуални стандарти за всички държави-членки като съществена част от цялостния процес на трансформация на съдебната система в унисон с целите на Договора от Лисабон.




      1. Активно участие в европейската работна дискусия за хармонизиране на материалното наказателно право за тежките престъпления с трансграничен характер. Оценяване процеса на формулиране на общи европейски дефиниции и санкции в наказателното право като изключителен шанс за усъвършенстване на националното законодателство, доколкото той съвпада с процеса на изработване на нов български Наказателен кодекс.




      1. Засилване на сътрудничеството с правоприлагащите органи на държавите-членки в рамките на Евроджъст.




      1. Укрепване на националния капацитет за пълноценно участие в европейските механизми за обучение на магистрати и съдебни служители, включително утвърждаване като водещ регионален ‘доставчик’ на експертиза и опит в областта на продължаващото обучение.



4.2 Дисциплиниране на процеса


      1. По-ясна отговорност на председателите на съдебните състави за дисциплинирането на процеса, изграждане на стимули за по-активно ръководство на процеса и ограничаване стимулите за пасивност при бавене и шиканиране на процеса, включително:

  • Специализирано обучение в НИП;

  • Мониторинг върху използването на съществуващите механизми за санкциониране на страни, злоупотребяващи с процесуални права, и планиране на тяхното подобряване;

  • Интегриране на активността в ръководенето на съдебните процедури като елемент от процеса на атестация;

  • Предвиждане на правомощия и отговорност за административния ръководител да провежда политика за дисциплиниране на производствата в подчинения му съд, включително по отношение на вещи лица, съдебна администрация и чрез координация на регионално ниво с органите на адвокатурата, МВР, прокуратурата и други;

  • Активизиране на дейността на Инспектората към ВСС за оценка на активността на ръководството по управлението на делата.




      1. Механизми за ефективно ангажиране на отговорността на адвокатите и другите участници в процеса при протакане и злоупотреба с процесуални права.




      1. Анализ и оценка на ефекта от промените в системата на призоваването, набелязване на нови мерки за повишаване на надеждността и ефективността й.




      1. Мерки срещу злоупотреба с медицински документи, включително ангажиране отговорността на лекари.




      1. Реформа на института на експертизите, включваща модела на финансиране, подбора на експертите и управлението на процеса



4.3 Гарантиране на еднаквото прилагане на закона и уеднаквяване на практиката


      1. Експертна оценка и дискусия за ролята на ВКС/ВАС на последна инстанция с оглед обема на подсъдната им материя, касационните основания, които прилагат, изискванията за наличие на правен интерес (ВАС), качеството на мотивите, броя на съдиите, които работят в тях, наличието на помощници, съдебни зали, кабинети и други елементи от устройството и функциите им.




      1. Анализ и дискусия по практиката на ВКС/ВАС по издаване на тълкувателни решения и постановления, сезиране на КС.




      1. Анализ и дискусия по работата на апелативните инстанции и възможностите за оптимизация на тяхната дейност.




      1. Структуриране на съдийски екипи в административните съдилища за подпомагане на еднаквото приложение на закона.




      1. Утвърждаване на ролята на омбудсмана чрез въвеждане на законодателна инициатива по защитата на правата на човека.



4.4 Подобряване качеството на нормативните актове
4.4.1. Нов Закон за нормативните актове, включващ следните елементи:

  • Задължително изготвяне на предварителна експертна оценка за въздействието на законопроекти, особено на засягащите структурата и организацията на съдебната власт и съдебния процес;

  • Включване в оценката на анализ на бюджетните и административни ресурси и другите мерки, нужни за прилагането на предвидените норми, включително персонал, обучение, разходи за информиране на обществото и др;

  • Гаранции за провеждането на широко обществено обсъждане на проекти за нормативни актове, вземане предвид на становището на по-широк кръг от заинтересовани лица и експерти като условие за пристъпване към приемането на съответния акт;

  • Задължително провеждане на последваща оценка на прилагането на акта;

  • Гарантиране на устойчива практика по изготвяне на професионална експертиза за съответствие на законопроектите с правото на ЕС, осигуряване на адекватно функциониране на транспонираните общностни норми, включително ефикасното им прилагане и гарантиране на съответствието от компетентните национални съдилища, осъществяващи дейности във връзка със съдебното сътрудничество по наказателни и по граждански дела – обучение, бюджетно и административно осигуряване на приложението.

4.4.2. Отразяване на изискванията разписани в т. 4.4.1. в ПОДНС с оглед прилагането им и към законодателната инициатива на народните представители.


4.4.3. Въвеждане на електронна система за изработване, съгласуване, приемане и публикуване на нормативни актове:


  • Осигуряване на възможност за електронно управление на процеса на обсъждане и приемане на проектите на нормативни актове чрез включването на всички релевантни институци (министерства и ведомства, Министерския съвет и Народното събрание);

  • Пубилчен достъп до електронната система за съгласуване на нови нормативни актове;

  • Безплатен достъп на гражданите и бизнеса до електронната база данни с действащо законодателство, процедури за прилагането му и съдебна пракитка.



4.5 Засилване на гаранциите за върховенството на закона, защитата правата на човека, достъп до правосъдие


      1. Утвърждаване на практиката за използване на капацитета на неправителствения сектор като двигател и коректив на политиките по реформа на съдебната система и гарант за запазване и утвърждаване на върховенството на закона. Предвиждане на процедури по консултация при обсъждане на приоритети и политики на съдебната реформа.




      1. Насърчаване на сътрудничеството на изпълнителната, съдебната и законодателната власти с неправителствения сектор при провеждането на съдебната реформа.




      1. Дискусия за въвеждането на конституционна жалба.




      1. Създаване на механизъм за периодично обобщаване на практиката на ЕСПЧ по отношение на България, оценка на нуждата от промени, изграждане на национален филтриращ механизъм за намаляване на недопустимите жалби до ЕСПЧ. Въвеждане на механизъм за търсене на дисциплинарна и имуществена отговорност на лица, чиите действия са довели до осъдителни решения. Ежегодни доклади за изпълнение решенията на ЕСПЧ относно България.




      1. Оценка на ефекта от прилагането на системата за правна помощ и приемане на мерки за повишаване на нейната икономичност, гарантиране на качество на адвокатска защита и разширяване на приложното й поле по граждански и административни дела и на формите на нейното предоставяне (включване на правни клиники и неправителствени организации).




      1. Периодична оценка на достъпа до правосъдие под формата на емпирично изследване и експертен анализ, който очертава основни проблеми и набелязва мерки за решаването им.



4.6 Медиация

4.6.1. Дългосрочна политика за постоянно разширяване приложението на процедурата по медиация и други алтернативни способи за разрешаване на спорове. Повишаване на информираността на магистрати, адвокатура и граждани с оглед използване на процедурата както в рамките на висящо съдебно производство, така и като самостоятелен метод. Резултатът от тази политика трябва да бъде осезаемо намаляване натовареността на съдилищата, увеличаване достъпа до правосъдие и редуциране на конфликтния потенциал на правните спорове.



4.6.2. Създаване на цялостна система за алтернативно разрешаване на спорове. По-конкретно:

  • Въвеждане на медиация по наказателни дела;

  • Транспониране ни Директивата 2008/52 за някои аспекти на медиацията по граждански и търговски дела, не само по отношение на презграничните спорове, но и по отношение на националните;

  • Въвеждане на медиация по административни спорове, с цел облекчаване на работата на административните съдилища;

  • Разработване на мерки за мотивиране на страните за обръщане към медиация;

  • Обсъждане на възможността за въвеждане на задължение за ползване на медиация по определени дела – напр. бракоразводни;

  • Интегриране на медиацията в системата за правна помощ.

      1. Разработване на цялостна политика за медиацията, която да включва и съответния финансов ангажимент от страна на държавата като гарант за устойчивостта на мярката. Осъществяване на нужната за това координация между МП, ВСС, адвокатура, бизнес и др.


5. Диалогът между съдебната власт и гражданите като гаранция за доверие
Прозрачността, отчетността и публичното участие в основни елементи от конституирането и работата на органите на съдебната власт са сред най-важните инструменти, с които настоящата Стратегия се стреми да осъществи една от централната си цели - преодоляване на недоверието към правосъдието в България. В този смисъл всяка нейна мярка е насочена и към тяхното утвърждаване, включително превръщането на процеса на планиране и отчитане на бюджета в реално работещ инструмент на обществен контрол, максималното увеличаване на общественото участие в процесите на назначаване на членове на ВСС и административни ръководители, мерките за прозрачност на статистиката и публичност на всички решения и процеси по управление на системата, механизмите за засилено участие на представителите на съдебната власт в публичния дебат по новото законодателство. Стратегията предвижда и мерки за подобряване на директния диалог между съдебната власт и гражданите чрез посредничеството на медиите и поставянето на гледната точка на потребителите на услугите на органите на правосъдието в основата на планирането и оценката на работата им. Целта на тези мерки е правосъдието да бъде доближено до гражданите и да се стимулира ефективен диалог с тях. По този начин Стратегията цели да утвърди образа на българския магистрат като ангажиран и съпричастен към състоянието на обществото и неговите ценности.

5.1 Обслужването на гражданите като основен критерий за качество на правосъдието


      1. Разработване и въвеждане на система за следене на изпълнението на въведените в съдилищата стандарти за обслужване на граждани, разработване и въвеждане на стандарти за обслужване на гражданите в администрацията на прокуратурите в страната.




      1. Въвеждане на задължително обучение за обслужване на гражданите за съдебната администрация.




      1. Периодични изследвания за възприятието на гражданите за образа на съдебната система и отделните й институции, чиито резултати да залягат в процеса на законодателно и бюджетно планиране.




      1. Периодични фокусирани изследвания сред „потребители” на правосъдната система, особено сред бизнеса и пострадалите от престъпления.



5.2 Ангажиране на гражданите в работата на съда. Връзки с обществеността и медиите


      1. Обновяване на института на съдебните заседатели.




      1. Утвърждаване на модели на работа на институциите на съдебната власт с местните общности и конкретни социални групи, с оглед постигане на обществено доверие, повишаване на правната култура на гражданите и ефективна превенция.




      1. Провеждане на обучения за връзки с обществеността на регулярен принцип - както за служителите за връзки с обществеността, така и за говорителите на съдилищата и прокуратурите, и за административните ръководители. При възможност обученията да станат част от годишната програма на Националния институт на правосъдието, с цел гарантиране на устойчивост в провеждането на тази мярка.




      1. Мерки за повишаване общата правна култура на гражданите.


В. Механизми за осигуряване прилагането на Стратегията и общественото участие


  1. План за действие

Предвидените в стратегията мерки ще бъдат развити и конкретизирани в детайлен План за действие по нейното прилагане. Планът ще бъде актуализиран ежегодно.



1.1 Структура на Плана
За всяка мярка от Стратегията Планът ще предвиди стъпки, срок и отговорен държавен орган за прилагането.
За тази цел мерките ще бъдат разделени на две групи:


  • мерки с непосредствено приложение;

  • мерки, обусловени от предварителни действия.

Мерките с непосредствено приложение са достатъчно ясно определени като съдържание и Планът за действие може да предвиди конкретни стъпки по прилагането им. Мерките, обусловени от предварителни действия, са онези мерки, които изискват извършването на предварително проучване, експертен анализ и/или широка обществена дискусия. Едва в резултат от тях мярката ще стане достатъчно определена по съдържание, за да може да бъде включена при актуализацията на Плана като мярка с непосредствено приложение. За обусловените мерки Планът ще предвиди действия по провеждане на съответните проучвания и дискусии.


За всяка мярка Планът, освен конкретните стъпки, предвижда и организационни дейности по реализацията им (създаване на работна група, обществена поръчка за възлагане на проучване). В допълнение Планът предвижда и форми на съгласуване, включително провеждане на кръгли маси или процес на структуриран диалог.
Наред с отговорния орган, за всяка мярка Планът предвижда и основни заинтересовани страни – други органи, конкретни структури на гражданското общество и лица, които имат значим интерес от прилагането на мярката и ще бъдат въвлечени в основните етапи по нейното прилагане. Планът определя родово и по-широки групи, които ще бъдат въвлечени в общественото обсъждане преди окончателното реализиране на съответната стъпка. Тези записи не преклудират включването и на други лица по тяхно искане.
1.2 Индикатори
За всяка мярка Планът следва да предвиди конкретни индикатори за напредък: както за формалното реализиране на конкретните стъпки (напр. приемане на съответен нормативен акт или изменение), така и за постигането на ефекта, с оглед на който мярката е включена в Стратегията. За измерването на тази група индикатори Планът предвижда периодични проучвания. За всяка мярка Планът следва да предвиди и процедурен показател за качеството на съгласувателните процедури по вземане на решение относно съответната мярка и експертната информация, на база на която е станало това.

1.3 Изработка на плана
След формалното приемане на Стратегията органът по координация и отчитане съставя работна група за изработка на Плана в срок от 3 месеца. Освен План, работната група изработва индикативен бюджет за реализацията на предвидените в Плана стъпки.

2. Органи по координация и отчитане прилагането на Стратегията
Стратегията предвижда мерки, които попадат в компетентността на Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет и Народното събрание. Наред с тях, прилагането на отделни мерки ще ангажира МВР, Главния прокурор, Инспектората към ВСС, Висшия адвокатски съвет, НИП и други държавни органи. Кръгът на заинтересуваните лица е още по-широк и включва магистрати, представители на другите юридически професии, техните организации и гражданското общество като цяло. При прилагане на Стратегията, изработването и обсъждането на конкретни решения, всички те следва да бъдат включени в един процес, който им осигурява адекватна възможност да упражнят правомощията и интересите си, и същевременно гарантира максимално добра организация на процеса с оглед неговата продуктивност.
В процеса на прилагане могат да се откроят следните функции:

Административна координация и обезпечаване

Упражняване на правомощия

Експертна работа



Съгласуване
2.1 Съвет по прилагане на стратегията
В процеса на прилагане на Стратегията редица държавни органи ще упражняват законовите си правомощия. Доколкото тези актове ще оформят основния формален гръбнак на процеса на прилагане на стратегията и следва да бъдат предмет на специфично съгласуване, МП предлага създаване на Съвет по прилагане на Стратегията, включващ: министъра на правосъдието, заместник-министър на вътрешните работи, представляващия ВСС, заместник-главен прокурор, заместник-председател на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), представител на адвокатурата.
С оглед осигуряване на общественото участие, предвиждаме в състава на Съвета да се включат и представители на структурите на гражданското общество като една от основните заинтересовани групи.
Този съвет координира държавната политика по отношение прилагане на Стратегията, предвижването на законодателните инициативи в изпълнение на съответните мерки и бюджетните въпроси по осигуряване прилагането на стъпките от Плана.
2.2 Администратор по прилагане на Стратегията
Административната координация и обезпечаване е дейността по непосредствената организация и координиране на реализацията на предвидените в Плана стъпки и административни мерки. Тя ще бъде възложена на Дирекция „Механизъм за сътрудничество и оценка” в МП. Директорът на дирекцията е Административен координатор по прилагане на стратегията докладва на министъра на правосъдието и Съвета по прилагане на стратегията

3. Съгласуване
Процесът на съгласуване включва следните форми:
3.1 Работни групи
Експертната част от прилагането на Стратегията и плана ще бъде реализирана от експертни групи, създавани от Министъра на правосъдието или съответния отговорен орган по предложение на Администратора. В работата на експертните групи се канят за участие представители на основните заинтересовани страни съгласно Плана.
3.2. Кръгли маси
Публично обсъждане на конкретни предложения или по предвиден в Стратегията въпрос (обусловени мерки).
Предложенията заедно със съпътстваща документация се предоставят на всички заинтересовани страни поне в двуседмичен срок преди датата на Кръглата маса. Информация за кръглата маса и документите за нея се публикуват на страницата на МП. За участие се канят представители на заинтересованите групи. На обсъждането присъстват членовете на работната група, изработила съответното предложение и представители на членовете на Съвета по прилагане на Стратегията. За дискусията по време на кръглата маса се съставя запис, основните моменти от който се обобщават и качват на страницата на МП.
3.3. Структуриран диалог
Процес на продължително неприсъствено обсъждане, включително покани за предоставяне на писмени коментари. Може да включва размяна на предложения на хартиен носител или в специално създаден форум на страницата на МП.
4. Вътрешен механизъм за наблюдение и оценка
Напредъкът в изпълнение на Стратегията се отчита ежегодно с публикуването на Доклад от Съвета по прилагане на Стратегията. Докладът отчита напредъка по всяка мярка съгласно показателите, предвидени в Плана. Докладът се подлага на публично обсъждане. Основните моменти от обсъждането се обобщават и публикуват заедно с Доклада на страниците на МП и ВСС.
5. Обновяване на стратегията
Всяко заинтересовано лице или организация може да прави предложения за обновяване на Стратегията и Плана. Администраторът обобщава постъпилите предложения и ги представя на разширения състав на Съвета, който взема решения за тяхното включване в Стратегията или Плана.
6. Проучвания
За реализацията на предвидените от Стратегията и Плана мерки и стъпки се извършват емпирични, социологически, експертни и сравнително-правни проучвания. Техният вид и предмет се определя в Плана, който предвижда и съответните организационни мерки.
Приложение 1
Примерен формат за мярка от Плана за действие


Елемент

Съдържание

Пример

Приоритет

Съгласно текста на Стратегията

§ 1. Подобряване управлението на съдебната власт.

§1.4 Активно управление на съдебните сгради



Мярка

Съгласно текста на Стратегията

База данни относно сградния фонд

Целен ефект

Извлечен от текста на Стратегията, допълнен с други съображения и данни

Систематизиране на информацията относно наличния сграден фонд, данни за правен статут, състояние, и др основни елементи за вземане на решение. Категоризация съгласно разработени критерии

Стъпки

Конкретни действия по реализацията на мярката

  1. разработване на модел на съдържанието на базата данни

  2. проучване на чужд опит

  3. изработка на програмно осигуряване

  4. събиране на даннии и попълване

  5. приемане на наредба за поддръжка

  6. създаване на организация за поддръжка

Срок за всяка стъпка

По усмотрение




Отговорен орган




Министерство на правосъдието

Организационни дейности

Елементи на реализация на стъпките

Създаване на работна група (Стъпка 1, 2 и 3)

Обществена поръчка (Стъпка 2)

Организация по събиране на данни и поддръжка (МП, стъпка 4 и 6)


Форми на съгласуване

Работна група, кръгла маса, структуриран диалог

Работна група. Съгласуване на концепцията и проекта за наредба с други държавни ведомства и възможност за коментари

Основни заинтересовани страни

Непосредствени партньори в реализацията на стъпките и участници във всички етапи на изработване и съгласуване

ВСС, МФ, Съюз на съдиите, Асоциация на прокурорите, „Охрана на съдебната власт”

Заинтересовани групи

Участници в съгласуването

Магистратите, Адвокати, организации на лица с увреждания

Приложение 2
Примерен формат за индикатор за отчитане на мярка от Плана за действие


Индикатор

Елементи

Пример

А. Съдържателни индикатори:







1. Реализация на мярката от формална гледна точка (прилагане на Стъпките)

  • Изработване на съответен документ

  • Приемане на съответен нормативен акт

Изработена е концепция;
Приета е Наредба

2. Постигане на целения от мярката ефект

(съгласно определеното в Плана)



- Изводи от проведени социологически проучвания, експертни анализи и емпирични проучвания

Направени предложения за оптимизация използването и разширяването на сградния фонд;

Формирана норма на съотношение съдия/работно място/съдебна зала;

Изяснена е зависимостта между забавяне на делата и отсъствието на свободни съдебни зали


В. Процедурни индикатори







1. Обхват и резултатност на проведеното обсъждане със заинтересовани лица

- Участие на основни заинтересовани страни

- Участие на други заинтересовани групи



- Форма на проведеното съгласуване

Проведено обсъждане с административни ръководители; магистрати

2. Обезпеченост на емпирична, аналитична и експертна база за вземане на решението

- Проучвания, анализи, сравнително-правни материали и др.

Проведено проучване сред магистрати относно условията на труд; проучване сред потребители на съдебни услуги относно достъпността и удобството на съдебните сгради




Сподели с приятели:
1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница