Резюме хабилитационен труд на д-р Красимир Терзиев за



Дата02.02.2017
Размер160.26 Kb.
Размер160.26 Kb.

РЕЗЮМЕ

Хабилитационен труд на д-р Красимир Терзиев за

кандидатиране за академична степен ‘’ДОЦЕНТ’’ по 8.2



Изобразително изкуство: „История и теория на дигиталните

изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и

инсталация“, катедра „Изкуствознание“, Факултет за приложни

изкуства, Национална художествена академия, София
Представеният хабилитационен труд обединява основните насоки на рабо-

тата ми като художник, изследовател и преподавател в областта на визуалните

изкуства, новите медии и теорията на културата в периода 2002 - 2015 година.

Художествените ми търсения от последните петнадесет години са обедине-

ни в монографията “Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което

вече е било”, издадена през декември 2015 г. от издателство Изток-запад, София

(136 с., 80 с. цветни репродукции и документация на проекти, твърди корици, 17/23

см, ISBN 978-619-152-726-7). Изданието заема заглавието си от последната ми са-

мостоятелна изложба с ретроспективен характер в Национална художествена га-

лерия, София (4 авг. — 5 септ., 2015) и в Художестена галерия - Добрич (8 апр. — 20

май, 2015), но обхваща много по-голям период и обем от произведения, част от

множество други изложби и проекти от 2002 г. до настоящия момент - рисунки,

живопис, обекти, фотографии, видео и инсталации. Интересите ми на художник се

фокусират върху движещия се образ (езика на киното), но и върху света на тех-

нологиите на образи (мрежовата култура, виртуализацията на човешкия опит),

пресрещнати с пространствените нагласи, които сме наследили и смятаме често

за даденост от Ренесанса насам.

Изследователските ми търсения са представени от поредица от публикации

в научна периодика и сборници, събрани тук с посочени източници на публика-

ция, както и от монографията ми “Ре-композиция. Автор, медия и произведение в

епохата на дигиталното възпроизводство”, издадена през 2012 г. от издателство

Изток-запад, София, (192 с., меки корици, 17/23 см, ISBN 9786191521319). Издание-

то е резултат от докторската ми дисертация по Културна антропология в катедра

История и теория на културата, Философски факултет на Софийския университет

“Св. Климент Охридски”, защитена през януари същата година. В тези текстове про-

следявам структурата на съвременното “пост-медийно” състояние, в което тради-

ционни понятия, като оригинал, копие, автор, публика, художествено средство и

медии променят местата си в нови конфигурации.

Преподавателската ми дейност до настоящия момент е представена от

учебните програми на курсовете, които водя като хоноруван преподавател в Ма-

гистърската програма “Дигитални изкуства” в Национална художествена акаде-

мия, както и в програмите на курсовете ми в Магистърската програма “Изкуства

и съвременност”, в Магистърската програма по Културна антропология, както и в

Бакалавърската програма в катедра История и теория на културата на Софийския

университет. Корпуса от предмети включва практичерски курс (Видео продук-

ция), практитко-теоретичен курс (Документални практики) и теоретичен семинар

(Пост-медийна перспектива). Преподаваната материя обхваща фундаменталните

принципи на конструиране на време-пространство в киното, история и теория на

фотографията, документалното кино и документалните подходи във визуалните

изкуства, както и актуалните критически и теоретични дебати около пост-медий-

ното състояние (Дельоз и Гатари; Розалинд Краус; Лев Манович/Петер Вайбел).

В следващите страници ще представя всяка от тези три насоки на работата

ми накратко, за да я поставя в перспектива, както и за да очертая взаимоотноше-

нията между художествени и изследователски проекти, и тяхното разгръщане в

образователни програми.

Художествени търсения и проекти

Завърших живопис в ателието на проф. Валентин Колев и доц. Божидар Бо-

яджиев през 1997 година. Смутно време, нелесно за ориентиране. Започнах да

правя неща, които адресират конкретни събития и ситуации от реалността. Този

маниер се запази в работата ми и до сега. Всяка работа започва от интерес към ня-

какъв конкретен обект, ситуация, събитие. Същевременно имам много малко ра-

боти, които да запазват чисто документален характер. В процеса на работа винаги

се появява структура, форма, които оттласкват от чистата документалност. Много

от работите ми се появяват именно в сблъсъка на противоречия. А тези противо-

речия се появяват често на нивото на различни визуални езици и медии, положени

в една равнина. Струва ми се че това е в духа на представата за кино-монтажа на

Айзенщайн, като двигател с вътрешно горене, в който всяка експлозия, породена

от сблъсъка на противоречия задвижва разказа напред.

От една страна, лесно превключвам от медия в медия в работата си, т.е. не

се идентифицирам в една единствена медия. От друга страна, проблематизиране-

то на медията като универсална категория, като материалност, историческа дина-

мика, като структуриращ фактор на лични възприятия и идеологически позиции е

съществена част от работата ми. В тази логика, търся възможности да разширя

параметрите на опериране на определена медия, без да омаловажавам нейната

природа и специфика. Или пък търся появяването на една медийна специфика, на

базата на интермедиалност.

Голяма част от работите ми са видео и видео инсталации. Съзнателно обаче

отбягвам термина “видео-арт”, тъй като развитието на технологията го изпразни

до голяма степен от смисъл. Работата ми с видео съчетава прийоми от традициите

на експерименталното кино от втората половина на XX в. и най-вече на структу-

ралисткия филм с документални подходи. Интересува ме възможността, от пози-

цията на художник (външен на кино-индустрията) да пренебрегна конвенциите на

кино-производството, или на киното като културна форма със своя определена

история, и да се върна в нулевата точка, от която мога да задавам въпроси около

материалността на филма, механизмите на конструкция на образи и разкази, кои-

то моделират колективното въображение. И за да не звъчи всичко това абстракт-

но, ще го подкрепя с няколко примера.

“По Българската следа” (2003) е видео, в което в откъси от “западни” играл-

ни филми, слушаме клишета за това, що за особени хора са Българите, и в как-

ва особена страна живеят. Зад тези разкази стои една определена икономика на

образите, но това, което се опитвам да направя с композирането им в нещо тре-

то, с моята работа е да видя как тази икономика се преплита с икономиката на

търсенето и изграждането на национална самоидентификация, която за пост-со-

циалистическите български реалности е от особено значение. В серия от работи

(2004-2008) се фокусирам върху колективната фигура на статистите в киното (виж

публикацията “Extra Work”). Те се занимават със света на киното като генератор на

фикции, но през материалната икономика на производство, която няма нищо общо

с полираните образи на екрана, а разкрива много комплексна картина на макро и

микро ниво, която включва игри на власт, експоатация, реалности и привидности,

производство на фантасмагории на национално и глобално ниво. “Едно Място”

(2004) и “Мону-ментално” (2011) се фокусират върху места на невинно прекарване

на времето - игра на деца, отдих и убиване на времето. Тези места, обаче се оказ-

ват с много тежка идеологическа натовареност, наследство от социалистическото

ни минало, и “увисват” в много особено състояние в реалностите на една неолибе-

рална икономика на градското пространство.

От 2008 интересите ми към света на киното се развиха в интереси към света

на виртуалните образи, и от там към космоса. В двуканалната видео инсталация

“Съобщение от космоса в двора” проследявам хронологията на възникването и ди-

намиката на феномена на космическия боклук - мъртви остатъци от космическата

надпревара (деактивирани спътници, отломки от космически апарати и т.н.) кои-

то са се акумулирали в неподозирани количества в стратосферата, превръщайки

се в екологична заплаха, и които понякога се връщат отново в най-изненадващи

точки на земята като послания с неизвестен произход и код. Всъщност изначал-

ния ми интерес към иконографията на космоса е продиктуван от усещането ми

като юзър в Интернет за постепенното навлизане в едно пространство близко до

космическото: смяната на човешката перспектива (нивото на очите) от тази на са-

телитния поглед от дистанцията на стратосферата, оскъдността на кислород (не-

материалността на опита онлайн), липсата на твърда земя под краката (реална

виртуалност) и т.н. Добавената реалност в която пребиваваме паралелно, благода-

рение на технологиите за производство на изображения ни превръща в нещо като

космонавти-аматьори. Интересува ме онова парадоксално състояние, в което се

намираме благодарение на комуникационните технологии, виртуализацията на

човешкия опит и глобализацията (колкото и изтъркан да е този термин). А именно,

състоянието, в което всички неща в света изглеждат интимно близо, на една ръка

разстояние, на един клик на екрана, и едновременно с това остават на недостижи-

ми, на космически дистанции, в които личният опит изглежда немислим. Интерес-

на ми е социализацията на технологиите, а не кодовата им база. В серията “Както

водата, газта и електричеството идват отдалеч…” поставях сцени от ежедневието

на компютърния юзър/астронавт-любител. В тези сцени личното, частното прос-

транство (работният плот, масата за хранене, домашният интериор) се преплита с

глобалното, с вселената от информация (фотографиите на Аполо от разходките на

Луната). За да визуализирам усещанията си от виртуализирането на ежедневието,

ми беше необходимо да поставя в една равнина иконографии с различен истори-

чески прооизход. Така е появи натюрморта, построен на принципите на фламанд-

ския натюрморт от XVII в. в който на масата изведнъж се появява шлем на астро-

навт с отражение в маската на сцена от лунна разходка. Това е двойното време и

пространство, които обитава мрежовият юзър, благодарение на глобалния енци-

клопедичен архив, натрупващ се в Мрежата. Във видеото “Между Flashback и Déàu”

(2015) две камери се наблюдават упорито. Едната - вперена директно нагоре

към небето и фиксирана на статив, докато втората, обърната надолу към земята, е

монтирана на дрон, който изпълнява вертикално излитане и приземяване обратно

точно над позицията на статива. Две визуални медии с различен исторически про-

изход, перспектива и специфика влизат в диалог, в двубой, във взаимно изучаване

и дебнене.

В обобшение бих посочил отново съотношението между разказ и форма.

Вглеждането в конкретни сцени от реалността в работите ми е съчетано с рефе-

ренции към определени дискурсивни рефлексии, но в същото време и с експери-

ментиране с формата. В “По Българската следа” двигател на наратива е бяла фла-

нелка с разпечатан на гърба й кадър от филм. В “Един филм” (2004) фикцията на

киното е оголена до преупотребата на съществуващ декор, костюми и статисти. В

“Битките на Троя” (2005) документалното е проявено от фотографиите и видеата на

статистите които разказват преживяванията си в света на киното. В “Съобщение

от космоса в двора” при единия канал на видеото виртуални камери са монтирани

на пипалата/кабели на въобразен метеорит, а тази визия се съчетава с разказ под

формата на фото-есе при другия видео канал на инсталацията. В “Между Flashback

и Déàvu” (2015) минималистичната форма на вътрешнокадровия монтаж, позната

от структуралисткото кино е актуализирана от перспективата на новата визия на

дроновете.

И едно последно уточнение - както вече споменах, може би е парадоксал-

но, но по същата логика по която не бих искал да свързвам работата си с видео

с видео-арта, а по-скоро с експерименталното кино, в подобен дух, не свързвам

непременно наблюденията и анализите си на новите медии и технологии с рабо-

та директно в полето на новите медии, а по-скоро в линията на “пост-медийния”

подход, който реферира или интервенира в света на мрежовата култура с широк

спекър от медии - от рисунката до колажа, работата с “found-footage” и “ready-made”,

с фотография и видео. Медийните изкуства, или дигиталните изкуства, често се

дефинират като произведения, които не могат да се отделят от екрана, от местата

и изпълнението на интеракцията със зрителя. Аз обаче, макар и да бях част от Цен-

търа за нови медийни изкуства “Интерспейс” в продължение на пет години, не се

асоциирам толкова със света на новите медии, а с тази тенденция, която се появи

и нашумя в последните няколко години под етикетите “пост-интернет, пост-медия,

пост-дигитално”. Ако ортодоксалната представа за дигиталните изкуства е за ар-

тефакт, неотделим от екрана, аз се интересувам от всичко онова, което се изскача

от екрана, материализира се или дори се намесва в реалността. Или ако привлека

на помощ авторитета на Мануел Кастелс, аз не се интересувам от “виртуалната ре-

алност”, а от “реалната виртуалност”. В изкристализирането на тази позиция осо-

бено полезен ми беше и възгледа на такъв основополагащ теоретик като Никола

Бурийо и дефинираният от него “закон на релокацията”, според който “ …основните

ефекти от компютърната революция са видими днес при художници, които не из-

ползват компютри за направата на произведенията си”.

Изследователски проекти

Интересът ми към теорията на изкуството и културата се изясни едва след

2005 г. и сблъскването ми с проблемите и спецификата на художественото изслед-

ване в продукцията на документалния ми филм “Битките на Троя”. По време на

първоначалните проучвания, снимките, и впоследствие при монтажа стана ясно,

че ми е необходим определен теоретичен апарат и оптика, с които да подведа до-

кументалния разказ и изведа онези идеи, които не ми даваха сън в конкретната

история.


Задоволяването на тази нужда се оказа възможно в рамките на докторан-

турата ми по Културна антропология в катедра История и теория на културата,

Философски факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с научен

ръководител проф. Ивайло Дичев. Резултатът от докторантското ми изследване е

приложената в този пакет монография “Ре-композиция. Автор, медия и произведе-

ние в епохата на дигиталното възпроизводство”, издадена през 2012 г. от издател-

ство Изток-запад, София, (192 с., меки корици, 17/23 см, ISBN 9786191521319).

Дисертацията разглежда трансформацията на произведението на визуални-

те изкуства в културата на новите медии: мрежова като структура, глобална като

мащаби на разпространение, дигитална по форма на производство и представяне.

Тази трансформация засяга загубата на основание на категориите оригинал – ко-

пие, а от там се разпада целият концептуален облак от институционални понятия,

с които изкуството описва себе си: мястото, времето, медията, които от своя стра-

на ни препращат към позициите на автора и публиката. В културата на ремикс

нематериална, мрежова и хоризонтална, отеква ехото на много от манифестира-

ните от художествените авангарди утопични амбиции за демократизиране на ес-

тетическия опит, за участието на публиките в творческия процес, за свободния

трансфер на културни обекти и съдържания между различни контексти, за отпа-

дане на границите между жанрове, форми и езици на изразяване, между кодовете

на висока и ниска култура, накратко - между изкуство и живот. Като че ли там,

където авангардите се провалят, техно-медиите на днешния ден са успели. Само

че тези дематериализирани културни обекти се оказват перфектно адаптирани за

пост-фордистката фаза на капитализма и императивите на новата икономика.

Както може би се проявява от резюмето по-горе, изследователските ми ин-

тереси, подплатени от практическата ми работа като художник, ме отведоха в ана-

лиз на онова състояние на културата, което беше дефинирано горе долу по същото

време като “пост-медийно състояние (или пост-дигитално)” от авторитетни анали-

затори като Петер Вайбъл, Розалинд Краус, Андреас Броукман, Доменико Каранта,

измежду много други.

В приложените статии, публикувани от 2009 до сега, може да се проследи

развитието на наблюденията и анализите ми в тази проблематика, положена меж-

ду различни съседни дисциплинарни полета, като историята на изкуството, кул-

турните изследвания, медийната теория, семиотиката.

В “Eфекти на нулевата гравитация ” от 2009 очертавам някои от ефекти-

те на зародилото се пост-медийно състояние - левитация, световъртеж, материа-

лизация на виртуални обекти в действителността.

В текста на “Фотографията между континуитет и монумент” проследявам

размиването на смятаните за есенциално различни медии на фотографията и фил-

ма в съвременната, както комплексна, така и нестабилна еко-система на снимащи

джаджи.


“Съобщение от космоса в двора. Бележки върху космическия боклук” е вер-

сия на двуканалната ми видео инсталация, но адаптирана в жанра на фото-есето

и изнесена като доклад в рамките на международната конференция на Културния

център на Софийския университет в Априлци през декември 2015 година.

“Проследяващ (себе си) кадър” е free style авто-интервю, подготвено за пред-

стоящия спорник “20 години видео-изкуство в България” в което се опитвам да

очертая кривата на възникването и финкционирането на медията на движещия

се образ в България в системата на съвременните визуални изкуства в стра-

ната и възела от взаимоотношения, в които тази художествена форма влиза в

специфичните технологични, медийни, политически и социални пейзажи.

Ще завърша с хипотезата за “пост-медийното” състояние зададена от Андре-

ас Броукман в работен негов доклад в Берлин през 2013 година. Според него ста-

ва дума за три различни оптики - състоянието, последвало след имплозията на

масовите медии (Феликс Гатари, Howard Слейтър, и др.), състояние на размиване

на медийната специфика (медия като художествено/техническо средство) на съ-

временното изкуство (Rosalind Краус, Никола Бурийо), и “пост-дигиталното” състоя-

ние, след заника на новите медии, след като дигиталното е станало банална повсе-

местност (Петер Вайбел, Lev Манович, Доменико Куаранта).

Освен приложените статии и книга, в биографията ми може да се проследи

поредцата от презентации, лекции и доклади, които съм изнесъл в контекста на

научни и художествени събития.

Преподавателска дейност

Корпуса от предмети, които водя като хоноруван преподавател в Магистър-

ската програма “Дигитални изкуства” в Национална художествена академия от

2009 г. до момента включва практичерски курс (Видео продукция), практитко-тео-

ретичен курс (Документални практики) и теоретичен семинар (Пост-медийна перс-

пектива). Преподаваната материя обхваща фундаменталните принципи на кон-

струиране на време-пространство в киното, история и теория на фотографията,

документалното кино и документалните подходи във визуалните изкуства, както

и актуалните критически и теоретични дебати около пост-медийното състояние.

В рамките на курса “Въведение във видео продукцията” студентите се запоз-

нават с принципите на конструиране на пространство и време в кинематография-

та, които се различават значително от физическите пространство и време - прин-

ципите на композиция на кадъра и на движение на камерата, както и принципите

на монтажа. Метода на преподаване е тези принципи да се овладеят чрез три прак-

тически упражнения. Първото изисква конструирането и заснемането на сцена от

минимум пет кадъра (монтаж само с камера) в която имаме спазен принципа на

единство на време, място и действие. Второто предвижда заснемането и монтажа

на интервю, в рамките на което се отработват уменията за удържане на разказ

от фрагменти и изказвания. Третото, наречено “Един кадър” изисква на базата на

изостреното внимание към действителността да се тестват лимитите на вътреш-

нокадровия монтаж (движенията и динамиката вътре в един кадър).

Курсът “Документални практики” се разгръща в рамките на два семестъра

и съчетава теория и практика в областта на документалните художествени прак-

тики. Той включва история на документалната фотография и кино, базисна теория

зад тези форми (Барт, Зонтаг, Дельоз и др.) и завършва в трети семстръ с история и

анализ на документалните подходи във визуалните изкуства (Фароки, Гримонпрез,

Рослер, м.д.). Всеки семестър студентите имат курсови творчески задачи, и много

често успяват да направят произведения, с които участват впоследствие в излож-

би, фестивали и др.

“Пост-медийна перспектива” е теоретичен курс - въведение в съвременните

дебати около художествените практики в един техно-центричен свят. В центъра на

тези дебати е кризата на традиционното за визуалните изкуства понятие „медия“

(художествено средство, материалност, техника) в условията на „постмедийна

ера“. Тази криза е предпоставена, от една страна от равнопоставеността на всички

художествени средства, от друга страна от навлизането на медиите във визуални-

те изкуства (фотография, кино, видео), и от трета – от възхода на компютърните

технологии, в състояние да симулират всички традиционни техники и материално-

сти в своите операции.

В рамките на специалността съм консултирал и ръководил студенти в тех-

ните дипломни проекти. Бях ръководител на дипломната работа на Албена Баева,

която спечели награда Essl в първото издание на наградите. С голямо удоволст-

вие писах рецензия за нейната последна самостоятелна изложба в галерия “Васка

Емануилова”. През ноември бях ментор на изложбата на друга бивша студентка на

специалността - Илиана Кънчева, в галерия “The Fridge”.

Няма да се спирам на курсовете по история изкуството ХХ-XXI в., и по визу-

ални изследвания в катедра История и теория на културата при СУ, за да остана



в контекста на образователните цели и програми на Националната художествена

академия.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница