Резюмета Модели на социалната комуникация



Дата26.11.2017
Размер242.51 Kb.
Размер242.51 Kb.

Резюмета

1. Модели на социалната комуникация

Първите модели на социална комуникация се появяват в рамките на реториката, а по-късно и в контекста на информационните теории и са свързани с разбирането й като еднопосочен процес.



Аристотелов (реторичен) модел поставя акцент върху ролята на оратора, който чрез речта си трябва да убеди аудиторията в силата на своите аргументи.

Един от базисните информационни модели е този на Ласуел (1948), който описва комуникацията чрез пет въпроса, извесни като петте „К”



Кой

Какво казва

По какъв канал

На кого

С какъв ефект

комуникатор

Вербални, невербални сигнали - съобщение

Средство, медия

Аудитория/

получател



Резултат/влияние върху аудиторията

Интерсът към количественото измерване на предадената информация е в основата на модела на Шанън и Уийвър (1949). Наред с традиционните елементи в процеса на директна комуникация като изпращач, който кодира своите съобщения по определен канал и получател, които ги декодира, двамата изследователи въвеждат и един нов елемент – шум. Въвеждането на шума в процеса на комуникация е свързан с идеята за факторите, които могат да видоизменят съобщението. Шумът може да бъде физически (свързан с особеностите на физическата среда, в която се разгръща в общиването) или семантичен (предизвикан от действието на най-различни психологически препятствия/бариери в процеса).

Н. Винер обогатява информационния модел на Шанън и Уийвър с един нов, изключително ценен компонент – обратната връзка, която е индикатор за изпращача, доколко получателят разбира съобщението.

Дотук са линейните модели на социалната комуникация

По-новите и съвременни концепции за директната комуникация, разглеждат процеса като цикличен. Общуването е двупосочен, непрекъснат процес на смяна на позициите на изпращач и получател. Колкото по-често се сменят позициите, толкова по-вероятно е изпращачът и получвателят да достигат до идентично разбиране на смисъла, заложен в съобщението. Такива са моделите на Осгууд и Данс, на Роджърс и Кинкейд (1981).
2. Подходи към диркетната комуникация
Комуникацията като пренос на информация
В контекста на информационната теория комуникацията се разглежда като процес на предаване на информация. Необходимата система от елементи за осъществяването на този процес включва участието на комуникатор, изпращащ съобщението; съобщение, изразяващо комуникативните намерения на изпращащия под формата на езикови символи и невербални знаци и реципиент, който декодира комуникативното намерение, съдържащо се в съобщението. Успешна комуникация е възможна само, когато вербалният и невербалният код са идентично разбираеми и за двамата участника в общуването (Стоицова, 1998).

В този процес на пренос на информация обаче не рядко възникват проблеми, свързани с кодирането и разбирането на предаваната информация.

Междуличностната комуникация обаче не може да бъде разглеждана само и единствено като сумарен резултат от отделните актове на предаване на информация. Информацията, която се обменя между участниците в комуникативния акт, свързва партньорите в единно информационно пространство. Според Битянова комуникацията е специфичен процес на обмен на информация, при който се осъществява развитие и изменение на тази информация. Този процес има като резултат създаването на общо информационно поле, споделяно от партньорите в общуването (Битянова, 2001).

Комуникативната дейност като израз на намерения (интенции)

Очевидно е, че подходът към комуникацията като процес на предаване на информация, не отчита всички важни аспекти на междуличностното общуване.

Щайнмюлер (1977), Сиърл (1983), Цьоприц (1988) разширяват понятието за общуване и акцентират върху значими аспекти на комуникативния акт, свързани с определени психични и когнитивни състояния на партньорите във взаимодействието. Щайнмюлер разглежда комуникацията като интенционална дейност.

В междуличностното общуване комуникативните послания са израз на намерения, желания, емоционални нагласи и оценки, интереси и очаквания на личността, формулирани по определен начин. Целта на участниците в комуникативното взаимодействие е да декодират адекватно комуникативните намерения, съдържащи се в посланията на партньора (Zoeppritz, 1988).



Комуникацията като социална интеракция

При определяне същността на комуникацията широко разпространено е интерпретирането й като процес на взаимодействие (интеракция).

Аргайл дефинира общуването като процес на интеракция, който може да се опише и характеризира чрез разнообразните видове контакти, проявявани във вербална и невербална форма (Argyle, 1969).

Шибутани определя комуникацията като дейност, която предпоставя и изисква взаимна координация, адаптация и съгласуваност на поведението на участниците в общуването (Шибутани, 1969).

При дефиниране на общуването Джонев разкрива връзките на този феномен с категориите дейност и обществени отношения. По същество общуването представлява обмен на информация, чиято основна цел е ефективно управление на взаимодействието между индивиди и/или групи в контекста на определени обществени взаимоотношения….. и едновременно с това е форма на съгласуване на поведението на участниците в съвместната социална дейност.

В термините на интеракционния подход Лисина и Димитров определят общуването като взаимодействие между двама или повече души, насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия с цел установяване на отношения между тях и достигане на общ резултат (Лисина, Димитров, 1982). Всеки от участниците в такъв тип взаимодействие е носител на активност, субектност и предполага такава у своите партньори.



Комуникацията като процес на конструиране на действителността

От перспективата на един относително нов философско-социологичен подход - конструктивизма, комуникативният процес не може да се редуцира и схваща единствено и само като обмен на информационни единици. Конструктивисткият подход приема, че индивидът, разглеждан като затворена в себе си и самонаблюдаваща се система, не е в състояние да узнае съществуващата извън себе си действителност и не би могъл непосредствено да й въздейства. Само чрез процесите на селекция, проекция, атрибутиране на субективен смисъл и значение, човек моделира собствена, индивидуална действителност, т.е изгражда собствена представа за това, което го заобикаля. Субективното конструиране на действителността в никакъв случай не е произволен процес. Той се подчинява на определени условия и фактори - биологични, когнитивни, социални и т.н. (Schmidt, 1994).

Според този подход човешките перцепция, поведение и емоционални преживявания не бива да се схващат като част от процеса на пасивно наблюдение и опознаване на действителността, а по-скоро като елементи от процеса на активно създаване на индивидуална действителност. Конструирането на действителността от една страна, е индивидуален процес, защото се осъществява в и чрез “когницията” на субекта. От друга страна обаче, този процес е възможен само в определен социален контекст, т.е той е и социален по своя характер. Според Шмид, без другите, без социализацията и комуникацията, индивидът не би могъл да формира представи за обектите около него, за времето и пространството, за собственото си Аз, за съзнанието.

3. Същност на общуването лице в лице

Директното общуване или комуникацията лице в лице предполага непосредствено физическо присъствие на най-малко двама души – комуникатор, чиито комуникативни намерения намират израз в специфични съобщения, състоящи се от езикови и невербални знаци и реципиент, чиято основна задача е да декодира съобщенията като разкрие съдържанието на езиковите и невербални знаци, присъстващи в него. Сложността в процесите на междуличностно общуване зависи от множество фактори, произтичащи от характера и особеностите на ситуацията. Съществено влияние върху комуникативните интеракции оказват обаче два фактора от социо-демографски характер – броят на участниците в конкретното взаимодействие и техният пол. Закономерностите на тяхното влияние отдаван са установени: Колкото се увеличава броят на общуващите, толкова повече нараства сложността на комуникативния процес. Друга наблюдавана закономерност е, че по-просто е общуването в еднородни по пол групи – само мъже или само жени, отколкото, когато в процеса на взаимодействие участват представители и на двата пола. Следователно, комуникацията в диада (двама души), при това от един и същи пол, може да се разглежда като най-простия модел на общуване.



Механизмът на общуване в действителност не е толкова елементарен, колкото изглежда на пръв поглед. От информационна гледна точка, за да се излъчи и приеме съобщение, първото необходимо условие е кодовете да бъдат споделени от всички участници във взаимодействието. И второ, естествения език или вербалното поведение и езикът на мимиките и жестовете или невербалното поведение не само да представляват конвенционални кодовe, но и да бъдат идентично разбираеми за общуващите. Отсъствието на разбиране между участниците нарушава доверителността в общуване и силно снижава вероятността за постигането на глобалните цели на междуличностната комуникация: постигане на взаимно убеждаване и консенсус по обсъжданите проблеми, както и координиране на усилията и дейностите по посока постигане на общ резултат от взаимен интерес.

4. Структурни елементи на комуникативния процес

Комуникатор/източник – може да бъде отделен човек или група. Това е субектът на когото принадлежи инициативата за комуникативния акт и който пръв подава сигнал за започване на общуването. В педагогическото общуване комуникатор може да бъде както учителят, така и учениците. Обикновено се смята, че комуникаторът, в рамките на педагогическото общуване, е учителят като по-опитен източник на информаци, който носи отговорността за регулирането и нормалното протичане на процеса. При подбора на информацията, която се предава, обикновено комуникаторът извършва процес на филтриране, т.е. процес на преценяване, какво да се предостави на получателя според критериите важност, значимост, интерес и т.н.п

Кодиране – процес, при който идеите, мислите, чувствата, желанията, намеренията на комуникатора намират израз в символи и знаци от вербален (думи, изречение), невербален (мимики, жестове, пози, поглед и т.н.) и параезиков (смях, плач, интонационни модели, паузи, междуметия като хм-м, аха, ъ-ъ и др.) характер.

Декодиране – процес, обратен на кодирането, който провокира когнитивната, емоционалната и поведенческата активност на получателя/реципиента. Това е процес на разкриване на смисъла на съдържащите се в съобщението, изпратено от комуникатора, вербални, невербални и параезикови знаци и символи. Този процес предполага разбиране на идеята, мисълта на комуникатора, която е заложена в съобщението.

Съобщение – това е основното съдържание на комуникативния процес. Това е конструкт с черити компонентна същност, включваща информационно-съдържателен (информация за факти, събития/това са нашите мисли, идеи, знания за нещата), емоционално-оценъчен (отразява отношението, емоционалните ни нагласи и оценки към партньора в общуването – харесване/ нехаресване; симпатия/ антипатия; билзост/ дистанция и т.н.); себеразкриващ компонент (във всеки акт на общуване ние комуникираме информация за самите нас като личности – за нашата биография, за нашите възгледи, позиции, ценности, чувства и т.н.); апелативен компонент (чрез съобщението ние целим да предизвикаме или да предотвратим определено поведение/рекация на партньора в общуването; апелите това са нашите желания, заповеди, молби, забрани и т.н).

Получател/реципиент – може да е отделен индивид или група. До момента на кодирането той е в пасивна позиция, неговото участие в комуникативния процес започва с откриването на смисъла на изпратеното от комуникатора съобщение. При възприемане на съобщението, реципиентът извършва процес на селектиране, т.е. подбира важната според него информация и й приписва субективен смисъл и ценност.

Обратна връзка (ОВ)– тя също е вид съобщение, състоящо се от вербани, невербални и параезикови занци и символи, чрез което се изразява комуникативно потвърждание, че съобщението на комуникатора е получено. Две важни аксиоми: Чутото не е равно на разбраното. Изпратеното съобщение не е равно на полученото. Отсъствието на обратна връзка може да бъде индикатор за отсъствие на разбиране или за липса на интерес.

! В педагогическото общуване ОВ е източник на информация за успешността на усвояване на учебното съдържание от учениците и за отношението им към цялостния учебен процес.

При подаването на обратна връзка трябва са се съобразяваме с няколко съществени момента, особено важни за процеса на педагогическо общуване: 1) ориентиране на обратната връзка към поведението на ученика в конкретната комуникативна ситуация, а не към неговите личностови особености като цяло; 2) използване на вербални стратегии за описание поведението на ученика като в същото време се избягват крайни оценки, заключения и изводи; отказ от използване на формулирани по категоричен начин послания в 2 л. ед.ч. от типа “ Ти винаги си несериозен ”, “ Теб винаги те мързи” и т.н.; 3) включване на положителни настоящи и минали възприятия и преживявания, свързани с партньора и избягване на намеци и забележки за минали събития или поведение; 4) позициониране на обратната връзка в настоящия момент, в конкретната ситуация; 5) подаване на обратната връзка в момент, когато ученикът има време да я обмисли и анализира; 6) зачитане правото на другия (ученик, студент или друг човек) да откаже получаването на обратна връзка

Шум – съвкупност от фактори от най-различен характер (психологичен, физически), които отвличат вниманието на участниците в общуването и им пречат да постигнат целите си.

5. Комуникативни бариери

Под комуникативни бариери се разбират онези психологически препятствия с различен произход, който смущават процесите на кодиране и декодиране на комуникативните послания (Битянова, 2001).

Те отразяват различните нива на комуникативна компетентност на общуващите и са проекция на личностовите им особености и различия. При анализа на комуникативните бариери се открояват най-често два подхода на интерпретация: От една страна, те могат да бъдат разглеждани като защитен механизъм на личността, който се задейства на несъзнателно ниво. А от друга – могат да се разбират като пречка при реализирането на взаимодействието. В рамките на първия подход, Поршнев разграничва три форми на комуникативни бариери, които се явяват като своего рода защитни механизми на личността:


  1. Избягването (отбягването)

  2. Омаловажаване/Отсъствие на авторитет

  3. Неразбиране

В рамките на втория подход, комуникативните бариери се разглеждат като пречка за реализирането на смисловата (информационната), интерактивната и перцептивната страна на общуването.

Дридзе (1980) разграничава четири типа бариери, които пречат да се обезпечи постигането на смислово единство и еднозначност на кода за участниците в общуването:



  1. Фонетични бариери

  2. Семантични бариери

  3. Стилистични бариери

  4. Логическите бариери

Анализирайки проблема за комуникативните бариери, изследователите Стаматов и Минчев се фокусират върху важната ролята на нагласите и очакванията към ситуацията и партньорите в общуването за постигане на ефективни междуличностни взаимодействия. Според двамата автори най-честите пречки в междуличностните взаимодействия са резултат от негативните нагласи, които формираме към самите себе си, другите и социалните ситуации. Двамата изследователи представят много интересна „класификация” на видовете негативно мислене, които изкривяват общуването и са пречка за ествественото разгръщане на комуникативното взаимодействие:

  • Катастрофизиране

  • Поляризиране

  • Хиперболизиране/преувеличаване на негативните, заплашителните аспекти на ситуациите

  • Свръхгенерализиране

  • Пренебрегване на положителното

  • Статично мислене

Важно! В директното общуване във всеки определен момент се обменя голямо количество информация и това се осъществява по много модалности – вербални (човешката реч), невербални (мимики, жестове, пози, дистанции и др,), параезикови (интонация, смях, плач, паузи, възклицания). Междуличностната комуникация не е просто и само взаимодействие между два информационни канала – вербален и невербален. Тя е нещо много по-комплексно. Реализирайки се под формата на включеност в двустранен процес, тя придобива значението на специфична психична и социална реалност за участниците в нея.

6. Личността и другите в общуването. Прозорец на личността

Взаимоотношенията с другите са съществена част от нашия живот. Оказва се, че социалните механизми на харесване или отхвърляне, на симпатия или антипатия, на привързаност или отчужденост, на познанство или непознатост и др. оказват безспорно влияние върху нашето поведение и върху себевъзприемането. Виж/Припомни си Символен интеракционизъм на Дж. Мийд и неговата концепция за Аз-а (I and Me). От друга страна самооценката, която формираме в социалните интеракции от най-различен тип, рефлектира отново по специфичен начин върху взаимодействията с тези други. Известна е тезата, че ниската самооценка е свързана с недоверие в себе си, омаловажаване на собствените цели и стремежи и в карйна сметка до поставяне на самоограничения и по-ниски цели, за да се избегне вероятността от провал или неодобрение. Неуверените в себе си хора са по-неуспешни комуникатори заради защитните бариери, които създават и зависимостта им от мнението на другите. Неразбирането и неприемането на себе си стават причина за трудното възприемане на другите, както и за формиране на неадекватни и нереалистични очаквания към тях.

И обратно, Колкото по-наясно е човек със самия себе си и познава своите силни и нечак толкова силни страни, т.е има адекватна самооценка, толкова по-лесно разбира другите и се ориентира в изграждането на ефективни отношения с тях.

Прозорецът на личността като социално психологичен модел на личността ни дава възможност да разберем, как ние като личности възприемаме себе си и как другите хора ни възприемат. Прозорецът на личността/ или на Джохари, създаден от Джоузеф Луфт и Харлингтън Ингъм, всъщност моделира възможностите на личността в ситуация на директно общуване да се отваря към другите, разбирано като използване на адекватни механизми за себепредствяне и управление на впечатлението, както и да търси обратна възка от другите участници в общуването с цел по-добро опознаване на своите силни и слаби страни.



Открито за мен и за другите

Публична личност


(1)



Открито за другите, непознато за мен

Сляпо петно

(3)


Открито за мен, непознато за другите

Частна личност


(2)



Непознато за мен и за другите

Безсъзнателно

(Фройд)

(4)


7. Социална перцепция и общуване

Благодарение на процесите на социална перцепция ние можем да интерпретираме и разбиране социалната деиствителност. Безспорно, най-сложният процес на възприемане се свързва с разбиране същността на другите хора и тяхното поведение в различни социални ситуации и интеракции. Реално всеки човек непрекъснато е бомбандиран от информационни стимули с физически и със социален характер, идващи от средата, която го заобикаля. Едновременно с това, човешкият организъм има определен капацитет за възприемане и преработка на постъпващата информация според вътрешните си критерии за особено важно и основно, или не толкова съществено и детайлно. От гледна точка на модела за преработване на социална информация социалното възприемане включва четири последователни идентифицируеми стадии. Това са: избирателно внимание/разбиране или схващане/, Кодиране и опростяване на информацията/, запазване и задържане в паметта/, извикване и отговаряне от паметта.



Реалната социална среда е прекалено сложна и двойствена за разбиране, затова хората я възприемат опростено чрез схемите и стереотипите като елементи на схемите. Освен това възприемането на външния свят не протича като пасивен процес. Хората се опитват винаги да разберат информацията, която получават, и често интерпретират тази информация в съответствие с предварителните си предположения по начин, който често ги води до грешки.

8. Схеми и ефекти на схемите при формирането на впечатления и възприеманто на другите в процеса на комуникация/Прояви на субективизъм в общуването

Схемите представляват общи очаквания, които ни позволяват да предвиждаме и контролираме социалния свят, като насочват възприятието, паметта и процесите на умозаключения. Първият, който подчертава фундаменталната роля на схемите във процесите на възприемане и преработка на социална информация е Фредерик Барлет (1932). Съществуват различни таксономии или класификации на схемите, според една от най-разпространените, схемите, с които си служим за опознаване и разбиране на социалната реалност и на себе си са:

    1. схеми за хора

    2. Аз-схеми

    3. Ролеви схеми

    4. Схеми за събития или когнитивни сценарии

Какви ефекти на схемите се наблюдавт във възприемането и формирането на впечатления за другите хора и за тяхното поведение в процеса на директно общуване?

  1. Често в междуличностната комуникация се разчита на видими, физически насоки при възприемането на другите: физическата особености нерядко действат като централни черти, около която се конструира цялостната интерпретация и оценка за другите и тяхното поведение.

  2. Друг ефект на схемите се изразява във важността, която придаваме на първопостъпилата и последнопосъпилата информация в процеса на общуване. Всички ние вярваме на „първите впечатления”, макар те доста често да ни подвеждат. Тази важност която приписваме на първото впечатление ни кара да се стараем да изглеждаме интелигентни, дружелюбни и надеждни. Един от първите, който изследва тези ефекти е Соломон Аш.

  3. Хорат използват схеми, съответстващи на настоящите им чувства. Ако всички други фактори са равни, лицата в добро настроение е по-верояно да виждат добрите страни на другите, а тези в лошо понякога виждат повече лоши страни. Наблюденията се потвърждават от изследванията върху помагащото поведение. Ефект на „снизходителна диспозиция”: Ако хората не разполагат с отчетлива отрицателна информация за другите, те очакват от тези други да имат повече полижителни, а не отрицателни качества.

  4. Влияние върху формирането на впечатления за другите има и знакът на информацията, която получаваме или с разполгаме за тях. Отрицателната информация обикновено има по-голямо тегло при формирането на впечатления, а отрицателните първоначални впечатления са по-трудни за промяна.

  5. Ефектите на ореола са особена разновидност на схемите, изкривяващи формирането на впечатления за другите хора. Това е тенденцията, щом някой е възприеман като притежаващ някаква добра или лоша характеристика, да бъде възприеман като добър или лош и по други несързани с тази характеристика черти. Първи, който наблюдава и изследва ефектите на ореола е Едуард Торндайк (1920). Много често физическата привлекателност може да служи като такава централна черта, около която се формира ореол. В сравнение с обикновено изглеждащите или непривлекателните хора, красивите се възприемат като по-щастливи, с по-висок професионален статус, имащи по-голяма верояност да се оженят и по-желателни от гледна точка на личностните им характеристики. Част от схемата за физическата привлекателност е и стереотипът „Карасивите хора (въобще карасивите неща), са и добри”.

Как могат да се променят схемите и техните негативни ефекти? Един от начините е хората да бъдат насърчавани да обмислят няколко алтернативни схеми и да разгледат хората срещу себе си като уникални индивиди. Друг начин за промяна е, когато хората са мотивирани да бъдат точни в преценките, знаейки, че ще бъдат държани отговорни за оценките. Информираността за ефектите на схемите също е вид противотрова срещу тяхната способност да изкривяват информацията.

      1. Стереотипи, предразсъдъци, дискриминация

Понятието „стереотипи” е популяризирано още в началото на миналия век, през 1922 г. от американския журналист Уолтър Липмън. В основата на обяснението за същността и възникването на стереотипите е идеята за „селективното възприятие”. Хората не могат да разбират и опознават директно цялата информация идваща от средата. Затова те я интерпретират и асимилират чрез схемите и стереотипите като част от тях. Индивидите могат да „подбират” различни информации и да им придават особено значение, достигайки често до изкривен полед към света. Т. е. Първият процес, който е в основата на стереотипите, е процесът на слекция и опростяване на информацията.

В основата на формирането на стереотипите е и друг когнитивен процес, а именно процесът на категоризация на възприетата информация. Разбирането на средата включва подреждането в категории на хората и предметите, които човек възприема. Вместо да се обработва всеки човек и всеки предмет като абсолютно уникални, за удобство те са приемани като примери от позната категория хора или обекти. Хенри Тайфел илюстрира ефекта на категоризацията в експериментални условия и стига до извода, че ако хората вярват, че два стимула/индивиди или обекти/ спадат към една и съща категория, те ги схващат като сходни в по-голяма степен, отколкото ако не са ги категоризирали. Друга закономерност, която Тайфел установява е, че категоризирайки два стимула в различни категории, човек е склонен след това да преувеличава още повече различието между стимулите (обекти или хора) от тези две различни категории. Според изследователя самият факт, че в междуличностната и междугрупова перцепция има някакъв етикет, които служи за категоризиране на хората и поставянето им различни групи (например бял/ негър, французин/германец, мъж/жена и т.н.) може да повлияе върху възприемането на подредените в тези групи индивиди по такъв начин, че наблюдателят да преувеличава приликата между всички негри или всички германци, или всички жени и да преувеличава още повече различието между бели и чернокожи, между французи и германци, между мъже и жени.

В обобщение, стеротипите са свръхгенерализации, формирани на основата на непълна или двусмислена информация, те са преувеличена форма на типизиране, които потвърждават едно предварително най-често „изкривено” умозключение.

Според много изследователи, схемите и стереотипите не са изцяло негативно явление в процеса на социална перцепция. Те се създават в резултат на редица проблеми в процеса на обработка на социална информация, но са и вид процедури, с които се облекчава изпълнението на сложни познавателни задачи. Схемите и стереотипите насочват човека и му осигуряват план за действие при всеки социален контакт, по начин, вече утвърден от него.

Какво е предразсъдък?

Социалните психолози смятат стереотипите за ключов момент в разбирането на същността на предразсъдъците. Повечето социални психолози са склонни обаче да приписват предимно отрицтелен заряд на предразсъдаците. При всички случаи обаче думата „предразсъдък” се отнася за недообмислено, предварително и често дори прибързано съждение. В строго социалнопсихологически смисъл понятието предразсъдък не се отнасят толкова за предварителните съждения за отделни индивиди, колкото за цели групи. Предразсъдък е налице тогава, когато хората се отнасят по различен, по-конкретно неблагоприятен начин към други хора, защото са членове на различна национална, расова, религиозна, културна група.

Според друго определение на М. Билиг (1984), предразсъдъците са неблагоприятни догматични мнения за други групи, разпростиращи се върху индивидуалните членове на тези групи. Повечето социални психолози правят разграничение между предразсъдъка като такъв и „дискриминацията”: предразсъдъкът се отнася към негативните нагласи към други (чужди) групи, а дискриминацията е експлицитно или имплицитно агресивно поведение, насочено срещу индивидите, набелязани от предразсъдъка.

Фактът, че дадена личност има отрицателни нагласи (предразсъдъци) към специфична външна група обаче не означава автоматично, че тя винаги ще се държи враждебно към всеки индивидуален нейн член. С други думи предварителното съждение не води във всеки случай до предварително осъждане (дискриминация).



10. Най-характерните и често срещани ефекти на субективизъм в педагогическото общуване.

- Ефект на ореола (Halo ефект) – на основата на една много силна характеристика/постижение на ученика в определена област (отлична дисциплина или високи постижения по математика, или в спорта и т.н.) му се приписват изцяло положитени качества/характеристики и в други несвързани с първата области.

- Ефект на централната тенденция – усреднено възприемане и генерализиране/обобщаване на характеристиките на големи групи хора без да се отчитат индивидуалните качества или поведение. „Днес, всички ученици са неграмотни”.

- Ефект на близката или последно постъпилата информация – последната информация за дадена личност или група се разпростира върху цялостната оценка за личността или групата.

- Ефект на контраста – характерен най-вече за оценяването на учебните постижения на даден ученик, при който индивидуалните постижения се оценяват чрез сравняването им с представянето на хора, изявили се преди него. Нарича се още ефект на поредния номер.

11. Структура и особености на вермалните комуникативни съобщения. Четири компонентен модел. Правила за адекватна и убеждаваща вербална изява.

Когато личността изразява своите намерения в комуникативните интеракции, съобщенията, които тя изпраща, придобиват четири твърде значими от социалнопсихологична гледна точка измерения, намиращи пряко отражение в когнитивната, афективната, оценъчната и поведенческата същност на междуличностното взаимодействие. Четирикомпонентният модел на вербалното съобщение, разработен от Хамбургски изследователи, работещи в областта на психология на общуването – Лангер, Шулц фон Тун, Тауш (1981), е един от разпространените модели, които обръщат сериозно внимание на видовете и структурата на вербалните комуникативни съобщения, както и на обратната връзка като съществен елемент на комуникативното взаимодействие.

Основната идея на този модел се състои в това, че всяко вербално съобщение, обменяно в междуличностната комуникация, представлява конструкт с четирикомпонентна структура, включваща:

1. Информационно-съдържателен компонент. Природата на този компонент може да бъде обяснена с факта, че всяко вербално послание съдържа определена информация по дадена тема, т.е. информационните единици за определени факти от действителността се “кондензират” в посланието като намират определен логически и словесен израз в него, на който ние хората приписваме определено значение. Или с други думи казано под информационно-съдържателен компонент на посланието се разбира целенасоченият обмен на информационни единици под формата на факти, аргументи, тези, мнения.



Правила за ефективно организиране, структуриране и обмен на информация от вербален характер.

Общите/универсалните правила за осигуряването на адекватна структурираност и организация на вербалната информацията са само четири:



А) Формулирайте еднозначно и ясно вербалните си изказвания. Когато вербалният код, с помоща на който се изгражда определено вербално съобщение, е еднозначен и идентично разбираеми за участниците в общуването, това е важна предпоставка за постигане на взаимно разбиране и приемане.

Б) Придайте адекватна логическа структура на вербалните си изказвания. Това правило изисква съблюдаването на определени логико-граматически правила при изграждането и организирането на комуникативните послания като например необходимост от съхраняване на последователността и адекватното представяне на причинно-следствените връзки в структурата на информацията, спазване на логически паузи и ударения при вербализиране на факти, аргументи и мнения, даване на дискурсни пояснения и указания, избягване на “паразитни” думи и изрази като “просто”, “именно”, “нали?, “значи” и др., съкращаване на времето за използване на междуметия, запълващи паузите в речта като ъ-ъ, ам-м, хм-м и др.

В) Изразявайте се кратко и точно. При обменяне на информация, особено от вербален характер, краткостта, респ. лаконичността при формулиране на комуникативните послания е по-адекватна и се предпочита пред тяхното обстоятелствено експлициране. Обширното и обстоятелствено представяне на информация за определени факти, събития и явления е пречка да се проникне в същността и смисъла на представяното и е крайъгълен камък за възникването на бариери за равностойно и ефективно общуване между хората.

Г) Придайте емоционален наситеност на вербалното изказване. Обикновено, само чисто “фактологичната”, информационно-съдържателната страна на изпращаните вербални послания не е достатъчна, за да се предизвика и поддържа взаимен интерес между хората, които общуват. Необходимо е включването на допълнителни езиково-стилистични и невербални средства и комуникативни стратегии, които провокират не само поснавателната сфера, но и емоциите на участниците в комуникацията. Освен това тези средства улесняват създаването на положителен психологически климат.


2. Емоционално-оценъчен компонент. Вербалните послания съдържат не само информация за процесите и явленията от заобикалящата ни действителност, чрез тях ние изразяваме лично отношения един към друг, обменяме оценки с емоционални конотации, когато общуваме помежду си. Оценките, които получаваме за себе си от другите – близки, приятели, колеги, информацията за това, дали сме харесвани или не, всичко това е съществена част от нашата личност и един от най-важните фактори при формиране на самооценката ни, самочувсвието ни и субективното усещане за щастие и удовлетвореност.

Обикновено, когато харесваме някого, когато го смятаме за компетентен или сме удовлетворени от общуването си с него, за нас не представлява особена трудност да изразим положителните си чувства и отношение към този човек като ги вербализираме под формата на одобрение, комплимент, похвала и подкрепа. По-трудно е обаче да дадем израз на неудовлетворението, нехаресването и критичното си отношение към другия. За да се научим да общуваме пълноценно и успешно е нужно овладеем няколко съвсем простички правила за осъществяването на конструктивна критика.



Правила за осъществяването на конструктивна критика

1. Критиката или неодобрението не се експлицира публично, а на четити очи.

2. Критиката се начова към поведението на индивида, а не към неговата личност или отделни нейни страни.

3. Конструктивната критика включва заедно с отрицателните наблюдения и положителните чувства и възприятия.

4. Конструктивната критика се осъществява непосредствено след наблюдаваното поведение; следва се принципът “тук и сега”.

3. Себеразкриването като компонент на съобщението. В широк смисъл себеразкриването означава изпращане на комуникативни послания, информиращи за определени аспекти от собствената ни биография и представлява обмен на мисли и чувства. Всяка дума, всяко изречение, всичко онова което изричаме е вид признание на личността за себе си, за собствените й мнения, възгледи, чувства и емоции, ценности, което тя прави пред останалите участници в общуването. Себеразкриването може да бъде повече ли по-малко съзнателно, повече или по-малко богато, задълбочено или повърхностно. Но то винаги съществува като компонент на посланията, които обменяме, когато си взаимодействаме.

Съществуват няколко универсални правила, от които се ръководи процесът на себепредставяне и себеразкриване. Спазването им би оптимизирало процесът на взаимно опознаване и приемане между хората и дава възможност самите ние да избегнем риска от това някой да злоупотреби с информацията, която получва от нас за самите нас.

А) Споделяйте откровено такава информация за себе си, каквато бихте желали да получите от другите.

Б) Откровенността в споделянето и себеразкриването се установява постепенно, а не изведнъж.



В) Себеразкриването трябва да продължи само, ако е налице реципрочност (намира взаимност у партньора в общуването).

Г) Информация от личен и интимен характер трябва да се подава предпазливо и то само тогава, когато се прецени, че това е допустим и разумен риск.

4. Апелативен компонент. Функцията на апелативния компонент на комуникативното послание е да въздейства, да провокира изявата на определени реакции, респ. поведение или да предотвратява настъпването на даден тип поведение.

Апелът е “двигателят”, движещата и най-динамична страна на посланията, които обменяме в общуването помежду си. Какво означава това? Под “апели” следва да разбираме всички онези наши желания, изисквания, претенции, които отправяме помежду си в общуването и които карат нещата да се случват във взаимоотношенията ни с другите.

Четирикомпонентната природа на вербалното комуникативно е онагледена на фигура 1:


Информационно-съдържателен

компонент







ВЕРБАЛНО

КОМУНИКАТИВНО

СЪОБЩЕНИЕ


Апелативен компонент



Себеразкриване



Комуникативен



компонент

Фигура 1. Вербалното съобщение и неговите четири компонента.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница