Романът “Под игото” Създаване



Дата03.05.2017
Размер46.83 Kb.
Размер46.83 Kb.

Романът “Под игото”


  1. Създаване:

Романът е написан по време на емиграцията на Вазов в Одеса (1887 – 88г.) и е завършен по – късно в България. За първи път откъси от него са публикувани в сп. “Сборник за народни умотворения” през 1889г. Излиза като самостоятелна книга през 1894г.

Много от епизодите в романа са плод на личните спомени на Вазов от младежките му години в град Сопот. Мястото на действието – град Бяла черква – идва от старото име на Сопот (Акче клисе). Голяма част от героите, подобно на тези от “Чичовци”, имат своите реални прототипове. “Под игото” заедно с повестта “Чичовци” и вторият Вазов роман “Нова земя” образуват неформална трилогия за съдбата на старопланинското градче в три различни исторически епохи:



  • “Чичовци” – Кримската война;

  • “Под игото” – Априлското въстание;

  • “Нова земя” – Съединението (1885г.);

Романът “Под игото” възниква под силното влияние на френския романтизъм и най – вече на “Клетниците” от Юго.


  1. Жанрови особености:

Подзаглавието на книгата е “Из живота на българите в навечерието на освобождение”.

Според някои изследователи романът е битово – философски (Милена Цанева). Според други това е полифоничен роман (Владимир Атанасов). Всъщност става въпрос за романтичен роман или роман – епопея. Основен герой тук е народът, който пътува към своята върховна ценност (свободата), преодолявайки множество изпитания.

В произведението откриваме над 40 герои, които са от всички социални прослойки. Действието се развива само в рамките на 9 месеца – от Септември 1875г. до Май 1876г.


  1. Композиция – отчетливо откриваме две сюжетни линии: революционна и битова:

Композицията изцяло е подчинена на стремежа да се въздейства емоционално върху читателя. Ключовото понятие е “интрига”, а основният въпрос, който всеки си задава: “Какво ще стане по – нататък?”. Тази приключенска фабула е въведена от френския автор Йожен Сю. Използвайки тази фабула, Вазов свързва героите в едно авантюрно пространство на непрекъснати преследвания, тайни срещи и зловещи нощни престъпления. Действат романтични фигури като “Тайният свидетел” (Мунчо), “Привидението”, “Преоблеченият беглец”. Някои от главите на романа носят заглавия като “Гробът говори”, “Неочаквана среща”, “Друг се хваща в клопката”.


  1. Време и пространство в романа:

Голяма част от събитията стават през нощта – време за тайнственост, заговори и престъпления. Пронстранствата са тайнствени и демонични – гробища, изоставени воденици и манастири. Героите на бунта също обитават тайнствени места – скривалища и замаскирани стаи. Към романтичните особености трябва да прибавим наличието на така наречените маргинални (гранични) герои – Колчо и Мунчо. Интересното е, че Вазов търси и открива у тях нравствен потенциал. Те действат в екстремни ситуации и неведнъж спасяват своя любимец Бойчо Огнянов.

Цялата авантюрна приповдигнатост на романа изгражда представата за Априлското въстание като за нещо изключително възвишено. Разговорът между Бойчо и Соколов, в края на книгата, представя двете гледни точни за въстанието. Едната (на Соколов) вижда измамата – народът не е озрял и е бил подведен. Другата гледна точка обаче вижда пролятата кръв като врата към спасението и послание към всички цивилизовани народи. Всъщност това е дебат за цената на кръвта. Според романа тя си струва да бъде платена, защото народът окончателно отказва да живее “под иго”, а Европа отваря очи за нас.




  1. Конфликти в романа – изградени са на няколко нива:

  • Национални конфликти – чужденците формират полето на страха и на насилието. В началото българинът е представен като жертва, но с развитие на действието ролите се сменят;

  • Сблъсъкът между бита и бунта – битът предлага уют и готови форми на живот. Така е в “Чичовци”. Вълненията на бунта променят бита. Тогава отделният човек поема отговорност и пред обществото. Затова бунтът създава нова ценностна система и нова мяра за човека;

  • Моралният сблъсък – той разделя героите на два лагера. От едната страна са “предателите”: киряк Стефчов, чорбаджи Йордан и хаджи Ровоам. От другата страна са “мъчениците”: Бойчо Огнянов, Рада Госпожина и д-р Соколов. Между двете групи се вместват героите, чието поведение е в зоната на колебанието и най – типичен за тях е чорбаджи Марко;

  • Психологически конфликти – най – ярко са изразени чрез колебанията на чорбаджи Марко. Той е обобщен образ на стопанина. Стопанинът е предвидлив, предпазлив и премислящ, защото има какво да губи. Романът ни показва обаче, че дори в душата на стопанина могат да настъпят промени и Вазов ги нарича “лудост”. “Лудостта” и “пиянството” са ключовите думи в романа. Те осмислят грандиозната промяна в мисленето и поведението на хората. В главата “Новата молитва на Марко” героят изрича прочутите думи: “Лудите, лудите, те да са живи!”. Хората са разбирали, че робството не е единственият начин на живот. Яхналият турчина – Безпортев – показва на чорбаджи Марко унизения образ на Османската империя. И чорбаджи Марко започва да вярва и отправя молитвата си за България;




  1. Герои – ярко се делят на положителни и отрицателни като най – мощният двигател за поведението на положителните герои е стремежът за свобода. Повечето образи в романа са романтизирани и затова се подчиняват на страстите си. Например Бойчо е типичен романтичен герой – безстрашен е, неуловим и дори интимният му свят е подчинен на мисията. Често в биографията на романтичния герой има някаква тайна, която внезапно се разкрива. Някои от тези герои странно се преобразяват (Заманов):

  • Бойчо Огнянов – идеализиран и хиперболизиран. Дава тласък на действието като се появява неочаквано. Апостолският му път започва с убийство, преминава през местата оставени от присъствието на Левски и завършва с геройска смърт. Любовта му към Рада е с романтичен привкус и не влиза в противоречие с любовта към България. Героят успява, защото влиза в сърцата на хората на Бяла черква и те го обичат и пазят;

  • Д – р Соколов – своеобразно съчетание на виталност и патриотизъм. Той е импулсивен и по бохемски разпилян. Верен е, но не може да бъде лидер и затова е най – добрият помощник на Бойчо;

  • Кандов – Вазов е въплътил в този образ чертите на интелектуалеца със социалистически идеи. Той е изцяло теоретик. Невъзможността да съчетае любовта си към България с тази към Рада го води до лудост и самоубийство;

  • Киряк Стефчов – протагонист на Бойчо. Героят не търпи развитие и е в непрекъснати конфликтни отношения с Огнянов както в областта на общественото, така и в областта на личното. Три пъти предава Кралича и с действията си предопределя гибелта на врага;

  • Чорбаджи Юрдан – най – консервативният чорбаджия. Той е недиалогичен и не приема нищо ново. Стреми се да запази привидната хармония на патриархалния си свят дори и “под иго”. Пълен антипод на чорбаджи Марко;

  • Чорбаджи Марко – героят е въведен в повествованието в самото начало на романа като типичния либерален стопанин от епохата на Възраждането. Името и прототипът на героя не са случайни. Външният му портрет не е показан в детайли, за да се слее с масата. Това е единственият герой, който се развива непрекъснато и от скептицизъм към въстанието стига до пълна подкрепа. По този начин олицетворява цялостната промяна, настъпила в съзнанието на българина преди Априлското въстание и обяснена подробно в главата “Пиянството на един народ”;





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница