С какво ме промени работата? (Есе)



Дата01.02.2017
Размер75.2 Kb.
Размер75.2 Kb.




С какво ме промени работата?

(Есе)

Венцислава Венциславова Станчева


В живота Ви настъпва период на положителни енергии, душевни промени и чувство за свобода. Вие сте като пеперуда, току-що освободила се от пашкула си, за да литне към простора”... Така тълкува моето настояще Inguz - една от най-силните руни във Футарка. Според магическите знаци, открити от върховния бог в скандинавската митология – Один, който също като Хермес в Древна Гърция е бог на магията, поезията, вдъхновението и гаданията, в духовната ми одисея предстои някаква промяна или по-скоро е започнала такава. Моят стаж, нали? Още не мога да повярвам, че в рамките на периода 18.06.2007 – 18.07.2007г. имах възможност да взема участие в стажантската програма на банка Х. (Простете ми, но ще си позволя да запазя в тайна името, все пак ще изнеса неща от „кухнята” и не искам да засягам никого.) От предложените ми варианти избрах отдел „Операции”, сектор „Валутни преводи”, тъй като се интересувам от механизмите, които се използват при осъществяването на валутни операции, а също и от начина, по който протичат контактите с банките кореспонденти.

И така, ето ме пред прага на офиса – първото ми работно място. Не обичам шаблоните, но трябва да призная, че сърцето ми бие лудо и ме обливат горещи вълни. Не помня името на философа, който търси смисъла на човешкото съществуване в дилемата гориш, за да живееш или живееш, за да гориш, но явно трябва да се замисля за мястото на процеса горене в моето битие. Отварям вратата и влизам. Офисът е малко мрачен, твърде претъпкан с мебели, папки, листи и алманаси. Бюрата – някои са безупречно подредени и чисти, други – в пълен хаос. Адски шум – звън на телефони, изнервени гласове, уточняващи грешно наредени преводи. Как ме посрещат служителките? По-младите (между 25 – 30г.) са много мили и тъй като доскоро самите те са били обучавани, обясняват с готовност и винаги се стремят да помагат. По-възрастните имат по-сериозни проблеми, които обсъждат на глас – пари, семейство, шефове, но и те отзивчиво разясняват в детайли, та дори ми позволяват да извършвам сериозни операции – естествено под строг контрол. Шефката – симпатична жена на средна възраст, стратегически се е разположила така, че да държи под контрол всички в офиса. Взискателна, оставяща впечатление за висок професионализъм и същевременно готова да подаде ръка във всеки един момент.



Как ли се вписвам в тази административно-делова среда? Изглеждам притеснена и съм затрупана с толкова много информация. „Ще бъде трудно, но за сметка на това продължително!” – побърза да ме успокои един колега от съседния офис, припомняйки си така любимия за мъжете войнишки фолклор. Шефката всеки ден ми дава материали за четене, които вечер допълвам, ровейки из различни сайтове, другият стажант постоянно ме засипва с обяснения от рода на кой кой е, кое къде стои, кое къде трябва да се прибере ... общо взето е твърдо решен възможно най-бързо да ме натовари с всичките си досадни задължения. Но няма време за паника. Не зная дали съм под закрилата на руната Uruz („сила примитивна, първична, въплъщение на издържливост и невероятно приспособяване към околната среда”) или просто съм от оня тип хора, на които природата, за да опровергае обвинението на Ивайло Петров, че е „изпечен диктатор” („Преди да се родя и след смъртта ми”), е предоставила възможността да наблюдават живота известно време и едва тогава да вдигнат ръката си в знак на съгласие, че искат да съществуват, но доста бързо се мобилизирах. Факт е, че когато човек е под стрес, става много по-организиран и практичен от обикновено. Ставам рано, сменям два автобуса, но винаги пристигам в опеределения час. Посрещам всеки ден от стажа с нескривано любопитство. Искам да научавам нови неща, да усвоявам по-сложни операции, за да се справям с още по-трудните. Едва сега разбирам какво разбира под „потребност от самоактуализация” американският психолог Ейбрахам Маслоу – това е един непознат досега за мен вътрешен стремеж да използвам своите знания и умения, да ги актуализирам, за да получа признанието на другите, а защо не и да завоювам позиция в новата си социална среда. Не забравяйки, че „животът на човека – това са не само неговите желания, а преди всичко неговите действия” (П. Коелю, „Петата планина”), приемам всяка една поставена задача като поредното сериозно предизвикателство. Отличният ми успех от положените изпити постоянно се сблъсква с липсата на опит, но разчитам на неимоверната си амбиция за достойно представяне, на подкрепата на колежките – на техния прфесионализъм и отзивчивост. Изкушавам се да обобщя философски, че в този момент усещам разминаване между „Идеалното Аз” и „Реалното Аз” в моя Аз – образ, но ще се въздържа. Въпреки, че съм учила тези понятия, ми е ясно, че за моите 20 години такова твърдение звучи фалшиво. По-скоро това е моето прохождане в областта на професионалната ми реализация. Изправяне, задържане, плаха крачка – две (без помощ) към мама или любимата играчка, леко залюляване и хоп – пак на земята. Доволни усмивки и одобрителни викове от мама и татко, поощрения за нови опити. Де да е толкова лесно и на стажа. А то ... Все пак, наистина ли е толкова трудно? Нали „и в най-бедственото положение на света човек винаги може да намери нещо, което да му донесе утеха, когато претегли доброто и злото и впише кредита в сметката”, както казва Розинзон Крузо, или по-скоро неговият създател Д.Дефо.

И така, да погледнем счетоводния баланс на моя стаж:




Актив Счетоводен баланс Пасив


1. Пристигам в офиса сутрин „най-нахъсана” и ведра с идеята за един „прекрасен и стремителен ден днес” (както ни пожелава М. Ангелова в края на „Искрено и лично”) и

гледам на бюрото няколко внущителни купчини за класиране, ровене в архиви от преди 2-3 седмици. Грабвам цялата тази бумащина и се чувствам достойна за номинацията „повелителката на телбода”.

2. Научавам :

- как се получават и обработват съобщения,

- как се търси информация,

- как се проследяват различни операции,

- как се осъществяват контакти с други банки и


все пак другият стажант е „оплескал нещо” преди да започна стажа, но грешката излиза при мен. Търпя снизходителни погледи и обяснения как трябва да внимавам повече, а истинският виновник мълчи. . . Дали е гузен или доволен, че е „захапал себеподобния си” (Ивайло Петров)?

3. Осъществявам няколко пъти превалутиране, вълнуващо е да звъниш на дилър, за да искаш курс и дилърска референция,

но трябва да изтърпиш странното му чувство за хумор.



4. Участвам в проследяване на активност на клиент по искане на прокуратурата. Много е интересно и също толкова отговорно, но

все пак потискащо, като си помислиш само какви неподозирани за близките на починалия тайни се разкриват. За такива случай е по-добре да си мислиш, че съществуват само в бестселърите на Робърт Лъдлъм и Патрик Ларкин.



5. Обработвам малки и големи преводи

под строг надзор и засилени мерки за сигурност.

И какво излиза? Въпреки натрупаните пасиви, май сметката ми относно получените по време на стажа професионални умения ще приключи с положително салдо. Мистиката на Севера е категорична, че това е резултат от влиянието на руните Ansuz, Raido, Kenaz, Algiz – все свързани с покровителството на всяко ново начинание, в което се трупа мъдрост, знание, проявява се творчество, доказва се силата на духа. Може и да е така, но за мен това е сериозен повод да поразсъждавам относно житейската си позиция в момента.

Първо, успешно протеклата ми стажантска практика доказва правилността на направения избор – за огромна изненада на доста мои познати преди две години предпочетох да запиша Финанси в УНСС, а не Стопанско управление в Софийския университет. Няма да ви отегчавам как в деня на записването си аз все още не бях категорично решила и как с майка ми в три поредни банки на „Мария Луиза” стъписвахме служителите с въпроса: „Какво образование се изисква, за да се работи тук?” . . .

Второ, пред мен започна да се открива ежедневието на една сериозна институция – банката. Вече зная, че за да се реализира в тази среда, човек трябва да приежава много знания, да има търпение, докато преминава през фазите „опитах”, „схванах”, „постепенно се научих”. Само така ще може да изпълнява и най-сложните на пръв поглед операции.

Трето, лесно повярвах в себе си, в собствените си възможности, но мога ли да се доверя на околните – минусите в моя баланс май са свързани с присъствието на другите в първото ми професионално ежедневие. Странното поведение на дилърите, некоректността на стажанта ... А колежките? Отзивчиви, обясняващи и гласуваши ми доверие да извършвам и по-сложни операции. Дали „черна веда ни подлсуша, та завидя” на хармонията в общуването, дали се намеси изпълнената с негативна енергия руна Naudhiz, предсказваща „грижи и бедствия”, не знам, но след катстрофата на една от служителките и заболяването на друга колективната коленица се преобърна, при което „изпълзяха като змии, сръдни, недоразумения, крамоли” (Елин Пелин, „Гераците”). Последваха унизителни обвинения срещу отсъстващите, сякаш нарочно са пострадали, смешни претенции кой повече работи, ясно очертани лагери, всички стремящи се да ме убедят в своята правота . . . Слава богу, че всичко това бързо отмина! Здравият колегиален дух прогони верблюда, за който Радичков ни предупреждава, че може да превърне в пясък и „най-зелената градина на приятелството” („Верблюд”). Загрижеността за съдбата на колежките победи страха от предстоящото натоварване с техните задължения. А аз вече зная как изглежда човек в кризисна ситуация – стъписан, неуверен, готов да сгреши поради прекаления си егоизъм, но винаги търсещ и намиращ начин да запази своето собствено достойнство, а и достойнството на околните.

И така. Да се върнем на поставения въпрос. С какво ме промени работата? Трудно ми е да отговоря, без да повторя вече подробно изложеното за професионалните умения, които усвоих, за уроците по оцеляване, които получих, за равносметката, която си направих! Мога само да кажа, че моята стажантска практика ме доведе до стълбата на професионалната реализация, по която се изкачват бързо малцина, а падат с хиляди. За да стигне до върха, човек трябва много пъти да се спъне, да падне, но отново да намери сили да тръгне „нагоре, измъквайки от нозете си тежките воденични камъни” (Радичков, „Падането на Икар”). И най-важното – винаги да усеща в себе си онази малка, невидима прашинка от Икар, която го предизвиква да преследва и най-недостижимите цели и въпреки предупреждението за восъчните криле да се доближава до Слънцето.

Та какво излиза? За да живее човек достойно, ще трябва да . . . гори с мечтите за своето бъдеще. А какво ли казват боговете на Севера относно прогнозата за предстоящото ми истинско професионално развитие? Да видим последната седма карта от „руническия кръст”, който сама си наредих – Jera – „руната на урожая”, вещаеща успех на всяко начинание.

От любопитство посегнах към приложените в списание „Жената днес” карти за гадания с руни и реших да се опитам „да си гледам”, но дали наистина вярвам в посланията на тези сакрални знаци, носещи в себе си мистичното тайнство на северната магия? Или просто искам да осмисля своя първи професионален опит не само по пътя на разума и логиката, а чрез свръхестественото? Не зная, но съм доволна, че руните – това символично хранилище на знанието и опита на древните скандинавски народи, ми разкриват предстоящето такова, каквото е в моите мечти. Не ми остава нищо друго освен да повярвам, че мога да ги осъществя и със самочувствието на единствено имаща право да създавам своето бъдеще да изрека древното заклинание:

„ДА БЪДЕ!”

Венцислава Венциславова Станчева



Финанси, УНСС, II курс

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница