Съдържание



страница12/15
Дата01.02.2017
Размер4.45 Mb.
Размер4.45 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА – Джак Коу
Мъжът с дръзка вяра”
Застанах пред съдията и той ме запита дали се признавам за виновен по обвинението за нарушаване на спокойствието. «Чие спокойствие?» – попитах.

Ами – отвърна той, – вие пляскате с ръце и викате, и други подобни неща." „Г-н съдия, не е ли вярно, че на футболен мач хората вдигат много шум и не ги ли чувам също да крещят, да викат и да пляскат с ръце?"



Той отвърна: „Хубаво, обаче тяхното пляскане явно не обезпокоява никого, а когато вие го правите, хората просто не могат да спят."

Попитах го: „Г-н съдия, искате ли да узнаете каква е разликата?" Той отговори: „Да, бих искал да узная."

Разликата е в това, че Святият Дух е в нашия вик и това притеснява съседите, като ги държи будни... и кара долнопробните заведения да затварят врати."


Джак Коу бил едър, властен мъж с безгранично чувство за хумор. Той бил също и обичащият и състрадателен „баща" в своя дом за сираци. Като един от водачите на съживлението „Глас на изцеление", Коу бил или силно обичан, или дълбоко презиран. Той израснал без баща, така че се наложило да приеме Бог за свой Баща. Хората просто не можели да останат безразлични пред динамичната натура на съживителя!

Коу бил считан за радикален евангелизатор, понеже той, заедно с някои други, помагал много в борбата срещу расистките предубеждения в църквата. Във време, когато обществото издигало гласа си в подкрепа на расизма, Коу силно насърчавал представителите на всички раси и култури да вземат участие в неговите събрания.


САМОТНО ДЕТСТВО

Джак Коу е роден на 11 март 1918 г. в семейството на Бланш и Джордж Коу от Оклахома Сити, Оклахома. Те имали общо седем деца. Бланш била отгледана в семейство на баптисти, но не е сигурно дали е била новородена по времето, когато се родил Джак. Смята се, че неговият баща е бил новороден на събрание на Били Сънди. Но след това той никога не отишъл отново на църква.

И двамата му родители идвали от християнски семейства. Неговият баща също бил отгледан в добър дом. Освен положителната атмосфера, бабата и дядото на Джак чудесно снабдявали семейството си материално и оставили на неговия баща значително наследство. Но баща му Джордж така и не възприел нищо от техните здрави принципи и трудолюбие. Той имал лошите навици да играе на комар и да пие. Майката на Джак се опитвала за известно време да посещава църква, но тъй като Джордж не идвал с нея, скоро и тя престанала да ходи. Коу все вярвал, че нещата щели да се развият по-различно, ако неговата майка бе останала в църквата и се бе молила за своя съпруг.

Когато Коу бил на пет години, един ден подвижен фургон паркирал пред дома им. Щом го видял, той се развълнувал, понеже си помислил, че им доставят нещо ново. Той наблюдавал как мъжете приближили и говорили с неговата майка. Видял как тя пребледняла и избухнала в сълзи. Наблюдавайки ги, малкият Коу осъзнал, че мъжете не им доставяли нищо ново, а вместо това изнасяли от дома всичките им мебели! Джордж ги бил изоставил, след като проиграл всичко, което те притежавали в своя дом. Онези мъже били дошли да си го вземат!

Когато фургонът потеглил, неговата майка била оставена да се оправя сама в бъдеще заедно със седемте си деца, без да има към кого да се обърне. Тя коленичила пред вратата и започнала да се моли. За първи път малкият Коу виждал майка си да се моли на Бог!

Положението станало още по-лошо. На следващия ден един човек дошъл да огледа къщата им. Мислейки, че е дошъл да я купува, Бланш му съобщила, че тя не се продава. „Не съм дошъл да купувам тази къща – отговорил мъжът, – тя вече е моя! Много съжалявам, но ще трябва да се изнесете." Това не било за вярване. Неговият баща бил проиграл и дома им.


БЕЗ КОМАР, Г-Н КОУ!"

Бланш Коу преместила децата си в Пенсилвания, където се опитвала да преживява заедно с тях. Те живеели в мазе. Докато по-голямата сестра на Коу ги наглеждала, г-жа Коу работела в обществена пералня през деня, а през нощта посещавала училище за медицински сестри. За тях това било истинска борба за оцеляване.

Един ден бащата на Коу се появил на вратата им. Той умолявал Бланш да се върне отново при него, като обещал да остави комара. Чувствайки, че животът й сама е твърде тежък, тя се събрала отново с него и Джордж отново върнал семейството в Оклахома. Скоро той пак се предал на комарджийство и този път Бланщ Коу го напуснала завинаги. Но тя взела със себе си само дъщеря си, а оставила Джак и братята му на баща им.
НИКОЙ НЕ ГО ИСКАЛ

Момчетата често оставали сами, докато баща им отивал да хвърля заровете. Много пъти те нямали дори какво да ядат. Но не след дълго г-жа Коу се върнала за момчетата и ги взела със себе си.

Когато Коу бил на девет, неговата майка вече се чувствала смазана от отговорността да се грижи сама за децата си. Затова тя завела Коу и братята му в един голям дом. После, след като говорила с хората и си взела довиждане, тя се обърнала и си тръгнала, като оставила малкия Коу и братята му на стъпалата на дома за сираци.

За това Коу щял да напише по-късно:


Помислих си: татко не ме искаше, а сега и майка... единственият приятел, който някога бях имал... ми обърна гръб и ме изостави. Помислих си, че сърцето ми ще се пръсне, докато я гледах как се отдалечава по алеята. Дълго стоях там и плаках."
Тогава той не знаел, че неговата майка също плакала с дни.

Братът на Коу, който бил с три години по-голям от него, щял по-късно да избяга от дома. След като сменил няколко влака и откраднал един велосипед, той бил блъснат от камион и убит на място. На погребението малкият Джак се почувствал още по-самотен.


БУТИЛКАТА НЕ БИЛА ДОБЪР ПРИЯТЕЛ

Коу останал в дома в продължение на осем години. По това време той знаел много малко за Бог. Когато станал на седемнадесет, започнал да пие и да гуляе, и не след дълго също като баща си станал алкохолик.

На няколко пъти през този период на алкохолно пристрастяване Коу търсел да познае Бог. Но всички в църквата, която той посещавал от време на време, живеели непосветен живот. Те нямали отговорите, от които се нуждаел. Така той затънал още по-дълбоко в греха.

Скоро здравето на Коу започнало да се влошава. Той развил язва от алкохола, а сърцето му биело два пъти по-бързо от нормалното. Веднъж се напил почти до смърт и лекарят го предупредил, че следващото му питие може да го убие.

Така Коу се опитал да си помогне, като поднови своето решение да промени живота си. Но тъй като все още не познавал Бог, се чудел кой би могъл да му помогне. Това го накарало да се премести в Калифорния. Неговата майка живеела там, а ако някой можел да му помогне, това била тя.

Щом пристигнал, неговата сестра го поканила на танци. Но скоро Коу се намерил на бара, докато останалите танцували. Същата вечер той бил отведен у дома пиян до козирката, без майка му да разбере.


БОЖЕ, ДАЙ МИ ВРЕМЕ ДО НЕДЕЛЯ

На следващата вечер Коу си помислил, че умира. Чувствал се много слаб и едва вървял. Той бил качен в линейка и отведен в болница, където бил прегледан. Там седнал в стола, издигнал ръце и се молил: „О, Боже, не ме оставяй да умра, моля Те, дай ми още един шанс. Не искам да отида в ада." Изведнъж Коу се почувствал по-добре. Немощта го напуснала, както и симптомите му. По онова време той не знаел какво му се било случило, но бил доволен!

След това решил да напусне Калифорния. Така че взел майка си и двамата тръгнали за Форт Уърт, Тексас. Там Коу си намерил работа като мениджър в Агенция за шевни машини Сингер. Скоро той забравил за обещанието, което бил направил пред Бог, и една вечер отново се прибрал пиян, почти в несвяст. Но този път, когато се строполил в леглото си, не могъл да заспи, а се мятал насам-натам под обвинението на Бог. Накрая станал и изпил още една чаша уиски, колкото да изпадне в безсъзнание. След няколко дена преживял нещо уникално, което завинаги променило живота му.

Току-що се бил прибрал у дома пиян. Било около 3:00 часа сутринта и той се опитвал да заспи, но не можел. Когато посегнал да изпие още една чаша уиски, чул някой да влиза в стаята!

Уплашен, Коу забелязал, че сърцето му не било наред. То ту биело, my спирало. Започвало да бие и пак спирало. Тогава чул глас. „Това е последният ти път – казал гласът. – Няколко пъти вече те призовавах и сега го правя за последен път."

При тези думи Коу скочил от леглото и паднал на колене, викайки: „О, Боже, дай ми време до неделя. Ако ме оставиш до неделя, аз ще се оправя с Теб."


ХОТ ДОГ, ИМАМ ГО!"

Дошла неделя и Коу нямал идея къде да отиде. Като момче той бил кръщаван в няколко църкви, но никога нищо не се променило в живота му, нито получил отговор на въпросите си. Тъй като през онези години църковните служби започвали късно вечерта, едва късно следобед той започнал сериозно да се замисля къде да отиде. Просто нямал представа. Така в 5:00 часа следобед той най-сетне отишъл в своя офис, за да погледне в телефонния указател. Коу бил чул за хора, които отваряли Библията си там, където им попаднел пръста, като смятали, че това е послание от Бог. Така че той решил да опита това с указателя.

Взел голямата книга и я хвърлил на пода. Когато отворил очи, видял името и адреса на Назарейската църква. Той спрял на паркинга два часа преди началото на службата. Когато вратите най-сетне се отворили, той изскочил от колата си и си намерил място в дъното. После в края на службата, когато проповедникът попитал дали има някой, който иска да отиде на небето, казвайки: „Вие можете да бъдете новородени", Коу изтичал при олтара, викайки: „Това е, което искам!" Една дребна жена с прошарена коса се молила с него. Тогава изведнъж Коу почувствал нещо, което никога не бил изпитвал. Тъй като не знаел християнската терминология, започнал да тича из църквата, като викал „Хот дог, имам го!" Когато по-късно Коу си спомнял за тези мигове, той казвал: „Не знаех какво означават думите „Слава, Алелуя". Трябваше все нещо да освободя – имаше нещо вътре в мен!"

Коу се върнал у дома в 4:00 часа сутринта. Той бил останал в църквата да се моли и да хвали Бог.


КАКВО СА ТИ НАПРАВИЛИ?

През следващите шест месеца Джак Коу бил „гладен" човек. Той ходел на църква всяка вечер и оставал до ранните утринни часове. Жадно поглъщал Библията си и често си се представял на мястото на определени библейски герои. Неговата майка наблюдавала поведението му и била много загрижена. Накрая една вечер тя го попитала дали щял да ходи на църква. Разбира се, че отивал. Тогава майка му казала: „Ще дойдем с теб тази вечер, за да разберем какво са ти направили." След посланието майка му излязла при олтара. Тя не знаела как да се моли, така че казала: „Господи, дай ми онова, което Джак има." Тогава изведнъж тя се изправила с лице, обляно в сълзи: „Джак! Имам го! Имам го!" Когато се върнали обратно на местата си, Джак и неговата майка се прегърнали и хвалели Бог.

На път за в къщи същата вечер те се отбили в един хранителен магазин, за да си купят нещо за ядене. В магазина почти нямало клиенти по това време, а нито Коу, нито неговата майка можели да сдържат радостта си. Те тичали напред-назад между рафтовете, като викали, смеели си и хвалели Бог. Продавачът казал: „Сигурно току-що сте се спасили." Когато те му свидетелствали, сълзи започнали да се стичат по лицето му и не след дълго той също бил на колене, молейки Бог да го спаси!
ТЕ ЩЕ ТИ НАПРАВЯТ МАГИЯ"

Около година и половина след като се спасил, Коу за първи път чул за събрание на „святи палячовци" (подигравателно прозвище за ранните петдесятни събрания – бел. пр.). И от любопитство той и сестра му отишли, за да проверят за какво ставало въпрос. Всъщност, той открил, че събранията доста приличали на тези в неговата Назарейска църква, само че хората говорели на непознати езици. А когато хората излизали при олтара, те падали под силата на Бог. Отначало той си мислел, че те припадали.

Най-накрая проповедникът забелязал Коу. И като го посочил, той попитал: „Вие християнин ли сте?" След като Коу отговорил положително, той го запитал: „Приели ли сте кръщението в Святия Дух? Говорите ли на езици?" Коу отвърнал: „Не, господине, не говоря и нямам намерение да го правя."

Тогава проповедникът задал на Коу още един въпрос: „Бихте ли се решили да се приберете вкъщи тази вечер и да прочетете всичко, написано за кръщението в Святия Дух? После да коленичите и да се помолите, ако това е за вас, да го получите, ако ли не, значи в това наистина няма нищо?"

Коу отговорил: „Разбира се, знам, че в Библията не пише нищо за езици." На това проповедникът отговорил, докато се отдалечавал: „Чудесно, идете си вкъщи и четете Библията."

На всички места, които открил в Деяния, се споменавал терминът „непознати езици". Така че на следващата вечер той отишъл в дома на Назарейският пастир. Когато Коу му показал всички пасажи за езиците в Деяния, пастирът отвърнал: „Ако Бог въобще иска ти да говориш на езици, това ще е след като те призове за мисионер в чужбина, за да могат местните да те разбират." Според Коу в това обяснение имало логика. Когато тръгнал да си върви, пастирът го предупредил: „Стой настрана от тези святи палячовци, иначе те ще ти направят магия."


ЩЕ УМРА, АКО НЕ ГО ПОЛУЧА!"

Същата вечер Коу отказал да отиде на събранията със сестра си. Всъщност, той й казал, че събранията били от дявола. На това тя отвърнала: „Тогава защо те спират да крадат и да лъжат?" И отишла без него.

Коу се въртял неспокойно в леглото през нощта и накрая скочил от леглото, облякъл се и отишъл на събранието. Когато влязъл, проповедникът отново го посочил. И отново Коу му казал, че не иска да говори на езици. Тогава проповедникът казал: „Ще те направим специален случай. Ако Бог иска да те изпълни, без да говориш на езици, ние сме съгласни."

„Щом е така, ще дойда" – отвърнал Коу. Тогава той излязъл напред, но хората, които се събрали около него, крещели неща, които си противоречали: „Освобождавам те!" „Връзвам те!" „Излез от него!" „Изпълни го!" След няколко минути Джак се втурнал към вратата.

Навън той си поел дълбоко въздух и си пооправил външния вид. Изправил си гънките по панталона, а на лицето му се изписала стегната усмивка, докато си мислел: „Наистина се уверих, че в това няма нищо." В същия миг Бог проговорил в сърцето му: „Толкова силно го искаш, че не знаеш какво да направиш. Знаеш, че е за теб. Знаеш, че е истинско." След това Коу изхленчил: „Боже... ако не го получа, ще умра." На път за вкъщи той през цялото време викал: „Хвала на Бог за славата!"

Дошла следващата вечер и този път Коу тичал за събранието. И когато отправили призив за кръщение в Святия Дух, той излязъл напред. Същите хора го заобиколили, но този път той останал. Изведнъж забелязал силна светлина. Колкото по-силна ставала светлината, толкова повече Коу сякаш се изгубвал. Колкото повече хвалел Бог, толкова по-силна ставала светлината. Накрая една ръка се протегнала и хванала неговата. Това бил Исус и двамата вървели и говорили доста време.

Когато Коу дошъл на себе си, той се намерил да лежи в прахта. Било 4:00 часа сутринта и открил, че говори на непознат език. Всъщност всичко, което можел да прави в продължение на три дена, било да говори на езици! Наложило се да пише английските думи на хартия. През това време той живеел в небесна атмосфера, докато цялото творение сякаш хвалело Бог.


БИБЛЕЙСКО УЧИЛИЩЕ, ДЖУАНИТА И АРМИЯТА

От 1939 до 1940 Коу посещавал Югозападния библейски институт, който бил Библейски колеж на Асамблеите на Бога. По това време президент на колежа бил П. Ц. Нелсън. Докато бил там, той се запознал с едно момиче на име Джуанита Скот. Тяхната среща се оказала повече от обикновено съвпадение.

През 1941 г., след като японците бомбардирали Пърл Харбър, Коу се записал в армията. В началото той Редник Коу се чувствал малко притеснен да се моли и да се държи като християнин сред другите войници. Но след като осъзнал, че тези сурови мъже не изпитвали никакъв срам от своето поведение, той решил да се държи като вярващ. Това му донесло голямо гонение. Но гонението не го спряло. Всъщност Коу можел да бъде също толкова груб, колкото тези мъже. Единствената разлика била, че той слушал гласа на Бог. Затова продължил да проповядва при всяка възможност.

Докато бил зачислен към 130-ти бомбен ескадрон в Уотър Боро, Южна Каролина, Коу успял да си издейства разрешение да излиза, където пожелае. Той бил толкова „далеч от цивилизацията", че най-близката църква се намирала на разстояние четиридесет и пет мили. Така че всяка вечер той вървял пеша пет мили и после изминавал на стоп останалата част от пътя, за да отиде на църква! Не го интересувало дали вали. Той никога не пропускал служба. Това продължило шест месеца.

Един ден неговият сержант му казал да си събира багажа. Изпращали го в диспансера. Оттам бил препратен в болница. Коу протестирал срещу всичко това, особено когато разбрал, че го изпращали в психиатричното отделение! След като психиатърът го разпитал, Коу му казал, че всеки, който не се покорява на Библията, е луд, а не обратното. Така че го затворили.
ЖИВОТЪТ В ПСИХИАТРИЯТА

Коу поискал да пости и да се моли, но с това той просто ги уверил още повече в своята „лудост". След като бил затворен в продължение на девет дена, Коу започнал да вика към Бог. Той отворил Библията си на книгата Деяния и прочел как Бог изпратил ангел, който разтърсил килията на Павел и Сила и отворил вратите, докато те пеели, и така били освободени от затвора. Щом прочел това, той се почувствал засрамен от слабостта на своя характер и започнал да издига гласа си, пеейки.

Изведнъж чул някой да чука на вратата му. Младежът, който го пазел, влязъл и изхлипал през сълзи: „Проповеднико, издържах, колкото можах. Идвам тук всяка нощ и трябва да те слушам как се молиш, викаш и търсиш Бог по цяла нощ. Ще полудея, ако не получа онова, което имаш. Баща ми беше петдесятен проповедник, но аз така и не се спасих. Ще се молиш ли Бог да ме спаси?"

Коу коленичил с момчето, плакал с него и се молил и то било славно спасено. След молитвата те викали толкова силно, че останалите психичноболни се събудили и също започнали да крещят!

Преливащо с благодарност, момчето казало на Коу: „Не знам какво мога да направя за теб, но ще опитам." На следващата вечер Коу бил изписан. Лекарят неохотно му казал, че страда от сериозно заболяване (психоневроза, или религиозен фанатизъм), но не бил опасен.

Коу бил местен седем пъти, докато бил в армията. И навсякъде рано или късно го вкарвали за малко в психиатричното отделение, понеже не знаели какво да го правят!


ДА БЪДА... КАКВО?

След като служил в армията петнадесет месеца, сърцето на Коу започнало да гори с желание за проповядване на Евангелието. Той лежал нощно време в леглото и си представял как проповядва на множествата. През деня проповядвал на себе си.

Накрая решил да посети пастира на Божия църква в града, надявайки се да получи възможност да проповядва. Пастирът го поканил да се моли и да служи при олтара. Това не било предложението, което Коу очаквал да чуе, затова той се обърнал, за да си отиде. Но когато си тръгнал, Господ проговорил в сърцето му да каже на пастира, че щял да направи всичко, което поиска от него.

„Радвам се да го чуя – отвърнал служителят. – Нашият чистач напусна наскоро и бих оценил много помощта ти, ако се заемеш с почистването на църквата."

Коу се почувствал обиден и съобщил на пастира, че бил призован да проповядва, а не да бъде чистач, след което се обърнал и си тръгнал. Но Господ продължавал да работи с Коу и след още една безсънна нощ той се върнал в църквата, съгласен да работи като чистач!
ДУХОВНИЯТ ТРЕНИРОВЪЧЕН ЛАГЕР

По-късно Коу щял да признае, че този пастир бил най-прецизният инспектор, за когото някога бил работил. Той прокарвал ръка по излъсканото дърво, за да провери дали било изчистено добре. След известно време, пастирът поканил Коу да започне да води уроци в неделното училище. Коу бил поласкан! Най-сетне щял да проповядва. Това траяло само докато разбрал, че ще води класа за „начинаещи". Коу бил шокиран. Отначало се възпротивил, но после неохотно приел. В класа му влизали деца на три години и по-малки.

След известно време Коу бил издигнат до водач на хвалението, после водач на младежите, после помощник-пастир. Тогава пастирът бил поканен в друга църква и събранието помолило Коу да го замести. Най-сетне той бил готов да проповядва на някого!
БРАК И ВИДЕНИЕ

Докато бил в тази църква, той чул, че Джуанита Скот обикаляла страната с певческа трупа. Коу и Джуанита си разменяли писма през годините, но до този момент в техните взаимоотношения не се била появила романтична нотка. След като Божия църква наела нов пастир, Коу решил да започне собствена църква. Той писал до певческата трупа на Джуанита с молба да дойдат в града и да му помогнат да започне делото. Но когато трупата пристигнала, плановете на Коу се били провалили. Било му забранено да напуска гарнизона си и не можел да продължи с редовните събрания.

Коу насочил трупата на Джуанита към други съживителни събрания и се срещал с тях след службите. През това време той и Джуанита се сближили. Не след дълго двамата се оженили и Коу осигурил ведомствено жилище. Тъй като нямали пари, те спяли на бетонния под, увити във войнишки одеяла, и постили в продължение на три дена преди да могат да си купят нещо за ядене. Не след дълго обаче семейството им вече притежавало три мебелирани стаи, кола и хиляда долара в банката. Той бил умел с ръцете си и веднъж поправил счупено радио и го продал за $60. Също така успял да умножи трикратно инвестициите си в продажбата на кокошки. А затова, че помогнал на един свой приятел, бил благословен с кола.

Също така по това време Коу започнал да се моли и да търси разбиране относно божественото изцеление. Той бил чувал за хора, които били изцелявани, но не знаел нищо повече за това. Един ден, докато четял една книга от П. Ц. Нелсън върху изцелението, Коу заспал. Той сънувал, че неговата сестра умира в болнична стая. Тогава изведнъж стаята се изпълнила с ярка светлина, а тя скочила от леглото и започнала да вика: „Аз съм изцелена! Аз съм изцелена!"

На следващия ден Коу открил, че сънят бил реалност. Неговата сестра лежала болна от пневмония и лекарите не й давали никакви шансове. Веднага си издействал разрешение да отиде да я види.

Когато влязъл в болничната и стая, той открил, че обстановката била същата като в съня му. Научил също така, че след поредица от критични събития, противно на всички очаквания, Бог изцелил и спасил неговата сестра в последния момент. Това било истинско чудо, което силно разтърсило живота му.


ГОТОВ ДА УМРЕ

Когато Джуанита очаквала да роди първото си дете през 1944 г., Коу се разболял. Той бил заразен от тропическа малария на двадесет и шест години и теглото му спаднало от 104 на 61 килограма. Буквално бил кожа и кости. Веднъж температурата му се вдигнала до 41 градуса и останала толкова в продължение на петдесет и четири часа. Неговият далак и черен дроб били два пъти по-големи от нормалното и го болели толкова силно, че Коу си хапел езика до кръв.

Накрая, когато треската преминала поне дотолкова, че да разбира онова, което му се говори, лекарите съобщили на Коу за състоянието му. Те не виждали какво повече могат да направят за него, затова след няколко дена той бил изписан и изпратен при семейството си. „Е, Боже, какво да правя сега?" – била неговата усърдна молитва. Отговорът на Господ бил: „Призовал съм те да проповядваш Евангелието. Излез и го проповядвай!"

За известно време Коу се чувствал добре, но после отново бил повалян от маларийна треска. Треската и високата температура събаряли този мъж на колене. Било му трудно да води нормален живот. Силната болка в далака и черния му дроб била почти непоносима Джуанита стояла край него с часове, облекчавайки го с ледени компреси.

Накрая Коу вече не можел да издържа. Чувствайки, че съпругът й умира, Джуанита напуснала караваната разплакана. Тогава Коу започнал да се покайва за някои неща, които Господ му показвал. Това продължило известно време и Коу започнал да се чувства вътрешно свободен. „Добре, Господи, вече съм готов да си отида" – били неговите думи към края на това преживяване. Един глас проговорил в сърцето му: „Готов си да си идеш, но не е нужно това да става." Тогава изведнъж, Коу се почувствал като залят с топло олио от главата до петите. В това време Господ казал: „Сега ти си изцелен."

Коу скочил от леглото. Разтърсил жена си, която по това време била заспала до него, и извикал: „Скъпа! Скъпа! Аз съм изцелен! Аз съм изцелен!"

На следващата вечер въпреки постоянните мисли на страх от дявола, Коу се облякъл и проповядвал на улицата. Трима души били спасени. По-късно през същата година Асамблеите на Бога го ръкоположили за служител. Никога вече Коу не бил съборен от маларийна треска — Бог наистина го бил изцелил!
О, НЕ! СЛЕПЕЦ?

През 1945 Коу отишъл в Лонгвю, Тексас, където продължително се молил и изучавал предмета за божественото изцеление. Той помолил Бог за специално проявление на Неговата сила, после решил да обяви изцелително събрание. „Бог ще отваря очите на слепите и ще направи куците да ходят и глухите да чуват. Той ще го направи точно тук, в тази църква утре вечер" – била неговата смела изповед на вяра.

На следващата вечер църквата била претъпкана. Когато Коу свършил да проповядва, хората се наредили за молитва. Болестите не изглеждали много тежки. Имало няколко души с болки в стомаха, няколко – с главоболие, и още няколко с леки заболявания. Но после Коу вдигнал очи – и ето я и нея – една сляпа жена. „О, Господи, какво да правя с нея?" – попитал той и започнал да се тревожи за това, какво щели да кажат хората, ако тя не получела зрението си.

Когато дошъл ред Коу да се моли за сляпата жена, той я изпратил на края на молитвената редица. Надявал се, докато стигнел до нея, да е събрал достатъчно вяра! И скоро редът й отново наближил. Отчаян, Коу се помолил: „Господи, почти стигнах до онази жена. Какво ще правя?" Но Господ бързо го смъмрил: „Сине, какво въобще те е накарало да си мислиш, че можеш да отваряш очите на слепите? Прави онова, което се очаква от теб, а Аз ще направя онова, което се очаква от Мен."

Коу се покаял, после се молил и помазал жената с масло. Очите й се отворили и тя можела да вижда, но неясно. Като си спомнил как веднъж Исус се молил два пъти за един човек, Коу се помолил отново за жената. И този път тя започнала да вика: „Мога да виждам! Мога да виждам!"
ЕТО, ЧЕ СЕ ЗАПОЧВА!

Новината за нейното изцеление заляла града, а вярата на Коу бързо нараснала. Един пастир от Оклахома го поканил да проведе тридневна поредица от събрания. След първата вечер те трябвало да наемат гимнастическия салон на гимназията, за да поберат тълпите, понеже глухите уши и слепите очи се отваряли и хора ставали от носилки и започвали да ходят сами.

По онова време Коу мислел, че трябва да остава и да се моли за всички, които излизали отпред. Често той можел да бъде намерен да служи в 5:00 часа сутринта. Когато започнал да пътува из Оклахома и да се моли за болните, той спял много малко.

В различни градове оставал в частни домове. Тогава хората идвали да го търсят и там за молитва. Ако спял, те го чакали да се събуди. Ако желаещите били много, те го събуждали, за да се моли за нуждите им. Понякога това се случвало по четири или пет пъти на ден.

Скоро тялото на Коу започнало да отпада. Той спял само по около час на вечер, но нуждите на хората били толкова големи и неотложни, че той винаги се молел за тях, когато и да идвали. През онези дни изцелителните кампании били все още малко познати и имало много практични принципи за служението, които хората не разбирали. Накрая Бог казал на Коу, че трябва да бъде мъдър и да си почива достатъчно. Той се покорил и подновил силите си, за да преследва едно по-мощно служение към болните.
КАЖИ СБОГОМ НА КЪЩАТА

През 1946 Коу започнал да работи като помощник-редактор на списанието на Гордън Линдзи „Глас на изцеление". По-късно, през 1947 Коу и неговата съпруга взели решение, което драматично променило останалата част от живота им. Двамата били закупили малка къща и Джуанита била много горда с нея. Тя я била подредила добре и работела в градината, за да я поддържа безупречна.

Но когато един ден се прибрала след служба, Джуанита започнала да плаче. Тя знаела, че Бог им говорел да продадат всичко, което имат, и да се отдадат изцяло на служението. И така те решили да продават. На следващата сутрин, още преди Коу да се е събудил, някой почукал на вратата, за да предложи да я купи. Няколко дни по-късно Коу закупил една стара палатка, един нов камион и каравана.

Те вече били готови да тръгнат, а първото място, където щели да отидат, било Чикъсоу, Оклахома. На втората вечер от събранията, се изправили пред първото истинско предизвикателство в своето служение. Надигнала се буря и тамошният пастир ги предизвикал да разберат дали наистина били във волята на Бог. На това Джуанита отвърнала: „Ако ще да загубим всичко, което имаме, пак ще вярвам, че сме във волята на Бог." Тръгвайки си, пастирът казал: „Ако имате толкова силна вяра в Бог, аз имам достатъчно вяра да ви помогна." Тогава той им подал $100.

До края на тази първа поредица от събрания Коу имал достатъчно пари, за да смени платнището на тяхната палатка и да купи по-голям камион за пренасянето й.
РАЗКАЗИ ОТ ПАЛАТКАТА

През 1948 г. Коу се отправил към Редиш, Калифорния за следващата поредица от събрания, като бил специално воден именно за този град. Преди да му бъде посочен от Бог, той дори не бил чувал за Рединг. Когато пристигнал, дяволът се заел да провали събранията му. Началникът на противопожарната охрана казал на Коу, че палатката му не отговаряла на противопожарните изисквания, и не му разрешил да я разпъне. Обезопасяването на палатката щяло да струва $1.700, а самата тя струвала само $400.

Коу сам закупил защитния разтвор и после потопил всяка част от платнището в него, докато цялата палатка била покрита. Но временният заместител на защитния разтвор не издържал на проверката на началника. Напълно объркан, Коу започнал да плаче. Тогава началникът на пожарната му казал, че ако това означава толкова много за него, може да разпъне палатката и да проведе събранията.

Първите две вечери дошли малко хора. Но Коу бил верен да се моли за болните. Дошла една дама, която носела шини и ходела с патерици. Тя била напълно изцелена. Същата вечер тя

за първи път от толкова години коленичила да се моли до леглото си. Тя се молила до изгрев слънце и после отишла на следващото събрание. Нейното свидетелство раздвижило целия град. Тя споделила, че лекарите се подготвяли да й ампутират крака.

Коу излъчил свидетелството по радиото и дамата, която ръководела радиостанцията се спасила.

Известна католичка пристигнала на негово събрание със своя кадилак, шофиран от личния й шофьор. Дамата била спасена и веднага след това затворила всичките барове, които притежавала. Тя идвала на събранията с вдигнати ръце и си тръгвала по същия начин.

До този момент даренията били много малки. Кредитори заплашвали да вземат камиона му, затова Коу застанал пред хората и съобщил, че спешно се нуждае от $740. Когато го направил, една дама се приближила до него и написала чек за цялата сума. Две вечери по-късно той казал: „Наистина бих искал да имам роял или някакъв друг музикален инструмент в тази палатка" и същата жена му купила орган. Съживителният тим на Коу останал в Рединг в продължение на седем седмици и събрал достатъчно пари, за да финансира следващото си пътуване.

След твърде необходимата им почивка Коу и неговата съпруга продължили да служат из Калифорния. Във Фрезно, той бил арестуван за това, че нарушавал спокойствието. Коу не се признал за „виновен" и делото било върнато за преразглеждане след няколко месеца. Но било прекратено поради липса на доказателства и никога вече не било споменато.
ЧОВЕКЪТ И СЛУЖИТЕЛЯТ

Коу бил много буен човек, но чудесно ръководел събранията. Някои го намирали за дързък и жив, други за смирен и любящ, трети смятали, че винаги е малко нервен и ядосан. Той обичал споровете и критиките и често сам ги предизвиквал. Бил борбен човек. За него Гордън Линдзи написал: „Когато бил малък, той научил, че за да оцелее, трябва да не бяга от боя. По тази причина никога не подбивал опашка пред критиците си."

Вярата на Коу била „дръзка и предизвикателна", но това не дразнело никой, щом като хората се изцелявали! Той често можел да бъде видян да удря хора, да ги потупва или да ги разтърсва. Но, отново, те си тръгвали изцелени. Някои дори не чувствали, когато ги удрял. Също така бил първият евангелизатор, който привличал и приветствал големи групи хора от афро-американската общност на своите служби. Той проповядвал директно и казвал онова, което виждал. Бил проповедник с жило. Веднъж група младежи били стъпили на столовете в палатката, а той им извикал: „Това са моите столове! Не бих направил нещо такова у вас!"

Друг път пътен полицай се приближил при Коу, за да му каже, че неговата тълпа задръствала булеварда и че той трябвало да отстрани хората от него. В отговор той казал, че няма нищо общо с булеварда и че си било тяхна работа да арестуват хората, ако искат да ги отстранят. После невъзмутимо продължил събранието си.

До 1950 Коу сякаш бил в непрестанна надпревара с други проповедници. Той се състезавал с тях, като поръчвал все по-големи и по-големи палатки. И въпреки това неговият тим трябвало да връща хиляди хора всяка вечер.

През 1951 Коу посетил събрание на Орал Робъртс. Той премерил дължината на палатката на Робъртс и си поръчал малко по-голяма от неговата. По-късно, през юли същата година, той пуснал съобщение в списанието „Глас на изцеление", което гласяло:


«Писмо от Smith Manufacturing Company, Далтон, Джорджия заявява, че по размери палатката на Коу е с малка разлика най-голямата евангелска палатка в света. Тъй като Орал Робъртс има молитвена палатка с размери 30м на 40м, Брат Робъртс притежава най-много обща палаткова площ. Палатките и на Коу, и на Робъртс са по-големи от цирка на Ringling Brothers."
ПОКРИТОТО С ЛУНИЧКИ ЛИЦЕ

Една вечер на събрание в Лъбок, Тексас едно малко момченце (лицето му било покрито с лунички) се приближило до евангелизатора. Прегръщайки крака на Коу, момченцето изфъфлило: „Моля те, слусителю, нека дойда с теб у вас." В този момент една жена го отнесла пред погледа на Коу. Но впечатлението от случката не напуснало Коу през цялата нощ. На следващият ден той потърсил момчето, но не го открил.

Коу винаги усещал в себе си, че един ден щял да осигури дом за бездомните деца, тъй като сам той някога бил като тях. Но той знаел, че ако Бог му говорел, Той в същото време щял да каже и на Джуанита. Коу не можел да забрави това покрито с лунички лице.

Накрая, докато карал към къщи след събрание, Коу попитал съпругата си: „Скъпа, как ще реагираш, ако ти кажа, че Бог ми говори да направя детски дом?" От финансова гледна точка това изглеждало невъзможно. Но Джуанита казала: „Винаги ми се е искало да работя в детски дом. Давай, покори се на Бог!"


МАЛКО ПО МАЛКО

Коу и съпругата му се покорили и внесли малка сума като първоначална вноска за закупуването на парцел земя в Далас и продължили с изцелителните си походи. На всяко събрание Коу съобщавал за своите планове за детския дом и скоро хората започнали да даряват дървен материал и оборудване. Двамата обявили къщата си за продан. Тя била продадена същата седмица и те използвали парите, за да заплатят на работниците. Преместили се в част от дома, който все още бил в строеж, и живяли там до неговото завършване.

Нямало течаща вода, а стаята не можела да се затопли добре. В резултат на това тяхното бебе се разболяло от пневмония. Те поставили здравето на детето в ръцете на Бог и тръгнали за следващото събрание. След като изминали около 50 мили, температурата на детето спаднала и то започнало да си играе в колата, напълно изцелено!

Малко по малко Бог снабдявал необходимите финанси за детския дом. Хората започнали да даряват завеси, одеяла и дрехи и не след дълго Коу и съпругата му могли да обявят „откриването на Дома". Всичко било готово и в дома били приети първите деца. Един ден, докато Коу наблюдавал игрите на децата, едно малко момче се приближило до него и казало: „Сега ти ще си моят татко." След това още няколко деца го прегърнали, жадувайки за любовта му. На моменти децата в дома достигали седемнадесет на брой. Говорело се, че веднъж там имало сто деца. Затова Коу разказвал: „Изглеждаше, че мечтата ми най-сетне се бе изпълнила."


БОГ КАЗА: ,,НЕ!”

Боб Дейвидсън бил едно малко момче от Дома за деца. Истинският му баща бил сакат и не можел да се грижи за семейството си. Въпреки че Коу бил евангелизатор от национална величина, Дейвидсън разказвал, че той бил като „грижовен баща", когато бил в дома. В спомените на някои Коу винаги бил щастлив. Той бил човек, който обичал да се забавлява и харесвал да се шегува с хората. Въпреки това Коу слушал гласа на Бог относно децата и знаел кога да тегли чертата.

Веднъж, след като вече живеел в дома от няколко години, Дейвидсън пожелал да отиде на градско увеселение със свои приятели. Когато той отишъл да поиска пари от Коу, за да отиде, той му казал, че когато свърши със задълженията си, можел да тръгва.

Дейвидсън работил усърдно, за да свърши навреме. После той изтичал при Коу и му казал, че бил свършил всичката работа. В това време момчетата, с които щял да ходи на увеселението, спрели пред дома с чисто нова кола, модел Plymouth Fury. Те махнали на Дейвидсън и му казали по-бързо да влиза в колата, за да тръгват.

Докато наблюдавал това, Коу дал на Дейвидсън пари за свършената работа, но променил мнението си за отиването му на увеселението. Коу му казал: „Бог каза да не те пускам."

Дейвидсън, разбира се, не разбрал. Той извикал на Коу: „Лъжеш! Лъжеш!" После хукнал към друго крило на дома.

След малко Коу намерил Дейвидсън и му казал: „Ако наистина искаш да отидеш на увеселението, сам ще те закарам. Но Бог каза, че не може да отидеш с онези момчета. Боя се да те пусна с тях."

И така Дейвидсън избърсал лицето си и тръгнал с Коу за увеселението. По пътя, колата им била изпреварена с голяма скорост от линейка и полицейска кола.

Като продължили още малко, нищо не можело да се сравни с ужаса на онова, което видели. Долу в пропастта бил чисто новият Plymouth Fury, целият смачкан и усукан. Край него на земята били пръснати смазаните тела на приятелите на Дейвидсън – всички били мъртви. Коу и Дейвидсън стояли край пътя прегърнати и плачели.
ОБЛЕЧЕНИ КАТО ЦАРСКИ ОСОБИ

Дейвидсън никога не забравил как Коу бил достатъчно внимателен да чуе предупреждението на Бог. Той чувствал, че дължи живота си на строгата грижовност на Джак Коу.

На моменти в дома имало до седемнадесет деца. Дейвидсън помнел, че веднъж броят на децата достигал сто. Някои от тях идвали толкова мръсни, че се налагало да ги изкъпят няколко пъти. Повечето от децата преди това били изоставени, някои били оставени да гладуват. Съседи съобщавали на властите. После детският дом приютявал колкото деца можел да побере.

Коу винаги казвал на дарителите: „Не ми изпращайте износени дрехи за децата в моя дом. Моите деца няма да бъдат облечени по-зле от вашите." Казвали, че след като Коу се заемел с децата, дори и губернаторът на щата щял да се гордее с тях. Всички те били учени да се молят, доведени при Христос и водени редовно на църква. Почти всички от тях говорели на непознати езици.

След време Коу успял да закупи за дома две хиляди акра земя извън Далас. Това било достатъчно за самоиздържаща се ферма и две големи общежития. Коу си бил поставил за цел двеста деца. Бог почел усилията му и изобилно снабдявал нуждите на Дома за деца.
ГОЛЯМАТА ПАЛАТКА

До този момент Коу бил сменил няколко палатки, преследвайки желанието си да притежава най-голямата палатка в нацията. Накрая успял. Вече се хвалел, че неговата нова палатка била „по-голяма от големия купол" (най-голямата дотогава палатка в страната). Други били унищожени от бури, но за тази Коу вярвал, че Бог ще я пази по свръхестествен начин.

Коу не провеждал просто малки, сигурни събрания. Неговите събрания били огромни! Едно от най-големите било проведено в Литъл Рок, Арканзас, където кметът пресметнал, че присъствали над двадесет и пет хиляди души! Чрез чудотворните изцеления на Бог глухите уши прочували, слепите очи били отваряни, а куците започвали да ходят. Също така хиляди хора били новородени.

Накрая още една ужасна буря се извила над евангелската палатка на Коу. През същата нощ вятърът духал толкова силно, че евангелизаторът едва успявал да се задържи прав отвън. В палатката все още имало около три хиляди и петстотин души, когато бурята връхлетяла с пълна сила. В този момент мълния поразила електрическата система и всички светлини изгаснали. Когато това се случило, Коу се втурнал към своята каравана, където започнал да се моли. Веднага след това бурята отминала и вятърът утихнал.

Коу се върнал обратно в палатката, за да види как са хората, а в този момент една жена лежала на земята, очевидно получила сърдечен удар. Той можел да чуе предсмъртното хрипане в гърлото й. Някой предложил да повикат линейка, но Коу казал: „Ще се молим и ще вярваме на Бог. Бог ще я изцели." След няколко минути тя вече била добре u хвалела Господ с останалите!
ПОТОП В НАШИ ДНИ

Коу бил очевидец на най-голямото наводнение в историята на САЩ заляло Канзас Сити. Преди да пристигне в града, той сънувал голямо наводнение, чиито води заливат всичко наоколо. Но това не го спряло. Той издигнал голямата си палатка в покрайнините на Канзас. В събранията Бог говорел думи на съд чрез дара на пророкуване. Но повечето хора пренебрегнали предупрежденията. Някои от тях дори напуснали събранията, като се смеели и подигравали. Валяло всяка вечер, земята поглъщала водите, докато в палатката хиляди се стичали към олтара в покаяние. Но Коу останал неспокоен в духа си. Две нощи той не можел да заспи.

На другия ден той се обърнал към жена си и казал: „Ще помислиш ли, че съм полудял, ако прибера палатката? Нещо ми казва да я събера." Излизайки, за да изпълни думите си, той открил, че камионите му били затънали в калта, а влагата била повредила акумулаторите, и двигателите не палели. След като трескаво работили над тях, най-сетне машините успели да запалят в късния следобед.

Когато Коу започнал да прибира палатката, хората започнали да го питат за причината/„Какво правиш?" „Няма ли да има служба тази вечер?" „Не мисля, че има причини да се тревожиш." „Дори и реката да прелее, водата не би могла да залее и столовете ти." „Няма опасност водите да разкъсат бентовете." „Не оставяй дяволът да те победи." Въпреки това Бог ясно бил казал на Коу: „Махни палатката от това място."

Но до 7:30 ч. вечерта екипът му почти не бил напреднал с прибирането на палатката. Затова той ги организирал, като ги насърчавал да побързат. Те тъкмо се приготвяли да свалят върха на палатката, когато един служител се приближил при Коу и казал: „Не прибирай палатката. Бог може да се погрижи за нея." Коу отвърнал: „Знам, че Бог може да се погрижи за тази палатка, затова аз я местя. Бог ми каза да я преместя и аз ще го направя."

Накрая, три часа по-късно, докато изваждали последния пилон, машината блокирала и отказала да го изтегли и сантиметър по-нагоре. В този момент всяка сирена в града започнала да вие. „Бентовете се пропукват!" – долетяла новината.

Коу бил готов да потегли, но не можел да събере цялото платнище в камионите, а хората бягали. Затова той се покатерил на една голяма кутия и започнал да ги моли: „Хора, не ме оставяйте сега. Палатката е сгъната, не ме изоставяйте!" По това време дълга автомобилна колона се изнизвала през моста, по който минавал пътят, извеждаш, от опасната област, а насъбралите се там хора се биели един с друг, за да преминат от другата страна. Хората гледали ту към задръстването, ту към Коу. Накрая някой казал: „Трябва да сме достатъчно мъжествени да останем и да му помогнем. Ако той не се страхува, че ще се удави, и аз не се страхувам." И така четиридесет мъже се наредили до Коу и му помогнали да натовари платнището на камионите. Веднага след това те били готови да напуснат града.

Докато камионите на Коу излизали от Канзас Сити, някои от хората, които отказали да тръгнат, седели на верандите си и му се присмивали. „Е, 'святите палячовци' си тръгват. Какво става? Къде е вярата ви в Бог?" Коу се провикнал назад: „Точно затова напускаме.Ние вярваме в Бог, а Той ни каза да тръгваме!" Други също стояли пред домовете си и се смеели. Те не си представяли, че водите може да разрушат всичко, което притежават, но точно това се случило с много от тях.

На излизане от града Коу спрял и помогнал на пастир Барет да премести мебелите и вещите си в църквата. (Това бил бащата на Томи Барет. Днес Томи Барет е пастир на една от най-големите църкви в Америка в град Финикс, Аризона.) Но хората били твърде малко, а и било твърде късно. Барет и Коу наблюдавали от камиона как придошлите води нахлули през прозорците в църквата. След като загубил всичко, което притежавал, Барет подновил посвещението си да остане в Канзас Сити.

Барет и Коу се опитали да спасят много хора от това бедствие. Но въпреки усилията им мнозина се удавили пред очите им. След като направили каквото могли, те тръгнали по моста към по-сигурно място. Когато Коу погледнал назад, той видял, че нивото на водата на мястото, където била издигната палатката му, било достигнало около шест метра. Палатката му щяла да бъде напълно разрушена. От църквата на Барет над водата се показвала съвсем малка част.

Двамата продължили напред с благодарност към Бог в сърцата си за Неговия промисъл и пълно освобождение.
ОБЪРКАН? ОЩЕ НЕЩО НОВО?

През 1952 Коу поел на юг, организирайки големи изцелителни кампании. Две години преди това той започнал да издава списанието The Herald of Healing (Вестител на изцеление - бел. пр.), а през 1951 неговият тираж достигнал 35000 копия. На първа страница гордо се отбелязвало, че това било едно от списанията с най-бързо растяща популярност, удвояващо броя на читателите си всяка година. До 1956 тиражът му достигнал 250000 копия.

През август 1952 Коу започнал да проповядва Евангелието по радиото. Постепенно броят на станциите, които отразявали неговите ежеседмични предавания, достигнал сто. В резултат на това хиляди били спасени и изцелени. Някъде по това време на неговите събрания започнали да се случват творчески чудеса — чудотворно възстановяване на липсващи телесни части.

Когато накрая Коу провел събрания в Спрингфилд, Мисури, Асамблеите на Бога му се противопоставили. Те били притеснени от службите, посветени на божествено изцеление и освобождение. Но Коу бил много избухлив, особено когато някой се опитвал да диктува или контролира хода на служението му. Той се опитал да се вслуша в техните забележки и предложения и дори подкрепил Pentecostal Evangel (официалното издание на Асамблеите на Бога) на едно от своите събрания, като събрал сто и двадесет нови абонати за него и голямо дарение за тяхната мисионерска програма.

Но деноминационните структури не пасвали на характера на Коу. Колкото и да се опитвал, той не можел да изтърпи ограниченията и правилата, които му се налагали. Той чувствал, че водачите на Асамблеите на Бога вече не вярвали в чудеса. Така че им написал едно смело писмо, в което им предлагал да сменят настоящото си ръководство с хора, които вярват в чудотворната сила на Бог. Върховният съвет намерил това писмо за обидно.

Накрая, през 1953 г. Коу бил отлъчен от Асамблеите на Бога. Те били обезпокоени от неговата „изключителна самостоятелност" и объркани от някои от методите му. Зародила се яростна вражда. Разказвало се, че Коу дори замислял да се отцепи, основавайки отделно движение с името фундаментални асамблеи на Бога, но решил вместо това да следва собственото си призвание.


НОВА ЦЪРКВА, НОВ ДОМ, НОВО РАЗБИРАНЕ

Скоро Коу започнал да си изгражда видение за собствена независима църква. Това щяло да бъде съживителен център, където щели да идват евангелизатори и да провеждат продължителни серии от събрания. Трябвало да са налице необходимите условия, за да бъдат посрещнати тълпите, които техните служения щели да доведат. С времето подобни центрове трябвало да бъдат изградени във всички големи градове в страната. Коу осъзнавал, че щял да понесе големи критики за това си начинание, но решил да преследва мечтата си независимо от гонението и през 1953 г. той положил основите на първия Даласки съживителен център.

През пролетта Коу започнал да пита Бог защо някои хора не били изцелявани. Въпреки че бил видял хиляди изцеления, той бил свидетел и на хиляди, които си тръгвали, без да бъдат изцелени. След като прекарал известно време в молитва, Бог му открил, че мнозина не разбирали как да приемат изцелението си и се нуждаели от наставление в Словото Му относно Неговата воля и Неговата сила. Това било изключително силно откровение за онези дни! Дотогава повечето от евангелизаторите от „Глас на изцеление" разчитали на помазанието на своите изцелителни дарби, а много от тях знаели твърде малко за това, какво Словото на Бог казва по въпроса.

И така, в стремежа си да заздрави вярата на онези, които търсели изцеление, Коу построил дом на вярата. Там болните можели да останат, докато получат изцелението си. Имало ежедневни молитви и уроци върху изцелението. След като в продължение на няколко месеца се борел със съпротивата на градската управа срещу неговите строителни планове, най-сетне през лятото на 1954 г. Домът на вяра на Джак Коу отворил врати в съседство с неговия детски дом „Вестител на изцеление". През септември неговият Дом на вяра приел първия си целодневен пациент. Оттогава броят им непрекъснато нараствал. В сградата не се предлагали нито били допускани лекарства и всяка вечер пациентите били водени до Далаския съживителен център.

През юли същата година събрания в историята на своето служение. Той бил издигнал голямата си палатка в Питсбърг, Пенсилвания. Било пресметнато, че на тези служби са били новородени около тридесет хиляди души. Една от вечерите била посветена само на „носилките". Повече от 75 процента от хората, докарани на носилки, станали и можели да вървят сами. Местна телевизионна станция излъчвала съживителните събрания, привличайки още по-многобройни тълпи. Въпреки че, докато бил в Питсбърг, силни ветрове разкъсали върха на палатката му, събранията там продължили около месец и били най-високата точка в живота на Коу.

През цялата 1953 г. неговата църква – Далаският съживителен център, продължила да расте. За събранията бил нает голям театър, който той и още един пастор пригодили за провеждането на вечерни служби. Любовта на Коу към децата го подтикнала да развие християнско училище към Далаския съживителен център, където децата били обучавани и обичани от изпълнени с Духа учители.

Балконът и партерът на църквата били препълнени всяка вечер и до есента на същата година събранието било нараснало толкова, че можели да си позволят построяването на собствена сграда.

През януари 1954 г. Коу открил новата сграда на църква Даласки съживителен център. Сградата била красива и семпла, с огромен блестящ бял кръст на фасадата й. Центърът осигурявал място за събранията, провеждани всеки ден от седмицата. Били осигурени автобуси за онези, които не можели да стигнат дотам по друг начин, имало и линейка, която безплатно обслужвала всеки, който желаел да бъде закаран от болница или частен дом за молитва.


НЯКОЛКО ИЗПИТАНИЯ – В СЛУЖЕНИЕТО И В ЖИВОТА

Коу продължил да евангелизира из цялата страна, опитвайки се да събере пари за телевизионна програма. Но през 1956 г. той бил арестуван в Маями, Флорида за практикуване на медицина без разрешително.

Нека отбележа нещо тук. По това време град Маями бил известен с това, че преследвал служителите. Особено онези, които проповядвали божествено изцеление. Когато гоненията се засилвали, повечето евангелизатори обикновено просто си събирали багажа и напускали града. Но не и Коу! Той останал да се бие. Спомнете си, че той обичал добрата битка. В резултат на това полицията на Маями го арестувала и го хвърлила в затвора. По-късно той бил освободен под гаранция от $5,000.

Инцидентът със задържането му накарал Коу да се обърне към други изцеляващи евангелизатори, убеждавайки ги да дойдат в Маями и да отстояват онова, в което вярват. И когато делото му стигнало до съда, станало явно, че думите му били чути. Много известни изцеляващи евангелизатори пристигнали, за да свидетелстват в негова защита. Всъщност, било документирано, че са се случили чудеса на изцеление, докато тези евангелизатори се защитавали! Бог обърнал всичко за добро и в края на краищата съдията прекратил делото.

В Маями Коу спечелил голяма победа. Но скоро в служението му щял да настъпи повратен момент. През декември, докато проповядвал в Хот Спрингс, Арканзас, изцеляващият евангелизатор се разболял тежко.

За никого не било тайна, че Коу ужасно пренебрегвал своето здраве. Програмата му била изключително динамична. Той провеждал по три събрания на ден без прекъсване в продължение на четири до шест седмици. Преумората, стресът и липсата на подобаваща почивка скоро взели своя данък. Говорело се, че поради голямото натоварване вътрешно неговото тяло било като на деветдесетгодишен човек.

Днес семейството на Коу разказва, че Бог му бил говорил за неговата смърт една година преди да се случи и че той се бил примирил с това, че скоро щял да умре. Те също така разказват, че той вярвал, че Господ щял да се върне скоро след неговата смърт. Поради тези две неща, Коу работил неуморно за разпространяването на Евангелието, стигайки дори до крайности.

Въпреки тежката му програма, той се хранел нередовно и нездравословно. Много често след някоя служба Коу поглъщал значително количество храна в 3:00 часа сутринта. В резултат на това той имал изключително наднормено тегло.

Уви, изглежда, че поколението на „Глас на изцеление" не е осъзнавало отговорността за настойничеството над физическото тяло като нас днес. Трябва да сме наясно, че физическото тяло е единственото нещо, което задържа духа ни на земята. Трябва да поддържаме здравословни навици, когато става въпрос за нашето хранене, състоянието на ума ни и общото ни благосъстояние. Иначе нашите физически „домове" – нашите тела – ще се съсипят и умрат. Тогава нашите духове ще трябва да напуснат земята и да отидат на небето.

Бих искал да сравня нашите физически тела със скафандър. Ако отидеш на Луната, единственото нещо, което би задържало тялото ти на повърхността на Луната, би било твоят скафандър. Такъв скафандър осигурява достатъчно кислород, телесна защита и е достатъчно тежък, за да можеш да ходиш при наличието на слаба гравитация. Но ако нараниш този костюм, достъпът на кислород би бил спрян, защитата ти би била разрушена и тялото ти би отлетяло от повърхността на Луната. Защо? Защото ти е необходим такъв скафандър, за да останеш на Луната.

Същото е вярно и за физическите ни тела. Ако не се грижим добре за нашата плът, телата ни ще умрат рано и духовете ни ще трябва да напуснат. Затова, ако не се грижиш за своето физическо тяло, това ще бъде краят на твоя живот и служение.
РАННА СМЪРТ

В началото Коу си мислел, че страда от преумора, но скоро му била поставена диагноза полиомиелит. Неговата съпруга поискала той да постъпи в болница и за да я успокои, той се съгласил.

В болницата Коу останал в безсъзнание през по-голямата част от времето. На няколко пъти той възвръщал способността си да говори и изявил последната си воля. Според неговата съпруга Господ говорил на Коу и му казал, че щял да го прибере у дома. И така в началото на 1957 г. Джак Коу отишъл при Господ.

Джуанита Коу понесла упреците на много евангелизатори за това, че не им позволила да се молят за съпруга й. Но Гордън Линдзи казвал, че неговата смърт трябва да е била волята на Бог, иначе „Божественият промисъл щял да позволи на някой да се моли за него. Неговото служение просто било изпълнено."

Разказва се една история, според която Коу е бил предупреден за предстоящата му смърт, причинена от някои здравни навици, лични привички и динамичната му програма. Историята разказва, че Господ е говорил на няколко пъти на един определен служител. Този пророк чул предупреждението на Господ за смъртта на Джак Коу. Разказва се, че той се бил покорил на Бог и говорил с Коу.

Ето останалото от историята. На Коу му било казано да се съди сам в три области: (1) любовта му към братята; (2) проблемът с наднорменото му тегло и (3) любовта към парите. Пророкът бил казал на Коу, че ако не съдел сам себе си в тези три области, щял да умре рано. Той бил само на тридесет и осем години, когато починал.

Важно е да се отбележи, че близките на Коу категорично отричат, че такъв човек въобще някога е говорил с него. Семейството твърди, че един от тях се конфронтирал с пророка във връзка с широко разпространените слухове. Според тях, пророка казал, че никога не бил говорил с Коу непосредствено, въпреки че Бог му бил казал да го направи.
СЛУЖЕНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА

След като Коу починал, Джуанита обявила, че тя и шефовете на отделите щели да продължат служението на съпруга й. Тя служила като помощник пастир в Далаския съживителен център и за известно време продължавала да провежда изцелителни кампании. Мнозина чувствали, че тя можела да продължи и да има свое собствено съживително служение, но тя избрала да сложи край на съживителните събрания. Все повече и повече Джуанита Коу съсредоточавала силите си върху чуждестранните мисии и нейния детския дом „Вестител на изцеление". Дори и след смъртта на Коу абонатите на списанието „Вестител на изцеление" продължавали да наброяват около 300.000. Едва, когато Джуанита решила постепенно да закрие тази част от служението, популярността на нейният съпруг започнала да спада.

Днес и двамата синове на Коу Джак Мл. и Стив са в служение и пастируват над свои собствени църкви, а г-жа Коу все още участва активно в работата на църквата. Семейство Коу продължават да проповядват и поучават за Исус Христос, изявявайки Го на това и на идното поколение, извършвайки Божия план за своя собствен живот.
НАДЖИВЕЙ МИНАЛОТО СИ

Една от най-великите страни на Джак Коу била, че той никога не позволявал на неговото минало да го задържи. Миналото му може би влияело на отношението му, но то никога на го спряло и не го накарало да се откаже.

Като дете той бил силно наранен от състоянието на своето семейството, но това не го накарало да остане свит в някой ъгъл, погълнат от самосъжаление. Вместо да го бутат надолу, временните трудности го накарали да осъзнае нуждата си от освобождение. Бил на ясно, че не може да разчита някой друг да му го поднесе на тепсия. Той бил борбена личност. И е истина, че понякога се биел по плът. Но той бил решен да последва копнежа на сърцето си! Бил решен да овладее своя силно ощетен живот, вместо да се остави да бъде контролиран от него.

В резултат на това Коу се втурнал презглава да заеме своето място като един от лидерите на съживлението „Глас на изцеление". Той имал онази „независимост", която е необходима на човек, за да се задържи на гребена на вълната. Когато в основата на нашия живот и вяра са думите на хората или ужасите на миналото, ние оставаме победени. Но когато се впуснем да преследваме бика на нашето сърце, Бог ще срещне всяка наша стъпка и ще изяви Своята слава.

Има още един важен урок, който можем да извлечем от живота на Коу: да разберем, че не е необходимо да преувеличаваме фактите или да се състезаваме с някой друг, за да се докажем. Това било единственото слабо място в служението на Джак Коу. Понякога, когато в служението се прокрадне несигурност, човек или се отдръпва, или преминава границата в желанието си да се докаже. Когато последваме плътта, трябва да разчитаме на собствените си сили и се изтощаваме преди бремето си.

Твоето минало никога няма да повлияе на твоето бъдеще, освен ако не му предоставиш силата да го стори. За теб има едно напълно ново бъдеще във вяра. То е чисто, недокоснато и те очаква, за да навлезеш в него с мечтите на своето сърце. Нека Бог да е твоята най-голяма страст и желанията на сърцето ти ще се сбъднат.





Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница