Съдържание



страница14/15
Дата01.02.2017
Размер4.45 Mb.
Размер4.45 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

ЖЕНАТА – ЕДНА ПЪСТРА ДРЕХА

В продължение на четири и половина години Алън пътувал като съживител, обвързан с Асамблеите на Бога. Въпреки че заемал престижна позиция, заплатата му била много ниска и през първата половина на 40-те животът му останал труден, особено като се вземе предвид фактът, че имали вече четири деца.

Лекси си стояла у дома, за да се грижи за бебетата. Алън понякога отсъствал в продължение на три месеца. Лекси трябвало да прогони безпокойството, причинено от това, че не виждала редовно съпруга си, докато се опитвала да се справи със собствения си призив.

Въпреки че копнеела за стабилността на един нормален семеен живот, тя научила важен урок за служението. Тя била призована да служи, но служението й включвало и това да бъде добра майка. Тя осъзнала, че за всяко нещо си има време. Задълженията й на майка и грижите за един стабилен дом не трябвало да бъдат пренебрегвани заради другата част на нейното служение, защото времето щяло да дойде и тогава тя щяла да се чувства удовлетворена, знаейки, че е изпълнила всяка част от своето призвание.

Години по-късно, когато децата пораснали, Алън продължавал да евангелизира сам. Лекси се поогледала и открила място в града, където нямало църква на Пълното Евангелие. Затова тя основала църква и станала неин пастир! Когато Алън вече можел да си позволи финансово да пътува из страната със семейството си, тя си подала оставката и предала църквата на друг пастир!
НЕБЕТО СЛИЗА НА ЗЕМЯТА – ТЕКСАС

Тогава през 1947 Алън се обадил на Лекси и й казал да се приготви да се преместят в Корпус Кристи, Teкcac. Той бил поканен да стане пастир на една от най-големите църкви към Асамблеите на Бог в тази област и бил много развълнуван, мислейки за сигурността, която това щяло да осигури на семейството му. Той казал на Лекси, че вероятно ще останат там, докато Исус се върне.

Семейството на Алън харесало Корпус Кристи и църквата там, но в този град от над сто хиляди души, имало само шепа църкви на Пълното Евангелие.

Когато Алън пристигнал, църквата събирала средства за построяването на нова сграда. В подобна ситуация някои служители трудно биха се справили, но духовният апетит на Алън тепърва се пробуждал. Той се предал на тази нова работа, мечтаейки за църква, която да действа в дарбите на Духа, да евангелизира и да напредва прогресивно в небесните неща. Изглеждало, че тази църква бил отговорът. Църковните членове го слушали в продължение на две седмици, преди да го поканят да стане техен пастир. Той проповядвал здраво, без да задържа нищо от онова, което вярвал, и те все още го искали!

Той посвещавал на всяка област от служението цялото си внимание, като всеки работник бил избиран и специално обучаван. Църквата нараствала и мястото скоро се оказало недостатъчно.
СМЪРТОНОСНИЯТ УДАР

Църквата вече наброявала неколкостотин души, но Алън смятал да достигне града чрез радиото. Затова той започнал да крои планове за ефективно радиослужение и дори посетил радиосеминар в Спингфилд, Мисури.

Завърнал се вкъщи развълнуван и пълен с енергия, затова събрал извънредно събрание на борда и внимателно изложил своите планове за достигане на града чрез радиото, уверен, че членовете на борда ще прихванат видението му.

Но един от мъжете му съобщил, че бордът не одобрява онова, което правел, и че той ги изморявал! Мъжът продължил, като казал, че Алън им е помогнал да изградят една от най-хубавите църкви в Тексас, но им трябвало време да се възстановят от това и че не можели да продължават с това темпо.

След него се изказал друг, който обърнал внимание на невероятната цена и бреме, които църквата трябвало да понесе. Всеобщо било мнението, че за момента било постигнато достатъчно и за известно време нямало нужда да се предприема нещо повече от това.

Алън бил напълно съсипан и бързо разпуснал събранието.

Нека отбележа нещо: Това, което движело Алън напред, бил неговият призив. Неговото призвание не било да служи като пастир, а да евангелизира нациите. Алън бил изграден духовно за този тип натоварване, това дошло с неговия призив. Обикновените християни не са автоматично екипирани по този начин и в това няма нищо нередно. То просто е факт. Бог ни е дал дарбите от петкратното служение, за да ускори духовните процеси и да можем да вървим в крак с времето на небето. Ние имаме нужда от обикновените християни и определено се нуждаем от пастири. Но всеки трябва да стои в кабинета, в който е бил призован, и да действа в небесното помазание.

Тъжно е, че Алън наивно се опитал да преиначи своето призвание и да го ограничи до това на пастир. Можете ли да си представите какво е усещането, когато се опитваш да ограничиш призива си на евангелизатор-съживител? Когато бордът спрял устрема на Алън, те, без да разберат, убили голяма част от неговата същност, като обуздали живота му и изтрили голяма част от съдбата му.'

Алън се опитал да направи компромис с небесното си призвание заради земна сигурност, което е разбираемо, понеже искал да бъде баща на децата си. Но скоро разбрал, че цената е твърде висока. Въпреки че изглеждало по-трудно, щяло да е по-добре да потърси Бог и да открие друг начин да свърши работата.
ТЪМНИНА, ИЗМЪЧВАНЕ, АД! ПРОБИВЪТ

Когато Алън се върнал вкъщи, той не казал нищо на жена си, опитвайки да се преструва, че нищо не се било случило. Двамата дори обсъждали възможна почивка.

Но през нощта тя се събудила и чула как Алън плаче в съседната стая. Тя мислела, че той ходатайства за някого, докато той не влязъл в спалнята, като все още ридаел дълбоко.

Разтревожена, тя го попитала за причината. Тогава той й казал какво се било случило на събранието на борда и тя видяла, че той не бил просто разочарован, той бил съсипан. В него нямало огорчение, нито гняв, нито упрек – имало просто едно разбито сърце.

Алън си подал оставката и чувствал, че никога вече нямало да може да проповядва. Но църквата наистина го обичала и му предложили няколко месеца платен отпуск. Те дори настояли да бъдат събрани допълнителни дарения, които да му се предоставят, за да може да посрещне евентуални допълнителни разходи по пътуването.

Било очевидно, че Алън преживявал емоционален срив. Църквата си мислела, че се е преуморил, но неговата съпруга, която познавала силата и жара му, знаела, че това не било възможно. Тя знаела, че причина за срива било разбитото му сърце. Част от неговата същност била пленена и той мислел, че я е загубил завинаги.

Лекси го завела на продължителна почивка, но той се измъчвал толкова силно, че могъл да си почине само частично по време на пътуването, а когато състоянието му се влошило още повече, и за двамата станало невъзможно да си почиват. След като прекарали само една седмица в планината, без да могат да си починат, той поискал да се върне вкъщи, като си мислел, че никога няма да може да се оправи.
ИЗЛЕЗ ОТ НЕГО!"

Лекси започнала отчаяно да търси Господ. Тогава й просветнало! Те се били провалили... но Бог все още не бил свършил с тях! Призивът и целта на Бог за А. А. Алън си оставали същите, както и преди.' Когато най-сетне осъзнала, че сатана се бил възползвал от дълбоката му тъга, тя започнала да се моли срещу атаката.

Скоро Алън също осъзнал, че бил измъчван от демон, който използвал неговата емоционална рана. Той разбрал, че бил измъчван от демон.

Спрял колата край пътя и помолил съпругата си да му положи ръце. Според Алън в мига, в който Лекси казала: „Излез от него, заповядвам ти да си ВЪРВИШ!" нечистият дух го напуснал и двамата се зарадвали заедно, а той действително усетил физическо освобождение и лекота да заменят тежестта, която чувствал преди. Тогава изведнъж му се приспало и преди Лекси да може да отбие от пътя, той вече спял. Така и не си спомнял как се прибрали у дома и как е стигнал до леглото си. Той спал като бебе в продължение на три дена, а когато се събудил, бил напълно възстановен.


ТИ НЕ УСПЯ ДА ПЛАТИШ ЦЕНАТА

През есента на 1949 г. Алън започнал да чува истории за чудотворни изцелителни събрания, които се случвали на различни места. Евангелизаторите, които ги провеждали, не били задължително изтъкнати проповедници. Всъщност имало много други проповедници, по-сладкодумни в своите послания от тях, но когато тези изцеляващи евангелизатори се молели за болните, чудесата се случвали толкова бързо, че никой не можел да ги преброи. Алън и съпругата му отказвали да повярват и на половината от историите, които се разказвали, но тяхното любопитство нараснало.

Един ден някакъв приятел подхвърлил на Алън брой от списанието „Глас на изцеление". Ето как реагирал Алън тогава: „Докато четях, аз се смеех и подигравах, фанатици, помислих си, когато затворих списанието и го захвърлих на бюрото си.” Някои от членовете на неговата църква се връщали от тези събрания със славни свидетелства, но Алън ги изгонил, чувствайки, че са тръгнали към фанатизъм.

Лично аз не вярвам, че това е било истинското отношение на сърцето му по въпроса. Може и да е казал тези думи, но аз вярвам, че той е бил развълнуван вътре в сърцето си, защото е знаел, че вижда пред очите си изпълнението на собственото си призвание.

И все пак човек може толкова да отпадне от призванието си, че нещата, които някога е считал за скъпоценни и достижими, да му се струват далечен спомен.

Скоро след това няколко служители, приятели на Алън, го убедили да отиде до Далас и да посети съживление на Орал Робъртс. На път за там той си спомнил преживяването, което имал с Бог в своя килер преди много години. Припомнил си за тринадесетте неща, които го спирали тогава да се движи в областта на чудесата. Като напуснал духовния си кабинет и се опитал вместо това да бъде пастир, той бил обърнал гръб на видението, дадено му от Бог.

Докато приближавал към Далас, той все по-ясно осъзнавал, че там щял да стане свидетел точно на това, за което Бог го бил призовал. „Но аз така и не бях платил цената за чудотворната сила на Бог в своя живот" – разказвал той.

Алън бил завладян от събранието и силата на Бог, в която действал Робъртс, чувствайки се, сякаш живее в книгата Деяния. Той гледал как се случвали чудо след чудо, но не виждал фанатизъм, а чудотворната сила на Бог.

Докато стоял и наблюдавал молитвената линия, той отново чул гласа на Бог:

„Сине мой, преди единадесет години ти потърси лицето Ми... преди единадесет години Аз те призовах в същото служение... Но ти пропусна да платиш цената и да направиш посвещението. Затова не успя да извършиш онова, за което те бях призовал." Сълзи се стичали по лицето на Алън. Той издигнал ръце и извикал: „Господи, ще го направя!"


ТРЪГВАМЕ, ТРЪГВАМЕ... ТРЪГНАХМЕ!

Две седмици след това той напуснал пастирското си място. Щял да го направи още следващата неделя, но неговата съпруга го помолила да изчака, за да се увери, че постъпва правилно.

Незабавно пастири от цялата страна започнали да го канят като евангелизатор, а за по-малко от месец на амвона застанал нов пастир. Алън запазил църквата в Корпус Кристи като своя база, откъдето предприемал своите пътувания.

Те пренесли всичките си вещи в една каравана и по-малко от три месеца след своя „пробив" А. А. Алън поел към съживленията.

Той започнал да преглежда списъка от тринадесет изисквания, който Господ му бил дал преди единадесет години. Не можел да повярва, че е изгубил толкова много време. Единадесет години! Като разглеждал списъка, той забелязал, че условия дванадесет и тринадесет все още не били изпълнени. Всички останали били зачеркнати. Накрая с твърдата си решителност той успял да се справи и с последните две. След това в служението му започнали да се случват забележителни чудеса.

През май 1950 Алън изпратил първия си репортаж до списанието „Глас на изцеление" с резултатите от голямата кампания в Оукланд, Калифорния. За събранията той писал:


Мнозина казват, че това е едно от най-големите съживления в историята на Оукланд... Всяка нощ вълните на божествена слава така заливаха събранието, че мнозина свидетелстваха, че са били изцелени, докато си седели на местата."
През 1951 Алън взел съдбоносното решение да закупи палатка и да се представи като „изцеляващ” съживител. Той чул за една палатка, която се продавала оборудвана с осветление, пейки за сядане, платформа и озвучителна система. И всичко това за $8.500!

Но имал само $1.500, затова повикал служителя и му предложил $1.500 като първоначална вноска. Собственикът му казал, че друг проповедник току-що му се бил обадил и предложил да плати веднага пълната цена, но той щял да се помоли за това и щял да му се обади на другия ден.

Когато на следващия ден му се обадил, Алън никак не бил учуден, че собственикът бил решил да му даде палатката срещу първоначалната вноска от $1.500. Останалата сума трябвало да бъде изплатена на вноски по $100, когато Алън можел да си го позволи. И така палатката вече била негова!

На 4 юли 1951 съживителната палатка на Алън била издигната за първи път в Якима, Уошингтън.


НАЙ-ПОСЛЕ РАДИО

През ноември 1953 г. мечтата на Алън най-после се сбъднала. Той започнал излъчването на прочутото предаване «Часът на съживление на Алън», препредавано от девет обикновени и две свръхмощни станции. През 1955 г. Алън вече излъчвал по седемнадесет станции в Латинска Америка и осемнадесет в Щатите. Скоро му се наложило да установи постоянен офис, за да може да се справи с прииждащите писма. Той започнал да организира годишни служби в Куба и в Мексико. Мнозина се отзовавали на призивите за спасение, отричайки се от магьосничеството и унищожавайки идолите си на платформата. Тези съживления продължили от 1955 до 59, когато Кастро завзел властта.

Алън сякаш избуявал още повече сред преследването и натиска. Описвали го като дребен „устат" човек, лицето му се кривяло в най-различни гримаси, докато гласът му ту се извисявал, ту преминавал в тих шепот. Той бил от “старата генерация” проповедници, които обичали да тропват с крак и си падали по гръмогласния смях, сълзите, виковете “Слава на Бог!”, езиците и дивото и живо танцуване. Понякога подскачал насам-натам, докато свирел на тамбура, а по време на събранията можело дa се види някой дa прави кълба по пътеката между редовете, друг да се тресе пред платформата, а трети да танцува с балетни стъпки сред тълпата.

Временните моди и приумици никога не оказвали влияние върху Алън, но той чувствал, че трябвало да проповядва по този начин. Той не подбирал само меки думи в проповедите си и сякаш винаги успявал да превърне преследването в преимущество. Казвал онова, което мислел, и точно това идвали да чуят хората.


ТЕЖКИ УДАРИ В НОКСВИЛ

През 1955 г. срещу него започнали да се повдигат обвинения, като всяко следващо било по-сериозно от предишното. Това го засегнало дълбоко.

Обвинението, че Алън пиел твърде много, винаги преследвало служението му. Дали хората вярвали на тези слухове или не зависело от това, дали слушали неговите врагове или приятелите му. Някои така и не повярвали, че той бил успял да преодолее злоупотребата с алкохола, белязала юношеството му.

Но най-големият скандал избухнал през есента на 1955 г. по време на едно съживление в Ноксвил, Тенеси. Алън бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние, но до дело така и не се стигнало, понеже той не се явил в съда. Той изоставил гаранцията от $1.000 и напуснал щата.

Подробностите около инцидента са неясни. Но Алън твърдял, че пресата на Ноксвил била прочута с клеветите си срещу евангелизатори, и заявил, че дори му бил показан списък на проповедници, които били платили на определени вестници, за да го оклеветят. Според негов близък помощник Алън разказал на приятелите си, че е бил ударен, изпаднал в безсъзнание и отвлечен. Когато се събудил, по неговите думи, се намирал в „задимена стая и някой го наливал с алкохол". Все пак плъзнал слух, че Алън бил потвърдил обвиненията пред известни служители в Ноксвил.
ОТТЕГЛЯНЕ? НЯМА НАЧИН!

През 1956 г., след като Ралф М. Ригс, секретарят на Генералния съвет на Асамблеите на Бога, чул за обвиненията и скандала, той изпратил на Алън писмо, в което го молел да се оттегли от публични събрания, докато нещата се изяснят. Алън преценил, че искането било неизпълнимо и почувствал, че организацията му го била изоставила, за да спаси репутацията си, точно когато най-много се нуждаел от нея. Той изпратил на Ригс огнено писмо, в което му припомнял как двамата са служили заедно „в продължение на осемнадесет години, без нито веднъж моята почтеност да бъде поставена под въпрос" и после върнал документите си на служител на Асамблеите на Бога, като заявил, че това „не е голяма загуба". Той казал на Ригс: „...оттегляне от публично служение в този момент би съсипало служението ми, защото би изглеждало като признаване на вина."

Обвиненията предизвикали много проблеми и в асоциацията „Глас на изцеление”. Въпреки че Лекси уверила водачите на асоциацията, че обвиненията били неверни, Гордън Линдзи чувствал, че онези, които принадлежали към групата, трябвало да имат здрава позиция относно личния морал, затова Алън напуснал и тяхното обединение.

Дъщерята на Алън чувствала, че „Глас на изцеление" в действителност била организация на евангелизатори към Асамблеите на Бога. Според нейните думи те се опитвали „твърде старателно да работят в границите на Асамблеите". Ако били нарушени правилата в главната деноминация, служителят най-вероятно щял да си има проблеми и в мрежата на Глас на изцеление.


P. У. ШАМБАК РАЗКАЗВА

Едно от най-големите евангелизаторски служения в нашето поколение е това на Р. У Шамбак от Тайлър, Тексас. В самото начало на своето служение, той се присъединил към съживителния тим на Алън и скоро станал дясната му ръка. Като почтен човек с характер, той знаел какво означава да плащаш йената за съживление.

Наскоро с Шамбак бяхме в един и същи град, на един и същи семинар и аз споделих с него моята гледна точка относно важността на това да съхраним историята за идните поколения.

Той се съгласи да ми разкаже своята част от историята за А. А. Алън и докато си говорехме, сподели с мен някои много интересни неща. Шамбак ми разказа как се присъединил към съживителния тим на А. А. Алън вечерта преди инцидента в Ноксвил. Тогава той направи смайващо твърдение, противно на всички останали записани сведения за Алън.

Шамбак каза, че Алън не бил пиян. „Знам това – заяви той, – понеже бях с него в колата!" Той каза, че цялата история била заговор, целящ да съсипе служението на Алън. А след скандала в Ноксвил той бил свидетел на крайното преследване, което се надигнало срещу Алън. Точно тогава Шамбак се научил как се плаща цената за съживление. Независимо от обвиненията, повдигани срещу Алън, Шамбак познавал неговата почтеност, понеже бил с него през цялото време. Затова останал да помага вярно на служението на Алън. През шестте години, докато бил негов помощник, той бил до евангелизатора при всяко от пътуванията му.

“Той беше човек на Бог – спомня си Шамбак. – Бях с него през цялото време, като ръка в ръкавица. Когато пътувахме заедно, дори спяхме в една стая! Той никога не направи нещо, противно на Словото. Той беше мъж на молитва и мъж на чудеса. Такъв го познавах.”

Шамбак описва Алън още като „много открит" човек, достъпен за всички по всяко време. „В него нямаше и грам завист - смее се Шамбак. – Ако започвах да проповядвам за нещо, той се провикваше: „Давай, Шамбак, давай така!" После се облягаше назад и ме оставяше да проповядвам, където и да се намирахме.”

Шамбак шеговито сравнява облеклото на Алън и неговата натура с „кръстоска между Джеймс Кегни и Спайкс Джоунс".

Докато двамата с Шамбак излизахме от хотела, за да продължим разговора си, забелязахме на паркинга пожарникарски камион.

„О, Робъртс, това ми напомня за една друга история."

Шамбак разказа, че историята с огъня на върха на палатката по време на събранието в Лос Анджелис наистина се е случила! Пожарникарите сновели с камионите си нагоре-надолу по улиците, търсейки огъня, но не можели да го открият. Те били сигурни, че някъде нещо горяло, понеже виждали пушека. Накрая камионите се отправили към палатката, но когато пристигнали, не открили следи от пожар.

„Бог искаше всички да разберат, че сме в града – усмихна се той. – Затова Той постави святия Си огън на върха на онази палатка просто за да могат хората да знаят къде сме."

А какво ще кажеш за „чудотворното масло", което се появявало по ръцете на хората?

„И това също е вярно. Аз самият получих част от него върху собствените си ръце" – отвърна Шамбак.

На едно от събранията в Лос Анджелис „масло се появи по ръцете на всички, с изключение на Алън – отбелязва с усмивка Шамбак. – Вярвам, че Бог го допусна, само за да докаже, че е истинско, а не някакъв номер."

Шамбак напуснал А. А. Алън, за да започне собственото си служение през 1961 г. Но го подкрепял вярно до края на живота му. Ако има някой, който да служи по начин, наподобяващ служението на А. А. Алън, то това е големият евангелизатор Р. У. Шамбак.


НАПРЕД! ЗА КРАТКО

И така, Алън върнал документите си на служител към Асамблеите на Бога, прекратил връзките си с асоциацията Глас на изцеление и станал независим евангелизатор. Мнозина казвали, че това му подхождало много, и историческите книги свидетелстват за същото.

Повечето евангелизатори работят добре като независими, стига да останат „прикрепени" към онези, които разбират техния призив и могат да ги съветват духовно. Те може да продължат да принадлежат към дадена църква, но тази местна църква трябва да им осигури свобода да изпълнят своя индивидуален призив. Понякога е толкова трудно техните методи да срещнат одобрението на дадена организация, понеже двете неща са толкова различни. Евангелизаторите-съживители са бързи, диви, драматични и притежават силата на бивол. Ако един пастир разбере призива на даден евангелизатор, двамата може да успеят да се сработят. Но ако пастирът се опитва да контролира евангелизатора да пасне на нуждите на местната църква, тогава би възникнал проблем.

През 1956 г. в повечето служения сякаш настъпила промяна. Но Алън намерил начин да продължи напред в момент, когато мнозина изоставали поради финансови причини. Той знаел как да събира пари и продължавал да стои в призванието си.

И така Алън започнал издаването на собствено списание Miracle Magazine. В него били помествани негови послания върху изцелението и освобождението, както и много свидетелства за изцеление. В края на 1956 г. списанието имало над двеста хиляди платени абонамента.

До есента Алън вече бил основал Miracle Revival Fellowship (Сдружение „Чудотворно съживление" — бел. пр.), независима организация, която ръкополагала служители и подкрепяла мисии. Той твърдо отричал всякакви обвинения, че тя била с „деноминационна ориентация". Алън съобщил за петстотин служители при първото ръкополагане.


СЕНЗАЦИОННОСТ, СПОРОВЕ И ЧУДЕСА

След инцидента в Ноксвил Алън се превърнал в много противоречива фигура и медиите го преследвали навсякъде, надявайки се на сензация. Появявали се съобщения за диви и сензационни истории, случили се по време на съживленията на Алън, но много от тях целели единствено да опетнят служението му. Лекси разказвала, че по онова време враговете на Алън не се спирали пред нищо в желанието си да го унищожат. Изглежда, винаги когато бил атакуван и преследван, той отвръщал с някакво необикновено чудо или проявление, като стигал дори до крайности в желанието си да докаже своето призвание.

В Лос Анджелис се разказвало, че на челото на Алън се бил появил кръст, а над палатката му горял огън, както Р. У. Шамбак спомена по-рано в тази глава. Според Алън това било знак. в подкрепа на това той цитирал Езекил 9:4, където се говори, че ангел бил изпратен от небето, за да постави белег на челата на всички хора, които викат към Господ поради злото на земята. Случките със знака на челото на Алън и огъня над палатката били описани в пресата.

Фотографът на Алън Р. Е. Кемъри заснел един човек на чиито ръце се появили белези от пирони. На друго съживително събрание „чудотворно масло" започнало да тече по челата и ръцете на присъстващите. Алън отговорил на онези, които го запитали за това проявление, цитирайки Евреи 1:9, където се казва, че наградата за омразата към злото и обичта към доброто е помазанието на радост.

Той също така бил критикуван, че продавал касета, която запечатала звуците, издавани от обладана от демон жена, както и книжка, съдържаща осемнадесет рисунки на демони, направени от обладан човек.

Някои от изцеленията били сензационни. На едно от събранията в Лос Анжелис една жена, тежаща двеста и двадесет килограма, загубила деветдесет килограма още щом Алън й положил ръце. Хората свидетелствали, че видяли с очите си как тялото й се стопило.

Един пастир на Пълното Евангелие, който в продължение на почти петдесет години имал на ръцете си болест, наричана „алигаторски люспи", бил изцелен, докато си седял на платформата зад Алън. Коричките изсъхнали, паднали и отдолу се появила нова кожа. За първи път пастирът можел да облече риза с къси ръкави.

Друг човек си карал по магистралата, слушайки по радиото „Часът на Алън", и бил докоснат в сърцето си. Отбил колата встрани, поставил ръце на радиоприемника и се молил заедно с Алън Бог да „върне обратно всички части". Неговия десен бял дроб, три ребра и гръдна кост били премахнати по хирургически път, а освен това бил загубил втория пръст на левия си крак поради болест. Същата вечер пръстът израснал напълно, с нокът, а неговият лекар бил изумен, когато рентгеновите снимки показали, че всичко, което някога бил премахнал, се било върнало на мястото си.

Когато през 1957 Алън пожелал да пусне реклама в Akron Journal, той получил отказ. Вместо това вестникът публикувал на първа страница „опетняващ материал" за неговото служение, който предупреждавал града за предстоящото съживление. Алън заявил, че получил абсолютно безплатно реклама на първа страница, струваща $25.000.

В средата на петдесетте той обявил тотална война на деноминационализма и „измислената от хора религия". Въпреки че много от нещата, които казал и написал, били верни, било очевидно, че той бил подтикван от болка и объркване. Когато отново се опитал да установи контакти с Асамблеите на Бога, по неговите думи, те го пропъдили, като посъветвали всички да го отбягват. Въпреки че Генералният съвет отхвърлил това негово твърдение, те заявили, че служението му „хвърляло сянка". С други думи, ако някой се обвържел с Алън, неговият собствен характер щял да бъде поставен под въпрос.



Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница