Сезон Сезонът



Дата03.04.2017
Размер126.75 Kb.
Размер126.75 Kb.

Сезон

Сезонът е период от годината обикновено свързан с изменения във времето. В умерените и полярни региони четирите сезона получават названията: пролет, лято, есен и зима. В някои тропически и субтропични региони , това са дъждовният (или влажен, или мусон) сезон и сухият сезон, като количеството влага ги различава много повече отколкото средната температура.

Причината за сезоните е наклонът на оста на Земята спрямо равнината на орбитата ѝ. Отклонението е приблизително 23.5 градуса. Като резултат от това едната част от планетата е винаги повече директно изложена на лъчите на Слънцето от другата. Това излагане се редува като Земята се върти по своята орбита.

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 септември в Южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция - пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.

През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.

През 2013 г. астрономическата пролет (равноденствие) в Северното полукълбо започва[1] на 20 Март в 13:01 ч. българско време;

[редактиране] Причини

Кокичетата и минзухарите са типичните първи цветя за сезона.

Динамика на месечните средни температури на Земята

Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през м. март за Северното и през м. септември за Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат т. нар небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември). Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително. Слънчевите лъчи започват да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличаване на енергията с която се нагрява земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг слънцето изгрява с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса. С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо e осветено от слънцето като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното. В края на пролетта притока на енергия от слънцето превишава значително загубата в Космоса и това води до трайно повишаване на температурите — преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене — през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година. 1.Видео файл с обяснения за причините 2.Видео файл с обяснения за причините Вижте къде в момента са директните слънчеви лъчи - Жълтият слънчев знак маркира мястото където слънцето в този момент е в зенит.

Лятото е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с есента, зимата и пролетта. Астрономично то започва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 22 декември в Южното полукълбо) и свършва с есенното равноденствие (около 23 септември в Северното полукълбо и 22 март в Южното полукълбо. В метеорологията се използва различна конвенция — месеците юни, юли и август в Северното полукълбо и декември, януари и февруари в Южното полукълбо. Лятото е сезонът с най-високи температури.

През 2013 г. астрономическото лято (слънцестоене) в Северното полукълбо започва[1] на 21 юни в 08:03 ч. българско време;

Динамика на месечните средни температури на Земята

Съдържание

1 Причини

2 В България

3 Вижте също

4 Външни препратки

5 Източници

[редактиране] Причини

Каране на сърф в Хаваите.

Лято в австрийските Алпи

Лятото, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. През лятото Северното или Южното полукълба са максимално наклонени към Слънцето. В следствие на което слънчевото греене достига своя максимум, както и слънчевата радиация. Астрономическото лято започва в деня на лятното слънцестоене, когато лъчите идващи под ъгъл 90 градуса падат върху Северната (около 22 юни) или Южната (около 21 декември) тропична окръжности. Поради факта, че повърхността е вече загрята от пролетния период и силната слънчева радиация, слънцето продължава да нагрява интензивно континенталната и водната повърхности. Съответно температурите достигат своя максимум за година, като някъде те надминават 40 градуса по Целзий, в някой екстремни случаи и до над 50 градуса Целзий. Тези високи температури, в комбинация с увеличената динамика на атмосферата през лятото, създават доста опасни явления – купесто дъждовни облаци, градушки с интензивни валежи и временно усилване на вятъра, мълнии както и много опасни за земеделието, а и за здравето на хора при повишаване на атмосферното налягане устойчиво сухо и горещо време задържащо се с дни. След средата на лятото с намаляване на слънчевата радиация и ъгъла на слънчевите лъчи температурите бележат трайна тенденция към понижаване, но все пак остават високи. Едва с доближаване на деня на есенното равноденствие – през месец септември за Северното и през месец март за Южното полукълбо, слънчевата радиация е вече незначителна, ъгълът на слънчевите лъчи намалява и достига стойности като тези от деня на пролетното равноденствие. Светлата част от денонощието се скъсява, а нощта се увеличава. Това води до охлаждане и започват прониквания на по-хладен въздух. Астрономическото лято завършва в деня на есенното равноденствие – в края на септември за Северното и края на март за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху екватора и преминават на юг (след септември) или на север (след месец март) от него. [2][3]

[редактиране] В България

На територията на по-голямата част от България най-високите средно дневни температури са през юли, а по Черноморието и в планините — през август.

През лятото морската вода се затопля и туристите използват това затопляне за да посещават България за плаж. Затоплянето става когато слънцето е силно и открито напече водата, след което тя става топла. През зимата слънцето не е силно и водата е студена.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и зимата. Астрономически тя започва с есенното равноденствие (около 23 септември в Северното полукълбо и 21 март в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция - есенни са месеците септември, октомври и ноември в Северното полукълбо и март, април и май в Южното.

Есента е преходен сезон с понякога доста високи температури в началото (циганско лято) и умерени до по-ниски към края, когато зимното слънцестоене (около 21 декември в Северното полукълбо и 21 юни в Южното полукълбо) бележи астрономическото начало на следващия сезон.

През 2013 г. астрономическата есен (равноденствие) в Северното полукълбо започва[1] на 22 Септември в 23:44 ч. българско време;

[редактиране] Причини

Есента е сезонът на селскостопанските реколти и на листопада

Динамика на месечните средни температури на Земята

Есента, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. Астрономическата есен започва в деня на есенното равноденствие, т. нар. есенна равноденствена точка, която е около 22 септември за Северното и 20 март за Южното полукълбо. В този ден директните слънчеви лъчи падат точно върху екватора. След този ден, ъгълът на слънчевите лъчи непрекъснато намалява, в следствие на което слънчевото греене и радиация намаляват значително. Започва понижение на температурите с преобладаващо хладно време. Есенното понижение на температурите става със същия темп, както и пролетното повишение. С тази разлика, че в началото на есента те са високи, но около средата на сезона бързо спадат в интервала около и под 15 градуса Целзий (в далечните Северни и Южни райони на планетата дори и отрицателни). Нагретите континентални и водни площи от лятото бързо губят топлина, а в районите зад полярния кръг слънцето залязва и тъмната част на денонощието нараства. Тези фактори водят до повишаване загубата на топлина в Космоса. Студеното, хладно и дъждовно време преобладава в умерените ширини на планетата през този период. След втората половина на сезона, с наближаване деня на зимното слънцестоене времето захладнява трайно, облачността нараства, валежите са продължителни, падат чести и трайни мъгли и духат силни ветрове. Типично в началото или средата на есента се образуват и слани. Към края на сезона, температурите се понижават значително и преминават в интервала около и под 0° С - преход към зимата. Слънчевото греене е незначително, а поради малкия ъгъл голяма част от лъчите се разсейват в атмосферата и тяхната сила достига своя минимум през годината. В последните дни на есента започват превалявания от сняг, като в по-студените части на планетата и някой планинските райони това може да се случи и по-рано. Астрономическата есен завършва в деня на зимното слънцестоене – в края на м. декември за Северното и края на м. юни за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат съответно върху Южната или Северната тропична окръжности и спират миграцията си на юг или север. В този ден слънцето заема най-ниското си видимо положение над хоризонта в това полукълбо, като след това започва бавно да се издига. 1.Видео файл с обяснения за причините 2.Видео файл с обяснения за причините Вижте къде в момента са директните слънчеви лъчи - Жълтият слънчев знак маркира мястото където слънцето в този момент е в зенит.

Зима

от Уикипедия, свободната енциклопедия



Направо към: навигация, търсене

Време


Част от поредицата за природата

Сезони


Пролет ·Лято ·Есен ·Зима

Тропичен климат

Сух сезон ·Дъждовен сезон

Бури


Ураган ·Торнадо ·Циклон

Мълния ·Тропическа буря ·

Тайфун ·Тропически циклон ·

Виелица · Леден дъжд · Мъгла

Пясъчна буря · Огнена стихия

Валежи


Ситен дъжд ·Дъжд ·Сняг

Скреж ·Суграшица ·Градушка

Роса · Слана · Поледица

Други


Метеорология ·Климат

Метеорологична прогноза за времето

Замърсяване на въздуха

п • б • р

Зимата, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето при движението ѝ по орбитата през годината.

Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и есента. Астрономично тя започва със зимното слънцестоене (около 21 декември в Северното полукълбо и 21 юни в Южното полукълбо) и завършва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 септември в Южното полукълбо. В метеорологията се използва различна конвенция - месеците юни, юли и август в Южното полукълбо и декември, януари и февруари в Северното полукълбо.

През 2013 г. астрономическата зима (слънцестоене) в Северното полукълбо започва[1] на 21 Декември в 19:11 ч българско време;

Зимата е сезонът с най-къси дни, което варира значително в зависимост от географската ширина, и с най-ниски температури. В районите, по-отдалечени от екватора, през зимата има значителни снеговалежи.

Съдържание

1 Причини

2 Метеорологични аспекти

3 Биологични аспекти

4 Периодичност

5 Вижте още

6 Източници

[редактиране] Причини

В много части на света зимата се свързва със сняг.

Зима - Панония, Войводина, Сърбия.

Зимата, както и останалите сезони се дължи на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята . Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето при движението ú по орбитата през годината. Вследствие на това през този период, лъчите падат под много малък ъгъл спрямо земната повърхност, като това води до разпръскването им (снопът от лъчи) на по-голяма повърхност - вода или суша, а не се фокусира на по-малка площ, както е през лятото, когато снопът лъчи идва почти вертикално. През зимата Слънцето е и ниско над хоризонта, за по-кратко време през деня, в сравнение с лятото. Земята е осветена, но значително по-малко количество енергия попада върху континентите и океаните на това полукълбо на планетата, в чиято част лъчите падат под малък ъгъл. Освен това, тъмната част на денонощието (нощта) се увеличава значително, като повече от половината от съответното полукълбо през този период се намира в нощ във всеки един момент. Така за единица площ се пада по-малко количество енергия и се приема по-малко топлина. Още и слънцето залязва напълно в зоната зад полярния кръг и там настъпва полярната нощ. Всички тези фактори водят до увеличена загубата на топлина от съответното полукълбо (южно или северно) в Космоса, което не може да се компенсира от ниския приток на енергия и слънчево греене през този сезон, в сравнение с лятото. Въздухът, водата и земната повърхност изстиват и над тях се образуват масивни студени - полярни и арктични въздушни маси с много ниски температури, които нахлуват все по-на юг (в северното полукълбо) или все по-на север (в южното). Соларната зима е такъв период от годината, през който даденото полукълбо получава най-малко слънчева енергия. За северното полукълбо това е периода от началото на месец ноември до средата на месец февруари, а за южното - от началото на месец май, до началото на месец август.

Динамика на месечните средни температури на Земята

Астрономически зимата започва в деня на зимното слънцестоене. Тогава, тези слънчеви лъчи, падащи под ъгъл 90° са най-отдалечени от екватора, съответно слънцето е най-ниско по видимия си път над хоризонта за цялата година. За Северното полукълбо това се случва около 21 декември и тогава преките слънчеви лъчи падат точно върху южната тропична окръжност (Тропик на Козирога), а за Южното полукълбо - около 21 юни,когато преките лъчи попадат върху северната тропична окръжност (Тропик на Рака). След деня на зимното слънцестоене, ъгълът на слънчевите лъчи започва да се увеличава бавно и видимото положение на слънцето над хоризонта става все по-високо. Астрономически зимата приключва в деня на пролетно равноденствие, когато слънцето пресече т. нар. небесен екватор в пролетната равноденствена точка и лъчите падащи под ъгъл 90° на повърхността мигрират (навлязат) в северното - през месец март, или южното - месец септември полукълба. 1.Видео файл с обяснения за причините 2.Видео файл с обяснения за причините Вижте къде в момента са директните слънчеви лъчи - Жълтият слънчев знак маркира мястото където слънцето в този момент е в зенит.

[редактиране] Метеорологични аспекти

Метеорологичната зима е сезона с най-къси дни и най-ниски температури. Нощта преобладава през зимата и в някои региони има най-големите количества валежи и продължителна влажност, в резултат на постоянна снежна покривка или високи нива на валеж в комбинация с ниски температури, спиращи изпарението. Често се образуват виелици, които причиняват много закъснения в транспорта. Рядко срещан метеорологичен феномен, наблюдаван през зимата, е ледената мъгла, която е образувана от ледени кристали във въздуха и която се формира само при много ниски температури (под -30 °C).

Натрупване на сняг и лед предимно се асоциира със зимата в Северното полукълбо, поради големите земни маси там. В южното полукълбо морският климат и относителната липса на земя южно от 40-тия южен паралел правят зимите по-меки и следователно снегът и ледът са по-рядко срещани в населените региони на Южното полукълбо. В Южното полукълбо сняг се среща всяка година във високите райони като например Андите, Голямата вододелна планина в Австралия и в планините на Нова Зеландия, а също така и в южните части на региона Патагония в Южна Америка. Сняг се среща целогодишно в Антарктида. Но поради факта, че когато в Южното полукълбо е зима - месеците май, юни, юли и август, тогава Земята е най-отдалечена от Слънцето (т.нар. афелий в началото на м. юли), което обуславя значително по-ниски температури на Южния полюс, отколкото на Северния полюс през зимата в Северното полукълбо. Това обяснява защо в Антарктида са измерени най-ниските температури на планетата - абсолютния минимум е −89.2 °C (−128.6 °F). Също така през Южната зима, студени въздушни маси достигат често малките географски ширини на Южното полукълбо и почти всяка година има снеговалежи - в далечния студен юг на Южна Америка, високите плата на Южна Африка, Южна Австралия и Нова Зеландия.

[редактиране] Биологични аспекти

Зимата е период на покой за повечето растения и животни. Най-вече при растенията, заради невъзможността им да се движат активно и биологическата особеност да са закрепени на едно място, за да могат да вегетират. Растежа престава и прекъсва напълно, защото температурите са неподходящи, както и слънчевото греене. Също така, през този период водата преминава в твърдо агрегатно състояние лед и не може да се използва от растителните организми. Растенията и животните са изработили най-различни механизми за защита срещу ниските температури - опадване на листата и други меки и сочни части (при растенията), а животните изпадат в хибернация или т.нар. зимен сън в зимни леговища. Целта е да преодолеят най-жестокия им враг и най-свирепата проява на зимата-студа (ниските температури). Ако бъдат изложени на студ (което се случва понякога, при недобра подготовка или отслабена физиология) водата в телата - тъканите и органите на растенията и животните замръзва, при което настъпват необратими биохимични, физиологични и механични изменения в структурата им. Образуваните остри ледени кристали разкъсват клетъчните стени и мембрани, разрушават нежните кръвоносни съдове и проводящи цеви в живите организми, което най-често е смъртоносно за тях.



[редактиране] Периодичност

Астрономически зимата започва със зимното слънцестоене и завършва с пролетното равноденствие. Други смятат, че сезоните се определят от метеорологичното време като зимата е приблизително целите месеци юни, юли и август в Южното полукълбо и декември, януари и февруари в Северното полукълбо. Според трета дефиниция сезоните не са четвъртини на годината, а са гъвкави периоди на дадено място определени от атмосферните условия, като зимата според това определение е, когато времето определено стане студено.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница