Смелостта да бъдеш самият ти / „Не” на дискриминацията Клас: 6 ти



Дата04.02.2017
Размер61.91 Kb.
Размер61.91 Kb.




06015 Смелостта да бъдеш самият ти / „Не” на дискриминацията

Клас: 6 ти

Учениците ще проучат какво е дискриминация и начините да въздействат срещу несправедливостта и да направят позитивна промяна в името на общото благо и на другите. Учениците посочват проблеми в училището или общността, за чието решаване мислят, че биха имали смелостта да се борят.

Продължителност: 3 занятия от 40 минути
Цели

Учениците ще:

• Дефинират понятие и представа за „дискриминация“

• Формират нагласи срещу дискриминацията и разсъждават върху възможности за ограничаване или премахването й в класната стая, в училище и в общността.


Материали

• Екземпляри за учениците от Приложение № 1: Личен опит

• Голям лист хартия (приблизително 7,6 x 7,6 см) и маркери.

• Eсе „ Урок по толерантност” - приложено



Библиография:

Интерактивна игра игра „И аз също”* - https://bioetikaisocialnadeinost.wordpress.com/2013/06/30/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0/


Инструкции

Насочващи дейности:

  1. Организирайте учениците да участват в интерактивната игра „И аз също” (линка в библиографията).

  2. След играта започнете дискусия и ги насочете да открият помежду си сходни интереси, мечти, неща, които ги радват или натъжават и в които не са и предполагали, че си приличат. Запишете ги на флипчарт или дъска в колона „Сходства/Прилики“.

  3. Насочете ги към разсъждения върху това какво прави човек уникален и различен – дали това са дрехите, външността, знанията, черти на характера или нещо друго.

  1. Забележка: дискусията в края на играта е много важна и ролята на учителя е да насочва вниманието на учениците към осъзнаване на различията и приликите като нещо нормално за хората.

  1. Напишете на дъската думата „чужд“. Попитайте учениците дали могат да си спомнят за момент, когато са се чувствали като чужди, може би в непозната обстановка: нов клас, ново училище, нов отбор или нов квартал. Помолете ги да споделят своите мисли и чувства, включително страховете и техните проблеми. Помолете ги да си припомнят какво се е случило накрая. Основателни ли са били страховете и опасенията им или са отшумели с течение на времето? Дайте на учениците 5-6 минути, за да нахвърлят отговорите съгласно указанията, дадени в Приложение №1: Личен опит. Кажете им да не пишат имената си, защото в следващия час ще съберете работите им и ще прочетете някои от тях анонимно пред класа.

  1. Помолете ги да дадат и пример кога самите те са гледали на някой друг като на чужд и защо? Запишете отговорите им на дъската – това може да премине и към Урок № 2.

Урок № 2

  1. Напишете на дъската думата „дискриминация“ до думата „чужд“.

  2. Прочетете анонимните отговори от предишния час – от Приложение №1: Личен опит. Попитайте класа какво за тях означава терминът „дискриминация“.

  3. Възможна дефиниция: „несправедливо отношение към човек или група хора, обикновено поради предразсъдъци, свързани с раса, етническа принадлежност, възраст, религия или пол”.

  4. Разделете учениците на групи от по двама или трима и им кажете да обсъдят накратко приликите и разликите между понятията за „дискриминация“ и „чужд“.

  5. Бележка за преподавателя: Докато групите обсъждат тези въпроси, прегледайте приложенията за личния опит и изберете четири или пет, които представляват добри примери.

  6. След като учениците са имали достатъчно време за обсъждане, кажете им да споделят мислите си. Запишете на дъската същността на дискусиите им.

  7. Прочетете на глас някои от отговорите на първите два въпроса от Приложение № 1: Личен опит. Помолете учениците да чуят страховете и опасенията, които възникват, когато някой се чувства чужд.

  8. Обсъдете с класа примери за дискриминация от историята, ако те знаят и са чували за такива. Запишете ги на дъската.

  9. Прочетете на глас някои от отговорите на третия въпрос от приложението за личен опит. Кажете на учениците да слушат внимателно какво намалява страховете и опасенията. Помолете ги да определят какво знаят или са чували, че може да бъде полезно, за намаляване или премахване на чувството за дискриминация или да бъдеш чужд.

  10. Върнете се отново към малките групи и нека всяка група да определи по една стратегия, която може да се използва, за да се намали или премахне дискриминацията и/ или чувствата на отчужденост в класната стая, училището или квартала.

  11. Прочетете есетата в Приложение 2. Коментирайте как децата, спечелили конкурса разсъждават върху толерантността – какво е тя, как се формира?

  12. Напишете думата „Дискриминация“ в средата на голям лист хартия. Кажете всяка група да напише на плаката думи или изрази, които предлагат начин да се намали или премахне дискриминацията в класната стая, училището или квартала. Изложете плаката в училището, за да го видят всички – ако е уместно.



Приложение 1

Личен опит

Име:


  1. Моментът, в който се почувствах като чужд беше, когато:

  2. Страховете и опасенията ми по онова време бяха:

  3. Много, макар и не всички, от моите страхове и опасения, които чувствах в началото, свършиха, когато:

Приложение 2

Конкурс за есе „Уроци по толерантност” на Комисия за защита от дискриминация
2-ро място

Камелия Митева, VII в клас

ОУ „П. Р.Славейков“ – Бургас

Толерантността е средството, което ще ни помогне да се съхраним като пълноценни личности. Тя не е нещо, с което човек се ражда, тя трябва да бъде част от неговото възпитание. Макар да е рядко срещана в днешно време, аз вярвам, че ще започне да навлиза в нашето ежедневие малко по-малко.

Според мен думата толерантност означава да разбираш, да приемаш и да уважаваш различните, които са навсякъде около нас. Отношението ни към тях не трябва да зависи от ничий пол, раса, етническа принадлежност или колко хромозоми има неговото ДНК. Независимо от това дали са бедни или богати, дали имат някакъв синдром, или не, дали могат да говорят, чуват или виждат, това е без значение - всеки от тях има право на достоен и пълноценен живот. Казвам го, защото по-малката ми сестра е със Синдром на Даун и не малко пъти съм била свидетел на нелепи ситуации. Спомням си как един ден, когато мама я взе от детска градина, се прибра с насълзени очи. Причината за това беше анкета, раздавана на всички родители от групата на сестра ми, с която я бяха посрещнали госпожите, а в нея присъстваха два меко казано абсурдни въпроса: „Съгласни ли сте вашето дете да се обучава заедно с деца със СОП?“ и „Съгласни ли сте Министерството на образованието да задължава училищата и детските градини да приемат деца със СОП?“. В този момент разбрах колко трябва да съм силна и че една от мисиите ми в живота ще бъде да се опитам да заменя дискриминацията с толерантност.

Трябва да се научим да придаваме смисъл на думата толерантност, като я подкрепяме с действия и адекватни реакции. Когато си се родил цветен, с лунички, които харесваш, няма защо да се срамуваш и да ги криеш. Всеки е уникален, различен по своему, затова в определени ситуации се нуждаем от капка толерантност. Тя е част от доброто в нас. То живее в сърцето. Когато всеки ден се събуждаш с усмивка, с мисъл за другия, когато носиш радост и подаряваш, без да чакаш отплата, то тогава ще знаеш, че си допринесъл за това светът около теб да стане по-добър.

Важното е да имаме чисти сърца, да сме винаги готови да подадем ръка!

=================================================================================



1-во място

Велизар Манолов, VІІ б клас

ОУ „П. Р. Славейков“ – Бургас

Моите родители винаги ме възпитават да бъда толерантен. Това започна още докато бях малък, от детската градина – да делиш гардеробчето със своето другарче, да отстъпиш любимата си играчка, да уважаваш госпожата и лелята, която носи топлия обяд.

Малко странно ти се струва, че момченцето до твоето креватче говори на друг език. Като разбираш, че това е неговият, майчиният език, разбираш, че те не боядисват червени яйца по Великден и не пеят коледни песни. Имат други религиозни празници.

Всичко това след години се пренася в училище. Там нещата са по друг начин. Ти, възпитаният в толерантност, се стремиш да бъдеш добър, търпим, човеколюбив, да уважаваш останалите. В същото време твоят съученик мисли друго. Даже понякога неговата агресивност те кара да си задаваш въпроса: „ Защо съм такъв?“ От тази доброта да изпадаш в друга крайност, за която могат да те помислят и за „будала“.

След училище се прибираш в къщи, разказваш за изминалия учебен ден, какво се е случило. Отново съвети да бъдем добри, търпеливи грижовни. Отваряш компютъра. Първото интернет съобщение за пребит, убит, след това бежанци. Със свито сърце гледаш как жени, деца, мъже бягат от войната, казваш си: „Та това са хора, дано не ни сполети“. Докато следиш съпричастно всичко това, четеш грозна новина – бежанци нападнали европейки в Германия.

Объркан свят, а моите родители продължават да повтарят:„Бъди толерантен”!...


*Използвани източници: Блог за биоетика, философия и социална работа (https://bioetikaisocialnadeinost.wordpress.com/), сайта на Комисия за защита от дискриминация (http://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/)




Български дарителски форум „Научи се да даряваш“

Програма за дарителство в училище


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница