Смяна на курса животът започва!



страница1/7
Дата16.11.2017
Размер1.43 Mb.
Размер1.43 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7

Смяна на курса – животът започва!

Ралф Шалис

Издателство ВЕРЕН
п. к. 91, София 1408

© 1973 Editions Farel, Fontenay-Sous-Bois


Оригинално заглавие: Si tu veux aller loin
© на българското издание, 1993
Издателство ВЕРЕН
п. к. 91, София 1408
Превод от немски: Юлиана Балканджиева
Предпечатна подготовка: Издателство ВЕРЕН
п. к. 91, София 1408
Корица: Станислав Абаджиев
Типография: СД _EVENTUS“, София

ISBN 954-8225-05-0

Авторът
Ралф Шалис израснал в полупустинното плато на Стара Кастилия, Испания. Като син на англичани той от дете се научил да мисли на два езика. Детството си преживял, според собствените му думи, „в Средните векове“. Образование получил по-късно в Англия, където на 18-годишна възраст срещнал Бога.

В младостта си преподавал езици и литература в различни европейски страни и така се научил да се адаптира към различни културни кръгове. Но още на 23-годишна възраст почувствал дълбоко разочарование от своя духовен живот и потърсил ново Божие откровение.

След като изучил живота и делото на някои велики служители на Бога от миналите поколения, Ралф Шалис осъзнал факта, че всеки един от тях е притежавал едно дълбоко и основно познание за Христос, което той нямал. Открил, че всичките тези мъже, колкото и различни да били техните характери и дело, притежавали две общи тайни: всички те започвали деня с общение с Бога в молитва; и всяка година прочитали по веднъж цялата Библия.

Жаждата му за Бога го накарала да последва техния пример. Той се заел всяка година да прочита задълбочено Библията. За да постигне тази цел и да има достатъчно време за молитва, той отделял по една десета от времето си, т.е. около 2 и половина часа ежедневно, само за Бога. Това станало основен принцип в живота му.

През онези ранни дни Ралф Шалис работел в швейцарските Алпи и там през следващите три години откровението на Божието лице го завладяло дотолкова, че животът му придобил съвършено различен смисъл.

Втората световна война дошла като катастрофа и унищожила пет или шест от най-добрите години в живота му. И все пак като редовен войник в Африка, Азия и Европа той задълбочил своите познания за Бога и човека посредством многобройните опитности и физическото и духовното страдание, с което се сблъскал. През цялото това време Бог му помагал да поддържа ежедневното изучаване на Библията и го опазил от опасността да отнеме човешки живот. Изпитанието на вярата му било сурово, но то не му оставило никакви илюзии за самия него и за човешката природа.

Когато най-сетне се уволнил, той се върнал към учителската си професия, но този път в Португалия. Едва тук можал да заживее с младата си съпруга Рейнджли, която познавал съвсем малко, въпреки четиригодишния им брак. Но сега, след като бил видял неописуемата духовна мизерия на света, Ралф не можел да мисли повече за личната си кариера. Заедно с Рейнджли, на 37-годишна възраст, той решил да посвети цялото си време на Христос. И така, малобройното му семейство заминало в Северна Африка, за да проповядва Христос с всички възможни средства, а най-вече с масово разпространение на Новия Завет. Те вършели това в пълна зависимост от Бога дори по отношение на ежедневния си хляб – една простичка вяра, която Бог благославя вече в продължение на повече от четвърт век.

Там, всред страдания, бедност и унижение, те видели как Бог извършва делото си с огромна духовна сила. Скоро те били заобиколени от многобройни млади хора, които търсели Христос. Алжирската война трагично прекратила тези евангелизаторски успехи и разпръснала плодовете им; но те продължили да се умножават на други места. Много от тези младежи се отдали на служение на Бога с цялото си сърце и благодарение на тяхната работа, особено във Франция, повярвали много хора. Били основани нови църкви и много други младежи и девойки били призовани да следват Бога с цялото си сърце.

Няколко години Ралф Шалис работел едновременно във Франция и Северна Африка, но сега Франция станала главното му поле на дейност. И тук, както и в Африка, той се посветил изцяло на духовните нужди на по-младото поколение. Според него там трябвало да се постави ударение, защото от тези хора зависело бъдещето на света. Ето защо той влязъл в близко сътрудничество с движения като _Операция Мобилизация“. През последните години Божият дух го водил не само из цяла Франция, но практически из всяка европейска страна, като всеки път той откликвал на вика за помощ на младите хора, жадни да познаят Христос.

По улиците и в университетите, на лекции и при домашни посещения, през безсънни нощи и в безкрайно дълги лични разговори той се сблъсквал с множество наболели проблеми, изправял се лице в лице с мъката на едно поколение, което вече не се задоволявало с религиозни теории или традиции, а искало да открие Божията реалност и истинския смисъл на живота.

Тази книга обобщава основните отговори, чрез които е бил преобразен животът на мнозина.
Към моя читател
Тази книга е написана за този, който тъкмо е започнал това чудесно, но трудно и опасно приключение, което Исус нарича „вечен живот“.

Аз се надявам, че ти си млад човек. Млад поне по дух. Наистина не съм написал тази книга за инертния, дългогодишен християнин, който е убеден, че всичко му е ясно, но вярвам, че и той – ако неговата братска любов ми прости откровеността и ако вярата му може да понесе един пердах, може да намери в нея нещо, което да даде нова насока на мислите му и да разпали сърцето му.

Разбира се, зная, че тази книга може да попадне и в ръцете на някого, който още не знае за какво въобще става дума при новорождението. Е, не бих и могъл да си пожелая нещо по-добро! Него аз бих искал да попитам: „Защо, като четеш тези страници, да не се впуснеш в истинския живот? Ще откриеш значението на небето!“

Но аз си представям моя читател най-вече като един нов ученик на Исус. Представям си, че ти си едно новородено бебе в Божието царство, което плаче за храна и иска да порасне колкото се може по-бързо. Точно за теб съм написал тази книга.

Кой не се радва на едно бебе! Защото (през по-голямата част от времето!) то е едно възхитително същество, което носи много радост. По същия начин няма нищо по-радостно на света от един новороден християнин. Но ако срещнем някого, който вече 30 или 40 години си остава духовно бебе, това е много тъжно. Много искам лично ти да преминеш бързо през кърмаческата възраст и скоро да можеш да поемаш твърда храна. Искам да навлезеш в една богата духовна зрялост. Зная, че можеш, тъй като Бог иска това от теб. Тази книга е написана, за да ти помогне.

Също като теб и аз принадлежа към онези избрани хора, които Бог е приел за Свои деца. Аз живея почти 50 години в Божието царство. Тук искам да ти предам някои от оръжията, които Бог ми даде да усвоя през всичките тия години, за да спечелиш време и да избегнеш някои глупави грешки, които аз допуснах. Ти имаш нужда от тези оръжия.

Не зная какво точно е запланувал Бог за твоя живот, но ако обичаш Господа дотолкова, че да Му се покориш с цялото си сърце, Той ще направи от теб нещо чудесно! Решаващият въпрос е: каква е твоята цел? Какво искаш да постигнеш? Лек и комфортен средностатистически живот, в който можеш да избегнеш трудностите, но заедно с тях и важните и съществени неща в живота? Или копнееш за необятния хоризонт на Бога?

Избери живота, изпълнен с вълнуващи открития! Вероятността Бог да направи нещо прекрасно чрез теб е безкрайно голяма. Неговият Дух не е ограничен – освен единствено чрез твоето неверие. Моля се твоят живот да се превърне в отпечатък на Божията любов и красота!

Предлагам ти да се изправиш лице в лице с Бога!

Ралф Шалис,


Межане-лез-Але, Франция
Част I:
Провал или преливаща пълнота?
Въведение
И така, с теб се е случило чудото – ти си новороден! Сега ти си Божие дете! Живееш в ново измерение. Притежаваш съкровището, което Исус нарича „вечен живот“. Или, с други думи, сега ти имаш истински живот, който се корени в Бога и затова е непреходен; живот, който дори и физическата смърт не може да разруши. Този нов живот идва в теб направо от Твореца на всички. Преди това ти беше духовно мъртъв и нямаше лична връзка с Него. Но сега живееш в Неговото присъствие. Открил си един лъчезарен и чудесен нов свят; и този изключителен живот не само те заобикаля, но е и дълбоко в теб. Божият Дух се е настанил да живее в теб. За Него ти си Негов дом, Негов храм. У теб Той иска да се чувства „у дома си“.

Разбира се, ти още живееш на земята! Този нов вътрешен живот не те откъсва от реалността на физическото и умственото ти съществуване. Вместо да разруши твоята човешка личност и разбирането ти за околния свят, новият живот поставя тези неща в центъра. Всяко нещо става по-реално, по-осезаемо. Ти започваш да разбираш истинския смисъл на живота. Творението и науката се превръщат в отворена книга пред теб, в поема на Бога с неизказано дълбок смисъл. Животът, любовта, семейството и работата добиват за теб един нов, по-дълбок смисъл. Бог вече не е някаква хипотеза или мит. Той прониква във всичките ти мисли и изпълва сърцето ти. Той е точно толкова реален, колкото земята под краката ти или собствените ти ръце – а може би дори и по-реален. Този Бог, Когото ти някога не познаваше и не можеше да познаваш, сега ти се е открил в Своята невероятна любов. Тази любов намираме в Неговия Син Исус, който беше разпънат за теб, но сега е жив и всемогъщ и те освобождава!

Ти фактически живееш едновременно в два свята също като розовия храст, чиито корени са дълбоко под земята, а останалата му част е над повърхността, във въздуха. Ти живееш обикновен живот като всеки друг, но същевременно живееш вече и в Божието царство. В ежедневието ти почти нищо не се е променило: имаш същите човешки контакти и отговорности както преди, същата работа и почивка, същите часове, в които можеш да се занимаваш с любимите си дейности или да се изморяваш с тежък труд. Но денем и нощем ти имаш и една вътрешна връзка с Бога.

Хората около теб не могат да те разберат; те не могат да схванат какво става с теб. Въпреки че Творението ясно им говори за красотата и мъдростта на Бога, въпреки че науката е пълна с духовни аналогии, хората най-често те смятат са беден фантазьор. Те не обичат онова, което не разбират. А за теб всичко е кристално ясно. Преди ти си бил сляп, а сега можеш да виждаш. Преди не си познавал Бога, а сега Той е толкова близък и реален за теб. Той, Творецът на цялата Вселена, е станал твой Баща, твой „Татко“ – това е значението на арамейския израз: „Авва, Отче“, който Павел използва в Римляни 8:15. Подобно на розовия храст, ти си вкоренен в земното съществуване, но напълно съзнаваш, че живееш и в небесната атмосфера пред Бога. Ти се взираш в бездънната синева на Неговото небе; осиява те светлината от блясъка на лицето Му; вдишваш от силния лъх на Неговия Дух, Който се спуска върху теб. Една роза не може да цъфти под земята. Също така и естественият човек не може да разбира Божиите неща. За това ти трябва да се родиш отново или „отгоре“, както се изразява Исус. Тогава Христовият живот започва да разцъфтява в теб и те прави нова личност.

Аз те разбирам, защото съм минал по същия път. Подобно на теб, аз съм Божие дете (Това не е намек за една секта, която се нарича „Децата на Бога“. Аз нямам нищо общо с извратения морал, който характеризира тяхното учение и дейностите им. – Б.а.), и поради това – твой брат. Вместо да се разпадне и да загуби смисъла си, моят живот се развива от ден на ден и от година на година. Бог не престава да ми се открива всеки ден по нов и поразителен начин.

В тази книга аз съм обобщил основите на един пълноценен и откривателски живот, които съм научил в радост и скръб, в тежък и усилен труд.

Моето желание и молитва е от днес нататък Божията ръка да те извайва като човек по Неговото сърце. Зная, че това е и Неговото желание.

1.1. Първоначалният шок
Първите трима врагове

Каква изненада! Сякаш някой те е ударил с юмрук в лицето. След като си открил Бога, откриваш и злото.

Ето какво искам да кажа: преди нашето новорождение всички ние малко или повече сме съзнавали съществуването на злото. Войни, глад, концентрационни лагери, замърсяване на околната среда, разрушени семейства – всичко това ни е потискало.

Но вече виждаме всичко в чистата светлина на Божието лице и злото придобива застрашителни размери. Ние го осъзнаваме както никога досега. Дълбоко се разстройваме, когато започнем да разбираме истинското състояние на света – невероятната глупост на хората, желанието им да вършат зло, незнанието им за Бога, липсата на духовен хоризонт. Ние страдаме, защото и Бог страда. Боли ни да виждаме разпънатия Христос в Неговото страдание и Неговата безгранична любов към света, който Го отхвърли. Започваме да усещаме пълното измерение на злото и да разбираме истинската му природа.

Какво става с теб? Ти вече принадлежиш на Бога и затова силите на злото се насочват против теб. Те са мощни и опасни. Но те не могат да те победят, защото Христос е по-силен. И все пак добре е да се запознаеш с нападателната им стратегия и да ги посрещнеш с Божиите оръжия.

Ти се сблъскваш със злото по три начина: конфликта със Сатана, със света и с плътта.


Първият ти враг: Сатана

Средновековието ни завеща една представа за дявола, която е не само смешна но и погрешна. Но тя доведе дотам, че мнозина смятат, че става дума за някакво митическо същество с рога, което си живее в ада, откъдето понякога излиза, за да ни изкуши към някой или друг грях. Но Сатана, който Библията ни описва, изглежда съвсем различно!

Сега прочети, ако обичаш, Езекиил 28:12–19 и Исая 14: 12–14. Тези два текста ни откриват една дяволска сила, която управлява света. Те ни казват, че това опасно същество е било първоначално създадено от Бога без никакъв грях и че е било най-могъщият измежду всички духове – създание с изключителна красота и интелигентност. Той се е намирал в Божието присъствие като херувим-пазител. Но сърцето му се е надигнало поради красотата му. Той вече не е бил доволен от положението си и е поискал да стане „подобен на Всевишния“. От този миг той е бил отхвърлен и е загубил общението си с Бога.

Въпреки това Бог му е оставил – ние не знаем точно защо – свободата и една изключителна власт над нашата планета, която все още продължава. Но Сатана е станал неумолим враг на Бога (името му „Сатана“ означава „враг“), защото знае, че идва ден, когато ще бъде хвърлен в бездната и накрая в самия ад (Откровение 20:1–3, 10). Вечният огън е приготвен специално за него и за неговите ангели. Хората, които застават на негова страна, неминуемо ще споделят съдбата му (Матей 25:41).

Както изглежда, това страховито създание е повлякло при падението си една трета част от Божиите ангели със себе си (Откровение 12:4). Дяволът все още има достъп до небето (Йов 1:6–12) и в невидимия свят той воюва срещу Божиите ангели и клевети учениците на Христос (Откровение 12:7–10). (Думата „дявол“ означава „клеветник“.) Той разполага с голяма демонична армия в небесните места, срещу която ние трябва да застанем облечени със седемте елемента на Божието всеоръжие (Ефесяни 6:11–18). Но това въоръжение не дава защита на онзи, който обръща гръб на врага! Дяволът се сравнява с гладен лъв, който обикаля, търсейки плячка, но ако ние му се съпротивим с твърда вяра, той в крайна сметка ще побегне пред нас (Яков 4:7; 1. Петрово 5:8); защото Онзи, Който е в нас, е по-велик от онзи, който е в света (1 Йоан 4:4).

Главната цел на Сатана не е непременно да изкушава хората към грях, а преди всичко да ги отвърне от Христовата истина, защото само в Христос ние можем да имаме верен образ на Бога. Сатана иска да изкриви човешката представа за Бога, за да може той самият да се представи за Бог. Той не е променил целта си: той иска да стане „подобен на Всевишния“. За него няма значение дали човек е философ или невежа, уважаван гражданин или социален аутсайдер, вярващ или атеист. Онова, което го интересува, е заслепението на човека, което му пречи да види истината в Христос (2 Коринтяни 3:14; 4:3–4). Сатана е абсолютно безмилостен.


Вторият ти враг: светът

Библията прави ясна разлика между „земята“ и „света“. Когато Бог създаде земята, Той оцени делото Си като „много добро“ (Битие 1:31). Под „земя“ Писанието има предвид нашата планета, чиято чудна красота и безбройни форми на живот отразяват величието и радостта на Твореца (Римляни 1:20; Притчи 8:30–31). Бог създаде Адам и неговата жена „по Своя образ“ (Битие 1:27) и ги постави в градината на тази земя, и видя, че това беше „много добро“. Каква красота има в брака – такъв, какъвто Бог го създаде – и каква трагедия, че стана грехопадението!

От трети век нататък християнското богословие бе силно и дълбоко повлияно от гръцката философия и особено от неоплатонизма с неговата представа за противоречие между душа и материя. Материята се разглежда като злото, от чието робство душата трябва да се освободи посредством познанието. Подобни учения са основни и в хиндуизма и будизма.

Това необичайно разделение на тяло и душа и свързаното с него обезценяване на тялото е отговорно за аскетизма, както и за неморалността на Европа през Средните векове и някои други аномалии в християнската история.

Но това схващане стои в крещящо противоречие с Божието намерение, защото създавайки материята и живота, Той ги обяви за „добри“. Под „свят“ Библията разбира не земята, а нещо съвсем друго. Библейският термин „светът“ (гр. „космос“; като често се използва и думата „айон“ (век, епоха), с която се обозначава „този свят“) на някои места означава „небето и земята“ или „вселената“ – огромната космическа система, създадена от Бога. В Новия Завет обаче това понятие почти винаги означава отпадналото от Бога човечество и творение, което не се подчинява на Божията власт. Затова цялата Земя се замърсява, разваля и разрушава поради безумието и несправедливостта на човека.

Библията разкрива поразителната и страшна истина, че богът на този свят е Сатана (2 Коринтяни 4:4). Той е наречен още „князът на въздушната власт“ и „духът, който сега действа в синовете на непокорството“ (Ефесяни 2:2). Исус го нарича „князът на този свят“ и добавя, че той е вече осъден (Йоан 12:31; 14:30; 16:11). Слава на Бога! Сатана иска да бъде „подобен на Всевишния“. Затова той насърчава и вдъхновява човека за създаване на напреднала цивилизация, за развитието на изкуствата и науките и дори на религията, за да може по този начин да насочи славата към себе си. Когато хората – съзнателно или несъзнателно – му приписват тези неща, той е постигнал целта си.

Това, разбира се, не означава, че няма място за истинско изкуство и наука, чрез които Бог се открива на света. Но за жалост факт е, че повечето от световните гении отвеждат хората в мрака, далеч от Христос. Наистина има голяма нужда от християнски поети, философи, художници, композитори, учени и инженери, но твърде късно осъзнаваме това. Сатана е изместил истинската представа за Бога от човешкото мислене и е поставил на нейно място своя образ.

Хората отхвърлят истинския Бог и Неговия единствено верен образ – Исус Христос, и с това неизбежно се покланят на друг бог, който е Негов враг. Павел казва, че Сатана е заслепил умовете на невярващите, за да не ги озари светлината на Христовото благовестие (2 Коринтяни 4:4). Йоан казва, че целият свят е под властта на лукавия (1 Йоан 5:19). Ето защо не е чудно, че Бог ни забранява да обичаме света; защото „ако люби някой света, в него няма любов към Отца“ (1 Йоан 2:15). Исус предупреди апостолите с думите: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18).

Нека добре изясним това: светът е наш враг. В него няма място за Исус. Когато Той се роди, светът Го тикна в един обор; когато достигна разцвета на силите си, той Го осъди като престъпник, унижи Го, смаза Го и накрая Го измъчва до смърт, като Го прикова на един кръст.

Но от друга страна, земята все още доставя радост на Божиите деца въпреки експлоатацията от човека и действието на сатанински сили след грехопадението на Адам. Всяко цвете, всеки изгрев, всяко живо същество за ученика на Исус е признак на Божията мъдрост. Но той вижда света като една трагедия, като будещ страх спектакъл, като дремеща опасност. По-рано ти си се чувствал в света като у дома си, но сега всичко е различно. Става ти ясно, че вече не принадлежиш на световната система, нито на нейния бог. Ти принадлежиш на друга власт – на Божието царство.

Бог казва: „Не любете света, нито каквото е на света“ (1 Йоан 2:15–17). Но Исус каза още: „Дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33). И още: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Следователно има два напълно противоположни начина да се обича светът! Ние не можем да обичаме дяволската му система, но не можем да не обичаме хората, впримчени в тази система.
Третият ти враг: грехът, който живее в теб (Римляни 7:7-21)

Най-тежко обаче понасяме откритието, че злото все още е в нас, макар да сме новородени. Поразени и засрамени, ние установяваме, че все още можем да грешим. Откриваме мисли, думи и дела, които не могат да се харесат на Бога. Това ни разстройва дълбоко, и то с основание. Някои Божии деца стигат дори дотам, че се усъмняват в спасението си. Те се питат: как може едно Божие дете да продължава да греши? Всъщност Светият Дух и Божието Слово правят нашата съвест особено чувствителна. Изведнъж започваме да откриваме грехове, които до вчера не сме осъзнавали като такива или пък спокойно сме търпели. Когато погледнем към Христос, ни обзема дълбоко чувство на вина и греховност. Той заплати нашия духовен провал с цената на Собствената Си кръв.


Двете робства

Само не се отчайвай! Дори апостол Павел е изповядал в Посланията си, че и той е имал същия проблем като теб. В тази връзка е добре да си прочетеш неговото чудесно Писмо до римляните, и особено 6, 7 и 8 глава. Там той задълбочено изследва този проблем и показва Божия път за разрешение на този проблем. Тези глави се нареждат сред най-значимите и най-дълбоки писания в цялата световна литература. Можеш да ги четеш цял живот и непрекъснато да правиш нови открития в тях. И колкото по-често ги четеш, толкова по-богати и значими ще стават те за теб. Затова по-добре да започнеш по-скоро.

В седма глава Павел описва своята вътрешна борба. Той говори за силата на греха. В осма глава той описва мощното дело на Божия Дух, Който побеждава греха в неговия живот. Павел съвсем ясно разбира силата на греха и не я омаловажава, но специално набляга на истината, че Божията сила е по-голяма. В шеста глава той говори за двете робства: робството на греха и робството на Бога.

Грехът е по-силен от нас и независимо дали признаваме това, или не, човекът е роб на греха. Той е като една опустошителна, разрушителна язва, като рак, като смъртоносна болест, на която не може да устои и най-силният човек на света. Както една-единствена микроскопична клетка на левкемията в кръвта е достатъчна, за да отнеме всяка надежда за живот и да убие човека, така и грехът е смъртоносно робство, от чиято власт не можем да избягаме при никакви обстоятелства – освен ако сменим господаря! Когато аз призная властта на Исус Христос в моя живот и Му отстъпя всички права над живота си, тогава властта на греха е разчупена. Тогава ставам свободен – не чрез моята сила, защото никога не бих могъл със собствени усилия да разруша властта на греха. От тази власт ме освобождава една сила, много по-голяма от силата на греха – Исус Христос, Който сега живее в мен. Моята воля е освободена от принудата да съгрешава и постига своето истинско предназначение, когато моето съществуване се покрие с волята на моя Създател.


Освобождението е дело на Бога

Ние не можем да направим нищо, за да се родим „отново“, нито пък можем по някакъв начин да заслужим Божията прошка. Трябва да ги приемем като подарък. Ние не създаваме сами и собствения си живот – просто го получаваме. По същия начин не можем да сторим нищо, за да се освободим сами от властта на греха. Единственият изход е да приемем спасението като безплатен дар от Бога. Божият Дух никога не насилва грешника да се обърне. Той му дава свободата да приеме Божието предложение или да го отхвърли. Бог зачита волята на хората. Той никого не принуждава да бъде свят! Но когато Му дадем свобода на действие, Той започва Своето дело.

Начинът на действие на Божия Дух прилича на соковете, които се изкачват в едно дърво. Те протичат през клоните и образуват листа, цветове, плодове и семена и по този начин дават възможност на дървото да се възпроизвежда. Това чудо започва през пролетта. Освобождава се огромна енергия, но въпреки това ние не забелязваме дървото да полага и най-малкото усилие! Този животворен процес протича тихомълком. По същия начин Светият Дух произвежда в нас Христовия живот. Цветът на Неговото същество расте и се развива в нас и впоследствие произвежда плода на духовната зрелост.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница