Социален статус и йерархия на ценностите



Дата12.01.2018
Размер91.73 Kb.
Размер91.73 Kb.

Университет за Национално и Световно Стопанство

Реферат

На тема :

Социален статус и йерархия на ценностите.
Изготвено от : Паола Владимирова Бачева

2-ри курс ; поток 404 ; група 4010 ; ф.н. : 12140028

Една от основните характеристики на всяка реална социална или статусна

група е специфичната система от ценности, която регулира поведението на

нейните членове. Разликите в това отношение засягат както вида на

общосподеляните ценности, така и начина на подредба на тези ценности в

представите на дадена социална група.


Първоначално, говорейки за за социален статус и йерархия на ценностите е редно да се даде конкретно определение и значение на тези понятия:

Социален статус – най-конкретно казано винаги е съпътствал човешкото общество като израз на неговото развитие, той представлява мястото, което хората заемат в една йерархично устроена социална структура. Според своя статус хората се класифицират и дефиниран като ценни и по-малко ценни, от където следва, и че наличието на социалният статус е предпоставка за неравенство в човешкото общество и образуването на социални класи, и обществени прослойки. Измерва се и се определя на базата на няколко основни критерия, сред които обществено влияние, професия и престиж, финансово състояние, доходи и др.

Ценностите – това са етичните приоритети на дадено лице или група от хора, била тя малка или голяма, определяща за себе си кое е добро или зло, правилно или неправилно, нормално или ненормално, важно или маловажно, достойно или унизително.. Условно можем да обособим ценностите в две основни групи: нематериални и материални като съответно нематриалните произтичат от семейството и житейския опит и те могат да бъдат например: приятелство, любов, вярност, справедливост, скромност, отговорност, патриотизъм и пр., а от друга страна материалните носят стойност чрез функцията, която изпълняват или притежават ценност на средства. Могат да бъдат: закони, оръдия на труда, пари и др. Нещото което е характерно за ценностите е това, че те съществуват, само когато даден индивид е част от някаква група или култура, и те имат значение за цялостната ценностна система. В този смисъл можем да твърдим, че ценностите и потребностите са колкото взаимосвързани, толкова и едните превъзхождат другите по своя смисъл. Така например потребностите се групират йерархично в пет групи: 1.физиологични потребности, 2.потребности от сигурност, 3.потребности от любов и принадлежност, 4.потребност от оценка, 5.потребност от самоактуализация. Имайки предвид тази структура и същността на ценностите можем да забележим, че до голяма степен те се припокриват до толкова, че потребностите се отнасят за индивида като единица, а ценностите се създадават на база групата към, която принадлежим. Добавяйки фактори като поколение, възпитание, образование и др. хората придобиват определени принципи, приоритети, ценности, разбирания и бидейки водени от тях, те намират своето място в социалната структура и придобиват определен социален статус. Факт е, че при наличието на йерархия в обществото хората не се раждат с равен старт, например в племето – най-високо в социалната структура се намира вождът, следван от произтичащите от него семейства и неговия род, след това се намират всички негови приближени и помощници, занаятчии и селяни1.

Друга, по-актуална гледна точка е тази на проф. Мирчев, относно България за периода 1990-2011г., която се базира на профила на обществото по методологическа схема на Тофлър за трите вълни. Според нея се обособяват четири различно живеещи и работещи части на обществото2:



  1. Модерна и привилегирована – Това са хора със свръхценности на прагматичен индивидуализъм и освободена мобилност, граждански права и претенция за лична изключителност. Ключови думи за тях са успех, забавление, независимост. Това са „Аз-ориентирани“ хора, доминирани са от финансов фетишизъм, изкушават се от моделите на анонимен собственик. Живеят в макро-пространството на света и имат амбицията да сътворят нова цивилизация с глобална космополитна култура. Тези хора имат нужда от широко уважавано лично пространство, пренебрежителни са към всякакви обществени авторитети. Нямат респект от никакви държавни и национални институции. Това е поколение на високите потребителски претенции.

Модерният човек се е превърнал в стока. Той възприема и преживява своята жизнена енергия като инвестиция, от която очаква да извлече максимална печалба. Той е отчужден от себе си самия, от своите близки,от природата. Основната му цел е изгодната размяна на собствените умения и знания, на самия себе си, с други. Животтът няма друга цел освен напредването, няма друг принцип освен изгодната размяна, няма друго удовлетворение освен потреблението..“ Ерих Фром



  1. Базова, инерционна – Това са хора, които субективно живеят в границите на държавата и нацията си, имат колективна ориентираност, чувстват се добре сред своите микро - общности на семейство, колеги и приятели. Ценностно се доминират от производителният принцип, обществената отговорност, трудът, последователната кариера като форма на личностно развитие, дисциплинирани и любознателни. Имат респект към властта и институциите, обществените норми и ред.

  2. Инерционна и отживяла – Доминиране на патриархални колективистични форми, на ръчният земеделски и занаятчийски труд. Това са хора, живеещи главно в селата или малките градове от „селски тип“. Имат силна принадлежност към родната къща, земята и роднините. Ритъмит на живот и работа се вмесва в годишните сеони. Терминът лично пространство се изключва, тъй като животът на всеки член от семейството тече пред всички и заедно с всички. Индивидуалното поведение се регулира от моралните норми, от където следва, и че общностните норми са много по-силни от създадените от държавата. Характерни са със своите традиции, вяра и суеверие, оповават се на знания от личен опит.

  3. Архаична и трудно съвместима (със съвремието) – обикновенно такива общности са малцинствата, но не е задължително едно малцинство да има следните характеристики. Голама част от тези общности е бедна, много бедна или крайно бедна, лишени са от каквото и да било имущество, дори от елементарно битово оборудване (като топла вода, електрическа печка, вътрешно тоалетно помещение..). Тези хора са ограничени в рамките на квартала и селището, в което живеят. Принципно не са носители на обществено-полесен труд и нямат ценност да се стараят към образование, нормално е да са малограморни или неграмотни. Имат отношение към многодетнство (3 и повече деца на една жена), не се обвързват с отговорност за тяхното осигуряване и най-често търсят помощ от държавата. Тези общности имат аутсайдерски граждански статус в съвременните общества и са неприспособими по собствено нежелание.

Обединявайки тези прослойки в едно цяло, в общество, малко или много означава те да взаимодействат помежду си. Само по себе си това означава сблъсък на интересеи, на ценности и именно това разминаване и дори противопоставяне поддържа различните убеждения и нагласи, вследствие се обособяват конфликни групи и при евентуален проблем от национално равнище, тези групи трудно биха се обединили като едно цяло, като един народ. Пример за това са събитията от последните две години в България, а именно протестите, които станаха част от ежедневието на всички ни.

Примери за разминаване и противопоставяне на ценностите и междугруповите разбирания3:

  • Обединение в недоволството на гражданите относно високите цени на тока и енергийните монополи.

  • По-късно протестите прерастват в две направления: от една страна протест срещу икономическото състояние на страната, а от друга страна срещу политическата система (който също се разделя на недоволство спрямо политиката водена от 1989г. до сега, и отделно само срещу управлението на настоящата партия, с искания за оставка).

  • В следствие на крайни демонстрации на недоволство от страна на гражданите правителството подава оставка, след което в обществото се обособява група на контрапротест подкрепяща същото това правителство и след изобрната кампания през 2013г. същата партия има около 9% преднина, от предварителни пручвания4, и реални 4% спрямо следващата я партия , което се равнява приблизително на 1млн. души,( или 30 % от подадените гласове)5.

Друг пример за некординирани граждански искания, разбирания и ценности е окупацията на СУ, който по начало бива окупиран като израз на недоволство на масово организирани студенти, като лицето на младежта и бъдещето на страната, спрямо управлението на следващото възкачило се правителството като в последствие разширява кръгозора на своя протест с недоволство спрямо следните проблеми: съдебната система, „разхищението на приросните ресурси“,бежанската криза и др. :6

  • Подкрепящи: За окупация на СУ, както и апел спрямо останалите ВУЗове в столицата и страната за масова окупация като израз на протест.

  • Не подкрепящи: Против окупацията като неефективно и неадекватно действие, и дори такова, което пречи на нормалното провеждане на учебните занятия и изпитната сесия на студентите от СУ.

Факт е, че дори една част от населението (студентите), която би трябвало да има общи интереси, не може да се обедини качествено под едни искания, разбирания и съответно действия, поставяйки своите собствени потребности и ценности пред тези на „своята“ група.

Актуален пример за йерархията на ценностите е едно изследване, което се провежда през определен период от време в Европа /9 години/. То измерва ценностните отношения към ЕС, към собствената страна, националната гордост, работата, религията, социални проблеми като солидарността, толерантността, удовлетвореността от живота и др. Включват се всички държавки членки на Европейския съюз и има за цел да се проследят тенденциите и развитието на процесите в реализацията на историческите проекти за изграждане на обединена и просперираща Европа.



Европейско изследване на ценностите(4-та вълна, България 2008)7

Планираната извадка е 2100 души, от които е реализирана извадка от 1500 души . Сравнението на данните е спрямо 1999г.



  1. В сферата на пазара на труда в обществените нагласи все по-високо се оценяват личната свобода и принципите на пазарната икономика.

  • Кои страни на работата са важни за вас?

  • Да съответства на способностите ми (+5 пункта)

  • Да дава възможност за посижения (+11 пункта)

Извод: Хората са по-самостоятелно ориентирани в своята професия като се стремят към по-добри заплати и по-добра реализация.

  • Кои страни на свободното време според вас са важни?

  • Да правя това, което искам – 50,7 % доста е важно

  • Да се срещам с приятни хора – 42,5% доста е важно

  • Твърдението „Личната свобода е по-важна, всеки човек трябва да живее свободно и да се развива безпрепятствено“ срещу твърдението „Равенството е по-важно, никой не бива да бъде привилегирован и социално-класовите различия не бива да са големи“ - 60% : 35%

Извод: В свободното си време, съвременният българин, предпочита повече да прави онова, което той иска. Предпочитанието към личната свобода пред социалното равенство е близо два пъти по-силно изразено.

  • 75% от хората смятат, че трябва да има по-големи стимули за личните усилия, вместо доходите да бъдат приравнявани.

  • 78% от хората смятат, че конкуренцията е по скоро нещо добро, отколкото нещо лошо.

  • 56% от хората смятат, че държавата трябва да дава повече свобода на частните фирми, вместо да упражнява по-ефективен контрол върху тях.

->Последните три стойности са нарастнали между 5 и 10 % спрямо 1999г.

2. Относно доверието:



  • Забелязва се значително нарастване на недоверието спрямо хората, институциите на публичната власт, по-драстично е изменението в стойностите на (за недоверие) образователната система, въоръжените сили, полицията, здравеопазването, съдебната система и парламента. Изключение правят две институции –църквата и ЕС.

  1. Увеличава се делът на хора, които са толерантни спрямо чужденците у нас, стига това да не застрашава работното им място.

  • За позволение на хората от чужди страни да дойдат в Б-я – увеличение от 9%

  • За позволение на чужденсите да идват, при наличие на свободни работни места – намаление с 1%

  1. Вижданията за основните ценности, които семейството трябва да формира у децата остават не особено променени през последните години. Българите възпитават децата си в дух на трудолюбие, отговорност, постоянство и упоритост. Повишава се значимостта, която се отдава на ценностни нагласи като въображение и алтруизъм.

  2. Относително висока е степента в която българите се самоопределят като щастливи – 60,1%

Източници на информация:

  1. Уикипедия -„Мищехи-племенна йерархия, поминък и занаяти“ .

  2. Михаил Мирчев, „Текстове 2 - Покана за социология“ допълнително и преработено издание 2011г. гл. „Социална поляризация. Бедствие, до което ни доведе преходът (1990-2011

  3. Уикипедия - „ Антимонополни протести в България 2013г.“

  4. Избори 2013г. - „Прогнози“

  5. ЦИК – „ Избори за народни представители 2013г.“

  6. Дарик news – „Студенти отново окупираха СУ, искат оставки“

  7. БСА – „Четвърта вълна на Европейско изследване на ценностите“ (European Value Survey - EVS), България, 2008-2009, програмен директор за България проф. Георги Фотев.

1 Източник: Уикипедия -„Мищехи-племенна йерархия, поминък и занаяти“ . http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%89%D0%B5%D0%BA%D0%B8 Прочетено на 04.03.2014г.

2 Източник: Михаил Мирчев, „Текстове 2 - Покана за социология“ допълнително и преработено издание 2011г. гл. „Социална поляризация. Бедствие, до което ни доведе преходът (1990-2011)“ стр.514-520, Прочетено на 04.03.2014г.

3 Източник: Уикипедия - „ Антимонополни протести в България 2013г.“ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_2013 Прочетено на 05.03.14г.

4 Източник: Избори 2013г. - „Прогнози“ http://www.izbori-2013.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B8/item/653-%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BC-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D1%81-9-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B1%D1%81%D0%BF Прочетено на: 05.03.2014г.

5 Източник: ЦИК – „ Избори за народни представители 2013г.“ http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/ Прочетено на: 05.03.14г.

6 Източник: Дарик news – „Студенти отново окупираха СУ, искат оставки“ http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1207536 Прочетено на 05.03.14г.

7 Източник:БСА – „Четвърта вълна на Европейско изследване на ценностите“ (European Value Survey - EVS), България, 2008-2009, програмен директор за България проф. Георги Фотев. http://www.bsa-bg.org/index.php/2012-05-24-08-32-37/16-4-2008 Прочетено на 05.03.14г.


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница