Спаска Владимирова Шопова 11Б клас фег “Антоан дьо сент Екзюпери”



Дата04.02.2017
Размер204.47 Kb.
Размер204.47 Kb.


Спаска Владимирова Шопова 11Б клас

ФЕГ “Антоан дьо сент Екзюпери”

Обществото срещу насилието в българското училище.....или как да спечелиш борбата за оцеляване?
Есето е спечелило Първа награда на конкурса за ученическа творба „Не" на насилието!"

Тази нощ не заспах.Въртях се дълго и неспокойно гледах в тавана,ставах на няколко пъти,отивах до прозореца-гледах празната улица,замръзналите прашни автомобили спрели един до друг по тротоара,сивия град отразяващ баграта в тази моя неспокойна душа.И всичко започна,още преди доста години,когато станах случайно свидетел на историята.Той още от малък беше отхвърлян-може би сам се дистанцираше от децата или просто не искаше да говори,никой така и не разбра.Баща му не беше идеалният,та той дори не го изпрати на първия му петнадесети септември!Доста скромно беше и присъствието на майка му,защото тя винаги беше в онази воняща на лепило фабрика и се бореше за всеки лев.Израстването ставаше бързо,в училище той срещна бруталния,смирисан на тебешир и мастило живот. С несправедливия живот имаха случайна среща в осми клас,когато беше пребит от „гимназиалните герои” и разбира се причина нямаше-ей така за спорта и зрелището-те бяха важни и ги качваха на високо ниво сред съучениците им.Прибра се вкъщи с разкървавен нос,подуто око и вътрешно опозорен.Баща му гледаше tv Planeta и видимо бе по-заинтригуван от девойките и неуморно пускаше смс-и надявайки се да спечели награда,която да изпие с приятели.Дори на погледна в каква карикатура се беше превърнал синът му.Майката също се бе отнесла,докато миеше куп мръсни,загорели чинии.Комуникация нямаше,отсъстваше дори и елементарното “Как си?Как мина денят ти?”.Разговорите напълно отсъстваха,живота беше една рутина.Нашият герой отиде в стаята си,зави си през глава и за миг искаше да изчезне,да се махне,да промени живота си.Не търсеше отмъщение за случилото се,искаше само справедливост,но уви така й не я получи.Вместо това редовно получаваше сериозно количество тупаници,обиждан и унижаван се прибираше и плачеше.Живееше в страх,всеки ден беше нов кошмар и безброй подигравки се лееха от устите на останалите.Често се смяташе за геройство да заснемеш боя и разбира се той да стане достояние на всички в интернет пространството.И реплики като “Айде бе идиот,давай да те видим сега..”, “Снимай ма,снимай го тоя нещастник!” и в ответ наведена глава,болка в очите и буца в гърлото.Давещ си в презрение и често проклинащ в своето рождение.След като завърши,събра малкото,което му беше останало от достойнството му.Обяви протест на света,не намери смисъл да живее,не намери алтернатива,не намери път и желание да се развива.Един ден се качи на покрива на блока, който беше видял прекалено семейни скандали и сълзи.Скочи!Спасение ...най-накрая го получи........Това направи и Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания.Тя завършва своето предсмътрно писмо с думите “Аз съм човекът, чието име не знаеш .Аз съм човекът, за когото нехаеш.” Такива сигурно биха били и думите на нашия лирически герой,затова той е момчето Х,защото може да бъде всеки от нас.


70% от българските ученици признават, че в училището им е имало случай на агресия, а 55% лично са били обект на насилие.Може би тези цифри ви плашат,може би си мислите,че утре ще се случи на вас или на вашето дете.България е държава на констатациите,лепваме някакви цифри,прехвърляме си отговорности и не правим нищо,с което да променим положението.Историята ясно обощава факторите,които довеждат до фаталния край.Абсолютна липса на комуникация,заместена с телевизия и битовизми. Човекът е социално същество и има нужда от общуване. Може би, но сме прекалено нагъсто вкъщи, на работа, на улицата. Мразим навалицата покрай себе си и не се отказваме от нея. Сигурно, когато човечеството е наброявало едва 1 млрд., се е чувствало наистина щастливо да общува помежду си по суша и море и да открива комуникациите и парата.Нахлуват безброй въпросителни в главата ми,а единственото,за което имам сигурен отговоре,че ТОВА трябва да спре!Трябва да спре този животински инстикт,трябва да спре тази борба за власт и пари.Повярвайте ми-проблемът с насилието е също толкова важен колкото и безбработицата,корупцията и инцидентите по пътищата.Не бива да чакаме Промяната,трябва сами да успеем.Казусът не засяга само пределите на България, насилието е световен проблем и за да успеем да се справим трябва да мислим глобално,да се приобщим и да премахнем религиозни,физически,финансови и расови различия.Нека премахнем етикетите,с които неизбежно всеки се е сблъсквал. Поставяме си безсмислени социални рамки и се учим да делим от най-ранна възраст. Всичко започва от безобидното разделение в детството – малките момиченца не си играят с малки момченца. После се намират и други критерии, например външни белези като цвят на кожата, очите, косата, височина или дори и собственост на играчки. По-късно вече поотраснали, в юношеските си години, започваме да се делим на „задръстени” и „печени” или заради музиката, която слушаме, или заради интересите, които имаме. Не рядко може да се чуе от тийнейджър как някой е празноглав любител на безразборния секс, защото слуша поп-фолк, друг е депресиран наркоман и алкохолик, защото слуша метъл, трети е идиот, защото страстта му е в компютрите и игрите, а четвърти е заклеймен, просто защото няма най-новия и модерен телефон. И ето го въпросът, кое пораждала агресията и омразата в днешната младеж? И както е казал О.Уайлд “Живеем в противоречиви времена- знаем цената на всичко,но не знаем стойността на нищо”.Купуваме големи къщи,в които да живеем сами.Искаме големи заплати и караме големи коли.... Една древна мъдрост гласи, че е богат не оня, който има много, а оня, който иска малко. Той е осъзнал стойностните неща. За да ги осъзнаят всички, е нужен опит, който е изворът на човешкото познание. Без мъдрост и опит човек няма да види стойността, а само цената.В заключение бих казала,че трябва да живеем пълноценно и да знаем,че сме само малка част от вселената,но всеки един от нас си има собствен космос.Да бъдем добри и да помагаме,да даваме,за да получаваме,да обичаме,за да бъдем обичани.Питали ли сте се какъв е цветът на щастието?Може би е бял, като престилките на акушерките,кокичетата и снегът.Защо да не е червено като безброй полски макове в полето и като устните й.Възможно е да е синьо-като спокойното море,небето и надеждите.Знаете ли... щастието е безцветно, като водата, затова често не го забелязваме, а още по-често изтича между пръстите ни.Оцветете го с всички душевни емоции и заживейте в една чиста земя.Земя без насилие!!!

***


Александра Иванова Димитрова

ЕГ „Иван Вазов”, 10 б клас

Обществото и насилието в училище
Човек живее със своето семейство, работи с колегите си, общува с приятелите си. Начинът му на общуване оказва влияние върху начина му на живот. Усмивката, добрите думи, уважението създават радост, спокойствие и удоволствие от контакта. Обидите и критиките, цинизмите, склонността за очернянен на хората, неуважението, стоварващите се юмруци и ритници създават напрежение, страх, конфликти. Всичко това се определя като агресивно поведение.То не носи нищо добро на този, който го създава и на този към когото е отправено. Под негово влияние възникват конфликтни ситуации в семействата, работните места, училищата, улицата. Нещастието причинено от агресивното поведение понякога оставя трайни следи в душата на човека, то може да преобърне живота му. На никого не е приятно да бъде обиждан, да му се отправят непрекъснати забележки, критики, да се стоварват юмруци и ритници. Това отнема от енергията на човека и той се чувства безсилен, ограбен и обиден.

Но хората не се раждат агресивни.Децата са невинни малки същества. Психиката им е като чист бял лист. Още от първия ден на раждането им въздрастните започват да „пишат” върху нея с помощта на своите чувства, думи, действия. В процеса на израстване, децата неусетно усвояват от въздрастните начина им на живот и поведение. С всяка изминала година кръгът от контакти се разширява. След семейството и близките се включват връстници, непознати, учители, телевизия, кино, театър, музика, компютри. Общуването с всички тях моделира подсъзнателно начина на поведение. Чрез неосъзнатия метод на подражание, детето формира своя модел на поведение чрез това, което чува и вижда, чрез всичко,което го заобикаля, за да се подготви за живота си като въздрастен. Това води до голяма отговорност на въздрастните и обществото за техния начин на живот и поведение, защото еднакво добре се възприема както доброто така и лошото.

Не всичко, което детето вижда и чува е добре за неговия живот. За съжаление в нашето съвремие съществува агресия в поведението на някои родители или въздрастни, има филми наситени със стрелби, убийства, грабежи, насилие и цинизъм. Съществуват и виртуални игри, в които главните действия са преследване и убиване. Пагубно действие върху поведението имат и рекламите за алкохол, които подтикват към честа употреба младия организъм. Чест и гордост е за някои деца изпиването на големи количества концентрат.Много разпространено е сред ученици и младежи тютюнопушенето, а не са малко и тези, които посягат и към наркотиците. Алкохолът, цигарите и наркотиците са стимулатори на агресивно поведение. Под тяхно въздействие се зараждат скандали, побоища, грабежи, катастрофи, убийства. Обидите, клеветите, неуважението са доста разпространени сред близки, роднини, колеги, ученици. Всички тези действия оформят модела на агресивно поведение. Начинът на живот на обществото е най-големият учител на младото поколение. Агресията носи в себе си разрушителна сила. Тя задържа развитието както на отделната личност, така и на цялото общество. Агресията ражда агресия. Агресивно държащият се родител оформя агресивното поведение и на своето дете. Агресивността на екраните наслагва агресивност в подсъснанието и съзнанието на деца и въздрастни. За съжаление ние живеем в свят, където не е нормално да си добър. А няма нищо друго, което да ни струва толкова евтино и което да се цени толкова скъпо както добротата.

Тя ще спаси света и ще направи хората човеци. Добротата ражда доброта, радост, здраве, успех, любов. Любовта между хората е универсалната творческа сила на Вселената. Стремежът ни да обичаме хората около себе си чрез мисли, думи и действия ще направи живота ни по-щастлив, по-смислен и по-успешен. Заслужава си да опитаме, защото животът ние такъв, какъвто сами си го направим!


***

Ана Иванова Петрова 9 з клас

ЕГ „Иван Вазов
Обществото срещу насилието в българското училище

Нарастващото насилие в българското училище е тревожен факт от всекидневието на обществото ни. Журналисти, психолози, социолози, родители, учители, ученици анализират това явление, като търсят не само причините, а и начините за предотвратяването му.

Какво се разбира под „насилие”? Понятието насилие се разглежда от различните автори по различен начин. Дефиницията включва от нанасяне на физическа вреда на друго лице до нарушаване правата на човека. Насилието може да се прояви в най – разнообразни форми – от дрязги и обидни забележки до нанасяне на физически травми, дори и убийство. Затова като определение може да посочим, че насилие е всяко поведение, което нарушава правата на друг човек. Специалистите определят следните видове насилие - физическо, емоционално, вербално, психическо и сексуално. В българското училище в последните години за съжаление се срещат всички форми на насилието.

Причините, провокиращи насилието, са много. В съвременното общество се наблюдава разпадане на ценностите; невъзможността на родителите да се справят с възпитанието на децата си; влиянието на медиите, които безконтролно показват сцени на насилие в филми или новинарски репортажи. Интернет пространството дава възможност не само за придобиване на знания, но и за игра. Много от игрите са свързани с насилие. Много са факторите, които дават модел за насилие в детската психика, но за мен най-голямата причина за разпадане на ценностите и формиране на агресивно поведение е семейството. В динамиката на съвременното общество често пъти родители забравят да общуват със своите деца. Те са тези, които трябва да възпитават на уважение, на внимание и грижа към другите, на толерантност, на зачитане чуждото мнение, на умение да се решават спорове, без да се прилага насилие. Доказано е, че насилието поражда насилие. Деца, които са израснали в семейна среда, в която насилието е ежедневие, по-късно също проявяват агресия спрямо своите връстници.

Училището е мястото, където ние, младите хора, получаваме нашето образование. В ученическата възраст се формира характера на човек. Много важно е усилията на училището да се обединят с тези на родителите за преодоляването на агресията. Учителите и педагогическите съветници трябва според мен да държат връзка със семействата на децата, които проявяват и най-малка агресия. Трябва обстойно да се проучат конктретните причини за насилието, да се търсят възможности за предотвратяване на конфлики между връстниците чрез диалог, включване в различни извънкласни дейности, чрез които да се развиват способностите на децата, както и взаимно да се опознават и да общуват, защото според мен агресията често пъти е предизвикана от непознаването на човека отсреща, което води до неуважение, понякога ескалиращо до агресия.

Ако се анализират всички причини за това поведение и се потърсят начини за преодоляването му, ще се стигне и до много сериозни фактори за въздействие като медиите. Според мен филмите с насилие не трябва да се показват в най-гледаното време, защото тези картини остават в съзнанието на подрастващите и тези, които са с по-неустойчива психика на моменти подражават на видяното. В накои страни такава практика същетвува. Би било добре и родителите да контролират децата си при сърфирането в интернет. Мисля си, че и социалните служби трябва да имат една по-активна работа с онези семейства, които не могат да изпълняват важната роля за възпитанието на децата. Не знам дали нашето обществото ще стигне до такива практики, които съществуват в САЩ и някои други страни - на родители, които не могат да възпитават, да бъдат отнемани правата и децата да бъдат настанени в приемни семейства.

Колкото повече мисля по проблема за насилието и търся решение, толкова се убеждавам в комплексността на въздействията за органичаването на насилието в българското училище. За мен всички специалисти, занимаващи се с проблема, трябва да се обединят с родителите и медиите и да създадат една национална програма против насилието. Наистина в последната година се наблюдава едно желание на част от обществото да се създадат нагласи в младите хора за нетърпимост към различните форми на насилието. Хубаво е, че се включват известни певци, спортисти, актьори, политици, но мисля,че проблемът изисква сериозен анализ и системност в решаването му!

***


Анастас Белев

ХБ клас, ЕГ „Иван Вазов”

Обществото срещу насилието в българското училище
Насилието е заложено дълбоко у хората. Колкото и неприятно да звучи, е така. Още от дълбока древност човекът убива, за да се храни, за да се облича, за да живее. Може би жестокостта е в кръвта, тя не зависи от отделния индивид. И до днес нещата са същите. Само че, както и с всичко друго, възрастовата граница пада все по-ниско и по-ниско. Неща, които са били чисто и просто немислими за родителите и прародителите ни на нашите години, са нещо съвсем нормално и ежедневно за нас. Навярно светът е устроен така: развитието на технологиите и на човешкия ум води и до преждевременно развитие на детското мислене и поведение. Оказва се, че вече и децата в детската градина са способни на смразяващи злодеяния. Всеки ден медиите ни заливат с новини за спиращи дъха престъпления, извършени от малолетни и дори непълнолетни момичета и момчета. От всички страни се чуват различни мнения: „Родителите нехаят”, „Училището е виновно”, „Филмите и компютърните игри създават агресия у децата”. А дали изобщо има виновен, или просто нещата следват естествения ход на еволюцията? И защо никой не обръща внимание на това, че малчуганите от все по-ранна възраст се научават да боряват с всякакви сложни и напълно неясни за родителите си уреди? Отговорите са два: или човек винаги забелязва лошото и се оплаква от нещастията, вместо да се радва на хубавите моменти, или наистина агресията сред малките започва да ескалира твърде силно, чак стряскащо. Със сигурност и в двете твърдения има истина, но ще бъде по-ползотворно да помислим върху второто, защото от много приказки и разсъждения няма голяма практическа полза. Нека приемем, че е необходимо спешно да се ограничи насилието сред учениците. Какво може да се направи?

Най-потребно е да се започне работа със съвсем малките, които още не са формирали своя характер и навици, не са свикнали да гледат бой в класната стая, а в същото време да слушат колко е лошо насилието сред децата, но никой нищо да не прави по въпроса. Първолаците са като отворена книга, те са готови да попият както доброто, така и лошото от по-големите. Важно е да им се дава подходящ пример: нормално е дете, чиито родители си крещят непрекъснато, псуват останалите шофьори, докато карат, и вдигат скандали за щяло и нещяло, чийто брат се бие редовно и чиято учителка не уважава колегите си и злослови за тях пред учиниците си, да приеме техния маниер на поведение и да се превърне в истински хулиган. Би било наистина резултатно на децата да се даде нагледен материал за последствията от насилието. Един първокласник много по-лесно би възприел и запомнил снимка на пребито дете, отколкото текстов материал, макар и майсторски обрисуван с епитети и сравнения. От друга страна, визуалното възприятие може да уплаши сериозно един мъник, но за сериозните проблеми трябва да се вземат сериозни мерки.

И все пак, дори навлизането на агресията в живота на учениците да се забави, тя не може да се спре. Жестокости е имало и през Средновековието, а и много преди това, въпреки че не са съществували така омразните филми, показващи насилие и кръв. Затова е важно децата да бъдат научени на физическа и психическа защита от атаките. С подходяща подготовка често побойникът може да се отбие и само с думи, а ако се стигне до физическа разправа, децата трябва да могат да се отбраняват.

От полза биха били и още центрове за помощ на деца, жертви на насилие, каквито започнаха да се създават в България през последните години, макар че са малко учениците, които съзнават, че всъщност са жертви, а още по-малко са тези, които имат смелостта да го признаят и да потърсят помощ.

Добре е да се организират и обществени кампании срещу агресията в училищата като „Не затваряй очи”, организирана от списание „Браво” и получила широко разпространение в медиите, подкрепена от десетки български известни личности. Макар че, според мен, този тип дейност няма никакво пряко влияние върху децата и, както с много други неща, става популярна най-вече заради рекламата и звездите, участващи на концертите и другите събития, все пак е полезно обществото да е информирано за реалността в българското училище.

На практика обаче нещата могат да се променят, като се въздейства върху младото поколение. Единствено от децата може да започне истинският прелом в мисленето на ученика, а ние трябва да им помогнем да оставят досегашното ежедневие на обиди и побоища в миналото. Бъдещето е в нашите ръце.


***
Десислава Златева

10 б клас

Обществото срещу насилието в българското училище

Обществото срещу насилието в българското училище. Това е все по-често засягана тема напоследък, както от ученици така и от учители. Но дали обществото може да се бори срещу това насилие, или или самото то е причина за него? Въпрос, често задаван, но все още останал без отговор.

Какво е обществото? Средата, в която живеем, в която растем, развиваме се и научаваме най-ценните неща в живота си. И тук кръгът се стеснява, достигаме до семейството и училището – нашият втори дом. Нима най-важните ценности и основите в нашия живот не идват точно от тези места? Нима първите седем години не са началото на нашия живот и не са тези, които ни показват пътя, по който трябва да вървим ? Като деца сме просто малки личности, учещи се от всяка дума, сцена, случка и попиващи всичко, което е в обкръжението ни. Когато гледаме филм, винаги накрая помним част от него, това, което ни е направило най-силно впечатление, а в повечето случаи – насилието. Доказано е от учените,че децата се учат от това, което виждат, и ако на пет годишно дете пуснем филми с насилие цял ден, накрая, когато му се скарате или го ядосате, то ще ви отвърне със същото. Ще го приеме за нормално. Семейството играе голяма роля в тази насока. Всеки би се съгласил, че ако родителите обръщат достатъчно внимание на детето си, то ще порасне под въздействието на фактори подтикващи грубост и насилие. Със сигурност тези вредни привички, ще бъдат намаление при дори малко старание от страна на настойниците. Те ще забележат тези наклонности и ще направят всичко възможно да ги отстранят. Това е една от първите и най-важни части от системата на обществото, която ако не се справи отрано с проблема, той ще нарастне и може да предизвика фатални последствия.

Но не можем да кажем, че останалите фактори влияят по-малко на психиката. Да вземем например училището, мястото където срещаме най-близките си хора и в тяхно лице виждаме нашите идоли и примери за подражание. Всичко е свързано и играе изключително голяма роля в нашия живот.Тази част от социалния живот има възможност да спре насилието или да го подбуди.И точно сега ще разгледаме насилието в училище- действие неприятно на всички, но дали самите учители не са една от причините за лошото поведениев училищата, което всеки ден блика с все повече ярост и настървеност…Дали нашите преподаватели не подбуждат тези лоши качества у нас чрез изливането на гнева си върху учениците? Цялото това насилие се дължи и на самата психика на подрастващия, но всяко нещо й влияе.Затова казваме, че обществото трябва да се бори срещу насилието в училище. Обществото- съвкупността отвсички институции, приятели и семейство, целият ни заобикалящ свят. То трябва да учи как да се справяме във всяка ситуация, да научи как да се сдържат подрастващите и да изливат гнева си не чрез крясъци и насилие, а по начин, незасягащ околните. В същото време може да е полезен и за тях самите – спорт, хоби или друго занимание, което да отвлича от проблемите, в което да се вложи излишната енергия. Всеки родител е длъжен да обръща внимание на детето си. Той трябва да споделя и да направи всичко възможно, зада осъществи максимално силна връзка родител – дете и да предотврати загубата на доверие, както в едната, така и в другата страна. Една от основните причини за появата на насилие в учениците е именно недостатъчното внимание от страна на родителя.

Когато в основата на борбата срещу насилието стои обществото, не става въпрос само за отделна единица. Тук се говори за цяла група – семейство, приятели, съученици и учители, дори и нашите непознати съграждани. Всеки човек на планетата може да допринесе както за подтикване на проблема към по-силна изява, така и смекчаване на обстоятелствата за проява на насилие. Обществото е единствената инстанция, която все още има шанс да промени поведението на младежта, затова трябва да го подкрепяме в тази ожесточена борба срещу насилието в българското училище.

***
Калина Стойчева



10 б клас

ЕГ” Иван Вазов”-гр.Пловдив
Обществото срещу насилието в българското училище
За съжаление насилието се среща навсякъде вече – по филмите, телевизията, и дори в училищата. Потресаващото е, че точно там при децата би трябвало да се научат кое е добро и кое не. Алармиращото е и това, че все пак са непълнолетни млади хора, а вече са способни на насилие.Тези факти карат обществото да предприеме мерки срещу насилието в българското училище.

Насилието се среща навсякъде. То е станало неизменна част от живота ни.Наблюдаваме го дори в домовете ни.Трудно може да се определи какво го предизвиква – възпитанието, средата, филмите, държавата, финансовото състояние или родителите. Същественото е , че го има. Вече е може битвърде късно да го спрем, но поне трябва да се опитаме да го ограничим. С тази задача се заема обществото. В днешно ввреме то налага контрол/ поне по-сериозен/ над училището. Там се проявява много насилие, но там е и мястото, къдетоние, децата, можем да научим, че тоне е правилно. Срещаме гопод различни форми: ученик-ученик,учител-ученик. В крайна сметка резултатът е същия – извършено е насилие…

То може да е два вида – психическо и физическо.

Физическото е най-често срещано.Дали породено от завист или поради някаква друга причина често смятаме , че чрез него можем да разрешим проблемитеси. Има случаи и в които учителите също са на това мнение и извършват насилие над учениците си и им дават лош пример на поведение. Понякога и самите деца атакуват своите преподаватели .

Насилието е и психическо. Понякогато е много опасно, защото може да преобърне представите на децата за света. Ако едно дете живее в лоша семейна обстановка, изпълнена с конфликти и нередности, то възприема това поведение за нормално и понякога го прехвърля и върху съучениците си.Деца с по-лош нрав често си избират „жертви” с по9лабилна психика и започват да ги тормозят. Това се случва много често в българските училища , а и не само там.Всичко показва, че насилието в българските училища или извън тях е един сериозен проблем, който трябва да се вземе под внимание.

Обществото до голяма степен е виновно за положението в българските училища, защото не можем да приемем, че те са своеобразен модел на държавата.Въпреки това макар и късно обществото започва да осъзнава , че насилието е изключително тежък и сериозен проблем. Вече все по-често се организират кампании и програми.Хората искат да се променят, да сведат до минимум агресията.

В живота си срещаме много трудности, но с побоища няма да ги преодолеем.Трябва да се борим срещу насилието в българското училище , защото това не е арена , а място за придобиване на опит, знания и много ценности.

***
Самуил Емилов Дъбов

ФЕГ „Антоан дьо Сент Екзюпери”
Обществото срещу насилието в българското училище
Бъдещата надежда на българското общество се сформира в училищата. Там личностите се изграждат и утвърждават. Един от най-засягащите общественото мнение проблем е насилието в училище.

Насилието означава действия – обикновено агресивни или престъпни, чиято цел е причиняване на вреда на хора, животни или (по-рядко) собственост. Може да се отнася и до всяка злоупотреба в зависимост от нейната сериозност. Вреди, нанесени на предмети, обикновено се считат за по-незначителни в сравнение с насилието над хора.

Проблемите, заради които насилието се насажда, са следствие от големия брой трудности в семейната, училищната и приятелската среда. Те трябва да бъдат преодоляни и техните различия да се сведат до минимум.

Равнопоставеността е причината, която намалява стреса между отделните индивидуални личности, защото те биват съпоставени при еднакви условия на работната среда. Въвеждането на униформи в държавния сектор в Китай е намалил насилието, защото учениците се възприемат по знание а не по външни белези. По този начин се възпира първоначалният шок от това, че „различното от моето е опасно”. В училище това би подпомогнало съпътстващите го там проблеми.

От друга страна в семейството ученето на морал, даването на подкрепа и разбиране намаляват агресивността. Ако всички родители отделят време на децата, то те биха израстнали щастливи, без да са в конфликт със себе си и околния свят. В случая с „Емо” течението семейната безотговорност служи за пример как детето прехвърля проблемите си в училищеи у приятелите. Това се превръща в проблем на обществото.

Затова психологичното и физическо насилие в приятелските кръгове са често срещан феномен. Конфликтите, които постоянно се сблъскват помежду си, се пораждат именно от неприемането на различията на отделните индивиди. Съществува възможност насилието да се преодолее чрез създаване на клубове по интереси, за развитие на сходен потенциал в дружелюбна среда.

Училищното насилие е зреещ и неизбежен конфликт в живота. Това противоречие вълнува обществото, което трябва да разбере, че семейството, приятелите и училището трябва да работят ръка за ръка.
***
Златка Атанасова Коцалова

ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери”
Обществото срещу насилието в училище”
Насилието,в различните му измерения, е проблем, познат на човешката цивилизация от древността. Сериозността му в съвременното общество е много по-голяма, защото става начин на общуване, предпочитан маниер за справяне с проблемите. Стане ли въпрос за насилието при децата, в институцията, която се ангажира с тяхното обучение и възпитание, не ни остава нищо друго, освен да сведем глава. Нима е редно да бъдем незаинтересовани и безразлични към бъдещето на страната, когато то зависи точно от степента на усъвършенстване на децата в училище?

С всеки изминал ден тормозът в училищата става все по-голяма част от проблемите, засегнати в медиите. Потресаващо е да видим или чуем как някое дете посяга на друго, неосъзнавайки погрешността на своето действие. А корените на това насилие могат да бъдат унищожени от семейството, учителите, обществото. Желанието на човека да бъде насилник може да се поражда от моралната деградация на българското общество; разпадането на ценностите ; неспособността на родителите да възпитават; медиите, които провокират ; желанието за подражание ;прехвърлянето на отговорността между родители и учители. Всичко това създава рамката на проблема с насилието.

„Насилието поражда насилие.” Колкото и стара да е тази сентенция, истинността и не се е изгубила сред потока на времето. След като едно дете се сблъсква с този проблем навсякъде около себе си, трябва да му бъде показано, че не това е начинът да реши проблемите си. За съжаление насилието съществува,както в глобален,така и в локален мащаб. Образователната система в България не е такава,каквато трябва да бъде. Училището трябва да залага определени ценности, а когато учителите бързат да се приберат в уютните си домове и забравят, че преди всичко трябва да бъдат отлични педагози, приятели на развиващите се индивиди, как да изкореним проблема?

За да се справим с малтретирането, нетолерантността, за да спрем да се сблъскваме със смразяващи новини на първа страница, свързани с детското насилие, трябва коренно да променим начина си на мислене и да предприемем нещо!

Нека започнем с училището и учителите. Един човек,който определя себе си като учител, трябва да е готов да отдели от ценното си време, за да даде съвет и да подаде ръка на дете,изгубило се по трасето на живота. Не стига единствено да повтаряме, че учениците са невъзпитани, да се разочароваме и да ги подминаваме безразлично. Не са ли точно те хората,които трябва да помогнат да се преборим със слабостите си, да бъдат фасилитатори и да ни посочват правилното?

Медиите,в които включвам телевизия,интернет, вестници, списания и др., са част от масовата култура. За съжаление тяхните послания са грешно разбирани от все още неопитните деца. Гледайки екшън филм, в който главните герои се избиват помежду си, детето възприема акта на насилие като нещо нормално. Медиите манипулират, а децата са най-лесната мишена за манипулации. За да бъдат приети от приятелите си, те имитират любимите си герои и това дава началото на изграждането на погрешни разбирания и ценности.



Семейството и средата, в която отрастват, са от огромно значение за психиката на едно дете. Всеки родител трябва да поеме отговорност да обясни на детето си кои неща са правилни и кои не, да ограничава сблъсъка му с материали и хора, провокиращи желанието му да насилва. Когато едно човече расте около хора, които се обичат, които имат нормални и хуманни отношения ; които съумяват да ги насочат към важното и ценното, и да ги отклонят от вредното и разрушителното, то няма да представлява опасност. Ето защо може би най-голямо значение има семейството. Всеки родител трябва да осъзнава сериозността на отговорността , която поема, ставайки родител. А в съвремието ни дори дванадесетгодишни момичета стават майки. Как една неразвита и неопитна личност може да възпита друга такава? Това доказва, че основите на обществото, ценностите и разбиранията, също влияят в негативна насока. Обществото приема факта,че насилието представлява нелицеприятна действителност, но не прави нищо съществено, за да се справи с проблема.

Какво трябва да направим всички? Да бъдем човечни помежду си! Да даваме само такъв пример,какъвто после ще се радваме да бъде имитиран от децата ни. Да не бъдем безразлични и безчувствени! Не проста да наказваме насилниците, а да отваряме очите им за грешката,която са допуснали и да им дадем шанс да я поправят. Да забравим доброволната си слепота и овчедушието! Все пак става въпрос за децата ни,бъдещето на България! Ако към това не се отнесем сериозно, към кое тогава? Хайде хора, забравете личните си проблеми и егоизма си! Покажете,че можем да се обединим в името на децата на България!

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница