Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени



страница1/9
Дата09.03.2017
Размер1.4 Mb.
Размер1.4 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

СПИСАНИЕ «БОЖИЯ ЛЮБОВ»

Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Брой номер 54, за периода Януари-Декември 2008 година

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ!
Има една известна християнска по-говорка: “Живей така, сякаш Господ Исус ще дойде за Своята Църква утре, а планирай по начин сякаш това ще се случи след 150 години!”. “Светилници-те ви бъдат винаги запалени! - преду-преждава ни ясно Божието слово” и добавя: “Събирайте си съкровища на небето!”, “Мислете за горното, а не за земното”. Без Бога всичко е суета!
Вашият Кирил Попов
Божия любов

християнско списание

Излиза от февруари 1992 г.

Издател:
Служение "Божия любов"

и "Благата вест"-Торонто


E-mail: bozhialiubov@mail.bg
Редактор: Кирил Попов

kirilos_popov@yahoo.com


Предпечат: Красимир Кънчев

Интернет: Марин Тодоров
Адрес за кореспонденция:

1220 София, ПК 87

Кирил Милчов Попов
Тел.:089/832-69-62 и 02/891-18-45
http://bozhialiubov.christian.net
Божия любов 2008 - с благословението и помощта на Foursquare Church - Canada и нейния президент пастор Barry Buzza! Благодарим им от сърце!!!

Съдържание на брой 54 (троен брой):
От Бога... преди всичко...........................3

Кака - поклонникът на Бога.....................7

Горещ за Исус........................................10

Истината за хороскопа.........................13

Страната с име Още Не........................16

Родилните мъки на планината.............18

Заради нас дойде..................................24

Вашите писма........................................26

Каквито и да са хората..........................29

Църквата мразена?! Защо?..................30

Цената на следването на Исус.............33

Опасността на успеха...........................39

Интервю за семейството......................40

Принципи, които работят......................43

Светлина в мрака..................................44

Семейство Божия любов......................46

Малкият Антонио...................................48

Духовното воюване...............................50

Мирът Съм Аз........................................52

Божие предупреждение........................53

Ал Бейкър: Освободен!.........................54

Чудото с Тони Паул...............................59

Пътнико свиден.....................................60

Блажен оня човек..................................66

Божия любов през годините.................68

Троянският кон......................................70

Тезисите на Мартин Лутер....................74

Бистри води или кал?............................79

Наистина богати....................................80

Молитва за спасение............................83


Тираж: 1200 броя

НУЖДАЕМ СЕ ОТ БОГА... ПРЕДИ ВСИЧКО !
Интервю със служителя на Евангелието пастор Том Бърк от Торонто
Кирил Попов: Канада е благословена страна, без никакво съмнение. Какво стои в основата на това?

Том Бърк: Канада е изградена върху християнската вяра. Всичките й основопо­ложници са били по­светени християни или са произлезли от много силни христи­ян­ски семей­ства. От самото на­чало харак­тер­ни за тях са били качества като чест­ност, трудо­любие, гри­­­жа за собствено­то се­мей­ство и дру­гите хо­ра и, разбира се, про­слава към Бо­га. “Доб­ро прави­тел­ство, мир и ред” - това е Канада.
Кирил Попов: И все пак са очевидни раз­лични духовни проблеми, защото тя все пак е в света, а той лежи в дявола.

Том Бърк: През 70-те години наш ми­нис­тър-председател беше Трюдо, известен хума­нист и, в по-голяма част от живота си, кому­нист. Действията на този човек поставиха на­чало на промяната в посока далеч от христи­ян­­ската вяра. Той споделяше виждането, че Гос­под е лошо нещо и искаше да премахне хри­­­стиянското влия­ние в страната.

Трюдо смяташе, че по­вечето проблеми на Кана­да идват от раз­личията между про­тест­анти и католици и, че като доведе емигранти от всич­ки рели­гии, ези­ци и на­роди, ще раз­мие тях­­ното влия­ние. До го­ляма сте­пен той ус­­­пя, но то­ва от­не много от хри­сти­янс­ките ни основи.


Кирил Попов: Какво се промени?

Том Бърк: Ако някой дойдеше в Ка­нада през 60-те го­дини се очакваше да уважава културата на стра­на­та, дори и да не я приема. Сега от обща християнска основа, преминахме към това всеки да е нещо раз­лично в кул­турно и в религиозно отноше­ние.

Правител­ството плаща разноските на все­ки, който реши да оспори някой закон, осо­бе­но ако се позовава на хартата за правата на човека. Това направи възможно неотдавна мю­сюл­манин, който е от девет месеца в Канада, да подаде жалба за дискри­минация във Вър­хов­ния съд и почти да спре праз­ну­ването на Рожде­ство Христово в нашата страна !



Кирил Попов: Кои са духовните сили, кои­то се опитват да упражняват влияние върху Канада? Сред тях духът на мамона ли е?

Том Бърк: Несъмнено в Канада има ма­териализъм, но основният проблем е страхът ни да не обидим ня­ко­го. Не иска­ме да по­ста­вяме условия, защото, ако твърдя, че то­ва, което правиш, е грешно, ти мо­­жеш да ка­жеш същото за мен. Затова, аз ти разрешавам да пра­виш каквото си искаш, ако и ти ми позво­лиш същото.

Трюдо е автор на един от най-известните ци­­тати в канадската история: “Каквото някой прави в собствената си спалня, си е негов проблем”. Бяха думи свързани с хомо­сексу­а­лизма, но се превърнаха в модел за по­ведение във всички сфери на живота и мо­ра­лът на страната се смъкна до най-ниски нива.

Материализмът не е така силен, както беше преди години. Хората все повече се обръ­­щат към духовното, но християн­ството се превръ­ща в нещо като бюфет: мал­ко хинду­и­зъм, мал­ко християн­ство, малко от местните вяр­вания на индианците, малко мюсюл­ман­ство...

Днес много повече хора казват, че вяр­ват в Бога, но само една трета от тях ходят на цър­­к­ва. Останалите заявяват, че нямат нужда от това, което е белег за огромен про­блем. Сатана е заслепил очите на хората. Те вече не знаят, че има един Път, една Истина и един Живот. Приемат всичко, което им се под­несе, за добро и считат всички религии за еднакви.


Кирил Попов: Статистически данни сочат, че почти половината от българските семейства в САЩ и Канада се разпадат. Свободният свят ли поз­­во­лява проявата на склонности, подтис­кани в ро­ди­ната или причината е дру­га?

Том Бърк: Глав­ната причина за сривовете в браковете на много емигранти в Северна Америка е, че хората наблягат по­ве­че на рабо­тата, откол­ко­то на семей­ството си. Освен то­ва, в други страни жената се грижи само за до­ма си, докато в Америка тя върши домакин­ската работа, но същевременно работи навън.

Често съпругът и съпругата преследват раз­лични кариери и се отдалечават един от друг. А при отсъствието на техните майки, ба­щи, роднини и близки приятели, липсва при­мера и възпитанието за авторитета на брач­ната институция. Почти няма кой да ги уве­щава да пазят своето семейство.

Трюдо въведе понятието “развод без вина”. Всеки мъж може да напусне жена си, без да бъде виновен. По-рано, ако ка­жеше, че я на­­пус­ка, поради изневяра или друг проблем, тряб­ваше да докаже твърденията си в съда. Сега няма нужда от доказател­ства. Под­пис­ваш до­кумент, чакаш една година и си разведен... По-лесно е да се разведеш,откол­кото да се оже­ниш! Егоистично настроен, човек прави това, което счита за правилно в собствените си очи, след като за него Библията не е автори­тет.
Кирил Попов: Какъв беше твоят личен път към Бога и кой е твоят копнеж днес?

Том Бърк: Израснах в много трудно се­мейство. И двамата ми родители бяха алко­холици. Майка ми беше изклю­чи­тел­но агресив­на. Сам се грижех за себе си. Не по­з­­навах без­опас­­ността на се­мей­ството. Цър­квата се пре­вър­на в мое се­мейство. Вяр­ващите ме обик­наха. Там познах Бога и почувствах Неговата бащинска любов.

Мислех, че Бог е груб, ка­то моя земен ба­ща, но до днес си спомням мига, когато раз­брах, че Исус е умрял на кръста за мен. Из­бухнах в плач не за греховете, които бях извър­шил, но поради великото от­кро­вение, че Бог ме оби­ча!

Копнея да докосна с Божието Слово хо­ра­та, които имат наранени души и не разби­рат, че Господ ги обича и че са специални за Него.

Еднакъв е темпът на намаляване броя на истин­ски­те християни и на уве­личаване на броя на са­мо­убий­ства­та в Канада.

Ко­га­то някой не знае кой е Бог и не вяр­ва, че има жи­вот след смърт­та, за дя­­вола е много лес­но да го мами с твърдението, че той няма ни­как­ва собствена стойност. Но, ако човек знае, че е оби­чан от Бога и Той ще му помогне във вся­­ка си­ту­а­ция, би могъл да преодо­лее всичко.

Кирил Попов: Грижите и охол­ството ли са на­пра­вили сър­цата дори на християни апатич­ни и безраз­лични към Бога?

Том Бърк: В нашата страна има непра­вил­но разбиране по отношение на вярата. Счита се, че тя е нещо лично, поради което не ис­каме да я нала­га­ме на другите хора. За­това не търсим не­­спа­се­ни, за да ги доведем при Исус.

Канадците отхвърлят идеята, че една рели­гия е по-добра от друга. Ако изразиш стано­вище, че Исус е един­стве­­ният път за спа­се­ние, ще бъ­деш сче­тен за не­веж, на­гъл и аро­гантен. В учили­ща­та и универси­тети­те е раз­про­­стране­на хумани­стич­ната глед­на точка.

Кана­да е благо­сло­вена, по­ра­ди хри­­­сти­ян­ските си корени, но колкото по­вече се отда­ле­чава от Бога, тол­ко­­ва повече про­­бле­ми ще има.
Кирил Попов: Във времето на хлад­кото християн­ство на Лаодикия ли живеем?

Том Бърк:

Жи­во­тът на мно­го христия­ни е по­гълнат от странич­ни зани­мания. Ня­кои от тях не позна­ват Библията и, съ­що като хо­рата от света, смятат, че всяка ре­лигия е доб­ра. Липсва ис­тинската вяра. Нямат в сърцата си горещото же­лание да сви­детелстват за Исус. Еже­дне­вието им включва само хра­нене, спане, ра­бо­та и забав­ления. Не считат за важно да от­делят време за Бога и да Му служат.

Ако човек не вярва, че има само един път до рая; ако вярва, че добрият индус, мюсюл­манин или евреин ще отиде в рая, без да се по­кае пред Бога за греховете си, и без да прие­ме Исус Христос за свой личен Спа­сител, то­га­ва отпа­да нуж­дата да въ­веж­да някого в сво­я­та вяра.

Дори сред ев­ан­­­гелските вярващи има хо­ра, които при­е­мат, че има много пътища до рая. При­чината за този абсурд е, че проповед­­­­ни­­ците не предават пра­­вилното по­сла­­ние. През послед­ните двадесет години се опи­тах­ме да направим църквата удобно място, за да се чувстват хора­та комфортно в нея. Това беше по-важно, откол­ко­то набля­гането на здра­во­то Божие учение.

Много пастори приемат слу­жени­ето си не като при­з­вание да прогла­сяват Бо­жи­е­то Сло­во, а като професия. Те смятат, че, ако про­­повядват за ис­тин­ската вяра, за жертвата и кръвта на Хри­с­тос, за греха и един­ствения път за спа­сение, хора­та няма да ид­ват в тех­ните цър­кви, но, ако го­во­рят при­­ят­ни не­­ща, ще има по­се­щае­мост. Проблемът е, че хубавите по­сла­ния не про­ме­нят хората. Са­мо Свя­­­тият Дух може да го напра­ви.

Ако си в цър­к­вата от го­дини, а не си слу­шал по­сла­ние за кръв­та на Хрис­тос, ня­ма как да го зна­еш и да во­диш други към спа­­­се­ние. По­­­­уче­­нието фор­­мира убеж­­де­нията на хората.

Някои отиват в църковната сграда, защо­то повече ис­­кат да общуват с други хора, от­кол­кото с Господа, но вярата идва от слу­шане на Божието Слово. Само това, което пра­виш от послушание към Бога, ще те промени.
Кирил Попов: Живеем в По­следното време. Какво би споделил за него?

Том Бърк: В Библията на много места пи­ше, че Исус ще се завърне. Посочени са и от­ли­чи­телните белези, когато наближи това да се случи. Естествено, тя не ни открива деня и часа, но Исус казва, че ако раз­познаваме сезоните, ще знаем кога ще се завърне Той.

Един от основните белези е, че Израел от­но­во стана държава. Жи­веем във време, когато този факт се приема за нещо съвсем нормал­но, но забравяме, че от 33-та година преди Христа до 1947 година не е имало държава Израел.

Библията съдържа предупреждения за сил­но увеличаване на броя на земетресенията и за големи промени във времето в последните дни. Изпълнението ние вече виждаме с очите си. Телевизиите в Америка непре­къснато из­лъч­ват репортажи за пораженията от бури, на­водне­ния, пожа­ри и всякакви стихии.

Учените обясняват, че причината за земе­тре­се­нията е това, че повечето големи градове са по­­строени на неподходящи места. Учените само изтъкват причините за това, което е било записано в Биб­лията още преди две хиляди години...

Божието Слово споменава за много болес­ти. При все това, до преди петнадесет години се смяташе, че повечето болести, победени от медицината, ще изчезнат. Фактите сочат обратното - днес са налице много нови болес­ти, сред които и неизцели­ми.

Хората масово живеят в страх. Дори ме­ди­цински сестри са ми споделяли, че биха се стра­­хували да постъпят в болница при болест. Моята майка оцеля след три много сложни операции, включително от неуспешна тран­сплантация на орган. После обаче почина от ви­­рус, с който се зарази в болницата.

Една от причините вярващите да не свиде­тел­стват за Исус е и това, че те не вярват в Не­­говото завръщане. А ние трябва да се насър­чаваме един друг, колкото повече наближава Господният ден.

Кирил Попов: С какво би искал да се обър­неш към читателите на сп.“Божия любов”?

Том Бърк: Не­зависимо от коя държава сме, можем да си помагаме с молитви.

Всяка страна в света има своите добри и лоши страни. Има хора, живеещи в икономи­чески бедни страни. Те нямат пари, но имат нещо много по-цен­но - Бо­жия огън в сър­цата си! Поради житейските труд­­ности и невъзмож­ността да разчитат на помощ от държавата, те са се на­учили да упова­ват на Бога и мно­гократно са виж­­дали мо­щ­ната Му намеса, с из­целения от всякак­ви болести.

Благословенията, които имаме в нашата страна, са поради мо­литвите на нашите роди­тели и прародители. Те вече се из­черпват. Нуж­даем се от хора, които да се молят за нас, за­­що­то преди всичко ние се нуждаем от Бога.

Канадският паспорт е най-тър­сеният в све­та. Господ ни е дал привилегията да можем да пътуваме до почти всички кътчета на Земята. Моля се Гос­под да изпрати съживле­ние на на­ша­та нация и ние да Го пре­несем до всички народи по света.

Независимо дали сме в Канада, България или Китай нека, чрез всекидневно общение да развиваме връзката си с Бога и да вървим във вяра, където и да сме.

Знайте, скъпи бъл­гари, че Господ иска да извърши нещо велико чрез вашата страна, вашата църква и чрез всеки от вас лично.



ФУТБОЛИСТЪТ КАКА – ПОКЛОННИКЪТ НА БОГА

Рикардо Изексон дош Сантош Лейте, познат на футболния свят с името КАКА, е ро­ден в заможно бразилско семейство, на 22 април 1982 година. Той е най-добрият фут­болист в света, но това, което най-много го от­личава, освен блестящите спортни ка­­­чест­ва, е откритото му поклонение и прослава към Живия Бог.

Всеки свой гол Кака праз­нува с вдигнати към Небето ръце, сочейки с пръсти към Бога, от Когото идва всяко благословение.

На финала за суперкупата, проведен в Япония и спечелен с 4:2, Кака отбелязва гол, съблича футбол­ната си фланелка и пада на колене. На тениската под фланелката ц­е­ли­ят стади­он и милионите зрители по света прочитат думите на посвещение (на снимката):
Аз принадлежа на Исус”
Впоследствие халфът подарил същата фланелка на президента на Бразилия Луиш да Силва. В други случаи Кака отправил към зрителите послания като “Бог е верен” и “Исус те обича”, написани върху спортната му фланелка на много езици.

Други футболисти-християни също прославят Бога на терена. Световната федерация по футбол решава да забрани подобни “прояви” по футболните терени, но не може да ги спре! Ясно е, че забраната е вдъхновена от низше и цели да възпрепятства откритото прославяне на Божието Име, на Когото принадлежи цялата слава, поклон и величие, сега и завинаги.

Обяснението за забраната е да не бъдат засегнати поклонниците на други религии. Незабелязван остава обаче фактът, че на никого от тях и през ум не е хрумвало да про­слави своя “бог”, по простата при­чи­на, че той не е про­менил жи­во­та им и не е на­пра­­вил нищо за тях! Нито пък би могъл, раз­би­ра се.

Кака за­почва да играе футбол в Сао Па­уло на 7-годишна възраст.

Играта му ха­ресва, но той не е обсебен от фут­бола. Едва петна­десетгодишен ре­шава, че това ще е бъдещата му професия.
През 2000 година Кака скача в басейн, удря главата си в дъното и счупва прешлени на гръб­нач­ния си стълб...

Съще­ству­ва реална опас­­ност да ос­тане парали­зиран за цял живот, но по за­беле­жителен начин Кака на­пълно се възста­новя­ва и из­повяд­ва: “Господ ме спаси! Аз съм винаги в ръцете на Бо­га!”. В същия ден Кака ре­­шава да се по­свети на своя Създа­тел.

Кака играе футбол с удо­вол­ствие, без напрежение, леко и елегантно. Когато сприн­­тира с топката е неу­ло­вим. Пре­минава с голя­ма скорост край защит­ниците на противниковия отбор и често бележи голове. Зрителите му се въз­хищават, скан­дират него­вото име, а той на­сочва вниманието им към Бога.
През 2007 година Кака спечелва почти всички най-високи футболни отличия, сред които е и признанието за най-добър футболист в света. Въпреки това Кака не се главозамайва и винаги уповава на Бога. Той споделя:

- Наистина много исках да спечеля “Злат­ната топ­ка”, което е голяма чест за мен. Беше една из­ключителна го­дина. Бла­годаря на Бо­га за най-го­ля­мата инди­видуална награ­да за един футбо­лист. Бла­го­даря на мо­ята съ­пру­га и на всички, които дадо­ха своя дял за спе­чел­ва­нето на това ви­со­ко отличие.


По време на Ново­го­дишната служба в Бра­зи­лия, на която при­състват пет хиляди души, Кака оставя трофея си в своята цър­ква.

Та­ка хората ще мо­гат да го видят”, ка­зва футболистът-по­клон­­ник на Бога.


Кака става семеен през декември 2005 го­дина, когато се жени за 18-годишната Каро­ли­на. И двамата сключ­ват брак девстве­ни. Кака се радва, че е за­пазил се­бе си чист пред Бога и Му е благодарен.

Във връзка с това светов­ната преса го иронизи­ра, но е много по-лесно да вър­виш на­долу по ши­ро­кия път, во­­дещ към погубление, откол­кото по стръм­ната тясна пъ­тека, извива­ща се нагоре към Божи­е­то свято Цар­­ство.

Младите, които се поз­нават от деца, нико­га не са крили желание­то си да създадат голя­мо и щастливо семей­ство.

Сватбената церемо­ния се извършва в Еван­гелската църква “Новорождение в Хри­ста” в град Сао Пауло. Първото им дете Лука Се­ли­ко Лейте се ражда на 10 юни 2008 година.

За учудване на спортната общественост Кака заявява, че няма да стане треньор или мениджър след края на състезателната си кариера. Футболистът споделил, че дава де­сятък от заплатата си на Бога и добавил:

С удо­вол­ствие бих станал еван­гелски пастор. За тази цел тряб­ва да следвам тео­­ло­гия и да задъл­бо­ча по­зна­нията си по Биб­лията. Не е прос­то нещо да подна­сяш на днеш­ното обще­ство поня­тия и пред­ста­ви, които са писани преди хи­ляди го­дини. За­да­чата на един добър пас­тор, оба­че, е да пре­­дава уче­ни­е­то на Биб­­ли­­­ята”.

Мечтата на Ка­­ка да стане пас­­­­­тор не е никак не­реалистична. Любовта му към Бога идва от младежките годи­ни, ко­­гато, ка­­то биб­лей­ския Ти­мо­тей, слуша у дома си за Исус.
Моето бъдеще е в ръцете на Господа. Баща ми казваше, че талантът ми да играя футбол е дар от Бога. Винаги съм Му бил бла­годарен и съм изпитвал на­слада от играта.”
Кака е член на организацията “Атлети за Христа”, разпространяваща благовестието сред спортистите по света. Любимата му музи­ка е гос­пъл, а любимата книга - Библията.

Отделя сериозно вни­мание на бла­го­­тво­рител­ността и е най-младият по­сланик на Обе­дине­ните нации в борбата сре­щу глада, където съ­що е известен с привър­заността си към Господа.

Кака отговаря на няколко въпроса на бъл­гарската спортна преса:

- Защо връзката ви с Господа е толкова силна?



- Господ е този, който ни дава всич­­ко. Той ме е дарил с таланта да играя. Лесно е да имам силна връз­ка с Господа.

- Коя е силата, която Ви води в труд­ните моменти?



- Моята сила идва от Господа. Ста­рая се да не по­хабявам та­лан­та, с който ме е да­рил.

-Как под­държ­а­те вярата си?



- Като се моля. Опитвам се ви­наги да бъда чувстви­телен човек, син, брат и баща.
Зе Роберто, Лу­сио и Кака, новоро­дените християни в бразилския нацио­нален отбор по фут­­бол, се молят преди всеки мач.

На финала за Купата на конфедерациите, когато Бразилия убедително побеждава основ­ния си съперник Аржентина с 4:1, те събрали съот­бор­ниците си в кръг, за да благодарят на Господа.

За Кака християнството се основава на личната връзка с Исус Христос. Стреми се да живее чист живот и страни от греха. Усърд­но се опитва да привлича нови хора към Бога.

Един чудесен пример за подражание!


Кирил Попов

Горещ... за Исус
Зная делата ти, че не си студен, нито горещ.

О, да беше ти студен или горещ… (Откровение 3:14)


п-р Йозеф Кравиец - Дюселдорф
Има една не съвсем за­бе­лежима, но много важ­на духовна истина - ако човек е горещ за Исус, той е го­рещ и за Църквата, за­що­то е частица от нея.

Думите от библейския стих, в на­чалото на моето по­сла­ние, били адре­­­си­ра­ни от Исус до вярващи хо­ра и касаят и нас днес.

От Исус нищо не може да бъде укрито! Както виж­­да­ше всеки­дневния живот на вярва­щите в Ла­одикия, техните мис­ли, думи и по­стъпки, така вижда и нас днес. Затова искреният ни стремеж трябва да бъде животът ни да се харес­ва преди всичко на Бо­га.
Студеният човек е невярващият, но има на­дежда, че като слуша Божието Сло­во, той може да по­вярва и да се превърне в горещ.
Божията воля е всеки мъж и всяка жена от Неговия народ да има горещо сърце.

Горещ ставам, ко­гато отделям вре­ме за молитва и общу­вам с моя Господ. Тогава ста­­вам спо­со­бен да чувам Неговия глас и Той ми дава сили.



Горещият христия­нин е активно ан­гажи­ран в Божието дело, по­слушен е на Бога и е силен в Духа. Всичко в него гори за Христос, по­неже е пълен със Святия Дух.

Хладкият християнин се намира в не­завидно по­ложение и е много не­удобен за Исус. Той е ко­леблив, раздвоен в мис­ли­те си и без­раз­личен. Слуша Словото на Бога, но не от­кликва, не се раз­ви­ва, поч­ти е умрял ду­хов­но... Ходи на църква, пее песни за Бога, но сър­цето му е далеч от Него.

Ду­мите на Исус вся­ват изклю­чителен рес­пект: “Не искам такива хри­­сти­я­ни!”


Въл­ните на трудно­сти­те в жи­вота са мно­го. По­ня­кога нахлуват нео­чак­ва­но или са толкова мно­го­чис­лени, че хо­рата не успяват да реа­гират.

Ко­гато про­лив­ният дъжд от трудни си­туации се излее в жи­во­та на хлад­кия хри­стиянин, ду­хо­вният му дом се разклаща и срут­ва. Понеже е бил без­раз­личен към Бо­жието Слово, той прос­то няма силата да се от­бра­ня­ва.

Църквата в Лаодикия е била чудесно ор­га­ни­зирана. В нея имало много заможни хо­ра. Но ето я първата негативна склонност - човек, имащ малко повече материал­ни блага от дру­гите хора, има нагласата да гледа на хри­стиян­­ството само от практич­на гледна точ­ка.

Ето ви един житейски пример: В нашата църква има един човек, който притежава фирма. Когато повярва в Бога, беше горещ, радваше се и фирмата му преуспяваше. Помня мига, когато, кръс­тен със Светия Дух, той падна на колене и започна да изрича пър­вите си думи на не­бесен език. Беше го­рещ хри­стиянин, но няколко години по-късно се превър­на в безразли­чен човек. Забогатя, нищо мате­риал­­но не му липсваше и това му по­влия. Гле­дам го и ми е жал за него. Виж­­дам как духовно зами­ра. Възлюбени, не допускайте това да се случи и с вас! Ако си решил да вър­­виш с Исус, по­свети Му се напъл­но! Можеш бързо да пад­неш, ако спреш да се развиваш ду­хов­­но.


Когато чета Бо­­­жи­­­е­­то Слово, То ме утвър­­ждава във вярата и когато дой­дат ветрове­те, бурите и ураганите, ще устоя срещу тях.

Бог е верен и ко­га­то сме в обще­ние с Не­го, Той ни преду­преж­дава дори за бъдещи опас­нос­ти.

Веднъж бях на хри­стиянска конферен­ция и един от служителите пророкува: ”Тук при­съст­ва пас­тор, в чиято църква ще дойде змия. Тя ще хапе хората и ще се устреми към ам­во­на. И въпреки това твоят поглед, пасто­ре, не може да бъ­де насочен на друго място, освен към Исус!”. Със сър­цето си раз­брах, че тези думи бяха адресирани към мен.

И ето, след известно време в църквата ни дойде образован мъж, заедно със сво­ята же­на. Вед­нага ми каза: “Аз съм пророк и мога мно­­го да ти помогна в тази църква”.

Отговорих пря­мо: “Много се рад­­вам, че си пророк, но има­м оби­чай първо да наблю­давам живота на про­рока, преди той да може да служи”.

Непознатият остана мно­го недоволен от те­зи думи. Погледнах го в очите и ми напра­ви впе­­чат­ле­ние, че бя­ха замъглени.

Не успял да влезе през “главния вход”, този “пророк” започнал тайно да посе­щава хора от църквата, за да им про­рокува. Ако някой кажел дори само една дума, за удив­ление на всички, той мо­жел да разкрие цялата ис­ти­на по опре­дел­ен въ­прос.

Този човек пращаше до мен изобличителни писма за не­ред­ности в живота на някои слу­жители от църквата. Бяха ис­тини, но аз чувст­вах не­спо­койствие. Усе­щах, че нещо не беше в ред. Той се опита да се сближи с мен, но аз го дър­жах на дистан­ция.

На една сестра от църквата пророку­вал да се върне от Гер­ма­ния в Полша, защо­то семей­ството й щяло да бъде спасено. Без да се допита до Бо­га и пастора си, тя повярвала, че Бог я изпраща там. Зами­нала, но ня­мало никакъв плод. Проблемите я при­тиснали. В Гер­ма­ния не плащала на­ем за жилището. Напусната от съ­пруга си, тя полу­ча­вала помощ от държавата, а й давали също пари за детето. За съжаление тя изгуби всичко това.

Това е един добър урок за всички нас, за да не бъдем прибързани в действията си, да чакаме потвърждение от Господа и да не се дове­ряваме прекалено на човешки думи!


Други хора напуснаха църквата, понеже разпръскващият отрова лъжепророк им казал, че нашата цър­ква, не е приготвената от Бога за тях.

Развръзката дойде един ден, когато, по вре­ме на молитва, той започна ярост­но да осъжда църквата. Разпознах, че беше сатанин­ски дух. Святият Дух никога няма да изрече обиди към хората. Прекъснах словоизлия­нието и на­редих на човека да напусне залата. С пяна на устата той си тръг­на и всичко свърши.

Колко трезви трябва да бъдем в такива ситуации! Когато имаме общение с Бога, Свя­тият Дух ни дава откровения за това, което не се вижда с естествените ни очи. Когато обаче си безчувствен и безразли­чен, скъпи брате и сестро, ще ти кажа съвсем сериозно – можеш да бъдеш подве­ден и дори да не разбереш кога е станало това.
На Исус му беше мъчно, че христия­ни­те в Лаодикия бяха стигнали до та­ко­ва обидно ниско положение. Той виждаше хора, на които ни­що не лип­сва, но ги нарече бедни, защото гле­даше на духов­ната страна на живота им.

За да не наранят друг чо­век, някои вярващи спе­стя­ват истината, но това не помага про­блемът да бъде решен. Господ гово­реше пря­мо и изобличително: “Не искам да бъдете хлад­ки, защото ще ви избълвам из устата Си!.”

Нищо нямаш! - каза Исус на лаодикийците- Вместо да се раз­виваш в пълнотата на Свя­тия Дух и да имаш Бо­жията сила, ти си от­дал живота си на мате­риал­ни грижи и стре­межи и се задоволяваш само с това, което притежа­ваш в този свят”.

Ние можем да разполагаме с мате­риални блага, но това не значи, че трябва да из­оста­вяме духовния си живот. В противен случай Исус може и на нас да каже:

Беден си! Беден си в Моите очи!”
Някои вярващи казват: “Бог ми е про­стил греховете, аз съм спасен и друго не ми е не­­об­ходимо!”. Такова отношение е много опас­но. Ако си приел Исус за свой Господ и имаш Божието помазание, Святият Дух ще разпали в твоето сърце огън. Непре­мен­но ще бъде на­ли­це духовен растеж. Липсата на такъв рас­теж и огън е сигнал за духовна опасност, че чо­век може да е станал хладък християнин.

Когато на 18 години повярвах в Бога и на­правих водно кръщение, аз закопнях за Святия Дух. Бях кръстен и това много ми по­могна срещу подигравките и атаките в казар­мата.

Човек пълен с Духа може да слави Бога и с духа, и с разума си. Хоризонтът се разши­рява. Молитвата с разума бързо свършва.

Съществуват само две основи, върху които можем да градим своя жи­вот: в послу­шание или непослушание към Бога. Горещият човек е мъдър. Той обича да слу­ша слуша и да изпълнява Словото. Не е лес­но, но той из­гражда своя дом на един­ствено стабилната основа - ка­нарата Исус Христос. Друга основа никой не може и да положи.


Може да изглежда като обида, но Словото нарича глупав човека, който е безразличен и не изпълнява Сло­во­то. Вместо да се засягаме, по-добре е да станем изпъл­нители на Словото и тази дума няма да се отнася за нас.

Какво разби духовния живот на хората от църквата в Лаодикия? Богатството и презадо­во­­ле­ността. Те все по-малко се молеха и Бог все по-малко им беше необходим.

Ние трябва да благодарим на Бога всеки ден и за всичко. Гордостта и пред­убеж­дението са духовни болести. От тях е застрашен и вяр­ващият човек.


У дома често идваше един преуспял инже­нер, строи­тел на мостове. Наблюдаваше на­ше­то семейство, в което всички сме вярващи, и се учудваше: ”Вие сте много странни хора - щаст­ли­ви, спокойни, радостни... А аз, при все, че съм доктор на науките, поня­ко­­га не се оправям дори у дома”.

Нашият познат се гор­дееше със своите бизнес по­стижения, но по-късно научихме, че семей­ството му се е разпаднало...


Горещият християнин, дори по пътя за ра­бо­­та­та си, се възползва от случая да свиде­тел­ства на някого за Исус. Безразличният виж­да, че някой е паднал на земята, но си казва: “Как­во ме зася­га?”
Ето стоя пред вратата и хлопам” - казва Исус на вярващите в Лаодикия. Някога Той е бил в сърцата им, но е бил изместен. Така е в живота и на някои вярващи днес, но Исус иска отново да влезе в сърцата им. Със Своята мощ и авторитет!

Това, което


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница