Спонтанното удовлетворяване на желанията Дийпак Чопра



страница10/10
Дата01.02.2017
Размер2.05 Mb.
Размер2.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
    Навигация на страницата:
  • 22
  • 53

* * * * *

Фондация „Чопра", като организация с идеална цел, партнира с изтъкнати личности от цял свят за създаването на „Алианс за нова хуманност" на основата принципи, които се съдържат в тази книга. Този алианс включва Нобелови лауреати, икономисти и други светила и има за цел „пробуждане на нервните системи на планетарния разум за създаването на критична маса от мирно съзнание". Мирното съзнание не е антивоенна дейност, а основа за изява на света такъв, какъвто го желаем за себе си и бъдещите поколения. Ако искате да се присъедините към съществуващите „мирни клетки" или да създадете свои собствени мирни клетки, моля посетете уебсайта www.chopra. com и чрез него влезте в уебсайта на Алианса. Искрено се надяваме, че ще се присъедините.

Разбирането на природата на нелокализираната същност е толкова важна и същевременно трудна задача, че съм включил следващите приложения на онези от читателите, които проявяват интерес към по-нататъшното изследване на тази завладяваща тема. Първото приложение очертава много от онова, което вече сме научили, но измества фокуса към историческата и философска перспектива с корени в Древния Изток и се придвижва към великите ранни цивилизации на Гърция, Рим и Египет. Както става винаги, чрез новия на нещата могат да се извлекат нови стойности. Второто приложение използва разказ от един от великите ведически текстове, за да илюстрира „онова, което не може да бъде видяно, но прави виждането възможно, онова, което е непознаваемо, но прави познанието възможно, онова, което е невъобразимо, но прави въображението възможно".

Надявам се, че тези допълнителни текстове ще ви бъдат полезни.

Д.Ч.

ПРИЛОЖЕНИЕ А



В предходните страници проследихме как нелокализираната същност се диференцира като космос и също така научихме как да използваме практически това познание за спонтанното осъществяване на желанията. За тези цели мъдрата традиция на веданта беше интерпретирана наново в нашия модерен, съвременен, научен контекст. За да не мислите, читателю, че това звание съществува само в езотеричните школи на Изтока, в следващите абзаци ви предлагам тясно паралелни прозрения от философията на херметизма, достигнали до нас през вековете от древните школи на Гърция, Рим и Египет.

Херметизмът е мистична философия, занимаваща се с магия, алхимия и други проявления от духовния към материалния свят. Произходът на херметическото познание води началото си от Хермес Тримагистус (тройно велик), за когото не са известни много данни, в това число датата и мястото на раждането му. Учените предполагат, че е живял някъде около 2000 г. преди Христа. Мнозина смятат, че е бил египетски свещеник, създател на изкуството и науката такива, каквито са известни в западния свят. Мистерията около Хермес Магистус „тройно великият" е споменавана както от гръцките, така и от римските мистици в различни древни текстове. Митологията го е издигнала в божествен ранг, вероятно като Тот, бога на луната с глава на птицата ибис, египетския бог на изцелението, интелекта и писмеността. Според едно от преданията Тот е архитектът на великите пирамиди в Гиза.

През последните две хилядолетия мъдростта на херметизма е източник на различни гностични писания и учения. Не е ясно дали те по произход са учения на една личност или в действителност са мистични видения на неколцина мъдреци с гръцко, римско и египетско потекло. Във всеки случай, фундаменталните догми на философията на херметизма могат да бъдат обобщени в следните прозрения и принципи.

Първото прозрение гласи, че всичко е проявление на духа. Духът е онова състояние на битието, което поражда космоса, времето, причинността, материята и енергията. Безкраен и неограничен, духът съдържа цялата вселена, която възприемаме. Нищо не съществува извън него. Духът е източникът на цялата верига на битието, целостта на съществуването. Вселената произлиза от духа и се съдържа в него и в крайна сметка изчезва обратно в него. Това е първото прозрение, което ни дава много ясно описание на нелокализирания свят.

Според второто прозрение проявлението на духа става по такъв начин, че цялото се съдържа във всяка част. Днешната наука нарича това холографичен модел — тоест цялото се съдържа във всяка част. Както атомите отразяват вселената, така и човешкото тяло отразява космическото тяло, а човешкият ум - космическия ум. Какво означава това? То предполага, че във всяко нещо, което наблюдавате, и дори във всяко нещо, което можете да си представите, се съдържа и непроявеният потенциал за всички неща - за абсолютно всичко. Цялата вселена се съдържа във всяка една точка, точно както целият океан е отразен във всяка капка от дълбините му. Във Веданта това прозрение е изразено по следния начин: „Каквото е тук, е навсякъде. Каквото не е тук, не е никъде."

Този принцип означава, че не е необходимо да тръгнете да търсите нещо, за да откриете истината. Истината винаги присъства тук и ви гледа право в очите. Тоест, когато се питаме: „Щом тук има човешки същества, означава ли това, че има живот и дугаде във вселената?", отговорът е абсолютно „да". Изследването на молекулата е изследване на галактиката. По подобен начин всичко се съдържа в почвата вашето собствено същество. Руми твърди, че цялата вселена се съдържа у самите нас и това е фундаментална истина. Според библейската литература небесното царство е у вас. Съкровищницата е точно тук, пред вас. В Новия завет Иисус казва: „Почукай и ще ти бъде отворено. Потърси и ще намериш."

Нашата образователна система е основана върху натръпването на все повече и повече информация, но всъщност колкото повече информация събираме, толкова пообъркани ставаме и толкова повече губим от поглед вродената ни мъдрост. Следователно научете се да търсите истината у себе си. Научете се да чукате на вратата на собствената си същност. Ето какво се разбира под интуиция, творческа способност, визия и пророчество. Ето защо мъдрецът се съсредоточава върху гледащия, а не върху гледката. Гледащият е нелокализирана същност.



Третото прозрение гласи, че всичко е вибрация, че съзнанието се състои от вибрации с различни честоти, в резултат от които се появяват всички форми и явления във вселената. Човешките същества са съзнателни енергийни полета, както и цялата останала вселена. Ако искате да промените окръжаващия ви свят, е нужно само да промените качеството на собствената си вибрация; променяйки го, се променя и качеството на вашето обкръжение. Впрочем това е причината сутрите да действат. Те ви осигуряват специален начин да създадете определена вибрация на духа, или специален привкус на нелокализираната същност.

Ситуациите, обстоятелствата, събитията и взаимоотношенията, които срещате в живота си, са отражение на състоянието на съзнание, в което се намирате. Светът е огледало. Ако сте хвърлили котва във вашата нелокализирана същност, целият свят ще бъде на ваше разположение.



Четвъртото прозрение разкрива идеята, че промяната е единствената константа.

Всичко е нетрайно. Да се вкопчвате в нещо, е като да се вкопчите в собствения ви дъх; ако се вкопчите прекалено дълго, ще се задушите. В крайна сметка единственият начин да постигнете нещо във физическата вселена, е да го пуснете на свобода и да не се придържате към него.

Това е твърде деликатен момент. То означава, че най-добрите резултати се постигат, когато се съсредоточим в самия процес, а не в изхода. Съсредоточаването в изхода създава тревожност и стрес, които възпрепятстват спонтанния поток на разума, който се движи от непроявеното (духа) към проявеното (материалния свят). Фактът, че промяната е единствената константа, означава, че ние винаги живеем в неизвестността.

Всичко, което наричаме известно, е минало, и единственото нещо, което можем да кажем за него със сигурност, е, че то вече не е тук. Известното е затвор от минала обусловеност. Неизвестното е винаги свежо, което е присъщо качество на полето от безкрайни възможности. Зен учителите, военните стратези и великите духовни водачи винаги са ни съветвали да се оставим на течението. Течението е полето на промяната.

Онова, което не се променя, се разлага и умира. Промяната е танцът и ритъмът на вселената. Да имате еднопосочно намерение, да плувате по течението и да сте необвързан от изхода в едно и също време: това са механизмите на осъществяването на желанията, които оркестрират синхроничната съдба.

Петото прозрение изразява идеята, че всичко, независимо дали е изживяване, начин на мислене или предмет, съдържа в себе си своята противоположност. Всъщност каквото и да имате в момента, добро или лошо, то съдържа своята обратна страна. Например, независимо колко дълбоко сте затънали в депресия, ако определите нейната противоположност - радост или благодарност - и й обърнете внимание, ще видите, че тя започва да расте в съзнанието ви. Като отмествате вниманието си от отчаянието и го поставяте върху щастието, всъщност карате новото чувство да разцъфне. По подобен начин, ако се намирате във висините на екстаза, знайте, че неговата противоположност върви редом с него. Когато имате наум този принцип - че цялото творение се базира на едновременното сътворяване и съжителство на противоположностите — вие можете да използвате качеството на вниманието да извежда на преден план всеки аспект на изживяването, който пожелаете.

Шестото прозрение съдържа идеята, че във всяко нещо има ритмичност. Жизнените цикли предлагат класически пример: зачатието бива последвано от бременност, раждане, растеж, зрялост, смърт и възобновление. Всички неща се случват в определена цикличност. Синхронизмът предполага отчитането, че циклите и сезоните на живота са съгласувани с циклите и сезоните на космоса. Китайската мъдрост гласи: „Пролетни цветя, летен бриз, есенни листа и зимен сняг: да бъдете в пълно съзвучие с тях, е най-добрият сезон в живота ви." Когато се опирате на съзнание, ориентирано към живота и настоящия момент, вие сте в съприкосновение с нелокализираната ви същност, която оркестрира танца на вселената. Когато ритмите ви са в хармония с ритмите на природата, синхроничната съдба върши своите чудеса.

Седмото прозрение съдържа идеята, че за всяко явление има безкраен брой причини, които водят до безкраен брой резултати. Така наречената „причинно-следствена връзка" не е линейна. Ние изследвахме този принцип като „взаимнозависимо едновременно пораждане" - явлението, което ни позволява да използваме синхроничната съдба, за да видим моделите зад всяко събитие.

Според осмото прозрение, творческата енергия на вселената намира израз и като сексуална енергия. Всичко, което съществува, се ражда от тази първична енергия. От нея се ражда детето. Чрез тази енергия разцъфтява цветето, узрява плодът. Нищо от сътворението не стои извън този принцип. При човешките същества тази първична енергия се изразява като страст, вълнение и възбуда. Когато сме в досег с нелокализираната си същност, ние изживяваме спонтанно ентусиазъм и вдъхновение. Думата ентусиазъм (въодушевление) съдържа два корена: „ен" (едно) и „теос" (Бог), който означава, че вие и Бог сте едно, тоест нелокализирана същност. (По същия начин думата inspiration (вдъхновение), означава „да бъдеш едно цяло с духа".) Вдъхновението, ентусиазмът, страстта и вълнението дават енергия на намеренията ни и по този начин ускоряват спонтанното осъществяване на нашите желания.



Деветото прозрение ни казва, че можем да насочим първичната си енергия чрез силата на вниманието и намерението. Както разбрахме, към каквото и да насочим вниманието си (с което съсредоточаваме тази енергия), то процъфтява. И всичко, от което отдръпнем вниманието си, започва да вехне и избледнява. Вниманието и намерението са ключове към преобразяването било на ситуация, обстоятелство, личност или друго нещо. Сутрите в тази книга са кодове за активиране на намерението и вниманието.

Десетото прозрение носи идеята, че можем да постигнем хармония чрез онези сили и елементи в космоса, които наричаме мъжки и женски. Според философията на херметизма, известна като „принципи на пола", истинска страст може да възникне само ако има равновесие между мъжките и женски сили във вашето същество. Мъжката енергия задвижва качества като агресивност, решителност, действеност и смелост, докато женската енергия може да бъде видяна във вкуса към красотата, интуицията, грижовността, обичта и нежността. Великите творения на изкуството винаги съдържат хармонично взаимодействие на мъжкото и женското начало, или ин и ян. Сутрата шива шакти е предназначена да активира хармоничното взаимодействие между мъжките и женските архитипни енергии на вашата нелокализирана същност.

Според единадесетото прозрение вътрешната природа на всяко същество, независимо колко злина съзираме у него, е любовта, и това изконно качество може да бъде разкрито като свалим маската на собствената си любов. Следователно любовта не е просто едно чувство; тя е най- висшата истина в сърцевината на всяко творение. Тя е безусловна и безгранична струи от нас, когато сме в досег с нелокализираната ни същност.

Тези единадесет прозрения са принципите на алхимията, открити в творенията на Хермес Тримагистус, във Веданта и всъщност във всички вековни философии на човечеството. Ако попием тези прозрения, собствените ни вътрешни нагласи, мисли, мечти и чувства в отговор на различни ситуации, ще бъдат много по-широки. Например при пълното ни нагаждане към циклите, ритмите и сезоните на живота, ние никога няма да се чувстваме нещастни или сломени от определена ситуация.

ПРИЛОЖЕНИЕБ

Следната история, разказана в един от най-великите ведически текстове, Чандогия Упанишад, илюстрира по прекрасен начин природата на нелокализираната същност.

Преди хиляди години великият мъдрец Уддалака Аруни изпратил дванадесет годишния си син Светакету при един велик гуру, за да изучи в дълбочина най-висшата реалност. Светакету се обучавал при своя учител в продължение на дванадесет години и запаметявал всички веди. Когато Светакету се върнал у дома, баща му забелязал, че неговият син се държи сякаш е изучил цялата мъдрост на света. И Уддалака решил да зададе на младежа следния въпрос:



  • Мой учени сине, кое е онова нещо, което не може да бъде чуто, но прави чуването възможно, което не може да бъде видяно, но прави виждането възможно, което е непознаваемо, но прави познанието възможно, което е невъобразимо, но прави въображението възможно?

Светакету замълчал смутено. А баща му отговорил:

  • Ако познаваме една дребна частичка от глината, всички глинени предмети ще ни бъдат познати. Ако познаваме едно зрънце от златото, всички златни предмети ще ни бъдат познати. Разликата между един златен накит и друг златен накит е само в името и формата им. В действителност всички накити са просто злато и всички глинени гърнета са просто глина. Можеш ли да ми кажеш, сине, кое е онова нещо, което може да се опознае, ако познаваш всичко?

Светакету отвърнал:

  • Уви, моят учител не ми даде това знание. Ще ми го дадеш ли ти?

  • Добре - отвърнал Уддалака, - ще ти кажа. Цялата вселена е единна реалност и тази реалност е чисто съзнание. Чистото съзнание е абсолютното битие. То е Едното нещо, което не може да бъде последвано от Второ нещо. В началото Едното нещо си казало: „Ще се разделя на много неща, тъй че да стана всички зрители, както и цялата гледка." Едното нещо влязло в многото неща и станало същност на всичките. Същностите на всички неща са Едното нещо и това Едно нещо е дълбоката природа на всичко, което съществува. Това си ти, Светакету. По същия начин пчелите правят мед от нектара на безброй цветя, но когато медът бъде готов, нектарът не може да каже: „Аз съм от това или онова цвете." По същия начин, когато се слееш с твоята нелокализирана Същност, ти ставаш едно цяло със Същността на всичко, което съществува. Това е истинската Същност на всичко и ти, Светакету, си тази Същност.

Младежът отговорил:

  • Просвети ме повече, татко. Уддалака замълчал, преди да продума:

  • Реката Ганг тече на изток. Реката Инд тече на запад. Но накрая и двете стават море, те вече не си казват: „Аз съм Ганг" или: „Аз съм Инд". По същия начин, сине, всичко, което съществува, води началото си от нелокализираната Същност и тази Същност е най-дълбоката природа на всичко. Тя е истинската Същност и ти, Светакету, си тази Същност. Когато тялото вехне и умира, Същността не умира. Огънят не може да я изгори, водата не може да я намокри, оръжията не могат да я убият. Тя е неродена, няма начало или край. Тя е отвъд пространството на пределите и времето и обхваща цялата вселена. Това си ти, Светакету.

  • Просвети ме още, татко — откликнал въодушевено Светакету.

Уддалака казал:

  • Донеси един плод от дървото ниягрода11.

Светакету донесъл плода.

  • Разтвори го.

Светакету изпълнил, каквото му казали.

  • Какво виждаш, сине?

  • Дребни семенца, татко. Разчупи едно от тях.

Светакету разчупил дребното семенце.

  • Какво виждаш, сине?

  • Виждам, че нищо не остана, татко.

  • Онова, което не виждаш, е дълбоката природа, от която произлиза цялото дърво. По същия начин вселената прониква от нелокализираната Същност.

Накрая Уддалака помолил Светакету да пусне бучка сол в една кофа с вода. На следващия ден мъдрецът помолил сина си да му върне бучката сол.

  • Не мога да ти я върна - отвърнал младежът. - Разтворила се е.

Уддалака помолил сина си да вкуси повърхността на водата.

  • Кажи ми как е на вкус?

  • Солена е, татко.

  • Вкуси от средата и ми кажи как е на вкус.

  • Солена е, татко.

  • Вкуси от дъното и ми кажи как е на вкус.

  • Солена е, татко.

  • Точно както солта е локализирана в бучката и разпръсната във водата, така и твоята Същност е едновременно локализирана в тялото ти и разтворена в цялата вселена. Драги ми сине - произнесъл Уддалака, - ти не виждаш своята Същност в тялото си, но без нея виждането не би било възможно. Ти не можеш да схванеш Същността, но без нея разбирането не би било възможно. Ти не можеш да си представиш Същността, но без нея въображението не би било възможно. Обаче, когато станеш Същността и живееш от нивото на тази нелокализирана Същност, ти ще бъдеш свързан с всичко, което съществува, тъй като Същността е източникът на всичко, което съществува. Истина, действителност, битие, съзнание, абсолютното - наречи я както щеш - тя е най-висшата реалност, основата на битието. И това си ти, Светакету. Живей на това ниво, Светакету, и всички твои желания ще се изпълнят, защото от това ниво те няма да са само твои лични желания, а ще бъдат свързани с желанията на всичко, което съществува.

Светакету практикувал всичко, което бил научил, и станал един от най-великите мъдреци на ведическата традиция.

1 Германка, родена в благородническо семейство, тя получава образование в бенедектинския манастир край Бинген, в близост до сегашния гр. Майнц. На 43г. става игуменка, което не спира изумително разнообразната и творческа и научна дейност, включваща богата кореспонденция с католически светила, книга за мистичните и видения, две книги върху естествена история и медицина, моралистичната пиеса Grdo Virtutum; в областта на музиката е известна със своите антифони, химни и религиозни разкази, изпълнени с мистични образи и богати сложни музикални теми. - Б. пр.

2

Вернер Карл Хайзенберг (1901-1976) - герм. физик, теоретична ядрена физика. - Б. пр



3 Ервин Шрьодингер (1887-1961) - австр. физик. - Б. пр.

4 Летлива течност, СД^О^ която се вдишва за разширяване на кръвоносните съдове, особено при ангина пекторас. - Б. пр.

5 В англ. ез. глаголът „bark" (лай, лая) и съществителното „bark" (дървесна кора) са омоними. - Б. пр.

Книга е изпратена на www.spiralata.net от DIA и Борислава Станимирова 22



6От нем. Gestalt (образ, структура, форма, вид, облик) - понятие в гещалтпсихологията - всяка от съставните структури или модели, съставляващи човешкия опит, със свои специфични свойства, които не могат да бъдат извлечени от елементите на цялото, нито могат да се разглеждат като прост сбор от тези елементи.

Гещалтпсихологията - школа в психологията, създадена в Германия, която поддържа тезата, че целият човешки опит се състои от Gestalten и че реакцията на един организъм към дадена ситуация е по-скоро завършено и неразложимо цяло, отколкото сбор от реакциите към специфичните елементи в определена ситуация. - Б. пр



7Ервин Шрьодингер (1887-1961) - австр. физик. - Б. пр.

8 Самсара (в индуизма) непрекъснат цикъл, в който една душа се преражда многократно. - Б. пр.

9 Свръхнова (астрон.) - рядка, изключително рядка нова, която внезапно увеличава яркостта си до билион пъти и достига абсолютен магнитуд; Нова - вид изменяща се звезда, която внезапно увеличава яркостта си с хиляди до стотици хиляди пъти, достигайки магнитуд 14, след което яркостта и намалява. - Б. пр

10 Суфизъм - митическо и отшелническо направление в мохамеданството - Б. пр.

Книга е изпратена на www.spiralata.net от DIA и Борислава Станимирова 53



11

Nyagrodia (Ficus bengalensis) е от най-масивните видове дървета в северна Индия. В зряла възраст клоните му са толкова дебели, че могат да подслонят най-едрите птици, без да се счупят. По цвят и текстура кората му е като слонска кожа, а в основата му се образуват хралупи и тунели, където човек може да се подслони от дъжда. Дървото расте както нагоре, така и надолу, образувайки „въздушни корени" от клоните, които се спускат и самопосаждат в почвата, като по този начин едно дърво може да образува цяла гора. - Б. пр.




Книга е изпратена на www.spiralata.net от DIA и Борислава Станимирова





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница