Спонтанното удовлетворяване на желанията Дийпак Чопра



страница2/10
Дата01.02.2017
Размер2.05 Mb.
Размер2.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
ФИЗИЧЕСКИЯТ СВЯТ

Първото ниво на битието е физическо или материално, видимата вселена. Това е светът, който познаваме най-добре, така нареченият от нас „реален свят". Той съдържа материя предмети с твърди очертания, всичко, което е триизмерно, и включва всичко, което можем да изпитаме посредством петте си сетива - онова, което можем да видим, чуем, усетим, вкусим или помиришем. Той включва телата ни, вятъра, земята, водата, газовете, животните, микробите, молекулите и страниците на тази книга. Във физическия свят времето изглежда тече така праволинейно, че използваме за него метафората „стрелата на времето" - от миналото към настоящето, към бъдещето. Това означава, че всичко във физическия свят има начало, среда и край, и следователно е нетрайно. Съзнателните същества се раждат и умират. Планините се въздигат от разтопените недра на земята и отново се снижават от неумолимата ерозия на дъжда и вятъра.

Физическият свят, какъвто ние го познаваме, се управлява от неизменните закони на причината и следствието, при които всичко е предсказуемо. Нютоновата физика ни позволява да предвидим действието и противодействието по такъв начин, че когато билярдните топки се ударят една в друга с определена скорост под определен ъгъл, да очакваме точно какъв път ще измине всяка по билярдната маса. Учените могат да изчислят с точност кога ще има слънчево затъмнение и колко време ще трае. Цялото ни разбиране за света, базиращо се на така наречения „здрав разум", идва от онова, което знаем за този физически свят.



Второ ниво:

КВАНТОВИЯТ СВЯТ

На второ ниво на битието всичко се състои от информация и енергия. То се нарича квантов свят. Всичко на това ниво е невеществено, което ще рече, че не може да бъде докоснато или усетено чрез някое от петте ни сетива. Вашият разум, вашите мисли, вашето его, онази част от вас, за която сте свикнали да мислите като за вашия Аз, са част от квантовия свят. Тези неща не притежават твърдост, и все пак вие приемате себе си и своите мисли за действителни. Макар че ни е най-лесно да мислим за квантовото поле като за разум, той обхваща много повече от това. Всъщност всичко във видимата вселена е проявление на енергията и информацията на квантовото поле. Материалният свят е подразделение на квантовия свят.

Друг начин изразим това е, че физическият свят се състои от информация и енергия. От известното уравнение на Айнщайн, Е = МС2 , научаваме, че енергията (Е) е равна на масата (М), умножена по скоростта на светлината (С) на квадрат. Това ни говори, че материята (масата) и енергията са едно и също нещо, само че в различни форми - енергията е равна на масата.

Един от първите научни уроци, които ни преподават в училище, е, че всеки твърд предмет се състои от молекули, а молекулите се състоят дори от още по-малки частици, наречени атоми. Така научаваме, че столът, върху който седим, е направен от толкова малки атоми, че не бихме могли да ги видим без помощта на мощен микроскоп. По-нататък в урока научаваме, че атомите се състоят от още по-малки частици, които не притежават никаква твърдост. Те са, буквално казано, пакети или вълни от информация и енергия. Което означава, че на това второ ниво на битието столът, на който седите, не е нищо друго освен енергия и информация.

В началото тази мисъл може да се окаже трудноразбираема. Как е възможно невидими вълни от енергия и информация да бъдат възприети като твърд предмет? Отговорът е, че явленията в квантовия свят се случват със скоростта на светлината и при такава скорост сетивата ни просто не могат да обработят всичко, което допълва сетивното възприятие. Ние възприемаме обектите като различни един от друг, тъй като енергийните вълни съдържат различна информация, която се определя от чистотата или вибрациите на тези енергийни вълни. Това е като слушането на радио. Радио, настроено на определена станция с честота примерно 101.5 FМ, може да предава само класическа музика. Сменете слабо честотата, да речем на 101.9 FМ, и ще чуете само рок музика. Енергията е кодирана да носи различна информация, в зависимост от трептенията.

Тъй че физическият свят, светът на предметите и материята, не се състои от нищо друго освен от информация, съдържаща се в енергията, трептяща с различни честоти. Причината да не виждаме света като огромна енергийна мрежа е, че енергията трепти прекалено бързо. Поради факта, че сетивата ни функционират твърде бавно, те са способни да регистрират само части от тази енергия и активност и тези струпвания от информация стават „стол", „моето тяло", „вода" и всеки друг физически предмет във видимата вселена.

Подобно нещо се случва, когато гледаме филм. Както знаете, един филм се състои от отделни снимачни кадри с пролуки помежду им. Ако погледнете една филмова лента в прожекционната кабина, ще видите отделни кадри пролуките помежду им. Но когато гледате самия филм, кадрите се сливат един с друг, тъй като се прожектират толкова бързо, че сетивата ни не ги възприемат като прекъснати. Вместо това възприемаме един непрекъснат поток от информация.

На квантово ниво, различните откъслеци от енергийни полета, вибриращи с различни честоти, които ние възприемаме като твърди обекти, са част от колективно енергийно поле. Ако имахме способността да възприемаме всичко, което се случва на квантово ниво, щяхме да видим, че всички сме част от огромен „енергиен бульон" и всичко - всеки един от нас и всички предмети във физическия свят - са просто енергийни струпвания, плуващи в този енергиен бульон. Във всеки един момент вашето енергийно поле влиза в контакт и влияе върху енергийното поле на всеки друг, и всеки от нас реагира по някакъв начин на това изживяване. Всички ние сме израз на тази колективна енергия и информация. Понякога можем дори да усетим тази свързаност. Усещането обикновено е твърде неуловимо, но може да бъде и по-осезаемо. Повечето от нас са го изпитвали, когато при влизане в стая сме долавяли „толкова силно напрежение, сякаш можем да го разрежем с нож" или когато се намираме в църква, или в свещена гробница и усещаме, че ни обгръща чувство на спокойствие. Това е колективната енергия на околната среда, която взаимодейства с нашата енергия и ние го регистрираме на определено ниво.

Във физическия свят ние също постоянно обменяме енергия и информация. Представете си, че стоите на улицата и надушвате цигарения дим, идващ от човек, който върви през една сграда от вас. Това означава, че вдишвате дъха на този човек от около десетина метра разстояние. Миризмата е просто знак, показващ, че вие вдишвате нечий дъх. Ако този знак отсъстваше, ако пешеходецът не пушеше, вие пак щяхте да вдишвате дъха му, но просто нямаше да го осъзнавате без цигарения дим, който да насочи вниманието ви. А какво е дъхът? Това са въглеродният двуокис и кислородът, които идват от метаболизма на всяка клетка от тялото на този непознат. Ето какво вдишвате, точно както и другите хора вдишват вашия дъх. Тоест ние постоянно обменяме части от себе си - физически, измерими молекули от нашите тела.

На по-дълбоко ниво всъщност няма граница между нас и всичко останало в света.

Когато докоснете някакъв предмет, той изглежда твърд на пипане, сякаш между вас и него съществува определена граница. Физиците биха казали, че ние усещаме тази граница като твърда, защото всичко се състои от атоми и твърдостта представлява усещането за атоми, сблъскващи се с атоми. Но помислете какво е атомът. Атомът има малко ядро с голям облак от електрони около него. Не съществува твърда външна обвивка, а просто облак от електрони. За да го визуализирате, представете си фъстък в средата на футболен стадион. Фъстъкът представлява ядрото, а стадионът представлява размерът на електронният облак около ядрото. Когато докоснем един предмет, ние усещаме твърдост при сблъскването на електронните облаци. Това е нашата интерпретация на твърдостта, при наличието на чувствителност (или сравнителна нечувствителност) на сетивата ни. Нашите очи са програмирани да виждат предметите като триизмерни и твърди. Нашите нервни окончания са програмирани да усещат предметите като триизмерни и твърди. В реалността на квантовия свят обаче не съществува твърдост. Има ли твърдост, когато два облака се срещнат? Не. Те се сливат и разделят. Нещо подобно се случва, когато докоснете друг предмет. Вашите енергийни полета (и електронни облаци) се срещат, малки части се смесват и след това се разделяте. Макар да възприемате себе си като цели, вие сте загубили частица от вашето енергийно поле, отдавайки я на предмета, и сте получили частица от неговото енергийно поле в замяна. При всяка среща ние обменяме информация и енергия и оставаме съвсем мъничко променени. По този начин също можем да разберем колко свързани сме с всичко останало във физическия свят. Всички ние непрекъснато обменяме части от нашите енергийни полета, тъй че ние всички, на това квантово ниво, на нивото на нашия разум и нашия Аз, сме свързани. Всички сме взаимно обвързани.

Тъй че единствено в нашето съзнание ограничените ни сетива създават твърдия свят с чистата енергия и информация. Но какво би станало, ако можехме да виждаме в квантовия свят - ако имахме „квантови очи"? В квантовия свят бихме видели, че всичко, което смятаме за твърдо във физическия свят, всъщност трепти навън и навътре в безкрайна празнота със скоростта на светлината. Точно както при поредицата кадър-пролука в един филм, вселената представлява явление на включване-изключване. Целостта и твърдостта в света съществуват само във въображението, подхранвано от сетивата ни, които не могат да различат вълните от енергия и информация, съставляващи квантовото ниво на битието. Ние сме тук, после не сме тук, сетне отново сме тук. Усещането за непрекъснатост се запазва само в спомените ни.

Има аналогия, която илюстрира тази мисъл. Учените са установили, че на охлюва са му необходими около три секунди, за да регистрира светлината. Представете си, че охлювът ме наблюдава, аз напускам стаята, ограбвам банка и се връщам след три секунди. От гледна точка на охлюва аз не съм напускал стаята. Бих могъл да го доведа в съда и той да ми осигури идеално алиби. За охлюва времето, през което съм отсъствал от стаята, попада някъде в пролуките на трептящото битие. Неговото усещане за непрекъснатост (ако приемем, че охлювите имат такова) просто няма да регистрира тази пролука.

Следователно сетивният опит на всички живи същества е чисто изкуствена конструкция на възприятията, създадена във въображението. В една история от Зен религията се разказва как двама монаси гледали едно знаме, развяващо се на вятъра. Първият от тях казал: „Знамето се развява." А вторият казал: „Не, вятърът се движи." Техният учител се приближил и те го попитали: Кой е прав? Аз казах, че знамето се развява, а той каза, че вятърът се движи." Учителят отвърнал: „И двамата грешите. Само съзнанието се движи." Когато съзнанието се движи, то си представя съществуването на света.

Тъй че съзнанието е поле от енергия и информация. Всяка идея също е енергия и информация. Вие си представяте съществуването на вашето физическо тяло и целия физически свят чрез възприемането на енергийния бульон като определени физически обекти. Но откъде идва разумът, отговорен за това въображение?



Трето пиво

НЕЛОКАЛИЗИРАНИЯТ СВЯТ

Третото ниво на битието се състои от интелект, или съзнание. То би могло да се нарече още виртуална реалност, духовна реалност, поле на потенциалност, универсална същност или нелокализиран интелект. То е морето от възможности, от което извират информацията и енергията. Най-фундаменталното, изначално ниво на природата не е материално; то дори не е енергиен и информационен бульон; то е чиста потенциалност. Нивото на нелокализирана реалност функционира извън обсега на пространството и времето, които просто не съществуват на това ниво. Наричаме го нелокализирано, тъй като не може да бъде ограничено в определено място — то не е „във вас" или „някъде там". То просто е.

Интелектът на духовния свят е този, който организира „енергийния бульон" в познаваеми същности. Той свързва квантовите частици в атоми, атомите в молекули, молекулите в структури. Той е организиращата сила зад всички неща. Това понятие може да се окаже изплъзващо се за нашето разбиране. Един сравнително прост начин на възприемане на тази виртуална реалност е като признаем двойнствената природа на нашите мисли. Докато четете тези думи, очите ви виждат черния шрифт върху страницата и умът ви превежда този шрифт в символи - букви и думи - след което се опитва да изведе техния смисъл. Но отстъпете крачка назад и задайте въпроса: Кое е това, което извършва четенето? Кое е съзнанието, лежащо в основата на нашите мисли? Осъзнайте двойнствеността на тези вътрешни процеси. Вашият ум е зает с разкодирането, анализирането и превеждането. Следователно кой извършва четенето? С това леко изместване на вниманието може да осъзнаете, че у вас има присъствие, сила, която постоянно извършва акт на изживяване. Това е душата, или нелокализираният интелект, и нейните изживявания се случват на виртуалното ниво.

Точно както информацията и енергията сътворяват физическия свят, този нелокализиран свят („без определено място") създава и оркестрира активността на информацията и енергията. Според най-продаваният автор и пионер в метафизиката, Лари Дюси, по професия лекар, нелокализираните явления имат три важни особености, които ги разграничават от явленията, ограничени във физическия свят: те са взаимно свързани и тази обща връзка е непосредствена, неотслабваща и моментална. Нека да разгледаме накратко какво има предвид под това.

Между действията на две или повече явления на ниво елементарни частици има акаузална връзка (или която не е причинно-следствена), което ще рече, че „едно явление не поражда друго явление, и все пак действието на едното е непосредствено свързано или координирано с другото." С


други думи, те сякаш танцуват на една съща музика, без да общуват помежду си в общоприетия смисъл. Това е значението на непосредствена.

Съотношението между тези нелокализирани явления е и неотслабващо, което означава, че силата на съотношението не намалява с отдалечаване в пространството и времето. Например, ако вие и аз сме в една стая и разговаряме, моят глас ще звучи доста по-различно, отколкото ако сме застанали от двете страни на една и съща улица. При това по-голямо разстояние гласът ми ще бъде много по-слаб и може изобщо да не ме чуете. Ако бяхте в нелокализирания свят, аз щях да бъда чут ясно, независимо дали съм застанал до вас, през улицата, на миля разстояние, или дори в друг континент.

Третата особеност, или „моментална", означава, че нелокализираните явления не се нуждаят от време за пътуване. На всички ни е известно, че светлината и звукът се движат с различна скорост, което е причината да виждаме първо светкавицата в далечината, преди да сме чули тътена на гръмотевицата. При нелокализираните явления не съществува такава разлика във времето, тъй като нелокализираните съотношения не следват законите на класическата физика. Няма сигнал, няма светлина, няма звук. Няма „нещо", което да пътува. Съотношенията между явленията, които се случват на нелокализирано или виртуално ниво, се получават моментално, без причина и без отслабване във времето и пространството.

Нелокализираният интелект е навсякъде веднага и е способен да предизвиква многобройни ефекти едновременно на различни места. Именно от тази виртуална реалност организира и синхронизира всичко в света. Следователно това е източникът на съвпаденията, които са толкова съществени за синхроничната съдба. Когато се научите да живеете от това ниво, ще можете да осъществявате спонтанно всяко ваше желание. Вие можете да сътворите чудеса.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВИРТУАЛНИЯ СВЯТ

Виртуалният свят не е плод на човешко въображение, нито е резултат от човешки копнеж по някаква универсална сила, по-голяма от самите нас. Макар философите да са разисквали и оспорвали съществуването на „духа" в продължение на хилядолетия, едва в двадесети век науката успява да предложи доказателства за съществуването на нелокализиран интелект. Макар следващата дискусия да е малко неясна, аз се надявам, че ако я прочетете докрай, ще бъдете изпълнени със същата почуда и вълнение, които изпитах аз, когато за пръв път узнах за подобни трудове.




По-късно физиците са открили, че елементарната частица е част от така наречен „вълнови пакет". Макар енергийните вълни да са по принцип непрекъснати, с равномерно разположени върхове и спадове, вълновият пакет представлява концентрация на енергия. (Представете си малко

Както повечето от нас са научили в часовете по точни науки, вселената се състои от твърди частици и вълни. Преподавали са ни, че частиците са градивните елементи на твърдите тела в света, Научили сме например, че най-малките единици материя, каквито са електроните в атома, са частици. По същия начин са ни учили, че вълните — като звуковите и светлинните вълни - не са твърди. Никога не е имало объркване между тези две неща; частиците са частици, вълните са вълни.




Вълна





Вълнови пакет

кълбо статично електричество, с гъсто разположени, остри върхове и спадове, представляващи амплитудата на вълната.)

Има два въпроса, които можем да зададем за частицата: (1) Къде е тя? И (2) Какъв е нейният момент (ускорение)? Физиците са открили, че можете да зададете един от тези въпроси, но не и двата. Например, ако попитате „Къде е тя?" и фиксирате вълновата частица в определено място, тя става частица. Ако попитате „Какъв е нейният момент (ускорение)?", значи сте решили, че движението е решаващият фактор, и следователно сигурно говорите за вълна.

Тогава онова, за което говорим, „вълнова частица" ли е, частица или вълна? Зависи кой от двата въпроса ще решим да зададем. Във всеки даден момент вълновата частица може да бъде или частица, или вълна, тъй като не можем да знаем едновременно и мястото, и момента на вълновата частица. Всъщност се оказва, че докато не сме измерили или мястото, или момента, тя е едновременно и частица, и вълна. Това понятие е известно като „принцип на неопределеност на Хайзенберг2" - един от фундаменталните строителни елементи на съвременната физика.

Представете си затворена кутия с вълнова частица в нея. Нейната абсолютна идентичност не фиксирана, докато не бъде наблюдавана или измерена по някакъв начин. В момента преди наблюдението и нейната идентичност е чиста потенциалност. Тя е и вълна, и частица, и съществува само във виртуалния свят.

След като бъде извършено наблюдение или измерване, потенциалността се „срива" до единична същност - или частица, или вълна. При наличието на нашия обикновен, базиран на здравия разум начин за оценка на света, идеята, че едно нещо може да съществува в повече от едно състояние по едно и също време, противоречи напълно на интуитивното познание. Но това е чудото на квантовия свят.

Един известен теоретичен експеримент на физика Ервин Шрьодингер3 посочва някои интересни явления, които са възможни от гледна точка на квантовата физика. Представете си, че имате затворена кутия, която съдържа вълнова частица, котка, лост и купичка котешка храна със свободен капак.

Ако вълновата частица стане частица, тя ще натисне лоста, който ще повдигна капака на купичката с храна и котката ще се нахрани. Ако вълновата частица стане вълна, капакът ще остане върху храната. Ако отворим кутията (при което извършваме наблюдение), ще видим или празна купичка с котешка храна (и сита котка), или пълна купичка (и гладна котка). Всичко зависи от вида на наблюдението, което правим. Именно тази част стряска разсъдъка ни: преди да погледнем в кутията и да направим наблюдението, купичката е хем празна, хем пълна, а котката е едновременно сита и гладна. В този момент и двете възможности съществуват в едно и също време. Единствено наблюдението е това, което превръща възможността в реалност. Колкото и забележително да изглежда това само по себе си, неотдавна физиците завършиха един експеримент, доказващ това явление, като демонстрираха, че един зареден, ненаблюдаван берилиев атом е способен да бъде на две отделни места по едно и също време!



Навярно още по-стряскаща за ума е представата, че самата идея за две различни места може да бъде човешка конструкция, базирана на възприятията. С други думи, две свързани помежду си явления на две различни места могат всъщност да бъдат движения на едно явление. Представете си една риба в аквариум с две видеокамери, записващи движенията и. Двете видеокамери са поставени под прав ъгъл една спрямо друга и прожектират съответните образи на два различни видеоекрана в другата стая. Вие седите в стаята и гледате двата екрана. Виждате две различни риби и сте изумени, когато едната прави завой или тръгва в определена посока и нейното поведение моментално се свързва с поведението на другата риба. Вие, разбира се, не знаете какво става в другата стая. Ако знаехте, щяхте да видите, че има само една риба! Ако поставим много различни камери под различни ъгли и прожектираме образите на различни екрани във вашата стая, ще се удивите от това, че всички тези различни риби се намират в моментална комуникативна корелация.

Велики пророци, свързани с различни мистични традиции, са поддържали идеята, че всекидневните ни изживявания са проектирана реалност, където събитията и нещата само „изглеждат" отделни в пространството и времето. В дълбоката реалност всички ние сме части от

едно и също тяло и когато една част от тялото се движи, всяка отделна част от това тяло също бива засегната.

Учените също така предлагат теорията за ниво на битието, наречено „осемизмерно хиперпространство на Минковски". В това математически формулирано измерение разстоянието между две явления, независимо колко отдалечени изглеждат във време-пространството, е винаги нула. Това отново навежда на мисълта за измерение на битието, в което ние всички сме едно неделимо цяло. Разделянето може да бъде просто илюзия. Когато чувстваме любов в някаква форма, това има ефекта на разклащане на тази илюзия.

Тъй като наблюдението е ключът към определянето на вълновите частици като отделни същности, Нилс Бор и други физици са сметнали, че единствено съзнанието е отговорно за разпадането на вълновите частици. Следователно би могло да се каже, че без съзнанието всичко би съществувало само като неопределени, потенциални енергийни пакети или чиста потенциалност.

Това е един от ключовите моменти в тази книга. Нека го повторя, тъй като е много важен: Без съзнанието, което действа като наблюдател и преводач, всичко би съществувало само като чиста потенциалност. Тази чиста потенциалност е виртуалният свят, или третото ниво на битието. То е нелокализирано и не може да бъде изчерпано; то е безкрайно и всеобхватно. Проникването в тази потенциалност е онова, което ни позволява да вършим чудеса.

Чудеса не е особено силна дума. Нека се върна към физиката, за да опиша как учените са документирали някои поразителни явления, които могат да се случат на това ниво на потенциалност.

Заинтригуван и озадачен от възможностите, които предлага квантовата физика, Алберт Айнщайн е създал собствен мисловен експеримент. Представете си, че създавате две идентични вълнови частици, които след това се изстрелват в две противоположни посоки. Какво се случва, ако зададем въпрос за местоположението на вълнова частица А и въпрос за момента (ускорението) на вълнова частица В? Помнете, че частиците са идентични, тъй че каквото и измерване да е било изчислено за едната, по дефиниция ще бъде вярно и за другата. Установяването на местоположението на вълнова частица А (което я свежда до частица) едновременно ни показва местоположението на вълнова частица В и следователно също я свежда до частица.

Изводите от този теоретичен експеримент (потвърден математически и експериментално) са огромни по мащаб. Ако наблюдението на вълнова частица А засяга вълнова частица В, това означава, че се осъществява някаква нелокализирана връзка или съгласуваност, при която се обменя информация с по-голяма скорост от тази на светлината, без да има обмен на енергия. Това противоречи на всякаква общоприета представа за света. Този теоретичен експеримент е известен под името „парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен". Действително, лабораторните опити са показали, че законите на квантовата физика са валидни и че нелокализираната комуникация или корелация е реалност.

Нека се опитам да илюстрирам мащаба на това твърдение с пример, който може би е леко преувеличен, но поне се случва във физическия свят и неговите въздействия се виждат по-лесно. Представете си, че дадена компания изпраща едновременно два идентични пакета — един до мен, в Калифорния, и един до вас, в дома ви. Вие и аз получаваме и отваряме пакетите точно в един и същ момент. Току преди да разрежа лепенката и да отворя кутията, аз си представям наум какво бих искал да съдържа кутията. Когато я отварям, откривам, че тя съдържа точно каквото съм си представял - цигулка. Но това е само част от чудото. Когато вие отваряте вашата кутия, тя също съдържа цигулка! Когато си представих какво искам да съдържа кутията, вълновите частици се сведоха до определена форма. И каквото и да съм си представил, то засяга и вълновите частици от вашия пакет. Можем да повторим този опит отново и отново и винаги ще стигаме до същия резултат: каквото и да си представям за себе си, в същия момент то съответства на онова за вас. Не само мога да влияя на формата на комплект вълнови частици, но самите вълнови частици по някакъв начин са способни да предадат формата, която пренасят по разстоянието от моята къща до вашата, по-бързо от скоростта на светлината. Ето какво се има предвид под нелокализирана комуникация или съгласуваност.

Интересни експерименти бяха извършени от Клив Бакстър, научен изследовател и наш съдружник и приятел от център „Чопра". През 1972 г. той разработи методология за изучаване на човешки клетки, изолирани от човешкото тяло. Например, в един от своите експерименти той взе

човешки сперматозоиди, за да ги изучи в епруветка с електроди, измервайки тяхната електромагнитна активност с помощта на апаратура от типа на електроенцефалограф. Донорът на спермата се намираше в стая на около дванадесет метра от лабораторията в другия край на коридора. Когато донорът счупи ампула, съдържаща амил нитрат4, и вдиша изпаренията, беше регистрирано моментално повишаване на електромагнитната активност на лабораторната сперма, намираща се през три стаи.

Един ден Клив Бакстър изолираше бели кръвни клетки, за да ги изучава, и се случи нещо много интересно. Като част от процедурата, той центрофугира слюнката си, за да получи концентриран брой бели кръвни клетки, след което ги постави в малка епруветка и вкара два електрода от златна жичка, свързани с апарат от типа на електроенцефалограф. Внезапно му хрумна идеята да пореже леко китката си, за да види дали това ще се отрази върху белите кръвни клетки. Отиде до една лавица наблизо, за да потърси стерилен скалпел. Когато се върна, погледна към графиката на апарата, регистриращ електромагнитната активност на белите кръвни клетки: той вече сочеше активност на белите кръвни клетки, повишена, докато колегата ми е търсил скалпела. С други думи, неговите бели кръвни клетки бяха реагирали на намерението му да пореже ръката си още преди да бе направил срязването.

При друг случай Клив Бакстър обучаваше свой колега как да събира левкоцити от устната кухина. По един или друг начин двамата бяха въвлечени в разговор за една статия в списание „Плейбой", по-точно интервю с Уилям Шокли, доста противоречив

учен по онова време. Клив Бакстьр изведнъж си спомни, че колегата му има точно този брой на списанието на бюрото в кабинета си. Той изтича навън, намери въпросния брой и го донесе в лабораторията. През това време Стив, въпросният негов сътрудник от лабораторията, беше привършил събирането на клетките и поставил електродите. Тогава Клив Бакстьр насочи видеокамера, монтирана на статив, над рамото на Стив, за да документира онова, което Стив ще наблюдава. Друга видеокамера беше монтирана над записващото устройство на апарата, което в момента работеше. След това образите на двете видеокамери бяха комбинирани чрез технология за отделяне на екрана. Това гарантираше, че ще има точно отчитане на времето на евентуалните реакции. Докато Стив разлистваше списанието „Плейбой", за да открие статията, в средата му той попадна на очерк със снимки на голата Бо Дерек. По думите на Клив Бакстън: „Още докато Стив произнасяше произнасяше на глас ,Де и пиша десетка", белите му кръвни клетки в епруветката регистрираха реакция с пълна амплитуда на графиката - от горния до долния ограничител на записващото устройство." След две пълни минути непрекъсваща реакция, Клив Бакстьр предложи на Стив да затвори списанието. Когато той направи това, клетките му, през които течеше ток, се успокоиха. Минута по-късно Стив се пресегна да отвори списанието отново, при което клетките отново регистрираха повишена активност. Коментарът на Клив Бакстьр беше: „След като Стив участва в този високотехнологичен опит, и като знаеше за собствените си мисли и чувства, той сложи край на всякакъв скептицизъм."

Клив Бакстьр извърши редица подобни експерименти, които разкриваха, че клетките на всички биологични организми, включително на растения и разнородни бактерии, имат биокомуникативна способност. Всички живи клетки имат клетъчно съзнание и са способни да общуват с други клетки от същия или друг биологичен вид, дори да ги разделя разстояние. Освен това тази комуникация е моментална. Тъй като разстоянието в пространството е и разстояние във времето, би могло да се каже, че събития, разделени едно от друго във времето, случващи се или в миналото, или в бъдещето, могат да се свържат помежду си незабавно.

Като продължение на това изследване, нелокализираната комуникация беше демонстрирана и при хората. В прочутия експеримент на Гринберг-Зилбербаум, публикуван през 1987 г., учени са използвали устройство, познато като електроенцефалограф, за да измерят мозъчните вълни на двама души, медитиращи заедно. Те са установили, че някои от измерваните двойки показват силна съотнесеност на моделите на мозъчните вълни, предполагаща близка връзка или душевно съзвучие. Тези медитиращи хора можеха да определят кога усещат, че се намират „в пряка връзка" помежду си, и това беше потвърдено от уредите, измерващи техните мозъчни вълни. Силно свързаните помежду си двойки бяха помолени да медитират заедно, един до друг, в продължение на двадесет минути. След това единият от медитиращите беше отведен в друга стая, която беше затворена и изолирана. Когато всеки от двамата медитиращи бе в отделна стая, те бяха помолени да се опитат да установят връзка помежду си. Медитиращият, който беше преместен в другата стая, беше стимулиран с проблясване на ярка светлина, което предизвика леко отклонение в графиката на мозъчните вълни, наречено „провокиран потенциал". Тъй като мозъчните вълни на двамата медитиращи продължаваха да бъдат измервани, учените успяха да видят, че медитиращият, който беше изложен на светлинен дразнител, действително показа леки трептения на провокиран потенциал в графиката. Но изумителната част на този експеримент е, че медитиращият, който не беше изложен на светлинен дразнител , също показа леки трептения на мозъчните вълни, които съответстваха на провокирания потенциал на изложения на светлинен дразнител медитиращ. Значи тези двама души са били свързани на дълбоко ниво (чрез медитация) и тази връзка позволява появата на измерими физически реакции дори и у лицето, което не е било изложено на светлинен дразнител. Онова, което се случва на едното лице, се случва и на другото, автоматично и моментално.

Тези резултати не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен чрез нелокализирана взаимна връзка, която се случва във виртуалния свят - нивото на духа, който свързва, оркестрира и синхронизира всичко. Това безгранично поле на интелект или съзнание е навсякъде и се проявява във всичко. Виждали сме го да действа на ниво елементарни частици - строителния материал на всички неща - както сме го виждали да свързва двама души на ниво, надмогващо отделянето им. Не е нужно да влизате в лабораторията, за да видите действието на локализирания интелект. Доказателствата са навсякъде около нас, в животните, в природата, дори в нашите тела.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница