Спонтанното удовлетворяване на желанията Дийпак Чопра



страница4/10
Дата01.02.2017
Размер2.05 Mb.
Размер2.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

НАМЕРЕНИЕ

Всяко дете, което е слушало приказката за Аладин, мечтае да открие вълшебната лампа, която при потриване повиква духа, изпълняващ всяко желание. Когато пораснем, разбираме, че такива лампи и такива духове няма, което оставя всички тези желания затворени в бутилка у самите нас. Но какво би било, ако желанията можеха да се сбъдват? Кои свои желания бихте сбъднали? Кое би удовлетворило нуждите ви на най-дълбокото, съкровено ниво? Кое би позволило на душата ви да завърши своята съдба?

Всичко, което се случва във вселената, започва с намерението. Това намерение винаги се поражда в нелокализирания, или универсален, интелект, но то се локализира чрез индивидуалния разум. А щом се локализира, то става физическа реалност.

Всъщност физическата реалност не би съществувала, ако го нямаше намерението. Намерението активира нелокализирано, синхронизирано съотношение в мозъка. При всеки процес на опознаване или възприемане на физическата реалност напълно различни области от мозъка показват „фазово и честотно обвързване" на възбудните процеси на индивидуалните неврони в различните части на мозъка. Това е нелокализирано синхронизиране с честота около четиридесет херца (или четиридесет цикъла в минута. Това синхронизиране, наречено още свързване, е необходимо условие за познавателния процес. Без него не бихме видели човека като човек, къщата като къща, дървото като дърво или лицето на снимка като лице. Може би щяхте да видите просто черни и бели точици, разпръснати линии, светли и тъмни петна. Всъщност обектите на вашето възприятие се регистрират в мозъка като включващи-изключващи електромагнитни сигнали. Синхронизирането, организирано от намерението, превръща точките в петънцата, разпръснатите линии, електрическите изпразвания, комбинациите от светлина и тъмнина в единна цялост, или Gestalt6, която създава картина на света като субективен опит.

Светът не съществува като картини, а само като тези отделни парчета от включващи- изключващи импулси, тези точки и петна, тези дигитални кодове на пръв поглед безбройни електрически изпразвания. Синхронизирането им чрез намерението ги организира като опит в мозъка — звук, текстура, форма, вкус и мирис. Вие като нелокализиран интелект „поставяте етикети" и внезапно в субективното съзнание се създава материален обект.

Светът е като петно на Роршах7, което ние превръщаме в свят от материални обекти посредством синхронизирането, организирано от намерението. Светът преди да бъде наблюдаван, както и нервната система преди възникването на желанието или намерението да се наблюдава нещо, съществува като динамично (постоянно променящо се), нелинеарно поле на дейности в състояние на неравновесие (нестабилна дейност). Намерението организира синхронично тези високо променливи и на пръв поглед хаотични и несвързани дейности в нелокализираната вселена във високо подредена, самоорганизираща се, динамична система, която се проявява едновременно като наблюдаван свят и нервна система, чрез която светът бива наблюдаван. Самото намерение не се поражда в нервната система, въпреки че се оркестрира от нея. Но намерението е отговорно за нещо повече от опознаването и възприемането. Всяко учене, запаметяване, разсъждение, правене на изводи, както и двигателна дейност се предхожда от намерението. Намерението е самата основа на съзиданието.



Древните ведически текстове, известни като Упанишади, казват, че „Вие сте онова, което е най-съкровеното ваше желание. Каквото е вашето желание, такова е намерението ви. Каквото е

намерението ви, такава е вашата воля. Каквато е вашата воля, такова е вашето действие. Каквото е вашето действие, такава е съдбата ви ". В крайна сметка нашата съдба произлиза от най-дълбокото ниво на желанието, както и от най-дълбокото ниво на намерението. Двете са тясно свързани.

Какво е намерението? Повечето хора казват, че това е мисъл за нещо, което искате да реализирате в живота или желаете за себе си. Но всъщност то е нещо повече от това. Намерението е начин да изпълните определена ваша потребност, независимо дали тази потребност се отнася за материални неща, за дадена връзка, духовно самоосъществяване или любов. Намерението е мисълта, която имате и която ще ви помогне да запълните своята потребност. А логиката е, че щом запълните тази потребност, ще бъдете щастливи.

Погледната по този начин, целта на всички наши намерения е да бъдем щастливи и задоволени. Първо, ако ни питат какво искаме, може да отговорим: „Искам повече

пари" или „Искам нова връзка". Сетне, ако ни попитата защо искаме това, може да кажем например: „Защото тогава ще бъда щастлив". Тоест разбираме, че крайната цел на всички цели е някакво осъществяване на духовно ниво, което наричаме щастие, радост или любов.

Цялата активност във вселената е породена от намерението. Според традицията на Веданта „намерението е природна сила." Намерението поддържа равновесието на универсалните елементи и сили, позволяващи на вселената да еволюира.

Дори творчеството да оркестрира чрез намерението. Творчеството се поражда на индивидуално ниво, но то се случва също и на универсално ниво, позволявайки на света периодично да прави квантови скокове в своята еволюция. В крайна сметка, когато умрем, душата прави квантов творчески скок. Тя всъщност казва: „Сега трябва да изразя себе си чрез нова система тяло-разум или ново въплъщение." Следователно намерението произлиза от универсалната душа, локализира се в индивидуалната душа и накрая се изразява чрез индивидуален, локализиран разум. От своя минал опит ние създаваме памет, която е основа на въображението и желанието. Още веднъж желанието се явява основа на действието. И по този начин цикълът продължава. Във ведическата традиция и будизма този цикъл е известен като Колело на Самсара8, основа на земното битие.

Нелокализираният Аз става локализиран Аз, докато се филтрира през този кармичен процес.

Когато намерението се повтаря, това създава навик. Колкото повече едно намерение се повтаря, толкова по-вероятно е универсалното съзнание да създава същия модел и прояви намерението във физическия свят. Ако си припомните по-рано разгледаната тема от физиката, една вълнова частица в ненаблюдавана кутия е едновременно вълна и частица и приема определена форма само след като бъде наблюдавана. В момента на наблюдението вероятността се свежда до определена форма. Това е същата идея, само че при повтаряното намерение моделът в нелокализирания разум има по-голяма вероятност да бъде сведен в посока на вашето намерение и следователно да се прояви като физическа реалност. Това създава илюзията за лесно и трудно, възможно и невъзможно. Ето защо, ако искате да се освободите от баналното, трябва да се научите да мислите и мечтаете невъзможното. Само чрез повторение на мислите невъзможното може да стане възможно посредством намерението на нелокализирания разум.

Нелокализираният разум във вас е същият като нелокализирания разум във мен и всъщност в носорога, жирафа, птицата или червея. Дори скалата притежава нелокализиран интелект. Този нелокализиран разум, или чисто съзнание, е онова, което ни дава усещането за Аз, който казва: „Аз съм Дийпак", Азът който казва: „Аз съм птица" или Азът, който казва кой сте или за какъв се мислите. Това универсално съзнание е единственият Аз, който съществува. Но този единствен, универсален Аз се видоизменя; той се разграничава на почти безкраен брой наблюдатели, зрители и декор, органични форми и неорганични форми - всички същества и предмети, които съставляват физическия свят. Този навик на универсалното съзнание да се диференцира в определено съзнание съществува преди интерпретацията. Следователно преди този „Аз съм" да каже: „Аз съм Дийпак" или жираф или червей, той просто е „Аз съм". Неограниченият съзидателен потенциал на „аз" организира колективния Аз в Аза, който си ти или аз, или всяко друго нещо във вселената.

Това е същото понятие като двете нива на душата — универсалната душа и индивидуалната душа, но поставено в личен контекст. Като човешки същества, ние сме свикнали да мислим за нашата индивидуална същност като за „аз", без да забелязваме или оценяваме по-големия, универсален Аз, който се нарича още и универсална душа. Използването на думата „аз" е просто хитро измислена отправна точка, която ни помага да открием своята уникална гледна точка сред универсалната душа. Но когато определяме себе си само като индивидуален Аз, ние губим способността да си представяме отвъд границите на онова, което традиционно се сюита за възможно. В универсалния Аз всичко е не само възможно, но то вече съществува и просто се нуждае от намерението, за да го сведе до реалност във физическия свят.



Разликите между индивидуалния Аз, или локализирания разум, и универсалния Аз, или нелокализирания разум, могат да се видят ясно в следната таблица:

ЛОКАЛИЗИРАН РАЗУМ

  1. разум па егото

  2. индивидуален разум

  3. индивидуално съзнание

  4. обусловено съзнание

  5. линеен

  6. функционира в пространство, време, причинност

  7. обвързан с времето и ограничен

  8. рационален

  9. нагоден към привични начини на мислене и поведение, оформен от индивидуалния и колективен опит

  10. разделя

  11. вътрешен диалог: това съм аз и е мое

  12. страхът доминира

  13. изисква енергия

  14. нуждае се от одобрение

  15. интерпретира Аза в наблюдателя като различен от Аза в наблюдаваното

  16. мисли в причинно-следствени категории

  17. алгоритмичен

  18. постоянен

  19. съзнателен

  20. активен при активност на сетивата, защото сетивният опит е локализиран

  21. изразява себе си чрез централната нервна система (индивидуален избор)

НЕЛОКАЛИЗИРАН РАЗУМ

    1. дух

    2. душа

    3. универсално съзнание

    4. чисто съзнание

    5. синхроничен

    6. функционира извън пространство, време, причинност

    7. вечен и безкраен

    8. интуитивен / творчески

    9. необусловен, безкрайно съгласуван, неограничено творчески

    10. обединява

    11. вътрешен диалог: всичко това съм аз и е мое

    12. любовта доминира

    13. функционира без енергия

    14. неуязвим за критика и ласкателство

    15. знае, че Азът в наблюдателя и наблюдаваното е един същ

    16. вижда акаузална (непричинна) взаимосвързаност или взаимнозависимо съотношение

    17. неалгоритмичен

    18. непостоянен

    19. отвъд съзнанието

    20. винаги активен, но по-достъпен (availabke) за самия себе си, когато сетивата бездействат или се оттеглят, както е при съня, сънищата, медитацията, състояния на сънливост, транс, молитва

    21. изразява себе си чрез вегетативна и ендокринна системи, и, което е още по-важно, чрез синхронизма на тези системи (както и чрез синхронизма между отделното и универсалното, микрокосмоса и макрокосмоса)

Разликата между локализирания разум и нелокализирания разум е разлика между обикновеното и необикновеното. Локализираният разум е личен и индивидуален за всеки от нас. Той държи нашето его, или онзи самоопределящ Аз, който се лута по света, като заложник на нашите обусловени навици. По самото си естество локализираният разум ни разделя от останалата част на сътворението. Той издига плътни, изкуствени прегради, които мнозина от нас се считат принудени да защитават, дори ако това означава откъсването ни от по-дълбокия смисъл и радост от връзките; идващи от усещането, че сме част от универсалното. Локализираният разум е скучен, изтощителен и рационален, лишен от усет към творческата приумица и въображение. Той изисква постоянно внимание и одобрение и следователно е предразположен към страх, разочарование и болка.

Нелокализираният разум, от своя страна, е чиста душа или дух, познати като универсално съзнание. Функциониращ извън границите на нормалното пространство и време, той е великата организираща и обединяваща сила във вселената, безкраен по обхват и трайност. По своята природа нелокализираният интелект свърва всички неща, защото е всички неща. Той не изисква нито внимание, нито енергия, нито одобрение; той е цялостен сам по себе си и следователно привлича любов и одобрение. Той е неизбежно творчески, извор на всяко съзидание. Позволява ни да си представяме неща отвъд границите на „възможното" според локализирания ум, да мислим „извън кутията" и да вярваме в чудеса.

Творческите скокове на нелокализирания разум имат своята научна обосновка. Научно документираните „бели петна" в еволюционния процес предполагат творчески скокове във въображението на самата природа - хипотеза, известна като „прекъснато равновесие". Съществуват например данни за праисторически вкаменелости на амфибии, както и за праисторически вкаменелости на птици, но липсват сведения за вкаменелости на междинно същество, между амфибии и птици. Това предполага квантов скок на въображението, при който амфибиите са искали да се научат да летят, а птиците са се явили като резултат на това намерение. Учените смятат, че приматите са еволюирали в човешки същества, но няма данни за изкопаеми от междинната фаза, няма я липсващата брънка. Първо е имало само примати, след това изведнъж са се появили човешки същества. А между тях? Няма нищо.

Тези скокове на въображението се разгръщат постоянно пред нас в онова, което наричаме вселена. В своя живот сме били свидетели на създаването на телевизията, Интернет, електронна поща, ядрената технология, космическите изследвания. Въображението винаги е водещо, накъдето и да се обърнем. И макар въображението да е свойство на универсалното съзнание, то се канализира чрез всички тези локализирани проявления. Човешките същества имат способността да отиват още по-далеч. Чрез локализирания разум, или локализирания Аз те имат способността да правят избори посредством намерението. А нелокализираният разум, или нелокализираният Аз се грижи за подробностите синхронично, за да изпълни намерението. Ето как мечтите стават реалност.

Нека обясня това с един пример. Локализираният Аз, който е Дийпак, иска да се почувства добре от физическите упражнения и сваляне на теглото. И така Дийпак, локализираният Аз, започва да бяга всеки ден върху тренировъчната лента или плажа. Нелокализираният Аз в Дийпак прави това възможно, като кара тялото на Дийпак да извършва многобройни функции едновременно: сърцето трябва да бие по-учестено и да изпомпва повече кръв, тъканите трябва да консумират повече кислород, дробовете трябва да дишат по-бързо и по-дълбоко и захарта, която е горивото в моята система, трябва да изгори бързо до въглероден двуокис и вода, за да се образува енергия. Ако горивният запас се намали, тогава трябва да се секретира инсулин, за да може запасът от гликоген в черния дроб да се използва като гориво. Клетките на имунната система трябва да се стимулират, тъй че разумът на тялото да стане устойчив срещу инфекцията, докато бягам през околната среда. Това е само един много съкратен списък на нещата, които трябва да се случат едновременно и съгласувано, за да се изпълни намерението ми да бягам. Всъщност десетки, умножени по десетки дейности трябва да се извършат нелокализирано, едновременно, за да може Дийпак да се наслади на бягането.

Както виждаме, работата на тялото се организира от нелокализирания разум. И докато всички тези дейности се синхронизират, Дийпак се наслаждава на бягането. Той не се тревожи дали сърцето му ще изпомпа правилното количество кръв, нито дали черният му дроб ще обмени гликогена в захар. Това е работа на нелокализирания интелект. Локализираният Аз възнамерява, а нелокализираният Аз организира всички подробности синхронично.

Но локализираният Аз винаги сътрудничи и понякога взима грешни решения. Представете си човек на име Джим Смит. Той се намира на празнично събиране и локализираният Джим Смит казва: „Прекарвам си добре на този купон." Той отпива глътка шампанско, отпуска се и завързва нови познанства. Нелокализираният Джим Смит на партито също се забавлява, общува и се наслаждава на момента. Но какво би станало, ако локализираният Аз каже: „Ей че хубав купон. Я да пийна още и да се напия." Напиването е начин на прекъсване на връзката; следователно нелокализираният Аз дава на локализирания Аз да разбере, че всяко решение си има цена. Нелокализираният Аз причинява на локализирания Аз главоболие и махмурлук на сутринта. Това е неговият начин да общува с локализирания Аз, да му каже в крайна сметка: „Ако малтретираш себе си, ще се разболееш."

Ако локализираният Аз пренебрегне нелокализирания Аз в неговите усилия да го разубеди от това решение, той ще срещне още по-лош отзвук. Ако например локализираният Аз пренебрегне посланието и се напива всеки ден, локализираният Джим Смит може да загуби работата си, доходите си, да разруши отношенията в семейството си и евентуално да получи цироза на черния дроб и да умре. Защо? Защото решението да пие не служи на интересите нито на локализирания, нито на нелокализирания Джим Смит. Това не е било чисто намерение, понеже локализираният Аз го е изопачил. Той се е преобразил, докато е преминавал от нелокализирания към локализирания разум. Едно намерение може да бъде осъществено синхронично само ако обслужва потребностите на локализирания и на нелокализирания Аз. Нелокализираното намерение винаги е еволюционно и следователно се движи в посока към хармонични

взаимодействия, които обслужват по-широките интереси.

Намерението винаги произлиза от универсалния свят. В основата си то е универсално намерение, което осъществява локализираното намерение, стига последното да обслужва както потребностите на локализирания разум (мен), така и на нелокализирания разум (универсалния дух). Само тогава локализираният и нелокализираният разум ще си сътрудничат. Но тук участват и някои объркващи фактори. На земята има милиарди човешки същества, както и билиони други обекти, всичките с локализирани намерения. Да кажем , че се каня да организирам тържество, за което планирам да направя много сладкиши и торти. За подготовката съм купил захар, брашно и всички останали необходими продукти. Всички те са складирани в килера ми, където привличат мравки и мишки, които имат намерението да консумират захарта и брашното. Когато откривам действията на мишките, аз купувам капан за мишки и инсектицид. Някои мишки умират. Появяват се бактерии, които започват да разлагат телата им.

Ако се отдръпнем крачка назад и разгледаме по-широко този сценарий, ще съзрем съзаклятие от свързани събития. Всички те са се предизвикали и създали взаимно. За да се получи тази драма, трябва да се отгледат пшеница и захарна тръстика. Това включва ферми, фермери, дъжд, слънце, трактори, потребители, търговци на дребно, търговци на едро, трактористи, железопътни линии, борси, магазини за хранителни продукти и обслужващ персонал, инвеститори, инсектициди, химични заводи, химична наука, и т.н. Броят на участващите локализирани умове е огромен.

Тогава е логично да си зададем въпросите: Кой върху кое влияе? Чие намерение създава събитията? Дали моето намерение въздейства върху поведението на цялата планета, от фермерите до борсовите агенти и цените на пшеницата, да не споменаваме мравките и мишките в килера ми или действията на други елементи и сили във вселената? Дали намерението ми да сервирам сладкиши и торти е единственото, при което цялата вселена трябва да си сътрудничи? Мишката, ако приемем, че тя може да обмисли намерението си, може би вярва, че нейното намерение е отговорно за задвижването на тази поредица от събития - от дейността на търговците на зърно до метеорологичните условия и до решението ми да направя торти. Всъщност бактериите със същата лекота биха могли да повярват, че тяхното намерение е оркестрирало дейността на цялата вселена, включително и моето решение да си купя отровата, която е създала протеините, за да бъдат изконсумирани от тях. Всичко започва да изглежда твърде объркващо, когато се замислим чие намерение е оркестрирало дадено събитие.

Чие намерение е създаването на цялата тази активност? В по-дълбоката реалност Азът, който оркестрира всички тези събития, е нелокализраният, универсален Аз. Тази организираща сила координира и синхронизира безкраен брой събития едновременно. Нелокализираният разум постоянно се връща към себе си, подновява себе си и своята съзидателност по такъв начин, че старото никога да не се разлага, а да се прережда наново във всеки момент. Макар намерението да идва от единствения нелокализиран Аз, от моя гледна точка и от тази на мишката, мравките, бактериите, и хората, които ще ми дойдат на гости, то изглежда като намерение на личния Аз.

При всяко локализиране всеки организъм би могъл да си помисли: „Намерението е мое!" Всеки един вярва, че неговият личен, локализиран Аз върши нещо, но във всеобхватната схема всички тези различни локализирани интелекти всъщност се предизвикват и създават взаимно чрез намерението на нелокализирания разум. Дърветата трябва да дишат, за да дишам и аз. Реките трябва да текат, за да може кръвта ми също да тече и циркулира. В последна сметка има само един разточителен, изобилен, вечен, ритмичен, неделим Аз. Всяко разделение е илюзия. Локализираният Аз съзнава себе си като нелокализиран Аз само когато двата се слеят. Тогава започвате да чувствате, че има само един единствен универсален Аз. И когато се слеете, започвате да изпитвате доверие, любов, опрощение, благодарност, състрадание, отстъпчивост, безвремие. Ето как действа молитвата. Великият пет лорд Алфред Тенисън е казал: „С молитва са създадени много повече неща, отколкото светът е сънувал." Но това не е молитва на принудително намерение; нейната извисеност, подходящ момент, смирение, благодарност, доверие, любов и състрадание ми позволяват (на моя локализиран Аз) да изпитам и стана нелокализирания Аз.

Ние сме дотолкова привързани към нашия локализиран , индивидуален, личен Аз, че сме слепи за величието, което се простира отвъд него. Невежеството е стеснено съзнание. За да забележите нещо, трябва да игнорирате всичко останало. Ето как нелокализираното става локализирано. Когато забележа нещо, аз пренебрегвам всичко друго около него, което въпреки всичко допринася за съществуването му и следователно е част от него. Когато Азът, който е мое его, наблюдава, той наблюдава само определеното нещо и пренебрегва универсалното. Но когато гледа Азът дух, той вижда потокът на вселената, която позволява частното да бъде възможно.

Именно тази взаимна връзка тази неделимост, прави живота не само възможен, но и вълшебен. Морето от взаимосвързаност в природата се свежда до индивидуални вълни, които се разпиляват като пенливи, диамантени пръски, отразявайки се една в друга за миг, само за да стихнат отново в дълбините на океана. Съществува само един безкраен миг - безкрайна любов, дух или съзнание - който постоянно става ту наблюдател, ту декор. Ние сме тези кристални капчици и всеки от нас е красив и уникален в един миг, като всеки е част от другия, всеки отразява другия. Всички ние произлизаме от вечната любов, дух, или съзнание, като израз на въображението на универсалния Аз. Докато интерпретирането, паметта и навикът създават илюзията за познатост и еднаквост на нашето продължение минута след минута, в действителност в сърцевината ни се таят безброй възможности, които се нуждаят единствено от намерението, да станат реалност.

Намерението оркестрира безкрайните възможности. Може би се чудите кое е идеалното намерение. Какво бихте си поискали, ако намерението ви можеше да се изпълни веднага? Ако намерението ви е обикновено лично желание и служи за лично удовлетворение, локализираният и нелокализираният Аз могат да излязат от синхрон. Колко пъти сте чували хората да казват, че искат да спечелят от лотарията? Това би могло да се случи, но само ако изпълнението на това намерение служи както на вас, така и на по-голямата цел. Може да си кажете:

„Искам да спечеля от лотарията, за да си купя ново БМВ." Дори това намерение служи на много хора: на вас, на производителя на коли, на неговите служители, на инвеститорите и на икономиката. Обаче то не е така мощно, както намерението на човек като Майка Тереза, тъй като нейното желание да събере пари е резултат от намерението и да донесе удовлетворение за другите, да даде и получи на по-дълбоко ниво - да служи на великата верига на живота. Когато намерението на нелокализирания разум се обслужва от локализирания разум, то е по-всеобхватно, всеобщо и следователно по-ефективно.

За всяко намерение можем да зададем въпроса: „Как това би послужило на мен и как би послужило на всеки, с когото бъда в контакт?" И ако отговорът е, че то ще създаде истинска радост и удовлетворение на мен и на всички засегнати от действията ми, тогава моето намерение, заедно с отдаването ми на нелокализирания разум се обслужва от локализирания разум, ще оркестрира собственото си осъществяване. Има техники за откриване на чистото и правилно намерение, което е ваша житейска съдба, които ще разгледаме подробно по-нататък. Но сърцевината на техниката е да се започне с точката на тихо и умиротворено съзнание, което да породи правилното намерение в сърцето ви, след което да оставите локализиарания си Аз да се слее отново с нелокализирания Аз, позволявайки Божията воля да бъде изпълнена чрез вас. Преподавал съм тази техника на хиляди хора и те са ми казвали, че тя действа за тях, както действа и за мен.

Част от трудността е да се формира намерение, което не пречи на намерението на природата. В някои развиващи се страни, страдащи от недостиг на храни, учените наскоро направиха опит да внедрят така наречения „златен ориз" — нов сорт, плод на генното инженерство, съдържащ естествени инсектециди, които позволяват високи добиви от тази култура. Но се появиха проблеми. Генетично създаденият ориз не притежаваше естествените аромати, които привличат различните насекоми, важни за поддържането и размножаването на хранителната верига. Еколозите се опасяват, че този ориз може да наруши местната екосистема, като причини евентуално нарушаване на климатичните условия, което би имало гибелни последици за цялата планета. Стесненото или локализирано съзнание, което вижда само определената ситуация, се опитва да я реши локално. Разширеното съзнание, или нелокализиранипт Аз, вижда взаимоотношенията, птиците, пчелите, катериците, мармотите, както и климата (необходимо е да има дървесна растителност, флора и фауна, за да се породят определени климатични условия). Едно добро намерение може да предизвика откатен удар, ако намерението на нелокализирания Аз бъде пренебрегнато. Сложните нишки на взаимната обвързаност изискват не само себеотрицание, но и координация с всички други индивидуални Азове, произлизащи от универсалния Аз.

Намерението не може да бъде нито форсирано, нито принудително или насилствено. Мислете за него като за улавяне на сапунени мехури във въздуха. Това е деликатна задача, която не позволява, нито прибързване, нито насилване. Същото се отнася и за медитацията или съня. Човек не може да се опитва да медитира или да спи. Тези дейности изискват да бъдат оставени да потекат и колкото по-силно се опитвате да ги предизвикате, толкова по-малък шанс за

успех ще имате. Медитацията се случва; сънят се случва. Същото е с намерението . Колкото по-малко му се месим, толкова повече разбираме, че то има собствена неограничена организираща сила. Намерението съдържа в себе си механизмите за своето осъществяване, както семенцето съдържа в себе си всичко необходимо, за да стане дървото, цвета и плода. Не е необходимо да правя нищо с това семенце. Само трябва да го заровя в земята и да го полея. Семенцето само, без никакво подсказване от моя страна, ще създаде всичко след това.

Намерението е семенце в съзнанието или духа. Ако му обърнете внимание, то съдържа в себе си средствата за собственото си осъществяване. Безкрайната организираща сила на намерението организира безчет детайли едновременно.

Намерението създава съвпаденията; то е причината, поради която, ако мислиш за нещо, то се случва. То е причината, поради която някои хора спонтанно оздравяват и се възстановяват. Намерението оркестрира цялата съзидателност във вселената. А ние, като човешки същества, сме способни да създаваме положителни промени в своя живот чрез намерението. Тогава защо губим тази способност? Способността се загубва, когато представата за самите нас засенчи истинската ни същност, когато пожертваме истинската си същност заради егото. Осъзнаването, че „аз" съм нещо отделно от „теб", започва да се случва на около две - или три годишна възраст. На този етап бебето започва да прави разлика между „мен" и „мое", и „не мен" и „не мое". Това отделяне създава тревожност. В действителност светът не е отделен от нас, а е част от континуитета на съзнанието. Намерението действа, като впряга съзидателните сили, присъщи на природата. Точно както ние имаме свои лични творчески способности, вселената също проявява своята способност да твори. Вселената е жива и разумна и отвръща на нашето намерение, ако имаме своя интимна връзка с нея и я възприема не като нещо отделно от нас, а като продължение на нашето тяло.

Ние можем да възвърнем силата на намерението, като се върнем към истинската си същност, или като се самоактуализираме. Хората, постигнали самоактуализиране, възстановяват своята свързаност с нелокализирания интелект. Те не изпитват желание да манипулират и контролират другите. Те са независими както от критики, така и от ласкателства. Не се чувстват по-долу от никого, но и не изпитват превъзходство над никого. Те са в досег с вътрешната отправна точка, която е тяхна душа, а не егото им. Тревожността престава да бъде проблем, тъй като тя произлиза от потребността на егото да се защитава. А именно тревожността е тази, която възпрепятства спонтанността на намерението. Намерението е механизмът, чрез който духът трансформира себе си в материална реалност.

Зрялата духовност изисква трезво съзнание. Когато мислите трезво, вие сте отзивчиви към обратната връзка, като в същото време оставате неуязвими за критики и ласкателства. Научавате се да се оставяте на течението и да не се тревожите за резултата. Имате доверие в изхода и започвате да забелязвате синхронизма, организиран навсякъде около вас. Намерението предоставя възможности, за които трябва да бъдем нащрек. Късметът е възможност и подготвеност, появили се едновременно. Намерението ще ви предостави възможностите, но все пак се налага да действате, когато случаят ви се предостави.

Винаги когато предприемате някакво действие, си мислете, че не вие извършвате действието. Възприемете позицията, че вашите действия са всъщност действия на нелокализирания разум, или организиращия универсален дух. Ще започнете да забелязвате силно спадане на тревожността. И ще бъдете по-малко обвързани с резултата.

Стресът е форма на тревожност. Ако сте стресирани, не сте в състояние дори да помислите за синхронизъм. Синхронизмът е средство да бъдете в досег с Бог. Той е път към смисъла и целта на вашия живот. Той е средство да изживеете любов и състрадание, средство за свързване с нелокализирания интелект на природата. Ако вниманието ми е насочено към ситуации, пораждащи стрес, ще ми бъде трудно да се докосна до синхронизма. За да постигнете това ефективно, е необходимо да възприемете отношение на пълно отдаване на универсалния свят. Отдаването означава скок на вярата, или гмуркане в неизвестността. Вътрешният ви диалог би могъл да подкрепи това с думите: „Нещата не вървят както аз искам. Изоставям представата си какви трябва да бъдат. Усещането ми за „мен" и „мое" трябва да се разшири." Ако направите този скок към вярата ще бъдете възнаградени щедро. Ако се уловите, че се тревожите как ще платите сметките следващия месец, би било уместно да си припомните, че вашето намерение е не само да удовлетворите своите потребности, но и да изпратите децата си на училище, както и да допринесете за благополучието на общността, в която живеете. Всички хора желаят да задоволят тези потребности в живота си. Но формулирайки и изразявайки ясно намерението си да ги изпълните, вие ги предавате на безграничния разум, все едно че казвате: „Оставям всичко това в твоите ръце. Аз няма да се тревожа за него, защото ти, нелокализираният интелект, който живееш в мен, ще се погрижиш."

Велики художници, джаз изпълнители, писатели и учени казват, че когато творят, прекрачват индивидуалната си идентичност. Работил съм с много музиканти и композитори на песни и не познавам нито един, който да е мислил за авторски права и дивидентите от тях, докато е сътворявал песента. Една нова песен или музикално произведение предполагат да бъдат пуснати на воля и предадени в инкубатора на нелокализирания свят, след което допускате музиката или песента да се върнат при вас. Всеки творчески процес трябва да мине през фаза на инкубация и допускане. Синхронизирането е творчески процес. В този случай обаче творческият разум е самият космос. Когато самовглъбяването си отиде, на негово място идва нелокализираният интелект.

Помнете, че мислите ви не бива да бъдат в конфликт с плановете на природата. Желанието да спечелите от лотарията може да увеличи усещането ви за отделяне от вселената. Често пъти късметлиите в лотарията признават, че са се отчуждили от приятели и роднини, както и че не се чувстват по-щастливи. Когато парите станат самоцел, те ви отчуждават.

Как да разберете кое от намеренията ви има вероятност да се изпълни? Отговорът се крие в това да обръщате внимание на знаците, които ви изпраща нелокализираният разум. Забележете съвпаденията в своя живот. Съвпаденията са послания. Те са знаци, изпратени ви от Бог, или духа на нелокализирана реалност, които ви подканват да се освободите от духа на кармичната обусловеност, от познатите ви стереотипи на мислене. Те ви предлагат възможност да навлезете в свят на осъзнаване, в който чувствате обичта и грижата на безкрайния интелект, който е ваш жизнен избор. Духовните традиции наричат това „състояние на благодат".



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница