Спонтанното удовлетворяване на желанията Дийпак Чопра



страница5/10
Дата01.02.2017
Размер2.05 Mb.
Размер2.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
5*

РОЛЯТА НА СЪВПАДЕНИЕТО

Когато обясняваме съвпаденията като закодирани послания от нелокализирания разум, животът заприличва на детективски роман. Ако сме внимателни, следим оставените знаци и разчитаме на знамението им, истината може би ще ни се разкрие. По един или друг начин, в живота се случва именно така. В крайна сметка самият живот е най-голямата мистерия.

Онова, което прави живота загадъчен, е че съдбата ни изглежда скрита от нас и едва в края му сме в състояние да погледнем назад и да видим пътя, който сме следвали. Погледнат в ретроспекция, разказът на нашия живот ни се струва съвсем логичен. Лесно можем да проследим непрекъснатата нишка, около която сме натрупали житейския си опит. Дори сега, в който и момент от живота да се намирате, обърнете ли се назад, ще забележите колко естествено е преминавал животът ви от един етап към следващ етап, от една месторабота към друга, от една група обстоятелства към съвършено различна група обстоятелства. Забележете колко малко усилия би коствало всичко това, ако само знаехте накъде води пътят ви. Когато се обърнат назад повечето хора си задават въпроса: „За какво съм се тревожил толкова? И защо трябваше да бъда толкова строг към себе си и децата си?"

Ако можехме да живеем на нивото на душата през цялото време, нямаше да има нужда от ретроспекции, за да оценим големите истини в живота. Щяхме да ги знаем предварително. Щяхме да сме автори на собствените си житейски приключения. Пътят щеше да бъде ясно начертан и нямаше да са ни нужни нито пътни знаци, нито оставени следи, нито съвпадения.

Но повечето от нас не живеят на нивото на душата, тъй че се налага да разчитаме на съвпаденията да ни подсказват волята на вселената. Всички сме притежавали съвпадения в своя живот. Самата дума соincidence (съвпадение) описва идеално значението си: со — означава „съвместно, заедно", а incidence означава „случка, събитие". Следователно думата coincidence се отнася за събития или случки, които стават заедно с други случки - две или повече събития случващи се едновременно. Тъй като преживяването на съвпадения е валидно за всички ни, повечето хора ги приемат ги приемат за даденост - просто кратки, странни епизоди, на които се удивляваме и после бързо ги забравяме.

Но съвпаденията са нещо много повече от обикновени, забавни епизоди. Съвпадението е знак за намерението на универсалния дух и като такова е наситено със значение. Някои хора използват фразата „значимо съвпадение", за да опишат едновременно случващи се събития, които имат някакво особено значение за човека, който ги е преживял. Но според мен „значимо съвпадение" е тавтология, тъй като всяко съвпадение е значимо; иначе то най-напред не би се случило. Самият факт, че се случва, е значим. Просто понякога сме способни да прозрем значението му, а понякога не.

Какъв е смисълът в съвпадението? Една по-дълбока част от вас вече го знае, но това съзнаване трябва да изплува на повърхността. Смисълът не идва от самото съвпадение. Той идва от вас, личността, която го преживява. Всъщност без нашето участие, всяка случка в основата си е безсмислена. Ние сме онези, които придават смисъл на събитията чрез намерението. Съвпаденията са послания от нелокализирания свят, които ни напътстват как да действаме, за да накараме мечтите си, намеренията си, да се проявят. Следователно първо трябва да имате намерение и след това да влезете в досег с духовната си същност. Само тогава ще разполагате с начин, по който да използвате съвпадението за осъществяване на намеренията си.

Да имате намерение е нещо лесно; толкова е просто, като да си пожелаете нещо да ви се случи в живота. Трудното е да израстнете духовно. Мнозина, които считат себе си за духовни, все още дори не са нагазили в безбрежния океан на духовната сила. Те по-скоро плуват по повърхността на този океан, без да се гмуркат, за да открият дълбините на всемирния опит.

ЧУДЕСАТА В РЕАЛНИЯ СВЯТ

Чудесата са действителни явления. Всяка традиция обръща лице към съществуването на чудесата, но всяка от тях използва различен език. Ние поставяме етикета „чудо" на събития, при които желаният изход се проявява по драматичен начин: искаме да оздравеем от ужасна болест или да се сдобием с материално богатство, или да открием своята цел. Когато тези събития се случат, ние си казваме: „Какво чудо!" Някой има намерение, желание или мисъл, и те се случват. Следователно „чудо" е много драматичен пример за това какво се случва, когато човек е способен да проникне в духовния свят и да приложи намерението, за да прояви съдбата си.

Нека ви дам един пример за забележително съвпадение. Дейвид бил влюбен в жена на име Джоана. Чувствата му към нея били силни, но изпитвал нерешителност що се отнася до обвързване с брак. Накрая все пак решил да заведе Джоана в парка и да и направи предложение за женитба. Дейвид все още имал резерви към обвързването, но когато в онази сутрин се събудил, бил обзет от особено спокойствие и от чувството, че всичко ще бъде наред. Дейвид тъкмо бил постлал одеалото за пикник и събирал кураж да повдигне въпроса, когато над главите им прелетял самолет, развяващ знаме с рекламен надпис. Джоана погледнала нагоре и произнесла: „Интересно какво ли пише на това знаме." Без да се замисля, Дейвид изтърси: „Пише Джоана, ожени се за мен!" Двамата се вгледали по-внимателно и видели, че върху знамето наистина имало надпис „ДЖОАНА, ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН!" Тя се хвърлила в обятията му, целунали се и в този момент Дейвид осъзнал, че женитбата му с нея е най-добрият му избор. На другия ден те прочели в местния вестник, че някой друг направил предложение на приятелката си Джоана с развяващо се над парка знаме и самолетът се случил над главите им тъкмо в решаващия за Дейвид момент. Това забележително съвпадение било знамение за бъдещето на Дейвид, истинско чудо. Двамата са щастливо женени до ден днешен.

Хората, които не се интересуват от духовността, приписват този род събития на късмета. Аз лично вярвам, че думата „късмет" — поне това, което обикновено влагаме в нея - няма нищо общо с него. Онова, което хората наричат късмет, не е ни повече, ни по-малко от приложение на синхронизма за изпълнението на нашите намерения. Луи Пастьор, ученият, който открил, микробите могат да причиняват болести, е казал: „Късметът спохожда подготвените умове." Това може да бъде превърнато в просто уравнение: благоприятен случай + подготвеност = късмет. Напълно възможно е чрез уроците по синхронична съдба да се постигне такава нагласа на ума, при която ще започнете да виждате, че в живота има сгодни случаи, а когато ги забележите и уловите, те променят всичко. „Късметът" е думата, която в днешния свят използваме, за да опишем вълшебството.

Следователно синхронизмът, щастливото съвпадение, чудесата, късметът — всички те са различни термини за едно и също явление. Както разбрахме, интелектът на тялото функционира чрез съвпадението и синхронизма. Разширеният разум на природата и екосистемата, великата паяжина на живота, също функционират чрез съвпадението и синхронизма, както всъщност и изначалният интелект на вселената.

Когато започнете да гледате на съвпаденията като на благоприятни житейски възможности, всяко съвпадение се изпълва със смисъл. Всяко съвпадение става творческа възможност. Всяко съвпадение се превръща във възможност да бъдете онзи човек, който вселената е планирала за вас.

Това е основната истина за синхроничната съдба - че общият сбор на всичко във вселената е в заговор за сътворяване на личната ви съдба. За да направи това, тя използва акаузални (непричинни), нелокализирани връзки. Какво представляват акаузалните връзки? Ако погледнем в дълбочина всички отделни случки в нашия живот, ще видим, че всички имат история, втъкана в личната ни съдба. Акаузален осначава, че случките са свързани помежду си, но без да имат пряка причинно-следствена зависимост, поне на повърхността. Думата acausal идва от латински и означава „без причина". Връщайки се към примера, който споменах в първата глава, какво общо има симпатията на лейди Маунтбатън към баща ми с това, че прочетох Синклер Луис или почерпих вдъхновение от най-добрия ми приятел Опо? Няма връзка, освен че всички те са част от моята история, която ме отведе към тази определена моя съдба. Нито едно от тези събития не е предизвикало случването на другите събития. Лейди Маунтбатън не е заповядала на баща ми да ми даде книгата на Синклер Луис, и все пак тези две случки са работили заедно във формирането на съдбата ми. Всички те са свързани на по-дълбоко ниво.

Ние изобщо не можем да си представим сложните сили зад всяка случка в живота ни. Съществува съзаклятие от съвпадения, което тъче паяжината на кармата или съдбата, създавайки отделния личен живот — моя или вашия. Единствената причина да не осъзнаваме съществуването на синхроничната съдба във всекидневния живот е, че не живеем на нивото, където тя се случва. Обикновено виждаме само причинно-следствените отношения: това причинява онова, което пък причинява друго, което от своя страна причинява онова - все линейни траектории. И все пак под повърхността се случва нещо друго. Невидимо за нас, то представлява цяла паяжина от взаимни връзки. Когато то стане очевидно, ние виждаме как намеренията ни са втъкани в тази паяжина, която е много по-обвързана с контекста, много по-относителна, много по-всеобхватна и оформяща личността, отколкото опита ни на повърхността.

Много често ние изпадаме в житейска рутина; ден след ден вървим все по същия утъпкан път и действаме шаблонно, предсказуемо. Настройваме съзнанието си да работи по определени стереотипи и просто караме така. Как биха могли да се случат чудеса, ако вървим през живота с безхаберие, без мисъл и съзнание? Съвпаденията са като светлинни пътеводители, привличащи вниманието ни към нещо важно в живота, те са проблясъци на онова, което се случва отвъд баналностите във всекидневието. Наш е изборът дали да пренебрегнем тези светлинни пътеводители и да продължим забързано нататък, или да им обърнем внимание и изживеем чудесата, които ни очакват.

Когато завършвах медицинското си образование, знаех, че интересът ми е насочен към невроендокринологията, изучаваща как работят мозъчните химикали. Още тогава знаех, че това е мястото, където науката и съзнанието се срещат, и аз желаех да ги изследвам. Кандидатствах за специализация при един от най-видните ендокринолози със световна известност. Този многоуважаван учен извършваше научна дейност, достойна за нобелова награда, и аз очаквах с нетърпение шанса да работя с него. От общо хилядата кандидати, аз бях един от шестимата, избрани да работят с него през онази година. Скоро след като започнах специализацията, осъзнах, че неговата научна лаборатория беше свързана повече с удовлетворяване на лични амбиции, отколкото с истинската наука. Ние, техническите асистенти, бяхме третирани като роботи, от които се очакваше да произвеждат масово научни доклади, годни за публикация. Това беше досадна дейност, която не носеше удовлетворение. И беше ужасно обезсърчаващо да работиш с толкова известна и уважаваща личност и въпреки това да се чувстваш толкова неудовлетворен, колкото бях аз. Бях поел длъжността с толкова идеализъм, а се оказа, че не правя друго, освен да инжектирам плъхове химикали по цял ден.

Всяка сутрин преглеждах обявите за работа във вестник „Бостън Глоуб", съзнавайки своето разочарование, но живеейки с мисълта, че пътят, който съм поел, е единственият възможен. Спомням си, че четях все една и съща малка обява за длъжност в спешния кабинет на местна болница. Всъщност всеки ден, когато отварях вестника, виждах тази обява. Хвърлях и поглед, след което я пропъждах от ума си. Дълбоко в себе си можех да си представя как работя в спешния кабинет, където всъщност помагам на хората, вместо да инжектирам химикали в плъхове, но мечтата ми беше да извърша тази специализация именно при прочутия ендокринолог.

Един ден ендокринологът се отнесе към мен по груб и унизителен начин. Стигна се до пререкание и аз излязох в приемната, за да се успокоя. На масичката лежеше вестник „Бостън Глоуб", отворен на страницата с малката обява -същата, която бях пренебрегвал в продължение на седмици. Съвпадението беше прекалено силно, за да го подмина. Накрая всичко си идваше на мястото. Знаех, че се намирам на погрешното място, че върша погрешната работа. До гуша ми бяха дошли и рутината, и егото на ендокринолога. , и плъховете, както и усещането, че не върша онова, което ми е по сърце. Върнах се в кабинета му и подадох оставка. Той ме последва до паркинга, крещейки с все сила, че кариерата ми била съсипана, че щял да се погрижи да не бъда назначен от никого.

Докато гласът му още кънтеше в ушите ми, подкарах колата право към малкия спешен кабинет, подадох молба за длъжността и започнах работа още същия ден. За пръв път лекувах и помагах на хора, които действително страдаха. За пръв път от дълго време се чувствах щастлив. Обявата в „Бостън Глоуб" ме бе викала от седмици, но аз я пренебрегвах. Накрая забелязах съвпадението и успях да променя съдбата си. Макар лабораторната работа да е изглеждала онова, към което съм стремил през целия си живот, обръщането на внимание на това съвпадение ми позволи да разчупя привичните стереотипи. Това послание бе тъкмо за мен, то бе моят личен светлинен сигнал. Всичко, което бях вършил до онзи момент, е било просто подготовка за тази промяна. Някои хора бяха на мнение, че самата ми специализация по ендокринология е грешка. Но ако не бях получил стипендията, нямаше да ида в Бостън. И ако не работих в ендокринологичната лаборатория, нямаше да видя обявата и нямаше да почувствам истински зов на сърцето си. Безкраен низ от подробности трябваше да попаднат на местата си, за да може тази част от живота ми да се развие по определен начин.

Както гласи стихът на един от любимите ми поети и философи, Руми, „Това не е истинската реалност. Истинската реалност е зад завесата. Ние всъщност не сме тук. Това е нашата сянка." Онова, което изживяваме като всекидневна реалност, е прост театър на сенките. Зад завесата има душа - жива, динамична и безсмъртна, която е извън обсега на пространството и времето.

Действайки от това ниво, можем съзнателно да повлияем на съдбата си. Това се случва посредством синхронизирането на привидно акаузални отношения, оформящи една съдба, която следователно е синхронична съдба. При синхроничната съдба ние участваме съзнателно в сътворяването на своя живот чрез разбирането за света, който е отвъд сетивата ни, тоест светът на душата.

СЪВПАДЕНИЕТО НА ВСЕЛЕНАТА



Нищо, абсолютно нищо не би съществувало, ако не съществуваше едно забележително съчетание от съвпадения. Веднъж прочетох статия от един физик на тема Големия взрив, дал живот на нашата вселена. В онзи момент броят на създадените частици е надвишавал малко броя на античастиците. Частиците и античастиците тогава се сблъскали и унищожили взаимно, изпълвайки вселената с протони. Поради първоначалния дисбаланс малък брой частици останали след унищожението и те създали онова, което наричаме материален свят. Вие и аз, както и останалата вселена, включваща всички звезди и галактики, са остатъци от момента на сътворението. Общият брой на останалите частици е бил 10 (това е числото едно, последвано от осемдесет нули). Ако броят на частиците е бил дори съвсем малко по-голям, гравитационните сили биха принудили младата вселена да се саморазпадне, образувайки огромна черна дупка, което би означавало, че нито вие, нито аз, нито галактиките, щеше да ни има. Ако броят на материалните частици е бил дори съвсем малко по-малък, вселената щеше да се разшири толкова бързо, че нямаше да има време да се образуват галактиките, така, както са се образували в действителност.

Първите атоми били водородни. Ако силата, която държи ядрото на атома, беше дори частица от процента по-слаба, деутерият, или стадият, през който водородът преминава, преди да стане хелий, нямаше да се случи и вселената щеше да остане чист водород. Ако, от друга страна, ядрените сили бяха дори мъничко по-мощни, всичкият водород щеше да изгори бързо, без да остави гориво за звездите. Следователно точно както гравитационните сили е трябвало да бъдат тъкмо толкова силни, колкото са били, тъй и електромагнитните сили, задържащи електроните на мястото им, е трябвало да бъдат точно такива, каквито са били — нито на йота повече или по-малко мощни - за да еволюират звездите в свръхнови9 и да се развият тежките елементи.

Развитието на въглерода и кислорода, които са от първостепенно значение за създаването на биологичните организми, е наложило много съвпадения да се случат и да продължат да се случват след момента на Големия взрив. Това, че вие и аз съществуваме, както и че съществува вселената с нейните звезди, галактики и планети, е изключително невероятно явление! Тотално съвпадение! Чудо, водещо началото си от раждането на времето.

Ако бихте могли да огледате вселената във всеки един момент от онова време, не бихте видели развиващия се модел в неговата пълнота. Когато са се образували звездите, не бихте могли да си представите планетите, да не говорим за жирафи, паяци, птици, и хора. Когато спермата се слива с яйцеклетката, за да сътвори човека, който сте, никой не би могъл да си представи забележителния разказ на вашия живот, фантастичните обрати и завои на вашето минало, хората, които ще срещнете, децата, които ще родите, любовта, която ще създадете, следите, които ще оставите на тази земя. И все пак ето ви тук - живо доказателство за всекидневните чудеса. Само защото не можем да наблюдаваме чудесата така, както се дивим на триковете на илюзионистите, не означава, че те не се случват. Много от чудесата изискват време, за да ни се разкрият и да ги оценим.

Ще ви дам още един пример от моя живот, който илюстрира бавния механизъм на синхронизма. Всичко започна един ден, когато бях на десет или единадесет години и баща ми заведе мен и брат ми на мач по крикет между отборите на Индия и Западните Индии. Карибските страни имат изумителни крикет играчи, някои от които можеха да хвърлят топката със скорост 95 мили в час. По време на мача отборът на Индия беше буквално прегазен. Духът на играчите спадна, положението изглеждаше катастрофално и безнадеждно. Тогава на сцената се появиха двама млади играчи. За да запазя анонимността им, ще ги нарека Салеем и Мохан.

Те бяха направо изумителни. Внесоха цивилизованост в играта, защитиха всяка топка и отбелязваха „шестици" при всеки удар. Благодарение на тях индийският тим в крайна сметка спечели този абсолютно невъзможен мач. На стадиона почти избухнаха безредици от ликуване. Хората изгориха вратичките. Тези крикет играчи се превърнаха в герои за мен и брат ми. Мечтаехме само и единствено за крикет. Сформирахме крикет клуб и си направихме специална тетрадка, в която събирахме изрезки за Мохан и Салеем.

Четиридесет години по-късно аз и трима приятели пътувахме из Австралия. Не успяхме да вземем такси до летището, тъй като всички таксита бяха ангажирани заради мача по крикет, който се играеше между отборите на Австралия и Западните Индий. Не можахме да вземем дори кола под наем, защото и те бяха вече наети. Случайно

портиерът в хотела ни каза, че някаква лимузина щяла да пътува към летището. В нея имаше и други хора, но те нямаха нищо против да ни вземат. Зарадвахме се на този късмет и се качихме в лимузината. Вътре седяха една жена на име Камла и някакъв мъж. Докато карахме към летището, чувахме как шофьорът на колата непрекъснато надава викове и се чудехме какво става. Той ни обясни, че отборът на Западните Индий бие здраво австралийския отбор по крикет. В онзи момент съзнанието ми се изпълни със спомени от мача в детството ми. Беше толкова силно усещане, че го споделих със останалите пътници. Мачът се бе състоял преди десетилетия, но все още можех да го опиша с подробности.

Когато накрая пристигнахме на летището, служителят на гишето за билети съобщи на Камла, че по разписание полетът и е чак на другия ден следобед. Беше объркала датата! Тя попита може ли да лети с друг полет този ден, но се оказа, че няма никакви свободни места. Обади се в хотела, за да резервира стая за още една нощ, но стаите също бяха заети заради мача по крикет. Тъй че и предложихме да пътува с нас до Брисбейн. Един от моите приятели спомена на Камла за разговора от невероятни съвпадения и как те се оказват знаци за волята на вселената. В крайна сметка тя се присъедини към нашия полет. В самолета индиецът, който седеше вляво от мен, ме позна, извади копие от книгата ми „Седемте духовни закона на успеха" и ме помоли за автограф. Попитах го как се казва и той отговори, че името му е Раму. Аз казах: „Окей, значи Раму. А как е фамилното ти име?" Той отговори: „Менон". Тогава възкликнах: „Да не би да си син на Мохан Менон?" Той каза да. Мохан Менон беше героят от мача по крикет, който гледахме с брат ми! Разговаряхме цели два часа. Бях напълно зашеметен от емоции. За мен това беше като да разговарям със сина на Бейб Рут. Попитах го дали играе крикет и той отговори, че вече не играе, но навремето е играл с някои звезди в крикета. Когато поисках да узная с кои звезди, той произнесе: „Рави Мехра." В момента, в който го произнесе, Камла, която седеше зад мен, изпищя. Рави Мехра беше неин брат. Когато се заприказваха, се оказа, че всеки от тях имаше бизнес контакти, които другият можеше да използва, и по-късно те успяха да си бъдат взаимно полезни и да натрупат значително състояние. А аз бях щастливият катализатор в преобразяването на живота на тези двама непознати, които току-що бях срещнал! Цели четиридесет години след онзи първи мач по крикет сложната и непредвидима мрежа от взаимоотношения създаде чисто нови възможности. Човек никога не знае как и кога някоя житейска случка ще изплува наново. Никога не знаем кога съвпадението ще ни отведе към някоя съдбовна житейска възможност.

ВНИМАНИЕ И НАМЕРЕНИЕ

Съзнанието оркестрира своята дейност като реакция на вниманието и намерението.

Всичко, на което обръщате внимание, се енергизира. Всичко, от което отвърнете внимание, сте стопява. От друга страна, намерението е ключът към трансформацията, както вече знаем. Тъй че можем да кажем, че вниманието активира информационното поле, което предизвиква трансформацията.

Всеки път, когато говорите, вие предавате информация чрез енергийното поле, използвайки звукови вълни. Всеки път, когато изпратите или получите имейл, вие използвате както информация, така и енергия. В думите, които подбирате, се съдържа информация, а енергията е електромагнитният импулс, който пътува през киберпространството. Информацията и енергията са неделимо свързани.

Забелязвали ли сте, че когато почнете да обръщате внимание на дадена дума, цвят или предмет, те започват да се появяват по-често в обкръжението ви? Първата ми кола беше „Фолксваген" тип костенурка. Всъщност аз не обръщах особено внимание на колите и рядко

забелязвах фолксвагени по пътя. Но след като си купих моята костенурка, виждах тези коли навсякъде. Имах чувството, че всяка трета кола по пътя е червен фолксваген с подвижен покрив! Не че тези малки коли започнаха да играят по-голяма роля във вселената, но моето внимание към тях накара всичко, свързано с тези „костенурки", да изскочи в полето на съзнанието ми.

Всеки ден се случват стотици неща, които убягват от съзнанието н: улични звуци, разговори на хора около нас, статии във вестници, които очите ни оглеждат набързо, десенът на облеклата, цветове на обувки, миризми, материи, вкусове. Нашето внимание може да обработи само толкова информация, тъй че вниманието ни е селективно. Всичко, към което изберем да насочим внимание, ще премине през филтриращата система на съзнанието. Представете си например, че разговарям с вас на някакво парти. Вие и аз водим интересен разговор и останалите гости бръмчат около нас като фон. Но в един момент някой в другия край на стаята започва да говори за вас и вие изведнъж започвате да чувате какво се говори. Шумът на партито изчезва и макар да стоя съвсем близко до вас и да говоря в ухото ви, вие не ме чувате. Такава е силата на вниманието.

Във физическия свят ние разполагаме с много различни начини да получаваме информация: вестници, книги, телевизия, радио, разговори по мобилни телефони, подвижни радиостанции — всички тези начини на проникване в различни видове информация, както и много други, са лесно достъпни за нас. Вие можете просто да се настроите към тях посредством нашия сетивен апарат - да видите, чуете, пипнете, помиришете или вкусите заобикалящата ви среда. Но ако искате да проникнете в информацията на нивото на душата, ще ви е необходим различен начин на получаване на тази информация.

Обикновено ние не насочваме вниманието си към това невидимо измерение, но всичко, което става във видимия свят, се корени там. Всичко е свързано с всичко останало. В духовния свят тези връзки стават забележими. Но във физическия свят ние съзираме връзките само по знаците, оставени чрез съвпаденията. Както вниманието ни създава енергия, тъй намерението предизвиква трансформирането на тази енергия. Вниманието и намерението са най-мощните инструменти за духовно просветление. Те са задействащият механизъм за привличане на определен вид енергия, както и на определен вид информация.

Следователно колкото повече внимание отделяте на съвпаденията, толкова повече други съвпадения привличате, което ви помага да си изясните смисъла им. Насочването на вниманието ви към съвпадението привлича енергията, след което задаването на въпроса „Какво означава то?" привлича информацията. Отговорът може да дойде като някакво прозрение, интуитивно усещане, неочаквана среща или нова връзка. Може да изживеете четири привидно несвързани съвпадения и след това да гледате вечерните новини по телевизията и да получите прозрение. Аха! Значи ето какво са означавали за мен! Колкото повече внимание насочвате към съвпадения и колкото повече се питате за техния смисъл, толкова по-често ще се случват съвпаденията и толкова по-ясно ще съзирате значението им. Веднъж успеете ли да видите и интерпретирате съвпаденията, пътят ви към осъществяването започва да очертава.

В изживяванията на повечето хора миналото живее само в спомените, а бъдещето -само във въображението. Но на духовно ниво миналото и бъдещето, както и всички различни вероятности в живота, съществуват едновременно. Всичко се случва по едно и също време. Все едно съм пуснал компактдиск, на който има двадесет и пет записа, но в момента слушам само първия запис. Останалите записи са си все така на компактдиска в същия този момент; само че аз не ги чувам. И ако не зная за тях, може да помисля, че не съществуват. Ако имах устройство за смяна на записите от житейския ми опит, щях да мога да слушам онова, което е било вчера, днес или утре с еднаква лекота. Хората, които имат настройка към по-дълбоката си същност, могат да проникват в този по- дълбок свят, тъй като тази същност не е отделена от вселената; будистите казват, че вашата същност е свързваща брънка, която е взаимнообвързана с всичко съществуващо. Вие сте неразделна част от космическия квантов бульон.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница