Спонтанното удовлетворяване на желанията Дийпак Чопра



страница7/10
Дата01.02.2017
Размер2.05 Mb.
Размер2.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Втора част

Проправяме пътя на съдбата

МЕДИТАЦИЯ И МАНТРИ

Най-мощният инструмент, с който разполагаме, за да се научим да изживяваме синхроничната съдба, за да виждаме свързващите модели на вселената, за да превръщаме желанията си в чудеса, е медитацията. Медитацията ни позволява да поставим нашето внимание и намерение върху онези по-дълбоки плоскости, които ни дават достъп до невидимото, до онази недостъпна информация и енергия.

Ако вашият лекар ви предпише да се разхождате по двадесет минути всеки ден и ви каже, че само тези разходки ще ви дарят добро здраве, душевен мир, ще ви освободят от тревожността и ще повишат успеха ви в личен и професионален план, ще последвате ли съвета му? Повечето хора поне ще опитат. Рецептата за синхронична съдба е да медитирате по петнадесет до двадесет минути два пъти дневно, което да бъде последвано от моментна покана към вашите архитипове (както бе описано в предишната глава). Ако правите това два пъти дневно, ще започнете да забелязвате трансформацията на вашия живот. Извън това се дръжте точно така, както сте се държали винаги. Медитирайте сутрин, изживейте остатъка от деня, след което отново медитирайте вечерта. Това е достатъчно, за да поемете пътя на преобразяване на вашия живот и да създадете чудесата, които сте си пожелали.

Всичко, което прочетохте в тази книга дотук, беше подготовка за самото практикуване на медитацията, което ще ви отведе към просветление и изживяване на синхроничната съдба. Първоначалната информация не бе необходима; тя просто бе за забавление. Ако всеки трябваше да разбира квантовата физика, за да бъде просветен, тогава само квантовите физици биха били просветени. На практика великите пионери в квантовата физика също са придвижвали напред духовната кауза, задавайки въпроси за по-дълбокия смисъл на живота. Някои от тези забележителни учени включват личности като Волфганг Паули, който заедно с Карл Юнг първи заговори за синхронизъм. Ервин Шрьодингер, Пол Дирак, Вернер Хайзенберг, Макс Планк, Давид Бьом и Джон Уилър са другите, които са усетили, че квантовата физика никога не би могла да бъде разбрана, ако съзнанието не бъде включено като основен компонент на фундаменталната реалност. Но на вас не ви е необходимо да разбирате религията, философията или науката, за да достигнете духа. Необходимо е само да обърнете внимание на следните указания.

Медитацията е прост, но труден за описване процес, който обаче се постига много лесно, ако веднъж започнете да го практикувате редовно. Тук ще представя основите на медитацията, за да можете успешно да приложите принципите на синхроничната съдба, описани в останалата част на книгата.

КАК ДА МЕДИТИРАМЕ

Нашите умове са в постоянна активност, вечно скачащи от мисъл на мисъл и от емоция на емоция. За да се влезе в досег с нелокализирания интелект - универсалната душа, която живее у нас и е част от всички нас - е необходимо да се намери път през мъглата на отвличащите мисли, които обикновено я скриват от нас. Ние не можем да си проправим път през тази бариера, както не можем да открием пътя си в истинска мъгла. Ако искате да видите отсрещната страна на улицата през мъглив ден, никакво физическо усилие, не би ви помогнало. Трябва да изчакате търпеливо и спокойно мъглата да се разсее и да се вдигне сама. От време на време може да се мерне къс ясно пространство и да зърнете какво има пред вас. Същото се отнася за мислите. Когато замълчим, можем да срещнем моменти на чиста тишина — аз ги наричам мисловни „пролуки" - и през тези пролуки можем да съзрем по-дълбокото ниво на душата. Всеки поглед увеличава нашето разбиране и дава възможност на осъзнаването ни да се разширява.

Целта на медитацията е да спре мисленето за известно време, да се изчака мъглата от мисли да изтънее и да се съзре духа, скрит у нас. За повечето хора контролирането на мисловния поток е много трудно. Начинаещите понякога могат да останат силно разочаровани, но разочарованието е просто още една мисъл или емоция, която се изпречва на пътя ни. Целта е всички мисли да се освободят тихо, пасивно.

Обичаен начин да започнем медитацията е да се съсредоточим неусетно върху едно- единствено нещо, което прави трудно проникването на странични мисли в ума ни. Аз обичам да започвам с дихателна медитация.

За да започнете медитацията, трябва да заемете удобно положение. Седнете в удобен стол и поставете целите си стъпала върху пода. Положете ръце в скута с дланите на нагоре. Затворете очи и започнете да наблюдавате дишането си. Забележете вдишването и издишването на дъха ви, без да се опитвате да го контролирате по някакъв начин. Може би ще откриете, че дишането ви спонтанно се ускорява или забавя, става по-дълбоко или плитко, или дори спира за момент. Наблюдавайте промените без съпротивление или очакване. Когато вниманието ви се отклони от дишането ви поради звук в околната среда, усещане в тялото ви, или мисъл в ума ви, внимателно се върнете към осъзнаването на вашето дишане.

Това е основната медитация. Когато човек се почувства удобно от самото седене и фокусиране върху дишането, аз препоръчвам прибавянето на мантра, създаваща умствена нагласа за разширяване на съзнанието ви.

МАНТРИ

Думата, мантра е съставена от две части: ман, която е корен на думата „ум", и тра, която е корен на думата „инструмент". Значи думата мантра буквално означава инструмент на ума. Традицията на древна мъдрост, съдържаща се във Веданта, е изследвала различните звуци, произвеждани в природата, фундаменталните вибрации на заобикалящия ни свят. Според Веданта тези звуци са проявление на безкрайния космически разум и те предоставят основата за всеки от човешките езици. Например, ако произнесете всички букви в азбуката, гласните и съгласните, ще чуете, че това са същите звуци, които всички бебета произнасят спонтанно. Тези звуци съдържат и същите вибрации, които издават животните. И ако се вслушате внимателно, ще забележите, че тези звуци са навсякъде в природата. Това са звуците на вятъра, на пращенето на огъня, на гръмотевицата, на течението на реката, на разбиващите се в брега вълни на океана. Природата е вибрация. Безграничното сътворение вибрира и това вибриране е ритмично, музикално и първично. Вибрацията е средство, чрез което безкрайният потенциал изразява себе си като проявена вселена.

Знаем, че проявената вселена, която като че ли е съставена от твърди тела, всъщност се състои от вибрации, които при различните предмети вибрират с различни честоти. Естествено, ако аз ритна една голяма скала, няма да почувствам вибрации. Ще почувствам болка. Но фактически кракът, който усеща болката, и мозъкът, който регистрира болката, са също вибрация. Една вибрация взаимодейства с друга вибрация и ние интерпретираме това като материя и усещане. Мантра е именно думата, която описва това качество на вселената.

За древните мъдреци се говори, че са чували тези вибрации на вселената, когато са били в състояние на дълбока медитация. Всички ние можем да чуем същите вибрации по всяко едно време. Много е просто. Ако успокоите ума си и седите мълчаливо, ще чуете вибрациите. Може да опитате по всяко време, когато пожелаете. Дори да си запушите ушите, пак ще ги чуете. Вашето тяло също вибрира постоянно, но звуците са толкова неуловими, че обикновено не ги чувате. Но ако седнете мълчаливо и наоколо ви няма шум, ще доловите постоянен звуков фон като бучене във въздуха. А ако започнете да обръщате внимание на този бучащ звуков фон, с практиката ще установите, че чувате всички мантри, които са били записани във ведическата литература.

Ведите поддържат също и тезата, че ако изрецетирате една мантра на глас, нейният специален модел на вибрации създава свои собствени ефекти и дори може да сътвори събития в настоящия ни физически свят. Рецитирането на мантра наум създава умствена вибрация, която след това става по- абстрактна. В крайна сметка тя ви отвежда в полето на чистото съзнание или дух, откъдето вибрацията е произлязла. Тоест мантрата е много добър начин да прекрачиш и се завърнеш към източника на мисълта, който е чистото съзнание. Ето защо се препоръчват различни мантри - поради специфичните вибрации, които те пораждат.

Мантрата, която използвам аз, и която препоръчвам за постигане на синхронична съдба, е простата мантра „со-хъм". Това е мантрата на дишането; ако наблюдавате дишането си, ще чуете „со-хъм", докато въздухът се движи навътре и навън от белите ви дробове. Когато вдишвате, звукът на тази вибрация е „со". А когато издишвате, звукът става „хъм". Ако желаете, може сами да направите опит. Вдишайте дълбоко, затворете очите и устата си и издишайте силно през носа. Ако се съсредоточите, ще чуете съвсем ясно звука „хъм".

Една от техниките на медитацията всъщност е простото фокусиране върху това откъде идва дъхът ви. Вдишайте със затворени очи и мислете за думата „со"; при издишване мислете за думата „хъм". Постепенно и дишането, и звукът ще стават все по-тихи и по-тихи, като накрая дъхът става толкова тих, сщкаш почти е спрял. Успокоявайки дишането си, вие успокоявате ума си. Когато прекрачите границата, мантрата „со-хъм" изчезва напълно и дишането ви спира за миг. Самото време спира и вие сте в полето на чистото съзнание, нелокализирания свят, духа, причината на съществуването.

Следователно мантрата е начин да изпитате нелокализираното съзнание. Аборигените, индийците, американските индианци и много други традиционни култури са я прилагали в продължение на хилядолетия. Във всяка традиция мантрите включват монотонно повтаряне, за да се създадат специални вибрации, или звуци на вселената, които сътворяват нещо от нищото, които преместват енергията от непроявеното към проявеното.

СУТРА

Сутрата е мантра, която има значение. Самата мантра няма значение. Тя е вибрация, звук. Тя става сутра, когато в звука е вложено (или кодирано) значение. Думата сутра е санскритска дума, която има връзка с латинското съществително sutura, което пък е основа на английската дума sutura, означаваща „съединение с шев, съшиване". Значи сутрата е всъщност шев в душата, където шевът е намерението. Както мантрите, така и сутрите ви позволяват да преминете в едно по-дълбоко съзнание. Следователно бихте могли да използвате например мантрата „со-хъм", за да прекрачите. След което бихте могли да използвате истинската дума, или сутра, за да закрепите определеното намерение във вашето съзнание.

Посланията в една сутра са едновременно прости и сложни. Ако произнеса сутрата „ахам брахмасми" („Сърцевината на моята същност е най-висшата реалност, корен и основа на вселената, източник на всичко, което съществува."), би могло да отнеме цял ден или половин книга, за да бъде обяснено и разбрано това единствено изречение. И все пак сутрата съдържа пълното разбиране на тази сложна мисъл. Тъй че тази сутра, тези две думи, обобщават цялото значение. Чрез простото насочване на вниманието ви върху тази сутра, вие ще изпитате и разберете цялостното обяснение, съдържащо се в нея.

Има мантри и сутри, които са били прилагани успешно в продължение на хилядолетия, и вие ще ги откриете в следващите глави. Те осигуряват пътека към синхроничната съдба. Макар санскритските думи, които изразяват тези сутри, да ви звучат чуждо и непонятно, това не намалява техния ефект. Дори не ви е необходимо да разбирате значението на сутрите, за да бъдат те ефективни. Помнете, че това са звуци на природата с прикачено значение към тях. Душата ще разбере тяхното значение, дори вие да не го разбирате.

Защо използваме тези древни думи като наши мантри и сутри, вместо съвременния език? Отговорът има връзка със силата. Използването на по-нови мантри и сутри само ще усложни процеса на изпитване на синхронизма. Помислете, че има много пътища, по които да стигна от дома ми до моя офис. Мога да поема по магистралата. Мога да използвам пътна карта или скица. Мога да се кача на хеликоптер или да ида до брега и да взема кораб. Но ако поема по добре утъпкания път, който ми е познат и по който съм минавал много пъти, тогава пътуването ще е по- лесно. По подобен начин мантрите и сутрите са били използвани от хилядолетия от милиони хора през различните поколения, за да осигурят най-утъпкания път към преминаването в нелокализирания свят.

Но използването на нещо, което е било прилагано многократно преди това с определена цел, има и допълнителна стойност. Всеки път, когато една мантра или сутра се прилагат, това помага за увеличаването на вероятността да се получи подобен изход от по-късното използване на същата мантра или сутра. Ако си припомните обсъждането на вълновата частица в глава 1, ще се сетите, че всеки път, когато една вълнова частица се свежда до определен вълнови модел, това увеличава вероятността тя да се сведе до същия модел на вълна отново в бъдеще. Сутрите са всъщност намерения, които увеличават статистическата вероятност да се отведе от една вълнова функция в предсказуеми амплитуди на вероятност. Това означава, че колкото повече се използва една сутра, толкова по-голяма е вероятността избраното от нея намерение да бъде изпълнено. Следователно е по-добре да се прилага стара, много употребявана сутра, отколкото нова сутра. Нека употребата на

санскрит не ви отклонява, а по-скоро приемете охотно древните думи като ваши съюзници в търсенето на онова прекрачване, което ще ви отведе към синхроничната съдба.

Следващите глави описват седемте принципа на синхроничната съдба и дават упражнения, които укрепват разбирането ви за тях. Тези седем принципа са похвати на възприемане на качествата на нелокализирания интелект и свързването им с вашия живот. Всеки принцип предлага нов урок, нов начин на свързване, който ви доближава до духа с неговите безкрайни възможности.

Ето програмата за постигане на синхронична съдба, или специфичен способ да използвате всички, елементи, които обсъдихме дотук:



  1. Започнете всеки ден с отиване на тихо място, където няма да бъдете обезпокоявани. Съберете символите на своите архитипове и ги поставете пред себе си.

  2. Медитирайте в продължение на двадесет минути, като използвате мантрата „со-хъм ". Това разширява вашето съзнание и ви осигурява възприемчива настройка на ума.

  3. Веднага след свършването на медитацията, когато отворите очи, погледнете символите на своите първообрази и ги поканете да призоват архитипните енергии, които да се изразят чрез вас. Кажете: „Моля ви да станете част от мен и да работите чрез мен. Направлявайте ме в моя живот. "

  4. Прочетете принципа на синхроничната съдба за този ден. Принципите за синхроничната съдба са седем, колкото са дните в седмицата. На деня, в който започнете, прочетете първия принцип. Не е нужно да разбирате всяко понятие, съдържащо се в него. Просто го прочетете. На втория ден преминете към следващия принцип. На третия ден преминете към третия принцип и така нататък. Препоръчвам ви да не прескачате и да не размествате принципите; те са подредени по начин, при който всеки принцип се гради върху другия. На осмия ден се върнете на първия принцип и започнете серията отначало.

Всеки принцип има своя сутра, която съдържа в сбит вид тезите му. Разберете изоснови значението на сутрата. Изпълнете упражненията, свързани със сутрата, докато станат част от вашата действителност. След много седмици ще бъдете в състояние да прочитате само сутрата, за да добиете полза от цялата глава. В идеалния случай ще продължите тази програма всеки ден, при което с всяка седмица и месец ще се приближавате все повече до осъществяването на житейската ви съдба.

Първите четири стъпки трябва да ви отнемат не повече от двадесет или тридесет минути. Повторете процеса на вечерта.

През останалата част на деня не е необходимо да правите нищо специално. Просто живейте живота си по нормален за вас начин. На сутринта медитирането ще насочи намерението ви за деня, дори и да не мислите за това. С прочитането на принципа вие създавате това намерение, след което позволявате на нелокализирания интелект да синхронизира всичките стотици отделни събития, които трябва да се случат, за да се изпълни то. Това е всичко, което трябва да направите.

Макар намерението да работи самостоятелно чрез синхронизма, организиран от нелокализирания разум, синхронизмът може да се окаже блокиран от егото. Как можете да разберете дали егото не пречи на вашите мечти? Има много белези, но най-важният е безпокойството. Когато вашата същност или дух са засенчени от външния ви образ, или егото ви, вие усещате безпокойство. Вашата истинска сърцевина не чувства стрес или тревожност. Една личност, ориентирана към този свой вътрешен център, не изпитва напрежение или тревога. Тези чувства са сигнал, че вашата интимна връзка с нелокализираната същност е блокирана. Това се случва твърде често с много хора. Начинът да пробием тази преграда е да си възвърнем ориентира, който сме загубили поради усещането за стресираност или тревога, е чрез процес, който аз наричам хелиотропизъм.

Хелиотропизмът е природен механизъм у растенията, който им позволява да растат винаги в посока към светлината. Ако разширим представата, вярвам, че мислите и намеренията ви представляват еквивалент на тази светлина, както и че самият свят се развива в посока да отговори на тези намерения. Използвайте мислите (сентенциите) от сутрата в края на всяка от следващите седем глави винаги, когато се чувствате стресирани, тревожни или сте загубили своя център през деня. Всеки ден просто се обръщайте към мисълта от сутрата за този ден. (Може да се окаже по- полезно за вас, ако фотокопирате тези сентенции и ги носите със себе си, за да ги използвате при нужда, когато искате да възстановите усещането си за своята същност.) Прочетете първата наум и позволете на образа да проникне в съзнанието ви. Веднага щом регистрирате образа, произнесете

сутрата за този ден (както е включена в упражненията). Направете същото за всяка от сентенциите за този ден. Още щом привършите всички сентенции, което ще отнеме не повече от минута, би трябвало отново да почувствате вътрешния си ориентир.

В края на всяка глава ще откриете едно или повече упражнения, предназначени да помогнат за илюстрирането на принципите и насочването ви към по-дълбоко разбиране на сутрите. Те не са част от всекидневното медитиране, а допълнение. Пробвайте ги винаги щом почувствате, че искате да направите допълнителна стъпка към разбирането на принципите на синхронична съдба.

В последна сметка всичко, което всъщност ви е необходимо, за да достигнете мястото, където синхроничната съдба се случва, са тези неща - седемте принципа, седемте сутри, вашите първообрази, способността да медитирате като използвате мантрата „со-хъм" и мислите (сентенциите) в сутрите, които да прочитате, когато усетите, че почвате да губите вътрешния си център. Това са инструментите в ръцете ви, които карат чудесата да се случват.

8.

ПЪРВИ ПРИНЦИП:

Вие сте гънка в тъканта на космоса

СУТРА: ахам брахмасми (ах-ХЪМ брах-МАХС-мии)

Сърцевината на моята същност е най-висшата реалност, корен и основа на вселената, източник на всичко, което съществува.

Първият принцип на синхроничната съдба признава всепроникващия разум, от който произлиза моето тяло, вашето тяло и вселената като цяло — всичко от звездите и галактиките до елементарните частици. Това съзнателно поле на разум е първоизворът на космоса. То е разширеното тяло, което споделяме; то свързва всички ни. Сърцевината на моята същност е сърцевина на твоята същност, както и сърцевина на всички същности.

Вие и аз и вселената сме едно и също. Аз съм вселената, локализирана в едно човешко същество. Вие също сте вселената, локализирана във вашето тяло, което чете тези думи точно в този момент във време-пространството. И двамата съществуваме като определени вълни в съзнателното поле на разума. Всеки аспект от нашите същества е ясно очертан от този безграничен нелокализиран интелект, или безбрежно море на съзнанието, от което произлизате и вие, и аз, и вселената. Погледнато формално, дори нашите мисли, нашите желания, копнежи и мечти не са наши мисли, желания, копнежи и мечти. Те са проявления на тоталната вселена. И когато осъзнаете, че намеренията и желанията, възникнали у вас, са намерения на самата вселена, бихте могли да изоставите желанието да контролирате и да позволите на невероятния живот, за който сте били родени, да се разгърне в пълното си, невъобразимо великолепие.

Разберете ли тази основна предпоставка, ще разберете сутрата на първия принцип на синхроничната съдба: Сърцевината на моята същност е най-висшата реалност, корен и основа на вселената, източник на всичко, което съществува. Колкото и просто да звучи, може да отнеме цял живот, за да проникнем в дълбочината му, а значението му за живота ни е още по-трудно разбираемо. Когато разберем напълно тази проста сутра, всичко става възможно, тъй като всичко вече съществува у нас. Вие и аз сме едно и също, и всеки от нас е безкрайната същност, проектираща определена гледна точка -вашата гледна точка и моята гледна точка. Моят Аз е неотделим от всичко, което съществува, точно както и вашият Аз е неотделим от всичко, което съществува.

Силата на тази мисъл се проявява, когато осъзнаем, че Азът функционира синхронично. Тъй като аз съм продължение на съзнателния интелект, а съзнателният интелект е източникът на цялата реалност, тогава аз съм източникът на цялата реалност. Аз съм творец на собствения си опит.

Намерението извира от най-дълбоките ни желания, а тези желания се оформят от кармата. Вие и аз нямаме еднаква карма; следователно нямаме абсолютно еднакви желания. Обичали сме различни хора, коленичили сме пред различни гробове, молили сме се пред различни олтари. Спецификата на желанието е уникална за всеки един от нас.

И все пак, ако проследим веригата на желанията, накрая се оказваме еднакви. Ние искаме да бъдем щастливи. Искаме да се самоосъществим. Искаме да имаме смисъл и цел в живота. Стремим

се към усещане за свързаност с Бог или духа. Искаме другите хора да ни уважават и обичат. И искаме да се чувстваме защитени. Тези желания са универсални. Но пътят, който всеки от нас поема, за да ги удовлетвори, е уникално наш, основан на нашия индивидуален опит и спомени, или карма. Запътили сме се към едно и също място, но по различни пътища. Пристигаме заедно, след като сме извървели своите различни пътеки.



Упражнение 1:

МЪЛЧАЛИВИЯТ СВИДЕТЕЛ

Идете на тихо място, където няма да бъдете обезпокоявани. Пуснете касета или компактдиск с ваша любима, успокояваща музика. Затворете очи. Правейки това, обърнете внимание на факта кой всъщност слуша. Започнете да забелязвате две различни страни у себе си. Вашите уши улавят звука, а мозъкът ви обработва нотите, но това е само механиката на чуването. Кой свързва нотите по такъв начин, че те да образуват музика? Докато мислите за слушането, кой извършва самото слушане?

Забележете безмълвния свидетел, мълчаливия слушател, който винаги присъства. Това присъствие съществува не само у вас, но и в пространството наоколо ви. Това е онази част от вас, която е извън мислите и чувствата за момента, частта, която никога не се уморява и не спи. Освен това тази част от вас не може да бъде унищожена. Осъзнайте, че този безмълвен свидетел е винаги там. Това е онази част от вас, която може да бъде съзряна, когато брътвежът на мислите се смълчи при медитацията. Можете ли да усетите този по-дълбок поток на съзнанието у себе си?

Осъзнаването на този мълчалив свидетел е начало на осъзнаването на съзнателното поле на интелект - източника на всички синхроничности в живота ви.



Упражнение 2: ЗАЩО СТЕ ТУК?

За това упражнение ще са ви необходими лист и химикалка, както и десет минути време без прекъсване.

Запитайте се: „Защо съм тук?" Напишете първото нещо, което ви дойде наум. Този въпрос е открит за много интерпретации, тъй че нахвърляйте набързо някакви мисли, каквито той събужда у вас. Не се тревожете за краснописа. Дори не е нужно да използвате пълни изречения.

След това задайте въпроса отново: „Защо съм тук?" Запишете новия отговор. Направете това двадесет пъти. Не спирайте да търсите различни начини за интерпретиране на въпроса, тъй че всеки отговор да бъде уникален и да засяга различни страни на въпроса.

Сега прегледайте отговорите си. Какво ви казват те? Виждате ли в тях някакъв модел или някакво придвижване напред? Какво ви говори това за начина, по който виждате живота си?

Може да видите живота си като серия от вътрешни и външни събития, но също така може да се научите да виждате тези събития като свързани не само помежду си, но и с нещо по-духовно. Когато успеете, ще започнете да гледате на живота си като на възможност да споделите своя уникален талант, с който само вие можете да дарите света. Това е един от отговорите на въпроса защо сте тук. Постигането на този вид яснота за целта ще ви помогне да насочите своите намерения.



Сентенции на сутрата към първи принцип

Представете си, че цялата вселена се разиграва у самите вас. (Когато в ума ви възникне образ, произнесете „ахам брахмасми".)

Представете си, че сте свързани с всичко, което съществува.

(ахам брахмасми)



Представете си, че сте като кристално мънисто. Вие отразявате вселената на всички други съзнателни същества. Вие отразявате също и светлината на цялата вселена. (ахам брахмасми)

Представете си, че сте нишка в космическия сноп, свързана с всички останали нишки. (ахам брахмасми)

Представете си, че сте вечни. (ахам брахмасми)



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница