Спонтанното удовлетворяване на желанията Дийпак Чопра



страница8/10
Дата01.02.2017
Размер2.05 Mb.
Размер2.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
9.

ВТОРИ ПРИНЦИП:

В огледалото на взаимоотношенията съзирам своята нелокализирана същност



СУТРА: тат твам аси (тахт т 'в ом Ах-сии)

Аз виждам другите в себе си и себе си в другите.

Разбирането как действат човешките взаимоотношения е един от най-важните ключове към синхроничната съдба. На Запад, ние сме склонни да разчитаме на популярната психология да измисли стратегии за справяне с нашите мисли и чувства. Твърде често книгите за самопомощ ни предлагат да манипулираме нашите взаимоотношения с цел да станат по-задоволителни. Но създаването на положителни човешки взаимоотношения е нещо много повече от тактика: то означава осигуряването на човешка среда, в която да се осъществи синхроничната съдба. То е нещо толкова фундаментално, колкото земното притегляне или въздухът, за да можем да дишаме.

Мантрата към този принцип означава „Аз съм онова." Вторият принцип се гради върху първия, в който научихме, че всички ние сме продължения на универсалното енергийно поле, всички сме една същност с различни гледни точки. Аз съм онова означава да погледнем всичко в света, всеки друг в света, и да осъзнаем, че гледаме друга версия на самия себе си. Вие и аз сме едно и също. Всичко е едно и също. Аз съм онова, вие сте онова, всичко е онова. Всички ние сме огледала за другите и трябва да се научим да виждаме себе си в отражението на останалите. Това се нарича огледало на взаимоотношенията. В огледалото на взаимоотношенията съзирам своята нелокализирана същност. По тази причина изграждането на отношения е най-важната дейност в моя живот. Когато се огледам наоколо, всичко, което виждам, е израз на самия мен.

Взаимоотношенията са един от най-ефективните начини да достигнем единно съзнание, тъй като винаги сме във взаимоотношения. Помислете за паяжината от взаимни връзки, които имате по всяко време - родители, деца, приятели, колеги, романтични връзки. В сърцевината си всички те представляват духовно изживяване. Например, когато сте влюбени, романтично и дълбоко влюбени, вие имате усещане за вечност. В такъв момент вие сте в мир с несигурността. Чувствате се прекрасно, но и уязвими, чувствате близост, но и разголване. Вие се преобразявате, променяте, но без страх; имате усещането за някакво чудо. Това е духовно изживяване.

В огледалото на взаимоотношенията — на всички взаимоотношения - ние откриваме разширени състояния на осъзнаване. Онези, които обичаме, както и онези, които ни отблъскват, са огледала на самите нас. Кои хора ни привличат? Хора, имащи същите качества като нас, но и нещо повече. Ние искаме да бъдем в тяхната компания, тъй като подсъзнателно чувстваме, че ако го направим, ние също можем да проявим повече от тези качества. По същия признак ни отблъскват хора, които отразяват обратно качествата, които отричаме, че носим у себе си. Следователно, ако изпитваме силно негативна реакция към дадени хора, бъдете сигурни, че те притежават някои общи качества с вас, качества, които не изпитвате желание да прегърнете. Ако желаехте да приемете тези качества, тогава те нямаше да ви разстройват.

Чрез признаването, че можем да видим себе си в другите, всяка връзка се превръща в инструмент за еволюиране на съзнанието ни. А при еволюиране на съзнанието ние изживяваме разширени състояния на осъзнаване. Именно в тези разширени състояния на осъзнаване ние проникваме в нелокализирания свят и можем да изживеем синхронична съдба.

Следващия път, когато се чувствате привлечени от някого, се запитайте какво у него ви е привлякло. Дали красотата, финесът и елегантността, или въздействието му, силата, или интелигентността? Каквото и да е то, знайте, че това качество процъфтява у вас. Обърнете внимание на тези чувства и у вас ще започне процес на по-пълно проявяване на истинската ви природа.

Разбира се, същото се отнася и за хората, които ви отблъскват. С приближаването към истинската ви същност трябва да разбирате и приемате и по-малко привлекателните качества у себе си. Съжителството на противоположности е основно естество на вселената. Не може да бъдете смели, ако у вас не живее страхливец. Не може да бъдете щедри, ако у вас няма скъперник. Не може да бъдете добродетелни, ако не притежавате способността на злина.

Ние прекарваме голяма част от живота си, отричайки тази тъмна страна у себе си, като накрая проектираме тези негативни качества върху другите хора в живота ни.



Имате ли познати, които съвсем естествено привличат все „неподходящи" хора в живота си? Те обикновено не разбират защо това им се случва отново и отново, година след година. Истината не е, че те привличат тъмнината, а че не желаят да я признаят в собствения си живот. Срещата с човек, когото не харесвате, е възможност да приемете парадокса на съжителството на противоположностите, да откриете нова страна у себе си. Това е поредна стъпка към развитието на вашата духовност. Най-просветените хора в света приемат своя пълен потенциал от светлина и тъмнина. Когато сте сред хора, които съзнават и признават отрицателните си качества, вие никога не се чувствате осъждани от тях. Присъдите се появяват само когато хората виждат доброто и лошото, правилното и погрешното като качества извън себе си.

Когато сме склонни да приемем както светлата, така и тъмната страна у нас, можем да започнем да лекуваме както себе си, така и връзките си. Започнете съвсем просто с най-омразния човек, за когото можете да се сетите. Помислете например за Адолф Хитлер и си кажете: „Как е възможно аз да съм като Хитлер?" Повечето хора отказват да приемат, че притежават дори най- дребната частица от Хитлер. Но замислете се по-дълбоко. Изразявали ли сте някога предубеждение към група хора, просто защото имат определен етикет, определен цвят на кожата, определен акцент или определен недъг? Ако можете да се сетите за такъв пример във вашия живот, то следва да приемете подобието между цас и Адолф Хитлер. Всички ние сме многоизмерни, всеизмерни. Всичко, което съществува някъде в света, съществува и у нас. Когато приемем тези различни свои аспекти, ние признаваме нашата връзка с универсалното съзнание и разширяваме личното си съзнание.

Има една чудесна притча на мюсюлманите суфисти10, която илюстрира как това огледало въздейства върху нашия живот. Един мъж влязъл в селото и отишъл и отишъл при духовния вожд на суфите, най-стария и мъдър човек в селото. Пришълецът казал: „Искам да реша дали да се преместя да живея тук, или не. Чудя се що за село е това. Можеш ли да ми кажеш какви хора живеят тук?" Мъдрецът попитал: „Кажи ми с какви хора си живял там, откъдето идваш." Странникът отвърнал: „О, разбойници, измамници и лъжци." Тогава старецът отговорил: „Знаеш ли, и тук живеят точно такива хора." Пришълецът напуснал селото и повече не се върнал. След половин час в селото пристигнал друг мъж. Той също потърсил вожда на суфите и му рекъл: „Мисля да се преместя да живея тук. Можеш ли да ми кажеш какви хора живеят в селото?" Старецът отново попитал: „Кажи ми с какви хора си живял там, откъдето идваш." Непознатият отвърнал: „О, това са най-любезните, най-милите, най-състрадателни и добри хора. Много ще ми липсват." Мъдрецът отговорил: „И тук живеят точно такива хора."

Тази притча следва да ни напомни, че наклонностите, които виждаме най-ясно у другите са най-силно изразени у нас. Когато се научим да виждаме в огледалото на връзките, тогава можем да започнем да виждаме и себе си в цялата ни пълнота. За да постигнем това, би трябвало да се чувстваме комфортно в своята двойнственост, да приемем всички аспекти на своята същност. Необходимо е да признаем на едно дълбоко ниво, че не сме „дефектни" само защото имаме отрицателни черти. Никой не притежава само положителни качества. Признаването на отрицателните ни качества означава, че просто сме завършени. И тази завършеност ще ни открие по-широк достъп до универсалната ни, нелокализирана същност.



Упражнение 3:

ПРИЕМАНЕ НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА

За това упражнение ще ни трябват лист и химикала.

Помислете за определен човек, когото намирате за много привлекателен. На лявата страна на листа избройте десет или повече хубави качества, които тази личност притежава. Напишете всичко, което ви дойде наум. Пишете бързо. Тайната е в това, да не давате на съзнателния ви разум време да редактира мислите ви. Защо харесвате тази личност? Защо намирате него или нея за привлекателни? На кое се възхищавате най-много? Дали съответният човек е мил, любвеобвилен, гъвкав, независим? Дали му се възхищавате за това, че той или тя карат хубава кола или носят оригинална прическа, или живеят в хубаво жилище? Само вие ще видите този списък, тъй че бъдете пределно честни. Ако се запънете, преди да сте изредили десет качества, произнесете на глас: „Харесвам този човек, защото..." и допълнете списъка. Можете да запишете колкото искате качества, но не спирайте, преди да сте написали поне десет.

Сега сменете скоростите и си представете човек, когото намирате за отблъскващ -някой, който ви дразни, ядосва, натоварва или по някакъв начин ви кара да се чувствате зле. Започнете да определяте онези специфични качества, които намирате за непривлекателни. От дясната страна на листа изредете десет или повече неприятни качества. Защо не харесвате този човек? Защо се

вбесявате или дразните от него или нея? Запишете колкото качества пожелаете, но не спирайте, преди да са станали десет.

Когато привършите двата списъка, помислете отново за човека, когото харесвате, и определете поне три негови неприятни качества. Не се съпротивлявайте - никой не е съвършен. (Колкото по-лесно приемате това у другите, толкова по-лесно ще го приемате и у себе си.) Сетне помислете за човека, който ви е неприятен, и определете три негови черти, които са относително привлекателни.

Вече би трябвало да имате най-малко двадесет и шест качества, изброени върху страницата. Прочетете отново всяко едно и оградете всяко качество, което притежавате и вие. Например ако за привлекателната личност сте записали състрадателен, запитайте се дали изобщо сте състрадателен. Ако е така, оградете думата. Ако ли не, не я ограждайте. Не се замисляйте много - просто отговорете на първото си впечатление. Прегледайте всички думи от двата списъка и оградете всяка дума, която описва качеството, което откривате в собствения си характер.

Погледнете отново списъка. За всяка дума, която не сте оградили, определете онези, които са абсолютно неприложими към вас - тоест думите, които определено не ви описват. Отбележете ги с някакъв знак.

Накрая се върнете и погледнете думите, които сте оградили, и определете трите най-важни от тях, които ви описват най-точно. Обърнете страницата обратно и запишете тези три думи. След това се върнете и погледнете думите, които сте отбелязали със знак, и определете най-важните три, които ви характеризират в най-малка степен -тоест онези, които по никакъв начин не могат да се отнасят за вас. Запишете тези три думи на гърба на листа под трите думи, които ви характеризират най-силно. Прочетете на глас шестте думи — онези, които ви описват най-добре, и трите, които най-малко ви прилягат. Вие сте всички тези качества и черти. Качествата, които най-силно отричате у себе си, са също част от вас и по всяка вероятност създават най-много проблеми в живота ви. Вие сте склонни да привличате хора, притежаващи всички тези шест качества — крайно положителните качества, поради това, че може би не се смятате достойни за тях, и крайно отрицателните, поради това, че отказвате да признаете присъствието им в живота ви.

Щом успеете да видите себе си у другите, ще стане много по-лесно да се свържете с тях и чрез тази връзка да откриете единното съзнание. Вратата към синхроничната съдба ще се отвори. Такава е силата на огледалото на взаимоотношенията.

Упражнение 4: НАМАСТЕ

Санскритската дума намасте (произнасяна нах-мах-СТЕЙ) означава "Духът у мен почита духа у теб." При всяка първа размяна на поглед с друг човек, произнасяйте безмълвно „намасте". Това е вашето признание, че съществото там е същото като съществото тук.

Когато правите това, всяко нещо у вас - езикът на тялото ви, изражението ви, тонът ви - ще бъдат доловени и разпознати от другия човек на някакво дълбоко ниво. Макар поздравът да е мълчалив, другият човек съзнателно или несъзнателно ще отчете уважението, вложено в поздрава ви. Практикувайте това упражнение няколко дни и вижте дали ще забележите разлика във взаимодействията ви с другите хора.



Сентенции на сутрата към втори принцип

Представете си, че вашият дух не е само във вас, а и във всички други същества и всичко, което съществува.

(тат твам аси)



Представете си, че всеки е отражение на самите вас. (тат твам аси)

Представете си, че когато погледнете вселената, вие гледате в своето огледало. (тат твам

аси)


Представете си, че виждате каквото виждат другите.

(тат твам аси)



Представете си, че можете да почувствате какво чувстват другите. (тат твам аси)

Представете си, че вие сте качествата, които най-много ви възхищават у другите. (тат твам аси)

Представете си, че другите отрясват качествата, които най-много обичате у себе си. (тат твам аси)

Представете си, че се намирате в стая от огледала, където виждате безброй отражения, и всяко отражение, което виждате е ваше, само че изглежда различно. (тат твам аси)

ТРЕТИ ПРИНЦИП:

Овладейте своя вътрешен диалог

СУТРА: сат чит ананда (сахт чхит ах-НЛН-дах)

Моят вътрешен диалог отразява огъня в душата ми.

Третият принцип описва как умът ви сътворява вашата действителност и как чрез овладяване на вътрешния си диалог можете буквално да трансформирате действителността да твори изобилие.

Мантрата сат чит ананда ни казва, че душата ни е мястото на спонтанна любов, знание и блаженство. Сат означава истина, свобода от всякакви ограничения. Чит означава тотално познание, спонтанно знание или чисто съзнание. Ананда означава блаженство, тотално щастие, пълно осъществяване.

Тъй че фразата всъщност казва: „Душата ми е свободна от ограничения. Душата ми притежава спонтанно познание. Душата ми съществува в пълно осъществяване."

Вътрешният диалог е една от най-основните ни отличителни черти. Когато се запознаваме с нови хора, сме свикнали да обръщаме внимание как са облечени, каква кола карат, какъв часовник носят. Въз основа на всички тези външни белези формираме впечатлението си за човека. Но тази прибързана преценка не е нищо повече от резултата от разговора на егото със самото себе си. Тъничкият гласец в главите ни непрекъснато преценява нещо и дава оценки на друго. Този вътрешен диалог има важна функция: Правейки преценки, той допринася за оцеляването. Тази личност може би е опасна. Този плод сигурно става за ядене. Това май не е най-подходящият момент да моля шефа за повишение. Макар самата мисъл да е полезна, тъничкият гласец ви кара да вярвате, че вие и той сте едно и също, че неговите цели са вашите цели. Но както разбрахме, у нас има друго място, където живее мълчаливият свидетел. Това е мястото, в което се свързвате с духа, където локализираният разум отстъпва на нелокализирания разум. Това е мястото, в което може да проникнете чрез медитация.

ВЪТРЕШНИЯТ ДИАЛОГ И СОБСТВЕНАТА СИЛА

Синхронизирането с полето на интелекта създава физическо, емоционално и духовно равновесие. То ви дава сила и гъвкавост, позволяващи да посрещнете предизвикателствата без усилие. Ставате способни да трансформирате предизвикателството по начин, при който то да ви захранва и самите вие да черпите по-голяма сила от срещата си с него.

Нашият вътрешен диалог ни дава онзи вид ярка сила, защото той всъщност е вътрешният диалог на съзнателното поле на разума. Когато сме в съзвучие с универсалното съзнание, когато сме синхронизирани с нелокализираното поле на разума, ние поемаме мощта, която произлиза от тази безгранична сила. Тази мощ идва отвътре и когато я имате за вас няма недостижими неща.

Съществуват два вида сила, които се излъчват от нас. Първата е силата на представителността, или онази сила, която идва от прочутото име, многото пари, или внушителната титла. Силата на предизвикателността може да бъде страховита, но понякога е възможно тя да пресекне. Истинската сила идва отвътре и има по-скоро духовна, отколкото материална основа. Тя е неизменна и не умира с тялото ни. При представителността идентичността и силата произтичат от някакъв външен обект — предмет, ситуация, символ на определен статут, взаимоотношение, пари. При вътрешната сила идентичността идва от вслушването в истинската ни природа, а силата произлиза от вътрешната ни връзка с духа.

Когато действате, изхождайки от тази вътрешна връзка, вашето самосъзнание е ясно и не се влияе от външни фактори. Това е източник на лична сила. Когато външните фактори не успяват да въздействат върху самосъзнанието ви, ставате неуязвими за критики и ласкателства. Освен това разбирате, че всички сме равни, тъй като всички сме свързани със същия съзнателен поток на разума. Това означава разбиране, че докато вървим през живота, ние не сме по-долу от никого и не превъзхождаме никого. Не е необходимо нито да се молите, нито да доказвате, нито да убеждавате някого в нещо, защото не е нужно да убеждавате себе си.

Колкото и прекрасно да звучи това, в действителност малцина от нас успяват да постигнат състояние на вътрешно самоориентиране. Твърде често ние размътваме посланието, като позволяваме на нашето его да се намеси. Мислите ни, повлияни от външни фактори — финансови проблеми, стрес в работата, напрежение от връзките ни — в крайна сметка спъват духовното ни развитие и се оказва, че се движим в обратна посока на тази, към която се стремим.

Двата най-добри начина да преодолеем тази тенденция са медитацията и съзнателното практикуване на положителен вътрешен диалог. Позитивният вътрешен диалог ни помага да се движим в правилната посока, подкрепя синхронизма и насърчава духовното развитие. Чрез позитивния диалог можем да генерираме собствена сила.

Представете си например, че не сте доволни от работата си и искате да си намерите нова. Започвате да търсите по вестниците и да споделяте с приятели, които познават кариерата ви, но нищо не се получава. Това може да ви разочарова и вътрешният ви диалог може да заключи: „За мен просто не може да се намери работа." Обърнете внимание как тази реакция контрастира с друг пример от съвсем различна част на света. Представете си, че един ловец в джунглата по поречието на Амазонка има затруднения с намирането на дивеч. Ако той отиде при шамана, за да се справи със ситуацията, нито ловецът, нито шаманът биха потърсили решението на проблема другаде, освен в самия ловец. Дори не би им минало през ум да кажат нещо от сорта: „Тук няма дивеч." Тъй като знаят, че има. Проблемът е, че има нещо в самия ловец, което му пречи да открие дивеча. Може би дори нещо в ловеца пропъжда дивеча. Тъй че шаманът приканва ловеца да участва в ритуал, целящ да промени онова, което се крие в сърцето и ума на ловеца, понеже именно сърцето и умът контролират външната действителност.

Когато усетим, че отношението ни към света се свежда до мисълта: „Там няма нищо за мен", може би трябва да надзърнем в сърцето си и да се запитаме: „Ако там няма нищо, има ли тук нещо?" Ще се наложи да изследваме вътрешния си диалог, за да открием къде може да сме блокирали съзнателния енергиен поток, сетне да отстраним егото, да се отместим от пътя и да оставим огъня на душата да грейне у нас.

Ако имате душевен огън, ведическите мъдреци казват, че той се отразява в блясъка на очите ви. Той се отразява спонтанно в езика и движенията на тялото. Всичко, което мислите, чувствате, казвате и правите, е отражение на същия този огън. Как изглежда той? Няма абсолютни критерии, но духът се отразява в безпогрешния говор и поведение, във въздържанието от всичко, което може да е потенциално нараняващо. Духът се отразява в доверието, щастието, доброто настроение, безстрашието, добротата и загрижеността. Качеството на вътрешния ви диалог моментално става очевидно за другите хора, макар и да не бъде осъзнато като такова. Когато практикувате положителен вътрешен диалог, хората ще искат да се свързват с вас, да ви помагат, да са близо до вас. Те ще поискат да споделят любовта, знанието и блаженството, което грее през очите ви и се отразява във всяко действие. Това е истинската вътрешна сила.

Упражнение 6:

ОГЪНЯТ В ОЧИТЕ ВИ

Огънят в душата ви се отразява във вашите очи. Винаги когато се погледнете в огледало дори и за секунда-две, осъществете очен контакт с вашия образ и мълчаливо произнесете трите принципа, които са основа на самоориентирането. Първо си кажете: „Аз съм абсолютно независим от добрите или лоши мнения на другите." Второ: „Аз не съм по-долу от никого." И трето: „Аз съм безстрашен пред лицето на всяко и на всички предизвикателства." Погледите се в очите в огледалото и вижте тези отношения, отразени в образа ви. Просто в очите ви, не в изражението на лицето. Потърсете блясъка във вашите очи, който да ви напомни за огъня във вашата душа.

Сентенции на сутрата към трети принцип

Представете си, че сте вътрешно ориентирани и в пълен душевен мир.

(сат чит ананда)



Представете си, че гледате на света със знание и спокойствие.

(сат чит ананда)



Представете си, че всички същества са ви равни. (сат чит ананда)

Представете си, че не се влияете от ласкателства и критики.

(сат чит ананда)



Представете си, че сте съсредоточени в пътуването, а не в целта му.

(сат чит ананда)



Представете си, че във ваше присъствие всяка враждебност се преодолява от дълбок мир. (сат чит ананда)

Представете си, че не сте обвързани с резултата. (сат чит ананда)

Представете си, че у вас живее абсолютно дълбок океан на спокойствие, който остава незасегнат от всякакви бури.

(сат чит ананда)



Представете си, че от вас струи любов, подобно на светлина от огън на открито. (сат чит ананда)

Представете си, че сте влюбени във всичко и всеки. Представете си, че сте опиянени от любов. (сат чит ананда)

Представете си, че при появата на всеки въпрос правилният отговор възниква у вас спонтанно. (сат чит ананда)

Представете си, че знаете точно какво да направите при всяка ситуация. (сат чит ананда)

ЧЕТВЪРТИ ПРИНЦИП:

Намерението изтькава шарките в платното на вселената

СУТРА: сан калпа (сахн КАЛ-пах) Моето намерение има безкрайна организираща сила.

Нашите намерения са проявление на цялата вселена, защото са част от вселената. И намеренията ни съдържат в себе си механизмите на своето осъществяване. Всичко, което всъщност ни е необходимо, е яснота на намеренията. След което, ако можем да отстраним егото от пътя си, намеренията ще се изпълнят. Нашите намерения привличат елементите и силите, събитията, ситуациите, обстоятелствата и взаимоотношенията, необходими за желания резултат. Няма нужда да се занимаваме с подробностите -всъщност прекаленото напрягане може да предизвика обратна реакция. Оставете нелокализирания разум да синхронизира действията на вселената, за да изпълни намеренията вместо вас. Намерението е природна сила както гравитацията, но помощна от нея. Не е необходимо да се съсредоточаваме върху земното привличане, за да го накараме да действа. Никой не може да каже: „Не вярвам в гравитацията", тъй като тя е действаща сила в природата, независимо дали я разбираме, или не. Намерението работи по същия начин.

Например припомнете си случай, когато сте се опитвали да си спомните някаква дреболия като името на даден човек или заглавието на книга. Били са на върха на езика ви, но просто не сте успявали да си ги спомните. В момента, в който сте се опитали да си ги припомните, вие сте внесли някакво намерение. Но колкото повече се напрягате да си спомните, сякаш толкова повече информация се изплъзва от съзнанието ви. Ако обаче сте отстранили егото от пътя си, освобождавайки процеса на припомняне, вашето намерение навлиза във виртуалния свят с неговата безкрайна организираща сила. Макар да сте преминали към други мисли, виртуалният свят продължава да търси информацията, дори без съзнателното ви участие. По-късно, когато почти заспивате или седите в киното, името, което толкова сте се мъчили да си спомните, изведнъж изплува в съзнанието ви. Този типичен пример илюстрира начина, по който работи намерението. Всичко, което трябва да направим, е да създадем намерение и да оставим нещата в ръцете на вселената.

Единствената подготовка или участие, които се изискват, за да се освободи силата на намерението, е връзката със съзнателното поле на интелект, която може да бъде постигната по много начини, един от най-добрите от които е медитацията. Когато даден човек достигне определено ниво на съзнание, каквото и да е възнамерявал той или тя, започва да се случва. Има хора, които са дотолкова свързани със съзнателното поле на интелект, че всяко тяхно намерение намира проявление - целият ред във вселената се оркестрира около него. Разбира се, не е стопроцентова истина, че всяко тяхно лично намерение се изпълнява; в действителност хората, които са свързани със съзнателното поле на интелект, възприемат намеренията на вселената. Техните намерения се осъществяват, но това се случва само защото космическият разум използва намеренията им за изпълнение на своите желания.

Ние трябва да търсим възможности да упражняваме намеренията, тъй като в повечето случаи обществото не ни ги предоставя. Ако сте като повечето хора, едва ли разполагате с много възможности да се оттеглите на върха на планината, за да се съсредоточите върху развитието на духа си. Много по-вероятно е да издебнете свободен момент, докато висите в улично задръстване или очаквате важен телефонен разговор в офиса. Това са по-вероятните възможности да практикувате осъзнаване на безвремието, както и създаване на намерение, основано на духа.

Намерението не е просто прищявка. То изисква внимание, както и откъсване. Щом веднъж създадете намерението в ума си, трябва да бъдете способни да се откъснете от резултата и да оставите вселената да се справи с подробностите по изпълнението. Не го ли сторите, егото се намесва и затъмнява процеса. Ще се почувствате разочаровани, ако намерението ви не се осъществи достатъчно бързо. Чувството ви за собствена значимост може да бъде застрашено или евентуално ще започнете да се самосъжалявате. Намерението в природата оркестрира собственото си осъществяване. Единственото, което може да попречи, е доминирането на нуждите на егото ви, както и напълно егоистичните мотиви.

Естествено, най-добрият начин, за да се изпълнят всички наши намерения, е да съедините тези намерения с космическото намерение, да създадете хармония между онова, което вие възнамерявате, и което вселената възнамерява за вас. Ако се породи подобна съгласуваност, ще откриете, че синхроничната съдба играе по-голяма роля в живота ви. Най-добрият начин да създадете такава хармония, е като развиете отношение на обикновена благодарност. Признайте благодарността си за всичко във вашия живот. Благодарете за отреденото ви в космоса място и за възможността да развиете по-нататък съдбата, която всички споделяме. Част от сътворяването на тази хармония означава да зарежете всякакъв вид оплаквания. Оплакването произлиза от егото. Животните не си създават проблеми като недоволстват и се оплакват. Само сред човешките същества намерението толкова често е обременено от емоционален багаж. За да създадете чисто намерение, трябва да се отърсите от всичко това.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница