Спонтанното удовлетворяване на желанията Дийпак Чопра



страница9/10
Дата01.02.2017
Размер2.05 Mb.
Размер2.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Упражнение 6:

ФОКУСИРАНЕ НА НАМЕРЕНИЕТО

Най-добрият начин да се съсредоточите върху намеренията, е да ги запишете. Макар това да изглежда като логична първа стъпка, много хора я пренебрегват. В резултат на това намеренията им често пъти остават разфокусирани и оттам -нереализирани.

Идете на тихо място, където няма вероятност да ви обезпокоят. Запишете какво искате на всички различни нива на желанията. Включете материалната страна, удовлетворяване на егото, взаимоотношенията, самоуважението и духовните желания. Бъдете колкото е възможно по- конкретни.

Запитайте се какво искате като изобилие и богатство на материални ниво. Дали искате да притежавате собствена къща с четири спални? Запишете го. Или искате децата ви да се запишат в колеж? Запишете го. Помислете също и за желанията ви на сетивно ниво — като звук, допир, гледка, вкус, аромат и чувственост - всичко, което удовлетворява сетивата ви. Запишете и тях.

Запитайте се какво искате на ниво лични взаимоотношения и признание. Обърнете внимание какво желаете на по-универсално ниво - как бихте могли да помогнете? Какъв искате да бъде животът ви по отношение на вашето обкръжение, вашата държава, вашата цивилизация? С какво бихте искали да допринесете? Запишете какво бихте желали, когато мислите за откриването на най- висшата ви представа за себе си. Кой искате да бъдете? Каква духовност бихте искали да добавите към живота си? Запишете всичко, което желаете, на един лист хартия. Добавяйте или изваждайте от списъка според това дали желанията ви се променят или осъществяват.

Размишлявайте какъв би бил животът, ако всички тези желания биха се изпълнили.

Проверете дали сте в състояние да си създадете вътрешни представи за истинското ви осъществяване на материално и духовно ниво. Не се старайте да налагате някакъв определен вид или ред на тези представи и не се тревожете дали са реалистични, или не. Просто ги визуализирайте, че се случват - почувствайте ги с всичките си пет сетива. Целта е да насочите по съответен начин вниманието си към всички тези четири нива на стремления. Когато този вид съгласуваност е в действие, вътрешният диалог е много мощен и ясен и ще ви помогне да постигнете единение на съзнанието.

Намеренията не се нуждаят от постоянно внимание, но имат нужда да останат целенасочени. Това е навик, който можете да развиете с времето. Поглеждайте вашия списък един или два пъти дневно. Препрочитайте го точно преди да започнете да медитирате. Когато се отдадете на медитация, вие карате егото да замлъкне. Егото просто изчезва. В резултат от това вие се откъсвате от резултатите и евентуалните изходи, не се занимавате с подробностите и оставяте безкрайната организираща сила на дълбокия разум да оркестрира и осъществи всички детайли от намеренията ви вместо вас. Ключът е в това да се отдалечите от нивото на егото, от нивото на Аза и

самооценката и да оставите нелокализирания интелект да организира изпълнението на вашите желания чрез синхроничната съдба.

В началото можете да бъдете колкото поискате егоистични. В началото намеренията ви могат да се отнасят изцяло до Аза и дребните подробности от това, което искате да ви се случи в живота. Но накрая ще осъзнаете, че целта е осъществяване на всички нива, а не само на личното ниво, или нивото на егото. Когато започнете да виждате изпълнението на намеренията си, егоистичният ви интерес ще намалее, понеже разбирате, че можете да имате всичко. Когато разполагате с достатъчно храна, вие не сте обсебени от мисълта за ядене през цялото време. Същото е с намеренията. Когато, знаете, че осъществяването им е възможно, ще мислите по-малко за личните си нужди и повече за нуждите на останалия свят. Това е процес, който действа поетапно. Бъдете търпеливи, но и бдителни за появата на чудесата.

Упражнение 7:

СЪРДЕЧНАТА СУТРА

Това е упражнение за медитация, демонстриращо силата на намерението. Но то е нещо повече от обикновена демонстрация. Правете го редовно, за да може ритуалът да насочи вниманието и намерението ви.

Идете на тихо място, където няма да бъдете обезпокоявани за петнадесет минути. Затворете очи, практикувайте първичната звукова мантра „со-хъм" в продължение на петнадесет минути, като насочвате съзнанието си към своето дишане.

След пет минути насочете съзнанието си към областта на сърцето, в средата на гръдния кош. След като сте насочили вниманието си към сърцето, може да почувствате, че сърцето ви забива по- силно. Това е нормално. Докато усещате ударите на сърцето си, започнете да изпитвате едновременно и чувство на благодарност. Начинът да изпитате благодарност е, като се замислите за всички неща, събития и връзки в живота ви, заради които имате причина да бъдете благодарни. Позволете на тези образи да изплуват в съзнанието ви, докато вниманието ви продължава да бъде насочено към вашето сърце. Дайте си по един момент, за да помислите за всички хора, които обичате, и всички хора, които споделят любовта си с вас.

След това си кажете: „Всяко решение, което вземам, е избор между огорчението и чудото. Аз изоставям огорченията и избирам чудесата. " В съзнанието ви могат да изплуват определени огорчения или болка, както и хората, както и хората свързани с тези огорчения и болка. Ако това стане, просто кажете: „Аз изоставям огорченията. Аз избирам чудесата. " Сетне отново почувствайте сърцето си и съзнателно започнете да вдишвате към него. Докато правите това, произнесете: „Любов... знание... блаженство... любов", след което издишайте, преброявайки пак до четири. Между всяко вдишване и издишване правете пауза от няколко секунди. Вършете това в продължение на три четири секунди.

Посредством медитацията на сърдечната сутра, огънят на душата ви, който е любов, познание и блаженство, ще започне да се излъчва чрез сърцето. Това е точката, в която третият и четвъртият принцип на синхроничната съдба се срещат: сега огънят на вашата душа ще започне да сътворява намерението ви.

След като няколко пъти сте произнесли: „Аз изоставям огорченията и избирам чудесата", започнете да повтаряте мислено фразата „ Твоето ще се изпълни. " Това подготвя съзнанието ви да приеме намерението на нелокализирания интелект и да разбере, че то е едновременно и ваше намерение.

След около минута оставете всички мисли и насочете цялото си внимание към сърцето. Почувствайте ударите му като звук и като усещане. Усетете как пулсира. Щом успеете да почувствате сърцето си, прехвърлете вниманието си към ръцете и усетете как сърцето ви пулсира в тях. Внесете намерението, за да усилите притока на кръв към ръцете си. Просто имайте намерението. Когато притокът на кръв към ръцете ви се увеличи, ще се усили и пулсирането и ще почувствате топлина, тръпнене или някакво друго усещане. Внесете намерението за повишаване на топлината, тъй че ръцете ви да стават все по-топли и по-топли. Почувствайте топлината в ръцете си, докато самото намерение увеличава притока на кръв.

Когато ръцете ви се загреят, прехвърлете вниманието си към лицето, по-точно към горната му част, около очните ябълки, и приложете същото намерение. Оставете кръвта да нахлуе към лицето

ви, така че то да се зачерви и загрее. Просто имайте намерението. Може да почувствате пулсиране или тръпнене около очите, докато притокът на кръв се усилва и лицето ви става топло.

Накрая отново върнете вниманието си към сърцето. Представете си, че в сърцето ви има пулсираща светлинна точица, която трепти в такт с ударите на сърцето. Тази пулсираща светлинна точица в сърцето ви е светлината на душата ви, която трепти с трите качества на душата: любов, познание и блаженство, или сат чит ананда, която е и сутра на третия принцип в глава 10. Докато тя пулсира, изживейте светлинната точица на любов, познание и блаженство. Тя изпраща лъчиста светлина към останалата част на тялото ви. Оставете тази светлинна точица бавно да загасне в съзнанието ви и настройте вниманието си към цялото тяло. Почувствайте усещанията. След което отворете очи. Медитацията е приключила.



Сентеции на сутрата за четвърти принцип

Представете си, че цялата вселена е безбрежен океан от съзнание и вашите намерения избликват от недрата на сърцето ви и набраздяват безбрежния океан на съзнанието. (сан калпа)

Представете си, че вашето намерение оркестрира безграничната активност на природата, уравноввсявайки цялата екосистема. (сан калпа)

Представете си, че вашето намерение може да излекува онези, които не са добре. (сан калпа)

Представете си, че намерението ви може да донесе радост и смях на скърбящите. (сан калпа)

Представете си, че можете да донесете успех на неуспелите. (сан калпа)

Представете си, че можете да донесете сила на онези, които се чувстват слаби и уплашени. (сан калпа)

Представете си, че можете да донесете надежда на онези, които се чувстват безсилни. (сан калпа)

Представете си, че мислите ви въздействат върху природните сили на вселената, че можете да докарате дъжд и слънце, облаци и дъга. (сан калпа)

Представете си, че с всяка своя мисъл, произнесена дума и действие, носите някаква полза на света. (сан калпа)

12.

ПЕТИ ПРИНЦИП:

Обуздайте хаоса на емоциите



СУТРА: мокша (МОКЕ-шах)

Аз съм емоционално свободен.



Щом веднъж разберете, че външната действителност не може да бъде отделена от вътрешната действителност, щом разберете, че вселената всъщност е нашето разширено тяло, става напълно ясно, че отрицателната енергия у нас е разрушителна. Емоционалната необузданост е главната бариера пред спонтанното осъществяване на желанието, но е възможно негативната енергия да бъде трансформирана в по-високо ниво на съзнание.

Думата мокша означава „свобода". Когато тази сутра отеква у вас, тя изразява следните идеи: „Аз съм емоционално освободен. Душата ми не е обвързана с мелодрами. Аз съм свободен от негодувание, огорчение, враждебност и вина. Аз съм свободен от високомерие. Аз съм свободен от егоцентризъм. Аз съм свободен от самосъжаление. Аз мога да се надсмивам над себе си. Аз виждам смешното в живота. „Всички те се съдържат в тази свобода; ако не съм емоционално свободен, аз засенчвам и закривам с егото си изживяването на духа и най-добрите ми намерения не могат да се изпълнят.

В крайна сметка емоционалната свобода води и до психическа и душевна свобода. В действителност има само два вида емоции: удоволствие и болка - или ти е добре, или те боли. Повечето хора вярват, че двете фундаментални емоции са любовта и страхът, но всъщност това са само начините, по които реагираме на потенциала за удоволствие или болка. Любов означава, че искаме да се приближим до него, защото си мислим, че ще ни донесе удоволствие. Страх означава, че искаме да се отдалечим , защото си мислим, че ще ни донесе болка.

Ние прекарваме живота си в търсене на удоволствието и избягване на болката. Нещата, които носят удоволствие или болка, са различни за всеки от нас. Удоволствието и болката извират от нашите нужди. Ако копнея за шоколадов сладолед, аз ги интерпретирам като приятен. Ако сте алергични към шоколада и някой ви донесе шоколадов сладолед, вие свързвате този подарък с болката. Всичко се свежда до възприятие и интерпретация. Егото интерпретира нещата като приятни или болезнени и егото изживява непозволеното прекрачване на неговите граници като нещо болезнено.

Оптималното и най-истинско състояние е балансираното. Всеки път, когато изпитваме емоционална обърканост, ние смущаваме естественото си вътрешно равновесие, което може да блокира духовната ни еволюция и да ни отдели от синхроничната съдба. Това не означава, че емоциите сами са си вредни или те трябва да избягвани. Като човешки същества, ние винаги ще имаме емоции; те са част от човешкото състояние. Но емоционалните крайности ни отклоняват от пътя на истинската ни житейска цел. В живота ни винаги ще има събития или взаимоотношения, които ще предизвикват у нас силни емоции. В този свят винаги ще има неща, причиняващи голяма болка и безпокойство. Но ние трябва да избягваме закрепването към определена емоция.

Представете си живота като река с два бряга - от едната страна удоволствие, от другата болка. Най-добрият начин да плаваме по реката, е да се движим по средата, на равно разстояние от бреговете и. Ако се отклоните прекалено близо към единия бряг, вашето придвижване ще се забави и рискувате да заседнете в плитчината. Прекаленото удоволствие води до пристрастяване. Прекалената болка може да затъмни удоволствието от живота.

Важно е да се отбележи, че не е задължително болката да бъде физическа. Тя може да бъде емоционална болка или дори спомен за минала болка. Макар природният ни инстинкт да ни води към отбягване на болката, ние трябва да се справяме с нея, когато се появи; в противен случай тя ще изплува отново на повърхността в живота ни под формата на някакъв емоционален проблем. Формата, която тя може да приеме, може да се окаже различна от очакваната, но тя ще излезе на повърхността като безсъние или болест, тревожност или депресия.

От всички емоции най-разрушителната е може би гневът. Крайната цел на духовното развитие е просветлението, или трайното състояние на единно съзнание, непрекъснатото осъзнаване, че вие и аз и цялата останала вселена сме мотиви от същата тъкан, изтъкана от нишките на нелокализиран интелект. Гневът ни мотивира да навредим на другите и ни движи в посока, обратна на просветлението и задружното съзнание. Гневът скрива възприятието ни за единение. Гневът е свързан единствено с егото. Вместо да ви придвижва напред към синхронизъм и просветление, гневът ви тика назад, скривайки от вас обновителните послания на вселената.

Следователно овладяването на тази форма на емоционален дисбаланс е от решаващо значение. Да дадеш израз на гнева си всъщност не помага. То само налива масло в огъня на гнева и още повече го разпалва. Човек трябва да се справя с гневните чувства по позитивен начин още при самата им поява. Целта е не да наливате масло в огъня, а да се опитвате да го потушите, като го зариете. Трябва да преобразуваме гнева или всяка друга разрушителна емоция у себе си.

Първата стъпка към преобразуване на емоциите е да поемете отговорност за чувствата си. За да поемете отговорност, трябва да осъзнаете емоцията. Какво чувствате? Къде в тялото си я чувствате? Щом определите чувството, станете негов наблюдател. Изживейте го колкото е възможно по-обективно, сякаш сте друг човек, който надзърта у вас. Гневът се задейства от болката. Опишете болката от тази обективна гледна точка.

След като болката бъде определена по тези начини, можете да започнете да я изразявате, освобождавате и споделяте. Преобразувайте болезненото изживяване в ново съзнание. Евентуално бихте могли дори да ознаменувате болката като поредна стъпка по пътя към духовното ви просветление. Когато приемете болката по този начин, емоционалната буря ще утихне и пътят към синхронизма отново ще се очертае ясно.

Упражнение 8: СПРАВЯНЕ С БОЛКА ТА

Това упражнение изисква да бъдете на тишина, необезпокоявани от никого за десетина минути. Започнете с неколкоминутна медитация.

Със затворени очи си припомнете някакво събитие или ситуация от миналото, които силно са ви разстроили. Може да е било някаква кавга или момент, в който чувствата ви са били наранени, или пък случаен сблъсък, който ви е разгневил. След като сте се спрели върху определената болезнена случка, се опитайте да си припомните колкото може повече подробности от нея. Създайте мислен филм за това какво точно се е случило.

Първата стъпка да се справите с болката от тази ситуация, е да определите точно какво чувствате. Коя дума описва най-добре чувствата ви по повод на това събитие или ситуация? Опитайте се да намерите една единствена дума, която обхваща възможно най-много чувства, тоест най-доброто ви описание. Сега се съсредоточете върху думата за няколко секунди.

Оставете вниманието ви да се измести постепенно от тази дума към тялото ви. Какви физически възприятия имате в резултат от освобождаването на тази емоция? Всяка емоция притежава както умствен, така и физически аспект, които не могат да бъдат разделени. Нашите чувства се появяват както в ума, така и в телата ни, в един и същи момент. Почувствайте усещанията, създадени от инцидента, за който си мислите. Дали ръцете ви машинално се свиват в юмруци? Или чувствате, че стомахът ви се стяга? Може би усещате болка в корема? Отбележете физическото изживяване на емоцията и я локализирайте в определена част на тялото ви.

Следващата стъпка е да изразите чувството. Сложете ръката си върху онази част на тялото ви, където усещате, че е локализирано чувството ви. Кажете на глас: „Боли тук." Ако болката е локализирана на повече от едно място, докоснете всяко място и повторете фразата: „Боли тук."

За всяка емоционална болка притежаваме у себе си силата да накараме тази болка да изчезне. Нашите реакции на външните събития се локализират в тялото ни. Ние създаваме емоции, които създават физическа болка. Щом разберем този прост факт, можем да се научим да променяме начина, по който реагираме на външните събития.

Ние избираме начина, по който реагираме на случките в света. Ако реагираме с гняв, враждебност, депресия, тревога или друга силна емоция, нашите тела ги следват и създават необходимите хормони, мускулни контракции и други физически прояви, които евентуално могат да ни причинят действителна болка. Следователно винаги трябва да помним, че тези ефекти са наша отговорност в смисъл, че можем да приемаме реакциите си по начини, които са по-малко вредни за самите нас. Можем да станем независими от емоционалната драма и буря. Поразсъждавайте за момент върху идеята за личната ни отговорност на емоционалните реакции.

Когато болката бъде локализирана и призната и след като сте поели отговорността за нея, вече можете да освободите болката. Насочете вниманието си към онази част от тялото, където задържате болката. Приемете намерението с всяко издишване да освобождавате напрежението, което задържате. В продължение на половин минута се съсредоточете върху освобождаване на напрежението и болката с всяко издишване. Пуснете ги да си идат. Издишайте ги навън.

Следващата стъпка е да споделите болката. Представете си, че имате възможност да разговаряте с човека, участващ в случката, която сте си припомнили за това упражнение. Какво бихте казали на този човек? Докато мислите върху това, помнете, че този човек не е действителната причина за болката ви. Вие сте имали емоционална реакция, която се е проявила във физическа болка. Поели сте отговорността. Знаейки това, какво бихте казали на човека? Изборът какво да кажете засяга лично вас и вашата ситуация. Каквото и да кажете, за да споделите болката, която сте изпитали, ще ви помогне да изчистите изживяването от съзнанието ви завинаги. Споделете как сте се почувствали тогава и какво чувствате сега, споделете също как възнамерявате да се справяте с подобни чувства за в бъдеще.

Това упражнение може да бъде използвано винаги, когато почувствате емоционална обърканост в живота си. След като свършите упражнението, дайте си един момент, за да отпразнувате това, че сте използвали това болезнено изживяване, за да преминете на по-високо ниво на съзнание. Ако прилагате това упражнение последователно, рано или късно може да успеете да се освободите изцяло от емоционалната обърканост и болка и да разчистите пътя за изживяване на синхроничната съдба.

Упражнение 9:

ОБЩУВАНЕ БЕЗ УСЛОЖНЕНИЯ

В живота ви винаги ще има ситуации и обстоятелства, при които някой пресича нечия лична граница, с което предизвиква силна емоционална реакция. Това упражнение е извлечено от чудесната книга на Маршал Розенбърг „Общуване без усложнения".

Четири са стъпките към общуването без усложнения и те включват четири въпроса, които си задавате винаги, когато се окаже, че заемате отбранителна позиция. Когато някой ви настъпи, вие се изкушавате да отвърнете със същото. Но такава реакция не е оптимална - тя не е градивна, пропилява ценна лична енергия и създава допълнителна обърканост в света. За целта на това упражнение си припомнете скорошната ситуация, при която сте се по дразнили или разстроили. Имайки наум това упражнение, проследете следните четири стъпки.

СТЪПКА 1:

Отделете наблюдението от оценката

Определете какво всъщност се е случило, вместо да разчитате на своята интерпретация на случката. Бъдете максимално обективни когато описвате събитието. Запитайте се: На какво всъщност реагирам? Какво се случи в действителност? Какво видях и чух?

Например, докато шофирате, вие се питате нужно ли е да се купи нещо за вечеря, при което съпругата ви, забелязала вашето мълчание, пита: „За какво си разтревожен?" Вие отговаряте: „Не съм разтревожен за нищо. Просто си мислех за вечерята" Вашата съпруга реагира на мълчанието ви с оценка, не с наблюдение. Всеки път, когато прикрепяте някакво значение към дадено действие, това е интерпретация, това е интерпретация или оценка. Вижте дали в следващите двойки изречения ще можете да определите кое от тях е оценка и кое наблюдение:


  1. Видях те да флиртуваш с онази жена на партито.

  2. Видях те да флиртуваш с онази жена на партито повече от час.

    1. Виждам, че работата ти е станала по-важна за теб от семейството.

    2. През последните три месеца всеки ден тръгваш на работа преди съмване и се прибираш след десет часа вечерта.

      1. Ти не ме обичаш вече.

      2. Вече не ме целуваш, когато се прибираш вкъщи от работа.

И в трите двойки изречения първото твърдение е интерпретация, или оценка.

Винаги когато забележите, че реагирате по емоционален начин, спрете за момент и се опитайте да направите разлика между вашата интерпретация на случката и обективното и наблюдение. Наблюденията ни дават сила, защото ни позволяват разберем, каква част от нашата реакция към другите се основава на интерпретацията, което от своя страна ни позволява да променим моделите си на реагиране към действията на другите.

СТЪПКА 2:

Определете чувствата си

Запитайте се: „Какви чувства възникнаха в резултат от ситуацията? Какво чувствам?" Когато описвате чувствата си, използвайте език, който отразява само чувствата, за които сте отговорни, и избягвайте думи, които ви превръщат в потърпевш. Например може да се чувствате ценени, сърдити, враждебни, изплашени, смели, красиви, самоуверени, блажени, смутени, доволни, свободни, въодушевени, спокойни, изумени, весели, нетърпеливи, обнадеждени, радостни, оптимистични, горди, лъчезарни, отпочинали, чувствителни, засрамени, отегчени, объркани, унили, раздразнени, недоволни, скучни, уморени, виновни, агресивни, ревниви, мързеливи, или самотни.

Избягвайте думи, които изискват друг човек да ви „накара" да се чувствате по определен начин. Например не може да се чувствате „атакувани" от себе си - тази емоция не възниква от вас, а от вашата реакция към друг човек. Ето някои други думи, които следва да избягвате: изоставени, обидени, предадени, измамени, заставени, смалени, манипулирани, неразбрани, преуморени, отхвърлени, неизслушани, невидими, неподкрепени. Когато използвате тези думи, за да определите своите чувства, това означава, че давате на другите прекалено голяма власт над чувствата ви. Ако е така, ще бъдете склонни да привличате хора, които предизвикват тези чувства, и ще се окажете впримчени в порочен кръг. Трудно е да бъдете щастливи, докато не започнете да владеете собствените си емоции.

СТЪПКА 3:



Заявете нуждите си ясно

Запитайте се: „От какво имам нужда в тази ситуация?" Вие не бихте имали силни чувства, ако всичките ви желания се удовлетворяваха. Определете нуждите си възможно най-точно. Започнете с най-дълбоката си вътрешна нужда; след което се придвижвайте по веригата на желания, докато откриете някакви конкретни примерни неща, за които да помолите. Например: „Имам нужда да се чувствам обичан. Защо?"; „Чувствам се самотен — имам нужда да се чувствам по-малко самотен. Защо?"; „Нямам близки приятели - имам нужда да намеря приятели и да създам връзки." Този ред на мисли евентуално води към нещо конкретно, което да поискате от друг човек. Не можете да помолите друг човек да ви накара да се чувствате обичани; това е извън възможностите на всекиго.

Но можете да помолите друг човек да ви дойде на кино заедно с вас или да дойде на някакво парти, или да изпиете чаша кафе.

СТЪПКА 4:



Помолете, не настоявайте

Когато сме определили дадена нужда и сме готови да отправим молба, ние често пъти настояваме, вместо да помолим нуждите да ни бъдат удовлетворени. Настояванията имат по-малък шанс да бъдат изпълнени, тъй като хората по начало реагират зле на настоявания. Повечето хора обаче ще се зарадват да изпълнят някаква молба.

Например, вместо да настоявате: „Вземи дрехите от химическо чистене", ще имате по-голям шанс да получите положителна реакция, ако помолите: „Би ли отишъл да вземеш дрехите от химическо чистене?"

В допълнение, както при стъпка 3, сигурно ще поискате да помолите за определено конкретно поведение. Колкото по-конкретизирано е поведението, толкова по-вероятно е молбата ви да бъде изпълнена. Например, вместо да кажете: „Обичай ме завинаги", бихте могли да помолите: „Ще се омъжиш ли за мен?". Вместо да задавате общия въпрос: „Можем ли да прекарваме повече време заедно?", бихте могли да попитате: „Може ли да идем в парка днес следобед?"

Тези стъпки помагат при всички ситуации, но са особено полезни при наличието на конфликт. Винаги когато се озовете в напрегната ситуация, отстъпете крачка назад от моментните емоции и изберете съзнателното общуване. Какво наблюдавате? Как ви кара то да се чувствате? Определете своята нужда. Отправете молба. Това ще помогне да свържете веригата при потенциално изплъзваща се от контрол ситуация и ще ви позволи да запазите самообладание или поне да си го възвърнете.

Упражнение 10:

ЛЕКУВАНЕ НА ГНЕВА ОТ ДЕТСТВОТО

За това упражнение ще ви е необходимо да останете необезпокоявани около десетина минути без прекъсване.

Помислете си за вчерашния ден. Представете си, че паметта ви е видеокасета, която можете да превъртате към всеки момент, който пожелаете. В момента я превъртете само двадесет и четири часа назад. Кои бяха някои от нещата, които вършихте през този ден? Имаше ли нещо, което ви изплаши или ядоса? Не е нужно да е било нещо особено важно или драматично — може да сте изпитали нетърпение, докато сте чакали да се свържете по телефона, или пък сте наблюдавали някого, който е проявил грубост и неуважение. През следващите минута-две се опитайте да си припомните колкото е възможно повече подробности. Съсредоточете се върху евентуалния моментен гняв, като си давате сметка, като си давате сметка за усещанията в тялото ви, както и за емоциите в ума ви.

След това превъртете видеокасетата още повече. Върнете мислено точно една година назад. Опитайте се да си спомните какво сте правили преди една година на тази дата или около нея, доколкото помните. За какво сте мислили по онова време? Помните ли да сте били разтревожени или ядосани за нещо? Опитайте се да почувствате емоциите в ума или тялото си. Чувствата същите ли са като онези, които помните, че сте изпитали вчера?

Превъртете видеозаписа още по-назад във времето, когато сте били тийнейджър. Отново се фокусирайте върху ситуация, която ви е ядосала или изплашила. Освободете чувствата умствено и физически. Забележете как гневът, който сте изпитали вчера, се е трупал върху емоции от толкова отдавна.

Сега се опитайте да си спомните случка от детството ви. Кога за пръв път в живота си сте изпитали истински гняв? Въведете това изживяване в съзнанието си. Къде бяхте, когато това се случи? Кой друг беше там? Кой или какво ви накара да се разгневите толкова? Почувствайте всички усещания, предизвикани от гнева.

Обърнете внимание как страхът и гневът са се трупали през годините. Макар и да не можете да си го спомните, в живота ви е имало време, преди за пръв път да почувствате страх или гняв, време на пълен душевен покой и безметежност. Опитайте се да си представите как е изглеждало това изживяване на абсолютно блаженство. Съсредоточете се във времето преди гнева и страха. Превъртете тази въображаема видеокасета на вашия живот, докато сцената се върне назад, и почувствайте как границите между вас и окръжаващата ви среда се изпаряват. През следващата минута почувствайте пълната загуба на всичкия натрупан гняв, страх и его.

С усещането за пълно блаженство все още в съзнанието ви, започнете да превъртате въображаемата видеокасета отново напред. Посетете същите моменти от живота ви, на които се спряхте преди малко - онези моменти на гняв или страх от детството ви , юношеските години, преди една година, вчера. Докато визуализирате тези сцени отново, внесете обратно в тях изживяването на безметежност. Вместо да позволявате на моментите на гняв да се трупат един върху друг, почнете да изтривате тези моменти един по един, от най-ранното ви детство до вчерашния ден. Прекарайте около минута, усещайки как този спомен за блаженство заличава гнева и страха. Когато тези чувства бъдат изтрити, позволете на токсичните натрупвания от години на гняв и страх да бъдат заличени от вашия дух.

Можете да използвате това упражнение по всяко време, за да атакувате проблема с гнева в самите му корени. Мнозина намират това за особено полезно нощно време, преди да заспят, за да се събудят сутринта в състояние на блаженство, без остатъчен гняв. Сентенции на сутрата за пети принцип



Представете си, че без да имате определена физическа форма, вие сте поле от съзнание навсякъде, по всяко време. (мокша)

Представете си, че сте оставили завинаги зад себе си всякакво чувство на гняв и негодувание. (мокша)

Представете си, че сте свободни от желанието да обвинявате, свободни от усещането за обвинение и вина. (мокша)

Представете си, че никога не се въвличате в мелодрами и истерия. (мокша) Представете си, че можете да изберете всяка емоция, която желаете да изживеете. (мокша)

Представете си, че можете да си поставите всякаква цел, която искате да постигнете, и че действително я постигате. (мокша)

Представете си, че сте свободни от всякакви привични импулси и модели на поведение. (мокша)

Представете си, че сте свободни от всякакви пристрастявания. (мокша)

Представете си, че никога не участвате в никакви клюки.

(мокша)


Представете си, че сте свободни да реагирате на най-високо ниво, независимо от ситуацията и поведението на всички други. (мокша)

Представете си, че няма граници на онова, което можете да правите. (мокша) Представете си, че виждате безкрайни възможности по всяко време. (мокша)

ШЕСТИ ПРИНЦИП: Наслаждавайте се на танца в космоса



СУТРА: шива шакти (ШИ-вах ШОК-тий)

Аз давам живот на бога или богинята у себе си; те изразяват своите качества и сили чрез мен.

Шестият принцип ни насърчава да изживеем живота пълноценно, прегръщайки както мъжкото, така и женското начало у себе си.

Един от начините да прегърнем и двата аспекта от своята същност, е да се обърнем към своите мъжки и женски архитипове. Според Карл Юнг архитиповете са наследени спомени, представени в съзнанието като универсални символи, и те могат да се наблюдават в сънищата и митовете. Те са състояния на подсъзнателно знание. Те са универсални концентрации на психична енергия.

Праобразите съществуват като потенциал и дремят в нашето съзнание. У всекиго има поне един архитип в тлеещ вид, докато не бъде активиран от някаква ситуация в обкръжението ни или в съзнателния, или несъзнателен умствен живот на една личност. Ако бъде задействан, първообразът ще прояви своята сила и качества чрез вас. Начинът, по който изживявате живота си, обикновено представлява до известна степен комбинация от вашите архитипове. Например личност, която притежава изключителна власт в света, като например крал или президент, по всяка вероятност има архитипа на Зевс или Хера като праобраз на сила и водачество. Но ако тази личност е освен това изключително мъдра, той или тя вероятно имат архитипа на Атина като праобраз на мъдростта.

Възможно е да задействате съзнателно своя първообраз чрез намерението. Щом откриете изконните си архитипове, можете да започнете да ги призовавате всеки ден. Заобиколете се със символи, думи или изображения, които ви напомнят за вашите първообрази. Нека тези символи, с които сте оградили леглото си, да бъдат първото, което виждате, когато се будите сутрин. Помолете своите първообрази да ви дадат напътствие и мъдрост, както и да станат част от вас и да работят чрез вас. Достатъчно е само да кажете: „Аз ви моля да станете част от мен и да работите чрез мен. Напътствайте ме през живота."

Ако приканите своите архитипове по този начин веднага след медитацията ви за деня, ще почувствате тяхното присъствие по-силно и по-пряко. Те могат да ви осигурят достъп до скритите сили у вас.

Упражнение 11:

ОТКРИВАНЕ НА КОСМОСА У НАС

Прочетете това на глас, записвайки го на касета, и сетне си я пуснете.

Седнете или легнете удобно със затворени очи. Успокойте вътрешния диалог чрез наблюдаване на дишането си.

След няколко няколко минути насочете внимание към сърцето си. Визуализирайте сърцето си като пулсираща сфера от светлина. В тази сфера визуализирайте две или три божествени създания или първообразни енергии. Те могат да бъдат ангели, богове или богини. Сетне визуализирайте останалата част от тялото ви също като светлинно тяло. Сега си представете бавно, че това светлинно тяло с неговата пулсираща сфера от божествени създания се разширява и изпълва цялата стая, в която седите или лежите. Позволете на разширяването да надхвърли пределите на стаята, все едно че целият град, в който живеете, съществува във вашето същество - сградите, хората, уличното движение, природата.

Продължете да разширявате усещането за себе си, за да включите във физическото си тяло и страната, в която живеете, вашата родина, и накрая цялата планета. Сега вижте как целият свят живее у вас - всички хора, всички съзнателни същества, дървета и гори, реки и планини, дъжд и слънце, земя и вода - всички те са различните съставни части на вашето същество, точно като различните органи в тялото ви.

Сега произнесете тихо наум: „Аз не съм в света; светът е в мен." Каквито и дисбаланси да видите в този ваш свят, помолете божествените създания, продължаващи да танцуват в пулсиращата сфера на сърцето ви, да изпълнят всяко желание, което имате, и да донесат хармония, красота, изцеление и радост на различните части на вашата космическа същност. Продължете да разширявате усещането за себе си, за да включите планетите, луните, звездите и галактиките.

Сега си кажете: „Аз не съм във вселената; тя е в мен." Бавно започнете да смалявате размера на вашата космическа същност, докато отново можете да усетите собственото си тяло. Представете си милионите клетки във вашето тяло като частици от танц, при който всяка клетка сама по себе си е цяла вселена. Напомнете си, че вашето истинско същество населява всички тези нива на творението, от микрокосмоса до макрокосмоса, от атома до вселената, от вашето собствено тяло до космическото тяло. Напомнете си, че на всички тези нива на вашето съществуване вие имате на разположение божествените енергии, които нелокализирано оркестрират космическия танц, за да сътворят хармонично взаимодействие на елементите и силите, които могат да изпълнят всяко желание. Изразете своята благодарност към тези първообразни енергии.

А сега просто останете седнали или легнали тихо, чувствайки всички усещания в тялото си . Вие може да почувствате тръпнене или ободряване. След две-три минути отворете очи. Упражнението е приключило.

Сентенции на сутрата за шести принцип

Представете си, че променяте формата си. (шива шакти)

Представете си, че ако пожелаете, можете да бъдете както в мъжки, така и в женски род. (шива шакти)

Представете си, че сте силни, решителни, безстрашни, изразителни и могъщи.

(шива шакти)



Представете си, че сте красиви, сексапилни, интуитивни, грижовни и любвеобвилни. (шива шакти)

Представете си, че сте непоколебими като планината. (шива шакти)

Представете си, че сте гъвкави като вятъра. (шива шакти) Представете си, че сте ангел с крила. (шива шакти) Представете си, че сте просветено същество с безкрайно страдание. (шива шакти)

Представете си, че сте Бог — божествено създание, което играе в небесните простори. (шива шакти)

Представете си отново, че можете да променяте формата си и да се превърнете във всяко животно, всяка птица, всяко насекомо, всяко растение, дори в скала. (шива шакти)

Представете си, че у вас живеят всички митични същества, въпреки че има някои, които са ваши любими праобрази. (шива шакти)

Представете си, че можете да станете героите или героините, на които най-много се възхищавате. (шива шакти)

СЕДМИ ПРИНЦИП:

Разкрийте заговора на невероятностите

СУТРА: ритам (РИИ-тахм)

Аз съм с будно, бдително съзнание за съвпаденията и зная, че те са послания от Бог. Аз се вливам в космическия танц.

Седмият принцип обединява всички други аспекти на синхроничната съдба, за да формира подход към живота, който произлиза от спокойното знание.

Ритам означава „Аз съм бдителен за заговора на невероятностите."

Всяко събитие има определен шанс или вероятност да се случи. Вероятността да спечелите от лотарията е много ниска. Вероятността да спечелите от лотарията, без да сте купили билет, е дори още по-ниска.

Ние увеличаваме вероятността нещо да се случи чрез действията си. И много от нашите действия се определят от кармичната ни обусловеност. - онези интерпретации на минали събития и взаимоотношения, които формират и въздействат върху спомените и желанията в нашия живот. Ако сте имали предишно изживяване на късмет, вероятността да си купим лотариен билет се увеличава. Но човек, който никога не е печелил нищо, се чувства победен още преди да е купил билета и може би никога няма да си вземе.

Ние свикваме с определена рутина на извършване на нещата и продължаваме с този модел по навик, просто защото е удобен. За да променим своя живот, ние трябва да открием начин да разчупим модела. Това не е лесно, но хората го правят всеки ден. Най-добрият начин е да следим знаците за нови вероятности, а тези знаци идват при нас под формата на съвпадения.

Съвпаденията са послания от нелокализирания свят, те са покани да разчупите своите кармични окови. Съвпаденията на приканват да изоставим познатото и да прегърнем непознатото. Съвпадението е съзидателен квантов скок в поведението на самата вселена. Тъй като по своята същност познатото е навик от минала обусловеност, и свободата съществува в непознатото - или всичко онова, което разчупва амплитудата на вероятността, определена от кармата. Ето защо е важно да търсим съвпаденията и да си ги записваме. Когато забелязвате съвпаденията, вие можете да откриете техния скрит смисъл за живота ви.

По дефиниция съвпадението е изживяване на синхроничност. То идва от нелокализирания свят и въздейства върху нашия свят по непредсказуеми начини.

Самият факт, че е съвпадение, означава, че е Божие послание. Ние трябва да го следим внимателно и след това да предприемем действие. Това е нашият шанс за творческа реакция. Целта на просветлението е да надхвърлим модела на вероятното и да изживеем истинска свобода. Ето защо е важно никога да не пренебрегваме съвпадението. Никога не подминавайте шанса да видите

какво е планирала за вас вселената. И ако обръщате внимание на съвпаденията, ще откриете, че те се увеличават, създавайки дори още по-изобилни възможности.

В това е тайната на синхроничната съдба. Всичките идеи, представени тук, са ръководни принципи на вселената. Ако ги превърнете в пътепоказатели на своята съдба, животът ви ще бъде този от вашите мечти. Разбирането, че тези принципи не са просто абстракции, че те всъщност действат във всичко, което вършим, е всъщност нещо повече от знание: те са своего рода тържество. Когато сте овладели синхроничната съдба, когато сте се научили да синхронизирате своя живот със самата вселена, вие празнувате космическия танц.

Упражнение 12:

СГЛОБЯВАНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ

Идете на място, където кипи оживена дейност, например търговска улица. Купете си нещо за ядене от павилиона за закуски. Седнете на пейка. Затворете очи. С ясно съзнание вкусете храната, усетете нейния аромат и консистенция. Докато държите очите си затворени, обърнете внимание на всички звуци в заобикалящата ви среда. Каква е онази музика, която звучи като фон? Коледни песни? Или музика от филм? Можете ли да се вслушате в разговора на хората край вас? В състояние ли сте да доловите откъслечни фрази или думи? Дали някои шумове звучат приятно, привличат ли вниманието ви повече от другите?

Сега насочете вниманието си към вашето тяло; почувствайте всичко около вас. Твърдостта или мекотата на пейката — дали е дървена, метална или тапицирана?

Сетне отворете очи и гледайте сцената наоколо - сновящите хора, цветовете, магазините, стоките по витрините, художествените галерии.

Сега затворете очи и отново забележете във въображението си какво сте изпитали -вкусовете, миризмите, материите, цветовете и предметите, които сте видели, звуците, които сте чули. Сетне изберете едно от вашите сетивни възприятия. Ето една примерна картина: ягодов сладолед на езика ви, аромат на печащ се хляб, досегът до каменни павета под краката ви, красива картина със слънце, залязващо зад хълмове, Коледни песни и мелодии от филма за Джеймс Бонд „Голдифингър". А сега си представете, че всички тези звуци, ухания, материи и вкусове са част от една история. Запитайте се каква е историята. Помолете своята нелокализирана същност да ви разкрие историята. Сега оставете това и приемете, че вашата нелокализирана същност ще ви даде отговора във вид на синхронично изживяване.

Горното упражнение всъщност е пример от действително мое преживяване на една търговска улица по Коледа. Една година по-късно бях в Ямайка. Пътувах с кола из провинцията. Видях гледка, много подобна на изображението на картина — красив слънчев залез над хълм край океана. Попитах как се нарича тази местност и узнах, че това място се нарича Ягодовия хълм и филмът за Джеймс Бонд „Голдфингър" е бил сниман тук. На Ягодовия хълм се издигаше красив хотел. Реших да вляза вътре.

Хотелът имаше луксозен салон за водолечение с минерални води. Директорът на хотела беше много зарадван да се запознае с мен и ми обясни, че тъкмо ме бил търсил през последните няколко седмици, защото искал съвет от мен за организиране на аюрведически терапии. Накрая подехме разговор за съвместно сътрудничество. Няколко години по-късно се запознах и със собственика на хотела, ръководен служител в една звукозаписна компания. Съпругата му страдаше от заболяване, за което се консултира с мен, и ние станахме близки приятели. Той ми помогна с ценен съвет, когато произвеждах първия си музикален компактдиск с лечебни медитации. В продължение на много години нашето приятелство продължаваше да се задълбочава и ние се чувстваме свързани помежду си с дух на любов; вече знаем, че имаме кармична връзка.



Сентенции на сутрата към седми принцип

Представете си, че се движите в такт с импулсите на съзнателната вселена. (ритам)

Представете си, че танцувате в ритъма на вселената.

(ритам)


Представете си, че ритмите на тялото ви са в пълно съзвучие. (ритам)

Представете си, че вашето тяло е симфония. (ритам)

Представете си, че сте хармонията на вселената.

(ритам)
Представете си, че всеки път, когато търсите нещо, вселената ви дава знаци под формата на съвпадения. (ритам)



Представете си, че има връзка между опива, което се случва в сънищата, и онова, което се случва, докато сте будни. (ритам)

Представете си, че се трансформирате и еволюирате в по-висше същество. (ритам) Представете си, че всичко, което се случва, и всичко, което вършите, има смисъл и цел. (ритам)

Представете си, че Представете си, че (ритам)

Представете си, че Представете си, че (ритам)

Представете си, че (ритам)

Представете си, че другите.

(ритам)


Представете си, че Представете си, че (ритам)

15.

КАК ДА ИЗЖИВЕЕМ СИНХРОНИЧНАТА СЪДБА

Бих искал отново да се върна към въпроса, който зададох в началото на книгата: Ако знаехте, че чудесата се случват, кои чудеса бихте си пожелали?

Повечето хора мечтаят преди всичко да имат достатъчно пари. Да имаш един милион в банката, действително би означавало по-малко финансови грижи. Ние сме склонни да си мислим, че ако притежаваме този вид сигурност, ще бъдем свободни да избираме онзи живот, който ще ни направи най-щастливи, който ще задоволи нашите най-съкровени потребности, който по някакъв начин ще определи престоя ни на земята като стойностен. Ако знаехте, че можете да имате всичко и да направите каквото си пожелаете, какво бихте избрали да имате и какво бихте избрали да правите?

Синхроничната съдба ви позволява да накарате тези чудеса да се случат, без ограничение и без край. Тя прави това, като внимателно и постепенно ви насочва от локализирания към нелокализирания свят. Когато живеем само в локализирания свят, ние обедняваме. Нашите духовни банкови сметки са празни. В локализирания свят, където мнозинството от нас живеят през повечето време, вие никога не можете да бъдете сигурни какво ще се случи по-нататък. Дали ще успеете да изкарате деня, седмицата, месеца? При тези мисли вашите действия са натоварени с тревога. Над мислите ви ще тегне сянка на съмнение и намеренията ви ще бъдат блокирани от грижите на егото.

Но използването на синхроничната съдба, за да влезете в досег с нелокализирания свят, ще ви позволи да проникнете в страна с неограничена съзидателност и безкрайна взаимосвързаност. Тук вие имате вътрешна сигурност; вие сте свободни от тревогата, свободни сте да бъдете личността, за която сте призвани. Вие имате духовния еквивалент на милиони долари в банката. В нелокализирания свят разполагате с неограничен запас от знания, вдъхновение, творчески потенциал. Вие имате достъп до безграничен запас от всичко, което вселената може да предложи. Каквото и друго да се случи в живота ви, вие сте спокойни, сигурни и безкрайно благословени.

Принципите на синхроничната съдба предлагат пряк път към развиването на ваша връзка с нелокализирания свят. Практикувайте медитация и преглеждайте сентенциите на сутрата за деня, и след време ще откриете, че сте свързани с духа по начин, който прави чудесата не само възможни, но и естествена част от всекидневието ви.


имате да давате някакъв принос към света. (ритам) животът е пълен със съвпадения.



забелязвате нещо, което другите не могат да забележат. (ритам) виждате скрития смисъл в събитията.

животът е пълен с върховни преживявания.

имате уникални дарби, които използвате, за да служите и помагате на

всички ваши взаимоотношения са обогатяващи и игриви. (ритам) играта и хуморът ви доставят наслада.
Както и всяко друго пътуване, което има смисъл, изживяването на синхроничната съдба ще изисква известни жертви от ваша страна. Ще се наложи да пожертвате погрешните си идеи, че

светът функционира като добре смазана, безсъзнателна машина. Ще се наложи да пожертвате представата си, че сте сами на света. Ще се наложи да пожертвате мита, че магическият живот е невъзможен. Някои хора живеят магически живот през цялото време. Те са се научили как да си възвръщат досега с неограничената енергия, скрита в сърцевината на вселената. Те са се научили да следват знаците за намерението на нелокализирания разум, изразено чрез съвпаденията, както и да извличат смисъла от тези знаци, за да разберат какви действия да предприемат, за да увеличат вероятността тези приказни неща да се случат.

СИНХРОНИЧНА СЪДБА И СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

Според Веданта съществуват седем състояния на съзнанието, но много от тях не са проучени напълно от съвременните медицински изследователи. В действителност много от тези състояния не са дори признати от официалната наука. Един от най-големите мъдреци на двадесети век от Индия - Шри Ауробиндо, е казал, че тъй като сме в твърде ранен стадий на човешката еволюция, мнозинството от нас изживяват само първите три състояния на съзнанието: спане, сънуване и будуване. Рано или късно, ние ще признаем някои по разширени състояния на съзнанието и когато това стане, такива понятия като синхронизъм, телепатия, ясновидство и знание за минали животи ще станат общоприети.

Всяко от седемте състояния на съзнанието представлява натрупване на изживяването ни на синхронизъм и всяко по-напреднало състояние ни приближава към идеала на просветлението. Всеки човек обикновено изпитва първите три състояния. За съжаление повечето хора никога не се придвижват по-напред от тези три основни състояния.

Първото ниво на съзнание е дълбок сън. При него има известно съзнание — ние все още реагираме дразнители като звук, ярка светлина, или докосване, но в голямата си част сетивата ни са притъпени и познавателната способност и възприятията са много ограничени.

Второто състояние на съзнание е сънуването. Докато сънуване, ние сме малко по-будни и малко по-бдителни, отколкото по време на дълбок сън. Когато сънуваме, ние имаме изживявания. Виждаме образи, чуваме звуци. Дори мислим насън. Докато сънуваме, светът от сънищата от сънищата ни изглежда реален, значим и логичен. Едва след като се събудим, осъзнаваме съня като реалност, заключена в онзи определен момент на сънуването и може би не така пряко логична, както при будуването.

Третото състояние на съзнанието е будуването. Това е състоянието, в което мнозинството от нас се намират през повечето време. Измеримата мозъчна активност при будното състояние е твърде различна в сравнение с мозъчната активност при дълбок сън и при сънуване.

Четвъртото състояние на съзнанието се случва, когато действително надзърнем в душата, когато прекрачим границата, когато станем дори за частица от секундата абсолютно неподвижни и тихи и осъзнаем наблюдателя у себе си. Това състояние на съзнанието се появява по време на медитация, когато изпитваме пролуката, или онзи тих момент помежду мислите ни. Хората, които медитират редовно, имат това изживяване при всяка медитация. В резултат от него състоянието на тяхната същност се разширява.

Четвъртото състояние на съзнанието предизвиква и физиологични ефекти. Нивата на кортизол и адреналин се понижават. Стресът намалява. Кръвното налягане пада, а имунната функция се подобрява. Изследователите на мозъка са доказали, че при изживяване на пролука между мислите вашата мозъчна активност е много различна от тази, когато сте просто будни и в състояние на бдителност. Това означава, че надзъртането в душата причинява физиологични промени както в мозъка, така и в тялото. В това четвърто състояние на съзнанието ние можем да зърнем и наченките на синхронизма.

Петото състояние на съзнанието се нарича космическо съзнание. В това състояние духът ви може да наблюдава материалното ви тяло. Съзнанието ви отива по-далеч от това да сте просто будни в тялото си, по-далеч от надзъртането а душата, към състояние на будност и бдителност за мястото ви в безграничния дух. Дори когато тялото ви спи, вашият дух — мълчаливият наблюдател - гледа тялото, което е в състояние на дълбок сън, сякаш почти имате изживяване извън тялото си. Когато това се случи, вие сте свидетели с будно съзнание не само докато спите или сънувате, но и когато сте напълно будни. Духът наблюдава и вие сте този дух. Наблюдателят може да наблюдава тялото докато сънува и едновременно да наблюдава съня. Същото изживяване се случва и в будно съзнание. Тялото ви може да играе тенис, да говори по телефона или да гледа телевизия. През цялото това време вашият дух наблюдава тялото/ума в тези им дейности.

Петата степен се нарича космическо съзнание, защото имате две качества в съзнанието си - локализирано и нелокализирано в едно и също време. При петото състояние, когато доловите връзката си с нелокализирания интелект, синхронизмът започва да се проявява в действителност. В това състояние вие осъзнавате, че част от вас, която е нелокализирана, е свързана с всичко. Вие изживявате изцяло своята неотделимост от всичко, което съществува. Вашата интуиция се засилва. Увеличава се творческата ви способност. Нараства вашата проницателност. Изследванията показват, че когато хората постигат състояние на космическо състояние, в което присъстват като свидетели, мозъчните им вълни имат качество като при медитация дори когато са заети с някаква дейност.

Тези хора може да играят футбол, но мозъчните им вълни са идентични с тези на медитиращ човек.

Шестото състояние на съзнание се нарича божествено съзнание. В това състояние свидетелят става все по-буден и по-буден. При божественото съзнание вие не само усещате присъствието на духа у себе си, но започвате да чувствате същия този дух у всички други същества. Вие виждате присъствието на духа в растенията. Виждате присъствието на духа дори в скалите. Осъзнавате, че одушевяващата сила на живота намира израз във всички предмети във вселената, както в наблюдателя, така и в наблюдаваното, в онзи, който гледа, и в самия декор. Това божествено съзнание ни позволява да видим присъствието на Бог във всички неща. Хората в състояние на божествено съзнание са способни да общуват дори с животните и растенията.

За повечето хора това не е постоянно съзнание на съзнанието. Вие влизате и излизате от него. Но всички велики пророци мъдреци, включително Иисус Христос, Буда, много йоги, много светци, живеят в Божествено съзнание.

Седмата и последна степен на съзнание, най-висшата цел, се нарича единно съзнание. То може да се нарече също така и просветление. При единното съзнание духът у възприемащия и духът на у възприеманото се сливат и стават едно. Когато това се случи, вие виждате целия свят като продължение на вашето същество. Вие не само се идентифицирате с личното си съзнание, но виждате, че целият свят е проекция на вашата същност. Налице е пълна трансформация на личното „аз" в универсално „аз". При този стадий чудесата са нещо обикновено, но те дори не са необходими, тъй като безкрайният свят от възможности е достъпен във всеки момент. Вие надхвърляте живота. Надхвърлите смъртта. Вие сте духът, който винаги е бил и ще бъде.

КАК ДА СЕ ПРИДВИЖВАМЕ ПРЕЗ СТЕПЕНИТЕ НА СЪЗНАНИЕ

Синхроничната съдба усилва нашата възможност да напредваме през степените на съзнание, като използваме четири подхода. Първият и най-важен от тях е всекидневната медитация. Медитацията ни позволява да надникнем в душата през пролуките между мислите и да открием мълчаливия свидетел у себе си. Това е стъпката, която ни позволява да се придвижим от третото към четвъртото състояние на съзнанието, от обикновеното будуване към това да сме едновременно будни и да съзнаваме душата.

Вторият подход включва практикуването на равносметка, както бе описано в глава 5. Равносметката ни позволява да разпознаем истинското от нашия ден, което вече е част от съня, точно както действителноста на един сън избледнява, щом се събудим. Просто като си кажете: „Ще бъда свидетел на моите сънища", вие ще изживеете нещо, което хората наричат „пророчески сън". В скоро време можете да станете хореограф и режисьор на своите сънища и да ги променяте в движение. Ако правите равносметка на будния си ден и на своите сънища, накрая ще започнете да се изживявате като свидетел както на сънищата, така и на будните си моменти.

Третият подход включва изграждането на взаимоотношения и изживяването им като връзка на духа с духа, а не на его с его. Това улеснява придвижването към шестото състояние на съзнанието. Ако изоставите потребността си от одобрение и желанието да контролирате, това ще ускори процеса. Когато хората са в истинско съзвучие помежду си, те могат да изживеят синхронизма в своята връзка. Четвъртият подход включва четене на сутрите. От собствен опит знам, че ако четете същата сентенция, същата сутра всеки ден, тази сентенция ще придобива нови значения и ще поражда нови изживявания, тъй като вашето съзнание или знание се разширяват. Според ведическата мъдрост „знанието е различно в различните състояния на съзнанието". Когато съзнанието ви се разраства, същите сентенции започват да придобиват нови нюанси на значение, което дава по-дълбоко разбиране. Това разбиране влияе върху възприемането ви на света, а то от своя страна може да въздейства върху състоянието на съзнанието. С времето и практиката ще се научите да виждате света по начини, които сте смятали за невъзможни, които са изпълнени с магия и чудеса и осъществяват всяко желание на сърцето ви.

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ СИНХРОНИЧНАТА СЪДБА

Макар идеите, представени в тази книга, да са начало на цял един живот на лична еволюция и самоосъществяване, само вие може да изберете дали да проникнете в конспирацията на невероятностите и да откриете потуленото в тях съкровище, или не. Вие може да поемете пътя на синхроничната съдба като начин да придобиете богатство, да откриете по- пълноценни взаимоотношения или да постигнете успехи в кариерата. Синхроничната съдба със сигурност може да ви осигури това. Но крайната цел на синхроничната съдба е да разшири съзнанието ви и да отвори вратата към просветлението. Наслаждавайте се на пътуването. Всяка степен носи нови чудеса, нови начини на възприемане и на живот в света. Мислете за синхроничната съдба като за своеобразно прераждане и пробуждане. Точно както дните ви, докато сте будни, са драматично по-различни и вълнуващи от дълбокия сън, така и пробуждането за петото, шестото или седмото състояние на съзнанието ви предоставят простор за онова, което можете да изживеете. Чрез синхроничната съдба накрая можете да се превърнете в човека, който вселената ви е призвала да бъдете - могъщи като желанието и творчески като духа. Иска се само готовност да се включите в космическия танц и желание да търсите чудесата на душата.

Когато тези чудеса започната да се множат и станат част от житейския ви опит, ще започнете да осъзнавате, че синхроничната съдба е само симптом на по-дълбоко явление. Това дълбоко явление е промяната на вашата идентичност и пробуждане за това кой сте всъщност. Ще започнете да разбирате, че истинската ви същност изобщо не е личност. Истинската ви същност е поле на интелект, в което личността, с която се отъждествявате в момента, както и нейните мисли, и всички други личности техните мисли, и всички събития и взаимоотношения, са взаимнозависими, взаимнопроникващи се модели - единственото поведение на вашата нелокализирана същност. Вие сте сияйната мистерия, в която цялата вселена с всички нейни форми се надига и утихва. Когато това осъзнаване просветне, ще се извърши пълна трансформация на личната ви същност в универсална същност. Съществуват експериментални доказателства за безсмъртие, за пълна загуба на страх, включително и на страха от смъртта. Вие се превръщате в същество, излъчващо любов по същия начин, както слънцето излъчва светлина. Накрая пристигате на мястото, откъдето е започнало пътуването ви.

Локализираната същност е преходно и нетрайно поведение на нелокализираната същност. То идва и си отива, докато нелокализиараната същност продължава еволюцията си към по-висши изживявания на абстракция и творчество. Не стой до гроба ми и не плачи, Защото не съм там. Аз не спя.



Аз съм хилядите ветрове, които веят, Аз съм блясъкът на диамант в снега, Аз съм слънцето в узрялото зърно, Аз съм мекият дъждец на есента. Аз съм птицата, която се стрелва от храста в лъчите на утрото. Не стой до гроба ми и не плачи, Не съм там, Не съм умрял. Из американския фолклор

ЕПИЛОГ

В тази книга научихте фундаменталните практики за постигане на спонтанно осъществяване на вашите желания чрез впрягане на безкрайната сила на съвпадението, или синхроничната съдба. Тези техники, по специално сутрите, са взети от една от най-древните традиции на световна мъдрост, Веданта. На санскрит думата Веда означава „знание". Веданта е кулминацията, върхът или краят, на всяко знание. С други думи, Веданта е венецът на Веда.

В сърцевината на този древен извор на знания стои идеята, че духът, или съзнанието, е най- висшата реалност. Той е нелокализираната основа на битието, която се разграничава едновременно на обективна и субективна реалност. Субективната реалност съществува във вид на ваши мисли, усещания, емоции, желания, въображение, фантазии, спомени и най-дълбоки въжделения. Обективната реалност е вашето физическо тяло и светът, който възприемате чрез своите сетива. Тези две реалности съществуват успоредно, едновременно и взаимнообвързано. Те не се пораждат една от друга и все пак са взаимнозависими. Те са акаузално (или непричинно) свързани помежду си. Точно както единичната клетка в утробата се разделя на мозъчни клетки , нервни клетки и клетки на ретината, чрез които ние възприемаме света, така и единичният нелокализиран дух става както наблюдател, така и наблюдавано, физически сетива и физически свят, биологичен организъм и заобикаляща го среда, мисли и емоции.

Вашият вътрешен свят и външният свят са части от непрекъснато цяло, единствено, единно поле на активност. Външният свят е огледало на това кои сте във всеки един момент във време- пространството. Мнозина са изразявали тази идея по различни начини. Духовните учители ни учат, че ако искаме да узнаем състоянието на личното ни съзанение, достатъчно е да се огледаме наоколо и да видим какво ни се случва. Ако искаме да узнаем състоянието на колективното съзнание, просто трябва да се огледаме и да видим какво става по света. Във всеки отделен момент във времето вашата лична реалност се оркестрира синхронично и съгласувано от вашето самосъзнание.

Ако самосъзнанието ви е ограничено, то намира израз в стегнато и ограничено тяло, в кръгозор, изпълнен със страх, както и в несигурна среда. От друга страна, ако самосъзнанието ви е широко, то се изразява в спокойно тяло и приветлива, открита среда, където намеренията ви се осъществяват синхронично. Вашата разширена същност винаги притежава усещане за собствена стойност, чувства се спокойно, свободно и необвързано, чувства се в движение и изпитва благоговение пред мистерията на битието. Усещането ви за себе си определя и вашия манталитет. Алчността, арогантността, агресивността, както и деспотичното отношение и склонността и склонността към оплакване и недоволство, са все качества, произлизащи от ограничената ви представа за себе си. Съпричастието, скромността, грижовността, отстъпчивостта, благосклонността и доброто самочувствие са все черти, които произлизат от разширената ви същност.

В по-широк смисъл на самосъзнанието критичната маса от хора в обществата, общностите и институциите също определя манталитета на тези разширени тела. Когато дадена култура има ограничена идентичност, тя поставя ударението предимно върху печеленето на пари, безогледната конкуренция, икономическия империализъм, крайния национализъм, военния конфликт, насилието и страха. Ако критичната маса от хора трябва да изрази тяхното разширено понятие за себе си, тези хора не само ще осъществяват личните си желания, но ще променят и начина, по който културата се изразява. При такава трансформирана култура ударението се поставя по-скоро върху служенето, отколкото върху алчността, върху сътрудничеството, вместо върху конкуренцията, върху откритите сърца, вместо само върху пазарите. Културните отличителни белези ще бъдат ненасилственото решаване на конфликтите, състраданието, смирението, мирът и социалната и икономическа справедливост.

Ако погледнем днешния свят, ще видим една заплетена йерархия на взаимнозависими, едновременно възникващи събития. Според социолозите колективното ни поведение създава изплъзващата се от контрола ни околна среда поради изсичането на горите, изчерпването на минералите и твърдите горива, което води до други опустошителни последици като парниковия ефект, променящите се климатични модели, ураганите и усилването на морските приливи и отливи. На повърхността тези отделни събития не изглеждат свързани, но в действителност са. Те са резултат от ограниченото ни виждане за себе си и се предизвикват взаимно, синхронично и едновременно. Религиозните конфликти, замърсяването на околната среда, тероризмът, изчерпването на плодородния почвен слой, генно обработените растения, наркоманията, изчезването на биологичните видове, бедността, престъпността, нарковойните, оръжейната индустрия, наводненията и гладът, опасните химикали в хранителната верига, както и войните, са акаузално свързани.

Ако всеки от нас се стремеше към изразяване на своята разширена същност и ако можехме да споделяме знанията и опита на разширената ни същност помежду си, може би бихме създали среда, основана на уважение към живота, и бихме постигнали възстановяване на равновесието в океаните, горите и дивата природа. Тази трансформирана околна среда от своя страна би предизвикала едновременна поява на събития, водещи към един напълно нов свят. На тази съвършена планета бихме могли да намерим душевен покой, усещане за святост, икономическо партньорство и благополучие, ефективни и чисти енергийни индустрии, научно разбиране за новата реалност, процъфтяване на изкуствата и философията, както и истинско съзнаване нашата неделимост. В такова общество бихме видели ясно, че любовта е най-висшата сила в сърцето на вселената.

Вашата способност да изпълнявате спонтанно своите желания е правопропорционална на изживяването на нелокализираната ви същност. Макар традициите на мъдрост, по специално Веданта, да ни дават дълбоко прозрение в природата на нелокализираната реалност, едва неотдавна учените започнаха да изследват тази реалност на битието. В настоящата книга наблегнах на тази нова, научна основа на разбирането за синхронизъм и спонтанното осъществяване на желанията. Фондация „Чопра" се включва в активно сътрудничество с учените, които изследват по-дълбоко научната основа на нелокализираността.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница