Справочник за исляма. Тези публикации, както и цялостната професионална дейност на д-р Евстатиева свидетелстват за интереса ѝ към широк кръг от проблеми, които се вписват в тематичната рамка на конкурса



Дата03.04.2017
Размер95.07 Kb.
Размер95.07 Kb.

Р Е Ц Е Н З И Я

от проф. дфн Цветан Теофанов,

преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”,

по конкурс за академичната длъжност “ДОЦЕНТ”,

професионално направление 2.1 Филология (Арабска култура),

обявен в ДВ, бр. 9 от 02.02.2016 г.,

с единствен кандидат гл. ас. д-р ГАЛИНА СТЕФАНОВА ЕВСТАТИЕВА
Гл. ас. д-р Галина Евстатиева е завършила през 1995 г. специалност „Арабистика” във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си е зачислена на редовна докторантура, която приключва през 2002 г. със защита на дисертация на тема Модифициране на класическия арабски стих в модерната поезия до 60-те години на ХХ в. От 1996 г. д-р Галина Евстатиева е хонорувана, а от 2008 г. до днес – щатна преподавателка към Катедра „Арабистика и семитология“ на Софийския университет. Участвала е с доклади в научни форуми у нас и в чужбина, а също и в реализирането на изследователски и образователни проекти, свързани с тематиката на обявения конкурс за доцент. Автор е на две монографии, както и на научни статии и преводи. Член е на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите, Германското дружество за съвременни изследвания и документация на Близкия изток и Международното дружество за изследване на средновековните хроники.

Гл. ас. д-р Галина Евстатиева се е утвърдила в академичната колегия като учен с приноси в българската ориенталистика, а също и като авторитетна и обичана от студентите преподавателка, която работи в няколко научни области: арабска култура и литература, ислямско изкуство, взаимодействие между религия и култура, съвременни общества в Близкия изток и Северна Африка и ислямски феминизъм.

За целите на процедурата кандидатката за длъжността доцент е представила обемиста монография (352 с.), три научни статии и нейни материали, включени в справочник за исляма. Тези публикации, както и цялостната професионална дейност на д-р Евстатиева свидетелстват за интереса ѝ към широк кръг от проблеми, които се вписват в тематичната рамка на конкурса.

Монографията Ислямът и забулването на жените в арабския свят е мащабен по замисъл, добре структуриран и зрял научен труд, който респектира с безспорната компетентност, ерудиция и задълбоченост на авторката в сферата на арабската култура и исляма, както и с продуктивния си интердисциплинарен подход, включващ историография, етнология, културология, мюсюлманско право и теология, антропология, филология.

По стечение на обстоятелствата книгата се появява в момент, когато в родното публично пространство се разгоряха страсти „за“ и най-вече „против“ бурките, възприемани като следствие от нарастващо сред българските мюсюлмани радикализиране. Медийният интерес към труда се дължи на неговата актуалност, още повече и защото не само у нас, но и в арабските общества и в не по-малка степен на Запад продължава да се води дебат, и религиозен, и политически, пък и юридически, за облеклото на мюсюлманската жена в светлината на конфликтите в Близкия изток и тяхното отражение върху европейската действителност.

Д-р Галина Евстатиева успява да обхване и систематизира целия спектър от теоретични и богословски основания, интерпретации, гледни точки и социални практики, които засягат забулването на жената в арабския свят и полисемията на хиджаба от древността до наши дни. Комплексният научен отговор на емоционалните лаически въпроси по темата загърбва лесните идеологеми и клишета и показва цялата сложност на проблема за възникването, налагането, отхвърлянето, повторното възприемане в днешно време и тълкуването на двата взаимосвързани концепта: „облеклото, което скрива, и пространството, което разделя“ (с. 20).

Както подсказва и заглавието на монографията, акцентът в нея се поставя не толкова върху самото покривало като елемент от „дрескода“, колкото върху цялостното отношение на исляма към жената и мястото ѝ в обществото. Процесите и явленията се осмислят и оценяват в синхронен и диахронен план с оглед на тяхната динамика, диалектика и взаимосвързаност, особено през последните десетилетия. Те се концептуализират в широкия им контекст, който позволява да се съпоставят и разкрият в дълбочина механизмите на правно регламентиране, трансформация, софистичен прочит на първоизворите и легитимиране на видовете забулване в дискурса на ислямската догматика и социална практика. В хода на изложението се подлагат на критически анализ редица (и апологетични, и полемични) мнения, изследвания и аргументи на западни ориенталисти, мюсюлмански учени и феминисти, коeто ни въвлича и насочва в лабиринта от религиозни предписания, теоретични постановки и социални практики, политико-идеологически стереотипи, културни специфики и индикатори за идентичност. Монографията не се затваря в клетката на елитарното знание, достъпно единствено за тесен кръг от специалисти. В нея се съдържа интересна фактология и енциклопедична информация, която придава на изследването стойност и на популярно четиво, без да го лишава от аналитична задълбоченост и научна прецизност. Безспорно достойнство на работата е постигнатият баланс между контекстуалност и концептуалност, типология и конкретика, теоретичност и емпиризъм, лична позиция и обективно представяне на материала.

Трудът е съставен от предговор, три глави и заключение, които логично следват линията на въвеждане в проблема и разгръщане на изложението от анализ на кораничните норми и хадисните предания по темата до съвременните интерпретации, включително и в онлайн богословско-правни становища (фетви), а също и през призмата на секуларизма в европейските общества, за да се стигне до изводи за юридико-теологичните противоречия, „които пораждат историческото многообразие от форми и стилове в облеклото на арабските жени“ (с. 300). Структурата на монографията се гради върху спирала от концептуални ядра, които аргументират във възходящ ред тезата, че за да се вникне в същността на булото, трябва да се отчита паралелното въздействие на няколко фактора: ислямските догми и тяхното тълкуване през епохите, културните кодове, социополитическите условия и идеологическите стереотипи, както и разбиранията на самата жена.

В предговора (с. 9–28) се набелязват целите и параметрите на изследването и се прави кратък обзор на научната литература, посветена на арабския „дрескод“ като цяло и на облеклото на мюсюлманката в частност. Плод на усилията да се вникне в същината на феномена и на разнопосочните му интерпретации са множество западни и арабски изследвания на отделни негови аспекти и на комплексния му фундамент. Противоречиво, но с претенции за последна инстанция тълкуване на законосъобразното женско облекло внасят и шариатските дискурси, които ревностно отстояват анахронични догми и строги културни традиции според постулатите на съответната доктрина. Тяхната категоричност провокира към полемика „модернисти“, реформатори, секуларисти, феминисти и свободомислещи интелектуалци. „Емпиричният материал“, съдържащ се в масива от извори, е изучен, обобщен и систематизирани от д-р Евстатиева детайлно и добросъвестно със средствата на критичния подход и анализ.

Първа глава от труда (с. 29–116) – Забулването на жените и ислямската доктрина – проследява, най-общо казано, развитието на религиозния концепт за хиджаба от епохата на Пророка Мухаммад до наши дни, особено през последните стотина години, когато той се концептуализира като опозиция на модното разголване. Изчерпателно са разкрити древните корени на женското покривало в Близкия изток като маркер за принадлежност към знатните съсловия, но и за подвластност и благоприличие, кораничните предписания и хадисната традиция за облеклото на мюсюлманката, съвременните интерпретации на шариатските норми по въпроса, предимно от салафитско естество. Последният, трети параграф от Първа глава, се спира на забулването през призмата на социалните условности, свързани с взаимоотношенията между мъжете и жените в публичното пространство, и джендърната субординация.

Важен принос на авторката в разглежданата глава е подробното и интересно запознаване в компаративистичен план с онлайн юридико-богословски становища (фетви), постановени от сунитски, главно египетски и саудитски, мюфтии, улеми и факихи. Тази част от изследването подчертава по недвусмислен начин различията на мюсюлманските учени в техните виждания за степента на покритост – дали тя да обхваща лицето и ръцете до китките. За останалите части от тялото предписанията не се дискутират поради безспорната им задължителност.

В случая би било проява на педантична критическа строгост да търсим наличието на декларирания от д-р Евстатиева „интертекстуален подход“. Всъщност читателят се запознава подробно с аргументите на една висша религиозна инстанция (Постоянната комисия за изследвания и фетви към Съвета на старшите улеми в Саудитска Арабия) и на двама популярни богослови с милионна аудитория (ал-Мунаджжид и ал-Карадауи). Пресечна точка между тях е обичайното позоваване на Корана и хадисите, както и софистичните умения, които позволяват разтеглив прочит на първоизворите до постигане на желаната цел. Независимо дали е открила и приложила в труда си нов подход или е постигнала „мегаизследване“, което впрочем не се изисква по процедурата за конкурса, авторката представя по убедителен и увлекателен начин не само конкретните възгледи и доказателства, но и стратегиите на мюсюлманската схоластика в най-ново време в опитите ѝ да укрепи моралните устои на традицията, поразклатена от волностите на глобалната мрежа. И нещо повече, задълбочаването в анализа и разширяването на контекста не е довело до съблазънта наблюденията и изводите да се генерализират или пък да се подчиняват на субективни конюнктурни съображения.

Втора глава (с. 117–191) – Проблематизиране на хиджаба – проследява промените в отношението към женското облекло, настъпили в резултат на модернизацията и реформирането на обществото в арабския свят след похода на Наполеон Бонапарт в Египет. През вековете булото се утвърждава като знак за религиозност, но и за придържане към местните традиции, което не изключва вероятността под маската на целомъдрието да прозира греховно кокетство или поне да се скрива физически недостатък. Под влияние на доминиращата и по-привлекателна западна култура в мюсюлманското публично пространство започват да навлизат идеите на феминизма, появяват се женски движения, стига се до форми на съпротива срещу „поробващия дрескод“ и дори до пълното му отхвърляне.

Епохата на разкрепостяване от оковите на консервативния канон и ред с целия патос на нейните конфликти, противоборства и полемики предоставят на д-р Галина Евстатиева благодатно поле за разгръщане на научната ѝ теза и тя се възползва максимално от красноречивия материал, най-вече от арабски извори, за да направи особено важни обобщения за анализираните процеси и явления. Без преувеличение можем да оценим Втора глава от труда като един от приносните и стойностни акценти в него, което произтича от ясната концепция на авторката и възприетата стратегия на интердисциплинарен подход и компаративистичен дискурс. Богатата фактология обаче, при цялата ѝ увлекателност, особено с навлизането в информация за злободневни събития от последните години и месеци, както и съчетаването ѝ с прекалено дълги цитати (вж. с. 289-290, 282, 189-190, 186-187 и др.), неизбежно предразполага към публицистично-есеистична стилистика. Не е задължително да смятаме това за недостатък на труда, още повече и защото като цяло д-р Евстатиева успява да постигне необходимия баланс между популярност и аналитичност и не се отклонява от набелязаните цели и очакваните резултати на своето изследване. По-скоро става дума за вероятността да се стигне до излишна наукообразност в текст, който не се нуждае от имитация на академизъм.

Трета глава (с. 193–297) – Забулването на жените през съвременността – се спира на особено важни въпроси, от чийто отговор зависи и взимането на законодателни решения, като политическите аспекти на отношението към хиджаба и връщането към неговия маркер за идентичност, използването му за комерсиални цели в модната индустрия, европейските дебати за забулването в публичното пространство, включително и в българските реалности.

Едно от най-значителните достойнства на тази глава, както впрочем и на целия труд, е комплексният подход на авторката, който ѝ позволява да разглежда процесите и явленията в широкия им контекст и паралелно в няколко измерения и аспекта: религиозни постулати и секуларизъм, шариатски интерпретации, приемственост и културни традиции, „западен тип еманципаторски феминизъм“, „ислямски феминизъм“, освобождаване от хиджаба и повторно „поробване“ с него, взаимосвързаност и разграничаване на религия и политика.

Освен че обхваща западните изследвания по темата и голям обем медийни изяви, д-р Галина Евстатиева се позовава на класически ислямски извори и средновековни съчинения, както и на множество съвременни монографии, статии, журналистически публикации, електронни ресурси на арабски език. Тази обхватност на „емпиричния материал“ затвърждава положителните впечатления от работата на д-р Галина Евстатиева и въобще от качествата ѝ на учен.

Разбира се, наред със споменатите безспорни научноизследователски приноси и достойнства на монографията забелязваме, макар и само на отделни места, граматични грешки като неправилна употреба на пълен и кратък член („да бъде изоставен характерниЯ за…“, с. 23; „трябва да отговаря хиджабА“, с. 78; „се привежда хадисА“, с. 79). Налице са и коректорски пропуски (напр. „а не като като…“, с. 150). Смятам също, че употребата на „тюрбан“ (вж. напр. с. 51) вместо „чалма“ е просто буквален превод. Грешка е също определянето на шведа Тор Андре като „германски учен“ (с. 43). При евентуално второ издание книгата би следвало да се изчете още веднъж, много внимателно, от по-педантичен редактор.

Трите статии, предложени от д-р Галина Евстатиева за участие в конкурса за доцент, са посветени на „образа на Пророка Мухаммад в миниатюристиката на мюсюлманските народи“, „исляма и арабското музикално изкуство“ и форми на криптохристиянство сред помаците от района на Централните Родопи. Тези статии заедно с вече рецензираната монография и материалите от справочника за исляма потвърждават високата ми оценка за безспорните заслуги на авторката, която отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността доцент.

Наред с научноизследователските ѝ приноси д-р Евстатиева покрива количествените и качествените изисквания за преподавателска дейност. Поверени са ѝ задължителните лекционни курсове Странознание, Съвременна арабска култура, Арабско странознание и култура, Изкуството в контекста на ислямската култура, както и избираемите дисциплини Арабско изкуство, Модернизмът в арабската литература, Арабската култура и модерността. Най-точният критерий за оценка на кандидатката за длъжността доцент е мнението на нейните студенти, от които винаги е получавала високо признание и симпатия за професионализма и интересното представяне на материала.



Като изхождам от пълната си убеденост в научноизследователските и преподавателските качества и постижения на гл. ас. д-р ГАЛИНА СТЕФАНОВА ЕВСТАТИЕВА, от която имам и лични впечатления като неин бивш преподавател и научен ръководител на докторската ѝ дисертация, категорично препоръчвам тя да бъде избрана на длъжността ДОЦЕНТ по професионално направление 2.1. Филология (Арабска култура).




[]



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница