Съразпнах се със Христа и сега не аз живея, но Той живее в мен



Дата18.11.2017
Размер450.28 Kb.
Размер450.28 Kb.

СТЕФКА СТОЙЧЕВА

АВВА, ОТЧЕ!


Стихосбирка

Съразпнах се със Христа и сега

не аз живея, но Той живее в мен.
Галатяни 2:20

Издателство „АНТОС”

Шумен, 2013 г.

Автор: Стефка Стойчева

Корица: Валя Андонова

ISBN: 978-954-8665-79-7


Ето моята тайна. Много е проста:

Истински се вижда само със сърцето.

Същественото е невидимо за очите.

Екзюпери, Малкият принц

Истински се вижда само със сърцето. Тези думи не ме напуснаха нито за миг, докато четях поезията на Стефка Стойчева. По принцип не препоръчвам на приятелите и децата си да четат много стихотворения едно след друго. Поезията най-добре се вкусва на малки порции, опитомява се, както би казала по-горе цитираната лисица на Екзюпери. Но с поезията на г-жа Стойчева се сблъсках по различен начин. Обади ми се издателят и помоли да напиша тъкмо тези уводни думи, които четете сега. И понеже работата винаги ме притиска (преводач съм) и клиентите винаги искат да свърша „вчера”, реших да рискувам – да прочета всичко накуп, а после да повторя онова, което особено ме е впечатлило. Чудна работа! Прочетени едно след друго, така както са подбрани в стихосбирката, всичките тези стихотворения се подредиха в едно цялостно, макар и малко по-голямо, произведение. Нарисуваха една завършена картина. Портрет. Портретът на едно сърце. Сърце, което вижда по-ясно от очите.

Казвам всичко това за онези читатели, които не знаят, че авторът на тази поезия е незряща. „Сляпа” казваме ние, зрящите, и влагаме в тази дума освен фактологията и елемент на съчувствие, дори елемент на снизходителност. Сякаш сме с нещо много по-богати. И сигурно сме. Имаме за какво да благодарим. Обаче докато четете тези стихове, едва ли ще ви хрумне, че ги е писал човек, който не може да „види” истински света, живота, Бога. Сякаш сърцето на поета вижда по-вярно от очите на инженера или микробиолога (да прощават представителите на съответните професии).

***


Тъй като освен преводач съм и театрал, свикнал съм да беседвам с публиката. Затова моля за снизходителност към тази известна разговорност в текста ми. Просто си представете, че сте се отпуснали на мястото си в театъра, аз съм пред вас на сцената и предстои да ви чета стиховете на г-жа Стойчева. Преди да започна обаче, искам накратко да ви ги представя, да ви предупредя, какво предстои. Защото на плаката пише просто „Авва, Отче!” и това нищо не говори на зрителя, а билетчето вече е купено, щом държите книгата в ръце. И така, какво предстои?

***


Отначало ще се запознаете с една Изгнаница. Тя иска да ни убеди, че е прокудена, откъсната от света, започвайки със:

Не съм от този свят –

От друг свят съм дошла

Самотна дъщеря

На мрак и светлина.

Душата на поета-изгнаник хем е лебедова, хем е пълна с вулканична жар, като и двете крайности подтикват към търсене. Лебедовата душа възкликва към Бога; вулканът пита:

Къде пожарогасител да намеря?

Вулкани кой ли може да гаси?

Поетът не търпи лицемерието нито на хората, нито на измамните илюзии, но сякаш няма и сили да се пребори с тях. Те просто раняват лебедовата душа, с нейната нежна искреност, изграждайки личната, екзистенциална „Голгота” на поета, в един не дотам поетичен свят:

След мен остава кървава следа.

Нагоре ли?

Надолу ли?

Не знам.

...


Голгота...

При това автор на тази „Голгота” често е самата поетеса:

Какво направих със живота си?

Оставен на мене – изтече.

Край мене съсипни.

Какво направих със живота си?

В този свят дори надеждата се оказва предателско блуждаещо огънче, пъстроцветна пеперуда, която гоним като деца, а тя все се изплъзва, играе си с нас. Надеждата е:

...локомотив на болен влак

пъшка

във тъмния и дълъг



тунел на отчаянието.

Всичко свършва просто, предвидимо и понятно – със смъртта:

В деня, когато Тя почука,

мъдрост, стоицизъм от години

събирани старателно, се пукат

и се превръщат във руини.

Какво остава? Нищото. По страшно от Нищото във фантазния свят на Михаел Енде, защото Нищото на Стефка Стойчева е в реалния ни свят и много ясно се вижда със сърцето:

С нищото се гледаме в очите.

...

Нищото –


хипопотам самодоволен –

очаква


вече

следващата жертва.

Настроението е мрачно, но честно и пълноцветно. Дори с далечни суицидни отблясъци:

Животът е събран във юмрука ми.

Да го изхвърля,

нямам право –

все още.

Край. Завесата пада. Поемете си дъх. Антракт.

***

Антрактът е съвсем кратка пауза, затова питам само в два реда: Дали наистина е изгнаница Стефка Стойчева? Или просто, с типичната за повечето поети самовглъбеност, тя не усеща, че пишейки за себе си, тя закача съзвучни струни в сърцата на всички ни?



***

Следва действие второ. Завесата се вдига и се оказва, че декорът е сменен. Без предупреждение и радикално, като революция.

– Авва, Отче! – възкликва поетесата.

Тази фраза се нуждае от пояснение. Някога, в далечната древност, икономиката на Римската империя се крепяла на труда на робите. Робите – най-безправните, най-лишените от надежда, които можели да съберат целия си живот в юмрука си, но нямали дори правото да го изхвърлят. Като нашата поетеса. Понякога обаче някои от робите били осиновявани. Добрият господар обиквал слугата си дотолкова, че пожелавал да му стане баща. Тогава робът възкликвал:

– Авва, отче! (Което значи нещо като: „Татко, татенце, мили тате!”)

И животът се променял. Радикално.

...като възраждане.

Като епоха.

Като вихър, Господи.

Обърнете внимание на новия декор. Той е вече много по-семпъл. И много по-диалогичен. Досега душата в изобилието на думите е търсила верните начини да излее това, което я гнети. Сега тя просто беседва с Твореца си, въздиша, пее Му с непосредствеността на дете, хванало татко за ръка:

Ти ме намери –

изгубена –

малко дете.

Плачех


и търсех пътя –

не знаех къде.

Вратата беше отворена –

там ме чакаше Ти.

Прегърна ме...

Струва си да уточним диалогичността на поезията. Тя е всъщност молитвено-диалогична. Не малко от стиховете започват с обръщението „Господи”. Атмосферата е открито християнска, но не от догматично-проповеднически тип. Няма далечна философска умозрителност. Няма академично анализиране на християнските доктрини, макар те да са в основата на всеки ред в най-чист ортодоксален вид:

Милост и любов

са Твойта същност.

Защото

Алфа и Омега Си,



пред Тебе се прекланям.

Впрочем радикално промененият декор не бива да ни подвежда – той е само вътрешен, сърдечен (връщайки се към думите на Екзюпери). Светът не се е променил, нито поетесата е станала съвършена, но тя вече не е сама:

Душата ми

гори


във огъня

на

моя собствен



ад.

Отче,


прегърни ме

и ме избави

от този

чужд,


враждебен,

свят.


Този декор е толкова различен, че самата поетеса първоначално се е бояла да пристъпи в него, чувствайки се по-уверена в познатата тъма:

Даже


затворът ми беше удобен,

а веригите –

свобода.

Но „чудната приказка” на Исус я влече неудържимо, понеже онова, което е търсила като Изгнаница, тя открива тук, като любима дъщеря:

Искам да видя с очите си

всичко, което разказа ми сам.

И пак:

Ти знаеш ли коя съм в същност?



Принцеса съм – Небесна при това.

Моят Бог – Баща ми – ме е пратил...

Пред този Баща тъмнината отстъпва. Тъмнината, която:

Стискаше за гърлото

надеждата и радостта ми.

...


Тъмнината – минало.

Изгнаницата вече е намерила дом, път и прободена ръка, която да държи. И сякаш дори не се стреми да ни разкаже за всичко това. Тя просто беседва с Баща си и ни позволява да станем свидетели на беседата...

***

Сега завесата ще падне отново. Аплодисменти. „Автора! Автора!” ще извика публиката. На сцената, с известна неувереност, ще пристъпи Стефка Стойчева. Може би ще погледне надолу, може би към залата... Тя и без друго не може да „види” лицата. Ще „гледа” сърцата. Ще посочи нагоре, откъдето очаква, че:



ще видят очите ми

славата Божия –

цялата.

– Нека аплодисментите бъдат за Него! – ще прошепне. Защото портретът всъщност е Негов, на Онзи, когото тя обича.



***

Поседнете. Подгответе сърцата си да виждат същественото. Действие първо. Приятно четене...

Виктор Макаров

ПРЕДИСЛОВИЕ

Здравейте, приятели!

Чрез стиховете публикувани в тази книжка, вие ще надникнете в моята душа. Тук съм събрала стихотворения, писани през двата най-важни етапа от живота ми. Времето, когато не познавах Исус Христос, когато се лутах без път и надежда и живеех като изгнаница в този свят, без да знам от къде съм дошла и накъде отивам. Единствено дългът към децата ми – да ги отгледам и възпитам, да им дам майчината грижа и любов, ме държеше жива.

Когато Исус ме срещна и ме призова, всичко се промени. Аз разбрах, че наистина съм от друг свят, но вече знам, че съм Небесна принцеса, изпратена на земята да изпълня мисията на моя Баща. Да работя за разширяването на Неговото царство, да нося Неговата светлина до хората, Неговата правда и радост.

Като прочетете стиховете от двете части ще разберете как вярата в Бога променя мисленето и ценностната система на човека, когато той е предал живота си на Него. Божията светлина огрява всички тъмни кътчета и тъмните и грозни неща стават светли и красиви.

Така се случи и при мен. Божията слава осия живота ми и Неговата ръка постоянно бди над мен. Дори и в най-трудните моменти от живота ми, аз имам увереността на Божията любов и тогава долината на мрачната сянка се превръща в долина на цветя и радост.

Елате и предайте живота си на Исус и ще усетите промяната. Той ще ви приласкае с прегръдката Си и ще ви утеши с безусловната Си любов.

Стефка Стойчева
Първа част
ИЗГНАНИЦА

Преди Исус да ме намери

НЕ СЪМ ОТ ТОЗИ СВЯТ - І
Не съм от този свят -

от друг свят съм дошла.

Самотна дъщеря

на мрак и светлина.


ОТКЪСНАТИ ЛИСТА

Какво направих със живота си?

Оставен на мене - изтече.

Край мене съсипни.

Какво направих със живота си?

По камъни остри боса вървях.

Лъкатушех

и търсех

пътеката истинска.

Само лъжа и рани.

Какво направих със живота си?

Разпилявах любов,

събирах надежда,

вървях...

Носех вяра във идоли.

Прах.

Прекрачвах



прага на дните,

преминах


години-верига.

Какво направих със живота си?...

САМОТА

Нощта притваря клепки уморени,



обгръща ме с космична самота

и само вятърът край мене

за ласка дава ми ръка.
В молитвен зов минути спрели,

безпомощно във времето трептят,

две ръце бленувани в съня ми

на живота ми ключа държат.


Една звезда самотно тихо пада,

в косите ми остава да блести.

Врати душата ми затваря,

със измерения космически мълчи.


ИНТИМНО
Горя! Изгарям! Огън сякаш

запален е във тялото ми тленно.

Не огън, а вулкан огромен диша

и с лава ме залива непрестанно.


Къде пожарогасител да намеря?

Вулкани кой ли може да гаси?

Часовникът на времето отмерва

миналите ми безплодни дни.


УТРЕ
Утре.

Празна чаша.

Без спомени

и без мечти.

Илюзиите-залъгалки

на карнавала

сложили са маски

на мечта,

надежда,

сигурност

и оптимизъм.

Танцуват.

В часа,

когато


свърши карнавала,

когато


падат маските —

какво.


Грозни и свирепи —

истински лица.

Лудост.

Отчаяние


и смях отровен.

Преглътнати сълзи

и

пустота.


Утре.
ОРИС
Орисница прашна път дълъг изминала.

Орисница орис над мене изсипала.

Да ме разкъсва

знанието кръстно,

В четири посоки кръвта ми все търси.

Орисница страшна в нощ първа пристигнала.

Залюляла ме бясно

и клетви изсипала.


СЪБУДИ МЕ
Събуди ме

от този кошмар!

Събуди ме

от тъжния смях на бухала,

от блатния крясък на гъските!

Събуди ме

от нехайното време,

от тракащите челюсти на света,

от хиените чакащи,

от виещата луна...

Събуди ме

когато свърши световната нощ!


ГОЛГОТА
Камъни и тръни пътя ми застилат.

Боса съм.

Вървя.

Ходилата ми се израняват,



след мен остава кървава следа.

Нагоре ли?

Надолу ли?

Не зная.


Светлина ли?

Мрак ли?


Голгота...
БЕЗХЛИПЕН ПЛАЧ МЕ ЗАДУШАВА
Безхлипен плач ме задушава,

безгласен стон ечи,

безмълвна мъка се вселява

във питащи очи.


Случайно на света родена,

захвърлена във двайсти век,

във бързолетната Вселена

дали случаен съм човек.


До кога ли ще се трупат,

случайности и суети?

Нима докато ме затрупат

или все пак ще победи


живителната глътка гордост

останала случайно с мен,

напук на суета и глупост

във свят от доброта лишен.

С НИЩОТО СЕ ГЛЕДАМЕ В ОЧИТЕ.
С Нищото се гледаме в очите.

През пролуките на тъмната злокобност

усещам

приближаващия хлад.



Ето я прегръдката му властна —

превзема ме,

изчезвам

в пустотата Му враждебна.

Нищото —

хипопотам самодоволен —

очаква

вече


следващата жертва.
БЪДЕЩЕ, ПОДАВАМ ТИ РЪКА

Бъдеще, подавам ти ръка,

ще можеш ли да я поемеш?

Празна е душата ми - сама

във празна пещера студена.
Голите стени отвред

ме дебнат тайнствено, съдбовно.

и Страшен е капанът им свиреп,

и изходът затрупан е отдавна.


ПЕСИМИСТИЧНО

Все по-дълбоко в бездната навлизам,

притиска ме опасен лабиринт,

каквото почна на добро обричам,

а краят е безмилостно един.
Садя цветя и вече се усмихвам —

представям си красивия им цвят.

Обръщам се — бодили там надничат

и кикотът им дяволски познат.


И пак започвам отначало

със Сизифовски заряд,

но винаги ли тъй ще се повтаря

всичко във безкраен кръговрат.


СБОГОМ

На баща ми


Стаята е пуста,

сякаш и светът.

Стоя —

кух предмет, забравен.



В пространството

виси


сбогуване —

векове поглъщало

страдание.

Не се надявам

дори

на заклинание.



Времето —

безстрастно ехо —

повтаря: —

Сбогом,


сбогом,

сбогом!


Разпада се светът.

ИЗГНАНИЦА

Настръхнала луната

челото ми пробожда

със сребърни игли.
Звездите-съучастници

безмилостно изпращат

ледени стрели.
Самотата ме прегръща,

обгръща ме

със студената си мантия.
Обгражда ме

на глупостта

и лицемерието бездната.
Кинжалите

на разочарованието

пронизват любовта ми.
Изгнаница съм

в живота


и сред хората.

ВИК


Скучен, неизбежен край.

Голи сипеи — утеха.

Срутен и засипан рай

от заблуди — неми стрехи.


Недостъпен, строг бараж,

нецелунати мечти

пред мен смрачен, изгубен свят

със притихнали звезди.


Въпроси нямам, нито път —

сринати надежди с трясък,

не уют и топъл кът,

а на кукумявка крясък.


Странен, скучен сателит

на планета Безнадеждност.

самотен и ненужен вик -

отчаяние безбрежно.


ДАМОКЛЕВ МЕЧ

Денят смрачен от ранно детство

виси над мен —

Дамоклев меч.

Опитвам се да го отместя,

но все е там,

но все е там.

Напрягам сили

и даже ми се струва,

че успявам,

но повярвам ли наивно,

спуща се по-ниско

и пак денят е моя мащеха.

Не вдигай поглед!

Не очаквай свобода! —

изрича пъклен глас.

Безсилието ми се гърчи

и вие като куче

и Дамоклевият меч

се спуща


по-ниско,

все по-ниско.


НАДЕЖДА-ГАЛАКТИКА

Надежда-галактика,

Надежда — топлийка,

локомотив на болен влак

пъшка

във тъмния и дълъг



тунел на отчаянието.

Надежда — проекция на живота.

Огънче блуждаещо.

Цял живот го следваме послушно.


СТЕНИ
Стени,

стени,


стени.

Обграждат ни,

обграждаме ги.

Срутваме,

издигаме ги.

Закономерност?

Омагьосан кръг?

Плетеницата на времето

пресича

меридианите на мислите ни



и откриваме

само


скелети,

скелети,


скелети.
В ДЕНЯ КОГАТО ТЯ ПОЧУКА

В деня когато Тя почука,

всичко вече губи смисъл

и търсиш някаква пролука

във спомена над теб надвиснал.
В деня когато Тя почука,

пред Тайната заставаш празен

и чудиш се дали си тука

или поел си път обратен.


И питаш се защо е тука?

Защо за близките ти идва?

Въпроси хиляди се трупат,

и Тайната със тях заливаш.


В деня когато Тя почука,

мъдрост, стоицизъм от години,

събирани старателно се пукат

и се превръщат във руини.


В юмрука й кърви сърцето

и отчаяно се луташ

между земята и небето,

докато себе си затрупаш.

САМА

Сама във болничната стая,



сграбчена от болката,

заключена във нея,

забравила света —

върлува ада в мен.

Призраци

неканени


връхлитат ме,

дърпат,


хапят,

забиват ноктите си

във душата ми,

във мозъка,

в сърцето ми.

Разкъсана

вися

в празното пространство



между живота и смъртта.
НАДЕЖДАТА ДОКОСНА МЕ
Надеждата докосна ме.

Чаках я да спре,

но тя отмина.

Спиране при мен не бе предвидила.

Към други хора бързаше задъхана.

Носеше им весели цветя,

а в моя скут изсипа само тъжни.

Събрах ги

и ги хвърлих

във кладенеца Безнадеждност.

Тишината счупи се за миг

и отново стана тихо,

тихо,

тихо.
НАДЕЖДАТА



Е ПЪСТРОЦВЕТНА ПЕПЕРУДА

Надеждата е пъстроцветна пеперуда.

Гоним я като деца.

Понякога почти я стигаме,

но протегнем ли ръка –

изплъзва се.

Скрива се,

показва се —

играе си със нас.

Ние, лековерните,

гоним я

и неусетно палавницата



отвежда ни

до сетния ни час.


НАДЕЖДАТА

Надеждата за радост прегазена лежи,

усмивката чернее овъглена —

сторъка грубост блъсна ги — прегърбени сега,

полекичка по склона си отиват.
На хиляди парченца строши се близостта,

звънна и разпръсна се край мене —

едничко ще си взема, скрито на нощта

във тъмното то може да ми свети.


БЕЗКЪСМЕТНА И БОСА ДОШЛА СЪМ

Безкъсметна и боса дошла съм.

Безкъсметна, захвърлена скитам

във многоизмерния свят,

във непознатия ритъм,

във годините — планети самотни.

Моите пътища не стигат до никъде,

моите стъпки умират нечути,

моите думи неизречени глъхнат,

мечтите ми висят обесени.

Животът е сбран във юмрука ми.

Да го изхвърля,

нямам право —

все още.


ЗАЩО

Обръщам се към тебе, Боже,

във лутането си сама.

Защо зад празничните ложи

е скрита дрипава душа?

Ръка за поздрав ли протегна,

стискам ръкавица в длан.

В лице ли някого погледна,

маска се оказва там.
И лутам се и питам, Боже,

нима светът е маскарад?

Нима да съществува може

лебедовата душа?!


5.юли 1982

Втора част


Авва, Отче!
Когато Исус ме намери
НЕ СЪМ ОТ ТОЗИ СВЯТ - ІІ
Не съм от този свят.

От друг свят съм дошла.

Далеч е моя град

в Небесната страна.


НАМЕРЕНА

Ти ме намери —

изгубена —

малко дете.

Плачех

и търсех пътя —



не знаех къде.

Вратата беше отворена —

там ме чакаше Ти.

Прегърна ме,

преведе ме

от смърт във вечен живот


МОЛИТВА

Моля ти се, Господи, спаси ме,

на Тебе само се надявам аз.

Повтарям много често твойто име

със вяра, упование, захлас.
Моля ти се, Боже, позволи ми

до словото свещено да допра.

делата Ти свети, неизброими

да славя, Боже, с искрена душа.


Моля ти се, Господи, дари ме

със щедростта на твойта благодат.

В духовна необятност извиси ме

над злоба, суета, дребнавост, смрад.


20 октомври 1990
ИЗБАВИ МЕ

Душата ми

гори

във огъня



на

моя собствен

ад.

Отче,


прегърни ме

и ме избави

от този

чужд,


враждебен,

свят.
БОГ ДО МЕНЕ СЛИЗА


Когато

ми е много тъжно,

когато

е сама душата ми,



когато

някой е ограбил радостта ми,

когато

тревога ме превзема,



тогава

Бог до мене слиза,

изпълва ме

със светлината си,

дава ми

мира си покоряващ,



връща

радостта ми пълна

и води ме

по пътя си нагоре.


ОМРЪЗНА МИ

Омръзна ми вече да скитам сама,

омръзна ми само да събирам тъга.

Светът ме отблъсва с постоянна вражда

и трупа по мене гнусна ръжда.
Омръзна ми вече да бъда ограбвана -

ще давам само колкото искам.

Омръзна ми вече да бъда лъгана -

искам да срещам обич взаимна.


Омръзна ми вече да скитам без дом,

да съм самотна и тъжна градина.

Животът ми да е безмълвен стон

и денят да е като година.


Омръзна ми вече да живея във студ,

със любов да съм цяла изпълнена.

Постоянно да давам огън на друг,

а сама да зъзна изпъдена.

Татко небесен вземи ме сега

навсякъде само със теб да вървя.

Да ме изпълва от днес радостта

за слава на Теб да живея в света.


РЪЦЕТЕ НА ИСУС

Ръцете Ти, Господи,

сънувам.

Ръцете Ти прободени за мен.

На кръста там на Голгота

кръвта Ти скъпоценна все тече.

Ръцете Ти, Господи,

аз виждам.

Ръцете Ти протегнати към мен.

Докосваш ме с ръцете си, Исусе,

докосваш ме и аз съм изцерен.

Ръцете Ти, Господи,

обичам.

Ръцете Ти издигнати за мен.



Благославяш ме с ръцете си Исусе,

благославяш ме и аз съм обновен.

Ръцете Ти, Господи,

са щедри.

Ръцете Ти са силни и могъщи.

Ръцете Ти са вечни, скъпоценни -

ръцете Ти свещени са за мен.
АВВА, ОТЧЕ!

Захвърлена в света се лутах дълго,

връхлитаха ме унижения отвред.

Обидите натрупани преглъщах мълком,

въртях се в омагьосан кръг.
Избирах винаги погрешната посока,

каквото правех беше прах.

Извършвах винаги неправилната стъпка,

отново хлъзвах се назад.


Така между земята и небето бродех -

живот неустановен.

Заключена с веригите на земните тревоги,

не знаех, че ключът е в мен.


Към светлината се стремях неудържимо

без да знам къде е тя.

Заливаше ме мрак необозримо

и в бездната пропадах пак.


Внезапно тъмнината лъч проряза,

насочих се към него и видях -

Звездата витлеемска път показа

и истината в нея аз прозрях.


Изправих се и тръгнах озарена,

издигнала молитвено ръце.

Духът ми вика: - Авва Отче! Устремена

съм към твоето божествено сърце!


Исус живее в мен и аз съм в него,

изпълнена съм с вечна светлина.

Зная - ще отида там, където

е моят дом в небесните места.


КОЛЕНИЧА

Господи, пред тебе коленича,

в душата ми Те моля, надникни.

Болка, отчаяние надничат -

да ги отнемеш можеш само Ти.
Искам да разровиш, да проникнеш

в най-скритите и тайните места -

там тогава Ти навярно ще откриеш,

което аз дори не знам сама.


Лягам или ставам Ти ме виждаш,

където и да ходя знаеш Ти.

Грях ли сторя - пред Тебе коленича -

прибежище, опора си ми Ти.


Знаеш ме, познаваш мойте мисли -

сърцето ми изпитай, Татко мой.

Бурени и тръни да очистиш,

да мога да остана вечно твой.


ТВОЯТА ЛЮБОВ

Няма


по-голяма любов

от твоята, Господи.


Няма

по-чиста любов

от твоята, Господи.
Няма

по-всеотдайна любов

от твоята, Господи.
Няма

по-велика любов

от твоята, Господи…
Няма…
ТЪМНИНАТА

Тъмнината

изпълваше ме и царуваше.
Тъмнината

влачеше ме по сипеите кални.


Замерваше ме

с камъни.


Стискаше за гърлото

надеждата и радостта ми.


Тъмнината -

усилие безсилно.


Отчаяние,

неверие и страх.


Тъмнината -

минало.
ЕДНО СЪС ТЕБ

Господи,

на този ден разпънат си.

На кръста

Ти понесе страдания заради мен.

Моят грях и унижения,

болестите ми и мойте немощи -

разпънати са там.

Ти вместо мен умря

и станахме със теб едно.

Но победи смъртта и жив си днес.

Чрез Тебе победител съм и аз

над всяко зло във този свят.

Със Теб ще съм във вечността.
БЕЗ ТЕБЕ

Без Тебе

съм

прашинка без значение.



Без Тебе

просто


нямам измерение.

Господи,


Спасителю Христе,

целувам


твоите прободени ръце.
ВИКАМ КЪМ ТЕБ

Господи,


хората ме изоставиха.

Всички се отрекоха от мен.

Сама съм,

както беше Ти на кръста.

Разпъната съм,

кръвта изтича от сърцето ми.

Към Тебе викам

в моя ден на напаст.

Моля те,

ела и избави ме.

Ще те прославя

пред всичките народи.

Ще пея химни и ще разказвам

делата Ти по цялата земя.

Господи,

спаси ме и благослови.

Моля те!
ПЛОДА НА ДУХА

Господи,


направи ме миротворец -

любов и радост да разнасям,

милосърдие и благост

на всички да дарявам.

Дълготърпелив и кротък,

верен като Теб да съм.

Всичко грешно

да отхвърлям

и да устоя докрай.

Този плод във мене да узрява

и да светя с Твойта светлина.
ОСВОБОДИ МЕ

Господи,


разчупи всички проклятия,

които тегнат над мен.

Господи,

отключи


всички ключалки,

събори


всички стени,

които ме обграждат отвред.

Премахни

всички препятствия —

на свобода ме пусни.

Да завършвам

доброто започнато,

да се сбъдват мечтите ми.

Да имам

живот


изобилен

както е писано

в Словото Ти.
БЛАГОСЛОВИ МЕ СЪС ЛЮБОВ

Господи,


благослови ме със любов —

като твоята голяма, постоянна.

Господи,

благослови ме със любов —

силна като твойта, всеотдайна.

Господи,


благослови ме със любов —

като твойта жертвена и безусловна.

Господи,

благослови ме със любов —

чиста като твойта неотклонна.

Господи,


благослови ме със любов —

любов, която носи само радост.

Господи,

благослови ме със любов —

любов, която дава щастие.

Моля Те,

благослови ме!
ПРОМЕНИ МЕ

Господи,


научи ме

да правя това,

което Ти искаш да правя.

Господи,


освети ме

да стана такава,

каквато Ти искаш да бъда.

Господи,


направи ме способна

да Ти служа

според Твоята воля.

Със живота си винаги

да донасям слава

на Теб.
ОБИЧАМ ТЕ, ИСУСЕ


Да живея за Тебе,

искам Исусе.

Да Те славя навсякъде —

Ти си мой Бог.

Ти ми прощаваш

всичките беззакония

и ме умиваш

от всичките ми грехове.

На когото се прощава повече,

той повече обича.

И аз Те обичам

най-много от всичко.

Докосвам ръцете Ти,

нозете Ти,

венеца от тръни

и раните.

Коленича.

Обичам Те

най-много

от всичко в света.


МОЛИТВА

Господи бъди със мен

и аз в сърцето си те нося.

Не ме оставяй нощ и ден

като надежда плодоносна.
Чувствам ли, че бдиш над мен —

хубаво ми е, спокойно.

Искам да остана в плен

на волята ти предостойна.


Сякаш имам и крила -

да литна, струва ми се, мога.

Да върша твоите дела

готова в името на Бога.


ОБРИЧАНЕ

Забързана по пътя на живота

отхвърлям времето-хомот.

И стъпките ми водят към Голгота

до кръста на Исус Христос.
Оставям бреме, болка и тревога,

желанията стари, мисли куп.

Коленича, моля се, не мога

да продължа нататък без Исус.


Разпъната със Него страдам

със гвоздеи забити в мойта плът.

Кръвта ми смесва се със Неговата, става

единствения ми съдбовен път.


Умрях със Него и възкръснах,

живота Му прелял е днес

във мене - да живея, да разпръсквам

свещената му блага вест.


ВЕЧЕН

Защото


Ти си моята опора

те обичам.

Защото

Ти си моя канара,



прибежище си мое

и си моята роса.

Защото

верен Си и щедър



Те славя

и Те величая.

Милост и любов

са Твойта същност.

Защото

Алфа и Омега Си



пред тебе се прекланям.

Безначален и безкраен

Ти

Си

всемогъщ,



велик

и

вечен.


ИЗВЕДИ МЕ

Тежки вериги от детство

влачех

без да разбирам това.

Даже

затворът ми беше удобен,



а веригите —

свобода.


Страхувах се вън да изляза,

светлината да видя с очи.

Стоях си така примирена

невероятно,

но щастлива дори.

Веднъж във затвора надникна

сам Исус —

кротък и мил.

Заразказва ми чудната приказка

за светлината,

за красивия свят.

Аз Го слушах невярваща, питаща

със смут и със страх във душа.

Той говореше —

в мене вярата бликна

и се втурнах тогава навън,

но вериги, стени и ключалки

ме държаха във верен съюз.

Какво да правя не знаех и плачех.

Извиках тогава Исус.

Ти си мойта закрила и верен си,

изведи ме на светлина.

Искам да видя с очите си

всичко, което разказа ми сам.

И ето Исус ме прегърна.

И поведе ме – нежен и мил.

Царството Божие грейна

със златния Йерусалим.


Ако иска някой да дойде след Мене,

нека се отрече от себе си,

нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.

Марко 8:34


ИЗДИГАЙ МЕ

Сега


съм пред тебе

разтворена книга,

Господи.

Всяко кътче

на душата ми

разрови,


моля те.

Всички


бурени оттам

изхвърли.

Поръси ме с Исоп

и чиста ще стана.

Умий ме,

и ще бъда по-бяла от сняг.

Освети ме

и със Духа си

постоянно изпълвай ме.

Благослови ме

и с ръката си мощна

издигай ме.


ТВОЙТА ВОЛЯ

Ти си моя Бог

и затова Те моля

със почит и възторг —

да бъде твойта воля.
До теб ме издигни

не бих могла далече.

с Дух Свят ме изпълни -

за Теб живея вече.


Твой храм да бъда аз —

посвещавам Ти се цяла,

неуморно всеки час

съм зовала и копняла.


ЩЕ ДОЙДЕ МОЯТ ПРИНЦ
Ще дойде моят Принц,

ще дойде -

зная го.

Ще ме грабне

и ще ме отнесе

далеч от злоба и предателства.

Ще дойде моят Принц,

ще дойде -

чакам го.

Ще стопли

ръцете и душата ми,

напук на всички обстоятелства.

Ще дойде моят Принц,

ще дойде -

вярвам го.

Ще ме обича

каквато съм,

корона ще постави на главата ми.

Ще дойде моят Принц,

ще бъде

истински,

благороден и добър,

смел и силен,

със мъдрост и любов богат.

Ще дойде моят Принц,

ще дойде -

искам го

ще дойде.

И ще сме

заедно завинаги!


НЕ СЪМ САМА

По пътя си не съм сама -

със мене е Исус.

държи ме в Своята ръка

и вече ставам друг.
Дарява ме смира си свят

Небесна благодат

Той е приятел мой и брат

със милости богат.


От Него ми е силата

не се страхувам аз -

здравето, закрилата,

и радост всеки час.


Във него съм положила

доверие, любов.

Грижите възложила -

той ми е покров.


СВЕТЛО

Във мене е светло,

небето разтваря се —

бяла блика оттам светлина.

Господи, хваля Те.

Твоето слово

живот е за всеки

намерил го.


НАГОРЕ
Пътят ми нагоре е отворен

и зова с издигнати ръце -

Отче, с вяра и със дух покорен

покланям се пред Твоето лице.


След дългото ми лутане самотно

в пространството изгубена без път,

сгушвам се в диханието мощно,

очистена от святата Ти кръв.


Господи, прославям Твойто име

и Ти благодаря за милостта,

в прегръдката си Бащина вземи ме

да бъда силна, мъдра и добра.


ПОСВЕЩАВАНЕ
“Всичко мое е твое.“

Лука 15:31

Сега разбрах —

чрез Теб живея.

Своя аз не съм.

Всяка част от мен е Твоя.

Посвещавам се на Теб.

Вземи духа,

душата ми

и мойто тяло.

И да бъде Твоя план.

От Тебе е каквото имам

и то е твое.

Ти даваш ми

таланти, знания и мъдрост —

на Тебе ги предавам аз.

От себе си не искам

да върша нищо вече.

Мислите и думите ми

направлявай Ти.

На Теб предавам

воля и живот,

и мойте чувства.

В душата ми е Твойта светлина.

Ще изявявам само Теб

и ще Ти служа.

Покорна и послушна

ще съм Ти напълно.

Водена и укрепявана

от Святия Ти Дух.

Господи,

дари ме

с Твойта благодат!
ТРОЙНО ВЪЖЕ

Ще бъда любима и ще имам любим.

Ще му вярвам и той ще ми вярва.

Ще си даваме уют и приятелство .

Ще сме богати с любов

и тя ще ни свързва.

Всеки ще дава на другия повече.

Бог ще ни води по пътя нагоре,

ще ни споява с доверие

и с безусловно приемане.

Ще сме тройно въже —

неделимо и здраво.

Благословени

в Исус ще седим.

И враговете ни ще са наше подножие.

Ще царуваме с Него

през цялата вечност.
ЩЕ ВИДЯТ ОЧИТЕ МИ

Бог е верен

на своето слово

Той обещал ми е

живот изобилен и вечен

радост пълна и много любов

всичко

което Той има е мое



в раните Му

съм здрава

и виждам

мирът Му царува

в сърцето ми

Дарява ме с хубост и мъдрост

защото му вярвам

ще видят очите ми

славата Божия

цялата.
БЛАГОСЛОВЕНА

Благословена от Тебе живея.

Благословена от Тебе

съм това, което съм.

Благословена от Тебе

съм пълна с любов.

Благословена от Тебе

съм свята.

Благословена от Тебе

съм щедра и весела.

Благословена от Тебе

съм здрава.

Благословена от Тебе

раздавам светлина.

Благословена от Тебе

всички обичам.

Благословена от Тебе

по пътя вървя

към Небесния Йерусалим.

Благословена от Тебе

ще стигна целта

и ще съм с Тебе

навеки.


Амин!
ВЪВ ЛЮБОВТА ТИ ЩЕ ОСТАНА
«Радостта във Господа е моята сила»

Във светлината на Твоето присъствие стоя

и бяга тъмнината.

Любовта Ти ме обгръща цялата -

със Теб съм слята.

Старото премина вече

и всичко ново стана.

Милостта Ти се преплете

с благодатта голяма.

Със светлината Твоя светя -

Ти моя сила си и моя радост.

Със Тебе да съм винаги копнея,

да излъчвам Твойта истина и благост.

Във любовта Ти ще остана -

ще Те следвам, ще принасям плод

и в любовта Ти ще остана.


ОМАГЬОСАНА
В живота ми дойде като възраждане.

Като епоха.

Като вихър, Господи.

Събори


прашните жалони.

Разпръсна

думите изсъхнали.

Разкъса


фалшивите гирлянди.

Учудена,


захвърлила

старите канони,

със пръсти ледени висулки,

омагьосана

Те следвам.
НЕБЕСНА ПРИНЦЕСА
Когато слънцето поглежда

сутрин към смълчаната земя

и когато клони свежда

сънена брезичка в утринта,


Ти на прага застани и чакай

да пристигна с първите лъчи,

да спра до тебе цяла във позлата -

принцесата от приказни страни.


Ще те прегърна и веднага ще си спомниш,

че си обичал само, само мен.

и Ще поискаш дните ти предишни

без мене да не са били.


Ти знаеш ли коя съм всъщност?

Принцеса съм - Небесна при това.

Моят Бог - Баща ми ме е пратил

при тебе да остана с любовта.


БИОГРАФИЯ

на

Стефка Йорданова Стойчева



Родена на 4 юли 1952 г. в с. Пъдарево, обл. Сливенска. От дете е загубила зрение, вследствие на глаукома. Основно образование завършва в училище за слепи деца гр. Варна, след това се премества да живее в Пловдив. Там завършва средно образование, а след това Българска филология в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и Педагогика на зрително-затруднени в СУ “Климент Охридски”. Има и няколко специализации в България и в чужбина. Работила известно време в ПП „Успех” Пловдив. От 1984 г. работи като учител в в Национален център за рехабилитация на слепи. Преподава информационни технологии и брайлово обучение.

От 2001 г. паралелно с работата си в НЦРС е управител на Християнски център за хора с увреждания "Благодат". Този център издава списание "Благодат", отпечатва на брайл и записва на MP3 Библията, за да е достъпна за незрящите. Има и website: http://gracebg.org

От дете обича да пее, да рецитира и да пише стихотворения. Участвала е в над десет литературни сборника и много конкурси. Няколко пъти е печелила награди.

Владее на добро ниво английски език най-вече в области като информационни технологии, християнска литература и литература за обучение и рехабилитация на слепи. Справя се и с френски в областта на художествената литература.


СЪДЪРЖАНИЕ


ПРЕДГОВОР


ПРЕДИСЛОВИЕ
І. ИЗГНАНИЦА

1. Не съм от този свят

2. Откъснати листа

3. Самота

4. Интимно

5. Утре


6. Орис

7. Събуди ме

8. Голгота

9. Безхлипен плач ме задушава

10. С нищото се гледаме в очите

11. Бъдеще, подавам ти ръка

12. Песимистично

13. Сбогом

14. Изгнаница

15. Вик


16. Дамоклев меч

17. Надежда-галактика

18. Стени

19. В деня когато Тя почука

20. Сама

21. Надеждата докосна ме

22. Надеждата е пъстроцветна пеперуда

23. Надеждата

24. Безкъсметна и боса дошла съм

25. Защо


ІІ. АВВА, ОТЧЕ!

1. Не съм от този свят

2. Намерена

3. Молитва

4.Избави ме

5. Бог до мене слиза

6. Омръзна ми

7. Ръцете на Исус

8. Авва, Отче!

9. Коленича

10. Твоята любов

11. Тъмнината

12. Едно със теб

13. Без Тебе

14. Викам към Теб

15. Плода на Духа

16. Освободи ме

17. Благослови ме със любов

18. Промени ме

19. Обичам те Исусе

20. Молитва

21. Обричане

22. Вечен

23. Изведи ме

24. Издигай ме

25. Твойта воля

26. Ще дойде моят принц

27. Не съм сама

28. Светло

29. Нагоре

30. Посвещаване

31. Тройно въже

32. Ще видят очите ми

33. Благословена

34. Във любовта Ти ще остана

35. Омагьосана

36. Небесна принцеса
БИОГРАФИЯ

НА СТЕФКА СТОЙЧЕВА


Стефка Стойчева
АВВА, ОТЧЕ
Редактор: Тодор Андонов

Компютърен дизайн: Галина Ангелова

Корица: Валя Андонова

Българска, първо издание

ISBN: 978-954-8665-79-7

Издателство „АНТОС”



0877 791 379; 0899 872 722; 05353 24 30

e-mail: antos@mail.bg; skype: antos-sm

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница