Със зигфрид, който има време за всичко, разговаря Златна Костова



Дата16.11.2017
Размер65.22 Kb.
Размер65.22 Kb.

Със ЗИГФРИД, който има време за всичко,

разговаря Златна Костова
Вече няколко години по ред един изключително любопитен човек снове в артистичното пространство на страната ни: французинът Зигфрид. Определят го като явление в новото европейско кино, но той далеч не е само режисьор. Макар да е млад, биографията му е гъсто-изпълнена с проявите на неспокойната му, нестандартна и дълбоко-креативна натура. Зигфрид, или Зиг, обикновено идва в България по време на Международния София Филм Фест, за да участва в него ту като режисьор на игрални филми, ту като жури в международния конкурс за игрално кино, ту като автор на анимация, късометражни или документални филми, ту като изпълнител-инструменталист (заедно с цяла, ръководена от него, банда), ту като художник-фотограф – с авторска фото-изложба – ту като композитор на филмова музика...

На последния филм-фест бяха показани два концептулани филма на Зигфрид, смятани за пример за нов кино-език и алтернатива на конвенционалното кино - “Киногама 1: Изток” и “Киногама 2: Далечният изток” (2008). Критиката нарича стила му “кино-поема, протичаща като нежно и поетично общуване на камерата с лица и гледки от Москва до Индия”.


Роденият през 1973 г. Зигфрид Дебребан започва да работи в киното още двадесет-годишен. Тогава негово поприще все още е само фотографията. Избира да бъде свободен от ангажименти и буквално заживява на улицата. Свири с приятелите си из Париж, снима, открива хора и рисува. С дебюта си като режисьор, монтажист, оператор, автор на музиката и сценарист Зигфрид разбива традиционните стереотипи за правене на кино.
Завърши ли официалната част от Филм-феста в София, екзотичният французин излиза от «официалната си роля» и често може да бъде разпознат в тълпата по многото жилетки и шалове, с които е увит, да забива някъде с групата си от независими музиканти, с която обикаля света и свири по концертни зали и улици. Паралелно с това той запечатва с камерата си образите на хора в непопулярни и малки населени места. (Така, при едно от посещенията си в София, Зигфрид поискал да снима миньорите в мина Бобов Дол. Заедно с директора на София Филм Фест Стефан Китанов те слезли на 500 м под земята).
Въпросите ми неизменно се въртят около разностранната работа, която той има по време на Филм-феста. Той упорито отказва да класифицира това като «работа» - смята, че всичко, което се прави с удоволствие, не е работа, а удоволствие! Дори оценяването на филми (когато той е жури) си е някакво приятно занимание. «Много е хубаво да се гледат филми, много е яко. Каква работа може да е това?! Когато бях член на журито (преди три години – бел. на авт.), успях да видя 13 филма и дисциплинираното гледане на кино – нещо, за което обикновено не можеш да намериш време – ми достави голямо удоволствие.»
Почувства ли се поласкан когато те поканиха за член на международното жури на София филм-фест? Какво ти хареса в цялата тази емоция (използвам твоето определение на това ти занимание)?

- По природа аз не съм човек, който обича да дава оценки и да съди, защото всеки сам решава какво харесва и какво да гледа. Имам по-радикален подход при оценяването – предпочитам по-радикалните неща. Можем при журиране да видим филми, издържани в класическа традиция, където разказът се води по класически начин; можем да видим и филми, можем обаче да видим и филми на автори, които очевидно са поемали рискове, когато са правили филмите си и това именно са филмите, които аз предпочитам. В този смисъл бях доволен, че бях поканен в журито.


Как заседаваше вашето жури, сприятелихте ли се, оказа ли се, че имате сходни вкусове?

- Сприятелихме се, но всеки май харесваше различни неща. Всеки искаше да даде наградата на „своя си филм” и ако това разногласие се превърне в проблем, става неприятно. Е, слава богу, ние не стигнахме до спречквания и успяхме да намерим „общото кратно”.


Вече няколко години идваш на София Филм Фест – имаше ли, през някоя от годините, филм, за който ти се иска ти да го беше направил?

- Всеки трябва да прави това, което му идва отвътре, да следва вътрешния си повик, така че аз винаги се радвам когато гледам различни филми, направени от различни хора, в които на преден план излиза тяхната индивидуалност. Повечето филми, които гледам, са, за съжаление, конвенционални и не съм си помислял, че бих искал някой от тях да е мой.


Как оценяваш нашия Филм-фест?

- Бил съм на много фестивали по света, където съм представял филмите си, но вашият ми харесва особено много и го предпочитам, защото нещата не са така „официални”, на границата на измисленото, хората от екипа на Стефан Китанов (директор на София Филм Фест – бел. на авт.) са прекрасни, професионални, всичко става съвсем „по човешки” и се чувствам обграден от приятели. Най-важното за мен е приятелската атмосфера и онова, което тези хора правят за изкуството.


Когато идваш тук, ти неизменно имаш и музикални участия – има ли случаи, когато за музиката не остава време?

- Не, няма. Аз пътувам, както знаеш постоянно с виолон-челото си и с камерата и не ми е трудно да се разделям между всичко, което ми доставя удоволствие и с което искам да се занимавам. През нощите на Филм-феста правя обикновено концерти, дори намирам време, обикновено след края на феста, да отскоча и до някой друг град. Невинаги свиря с моята група, както беше тази година – обикновено се срещам с много и различни музиканти – много талантливи хора! – с които завързвам хубави приятелства.


Имаш ли любим фестивал, заради спомените, които са ти останали от него?

- Имам много любими места, където съм бил – не е едно. Смятам, че човек трябва да преживява всички хубави моменти, които всеки един ден му предлага, независимо къде и с кого. И аз съм щастлив, че имам спомени от много такива моменти.


Ти си един разностранен талант, ексцентрик (както те нарекоха някои печатни издания),занимаваш се с много неща в различни области на изкуството. Какъв искаше да станеш като пораснеш?

- Мечтаех да бъда свободен, да пътувам, да правя каквото си искам. Знаеш, че всеки, когато порасне, намира начин да реализира себе си. Не съм си мислил за нещо конкретно.


Кога започна да се занимаваш с музика – ти и свириш, и пишеш музика за филми?

- Като дете започнах да свиря на пиано, свирих и на други инструменти, ходех в музикална школа. Но, като всички деца, се занимавах много и със спорт. После, на 16-17 години, когато трябваше да определя какво е моето призвание и да реша с какво да се занимавам в живота си, започнах да се занимавам доста по-сериозно и отговорно с музика, защото идва момент, когато човек трябва да намери някакъв начин да изразява себе си.
Много време ли отделяш на музиката?

- Ами всеки ден свиря на пианото. Но понеже пътувам много и не мога да нося пианото в джоба си, през цялото време пътувам с моето чело и където и да отида, винаги намирам някакви места с добра енергия, където свиря с удоволствие и понякога оставам по седмица-две там, където открия добро чувство и сродни души. Най-важното е не да можеш да свириш и да имаш техника, а да носиш музиката в себе си. Има музиканти – прекрасни техничари – но не носят музиката в себе си и дори да се упражняваш по 10 часа, ако не носиш музиката в себе си, това се превръща в безполезно занимание. В изкуството е важно това, което идва от сърцето ти, което носиш в себе си.
Написал си музиката не само за своите филми, но и за много чужди – кога намираш време за всичко това?

- Време все се намира. Ако истински обичаш нещата, с които се занимаваш, на които си се посветил, и които носиш в себе си, винаги ще намериш време за всичко. Понякога това става много бързо. Дори ако случаят е много спешен и имаш много ангажименти - пак намираш време...

Човек през цялото време изпуска нещо – никога не си доволен, не можеш всичко да свършиш – но трябва да откриваме нещата, които ни поддържат в добра кондиция, които не ни оставят да се чувстваме самотни, които ни дават сили да създаваме изкуство, въпреки нелекия живот на артиста.


Как избираш с кого да свириш?

- Не избирам. Не обичам да правя планове и предварителни уговорки. Това ме заробва. Вярвам, че нещата се случват на момента, импровизирано. Не мога да правя планове за след месец или два. Предпочитам да не знам какви ангажименти ще имам. Сега правя записи, правя чекинги и нямам много време да организирам и подготвям нещата. Като приключа ще се обадя, например, на няколко места, ще проверя къде се свири, къде се събират музиканти и какви са възможностите и... ще отида.
Псевдоним ли е името Зигфрид?

- Не! Това си ми е истинското име – малкото ми име. Родителите ми много обичат музика, и особено операта, и затова са ми избрали това оперно име. Лошото е, че аз не си падам много по операта – само някои опери харесвам - но Вагнер не мога дълго да го слушам...

Непрекъснато пътуваш – не се ли изморяваш?

- Не, не, въобще. Постоянно съм в движение и дори не мога да си представя какво би станало, ако трябваше да се застоявам на едно място! Въобще не ме свърта на едно място. Понякога се събуждам и първата ми мисъл е, че трябва да се движа, де тръгвам нанякъде, да се махам, че доста съм се застоял. Мога да стоя на едно място, в един апартамент (както стана докато снимах последния си филм), но само заради изкуството, иначе се чувствам като в затвор, трябва непрекъснато да се движа, да пътувам, да срещам нови хора, да раждам нови идеи. Пътуването и контактът с хората ме зареждат с нови идеи, подхранват изкуството ми. Обичам откритите пространства – места, където не срещаш неща от миналото, а пред теб се откриват нови перспективи, идват нови неща, можеш дори да видиш сънищата и мечтите си на живо. По този начин се чувствам жив.
А как си почиваш?

- Ами почивам си като работя – като правя филми, свиря, композирам; като пътувам. Не можеш да се уморяваш от нещата, които ти доставят удоволствие. Затова съветът ми към всички е – правете всичко с удоволствие и любов!


(за сп. „Прическа и стил” – април, 2009)







Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница