Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор



страница1/12
Дата10.04.2017
Размер2.19 Mb.
Размер2.19 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЖЕНАТА?

Джон Бейнс
ПРЕДГОВОР

Жената не е равнопоставена на мъжа. Традиционно тя е считана за по-нисша от него, като е държана в положение на подчиненост, пасивност и ограничение.

Съзнавайки големите последствия от този проблем, на 18 декември 1979 г. ООН прие Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация на жената. В своето въведение тази харта гласи следното:

„Настоящата конвенция от 30 члена провъзгласява по юридически задължителен начин универсално приетите принципи и мерки за предоставяне на жената на еднакви права във всички области. Конвенцията беше одобрена след редица консултации, осъществени в период от пет години в различни работни групи в рамките на комисията за социалното и юридическо положение на жената и в Общото събрание."

Тази конвенция е резултат от дълбоката изолация и ограничение, на които е подложена жената единствено заради своя пол, и настоява за еднакви права на жената, независимо от гражданското й положение, във всяка сфера - политическа, икономическа, социална, културна, гражданска и т.н. Настоява за провъзгласяването на национални закони, с които да се забрани дискриминацията; препоръчва временни специални мерки за ускоряване на фактическото равенство между мъжа и жената, и разпоредби за промяна на социокултурните модели, които увековечават дискриминацията.

По-нататък се казва:

„Укрепването на международния мир и сигурност, взаимното сътрудничество между държавите с независима икономическа и социална система, всеобщото и пълно разоръжаване и най-вече ядреното разоръжаване под стриктен и ефективен международен контрол, утвърждаването на принципите на справедливост, равенство и взаимна изгода в отношенията между страните и осъществяването на правото на страните, подложени на колониално и чуждо господство и на чужда окупация, на свободно определение и независимост, както и зачитането на националния суверенитет и териториалната цялост, ще насърчат прогреса и социалното развитие и, като следствие от това, ще допринесат за постигане на пълно равенство между мъжа и жената." Документът завършва така:

„За постигането на пълно равенство между мъжа и жената е необходимо да се промени традиционната роля както на мъжа, така и на жената в семейството и обществото." Тази харта на Обединените нации е резултат от единодушното убеждение, че съществува „женски проблем". То обаче не е достатъчно, за да изясни в какво точно се състои този проблем, като се изтъкват само формални, но не и същностни причини. В някои аспекти дискриминацията например, която е най-очевидният резултат от това положение, може да се припише на социални фактори.

В друга публикация на Обединените нации се споменава за този аспект:

„В статия, публикувана в тримесечното списание „Им-пакт", авторката - професионален социолог - отправи призив да се сложи край на сексуалната дискриминация и на фалшивата и неправилна представа за мъжкото превъзходство. Тя пише следното: „Моята способност да зачена две деца не ми дава изключително право да се считам за гледачка на деца, както и биологичната способност на мъжа ми да ги осинови не го освобождава от изпълнението на социалната му роля на баща. Биологията е вродена; социалните функции се научават."

Предполага се, че страните, подписали конвенцията, правят искрени усилия, за да подкрепят жената в този процес на постигане на равенство. Струва ми се обаче малко вероятно жената да достигне мястото, което по право й принадлежи, ако не осъзнае дълбоките мотиви на собственото си поведение, тъй като нейното неосъзнато поведение решително пречи на осъществяването на желания процес. Именно жената прави невъзможно равенството в този момент, и единствено с познаването на своите скрити мотивации ще й бъде възможно да промени моделите, които й пречат.

Искам с малко думи да обобщя едно от основните понятия в това изследване, а то е следното: „Истинските причини за женския проблем се крият в обстоятелството, че жената е лишена от собствена идентичност, като води живот „на заем", изграден от елементи, взети чрез подражание от мъжете. Жените живеят съгласно мъжки роли, тъй като изобщо не познават какво означава да бъдеш жена, доколкото става въпрос за едно същество, притежаващо характеристики, различни от тези на мъжа. Те познават единствено своите биологични отлики, но не и менталните и психологични различия."

От този тъй прост факт произтичат учудващо важни последствия за живота на жената и за бъдещето на човечеството - точно това ще докажа в настоящия труд, чиято основна цел е да даде собствена идентичност на жената, позволявайки й да разбере какво в действителност означава нейната психична сексуалност, за да може да се реализира чрез самата себе си, а не като имитира мъжа.

Именно в завръщането към собствената й природа се състои постигането на нейното истинско щастие и на възможността да изгради рационално един по-добър свят. Надявам се да докажа това по най-убедителен начин, за да стане ясна необходимостта да се смени редът на факторите, изброени в един от главните параграфи на вече цитираната Конвенция на Обединените нации. Става дума за онзи абзац, където се твърди, че „укрепването на мира, международната сигурност, разоръжаването и взаимното сътрудничество ще допринесе за постигане на равенство между мъжа и жената". Намерението ми е да покажа, че подреждането на тези фактори трябва да бъде в обратен ред - само като се установи действително равенство между двата пола, ще бъде възможно да се постигне световен мир.

Както обикновено, при разглеждането на такива въпроси се допуска грешката да се настоява за промяна на външните фактори на битието с надеждата да се решат проблеми, които съответстват на вътрешния свят на човешкия индивид. Аз лично съм повече от убеден, че само вътрешната промяна на хората може да повлияе благоприятно и решително върху социалната еволюция на Човечеството.

Пътят за постигане на равенство между двата пола е погрешно избран - стремежът е да се постигне юридическо равенство чрез протекционистична система, но да закриляш всъщност означава да признаеш непълноценността на закриляния. С това искам да посоча, че не трябва да се допуска грешката женският проблем да се сведе до дискриминация от страна на мъжа и закона, защото това е само външната част на въпроса. Един от най-важните фактори е свързан с обстоятелството, че жените копират мъжки модели на поведение, а който имитира, ще бъде фатално и безвъзвратно обречен на положение на непълноценност и зависимост спрямо копирания модел.

Необходимо е женският пол, в качеството му на главния заинтересован, да осъзнае, че равенство не се постига чрез декрети - за осъществяването му се изискват труд, усилия и индивидуална отговорност.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Настоящият труд не предлага формули, нито рецепти как се става по-женствена, защото е насочен към критерия и преценката на всяка жена.

Не е възможно човек да промени собствената си природа чрез рецепти, които му предписват какво трябва да направи и от какво да се въздържа. Тази цел може да се осъществи само чрез използването на единственото качество на човешкия разум, което, ако се приложи истински, предизвиква дълбоки и окончателни вътрешни промени - това е дълбокото разбиране.

Хората не разбират какво означава „да разбираш", като мислят, че познанието зависи единствено от интелектуалното утвърждаване. Като последица от този предразсъдък човек обикновено смята, че познава нещо в дълбочина, докато всъщност е видял само повърхността Човек често избягва всичко, което предполага дълбоки размишления, като предпочита повърхностното, тривиалното или непреходното. Това е причината за всеобщото приемане на формули или системи за решаването на определени проблеми, на един вид инструменти, с които способността за преценка и индивидуален избор се замества със строги правила, които се прилагат към всичко без разлика.

Консуматорството също е проникнало в сферата на човешкия разум и наивно се смята, че пакетираните решения могат да заместят зрелостта на съзнанието.

Искам да посоча, че манипулирането на човешкото поведение не предполага развитие, нито растеж, а само заместване. Необходимо е да се разбере, че възприемането на норми на поведение, препоръчани отвън, без намесата на вътрешната преценка и без насочващото участие на Аза, не обогатява, а отнема от индивидуалността. То не дава нищо ново на индивида, що се отнася до неговото развитие, а се свежда до заместването на дадени норми на поведение.

Единствено системите, в които Азът на индивида се изгражда съзнателно в една саморефлективна и съзнателна цялост, що се отнася до регулирането и направляването на процесите на самовглъбяване, анализ и преценка, могат да помогнат на субекта да се развие успешно, като се откаже от стереотипни рецепти и използва личната си преценка по един все по-целесъобразен и удачен начин.

Рецептите не се различават много от техниките, които се използват за обучението на животни. Възможно е да създадем условни рефлекси у едно куче, така че да усъвършенства начина си да хапе. Трудното е да го научим да прави разлика между кокала, престъпника и почтения човек.

Привързаността към предписанията разкрива също така нежеланието на хората да взимат решения и да поемат отговорност за собствените си действия, като предпочитат да се подчиняват на външни указания, които не изискват задълбочено мислене.

Хората не забелязват огромната сила, която се крие в истинското разбиране и предизвиква същностни промени в човека, когато нещо наистина бъде разбрано в дълбочина. Индивидът след задълбочени размишления прониква в истината или непреходната същност, и поради този факт променя вътрешната си природа. Това означава развитие и узряване на Аза - единствен източник на истинска свобода и самоопределение.

Желанието жената да бъде кондиционирана, за да се вкара в един предварително зададен модел на женственост, би било липса на уважение към нея като личност. Именно поради тази причина може само да се надяваме, че тя ще види необходимостта да се усъвършенства като човешки индивид, като изгради свой собствен, но съобразен с някои направляващи норми, стил.

Наложително е жената да разбере реалното си положение, а не да се включва емоционално във всяко движение, което проповядва феминистки идеи. Моето изследване върху жената има технически и описателен характер - обстоятелство, което може да шокира мнозина. То не е романтично, нито има за цел да убеждава; не се стреми да оценява женския пол, а само да разкрие неговите най-дълбоки мотивации. Ако за тази цел е необходимо да се изтъкнат нездрави или неудачни модели на поведение, то е неизбежно, защото в противен случай такова поведение би затруднило израстването на жената. Затова книгата няма критичен, а технически и терапевтичен характер.

Женствеността е болна и лечението е болезнено. Но ще могат да оздравеят само онези, които наистина желаят това, които са се видели през рентгена на това изследване.

Една жена не може да стане напълно женствена без истинско развитие на собственото Аз - процес, който не може да спести естествените болки на всеки етап на промяна и растеж.

Може би най-трудната задача за всеки човек е да признае и приеме собствените недостатъци, тъй като това се изживява като нещо унизително, обидно и срамно и рядко се разглежда като необходим, предхождащ растежа етап.

Чувствителността към критиката се изразява във факта, че тя се възприема като атака, като предизвиква агресивна емоционална реакция, вместо непредубеден анализ. Може да сравним това с поведението на субект, който не харесва собствения си образ и затова удря огледалото. Разбира се, най-здравословното поведение е да променим собствения си образ, вместо да отричаме очевидното..

Да имаш недостатъци е естествено; всички ги имаме. Признаването и приемането им е предварително условие за личното развитие, тъй като без този достоен и смел акт човек просто трябва да се вкопчи сляпо в идеализирани структури, като откаже промяната.

Много лесно би било да заклеймите автора на този труд като „мъжки шовинист", за да избягате от очевидните доказателства. От незапомнени времена хората изглежда прибягват несъзнателно към начини да подценят или омаловажат онези индивиди, чиито възгледи представляват заплаха за самоуважението, вместо да им се противопоставят чрез логични аргументи.

Този механизъм може да доведе до непоправими загуби, особено ако познанието, което би могло да се получи, е жизнено необходимо и решаващо за прогреса, благоденствието и развитието.

Чрез тези размисли само искам да предупредя за разхищението, което означава бягството от неприятни истини и вкопчването в приятни илюзии, защото когато един индивид превръща тази практика в ежедневие, тогава започва и разпадът на индивидуалното му съзнание.

Познаването на пречките, които затрудняват реализирането на женствеността, не е нещо обидно, а означава истинска възможност да се постигне пълно развитие на женственото.

Още веднъж ще изтъкна, че дълбокото разбиране на скритите мотивации на жената е предварително условие за процеса на промяна.

Много жени са ме питали защо не напиша книга, която да е озаглавена „Съществува ли мъжът?". Според мен отговорът е очевиден - защото мъжът няма нищо общо с развитието на жената: тя може да израства, без да иска позволение от противоположния пол. Ясно е, че този въпрос не е конструктивен, а отбранителен. С други думи, целта му е не да обърне внимание на собственото развитие, а да се противопостави на мъжете.

Лишен е от смисъл и въпросът: защо един мъж трябва да показва какво представлява жената? или: как един мъж може да познава една жена?

Абстрактният разум е безполов и няма пречка едно човешко същество да опише друго човешко същество, стига да го прави обективно и непредубедено.

Всеки човек може да се засегне от критиката; когато обаче аргументацията е конструктивна и добре обоснована, би било загуба на ценна възможност да се отричат или отхвърлят изложените възгледи.


ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Ще започна изложението на този труд с една анкета, която моят помощен екип проведе сред 130 жени на различно социално-икономическо ниво - ниско, средно и високо. Макар това проучване да не изглежда твърде представително, смея да твърдя, че където и да бъде направено, ще даде резултати, подобни на получените, тъй като неосъзнатите модели на хората са сходни в дълбинната си структура.

Анкетата е следната:

1) Кой според теб е най-високият идеал или най-високата цел, която една жена може да постигне в живота?

2) Кои според теб са основните различия между мъжа и жената?

3) Коя жена според теб е по-подготвена да бъде щастлива - тази на 25 или на 50 години?

4) Какво според теб изпитва една жена, когато се приближава към старостта?

5) С какви думи асоциираш думата „женственост"?

6) Какви фантазии и емоции поражда у теб мисълта за твоята матка?

7) Смяташ ли, че матката може да има и друго предназначение, освен функцията си в зачеването и развитието на човешкия ембрион? Обясни защо.

8) Би ли искала да бъдеш мъж, или си доволна, че си жена?

9) Кои са според теб чертите или качествата на идеалния мъж ?

10) Коя според теб е най-голямата пречка една жена да изпита сексуално удовлетворение от връзката си със своя партньор?

11) Би ли могла да посочиш каква трябва да бъде една много „женствена" жена?

12) Има ли жена в миналото или в настоящето, от която да се възхищаваш или да взимаш пример?

13) Има ли жена, която смяташ, че позори твоя пол? Защо?

14) Кой според теб е най-големият недостатък на една жена?

15) Каква според теб е ролята на съвременната жена?

16) Кой според теб е най-големият недостатък на мъжете?

17) Как според теб жената предпочита да се отнася към нея партньорът й?

18) Каква е целта една жена да има деца?

19) Кой според теб има по-големи възможности да бъде щастлив в живота - мъжът или жената?

Главната цел на тази анкета беше да установи дали жената има ясна и определена представа какво всъщност означава женствеността, разграничавайки я от мъжествеността. Дали в действителност жените познават основните характеристики на своя пол. Както и кои са техните цели и стремежи в живота и каква е тяхната ценностна система.

Това, което установих, не ме изненада. По-голямата част от различията, посочени от анкетираните жени, се отнасяха предимно до биологически особености като физическа сила, външен вид и поведение, като оставяха на заден план различията, свързани с психиката и вътрешния свят. С други думи, средностатистическата жена не познава собствената си женска същност и свежда положението си на жена до способността да бъде майка. По този начин ролята й се определя изключително на основата на майчинството, обстоятелство, което я прави още по-зависима от мъжа. Наистина първото, което прави впечатление, когато се разглеждат проблемите на жената, е нейната изключителна психическа зависимост по отношение на мъжа.

Изглежда така, сякаш жената е лишена не само от идентичност, но и от собствена цел, която да е различна от дейността или съществуването на мъжа.

Наистина основната цел на по-голямата част от жените е да „хванат" някой мъж - цел, на чието постигане се придава прекомерна значимост, тъй като в случай на неуспех жените смятат, че животът им е безвъзвратно провален. Доказателство за това е различното съдържание, което се влага в думите „стара мома" и „стар ерген". На старата мома обществото гледа като на жена, която се е провалила или не е успяла да се осъществи като жена, жигосвайки я с клеймото на сексуално неспособна. На стария ерген обаче се гледа със снизхождение' като на хитрец, който „не се е хванал на въдицата". Тоест съществуването на жената не се възприема отделно от това на мъжа, докато той проправя свои пътища в живота, които не зависят от жената, макар и да не я изключват. Обикновено тя трябва да се ограничи да следва пътя на мъжете, подражавайки на техните действия. Така възниква състезанието с мъжа, като неосъзната необходимост да се постигне по някакъв начин превъзходство над него. Напразно усилие, тъй като не може да се превъзхожда някого, на когото се подражава. По този начин двата пола действат на основата на един и същи модел, който е мъжкият. Жената кръжи около мъжа, но не и около собственото си „аз". Мъжът обаче не следва жената, а върви подир собствените си цели. Психическият център на гравитация на жената не е собственото й същество, а това на мъжа. Кои са причините за тази невероятна зависимост? Защо жената не може да има собствена идентичност и съдба, отделни от пътя на мъжа?

За да дадем отговор на тези въпроси, трябва да направим сравнителен анализ на половите органи на жената и на мъжа, като се опитаме да определим по какъв начин сексуалността влияе на единия и на другия пол.

На първо място ще посочим, че още от много малък мъжът има потвърждение за своя пол; пенисът е видим и осезаем. Жената обаче сякаш е кастрирана; не само че не притежава пенис, но нейният пол е невидим, тъй като матката и вагината представляват една кухина или празнина. В сравнение с пениса нейната гениталност се явява като „липса на такава". Този контраст поражда кастрационен комплекс и завист към пениса - обстоятелство, което без съмнение обуславя в най-голяма степен поведението на жената.

Според Карен Хорни възможно е първоначалната форма на завистта към пениса да се прояви като желание да се уринира по мъжки. Известно е, че децата имат нарцистично отношение към отделителните процеси. Малкото момче изпитва чувство за всемогъщество и определена еротична наслада, когато уринира. Това поражда у момичетата чувство на завист към това еротично преживяване, като към удоволствие, което им е отнето. Карен Хорни привежда за пример случая с една пациентка, у която желанието да уринира като мъжете е доминирало дълго време в клиничната й картина, дори веднъж тя възкликнача най-чистосърдечно: „Ако можех да поискам подарък от Провидението, бих го помолила поне веднъж да уринирам като мъж." Сетне добавила: „Тогава бих разбрала как съм устроена наистина."

Липсата на полов член кара момичето да обвинява майка си за тази „анормалност", убедено, че тя я е създала „недовършена". Поради тази причина се отдръпва от нея и насочва пялото си внимание към бащата, с надеждата да получи пенис или дете от него - обстоятелство, което поражда у момичето чувство на враждебност и съперничество към майката.

Нека посочим основните моменти, които ни интересуват при изложението на настоящия труд.

1) Мъжът има видим и осезаем полов орган, поради което е сигурен в своята мъжественост, тоест тя е очевидна. Той може да излага на показ своите полови органи, демонстрирайки тяхната изпъкналост, символ на мъжествеността.

2) Жената не притежава полов член; сравнявайки се с мъжа, тя се чувства като кастрирана; при нея сексуалността се проявява единствено като загадъчна възможност.

Ако се замислим над гореизложеното, можем да заключим, че мъжът разполага с постоянно и видимо доказателство за своя пол, поради което неговата сексуална роля е ясно определена още от детството. Сексуалността на жената обаче е невидима и неосезаема, поради което, поне в своето детство, тя сякаш е кастриран мъж. Това усещане се засилва и от факта, че за разлика от мъжа, тя не може да докосне своите полови органи. И така, докато пенисът е предизвикателно и очевидно доказателство за мъжественост, матката остава скрита и омаловажавана, сякаш е само една празна кухина. Мъжът с малки изключения се чувства пълноценен самец, докато жената е лишена от доказателство и потвърждение за своето положение на жена.

Известно е, че една голяма част от жените са недоволни от положението си на такива и биха желали да са мъже -факт, който се потвърждава от гореизложеното.

На равнището на несъзнаваното, където времето не съществува и миналото съжителства с настоящето, по-голямата част от жените се чувстват като кастрирани мъже и изпитват дълбока завист към пениса, силно чувство на съперничество и враждебност към майката и едипова привързаност към бащата. Тъй като чувствата и голяма част от мисловния процес са контролирани от несъзнаваното, жената, без да осъзнава ясно това, се чувства като неопределено, по-низше от мъжа същество, като един вид мъж, лишен от пенис; чувства се като кастриран мъж.

Така жената се ражда и живее с клеймото на наказанието, в положение на подчиненост, непълноценност и зависимост, с постоянно чувство на екзистенциална тревога. Дълбоко в съзнанието й непрестанно изплува неблагоприятната за нея сравнителна картина на пениса и матката, асоциирайки първия с властта, а втората с безсилието и кастрацията.

Тази тревога, породена от самоподценяването, предоставя на жената един-единствен изход, чрез който да докаже и затвърди своята женственост: майчинството. По този начин ролята на жената се определя единствено въз основа на майчинството - перспектива, която в нейните очи е потвърждение за положението й на жена.

Не е приятно да се развенчае по този начин процесът на майчинството, обгърнат обикновено от ореола на Божията повеля и отказа от лични очаквания в имфто на един нов живот. Истината е, че неизразимото щастие, което твърдят, че изпитват бъдещите или младите майки, е всъщност радост, че временно са се самоопределили. В думата „временно" се крие истинска драма, тъй като след раждането и след като новостта отмине, изчезва също така потвърждението за собствената й женственост. Интересно е да се отбележи, че в психоанализата основният атрибут на майчинството -бебето е символ на пениса.

Защо за мъжа детето не означава същото, което означава за жената?

Защото той не трябва да доказва нищо; не трябва да убеждава никого, че не е кастриран.

Бременността за жената олицетворява това, което половият член представлява за мъжа, тъй като тогава тя се чувства цялостна и независима от мъжа. Както половият член е изключително притежание на мъжа, така и бременността е процес, присъщ единствено на жената и непостижим за мъжа.

По време на този процес у жената изчезва усещането за кастрация, тъй като тя се е сдобила с нещо равностойно на половия член. За съжаление тази илюзия трае колкото самата бременност, защото само тогава бебето е част от жената, така както половият член е част от мъжа. След раждането детето придобива самостоятелен живот и жената изгубва усещането за цялост, породено от единството на майка и дете в едно тяло. Именно поради тази причина „магията" на майчинството отлита така бързо и е изместена от грижите за детето, които в началото са занимателни, но скоро се превръщат в задължение и жената отново се чувства ощетена както преди. Това обяснява защо толкова жени изпитват необходимост да забременеят отново - така те отново се чувстват цялостни.

Поради факта, че сексуалната роля на жената е сведена до майчинството, цялото й съществуване се върти около мъжа; вечно зависима и очакваща, тя търси подходящия самец, за да бъде оплодена. Докато мъжът се реализира сам в живота, жената се реализира посредством мъжа, тъй като е лишена от собствени ценности.

А какво става с жените, които не следват пътя на майчинството? Те прибягват до средството, което вече коментирахме - имитират мъжки модели, като влизат в надпревара с мъжете.

Трябва да отбележим, че и двата пътя - този на майчинството и този на подражанието на мъжа, са несъзнателни опити на жените да се сдобият с полов член, за да превъзмогнат комплекса за неопределеност и малоценност.

Като физически орган и като символ пенисът е екстери-оризация, проекция или победоносен израз на мъжественост. Мъжът може да си позволи лукса да бъде ексхибиционист, като начин да демонстрира своята мъжественост. Именно поради тази причина той култивира у себе си външни ценности, базиращи се върху развиването на мускулатура, сила, ловкост или на демонстрирането на академични и финансови дипломи.

Мъжът е излъчваща сила, която изважда на показ вътрешните ценности, проектирайки ги навън. Това произтича от собствената му поведенческа същност, определена като „излъчваща, свободна и динамизираща".

Подражавайки на мъжа, жената също култивира у себе си ценности, отнасящи се до външността, като начин да скрие своята „непълнота". Тези ценности имат една-единс-твена цел - да компенсират чувството й за малоценност и да привлекат мъжа, но не и да допринесат за нейната собствена реализация.

Всички действия на жената кръжат около неосъзнатото й желание да „хване някой мъж", за да може да изпълни ролята си на майка.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница