Състояние и развитие на леката промишленост през 2003 г. И първото полугодие на 2004 г. Дял в националната икономика



Дата17.11.2017
Размер263.23 Kb.
Размер263.23 Kb.







СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ПРЕЗ 2003 г. И

ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2004 г. - ДЯЛ В НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА


ОБЩА ИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА ,в която се развива дейността Текстил –облекло




Периодът се обуславя от важни за България външнополитически събития: успешно протичат преговорите с ЕС и преминават в заключителна фаза през 2004 г.,уточнява се финансовата рамка за България за периода 2007 - 2009, очаква се приемането ни в ЕС през 2007 г. Друго значително събитие е и приемането на България в НАТО през април 2004 г.




Обща икономическа среда в страната се характеризира с икономически растеж с умерен темп на развитие./ около 4,1% средно за последните 6 години /.Високо данъчно облагане, силно регулиране на бизнеса, неформална икономика в размер на около 36% от БВП, валутен съвет, променлив поток от чужди капитали.



Инфлация

След въвеждането на паричен съвет инфлацията в страната се характеризира с относително ниски темпове.

За 8 те месеца на 2004 г. по данни на НСИ натрупаната инфлация е едва 0,9 % , и ако цените запазят стойностите си ще регистрираме най-ниската инфлация от 1998 г. насам. През м.юли 2004 г.спрямо юли 2003 г. - 7,6 %

Прогнозната инфлация за 2004 г. бе коригирана от МФ на 5,5-6 %, при заложена в Бюджета за 2004 г.- 4,2 %



Безработица

По данни на МТСП през м. август 2004 г. равнището на безработицата в България падна до 11,94 % - това е най- ниското равнище за последните 3-4 години.

За Еврозоната през юли 2004 г. равнището на безработица е 9%.

Регистрирани безработни за м. август т.г. – 442190 души , с 38691 по- малко от м.август 2003 г.

Очакваното средногодишно равнище на безработица през 2004 г. възлиза на 11,8%,с 1,9 пункта по-ниско в сравнение с 2003 г./АИАП/

В началото на годината бе приет Национален план за действие по заетостта ,разработен на основата на насоките на Европейската стратегия по заетостта .



БВП

Икономиката ни постигна ръст от 5,6 % на БВП през първото шестмесечие на 2004 г., спрямо същия период на 2003 г. Съвкупната стойност на БВП за второто тримесечие 2004 г. е 8867 млрд.лв. по текущи цени, или 5463 млрд.щ.д., и 4534 млрд.евро.

БВП на глава от населението – 1133 лв.- 579 евро. за второто тримесечие на 2004 г.

По данни на НСИ по показателя паритет на покупателната способност,БВП на глава от населението в България е равен на 29 % от средния на 25 – те страни членки.на ЕС.


Инвестиции

Стабилната политическа среда, ясните перспективи на България за членство в ЕС и приемането ни в НАТО са стимул за ръста на ПЧИ.

По предварителни данни на БНБ преките чужди инвестиции/ПЧИ/ в страната до м.юни 2004 г. са 978 мил. евро.Значителен дял от тях са в преработващата промишленост - 18 %.

Прогнозата до края на 2004 г.е те да достигнат 2 мирд. евро. Увеличението идва главно от сделките с БТК и влизането на нови акционери в Мобилтел АД.

През 2004 г. инвестициите ще растат и техният дял в БВП ще бъде около 22 % ., а ръстът им ще се движи в диапазона 10 -11 %.

Високият растеж на инвестициите е мотивиран от експортната насоченост на икономиката и по - строгите изисквания към производителите във връзка с присъединяването към ЕС, което ще доведе до по-високата конкурентноспособност на българската икономика.

От общия размер на преките чуждестранни инвестиции за І - вото полугодие на 2004 г., най - голям е делът на тези от Австрия, Нидерландия, Белгия и Люксембург и Швейцария.

Износ

С 11,1 % е нараснал износът на България за първото полугодие на 2004 г.,спрямо същия период на миналата година, по данни на НСИ.За периода януари – юни 2004 г.износът е 7066 млн.лв.

Най – много български стоки са изнесени в Италия – за 953 млн.лв., Гърция - 792 млн.лв., Германия – 762 млн.лв. Повишила се е и търговията със страните на ОНД, като износът възлиза на 242 млн.лв, а вносът на 868 млн.лв.

В стоковата структура на износа най-значителен принос отбелязват групите на суровини,материали и потребителски стоки.За първото полугодие на годината износът на потребителски стоки достигна ръст от 8 % спрямо същия период на 2003 г. Определяща ръста за периода е стоковата група на облекло и обувки с относителен дял от 61 % в износа на потребителските стоки.




Внос

Вносът за първото шестмесечие на тази година възлиза на 10418 млн.лв., което е със 17,3 % повече от същия период на миналата година Предвижда се реално нарастване на общия внос с около 13 % през 2004 г.Ако тенденцията на нарастване на импорта се запази до края на годината ще се регистрира отрицателно салдо в търговския баланс на страната от близо 5 млрд.лв..


Общ доход по източници – структура м.юли 2004 г.
От РЗ – 42,9 % , от пенсии – 23,0 %, от домашно стопанство – 7,6 ,от предприемачество – 4,5,%
Общ разход по групи разходи – структура м.юли 2004 г.
За храна – 38,5% , за жилище ,вода ,ел.енергия, горива, поддръжка –14,6 %,за транспорт и съобщения – 10,,6%,здравеопазване –4,0 %, данъци 2,6 % и др.

Леката промишленост - бранш Текстил – облекло




Основни показатели за отрасъла

Индекс на производството

Индексите на производството за м. юни 2004 г. към съответния месец на предходната година /м.юни 2003/ бележат значително увеличение .

Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло - 121,4%, а при производството на облекло, вкл. кожено,обработка на кожухарски кожи - 115,1.%

При производството на обработени кожи, изделия за пътуване сарашки.изделия,обувки индексът е – 109,6 %.

Над 90 % от фирмите оцеляват, чрез производството на ишлеме,но много от тях вече имат регистрирана продуктова марка/ от 1-3 бр./, както и фирмени магазини в страната, което показва подобрена конкурентноспособност.

Индекс на продажбите

Индексът за м.юни 2004 г. към съответния месец на предходната година / м.юни 2003 г / за по- горните икономически дейности е съответно: 138,3 % ; 119,5% ; 104,3%.

Към м. юни 2003 г. приходите от продажби се формират от изнесена продукция - 62 % и от реализация на вътрешния пазар – 38 %.

Инвестиции

Секторът е един от най - привлекателните за инвестиране и заетост с добър потенциал на развитие. Най - големи инвеститори са Миролио - Италия -текстил, Ролман –Германия–шивашка,Мазер–холдинг,-Турция-текстил, Гърция - шивашка“Демо –България”, АDF - Франция –шивашка, Италия - обувки



Износ

Секторът е един от основните износители на страната –за 2003 г. 24 % от общия експорт.Преобладаващ дял има шивашката индустрия.

Няколко месеца преди изтичане на крайния срок за влизането в ЕС, България е попълнила само 6 % от квотата за износ на текстил и облекла, които САЩ и Канада са отпуснали по силата на междуправителствено споразумение. Причината за загубата на интерес на българските производители към американския пазар през последните години е силната конкуренция на китайските стоки и отрицателното влияние на промяната на обменния курс щатски долар - евро. Конкуренцията след 2005 г. с китайския износ ще е по силите само на онези фирми производители на продукция с ниска себестойност и утвърдена собствена марка.

Износът е ориентиран към различни страни от ЕС с преобладаващи дялове за Германия – шивашки изделия и обувки, Гърция - трикотаж и плетени облекла, Италия, Франция, Португалия – нов пазар.Значително расте износът за Полша на текстилни материали ,за Унгария – предимно облекло и обувки .

Пазарът на ЕС заема първо място с 80 % дял от износа на български стоки на текстила и облеклото ,САЩ и Канада - 10 % , страните от ЦИЕ – 4 % от износа.

Най- големи износители - “Брилянт – Инвест”,”Контекс-Дружба”,”Пирин –Текс”,”Албена - стил “,”Дружба –стил”,”Вида –стил”,”Ритон –стил “,”Рила –стил “,”Яница”- Елхово, “Арда “ –Русе и др.,”Декотекс”-Сливен,”Мизия”-Плевен,”Сънитекс”-Мездра,”Белла-стил”-Петрич и др.



Развитие на заетостта в отрасъла
В края на м.юни 2004 заетите в бранша са 193575 души с над 12 х. души в повече от 2003 г., или ръст 6 %.Те представляват 32 % от работещите в преработващата промишленост и 11,3% от заетите в материалната сфера.Това обуславя тези отрасли, като структуроопределящи в икономиката на страната.

Значителен е делът на заетите в подсектора “Облекло “- 134 хл., като 85 % от тях са наети в тип малки и средни предприятия / 25 –150 души персонал /обхванати в над 3500 фирми.

В подсектора “Текстил” вкл. и трикотаж, заетите са 33 хил. обхванати в над 700 предприятия с под и над 500 души, поради спецификата на производството.
Средна работна заплата, производителност на труда
Има забавяне на растежа на доходите – реалното увеличение за страната за 2003 е от 3,7- 4 % , при 16 % за 2002 г.

Средна годишна заплата на заетите в производството на текстил и облекло по години в лева :
2000 2001 2002 2003

1761 1864 2045 2118


Изменение спрямо предходната година :

2001 – 5,8% ; 2002 – 9,7% ; 2003 – 3,6%

/НСИ/
Средната работна заплата за първото полугодие на 2004 г. е 188 лв.- 96 евро.съществено изостава от средната за страната и представлява 73 % от нея. В производството на текстил и облекло – 186 лв., нетна –160, а в производството на лицеви кожи и изделия от тях - 170 лв.,нетна – 150 лв.

Продължава да нараства ножицата между ръста на РЗ и производителността на труда, като ръста на производителността изпреварва ръста на РЗ с повече от 12 пункта ./2003/

Твърдението, че производителността нараства главно поради намаляване броя на наетите лица не е валидно за нашите браншове.

В производството на кожени изделия броят на наетите лица се е увеличил с 6 % , а при производството на текстил и облекла с 24 - 25 % спрямо 2000 г.

За периода 2000 - 2003 Текстилната и трикотажната промишленост е най- яркият пример за скокообразно нарастване на произведената продукция със 77 % при успоредно макар и с намаляващи темпове увеличение на заетостта с 24 %, при същевременно нарастване на производителността на труда с 42 % , а на работната заплата с едва 4 %.

Не се прилагат договорените механизми на браншово ниво за актуализиране на работните заплати с отчитане на ръста на производителността на труда и компенсиране на годишната инфлация.

Възприетите мерки за въвеждане на минимални равнища на РЗ, като прагове за осигуряване МОП/Доходи преустанови до известна степен дъмпингирането на добросъвестните работодатели по отношение на нивата на РЗ и изведе малка част от сивата икономика на светло.
Суровинната база
Производителите от отрасъла ползват предимно вносни /90%/ и по- малко местни суровини предимно предназначени за производство на ишлеме и последващ обратен реекспорт.

Водещи позиции във вноса на суровини за 2003 г. имат памука и памучните платове,следвани от синтетичните и изкуствени влакна и платове, вълнените суровини и платове, трикотажните платове.Основен източник на внасяните суровини са страните от ЕС ,главно Италия, Германия, Франция, ЦИЕ, Китай ,Тайван Република Корея и др.

По предварителни данни на НСИ през 2003 г., прирастът на вноса на суровини и материали е по-малко от 20 % , докато прирастът на износа на облекла е малко над 20 % .
Анализът на състоянието на бранша показва активизиране на действията за определяне на стратегическите цели и предизвикателствата пред които сме изправени по пътя на интеграцията на българския текстил и конфекция в структурите на ЕС в оставащото време до влизането ни в ЕС.

Това включва пълна концентрация и мобилизация на всички ресурси от страна на новосъздадените неправителствени и браншови организации и българските фирми в областта на текстила и облеклото за изпълнение на мероприятия свързани с европейските изисквания и евронорми по пътя на присъединяването.


В резултат на активните действия на ЕУРАТЕКС в края на 2003 г. се постигна консолидиране на работодателските структури в България от бранш текстил – облекло и се създаде Българската асоциация по текстил и конфекция /БАТЕК/,в рамките на проекта Пърфектлинк по програмата ФАР , която има задачата да работи за стабилизирането и развитието на бранша в процеса присъединяването ни към ЕС и след това.
Още от самото си създаване дейността на БАТЕК с учредители , /НТС по ТОК, АДЛП , БСПТ, БСТП, БСШП и др/ е насочена към анализиране състоянието и проблемите на отрасъла, към представляване и защита интересите на българските производители и потребители.

Разработването на цялостна стратегия за развитието на бранша през следващите 15 - 20 години в условията на страна член на ЕС, както и участието, като партньор и контрагент в разработването на съвместни проекти със сродните европейски и международни организации, са едни от основните и настоящи задачи .


За да отговорят адекватно на предизвикателствата българските работодатели следва да се приобщят и към съответните европейски работодателски структури: ЕУРАТЕКС ЗА ТЕКСТИЛА И ОБЛЕКЛОТО , КОТАНС за кожи и дъбене и СЕС за обувки .

Актуалните задачи пред нас сега и в близките години, се определят от основните фактори, които ще оказват влияние върху развитието на отрасъла в периода 2005-2010 :

  • обща икономическа стагнация в страните от еврозоната

  • скъпото евро, затрудняващо износа и благоприятстващо вноса

  • отпадането на квотите за внос от 01 януари 2005 година;

  • разширението на Европейския съюз с новите 10 члена от 01 май 2004;

  • Пан - Евро-Средиземноморската зона за свободна

търговия;

  • регламентирано реципрочно отваряне на пазарите и стриктно спазване на едни и същи правила, без нетарифни бариери, с цел осигуряването на равноправна търговия във всяко отношение с големите производители от Азия – Китай, Индия, Пакистан и др.

  • членството на България в ЕС от януари 2007 година.


До какво ще доведат тези промени в световния бизнес в развитието на българската лека промишленост ?
Краят на системата от квоти неизбежно ще доведе до голямо увеличение на вноса на продукти на текстила и облеклото в ЕС, САЩ и Канада и той няма автоматично да доведе до отварянето на пазари за износ на тези продукти от ЕС и Страните - кандидати, защото малко страни положиха своевременно реални усилия за съобразяване с този принцип и приемане мерки за националните икономики.

Китай и по-малко Индия се очаква да бъдат най-големите бенефициенти от края на АТV /Споразумението за текстил и облекло/.

И на двата случая /Китай и Индия/ трябва да обърнем сериозно внимание , но особено случая с Китай, който след като стана член на СТО, извлече полза от либерализацията на редица продуктови групи.

Разширението на ЕС с още 10 страни, както и изграждането на Пан - Евро - Средиземноморската зона, означава допълнително свободно движение на стоки и услуги, при което решаващо за мястото им на пазара ще бъде тяхната конкурентноспособност.


Методите и средствата, с които можем да се противопоставим на тези реални тенденции са:
- Изграждането на обща стратегия на отрасъла по всички възлови въпроси - по отношение на суровинната база, стимулиране на инвестициите в модерни екологични производства, квалификация на наетите от всички нива, производство на конкурентни продукти с висока добавена стойност, подобряване условията на труда в отрасъла /заплащане, работно време, социална политика, хигиена и безопасност/, чрез създаването на общ експертен екип от съответните държавни структури и неправителствени организации.
- Създаването от българските производители на облекло, обувки и кожени изделия, работещи в момента основно на ишлеме, на собствена марка, разработването на собствени колекции и превръщането им от поддоставчици в преки доставчици на големите марки.


  • Включването на България през периода 2005 - 2009 в програми и проекти, финансирани от предприсъединителните, структурните и кохезионните фондове на ЕС, с цел развитие на иновациионна и развойна дейност и технологично обновление.



  • Въвеждането на съвременни технологични решения и ноу-хау, както и модерни бизнес модели в браншовете ще подпомогне фирмите непрекъснато да повишават възможностите си, да идентифицират, избират и адаптират успешно в дейността си адекватни техно­логични решения.







  • Обучение на кадрите на всички нива за постигане на синхрон между изискванията на новото технологично оборудване и нивото на подготовка на кадрите през цялата кариера;

- Бързо запознаване на мениджърите и специалистите с изискванията на европейското законодателство и постигнатите споразумения по затворените глави в преговорите ни за членство в ЕС.

- Решително подобряване дейността на митническите органи и пресичане на контрабандния и нерегламентиран внос

- Ефективни и действени мерки за легализиране на сивата икономика и регистриране на всички фирми по ДДС

- Създаване на благоприятна инвестиционна среда

Но всичко това не би могло да се постигне без


координацията и взаимодействието между държавните органи, Браншовите работодателски организации и НПО.
Напоследък има чуваемост и известна склонност към диалог и оказване на помощ, но е необходимо институционализирането и структурирането на това взаимодействие по подобие на най-добрите и приложими за нас примери в ЕС.
В началото на м. август 2004 г.между БАТЕК и МИ и МТСП се подписаха споразумения за взаимно сътрудничество между страните за по-ефективно информиране и координиране на действията при решаване на основни проблеми на леката промишленост и въпроси свързани с трудовите и осигурителните отношения. Сформирани са експертни групи и са набелязани основните теми и проблеми , които предстоят да се обсъждат.
В края на септември 2004 г.бе готов и се предостави за обсъждане първият вариант на Стратегията за развитие на сектора “Облекло”в България, която бе изготвена с активното участие на Министерство на икономиката и браншовите организации и асоциации за текстил и облекло и подпомогната от Германското дружество за техническо сътрудничество/GTZ/ и експерти, в рамките на програмата “Насърчаване на икономиката и заетостта в България”.

Тя е един опит, една съвместна инициатива за обединяване и фокусиране на усилията на всички нива за ефективни съвместни действия в една и съща посока за нейната успешната реализация.

Документът съдържа мерки за повишаване на конкурентноспособността на сектора, както и анализ на състоянието на сектора базиран на резултатите от проведено изследване на 30 български и две фирми със смесено участие.
Основните задачи на секторната стратегия са определени така :


  • Индентифициране на трудностите и заплахите пред българския шивашки сектор ;

  • Индентифициране на възможностите на развитие ;

  • Подобряване на хоризонталната и вертикалната комуникация в сектора

Обсъждането на варианта трябва да приключи в края на м.ноември 2004 г.Успешното реализиране на стратегията ще изисква висока ангажираност на всички заинтересовани страни на всички нива :фирмено,браншово и политическо в процесът на глобализация и напредналата интеграция на България в международния бизнес.
За стимулиране на конкурентноспособността в българската индустрия са необходими редица изменения в данъчната и амортизационна политика и в нормативните документи по отношение на предоставяне на данъчни облекчения при въвеждане на иновационни продукти и освобождаване от данъци на инвестициите за развитие на нови производства.Трябва да се преодолеят административно утежнените законови процедури на данъчното облагане на фирмите.

Наред с данъчната и амортизационна политика ,трябва за се разработи и политика за посрещане на предизвикателствата заложени в европейските стандарти.

Спешно е разработването на програми обхващащи всички сектори на реалната икономика и на преработващата промишленост, особено за аграрния сектор с ясни приоритети за неговото бъдеще, като основен двигател за конкурентното развитие на редица преработващи индустриални сектори вкл . текстила и облеклото.

Проект на МТСП и НОИ предвижда промени в осигурителното законодателство, чрез които, работодателите да внасят по - малки осигурителни вноски във фонд “Трудови злополуки и професионални заболявания”, ако инвестират в подобряването на работната среда.

Предстои нормативно решение и за други преференции, при пренасочване на инвестициите към подобряване на безопасните условия на труд , във връзка с транспонирането на директивите за безопасност и здраве при работа .

От всички предприятия след дадения шестгодишен гратисен период за прилагане на ЗЗБУТ се изисква да имат Програма за привеждане на параметрите на работната среда в съответствие и нормите и изискванията .

Регламентирането и регулирането на дейността на браншовите сдружения, чрез приемането на Закон за браншовите организации е необходимост за обществените отношения в обстановката произтичаща от присъединяването ни към ЕС. Проектът е в пленарна зала на първо четене .

Като неуспех на тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения може да се отбележи,че и през тази година не бе пописано национално трипартитно споразумение за рамката и съдържанието на БКТД.

През тази година стартира работата на Икономическия и социален съвет , като вече са на лице тристранни преговори по въпроси от цялата социално - икономическа сфера , вкл. и за нашия отрасъл. Подписано е споразумение между Съвета по европейска интеграция и Икономическия и социален съвет за ефективно сътрудничество при информирането на гражданското общество за поетите ангажименти от Р.България в процеса на присъединяване към ЕС.
В началото на 2004 предвид предизвикателствата, на които е подложен браншът в Страните-членки на ЕС и Страните-кандидати за присъединяване през идващите години, Европейската Комисия създаде Група високо ниво /ГВН/ за текстила и облеклото.

ГВН има мандат да формулира препоръки за интегрирани и конкретни инициативи, които да бъдат предприети на регионално,национално и на ЕС нива за осигуряване приспособяването на бранша към основните предизвикателства и за повишаване на неговата конкурентноспособност.



ГРУПАТА ВИСОКО НИВО

Комисарят по предприятията Еркки Лииканен и Комисарят по търговията Паскал Лами създадоха Групата високо ниво /ГВН/ през февруари 2004. Групата е съставена от 29 члена и включва Комисари на ЕС, министри на промишлеността от четири от страните-членки на ЕС, от Европейския парламент, от текстилните региони и промишленост, синдикат, представители на търговците на дребно, вносители и дистрибутори. Членовете на ГВН са приканени да формулират препоръки за инициативи за повишаване на конкурентноспособността на Европейската промишленост текстил – облекло. Членовете на ГВН се споразумяха да концентрират работата си върху серия от основни области :



  • Конкурентноспособност

  • Образование, обучение и заетост

  • Права на интелектуалната собственост

  • Регионални аспекти

  • Изследване и развитие, обновяване

и

  • Търговска политика



Препоръките на ГВН са:




Търговска политика

Дискусиите в Групата високо ниво /ГВН/ са съсредоточени специално върху : достъп до пазари, по отношение на тарифните и нетарифните бариери; защитни механизми на ЕС за борба с нечестните търговски практики, вкл. в частност случая на Китай; завършването на Пан-Евро - Средиземноморската зона; системата за генерализирани преференции /СГП/ и правилата за произход; въпроси на трайното развитие, които са пряко свързани с политиката по развитието на ЕС и, които засягат някои най-слаборазвити страни, които са силно зависими от износа на текстил и облекло за техните валутни постъпления

Въпросите на външната търговия, пред които са изправени производителите на ЕС са съсредоточени специално върху:

1.Достъп до пазари по отношение на тарифните и нетарифни бариери

- Чрез многостранни споразумения да се постигне целта за хармонизиране и реципрочност на условията за достъп до пазари

- За Пан - Евро - Средиземноморската зона - ускоряване премахването на митата от Средиземноморските партньори на ЕС.

ГВН препоръчва да се изготви план за действие за приближаването на достъп до пазари. За изготвянето и мониторингът на този план да се изгради Група със специално предназначение

2.Защитни механизми на ЕС за борба с нечестните търговски практики /случая Китай/

С цел да се избегне през 2005 г. повторението на изключителния ръст на китайския износ на много занижени цени, както през 3 – тия етап на АТV, ГВН предлага да продължи резултатно - ориентиран диалог с Китай по търговията с текстил и облекло и по спазването на основните стандарти на труда.

Намира за уместно да се въведат мерки за самозащита и ефективен мониторинг на вносните цени и количества, както и изследване на условията за производство и текстил и облекло в Китай.

3.Завършването на Пан - Евро - Средиземноморската зона

ГВН насочва вниманието към бързото завършване на Зоната и предприемането до края на 2004 г. на всички необходими стъпки за ускорено въвеждане на система за диагонално кумулиране на произхода ./Протокола Еуромед за произход/

При създаването на Зоната да се упражнят специални усилия за прилагането на основните стандарти на труда и околната среда,подкрепа на социалните партньори и въвеждането на браншов социален диалог.


4.Преразглеждане на преференциалните правила на ЕС за произход и бъдещата Система за генерализирани преференции /СГП/

ГВН счита,че трябва да има приоритетно насочване на търговските преференции към най-бедните и уязвими развиващи се страни в сравнение с най-конкурентноспособните страни, включващ сегашния широк кръг бенефициенти на СГП , като Китай и Индия.

Създаване на улеснения на износа на най - уязвимите развиващи се страни и особено на най- слаборазвитите страни,чрез промените в правилата за произход.

Предоставяйки такива улеснения ГВН е съгласна с голямата важност на адекватния контрол и осигуряване спазването на правилата за произход на ЕС и набляга върху полезността от подпомагане увеличаване капацитета на властите в такива страни .


5. Въпроси на трайното развитие :
ГВН подкрепя продължението на работата на Комисията със заинтересованите организации и НПО с цел да има по-добра картина на съществуващите схеми и какъв път да поеме ЕС за нова схема за етикетиране.

ГВН сигнализира също за своята поддръжка и съгласие Комисията да продължи в посока на включване на социални клаузи в двустранните търговски преговори и да продължава и в бъдеще.
6.Възможно въвеждане на защитни търговски инструменти и наредба за търговски бариери
Предвид важността на въпроса ГВН посреща благосклонно последните промени в основните антидъмпингови правила,съгласувани в Съвета.

Призовава за адекватни ресурси от Комисията за подготовка по случаи за откриване на пазари в трети страни, вкл. и по Наредбата за търговски бариери.


По отношение на самозащитните мерки, ГВН е съгласна, че не трябва да се отхвърля тяхното прилагане, да останат като крайна марка за натиск, особено в случая Китай.
Приветства започващата работа на Комисията по стандартизиране на изискванията за информация по отношение на особените проблеми на МСП ,които участват в антидъмпинговите и антисубсидните изследавния.
7.Етикетиране –маркировка на произхода
Предвид голямото различие в гледните точки по въпроса, на този етап, ГВН не е в състояние да направи препоръки. Докато някои от членовете й смятат, че това е жизненоважна област, в която ГВН трябва да направи препоръки, които да дадат като резултат конкурентна позиция на промишлеността на ЕС на вътрешния пазар; други бяха на противоположното мнение, тъй като считат, че статус кво по въпроса не бива да бъде променян.
По въпросите за конкурентноспособността, вътрешното регулиране на пазара
1.Политика на околната среда
РИЙЧ – новата политика по химикалите


  • Трябва да има дебат за влиянието на РИЙЧ върху конкуренцията на стоки произведени в ЕС и такива, внасяни извън Европа. Нужна е оценка за негативното влияние върху обновяването в текстила и облеклото.




  • Оценка на влиянието на РИЙЧ в новите Страни-членки да бъде стимулирано, тъй като е нужно осигуряването на поддържащи мерки и инструменти за подпомагане на промишлеността и МСП особено за въвеждането на РИЙЧ в нейната окончателна форма.


2. Обществени доставки



  • ГВН изисква обществените власти да взимат предвид, по причини на цялостното икономическо предимство, критерии, освен цената единствено, при техните решения за доставки.Страните-членки са приканени да използват опцията в т. а/ от член 53 на Директива 2004/18/EС от 31март 2004.




  • Същевременно, обществените власти трябва ясно да указват различни критерии и тяхната тежест, когато публикуват искането. Това ще засили прозрачността и ще опрости съгласието от страна на потенциалните доставчици.


3. Структури по конкурентноспособността и продажбата на дребно


  • ГВН препоръчва обществените власти да започнат наблюдение за идентификация на текущите вреди от нечестни практики, както и на най-добрите практики, които съществуват между промишлени доставчици и търговци на дребно. Това би трябвало също така да послужи и за повишаване съзнанието на властите в случаите, в които може да се наложи някакво действие.




  • Гореизложеното може да бъде допълнено с форма на наблюдение на тези компании, които /все още / не са в доминираща позиция на пазара, но чиято пазарна сила създава “икономическа зависимост” чрез промяна в сегашния закон на ЕС.




  • Действащите лица би трябвало да установят транс-гранична мрежа от организации и компании, засегнати от потенциално нарушаване на пазарната мощ и да изготвят Европейски Кодекс на Поведение по конкуренцията.

В него трябва да бъде предвиден контрол, прозрачност и сигурност за ответни действия за предотвратяване на нелоялна конкуренция.
4. Достъп до кредит
ГВН счита, че :


  • Би трябвало да има оценка от частните действащите лица на тези инструменти, които вече съществуват за подпомагане достъпа до кредит за МСП/Малки и средни предприятия/на нива ЕС и национално,да идентифицират от какво бъдещо действие би имало нужда, за да се посрещнат специалните изисквания на промишлеността текстил-облекло. Това би трябвало да протича с паралелно с подобно усилие от страна на Комисията и Страните - членки, последвано от широко разпространение на постигнатите резултати.




  • Би трябвало да се предприемат мерки за изграждане на имиджа за промяна на негативния профил, напр. публикуване на брошура с примери за най-добрите практики и успехи.




  • Да бъдат формулирани нуждите на МСП от умения от набавянето на информация и практически умения по критериите за рейтинг /подразбира се Ръководството на Комисията, което е в процес на подготовка/, преработката на съществуващите ръководства за нуждите на текстила и облеклото и да бъдат отчитани решенията на най-добрите практики.


5. Политика на индустриалния маркетинг
ГВН препоръчва създаването на Група със специално предназначение по цялата верига текстил-облекло на ниво ЕС, вкл.производители и търговци на дребно на прежди, свързани браншове – текстилни машини, транспорт и т.н. Нейната цел би трябвало да бъде да развие нови доближавания до маркетингови стратегии, да засили мултидисциплинарното сътрудничество. Това може да формира ядрото на бъдещата Пан-Европейска мрежа за промишлено коопериране. Интензифицирането на вече разпростряното промишлено коопериране и поддодставки със страните от Средиземноморието може да бъде ключа за успеха като диагонална кумулация между всички партньори.

ОБРАЗОВАНИЕ , ОБУЧЕНИЕ И ЗАЕТОСТ

Краят на системата от квоти неминуемо ще има значително влияние по отношение на загуба на работни места и затваряния на компании.



В резултат на това, препоръките на ГВН са заетост, образование и обучение, предопределени от нуждата от по-добре обучени и с повече умения наемни работници в бъдеще, на всички нива и в онези компании, които ще продължат да се развиват и да просперират.Това предполага по-младото поколение, включено в един или друг подбранш на промишлеността, от самото начало да бъде обучавано и да бъде на нивото на последните достижения /учене през целия живот/. В същото време,сериозно внимание се обръща на адекватни инструменти, които да дадат възможност на тези, които загубват работата си да могат бързо да се включат в друга компания от бранша текстил-облекло, или пък в друга компания, активна в друг бранш.
На европейско ниво и в рамките на браншовия социален диалог текстил-облекло са направени препоръки да се подобри сравняемостта на квалификациите от училищата и висшите учебни заведения.
Препоръките на ГВН в тази област са както следва :
1.Установяване на национални и Европейски “наблюдатели” по обучението и заетостта
Някои от Страните-членки създадоха съвместни структури със социалните партньори и всички действащи лица в текстила и облеклото /Белгия, Испания, Франция, Великобритания, Италия и Португалия/ с цел обучение на всички нива - работници, мениджъри,за осъвременяване на квалификациите и уменията и да им дадат възможност да се нагодят и да предвидят промените в текстила и облеклото.Обучението е първоначално на ниво предприятие или бранш, но може да бъдат включени и други браншове ако възниква нуждата от преквалификация в области, в които заетостта е силно засегната.
ГВН препоръчва установяването на такива “наблюдатели” по заетостта и обучението в Страните от ЕС, където липсва такава структура и да се изгради Европейска координационна мрежа за тези национални структури и регионалните им офиси, които са разположени в главните райони с висока заетост в текстила и облеклото.
Задачите на тези наблюдатели, на съответните им нива , могат да включват :


  • Организация, изпълнение и координация на обучението на всички нива за работниците “сини якички”,“бели якички” и среден ръководен персонал в промишлеността текстил-облекло,както и за търсещите работа/с предимство е преквалификацията в рамките на бранша, или пък за излизащи от бранша/ и за млади работници.

  • Въвеждане на “медиен / информационен пул” насочен към учителите в общото образование /в Германия през 2002 имаше 7,5 милиона ученици и студенти и 610 хил. преподаватели в общото образование/,към други действащи лица и дори обществото като цяло, с достъпен обучителен материал за запознаване широк кръг със съществуващите иновационни продукти и производствени процеси.

Медийният пул трябва също и да послужи за база за подобряване на имиджа на бранша и да спомогне чрез значението на текстила и облеклото за привличане на млади хора /обща подкрепа на ниво ЕС, която отчита специфичните национални аспекти/.
Пилотен проект включващ част от Европейските партньори би могъл да бъде първата стъпка в тази насока.
Развитие на общи стандарти по квалификациите
ГВН препоръчва развитието на общи квалификационни стандарти за бранш Текстил -облекло,чрез анализ и сравнение на резултатите от съществуващите обучения по отношение на знания и придобити квалификации – сравняемостта ще способства за по - голяма мобилност, както ще повиши капацитета на промишлеността, да анализира бъдещи нужди от заетост .
Създаване на пул на компетентността
В контекста на въвеждането на международно признати степени “бакалавър” и “магистър“ до 2010 г.има възможност за изграждане на мрежа между колежи / университети за въвеждане на обща структура на курсовете по обучение и може би, и получаване “европейска степен “

Установяване на национални и Европейски “наблюдатели” по обучението и заетостта.


Изграждане на единици по реконверсията и

рекласификацията




Такива единици трябва да бъдат изградени , където е

необходимо, с цел подпомагане на работниците загубили

своята работа за ориентация към нови работни места.

Тези единици трябва да бъдат под надзора на службите по труда в съответната страна членка.
Европейски структурни фондове/Регионална политика

ГВН призовава за предоставяне на по - гъвкави и опростени процедури за МСП от Европейския структурен фонд. Промените би трябвало да доведат до създаване на по-висококачествени работни места ,за които е нужно по-добро обучение.
ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ /ПИС/
ГВН счита,че създаването на мултибраншова единица по ПИС трябва да бъде в рамките на Комисията ,чиято задача би трябвало да бъде осигуряване коректното прилагане на законодателството по ПИС в разширения ЕС.

ГВН предлага създаването на многоезичен европейски уеб- сайт за фирмите от сектора достъпен за потребителите.


РЕГИОНАЛНИ АСПЕКТИ
Териториалното измерение

ГВН препоръчва на властите на регионално ниво, в тясно сътрудничество с местните действащи лица да изготвят местни стратегически планове, които да подобрят изразходването на обществените средства .Тези планове трябва да държат сметка за положителния опит от вече изпълнение такива,като за областта Тоскана в Италия и португалския проект “Динамо”.


Европейски фондове
Страните членки са призовани да предвидят препрограмирането на Структурния фонд за последните 2 години за периода 2000 - 2006 г., като посрещнат положително нуждите на бранш “Текстил - Облекло “ след премахването на квотите.

ГВН счита ,че новите специфични регионални инициативи трябва да намерят отражение в новата програма на Структурния фонд за периода 2007 – 2013 г.

ГВН одобрява концепцията, страните членки да задържат като “резерв “ 1 % от общата изплащана сума по Структурния фонд, която да бъде използвана при спешна необходимост/ закриване на фирми ,структурни промени в регионите силно зависими от промишлеността “ Текстил – Облекло”/.

ГВН изисква от Европейската комисия да подготви действия основаващи се на споразумението между обществените и частните действащи лица по иновационните дейности на европейския социален фонд /чл.6/ и по възможност в рамките на европейския фонд за регионално развитие : нови бизнес модели за обслужване на фирмите текстил и облекло ; преобучение на съществуващия персонал ;подкрепа при наемането на млади таланти; подкрепа на наетите в бранша жени.
ИЗСЛЕДВАНЕ И РАЗВИТИЕ , ОБНОВЯВАНЕ
ГВН препоръчва започване на работата за постигане на технологичен пробив в шивашката технология с цел създаване на по- стабилни и по-високи умения,работни места в съответствие с целите от Лисабон и Барселона.

ГВН препоръчва работа по специфичната линия за създаването на мултифункционални влакна и текстил с техническо приложение.

ГВН препоръчва да бъде ясно дефинирано нетехнологичното обновяване, за което фирмите изразходват до 15 % от годишния си оборот.

Усилията на МСП трябва да бъдат стимулирани,чрез различни подкрепящи мерки от финансова гледна точка, като обществени заеми и гаранционни механизми.

Групата призовава да се улесни промишленото участие на малките и средни предприятия до обществените програми по изследване,развитие и обновяване.За избягване на фрагментирани изследователски усилия ,групата счита че трябва да се създаде Европейска технологична платформа за текстила и облеклото ,съчетана с изследователските програми на национално и регионално ниво.

Браншов социален диалог

ГВН препоръчва на социалните партньори засилване и укрепване на браншовия социален диалог на всички нива :



  • Развиване на обучението през целия живот, разработване на програми за непрекъснато обучение

  • Създаване на действаща мрежа от университети /ВУЗ/ и училища с професионална ориентация с цел подготовка и преквалификация на кадри

  • Изготвяне на стратегия за мениджмънт на работните места на браншово ниво

В заключение, бихме искали да подчертаем, че като Страна-кандидат за ЕС, България би следвало да отчете препоръките на ГВН. Всички страни по веригата в бранша, под ръководството на държавните институции координирано и методично трябва да предприемат необходимите действия за въвеждане на общата браншова политика на ЕС, поради значението на бранша текстил-облекло за икономиката и износа на България. Още отсега би трябвало да мислим и за мястото на въпросите за решаване в бранша в Мониторинговия доклад за България на Европейската комисия през м.ноември 2005, с цел създаване на предпоставки за максималното използване на финансирането по предприсъединителните механизми.


Провеждането на Втория социално-икономически форум ЕС-Страни-кандидати за бранш текстил-облекло на 8 и 9 ноември 2004 в София е още един повод да се замислим за структурирането на всички засегнати страни адекватно на дейностите засягащи бранша, за да можем да отговорим по възможно най - добрия начин на предизвикателствата и да избегнем появата на големи социални и икономически кризи в страната, респ. в регионите, които са най-силно зависими от бранша.

BULGARIAN ASSOCIATION OF TEXTILE AND CLOTHING (BATEC)


This event has been implemented with the financial support of the European Community’s PHARE programme. The views expressed herein are those of the participants and BATEC and can therefore in no way be taken to reflect the official opinion of the European Commission.

Това събитие бе осъществено с финансовата подкрепа на програма ФАР на Европейската общност. Изразените на него възгледи са на участниците и БАТЕК и затова по никакъв начин не могат да бъдат взети като отражение на официалното мнение на Европейската комисия.






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница