Старопланински легенди Йордан Йовков Художествен замисъл и реализация на цикъла



Дата06.05.2017
Размер41.8 Kb.
Размер41.8 Kb.

Старопланински легенди” – Йордан Йовков


  1. Художествен замисъл и реализация на цикъла


а/ замисъл

  • 1910г. в сп. „Просвета” Йовков публикува разказа „Овчарова жалба” с подзаглавие „Старопланинска легенда”;

  • 14 години по-късно, когато Йовков е в Букурещ, той решава да напише сборник с легенди; / Идеята му е подсказана от превода, който Дебелянов прави на Анатол Франс на „Изворът на света Клара”. Тази книга съдържа 10 легенди, като всяка легенда започва с мото, взето от древни автори. Йовков решава да заимства модела. И когато се връща в София, той отива при Цонко Попов, който обаче не може да му помогне. Така че Йовков пише на учителя Данаил Константинов с молба да му помогне при подбора на мотата, като му предложи легенди, в които има нещо загадъчно и особено./

  • Разказите са подредени в строго определен ред в пет двойки:

  1. Шибил” и „Кошута”

  2. Най-вярната стража” и „Божура”

  3. Юнашки глави” и „Постолови воденици”

  4. Индже” и „Овчарова жалба”

  5. През чумавото” и „На Игликина поляна”

/ Йовков пише: „От този ред може да се промени само мястото на

  • Овчарова жалба”, при това не да се мести, а да се махне, защото епилог е „Игликина поляна”/


б/ дешифриране на Йовковия замисъл

  • сполучливо наблюдение прави Владимир Василев - според него Йовков първо замисля плана на цялата книга, а после разполага отделните разкази. Кой тогава е обединяващият знак?

  • и в десетте легенди ЛЮБОВТА се среща като сюжетен център - при това тя е разбирана много широко – и като ДОБРОТА, и като НРАВСТВЕНОСТ;

  • в двойките легенди едната винаги е свързана с хайдушкия живот, а другата – с мирния живот и непременно е за красива жена; /Само в четвъртата двойка има нарушение на този ред – и двете легенди, „Индже” и „Овчарова жалба”, са за хайдути./ т.е. получават се пулсации – пресъздава се ту хайдушкия живот, ту идиличния селски живот;

  • епиграфите, които предхождат всеки разказ от „легендите” на Йовков, са свидетелство за целенасочения му художествен план: да синтезира песенно-баладичния дух с устната легенда; /След идилиите на П.Ю.Тодоров това е един втори етап в литературно-художествената естетизация на фолклора в българската проза. И тук виждаме как жанрът на късия разказ, който в тази книга бележи някои от своите съвършени образци, се ражда от своеобразната лично-художествена обработка на фолклора./




  1. Отношението на Йовков към историческото минало

  • не се придържа сляпо към историческата истина, а майсторски защитава художествената правда;

    • Пример: за разказа „Шибил” източниците са два: народната песен за Дженда от Градец и разказът за циганина и разбойника Шибилоглу Мустафа. Шибил върлува в Сливенския балкан през втората половина на 19 век. В документ за него от 1853 г. съвременниците му го рисуват среден на ръст, дебеловрат, енергичен и буен, свадлив. А Йовковият Шибил е без оръжие, в синьо сукно, висок, малко отслабнал, малко почернял, но красив. Тоест при Йовков образът на Шибил е скроен по друг начин – Шибил вече покорява не със силата на оръжията, а с мъжествената си красота.




  1. Персонажи в „Старопланински легенди” - основните образи са два: на хайдутина и на красивата жена


а/ Шибил и Индже


  • Индже

    • от изедник той става закрилник на народа;

    • в неговата лична драма се оглежда драмата на целия народ;

    • той едва започнал да се променя и да бере плодовете от тази промяна, когато е убит;

    • смъртта му не е индивидуална трагедия, а е общонародна скръб, защото той вече е станал народен закрилник, но и защото в личността на Индже народът е обективизирал себе си и своите въжделения;

    • за разлика от Шибил, Индже е почувствал въжделенията на народа като свои - при него промяната е възможна единствено чрез допира с народа;

  • Шибил

    • смъртта на Шибил остава в тесния свят на индивидуалното битие - ако Индже има значение чрез другите, то Шибил има значение сам по себе си – като пример за красива смърт;

    • при Индже внушенията са от мащабен исторически характер, а при Шибил те са от чисто естетически характер;

  • чрез двамата:

    • Йовков осветлява същностни страни в националния характер на българина: и двамата са силни характери, със силни страсти и възвишени копнежи;

    • и двата образа Йовков издига до границата на фантастичното - те са земни, но в същото време и романтично мечтателни, заради което и изображението им граничи между реалното и легендарното, то непрекъснато се смесва и прелива.


б/ женските образи в „Старопланински легенди”


  • всички жени до една са хубави – това е един вид езическо преклонение пред женската красота;

  • когато красотата е у една жена, красотата може да бъде и сила т.е. да извисява, но може да причинява и разруха;

  • всички страдат, защото са се доверили на сърцето си или пък са повярвали на другите - с изключение на Дойна всички останали плащат цената на разбитите илюзии;

  • красотата на Йовковите героини не е само външна - красотата им е и в техния морал и етика;




  1. Основни теми и мотиви

а/ „Старопланински легенди” - книга за любовта и смъртта, за тяхното странно преплитане в човешкото битие - темата на всички разкази е магичната сила на любовта и следващата я като сянка смърт
б/ любовта присъства:

  • и като пречистваща и извисяваща сила,

  • и като прераждане,

  • но и като тъмна и греховна стихия


в/ във връзка с любовта в тези разкази Йовков разгръща целия етичен цикъл на битието: изкушението, греха, вината, страданието, свестяването, изкуплението, възмездието
г/ Йовковият култ към красотата


  • доминират ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ внушения;

  • красотата и страстта живеят НАД греха;

  • любовта е не само НАДБИТОВА, но тя е и НАДЕТИЧНА, тя е над „доброто и злото”, над „греха”;

  • естетизираната любов води:







Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница