Статистическата наука в информационното общество



страница1/6
Дата16.11.2017
Размер0.75 Mb.
Размер0.75 Mb.
  1   2   3   4   5   6


СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ И СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ ПРИ ВАК

Доц. д-р Димитър Стефанов Радилов



СТАТИСТИЧЕСКАТА НАУКА

В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО


АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за получаване на научната степен

“доктор на икономическите науки”

по научната специалност 05.02.06 “Статистика и демография”
Рецензенти:

Проф. д-р на ик. н. Иванка Димова Съйкова

Проф. д-р на ик. н. Нигрета Рангелова Величкова

Доц. д-р Стоян Петров Цветков

Варна, 2009 г.

Дисертационният труд е обсъден и е насочен за защита на разширено заседание на катедра “Статистика” при Икономически университет – Варна на 06.02.2009 г.

Д-р Димитър Стефанов Радилов е доцент по научна специалност 05.02.06 в катедра “Статистика” на Икономически университет – Варна.

Автор: Димитър Стефанов Радилов

Заглавие: Статистическата наука в информационното общество

Тираж: 80 бр.

Излиза от печат на: 14.05.2009 г.

Отпечатан в Печатна база

на Икономически университет – Варна


І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД


  1. Актуалност и значимост на изследването

Мястото на статистическата наука, сред семейството на инфор­мационните науки, доколкото ми е известно, не е изследвано. Това е мотив за избора му като предмет на моите проучвания. Той е израз на стремежа ми за разграничаване, доколкото е възможно, на предмета и съдържанието на статистическата наука, спрямо другите науки, с които тя пряко си взаимодейства. Считам, че научните представи за бъдещето на статистическата наука през ХХІ век разкриват най-добри възмож­ности за очертаване на мястото й чрез преосмисляне на натрупаните теоретико-методологични знания. Новите реалности на информацион­ното общество са обективен и необратим исторически процес в неговото развитие. Породени са от промяната в технологията за събиране, обработка и разпространение на информация с нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ) непосредствено след Втората световна война. В резултат на това възниква богат спектър от разно­образни промени и влияния в живота на хората. Те са свързани с развитието на глобализацията като социален процес на прерастване на националните икономики на отделните държави в единно световно стопанство. В него информацията, знанията и информационната инфра­структура са определящи при създаване на нови работни места и добавена стойност. Те стимулират темповете на икономически растеж.

Информационното общество възниква в края на ХХ век (след 1945 г.) и се развива активно през ХХІ век. Съдържанието му и неговите най-важни характеристики все още са обект на научни дискусии. Дефинира се различно като нова парадигма1, постиндустриално общество (D.Bell 1973), трета вълна на технологична революция, глобални бъдещи промени и социални конфликти на човечеството2, философия и методология на знанието3, информационен пазар4, нова икономика (M. Porat, 1977 г.), информационна промишленост5, общество на знанието6, социална структура на глобализма, симбиозата между човека и природата и глобалното информационно пространство като комплексна мрежа на знанието за получаване на информация7 и други.

Развитието на научните дискусии за информационното общество дава тласък на разнообразни международни инициативи. Целта е превръщане на хармонизираните научни знания за информационното общество от теорията в реалната практика. Досега са проведени две международни срещи на най-високо държавно равнище, посветени на построяването на информационното общество. Те са: 10-12.ХІІ.2003 в Женева (Швейцария) и 16-18.ХІІ.2005 г. Тунис8. На тях са приети три документа. Те са: 1) Декларация за принципите за построяване на информационното общество (2003 г.); 2) План за действие при построя­ване на информационното общество и 3) Финансови механизми за развитието на ИКТ и управлението на Интернет.

И в трите документа се отбелязва, че науката има централна роля в развитието на информационното общество, а знанията, информацията, образованието и комуникациите са основа за развитие на инициа­тивността и ефективността с оглед повишаване качеството на живот. От тази гледна точка не е случайно, че като първостепенен приоритет се сочи измерването на влиянието на информационното общество върху динамични промени в развитието на икономиката и главно на инфор­мационната (нова) икономика. Те заемат важно място в концептуалната рамка на информационното общество като социална система, която все още е в процес на развитие Нейните методологични проблеми са обсъдени на международно съвместно работно съвещание на водещи статистически и нестатистически институции на тема: „Мониторинг на информационното общество: данни, измервания, методи”9. То е прове­дено от 8-10 декември 2003 година в Женева. Предмет на научни обсъждания са теоретико-методологичните проблеми на създаване на информация при статистически изследвания с оценка на ролята на новите ИКТ при използване на разнообразни аналитични инструменти.

Проблемите на влиянието на новите ИКТ в частност и общо на информационното общество се обсъждат и в Европейския съюз. В Лисабон (Португалия) през 2000 г. на Европейски съвет президентите и премиерите на страните-членки на ЕС, утвърждават нова стратегия, която трябва до 2010 г. да превърне икономиката на общността в най-динамично развиваща се в целия свят. Новите ИКТ имат ключова роля в тази стратегия. Тяхната роля и влияние върху развитието на икономиката е призната и потвърдена на Пролетния европейски съвет в Лисабон през 2004 г10. Това се отнася за използването на знания на статистическата наука при създаване на конкретни концепции, мето­дологии, методологични препоръки, правила, регламенти за статисти­ческа дейност и т.н. за постигане на високо качество на обобщената статистическа информация за масови явления от реалния свят и за новите знания, получени от нея. Те задоволяват разнообразни социални потребности на управлението (в най-широк смисъл), а също за диалога на властта с развитието на бизнеса, с другите науки от академичния сектор и гражданското общество.

Мястото на статистическата наука в информационното общество се предопределя от функциите, които тя има да изпълнява. Визията на нейния предмет е системата от развиващи се концеп­туални, аналитични и тълкувателни статистически знания. С тях стати­­стиката се разграничава от другите науки, с които си взаимодейства.
2. Обект и предмет на изследването

Обект на изследване в дисертацията е статистическата наука като теория, методология и дейности по изследване на масови явления. Предмет на изследване в дисертационния труд е мястото на статистическата наука в информационното общество и основните характеристики, с които тя се разграничава от другите науки с които пряко си взаимодейства.

3. Цел и задачи на изследването

Научната цел на дисертацията е на основата на задълбочен теоретичен и емпиричен анализ и възприета ограничителна рамка да се обобщят и систематизират знанията на статистическата наука, които са база за изясняване на някои дискусионни моменти за обекта, предмета и съдържанието й при утвърждаване на нейното място в информацион­ното общество.

За постигането на тази се поставят следните научни задачи:



  1. Систематизиране и обобщаване на новите реалности на инфор­мационното общество, които определят мястото на статистическата наука в него.

  2. Обща систематизация и оценки на знанията за развитието на статистическата наука до информационното общество за разкриване на нерешени теоретични проблеми.

  3. Развиване на теорията и структурирането на знанията за мястото на статистическата наука в новите реалности.

4. Систематизиране на знанията за мястото на статистическата наука в статистическата дейност и нейните субекти.
4. Научноизследователска теза

Тезата на дисертацията е, че мястото на статистическата наука се определя от функциите й в социалното управление и в научните изследвания, както и от специфичните знания, които я разграничават от близките до нея науки и които придобиват ново значение в условията на информационното общество.
5. Теоретико-методологически основи

Теоретичната основа на дисертационния труд е изградена върху анализи и обобщения на широк кръг теоретични и емпирични изследвания и резултати, получени от български и чуждестранни учени в областта на статистиката, икономиката в т.ч. икономиката на инфор­мацията и знанията, информационния пазар, математиката, информа­тиката и др.

Методологична основа на дисертацията е комплекс от фунда­ментални и частни научни подходи и методи за провеждане на научни изследвания. Използвани са: системния подход, методите на синтез на теоретични научни позиции и резултати от емпирични изследвания, индуктивния и дедуктивния методи, други частни статистически методи и модели. Широко е застъпен историческия подход, който има за цел да разкрие основните моменти в еволюцията на научните позиции за обекта и предмета на статистическата наука. Той е основа на общата систематизация и оценки на статистическата наука до информа­ционното общество. Свързан е със знанията за понятията “множество” и “съвкупност”. Те са една оригинална, нетради­ционна парадигма за мястото на статистическата наука.

Логиката на изследванията в дисертацията за мястото на стати­сти­ческата наука в информационното общество се основава на предложен от нас теоретико-методологичен подход. При него научните знания за мястото на статистическата наука се разчленяват на три групи: концептуални, аналитични и тълкувателни. В зависимост от промяната в съотношението на тези знания, мястото на статистическата наука може да бъде главно концептуално и в по-малка степен аналитично и тълкувателно. Тогава тя се развива като икономическа, финан­сова, банкова и т.н. В друг случай в мястото й могат да преобладават аналитични знания, съпътствани в по-малка степен от концеп­туални и тълкувателни. В тази ситуация статистическата наука се развива като приложна, например: извадкови проучвания, методи за корелационен и регресионен анализ и т.н. В общия случай мястото на статистическата наука с концептуалните, аналитичните и тълкувателни знания е единна развиваща се система за изучаване на масови явления в реалния свят. Тяхното разделяне, пред­ложено от нас, носи условен характер и е насочено към решаване на различни познавателни задачи в отделните глави на дисертацията.

В първа глава доминира дедуктивният подход. С него се очертава мястото на статистическата наука в новите реалности на информационното общество. В него концептуалните знания се използват за обосноваване на приоритетите на статистическата наука. Във втора глава предимно с индуктивен подход се прави обща систематизация и оценки на развитието на статистическата наука до информационното общество. Концептуалните, аналитични и тълкува­телни знания, осигуряват единство на сравнителния подход за оценка на приносите в основните статистически школи и нерешените теоретични проблеми. В трета глава при теорията и структурирането на знанията на статистическата наука се използва своеобразен синтез на разкритите особености на концептуалните, аналитичните и тълкувателните знания в първа и втора глава. В четвърта глава като завършек се анализират и систематизират знанията за мястото на статистическата наука в статистическата дейност.

Проблемът за мястото на статистическата наука е бил обект на дискусии от самото й зараждане до наши дни. Това намира своето оправдание във факта, че това е един наистина комплексен проблем, който като такъв може и следва да бъде предмет и на други изследвания. В случая нашето изследване съдържа от една страна фундаментални теоретични съждения, свързани с информационното общество и тяхната конкретизация в промените на методологията на информацията и знанията, информационния пазар и информационната икономика за изграждане на рамка на приоритетите на мястото на статистическата наука. От друга страна общата систематизация и оценки на вижданията за статистическата наука като единство на концептуални, аналитични и тълкувателни знания извеждат наяве нерешени теоретични и методологични проблеми.


6. Приети ограничения в изследването

Мястото на статистическата наука в информационното общество, като предмет на нашите проучвания, се основава на една нова, оригинална парадигма, която естествено не може да бъде развита изчер­пателно и да даде отговор на всички въпроси. Затова в изследването акцентът е поставен върху новите реалности на информационното общество, които са предизвикателства и за промени на визията в знанията за обекта и предмета на статистическата наука.

При съществуващото многообразие на виждания и авторски концепции за знанията на статистическата наука, важно значение имат общата систематизация и оценка на развитието на идеите и научните позиции за обекта, предмета и съдържанието й за един период от 300 години. Те са необходима изследователска основа за развитието на нейната теория в бъдеще.

Мястото на статистичеката наука в новите реалности може да се определи успешно само при едно прецизно разграничаване на фунда­мен­талните понятия “множество” в аксиоматичния му подход и “статистическа съвкупност”, което е направено в дисертацията. Те са основа за развитие на статистическата теория и структуриране на нейните знания в интеграцията й с математиката и информатиката.

Въпросите за мястото на статистическата наука в статистическата дейност са също предмет на дискусии. В дисертацията е развита една идея за активизиране на знанията и превръщането им в иновации в статистическата дейност, както чрез усъвършенстване на статисти­ческото образование, така и чрез промени на съдържанието на стати­стическата професия. Тези аспекти не са разгледани изчерпателно в дисертацията. Те трябва да се разглеждат като начало за бъдещи изследвания.
7. Апробация

Апробацията на развитите нетрадиционни идеи на автора е извършена в следните направления: 1) чрез научни публикации по темата на изследването – студии и статии в страната и чужбина; 2) чрез изнесени доклади на научни форуми в чужбина: на 54-та сесия на Международния статистически институт, проведена от 13-20.08.2003 г. в Берлин и на Международната научно-практическа конференция в Санкт Петербург от 27-30.01.2008 г. и в България на: организираната Международна научна конференция “Предизвикателствата на инфор­мационното общество пред статистиката и математиката през ХХІ век” от 16-18.10.2003 г. в СА “Д. А. Ценов” – Свищов, на Международната научна конференция “125 години българска статистика – минало, настояще и бъдеще развитие”, организирана от УНСС – София през 2005 г. и на научната конференция с международно участие “Европейски перспективи на националното стопанство”, организирана от Икономически университет – Варна през 2005 г. и др. 3) Дисерта­ционния труд е обсъждан двукратно на заседания с разширени съвети на академичния състав към катедра “Статистика” в Икономически университет – Варна.



ІІ. СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационния труд е в обем общо 409 страници, от тях 373 страници основен текст. Той се състои от въведение, четири глави, заключение, списък на използваната литература и приложения. Използвани са 328 литературни източника на български език, на руски език, на английски и немски език. Включени са 30 таблици, 11 графики и 4 приложения.
Съдържание:

Въведение.................................................................................................

5

Използвани съкращения......................................................................

14

Бележки по въведението.......................................................................

15

Първа глава







Новите реалности на информационното общество за мястото на статистическата наука ...........................................

17

1.1.

Информационното общество като нова парадигма на социална структура в края на ХХ век и началото на ХХІ век......................

17

1.2.

Общи принципи и методология на информацията и знанията в нея в новите реалности...................................................................

36

1.3.

Информационен пазар и икономика на информацията и знанията............................................................................................

48

1.4.

Приоритети за мястото на статистическата наука в информационното общество..........................................................

71

1.5.

Основни изводи...............................................................................

81




Бележки по първа глава..................................................................

83

Втора глава







Обща систематизация и оценки на знания на статистическата наука до информационното общество..........................................................................................

85

2.1.

Теоретична рамка за обща систематизация и оценки на натрупаните статистически знания...............................................

85

2.2.

Първа систематизация и оценки на знанията на статистическата наука в основните й школи................................

105

2.3.

Втора систематизация и оценки на видовото разнообразие на научни позиции за предмета на статистическата наука..............

160

2.4.

Трета систематизация и оценки на знанията за статистическата наука в България.................................................

168

2.5.

Някои нерешени теоретични проблеми за мястото на статистическата наука.в информационното общество...............

196

2.6.

Основни изводи...............................................................................

204




Бележки по втора глава..................................................................

209

Трета глава







Теория и структуриране на знанията за мястото на статистическата наука в новите реалности.............................

211

3.1.

Знания за понятието „множество” в аксиоматичния им подход..............................................................................................

211

3.2.

Знания за статистическата съвкупност като теория на статистическата наука....................................................................

225

3.3.

Концептуални знания в статистическата наука: създаване на съвкупностна информация.............................................................

249

3.4.

Аналитични знания за количествени инструменти при изследване на емпирични закономерности в масови събития.............................................................................................

272

3.5.

Тълкувателни знания при разпространение и използване на съвкупностна информация и нови знания получени от нея с количествени инструменти............................................................

289

3.6.

Основни изводи...............................................................................

296




Бележки по трета глава...................................................................

300

Четвърта глава







Статистическата наука и нейното място в развитието на статистическата дейност при условията на информационното общество........................................................

302

4.1.

Визията на статистическата наука за мястото й при развитието на статистическата дейност в новите реалности..........................

302

4.2.

Промени на мястото на статистическата наука в статистическата професия..............................................................

323

4.3.

Промени на мястото на статистическата наука в статистическото образование.........................................................

334

4.

Основни изводи................................................................................

349




Бележки по четвърта глава..............................................................

351




Заключение......................................................................................

353




Използвана литература........................................................

356




Приложения....................................................................................

373


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница