Сто и четиридесет години от Априлското въстание и от смъртта на един велик българин



Дата16.02.2017
Размер33.89 Kb.
Размер33.89 Kb.

Подвигът на априлци

Есе


Сто и четиридесет години от Априлското въстание и от смъртта на един велик българин

Изминаха сто и четиридесет години от Априлското въстание. Сто и четиридесет години от най-чистото и най-святото в цялата наша история събитие. Сто и четиридесет години от Оборище, от Кървавото писмо, от Хвърковатата чета на Бенковски, от черешовите топове, от Баташкото клане, от куршума, който прониза челото на Ботев. Нищо от историята на двете български царства и абсолютно нищо от най-новата българска история не може да се сравни с трагичното величие на Априлското въстание. След дългата петвековна зима идва пролетта на Априлското въстание.

През 1876 г. нашите герои извършиха мистичния подвиг на освобождението, като проляха кръвта си за нас. Панагюрище, Перущица, Батак, Клисура и други градчета и села дръзнаха да се противопоставят на Османската империя, имаща многобройна войска, а това, което извършиха тези села и градчета с шепа хора, е наистина дело, достойно за удивление. Откакто съществува светът, за свободата се заплаща с висока цена. Затова на въстаническото знаме през 1876 г. е записано: „Свобода или смърт !”, с ясното предпочитание на свободата. А втората дума е алтернативна на свободата. Смъртта е предпочетена пред робството.

С Априлското въстание избухва идеята на Васил Левски и мечтата на Христо Ботев за свободна България. Левски остави завет на нашите деди да ценят свободата! Той постави задача пред революционните комитети да подготвят въоръжено въстание, да се борят за „чиста и свята република“, в която правата и свободите на всички ще бъдат гарантирани. А Христо Ботев през май 1876 г. заявява: „Свещената борба на нашата свобода се заключва в силата на нашите собствени мишци”.

Самопожертвователното Априлско въстание завършва с военно поражение и с кланета, но то постига целта си след две години през март 1878 г. – свободна България.

Гледайки назад, разстоянието между 1876 г. и 2016 г. ми се струва огромно, сякаш не един, а много векове са се вместили в него. Първият ден на тези сто и четиридесет години е ден на тръпнещи надежди, на гореща кръв и на дръзко непокорство. Това било ден на едно голямо начало.

Сто години по - късно същия априлски ден е нещо съвсем различно. В някаква степен това е ден на учудване, че е имало Априлско въстание, че е имало начало, че е имало надежди. Контрастът е толкова огромен, че всякакви сравнения са недостатъчни.

В същата тази борба загива един велик деец – Христо Ботев. Той е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, в семейството на учителя и обществен деец – даскал Ботьо Петков, и Иванка Ботева.

През 1863 г. Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. През септември 1865 г. става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията в Одеса и е изключен поради „немарливост”, а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, с която да се прибере в България.

След пристигането си в Калофер Ботев замества баща си, като поема част от часовете му в училището, но през лятото на 1867 г. здравето на даскал Ботьо се подобрява, а и става ясно, че синът му не се справя с учителската работа.

В началото на 1868 г. в Браила се намират много хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България в състава на няколко чети – това наистина се осъществява от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Самият Христо Ботев се записва в четата на Желю войвода, на която е определен за писар, като тогава, въодушевен от предстоящото преминаване на Дунава, пише стихотворението „На прощаване” . През юни той пътува с Желю войвода до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата, но след връщането им войводата е задържан от румънските власти и четата така и не преминава в България.

През лятото на 1874 г. Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет и участва в неговото общо събрание на 20-21 август, проведено в печатницата на Каравелов.

И след напускането на БРЦК Христо Ботев продължава да поддържа контакт с някои революционери. Самият Ботев заминава на 13 май, а на 16 май се качва заедно с част от четата на австрийския кораб „Радецки”. Корабът пътува срещу течението на река Дунав, спирайки на няколко румънски пристанища, където на кораба се качват участници в четата.

Към полунощ срещу 20 май 1876 г. четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.

Привечер на 20 май, когато сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място.

Загива в онази нощ на 1876 година, но остава в историята и в паметта на всички българи завинаги!

Априлското въстание е пълно и многоцветно отражение на 13-вековния характер на народа ни. То е не само израз на въоръжена съпротива, а и огнище на нови велики идеи, които ще ни водят към светло бъдеще. Мечтата за свободна и незабравима България е по-силна от всякога и споменът за Априлското въстание е наша гордост и наша надежда!

Изготвила: Божидара Атанасова Тренчева

7 в клас - СОУ „Свети Софроний Врачански“

Град: Пловдив, ж.к. Тракия - 4000, бл. 106, вх. Д, ет. 5



Телефон : 0887956783

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница