Стъпки по пясъка на времето Духовно израстване чрез познание за минали животи Глен Уилистън, Джудит Джонстън



страница11/12
Дата01.02.2017
Размер2.87 Mb.
Размер2.87 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Метод на фотографиране

Започнете да си предавате един на друг снимка на някого, като усещате интуитивно нещо за него. Тези усещания мо­гат да бъдат мъгляви или съвсем конкретни, но е важно да ги споделяте помежду си.



Метод на огледалото

Всеки държи огледало в ръце и се концентрира върху отра­жението в него, като осветлението в помещението е слабо. Ще започнете да наблюдавате промени в чертите на лицето и те ще стимулират спомени от минали животи, свързани с лицето, което виждате в огледалото. Тази техника е особено ефективна, ако използвате двустранни огледала и леката им прозрачност позволява на част от светлината в стаята да прониква през тях. Ако държите огледалото пред едноцве­тен фон далеч от лицето, резултатите са много добри.



Психометрия

Докосването на нещо, което е ценно или е притежание на друг човек, понякога стимулира състоянието на променено съзна­ние, което е свързано с предмета, с неговия собственик или с вас самите. Очите не влизат в действие при това упражнение, само усещанията, породени от докосването на предмета.



Метод на историческа отправна точка

Ръководителят на групата споменава определена страна и/или година, като дава на всички пет до десет минути да по­чувстват дали имат някаква връзка с нея. След като изтече определеното време, се споменава друга страна или истори­чески период и така нататък, докато не се изброят пет-шест страни и/или периода, а участниците са имали време да усе­тят или запишат евентуално породилите се чувства.



Метод на игра на роли

Някой от групата може да приеме роля, която му се струва подходяща, и всеки от участниците приема да бъде личност, която по някакъв начин съответства на избраната от първия роля. Докато сте в състояние на психично взаимодействие с водача и ролята му, ще откриете, че ще разберете повече за собствените ви личности през миналите животи. Трябва да изолирате себесъзнанието — много е вероятно то да се проя­ви при това упражнение, в което спонтанно се изразява същ­ността ви.



Метод за вдъхновяване от исторически разкази

Вдъхновението за получаване на информация от регресия може да дойде от исторически разказ, съчинен от член на групата. Разказът трябва да има основните елементи — сю­жет, действие и герой, плюс физическо описание на човека или хората (със или без имена) и определена обстановка. Историята трябва да бъде колкото е възможно по-проста.

Участниците слушат в състояние на леко променено съзнание и се опитват да визуализират колкото могат по-добре, като се оставят на личното си светоусещане към миналото. Така те могат да открият, че се откъсват от сюжета и отпътуват по линията на собствената си история.

Метод за предизвикване на по-раншни преживявания

Всички участници в групата един след друг разказват свои реални преживявания от настоящия живот и в края на раз­каза си питат групата: „За какво от вашето минало ви на­помня това?" Без да мисли, всеки трябва „автоматично" да запише отговора в зависимост от това какво първо му идва на ума. Образът или чувството може да е от ранното детст­во в настоящия живот или да е свързан със събитие от да­лечното минало. Във всеки случай така се разширяват гра­ниците на паметта и всеки следващ опит ще е по-лесен. След като всеки е разказал по една случка от личния си живот, участниците споделят записаните от тях отговори.



Метод за спонтанно предсказване

Всеки от групата казва по нещо, което интуитивно е усетил за миналото на друг участник от групата. Трябва да изрази­те с думи всичко, което ви дойде на ума, независимо колко отвлечено може да ви се стори. Не само че ще се изненада­те колко точни неща сте видели, но и много от участниците ще са изказали едно и също нещо!



Метод за директна индукция

Може да изберете един човек от групата, който да индуцира състояние на променено съзнание у останалите. Той трябва да има спокоен глас, чувство за време и да говори търпеливо и без напрежение. Следващият по-долу запис ­трябва да се чете бавно, да се произнася дума по дума, със или без музика за фон или визуално стимулиране:

Вгледайте се в центъра на челото си, може да отк­риете, че искате да затворите очи. Клепачите ви на­тежават и искате да ги затворите. Не напрягайте очи, като се стремите да концентрирате погледа си нагоре — просто оставете очите си да се отпуснат, както цялото ви тяло се отпуска с всяка поета глът­ка въздух. [Дълга пауза —1-2 минути] Останете спо­койно със затворени очи и това ще ви помогне да се отпуснете по-добре. Сега отпускайте цялото си тя­ло надолу, почувствайте как релаксирате все повече с всяка поета глътка въздух. Все повече и повече се от­пускате. [Изчакайте три минути.] Сега ще започна да броя и всяка следваща цифра ще ви отвежда все по-далече от съзнанието ви и ще навлизате в състоя­ние на променено възприятие. Едно... две... на десет вие ще бъдете дълбоко отпуснати и в състояние на променено възприятие... три... четири... пет... шест... седем... осем... Всеки път, когато помръднете един от пръстите си, ще се освобождавате от стреса или емоционалните енергии, които ви смущават... де­вет... десет... Сега вие сте дълбоко отпуснати, чувс­твате се удобно и сте в състояние на променено въз­приятие. [Изчакайте една минута.] Когато произне­са 15, вие ще преминете през един тунел и ще навле­зете в сцена от миналото (или ще се свържете с вис­шата си същност). Ще можете да общувате пълно­ценно и свободно да предавате образите, които из­пълват светоусещането ви. Насочвате се към значи­мо преживяване, което е положително и ще ви по­могне да разберете по-добре себе си в известен сми­съл. Засега няма да се връщате към отрицателно пре­живяване от миналото. Единайсет... дванайсет... тринайсет... четиринайсет... петнайсет. Сега сте в контакт с висшата си същност или пред вас се разк­рива картина от миналото ви. Можете да се чувст­вате свободни да се движите напред или назад във времето, както искате. Когато ме чуете да броя в обратен ред от 15 до нула, ще се върнете в съзнател­ната реалност на стаята, която оставихте зад гър­ба си. Ако искате да се завърнете по-рано, само тряб­ва леко да повдигнете едната си ръка и ще се събуди­те освежени, концентрирани и ще се чувствате доб­ре. Сега може да продължите да търсите. [След де­сет минути до половин час започнете да броите в обратен ред от 15 до нула по следния начин:] Петнай­сет... четиринайсет... тринайсет... сега вие напуска­те състоянието на променено възприятие, което ви даде толкова дълбоки прозрения за вас самите... два­найсет... единайсет... десет... девет... осем... седем... шест... пет... четири... Когато кажа нула, вие ще от­ворите очи, ще се чувствате съсредоточени и осве­жени, с голяма яснота ще си спомняте всичко, което сте преживели. Няма да има трайни отрицателни влияния от преживяването ви. Всички трайни ефек­ти ще бъдат само положителни... три... две... едно... нула... Сега можете да отворите очи.

След такова преживяване участниците може да искат да за­пишат впечатленията и преживяванията си или да ги споде­лят с другите.

Много е важно да запомните, че всички участници в гру­пата трябва да се подкрепят един друг, да окуражават откривателството и индивидуалното изразяване. Себесъзнаването може да пречи на целия процес точно толкова, колко­то и страха, затова участниците трябва да се освободят от всякакво себесъзнаване или безпокойство. Напълно неу­местни са каквито и да било нехармонични чувства сред участниците, както и съревнование помежду им, изразява­що се в опит за контрол или изграждане на себеобрази. Ус­пехът при груповото занятие се състои в това всеки участ­ник да помогне на другите да разберат себе си по-добре. Крайният резултат е, че всеки от тях по-ясно приема себе си като многоизмерно същество с интуиция, която никога пре­ди не е била използвана по толкова конструктивен начин.
18

Всеки иска да знае

Времето разтваря твърдите ръбове на фактите в блестящ етер.

РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН, ЕСЕТА. ПЪРВА ЧАСТ. „ИСТОРИЯ“


В наше време много хора са любопитни да разберат повече за аспектите на нефизическата реалност. Възникват безб­рой въпроси, когато хората прекрачат границите на тази но­ва територия. В тази глава даваме отговори на най-често за­даваните въпроси.

1. Опасна ли е хипнозата?

Хипнозата е инструмент и като всяко оръдие с нея може да се злоупотреби, но сама по себе си тя не е опасна. Профе­сионалните лечители и обучените практикуващи лекари на­мират, че терапевтичната полза от приложението на хипно­зата е много по-голяма, отколкото въобще някой е подози­рал. По-скритите форми на хипноза — тези, които се полз­ват от рекламните фирми, от безскрупулни религиозни ли­дери или от негативно възпитаващи родители, са опасни. Когато субектът е наясно за хипнотичния процес, той или тя има контрол върху него.

2. Какво са духовете?

Вероятно повечето духове са плод на прекалено активно въображение или проявления на фантазии, породени от страха. Все пак някои духове са „истински" в смисъл, че те са неуспокоени енергии, които продължават да искат да останат във физическо тяло и не желаят да се откъснат от физическата реалност. Обикновено тези неспокойни същества са безвредни, но могат да бъдат ядосани или объркани. И в двата случая търсят канали за материализиране като най-добрите са юношите през пубертета и други прекалено емоционални хора. Можем да ги наречем „стари Духове“ за­щото обитават наоколо от много време. За сравнение един нов призрак представлява фокусираната енергия на току-що починал човек, който иска да остане сред хората, които обича, за да ги утеши и закриля. Трети вид е продуктът от преживяване извън тялото. Хората, които изживяват това явление, могат да се материализират в определена обстановка по желание, като създават образ подобен на дух.

3. Какво е екстрасензорно възприятие (ЕСВ) и има ли нещо забележително в него?

ЕСВ е възприятие извън петте физически сетива. Това е усещане от различна перспектива, интуитивно познание. Разновидности на ЕСВ са психометрията - докосваш нещо и разбираш неговата история или историята на неговия собственик, също откриването на вода и минерали с помощта на пръчка или друго средство; телепатията – четенето на мисли; ясновидството — виждане в бъдещето. Важно е да се разбере, че екстрасензорното възприятие е естествена способност на всички хора, а не само на избрани. Много хора обаче не му обръщат внимание или го заклеймяват като ненормално. Въпреки всичко ние ежедневно го използваме. То е най-ценното ни средство за оценка на реалността, което притежаваме. Карл Юнг казва за една от формите на екстрасензорното възприятие — телепатията, следното: „Всеки, който има и най-нищожни познания за парапсихологичните доказателства, които вече са налице и са изцяло потвърдени, ще разбере, че така наречените телепатични явления са несъмнени факти“

4. Какъв съвет да даваме на хората, които вярват, че Злото реално съществува в природата?

За хората, които вярват, че Злото е реално съществуваща сила във вселената, противостояща на Доброто, биха били много полезни разяснения относно личния контрол и отго­ворност, също така регресии в минали животи и работа с висшата същност, въпреки че неверието им обикновено пречи. Ако гледаме на Злото реалистично, разбираме, че то е продукт на несигурното ни его. Така можем да разберем, че несигурността поражда страх, а той поражда омраза, олицетворяваща Злото, с което се сблъскваме всеки ден. Вселената не би могла да произвежда Зло — то не се вмес­тва в схемата на съзиданието, което е непрекъснат процес.

5. Мога да разбера смисъла на това, човек да изследва ми­налите си животи, но каква е ползата да разглежда бъдещите си прераждания, след като те така или иначе ще се случат ?

Когато знаем какво ни предстои, по-лесно можем да се ори­ентираме в посоката. И тъй като предстоящите събития не са абсолютно валидни, а само са нива на вероятности, най-доброто, което можем да направим, е да се настроим към най-силното ниво на вероятност. Знанието ни помага да из­растваме по-бързо и по най-прекия начин да правим „корек­ции" или да създаваме различни бъдещи вероятности. Като се замислим, че времето е илюзия, лесно можем да видим, че прогресията (разглеждането на бъдещето) е също толко­ва ценна, колкото и регресията (разглеждането на минало­то). Колкото и да е трудно да се повярва, бъдещите ни същ­ности влияят върху нашето сега точно толкова, колкото и миналите. Съществува зависимост, според която една част от времето в дадена времева рамка влияе върху всички дру­ги времена, в които сме живели или ще живеем. Висшата същност на един мой субект веднъж се изрази по следния начин:

Вярата е ключът. Когато човешката същност отк­рие вътре в себе си определена истина, тя въздейст­ва върху вибрационната честота на останалите личности, в които се е проявявала в другите истори­чески времена, според вашата концепция за време. Ако една личност от определена реалност вярва в дадена идея, то дори ако друго нейно проявление в друга реалност вярва в точно обратното, двете вяр­вания си взаимодействат, докато едното не победи другото и не го наложи на цялата същност — така всички аспекти на тази същност (минали и бъдещи личности) започват да се подчиняват веднага на правилното вярване. Всеки може да влияе върху ас­пекти на своята личност от миналото и бъдещето си, ако знае истината сега — и те се променят сега.

6. Възможна ли е намеса на други същества по време на сеанс?

Понякога хората, които са чувствителни към енергиите на другите, могат да предават наблюденията на други същест­ва. Обикновено настъпва промяна в гласа или се променят моделите на изразяване. Съществата обикновено се иденти­фицират и разкриват причината, поради която присъстват. Когато това се случи, могат да се направят ценни прозре­ния. В един случай клиентка беше предупредена да не взи­ма лекарството, предписано няколко часа преди това от ле­кар, поради вероятността от остра алергична реакция. По­неже до момента нямала никакви алергични реакции, тя ре­шила въпреки това да го изпие, но приела само половината от предписаната доза. (Прекалено много се смущавала да каже на лекаря си за отправеното й предупреждение.) Ня­колко часа след това била приета по спешност в болницата, като се обливала в пот и дишала трудно. Ако е била взела цялата предписана доза, е можела да умре. В друг случай продавач оставил някъде важни за него вестници. Мислел, че са откраднати, когато едно същество, представяйки се за „енергия, която те познава от дете", му казало да погледне зад хладилника. Той си спомнил, че оставил вестниците на една етажерка до хладилника и ги намерил без затруднение.

7. Какъв е най-добрият начин да медитираш или прила­гаш самохипноза?

Следвай тези етапи:

а. Елиминирай всякакви физически дразнители и си осигу­ри възможност да не те прекъснат.

б. Настани тялото си удобно.

в. Изчисти ума от всякакви мисли (представи си, че стъп­ваш встрани от потока на мислите си на топъл сух бряг, облян от слънчева светлина).

г. Започни да приемаш, слушай с ума си, виждай с ума си.

Висшата същност на един клиент веднъж каза следното:

Медитацията не бива да бъде обличана в ритуали, както си мислят повечето, а просто е необходима последователна практика. Истинският метод за медитация идва от вътрешната същност на всяко същество. Техниката на медитиране не е най-важ­ният аспект. Могат да се използват много поло­жения на тялото, човешките същества извършват всяко действие както им е най-удобно. Положени­ето на ума е по-важно от положението на тяло­то. Трябва да приемете точно тази най-добра за вас позиция на ума и да я следвате, като оставите всяка мисъл, която идва в ума ви, да остане съсре­доточена на нейното ниво. Това стимулира интуи­тивната връзка с другите измерения на нефизическата реалност и дава възможност да прозрете ис­тината за нещата, които ви безпокоят. С други ду­ми, когато започвате да медитирате, не привна­сяйте обичайните си мисли, а прочистете съзнани­ето и оставете мисловни форми да навлизат там, след като сте успокоили ума от ежедневната му натовареност. Всякакви дразнители, независимо дали са мисли или външни шумове, могат да нама­лят ефективността на процеса. С най-голяма си­гурност ти заявявам, скъпи Човеко, че положение­то на ума е ключът към успеха.

8. Преди няколко години котката ми Митънс умря и ня­колко месеца след това котката на съседката роди котенца. Избрах си едно от котилото и открих, че това котенце беше като Митънс в много отношения, дори за дребните неща... убедена съм, че Митънс се е върнала при мен. Това възможно ли е?

Поради краткото време между смъртта на Митънс и ражда­нето на новото коте не сте могли да забравите Митънс. Но­сели сте силно изразената енергия на Митънс със себе си, което всъщност е поддържало Митънс в голяма степен „жи­ва". Къщата също е пазела енергията на първата котка. В дадена обстановка присъстващите енергии се свързват с много знания и мотивация, така че вероятно новото коте на някакво ниво е разбрало вашите нужди и очаквания. Без съмнение животните откликват на нашите необходимости. Съществува, разбира се, възможността духовната енергия на Митънс да се е вляла в новодошлото коте, за да бъде с вас, и вие интуитивно сте го разбрали. След смъртта си жи­вотните се вливат в общ басейн на душите от определен жи­вотински вид и там индивидуалността им постепенно се асимилира от Колективната душа. Митънс, или голяма част от Митънс, може да се е върнала преди пълната асимилация на индивидуалната идентичност. Можем да сравним душата на животното с капка дъжд, която се съединява с облака и се абсорбира от него, а после отново пада под формата на дъждовна капка и тази нова капка съдържа част от старата в себе си.

9. Какво обяснение може да се даде на Деня на страшния съд, както се споменава в Библията?

За всеки от нас всеки ден е Ден на страшния съд, тъй като законът на кармата е в действие непрекъснато. Ако мислим иначе, означава да приемем, че кармата се съхранява някъ­де на склад в голяма счетоводна система и после, в опреде­лено време, се плащат дълговете. Всеки човек притежава светлината на Христос, гения на Буда, прозрението на Мо­хамед, величието на всяко същество по време на и след пре­раждане. Второто пришествие, както и Денят на страшния съд, настъпват в деня, когато осъзнаем божественото си наследство и го използваме за добро. Висшата същност на един клиент изказа всичко това по следния начин:

С всяка наша мисъл, с всяка поета глътка въздух, с всяка следваща крачка ние се изправяме на съд пред самите себе си и без помощта на съдебното жури решаваме дали сме в крак с вселената или не. Във всеки миг, в който дишаме, където и да сме, ние знаем дали сме на прав път благодарение на чувст­вата, които изпитваме, като или ги пренебрегваме, или се поправяме. Не съществува окончателно ре­шение, защото последствията биха били твърде големи.

10. Изглежда, в някои отношения вие сте против религи­ята.

Моята философия, която в никакъв случай не е уникална, се опитва да даде обяснения, а не да подценява. Съдържание­то на тази книга се е натрупвало в течение на години рабо­та с много, много хора с най-различни религиозни убеждения и лични философии. И въпреки различията между тях, отговорите им в състояние на регресия на въпроси, разгле­дани в настоящата книга, са предсказуемо последователни.

11. Напоследък много се говори за бебета от епруветка и клониране. Как тези нови методи влияят на схващане­то за уникалността на душата?

Ако разглеждаме въпроса от по-висша перспектива, различ­на от емоционалната, лесно се вижда, че за вселената няма разлика дали бебето произлиза от утроба, епруветка или инкубатор. Всички те са места за израстване и снабдяване с хранителни вещества на ново средство — носител на душа. Определени души могат да търсят предизвикателствата на тяло, създадено в такава среда за ембрионално развитие. Морален проблем, поне що се отнася до вселената, не съ­ществува, а за новороденото по-големият проблем настъп­ва след раждането, когато душата изцяло е съсредоточена върху новото тяло и изпитва неистова необходимост от лю­бов и внимание. Бебетата от инкубатор са склонни да се чувстват необичани и пренебрегвани и в зрелите им години това им създава много тревоги. Изкуствената среда стиму­лира много отрицателни спомени от минали животи. На де­тето трябва да се дава любов в изобилие, независимо дали расте в утроба или в стъклено сандъче.

12. На няколко пъти екстрасенси са ми казвали за мои ми­нали животи. Може ли да са ги видели точно, или са ме успокоявали?

Определено зависи от степента на искреност и чувствител­ност на човека, към когото сте се обърнали за информация. Неофициалните опити, които сме правили, потвърдиха впе­чатленията за минали животи, разказани от няколко екстра­сенса в района на Сан Франциско. За да предотвратим как­вото и да било пренасяне на информация в регресиите, ние извършвахме регресиите, преди те да погледнат в миналите животи. Клиентът трябваше да остане на колкото е възмож­но по-неутрално място, без да подсказва по никакъв начин преживяванията си на екстрасенса и да се опитва изобщо да не мисли за регресията. В много случаи, включително и по отношение на мен, екстрасенсът описа много точно мина­лия живот или животи. Най-впечатляващ до момента беше случаят с млада жена, домакиня, която в регресия си спом­ни осем минали живота и шест от тях бяха видени от приз­нат екстрасенс.

13. Струва ми се, че прекалено много наблягате на мина­лите животи в смисъл, че травмите водят началото си от тях, а аз си спомням как като дете за малко щях да се удавя и сега ме е страх от вода. Определено мно­го проблеми се коренят в детството.

Всички травми се научават, така че все някога трябва да за­почнат от някаква случайност. Вие сте преживели страхо­вит инцидент, свързан с вода, който е породил вероятно дълготраен спомен за страха ви в онзи момент. Важно е да преодолеете този страх, преди да приключите с настоящия си живот, иначе рискувате да го пренасяте и в бъдещите жи­воти и да си създавате допълнителни проблеми във всеки от тях. Повечето от нас преживяват страшни моменти във во­да в детството, но въпреки това като възрастни нямат страх от вода. Изглежда вероятно страхът от водата да се превръ­ща в сериозен проблем само за тези, които са се удавили в предишен живот. Регресиите извеждат това наяве. Такива страхове обикновено се основават на нещо повече от еди­ничен инцидент в настоящия живот.

14. Смятате ли, че има някаква истина в твърдението, че хората в заведенията за душевно болни просто се бо­рят с миналите и бъдещите си животи?

Като всяко обобщение, това е отчасти вярно и отчасти пог­решно. Определено много хора, при които се наблюдава раздвоение на личността (подобно на Ийв от „Трите лица на Ийв"), както и много диспансеризирани индивиди, не са в състояние да контролират намесата на същностите от мина­лите и бъдещите си животи, но също така има и неточно формулирани явления, случващи се с хора, които са неспо­собни да определят проблема си. Повечето диспансеризира­ни не се поддават на хипнотични регресии, така че няма на­чин да разберем дали е намеса от минал живот или фанта­зия. При раздвоението на личността времето няма значе­ние, вчера, днес и утре се застъпват. Образите също се при­покриват и сякаш не позволяват никакъв индивидуален жи­вот — личността започва да се чувства като приемник на няколко станции едновременно.

Иън Еренуолд, световноизвестен психиатър и автор на много трудове, смята, че някои форми на душевни заболя­вания представляват разхлабване на контролните „кранче­та" на мозъка и човекът се залива с психична информация. Карл Юнг възприема малко по-различна гледна точка, като заявява, че неврозите представляват един вид отдръпване от инстинктите — части от съзнанието се отлюспват от ин­стинктивните аспекти на психиката.

15. Вие казахте, че вселената буквално дава проявление на всичко. Какво точно имате предвид?

Емоциите ни, без значение какви са, пренасят послания към всепоглъщащата енергийна система, която наричаме вселе­на. Вселената не дава преценки кое е добро и кое лошо за нас. Тя тълкува всички емоционални сигнали като необходимости, затова им отговаря със същия интензитет. Ако чувстваме омраза и тя е в мисълта ни, вселената ни дава не­що, което да мразим. Ако редовно изпитваме страх, за все­лената посланието е ясно: дай проявление на нещо, от кое­то да се страхувам, и го поддържай, докато нуждата ми е за­доволена.

Разбира се, ние не се стремим към негативни неща съз­нателно, но въпреки това упорито изпращаме негативни емоционални сигнали, които могат да бъдат изтълкувани само по един начин. Също толкова силни и очевидни са сиг­налите за любов и радостните вибрации — тях също ги произвеждаме ние. Така ни се дават хора и неща, които да оби­чаме и на които да се радваме.

Думите ни често са ясни индикатори за това какъв вид емоционални сигнали изпращаме във вселената. Хубав при­мер за това е случилото се с един клиент, който научил та­зи истина по много труден начин:

Що се отнася до мен, това улучи право в десятката: Носът ми беше счупен, от мен струеше кръв, лицето ми беше обезобразено; откраднаха ми портфейла. Тъкмо бях започнал нова работа и влагах в нея цяла­та си енергия. Непрекъснато повтарях и си мислех, че не ми се занимава с Коледа. Спомням си, че на мно­го хора казах: „Не искам да я карам тази година." Е, буквално не ми се наложи. Лицето ми беше смазано. Очите ми бяха толкова отекли, че не можех да виж­дам. Вселената ме бе разбрала буквално, но съм дово­лен, че рано го научих, защото по-нататък можеше да ми излезе още no-солено. Този урок беше труден, но сега внимавам какво казвам и чувствам, защото не искам да се случи нещо, защото съм го казал.

16. В много случаи вие казвате, че човек, дошъл да се съ­ветва с вас, е разрешил свой проблем само с един се­анс. Това ми звучи доста нагласено.

Колкото и нагласено да изглежда, все пак е вярно, че някои хора разрешават проблемите си само с един сеанс. Прежи­вяването отново на събития от миналото отведнъж може да освободи пречките в нормалния живот. На повечето хора обаче им е необходимо да направят няколко сеанса, преди да го постигнат.

17. Вашето схващане за смъртта изглежда много безчувс­твено. Вие сякаш я разглеждате по-скоро като унищо­жаване на машина, отколкото като умиране на човек.

Бихме нарекли тази гледна точка реалистична, а не безчув­ствена. Толкова сме свикнали с ритуалите и моделите на чувствата около една смърт, че повечето от нас не знаят всъщност какво изпитват, докато не отстъпят встрани и не погледнат на ситуацията обективно. За да стигнем до исти­ната, винаги трябва да сме се отдалечили достатъчно, за да можем да виждаме ясно. Често позволяваме на емоциите си и на чуждите мнения да ни диктуват какво да чувстваме или да ни казват кое е правилно и приемливо. Разбира се, натъжаваме се, когато обичан от нас човек направи прехода, но тъгата от загубата на физическото присъствие трябва да бъде заменена от разбирането, че връзката ни с него про­дължава и че взаимно израстваме на две различни нива на възприемане. Ако изхвърлим емоционалността от ситуаци­ята на смърт, получаваме картина, много по-различна от та­зи, на която са ни учили като деца.

18. Някои хора вярват, че ако живеят неправилно в нас­тоящия си живот, могат после да се преродят в жи­вотни или, още по-лошо, в насекоми. Възможно ли е това?

Не повече, отколкото лимоновото дърво да роди дини. Жи­вотните и хората, също както лимоните и дините, принадлежат към една класификационна система, но всеки клас има различни вибрации. Тази разлика в енергийните модели не позволява смесвания. Хората се връщат на земята като хо­ра, точка.

19. Как ще обясните нарастващото население на земята, ако едни и същи души се връщат и си отиват от пре­ражданията през цялото време?

Приемаме, че населението на света е достигнало най-голям брой днес, защото през последните два века непрекъснато е нараствало. Всъщност нямаме никаква представа какво е било населението на земята преди десет хиляди години или дори преди хиляда години. Напълно възможно е да е било дори по-голямо, отколкото е сега. Ако приемем съществу­ването на древната цивилизация на Атлантида, която веро­ятно е съществувала преди милиони години, трябва да се доверим донякъде и на цифрите, които цитират хората в състояние на регресия за населението тогава. Много субек­ти говорят за пренаселеност, как градове се преливат в гра­дове, за мерки за контрол върху нарастването на населени­ето и миграция към по-отдалечени земи, за да се облекчи натиска върху земните маси. За населението на Атлантида се говори в милиарди.

Освен това никъде не е казано, че душите са ограничени да съществуват само на тази планета. Някои хора са се рег­ресирали до животи на други планети, а висшите същности подчертават, че цялата вселена е дом на душите. Не трябва да забравяме още и теорията, че душите се прераждат, като следват определен цикъл, който може да трае от едно-две поколения до стотици години. Сега може да се намираме в период на висока гъстота на населеност, но да ни предстои спад.

20. Кой е най-добрият белег за различаване на истински духовните хора?

Духовността, съзиданието и зрелостта са взаимно преплетени, така че е трудно да се говори само за духовност. Най-силният индикатор за израстването на човека би била сте­пента, до която той или тя отхвърля отмъщението като мо­дел на поведение, особено когото намерението да нараниш друг човек е толкова очевидно. Най-подходящите примери са неща, които стават при ежедневните човешки взаимоот­ношения — когато някой ви пререди на опашката или ако приятел не отвърне на поздравленията ви или забрави рож­дения ви ден, или направи непростима забележка за новото ви палто. Това означава да не обръщаме внимание на атаки­те върху егото и да не позволяваме да ни обхваща мисълта за отмъщение, защото това отличава бързо развиващия се човек от този, който се развива по-бавно или на когото се предоставят по-малко възможности за израстване. Напред­налата душа действа творчески във всички ситуации, особе­но в тези, които предизвикват останалите. Налице е пряко и утвърдително действие, без да има реакция.

21. Чувал съм, че един уникален аспект на вашата работа по време на регресия е да контактувате пряко със същността от миналото. Можете ли да го обясните?

За малък процент от клиентите, свързването с висшата същност позволява достъп до техни личности в миналото, когато са имали проблеми. Чрез метода на обикновената хипноза клиентът успява по ментален начин да направи крачка встрани, така че да позволи на личността от минало­то да заеме мястото му в конкретната ситуация, когато тър­си съвет, и така на стола пред мен вече не е клиентът ми, а личност от неговото минало. Процесът на терапия вече е ориентиран към същността от миналото, а не към настоя­щата същност, която се е отдръпнала от тази среда. В това състояние на пето ниво се променят чертите на лицето и обикновено се наблюдава значителна разлика в подбора на думите и начина на изразяване. Докато същността от мина­лото преживява премеждията и травмите си в обстановка на разбиране и приемане, същността от настоящето усеща об­лекчение, освобождаване от напрягащото влияние на същ­ността от миналото. Такава победа носи удовлетворение както на клиента, така и на съветника, защото се постига пряко и пълно освобождаване на части от същността, които не са искали да се научат на по-високо ниво на осъзнаване. Тези енергии от миналото упорито са се придържали към погрешните концепции и болките на земното ниво до мо­мента, когато съвременната терапевтична ситуация ги при­нуждава да преминат в следващото ниво на израстване и опитност. Работата със същности от миналото съвсем не е толкова изненадваща за някои представители на науката. Например Харолд Пътоф и Ръсъл Тарг в книгата си „Дости­гане на ума: Учените изследват психическите способности" казват:

Въпреки че обикновено наблюдаваме информацията да се пренася от настоящето към бъдещето, не трябва да се разстройваме, когато се правят опи­ти, доказващи, че тя може да бъде предавана в об­ратната посока. В действителност уравненията на медиумите съдържат отхвърляни решения, кои­то съответстват точно на такива случаи. Това предполага модели, които могат да започнат да ни дават примерно описание на предварително знание.

22. Как се свързва deja vu с миналите или бъдещи животи или с усещанията на висшата същност?

Deja vu, което означава „вече видяно", е странното усеща­не в някои ситуации, че предварително сме знаели как ще се развие част от ситуацията. Това е като повторно гледане — познато ни е, но все пак не е напълно предсказуемо. Почти всяка ситуация може да запали искрата на deja vu и когато започне да се случва, чувстваме лекота и леко отдръпване от онова, което става около нас.

Чрез предварителното знание или ясновидството, изг­лежда, сме способни да се „настроим" към определена си­туация, преди да сме въвлечени в нея. Забравяме правилата на времето и хвърляме мимолетен поглед в бъдещето. Този поглед може да е насън или в будно състояние, но се случ­ва на толкова дълбоко ниво в съзнанието ни, че ние не си даваме сметка за него. Може да се сравни с това, да видим предварително един-два кадъра от филм и после, когато из­гледаме филма, да открием, че нещо ни е познато, когато на­ред с другите кадри покажат и тези, които сме видели пред­варително. Това често срещано явление ни подсказва, че можем да виждаме бъдещето, и ако контролираме това на пръв поглед случайно умение, то може да ни отвори широ­ко вратите на ново светоусещане, което да ни помогне по-добре да планираме бъдещето си.

23. Как се отразява трансплантирането на органи на ця­лостната същност ?

Няма влияние върху цялостната същност, така както и ми­лионите ежедневно умиращи в организма клетки не оказват влияние върху него, с изключение на стреса, който може да се създаде при такива сериозни оперативни намеси.

24. Кои са десетте най-абсурдни обяснения на преражда­нето, които сте чували?

Хората, които твърдят, че са видели свои минали животи:

- всъщност си измислят всичко заради вниманието и/или публичността, които привличат;

- са обезверени актьори и актриси;

- всъщност си спомнят филми и книги от детството;

- се поддават на фантазиите си и нищо повече;

- са слабоумници или страдат от душевни болести;

- всъщност си спомнят семейни случки, предавани чрез молекулата на ДНК по наследство;

- са в телепатичен контакт с хипнотизатор, който мисле­но им предава информация;

- използват способите на психометрията — докосват не­що, принадлежало на мъртъв човек, и разбират какъв е;

- се опитват да направят живота си по-вълнуващ и по-значителен, като преживяват славата на „минал живот";

- са направили заговор и се опитват да обезсмислят за­падната религия.

25. Какво се има предвид под „записите в Акаша“? Чувал съм много медиуми да използват тази фраза.

Записите в Акаша могат да бъдат наречени библиотека на вселенското познание. Всеобщо е схващането, че всичката информация на всяка тема може да бъде достигната в със­тояние на медитативен транс и че дори спомените от мина­ли животи са част от тази информация. Според някои спо­мените за минали животи в действителност не се индивиду­ални спомени, а съставляват малка част от записите в Ака­ша. Според мен записите в Акаша се равняват на висшата същност, която не се идентифицира, а дава отговори на пос­тавените въпроси.

26. Какви са най-често чуваните от вас възражения сре­щу теорията за прераждането и как им отговаряте?

1) ПРЕРАЖДАНЕТО Е ИДЕЯ ОТ ИЗТОКА И НЯМА МЯСТО В ЗАПАДНИЯ СВЯТ

Великите умове на различните епохи са прегръщали та­зи идея, защото тя е била личното им убеждение, а не защо­то са чели някъде за нея. От Платон до Питагор, от Бронсън Алкот и Александър Велики до Уилям Бътлър Иейтс и Уилям Уърдсуърт, много известни мъже и жени са живели и писали по собствено убеждение.

2) НИКОЙ НЕ СЕ Е ВЪРНАЛ ДА НИ КАЖЕ КАКВО Е

Всеки ден на операционните маси, при автомобилни ка­тастрофи, в замръзнали езера хора изпадат в клинична смърт и когато въпреки всичко бъдат върнати към живот, разказват за преживяното в отвъдния свят. Тези разкази потвърждават казаното от другите хора, които под хипноза говорят за миналите си животи и за състоянието на прехо­да след физическата смърт. Трудовете на д-р Реймънд Муди и д-р Елизабет Кюблър-Рос добавят много ценни сведе­ния за усещанията след смъртта.

3) МНОГО УЧЕНИ И ПСИХОЛОЗИ НЕ ВЪЗПРИЕМАТ ТАЗИ ИДЕЯ

За много хора на науката никак не е лесно да възприемат теория, която е „недоказуема" в чисто лабораторни усло­вия. Освен това е естествено да отхвърлят подобна теза, ко­ято би могла да отрече дълготрайни традиции в мисленето.

4) НЕ СА МЕ УЧИЛИ НА ТАКИВА НЕЩА!

Не са ни научили на много истини, защото учителите ни не ги съзнават. Истинският учител е вътре в нас — той по­ощрява личните ни преживявания и ни възпира от сляпо приобщаване към света на другите хора.

5) ИЗОБЩО НЕ УСЕЩАМ МИНАЛИ ЖИВОТИ ДА МИ ВЛИЯЯТ

Тогава защо ви е страх от височини, защо пиете толкова много, защо вечно се сърдите на всички, защо не можете да намерите път към най-малката си дъщеря, защо сте гениал­ни по отношение на механичните устройства, защо можете да свирите на пиано, без да сте взели нито един урок? По­мислете си отново за всеки твърде положителен или силно отрицателен аспект на вашата личност и осъзнайте, че всич­ки те произтичат от нещо. Генетичното наследство и обкръжаващата ни среда могат да обяснят само част от тях.

6) ПРЕРАЖДАНЕТО И СПОМЕНИТЕ ОТ МИНАЛИ ЖИ­ВОТИ СА РОМАНТИЧНО СХВАЩАНЕ

Ако поемането на лична отговорност и изоставянето на ролята на жертва е романтично схващане, тогава може би трябва отново да се вгледаме в нещата в живота ни, които избягваме и отхвърляме, и на тях също да лепнем етикета „романтични схващания". Основната концепция в прераж­дането е кармичната отговорност. Определено това е реали­зъм, а не романтичност, защото изисква пълното ни осъзна­ване и разбирането на [универсалния] вселенски закон. Ни­кой не може да тръгне към залеза и да заживее щастливо до края на дните си, ако това не му е предначертано от дейст­вията в предишните дни, седмици, месеци, години, животи.

27. Кое е най-странното ви преживяване при провежда­нето на регресии в минали животи?

Имал съм много странни и интересни преживявания и съм сигурен, че ще ми се случат още много други, но един слу­чай изпъква в съзнанието ми — когато съпругата на един клиент искаше да присъства на регресията. Понеже никога не бях позволявал да наблюдават сеанса пряко, дори със съгласието на клиента, предложих й да слуша в съседната стая на отворена врата. Към средата на регресивния сеанс чух от другата стая да се разказват подробности за друг град със силен и странен акцент. Зададох друг въпрос и той произведе същия ефект. Отговорите идваха от две места — от клиента пред мен и от жена му в съседната стая. За щас­тие никой от тях не притесняваше другия по време на така неочаквано развилата се регресия. Бях включил много чув­ствителен касетофон за запис и впоследствие разделих от­говорите на двамата като в отделни сеанси.

28. Клиентите говорят ли понякога на чужди езици по време на регресия?

Имал съм няколко случая, когато са правили опит да заго­ворят на чужд език. Все пак в началото на сеанса им давам инструкции да ме разбират и да ми говорят само на английс­ки, освен ако не им дам други указания. На няколко пъти клиенти са говорили на езиците от миналите си животи и са произнасяли определени изрази по изрично настояване. Ка­чеството на произношението варира от силно изкривено до безукорно. Разбира се, единствените случаи, които заслу­жават да бъдат отбелязани, са, когато човекът не е изучавал никакъв чужд език в настоящия си живот.

29. Случва ли се при втора регресия, направена няколко месеци или години след първата, да се повтаря по-ра­но изказана информация?

Дори при сеанси с десет години интервал помежду им (това е най-дългият в моята практика) излизат идентични факти, но винаги информацията, дадена в предходния сеанс, е обо­гатена. С един клиент правехме по сеанс на година в тече­ние на шест години и в пет от сеансите той се връщаше към един и същ минал живот, винаги споменаваше същите фак­ти и добавяше нови неща към тях. Целият материал предс­тавляваше своеобразна автобиография.

30. Ако сме живели толкова много животи, защо не сме напреднали повече?

Ние погрешно слагаме знак за равенство между преражда­нето и развитието. Прераждането дава само възможност за развитие, но не и гаранции. Ако следваме логиката на това погрешно разсъждение и сравним преражданията с години­те, тогава четирийсетгодишните следва да са два пъти по-умни от двайсетгодишните, а по-възрастните да са направо мъдреци.

31. Кое ще бъде най-значимото събитие, което ще проме­ни посоката, в която сега се движи човечеството? Какво ще ни преобърне и накара да живеем в мир?

Най-голямото постижение на човека ще бъде, когато той (индивидуално и колективно) открие разликата между инс­тинкта и интуицията, когато спре да говори и започне да слуша, когато започне да отговаря творчески и престане да реагира инстинктивно.

32. Коя според вас е най-голямата крачка, която всеки от нас може да направи, за да претвори миналото си и да подготви сцената за по-добро бъдеще?

Да обича повече и по-малко да се страхува.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница