Стъпки по пясъка на времето Духовно израстване чрез познание за минали животи Глен Уилистън, Джудит Джонстън



страница12/12
Дата01.02.2017
Размер2.87 Mb.
Размер2.87 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

19

Да живееш в настоящето
Не живей в бъдещето,

макар и да е приятно!

Нека мъртвото минало

погребе своите мъртви!

Действай — действай в настоящето

със сърцето си, и Бог да е с теб!

ХЕНРИ ЛОНГФЕЛОУ. „ПСАЛОМ НА ЖИВОТА"


Вероятно най-важната причина да изследваме миналите си животи посредством терапия е, че този процес ни освобож­дава и можем да се съсредоточим върху Сегашния момент. Когато сме погълнати на подсъзнателно ниво от травмите от минали животи, това сериозно наранява виталността и израстването ни в настоящето. Въпреки това обаче ние чес­то не съзнаваме колко сме уязвими към събития от минало­то, нито болезнената неспособност, която понасяме. В епо­ха, когато е съществено важно да използваме всичките си енергии и съсредоточено внимание, не можем да си позво­лим нито за миг да се разсейваме с миналото си, нито да действаме на „автопилот", защото ставаме податливи на всички негативни енергии. Ако искаме да бъдем напълно отговорни същества, невежеството по отношение на сили­те, от които сме изградени, трябва да се замени със самопознание.

Вглеждайки се в миналото, ние откриваме, че самото травматично преживяване не е онова, което ни осакатява, а продължителната емоционална реакция към него оставя от­печатък в съзнанието ни и става спирачка за развитието ни. Ако искаме да се предпазим от изстрадването на ненужна болка както в бъдещето, така и в миналото, изисква се да за­почнем сега да разпознаваме стари програмирани реакции, преди те да са се закрепили в подсъзнанието ни и да се пре­дадат на паметта на душата.

Когато сме в тревожни ситуации, трябва да се научим да улавяме въздействието на емоциите си и после да предпри­емем положително и утвърдително действие, което намаля­ва емоционалното влияние. За да го направим, трябва пър­во да стигнем до обективно светоусещане — неемоционалната перспектива, която ни свързва с по-високите изме­рения на нашата същност. Автоматично примитивната ни емоционална система се свежда до тълкувател на реалност­та. Така тя позволява на висшата същност да ни предостави перспективни средства, с които всички заплахи, страхове, вини и болки се стопяват като висулки на слънцето. Чувст­ваме се спокойни, контролираме тревожната ситуация и ос­таваме недокоснати от нея.

Един прост въпрос може да предизвика това обективно светоусещане: „От какво място и време преживявам обсто­ятелствата, които в момента ме заобикалят?" Отговорът, който идва в съзнанието чрез интуитивно прозрение, мис­ловни форми и действителни думи, често е „От миналото". Ако искаме да облекчим ситуации от минало време и място, съзнателно можем да изберем да се придвижим напред към сегашния момент. Да се поставим в добре синхронизирано време и място понякога изисква помощта на опитен профе­сионалист, но много може да се постигне, ако човек работи със същността си, за да разпознава механизмите от ежед­невния живот, които евентуално ни връщат към минали си­туации. Когато оценяваме живота по този начин, ставаме по-предпазливи към хората, местата и събитията, които мо­гат да ни върнат към болки от миналото.

Постигането на обективното светоусещане във всички ситуации е техника, която най-лесно се постига от този, който истински желае да промени качеството на живота в личен и в по-общ аспект. Има и други техники. Повечето от тях изискват да променим отрицателните си чувства и емо­ции в положителни. Всеки по едно или друго време е чувал израза „Погледни откъм хубавата страна". Това, разбира се, е същността на идеята, но и прекалено опростява концепци­ята. За да внесем светлина в мрака, да разсеем ледената хватка на страха, да променим посоката на омразата и отчаянието, ни е необходимо да разбираме и практикуваме лю­бовта.

Любовта е най-прекият ни път към емоционалната и ду­ховна свобода. Когато обичаме повече, ние отхвърляме ми­налото и общуваме директно с настоящето. Тази любов трябва да бъде безусловна, което означава, че трябва да е търпелива, освобождаваща и свободна от всякакви очаква­ния. Да не съществува нищо емоционално, само безусловна любов. Ние толкова често концентрираме цялата си любов върху малцина избрани, вследствие на което ставаме ревни­ви и развиваме собственическо чувство, че оцеляването ни сякаш започва да зависи от тях. Необходимо е да обичаме по-свободно, отвъд ограниченията на това, какво печелим и какво губим, като вярваме, че енергиите, които разпръсва­ме, ще ни се върнат в изобилие.

Когато преживяваме изобилната любов, която ни се да­ва от Божествения разум, от Вселената, ние сме в състояние да се освободим от натрапчивите мисли за това какво мис­лят другите за нас, както и от подтиците си да намерим уте­ха в материалните притежания. Винаги на някакво ниво сме знаели, че материалните неща никога не могат изцяло да за­пълнят нуждите ни в ежедневието. Знаем, че най-дълбока необходимост имаме от любов и смисъл, от истина и свет­лина, и когато сменяме поглед от материалното към емоци­оналното и обратно, откриваме поезия, музика, скулптура, изкуство и танц — истинските източници на наслада за ду­шата, защото ни извеждат от дребното към значимото, от незначителното до вдъхновеното.

Да живеем в настоящето с пълната отговорност към на­шето усещане за любовта, не е лесно, но е просто. Всъщ­ност можем да сведем всички правила за успешния живот до една лесна за помнене формула АБВ:

А — акт, действие, а не реакция във всички ситуации

Б — бъди в Сегашното, вярвайки на своята Същност

В — възправяй се лице в лице с всички ситуации чрез пря­ко общуване.

Прекият отговор на всяка ситуация изисква много повече вяра и гъвкавост, упоритост и търпение, отколкото поведе­нието на уклончивост, бездействие или емоционални атаки. Очакванията от другите трябва да се заменят с цели към на­шия Аз. Критикарството и осъждането се заменят с търпе­ливо безразличие към действията на другите.



Действие срещу реакция

Необходимостта от внимание, оценяване и одобрение (от страна на другите) заема толкова много от времето ни, че никак не е чудно, че сме изтощени, преди да сме употреби­ли физическата си енергия. Смятаме, че трябва да покажем силата си, като измъчваме другите или себе си. Малкото ни его не обича да се чувства малко. Изобщо не иска да му се напомня какво е всъщност: перцептор, който изкривява ежедневната реалност. И така то има „естествената“ спо­собност да отблъсква всяка заплаха от всички посоки. Това може да бъде съседът, забравил да ни поздрави; може да е колата, която не иска да запали; може да бъде и усиленото движение в пиковите часове. Всеки човек, място, обстоя­телство или вещ, дори собствената мисъл могат да извикат болка от минал живот и да причинят страдание. Реакциите са унищожителни за нашата същност и за обекта на реакци­ята. Нищо не се решава. Вместо това отпечатваме болката върху емоционалната си същност и усилваме чувството на несигурност, безпомощност и безсилие.

Като се извисяваме над обстоятелствата в живота и ги обичаме като стъпала към прозрението, ни се позволява да отговаряме; да действаме, вместо да реагираме. Заплахата не е заплаха, ако ние сме по-големи от нея. С всички стари заплахи трябва да израснем в собствената ни представа за себе си и в очите на Вселената, ние израстваме, отричайки травмите от миналото. Важно е да разберем, че хората са човеци. И те като нас зависят от сетивата и егото си, които са индикаторите им за реалността. Не трябва да приемаме техните чувства на несигурност и страх като свои собствени, нито да ги усилваме чрез реакциите си. Ако сме истин­ски обективни, осъзнаваме, че в по-голямата част от случа­ите сами сме се „насадили", като сме се поставили в опре­делени ситуации, за да проверим как ще им отговорим.

Съществуване в настоящето, вярвайки в същността си

Не можем да се надяваме, че можем да вярваме в себе си, ако обитаваме в миналото или се тревожим за бъдещето. Когато поставяме енергиите си така, се самоограбваме от силата си и оставаме беззащитни в настоящия момент. Да вярваме в същността си, определено е много трудно задача в тези смутни времена, когато чувствата за безпомощност и безсилие изобилстват. Те произтичат не от липса на духов­ност, а от разочарования, свързани с физическия свят и с трудността ни да спрем потока на собствените си чувства. Вярата в същността ни расте, когато се обърнем навътре и се свържем с окуражаващата, обичаща и вездесъща висша същност, която винаги е в състояние да ни даде необходи­мите насоки за разрешаване на проблемите и предизвика­телствата във всички реалности. Трябва ежедневно да си напомняме, че ние не сме счетоводна книга, която излиза на минус, нито мърморкото пред нас на опашката в бакалията, нито роднината, който не би разбрал гледната ни точка. Всеки от нас е уникална душа с ум, тяло, интуиция и емо­ции и понякога се затрудняваме да координираме всички те­зи компоненти, така че да получим желания резултат. Но доколкото осъзнаваме духовния си източник, никога няма да бъдем откъснати от себе си и от истината задълго. Ако ежедневно си повтаряме, че сме духовна, заредена със сила къща на прозрение и търпелива любов, и след това проявя­ваме това си светоусещане в ежедневните си действия, не може да не се движим във вярна посока, да не бъдем щаст­ливи същества, които имат своя цел. Миналото няма власт над нас, нито механизмите, които събуждат болката от ми­нали ситуации, когато вярваме, че сме повече от пълните със страхове мисли на егото ни.



Изправяне лице в лице чрез общуване

Някои хора свързват конфронтацията с гняв и агресивно поведение. В най-истински смисъл конфронтацията разп­ръсква яда, преди той да причини вреда на емоционално или физическо ниво. Изправянето лице в лице срещу всяка си­туация чрез ефективно общуване не е лесно, когато чувст­вата ни за безсилие са дълбоки, но е възможно, ако си спом­ним, че общуването става на всички нива на същността по всяко време. Общуването с думи носи само част от посла­нието, което искаме да предадем. Ние говорим с телата си, с очите, с умовете, със сърцата, с енергиите си, с Душите си.

Да избягваме ситуации или хора с надеждата, че те ще изчезнат и проблемът ще се реши от само себе си, означа­ва, че избягваме да живеем в настоящето, както и че избяг­ваме решението на проблема чрез общуване. Дори ако за момента ни е неприятно да се изправим срещу ситуацията, необходимо е да предотвратим вълните на шока, простира­щи се до миналото и напред в бъдещето. Трябва да бъдем директни в общуването, ако искаме да обичаме себе си и да разбираме по-пълно другите. Когато избягваме познанието, тълкуваме погрешно събитията и пренасяме неразрешени енергии във всички фази на живота. Можем да се позовем на духовната си същност в моментите на емоционална кри­за, когато се спъваме и крием в тъмните ъгълчета на живо­та, но не бива да чакаме дотогава, докато поради неефектив­ното общуване сме принудени да се сврем в тези ъгълчета на емоционален и физически стрес. Душата ни иска да по­могне, да общува с нас, да ни служи като инструмент за из­биране на вярната посока ежедневно.

В цялата история на човечеството никоя друга тема не е била толкова противоречива или пък е вдъхновявала толко­ва много философски дебати, произведения на изкуството и изследвания, колкото въпросът за съществуването и приро­дата на човешката душа. Съмнително е дали в скоро време всички ще бъдат убедени, че съзнанието ни оцелява след физическата смърт, но всеки от нас трябва да открие за се­бе си истината на този уникален закон.

Дори когато цели религии са се обезсмисляли поради противоречията и двусмислиците в тях, въпреки всичко толкова много хора ги приемат, защото откриват в тях еле­ментарна основна сигурност. Прераждането е стара истина, може би толкова стара колкото и самия човек, и все пак е винаги нова и вълнуваща. Дори тези, които не могат съзна­телно да видят себе си като представители на големия план на Вселената, разпознават на някое по-дълбоко ниво основ­ната истина — че човеците са безсмъртни.

Когато надрастваме необходимостта от догматични ре­лигии, изградени на принципите право и криво, „трябва" и „не трябва", започваме да се обръщаме навътре и да изслед­ваме реалностите в себе си. За да оцеляваме при катаклиз­мите на всяка следваща епоха, трябва да се обърнем навът­ре и да осъзнаем духовната енергия, която стимулира твор­чеството и укрепва волята. Все повече и повече имаме не­обходимост от фокус, който да ни помогне да разберем без­смъртието си чрез опита и да го изразим с понятията на лич­ната отговорност за качеството на живота ни на всич­ки нива. Изискваме нова посока, която може да просветли първичния гений на всяка уникална душа и на свой ред да пробуди спящата цивилизация.

Когато се обърнем навътре в себе си за отговори, за мир, за цел, ние се пренасяме извън себе си в космоса. Изчезват всякакви граници и отчаяното въжделение на всеки да бъде признат и одобрен от другите утихва пред универсалното приемане. Всяко разочаровано сърце е излекувано от визи­ите, които се простират отвъд личната болка.

Никога не забравяйте, че въображението, не интелектът, води търсещия ум към истината. Интуицията, а не инстинктът, ни прави свободни. Висшата същност на един човек ка­за следното за всички нас:

Както всеки залез, всяка дъга, всяка единствена снежинка, която пада върху повърхността на ва­шата земя, цялата вселена е изпълнена с несравни­ма с нищо красота. Оставете представите ви за надежда да започнат с тези произведения на изкус­твото, които са ви толкова достъпни, и после да излязат от тях, като преминат отвъд всяко огра­ничение, което сте си мислили, че стои пред вас. Можете да обичате много повече, отколкото изоб­що сте си представяли, че е възможно. Започнете да изтривате миналото от днес, като обичате все повече и повече с всяко утре.

Превод от английски:



ЛЮБОВ ЖОНКОВА ГЕОРГИЕВА, МАРИЯ РАКАДЖИЕВА



1 Камъни (англ.) мярка за тегло равна на 6.36 кг

2 Убийстен (англ.)


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница