Стъпки по пясъка на времето Духовно израстване чрез познание за минали животи Глен Уилистън, Джудит Джонстън



страница3/12
Дата01.02.2017
Размер2.87 Mb.
Размер2.87 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

5

Петте нива на регресия
Прах в прахта! Но чистият дух ще отлети обратно в горящия фонтан, отдето е дошъл. Частица от Вечността. Той се е събудил от съня на живота.

пърси iii ели „адонис“
„Колко надълбоко потънах?" - изглежда, това е въпросът, които най-много интересува хората, подложили се на хипно­тична регресия. Субектите, които за пръв път са попаднали в миналото, са доста скептични към казаното от тях, ако яс­но си спомнят разкрилите се сцени и особено ако съзнателно оценяват отговорите си като резултат от регресивен про­цес. Тези, които не си спомнят нищо или почти нищо, са до­ри още по-любопитни за дълбочината на регресията си, чу­вайки записа на разговорите, в които са пълноценни участ­ници. Полезно за приобщаването на субектите към новия процес е, ако имат възможност да сравняват своето прежи­вяване с преживяването на други хора в същата ситуация.

За да дам един ориентир на пациентите си, както и за да мога да оценявам какво става по време на сеанса, аз разде­лих регресията на пет нива. Те се базират на степента на въвличане на субекта, както и на неговата субективна пре­ценка за реалността на собственото му преживяване.



Първо ниво

В най-повърхностното ниво преживяното наподобява на снимка, която не е на фокус. Често образът е неясен или су­бектите просто имат чувството или интуитивната предста­ва, че са свързани със сцената, без да виждат нещо опреде­лено. Някои описват състоянието като периферно зрение; на други им се струва, че гледат като през мъгла. Сцената може да се смени изведнъж или неочаквано да се проявят отделни детайли. Понякога това изглежда като колаж от на пръв поглед несвързани сцени или детайли.

В първо ниво пациентът все още остава 80% в кабинета и се е прехвърлил само 20% в миналото. Тук разсейването е нещо обикновено. Силен шум, неудобна поза на тялото или случайно появила се мисъл могат лесно да променят фокуса и да върнат цялото внимание към настоящето. Ако в сцената от миналото участват няколко човека, субектът се затруднява да се разпознае сред останалите.

Типични реакции при първо ниво на регресия са:

1. Затруднявам се да кажа кой съм аз.

2. Не знам.

3. Не мога да кажа точно.

4. Мисля... имам чувството, че...предполагам.

5. Не е много ясно.

Повечето субекти от първо минават във второ ниво на рег­ресия. Някои обаче никога не се чувстват дотолкова в безо­пасност, че да се придвижат към по-ясно осъзнаване на травмата от миналото. Оставането на първо ниво е начин на избягване, един вид предпазен клапан за предотвратяване на опасно преживяване.



Второ ниво

Около 75% от хората преминават към това ниво, където мъглявите изображения се избистрят, различават се основ­ните образи и впечатления. Забелязват се и специфични де­тайли. Обаче субектът не се идентифицира ясно с тялото, обикновено има чувството, че е надвиснал над сцената в нефизическа форма. Случва се след няколко опита регресираните успешно да разпознаят телата си, друг път това не се получава. На второ ниво субектът все още е съсредоточен 60% в настоящето и 40% в миналото.

Типични за второ ниво са следните реакции

1. Гледам надолу към сцената.

2. Имам чувството, че си измислям всичко това.

3. Червеното е толкова ярко.

4. Той сякаш само стои там. Защо не направи нещо?

5. Струва ми се, че тя е много тъжна.



Трето ниво

Това ниво може да се сравни с гледането на филм, въпреки че в началото е възможно субектът да се откъсва от дейст­вието. Идентифицирането, направено веднъж, е доста пъл­но, активизират се и останалите сетива. Човекът може да помирише цветя в градината, да чуе морските вълни, да усе­ти острието на сабя или вкуса на лекарство.

В трето ниво, което преживяват 50% от въведените в хипнотична регресия, човек може да се движи напред и на­зад във времето, да описва случки от раждането до смъртта си в разглеждания живот. Усещането за сегашния момент намалява все повече, като 40% от вниманието е насочено към настоящето и 60% към миналото.

Понякога хората са изненадани от яснотата на впечатле­нията си и могат да коментират преживяването си благоск­лонно или критично:

1. Децата в класа се различават по височина. Това е много смешно.

2. Печката в стаята е запалена. Колко е приятно.

3. Някакъв мъж ми крещи. Изглежда подозрителен.

Други изрази, които показват степента на включване, са:

1. Дъжд барабани по покрива.

2. Много съм замаян.

3. Кракът ми се заклещи между две скали

4. Той не чува вика ми.



Четвърто ниво

Приблизително 30% от въведените в регресия достигат до четвърто ниво. Субектите са силно въвлечени в преживява­нето и са много по-малко наблюдатели отколкото участни­ци. Активизирани са всички сетива, има елементи на анализ на ситуацията. Субектът може да представи редица детайли и да обясни взаимоотношенията почти без затруднения. На това ниво рядко се чува „Не знам". Вече не се появява ха­рактерният до трето ниво ефект на раздвояването, човек е съсредоточен в миналото, като тук-таме проблясват мигове от настоящата ситуация. Имена, местности и дати се изла­гат почти без колебание. Само 20% от вниманието на субек­та е в настоящето.



Пето ниво

Тук субектът изцяло е погълнат от миналото, чиято реал­ност е толкова пълна, колкото всичко преживяно от съзна­телния ум в дадената времева рамка. За 10% от достигнали­те пето ниво усещането за настоящето е заличено от силни­те образи от миналото. Желанието да станат личността от миналото е толкова силно, че те са погълнати от него 100%.

На това ниво се изявяват диалектът, акцентът, жестове­те и особеностите в изразяването; дори е възможно субек­тите да говорят на чужд език. Чувствата и мислите на лич­ността от миналото са напълно активизирани. Много от достигналите до това ниво са ми задавали въпросите „Кой сте вие?" и „Защо сте тук?" (Отговорът „Аз съм приятел" обикновено ги удовлетворява, след като много повече ги интересува сцената, в която се намират, и в края на краища­та не ги е грижа кой съм, щом не представлявам заплаха.)

На това ниво се изкривява усещането за времето. След един час регресия човек може да смята, че нищо не се е слу­чило или че сеансът се е провалил само след няколко мину­ти. Понякога, както стана с Джейн от Първа глава, субектът може да се извини, че е заспал и че ми е загубил времето. В пето ниво често се освобождават чувства на нетърпение, гняв и дори ярост. Тук се разкриват и потенциално най-дос­товерните факти.

Една от най-отличителните характеристики на нивото е частичната или пълна амнезия на преживяното в регресия­та. Потиснатият материал се е освободил без контрола на съзнанието. След подобен сеанс хората понякога са учуде­ни да чуят записа на гласа си, разкриващ подробности от живот, който е напълно непознат за съзнанието им.

Ето някои коментари, направени в пето ниво на регре­сия:

1. Мили Боже, в клопка съм!

2. Тя отказва да ме изслуша.

3. О, не, дробовете ми се пълнят с вода.

4. Никога не съм чувал за Американските щати.

5. Умирам.

Кратък откъс от регресия в пето ниво ще ви покаже яснота­та на детайлите, които изплуват.



* * * * *

- На земята ли седиш?

- На брега на реката.

- Мъж ли си или жена?

- Мъж.


- На колко години си?

- Тринайсет.



- Кога си роден ?

- Петнайсти юли 1781.



- Живееш в къщата, която спомена преди малко ли?

- Разбира се.



- Как се казваш?

- Джуд.


- Ходиш ли на училище, Джуд?

- Тук няма училище.



- В града ли живееш, Джуд?

- Разбира се, че не. Няма да е от голяма полза, след като не мога да се движа добре.



- Защо?

- Единият ми крак е недъгав.



- От нещастен случай ли е?

  • Не.

- Така си се родил ли?

- Така мисля.

* * * * *

Трябва да бъде отбелязано, че положителни резултати се постигат и в по-ниските нива, въпреки че повечето па­циенти биха искали да преживеят пето ниво. Всъщност много хора имат погрешната представа, че истинската хип­ноза е само в пето ниво поради заблудата, че хипнозата е състояние на безсъзнание или сън.

Без значение в кое ниво на регресия е, субектът обикно­вено се насочва към преживяването на смъртта в миналия живот, тъй като страхът от смъртта често се корени в ина­че необясними състояния на страх и безпокойство.


6

Стъпки в пясъка на времето
Примерът па великите мъже постоянно ни напомня, че можем да направим живота си възвишен и напускайки го, да оставим след нас стъпки в пясъка на времето.

ХЕНРИ JIOHГФЕЛОУ „ПСАЛМ НА ЖИВОТА“
Какво кара хората да се подложат на регресия в минал жи­вот? Някои идват в Съвета по алтернативна терапия, защо­то приятели или роднини са им казали за настъпилите в тях положителни промени, след като са се освободили от потиснати преживявания в предишни прераждания. Други са слу­шали лекциите ми или са гледали изявите ми по телевизия­та, където разисквам смисъла и техниката на регресията в минал живот. Все пак някои хора идват в Съвета по алтер­нативна терапия за традиционна консултация и изобщо не знаят за възможността да проучат свои минали реинкарнации.

Някои от пациентите ми твърдо вярват в прераждането, въпреки че никога не са се подлагали на регресия. Други не знаят, че съществува прераждане, но идеята за него ги въо­душевява. За трети темата не представлява интерес, а една малка част са направо враждебно настроени към нея. Обаче при личности, които не могат да приемат идеята за прераж­дането, миналото изплува с голяма яснота и логичност, ко­ето демонстрира един вече споменат факт: законите на Все­лената действат независимо дали вярваме в тях или не. Въп­реки това не би било етично от страна на консултанта, а и ­има опасност да се навреди на пациента, ако той бъде под­ложен на регресия без негово съгласие. Тъй като истинското израстване на личността предполага да поемем цялата отговорност за нашия живот, не би било уместно консул­тантът да налага своята гледна точка, защото така пациен­тът ще стане зависим от лечителя си и още повече ще утеж­ни положението си.

Приблизително половината от хората, които идват в Съ­вета, искат да се подложат на регресия. Други искат да се справят с определени проблеми, като:

1. Чувство на безпомощност, чувство, че си недостоен, липса на цел, гняв (агресия).

2. Стрес, постоянна тревожност и неизвестен страх.

3. Страх, фобия, чувството, че си в капан.

4. Трудности в общуването.

5. Здравни проблеми, болка, липса на енергия и мотивация.

6. Стремеж към разкриване на духовната същност; усвоя­ване на медитация и самохипноза.

7. Пристрастяване и натрапчиви желания.

8. Блокиране на творческите способности.

9. Неудовлетвореност от работата.

10. Сексуални затруднения.

Когато за първи път е подложен на регресия, човек е изпъл­нен с вълнение и очаквания, примесени с тревога от това ново преживяване. Повечето хора идват с погрешна предс­тава за хипнозата, така че най-напред трябва да им се обяс­ни какво представлява тя и да се отстранят митовете около нея. Обяснявам, че хипнозата е друго състояние на съзна­нието - преднамерено, внимателно слушане в атмосфера на доверие и релаксация. Терминът хипноза всъщност е заблуждаващ, тъй като произлиза от гръцката дума за сън; хипнозата не е сън, както не можем да наречем ябълките портокали. Дори субектите, които стигат до най-дълбоките нива на хипноза, никога не спят, защото реагират на всичко казано от хипнотизатора. Все пак хипнозата и сънят имат едно общо свойство: те са алтернативни състояния на съз­нанието, при които влизат в действие вътрешните сетива.

Всяка реакция на хипнозата е индивидуална, но повече­то хора изпитват близки усещания, които се изразяват в: те­жест, лекота, раздвояване, отделяне, разширяване, издига­не, падане, дезориентация за времето, изтръпване, повише­но внимание, усилване на способността за концентрация и възприемане, наелектризираност, вълнение, пулсиране, въртене, завъртане, свобода. Вследствие на стимулирането на вътрешните сетива възникват интензивна светлина и цветове, проблясъци, бръмчене, щракане, звънтене и други слухови и визуални прояви. Хипнозата е различна за всеки и няма едно-единствено явление, с което да бъде обяснена.

„Няма да повярвате на това" е може би изявлението, ко­ето най-често чувам от пациентите си; обикновено следва описание на някакво преживяване отвъд петте сетива и ко­лебливото признание: „Мисля, че може би съм бил и в друг живот".

Друг често срещан коментар е: „Не смятам, че съм до­бър субект", което ми подсказва, че чувствата, владеещи пациента, са самоосъждане, въздържане, дори отказ от рег­ресия. Това обаче доста се различава от следното изпълне­но с предизвикателство изявление: "Обзалагам се, че не мо­жете да ме хипнотизирате!". Моят неотменен отговор в по­добни случаи е: „Съгласен съм, след като не съм хипноти­зирал никого през живота си. Никой не може да бъде хип­нотизиран от друг човек. Хипнозата всъщност е самохипноза, дори когато те направлява някой друг." Желанието и до­верието са ключовете към хипнозата. Войнствеността или позицията „да видим дали ще успееш" не води до хипноза.

Понякога хората са загрижени дали срещата с миналото няма да им навреди, но като се изключи страхът от непозна­тото преживяване, няма нищо опасно. Това важи както за изследването на минал живот под ръководството на профе­сионалист, така и в случаите на самохипноза. Емоционално­то ни състояние обагря всяко наше преживяване, така че към регресията трябва да се подходи с позитивна ментална нагласа. Добре е първият опит за хипноза да бъде извършен от специалист, който да даде напътствия за по-нататъшна самостоятелна дейност. В една от следващите глави са даде­ни указания за желаещите да работят самостоятелно.

Може би преживяването на регресия не е чак толкова не­обичайно, колкото си мислите, при положение че мнозина от нас зърват мигове от миналото си както в будно състоя­ние, така и насън. Докато разговаряме с приятел, може из­веднъж да видим някакво неочаквано изражение или изкривяване на чертите, или пък наслагване на едно лице върху друго. Отивайки на непознато място, можем да почувства­ме атмосферата на нещо близко и познато. Или пък да бъ­дем погълнати от исторически филм или роман, които отприщват в нас спомени от други времена и места. Докато мечтаем, можем неочаквано да видим редица от лица или сцени, които изчезват, щом ги осъзнаем. Сънищата ни съ­държат елементи от минал живот, често те представляват колаж от минало, настояще и бъдеще. Много рядко сънят може да разкрие последователни кадри от минал живот. (Тъй като в алтернативното състояние на съзнанието липс­ва усещането за време, има сливане на минало, настояще и бъдеще.)

Защо не помним миналите си животи по същия начин, както помним случки от детството си? Изглежда, съществу­ва някаква договореност уроците от настоящия живот да се научават без допитване към миналото, докато човек не дос­тигне определено ниво на развитие. Известно е, че децата често разказват за неща, които е възможно да са се случили единствено в предишен живот. Почти без изключение въз­растните се опитват да ги убедят, че подобно нещо никога не се е случвало; така детето започва да крие подобни спо­мени и скоро се научава да потиска усещането, от което те възникват. Интересен е фактът, че е също толкова лесно да се отвориш за голямата сензитивност на детето, колкото е било лесно да я потиснеш, когато обкръжението ти го нала­га. Голяма е силата на отприщването на латентните способ­ности.

Хората изпитват известна трудност да се завърнат във физическата реалност след регресия. Просто трябва да се обърне фокусът към онова, което е по-близко и познато, към сигурността. Работил съм с хиляди субекти и никога не съм срещал човек, който да изпита нещо повече от момент­но объркване при приспособяването си към настоящето.

Чувството, че си друг човек, преминава бързо и неизменно изчезва след няколко часа. Понякога след регресия сънища­та са по-живи и могат да разкрият допълнителна информа­ция за миналия живот, който е бил проучван. Дори при съ­буждане съзнателният ум може временно да бъде ангажи­ран е преработването на информацията, дошла по време на сеанса. Това преживяване винаги е приятно и задоволява възбуденото любопитство.

Почти у всеки се поражда елемент на неверие веднага след сеанса, обикновено изразено с думите: „Имам чувство­то, че си го измислих." Това усещане може да продължи след няколко сеанса, макар че информацията от регресията е отвъд опита и знанието на субекта в сегашния живот. Въпреки това усещане за нереалност, субектът не се учуд­ва, когато проучването на данните от регресията потвърди тяхната достоверност. Характерно за регресията е тя да причини объркване на чувствата: беше реално и все пак не беше; бях там и все пак съм тук; мислех с ума на тази пре­дишна същност и въпреки това сегашното ми съзнание нас­тояваше да редактира случващото се. Много от тези обърквания възникват поради погрешното мислене на повечето субекти, че няма да имат съзнание за заобикалящата ги об­становка и настоящия си живот, докато преживяват минали събития. Понякога наистина е така, но особено в началото е вероятно у човек да остане усещане за обкръжаващата го среда и присъствието на консултанта.

Опитният хипнотизатор започва подготовката за сеанса още с влизането на пациента в кабинета, насочвайки разго­вора така, че да намали стреса и тревогата, докато създава нагласа у субекта да се справи с енергиите на миналото и със сегашните си чувства. След като обсъдим причината, поради която пациентът желае да бъде подложен на регре­сия, правим предварителни упражнения за визуализация и анализ на аналогиите. Податливостта на хипнотичен транс е очевидна още в този момент, въпреки че може да се нало­жи човек да бъде уверен отново, че е податлив субект.

Понякога хората идват на сеанс твърде сънливи или твърде възбудени, за да се работи с тях ефективно. Употре­бата на стимуланти от рода на кафето, на транквиланти или алкохол допълнително влошава способността за концентра­ция. В такива случаи не може да се направи нищо друго, ос­вен да се насрочи нов час за сеанс.

Когато завърши предварителният разговор, помолвам пациента да се подготви за пътуване, в което консултантът ще играе ролята на навигатор. Важно е между пациента и консултанта да съществува взаимно доверие и двамата за­едно да се съсредоточат в предварително набелязаната проблемна област. Направлявам пациента да отпусне тяло­то си, като се насочва поотделно към всяка негова част, за­почвайки от клепачите и придвижвайки се надолу към пръс­тите на краката. Някои се справят доста бързо с този про­цес, други - особено тези, които не са запознати с методи­те на релаксация - имат нужда от наставления.

След като тялото се е отпуснало, вниманието се насочва към дишането. Аз казвам, че с всеки дъх отпускането става все по-дълбоко и че ще се появи усещане за вцепененост и лекота. Следващата стъпка е успокояване на съзнанието. Помолвам субекта да си представи, че изключва контакта на умствения си компютър или че изтрива черната дъска на мислите си. Това са неща, които почти всеки може да си представи доста лесно. После внушавам на пациента, че всички мисли, които се опитват да се натрапят по време на въвеждането, ще бъдат изтрити незабавно, както и всички шумове, които могат да причинят разсейване.

Ключовите фрази „пускаш се"' и „отпускаш се все по-дълбоко и по-дълбоко" се повтарят многократно, като про­дължава съсредоточаването върху дишането. На този етап не е необходимо да се стремим към дълбока хипноза, дори понякога пречи. Ако пациентът наистина се затруднява да се откаже от контрола върху себе си, обикновено го насърча­вам с думите: „Отпусни се колкото е възможно повече". След пет до петнайсет минути повечето субекти са готови да се върнат назад във времето. Обикновено използвам образа на часовник със стрелки, които бързо се въртят назад. Чес­то годините се отброяват, като субектът „става все по-млад".

В този момент помолвам пациента да спира на всяка сце­на, която носи емоциите на проблема, довел го при мен. По­вечето хора успяват да открият доста лесно инциденти от детството, свързани с болезнения проблем. Понякога те са толкова много, че целият сеанс минава в проучване на тези събития. Често връзката с проблема не е очевидна за паци­ента, който е напълно погълнат от сцената, чието преживя­ване понякога предизвиква сълзи или смях. След подобен сблъсък много хора коментират, че не са вярвали, че ще си „спомнят" преживяното в детството толкова добре. Мнози­на са учудени от яркостта на картините и чувството, че те са толкова реални.

Обикновено хората са толкова нетърпеливи да открият миналия си живот, че се движат твърде бързо през спомени­те от детството. В зависимост от първоначалния интерес, можем да прескочим раждането и преживяванията в утроба­та, за да остане повече време за миналите прераждания. Ко­гато пациентът е едновременно отпуснат и реагиращ, сме готови да се върнем още по-назад. В този момент е полезно да се извика представата за тъмен тунел, през който явно хората прелитат с приятно чувство. Внушението е, че в края на тунела ще се отвори сцена от един по-ранен живот. Така субектът има възможност да се фокусира върху тази сцена, преди да е влязъл вътре и да е станал част от нея.

В следващата регресия точно бях казал на Арнолд да погледне към сцената в края на тунела. Той бе дошъл при мен от любопитство и планираше да се подложи на още регресии по-нататък. Зададох няколко въпроса, за да получа факти, които бяха проверими, но целта не беше да се кон­центрираме върху този аспект на регресията. Арнолд иска­ше да обхване колкото е възможно повече неща и бяхме ре­шили да обсъдим отговорите му по-късно.
* * * * *

- Сцената все повече се избистря пред теб. Какво виж­даш?

- Жена, която се моли пред олтар.



- Ясно. Разкажи ми всичко, което чувстваш и виждаш.

- Намирам се в голяма църква с високи и тесни прозорци, каменни арки, голям кръгъл прозорец от цветно стъкло в предната част.



- Сами ли сте там?

- Само ние двамата сме.



- Как е облечена жената?

- С бяла рокля и зелена украса, дълга дантела... имам чув­ството, че е много неудобна...



- Опиши с какво си облечен ти.

- Нося червена риза. Работил съм на открито, ръцете ми са мръсни.



- Значи си мъж.

- Да. Чакам да свърши молитвата си. Не обичам да стоя в църква.



- Коя е жената?

- Ан.


- Името й е Ан? Ти я наричаш Ан?

-Да.


- А тя как те нарича?

- Джей. Името ми е Джейсън.



- Ясно. Ан роднина ли ти е?

- Не.


- Приятелка ли ти е?

-Да.


- Ти с нея ли дойде тук?

- Не, дойдох... Знаех, че ще я намеря тук. Не би трябвало да идвам, но влязох през задната врата. Работя на отк­рито.



- Градинар ли си?

- Да.

- Как е фамилното ти име, Джейсън?

- Леополд.



- Каза, че не обичаш много църквата. Ще ми обясниш ли защо?

- Заради хората... говорят за любов през цялото време... но не я забелязвам в тях самите.



- Обиден ли си на църквата?

- Изглежда, Бог обича само богатите.



- Но въпреки това работиш за църквата. Защо го пра­виш?

- Работя за различни... за който ме повика. Работя за цър­квата само когато не мога да се намеря друга работа.



- Разбирам. С пари ли ти плащат?

- Да, църквата ми плаща. Работя също за един благород­ник, който ми дава подслон.



- Колко ти плащат?

- Ами... два шилинга на ден.



- И ги получаваш в края на всеки ден ли?

- Да. Когато мръкне, някой дебел свещеник или калугер идва и ми плаща.



- Можеш ли да ми кажеш как изглеждат парите?

- Две кафяви монети.



- Как се нарича мястото, където се намираш?

- Ковънтри.



- В коя страна?

- В Англия.



- Кой сезон е сега?

- Есен.


- Знаеш ли коя дата е днес?

- Ноември. Не съм сигурен за деня.



- Коя година?

- 1747.


- Знаеш ли кой управлява държавата? Кой стои на тро­на? За кого говорят хората?

- Говорят за крал Джордж.



- А говори ли се за някой друг?

- Повече за разни благородници (въздишка)... разговаряме за благородниците. Името на благородника, за когото работя, е Фредерик...



- От Ковънтри?

  • Да.

- Бил ли си извън Англия?

- Не. Ан би искала да ме отведе в Франция.



- Защо ?

- О, за да избягаме оттук. (Въздишка) Връзката ни е... на хората не им харесва.



- Защо?

- (Въздишка.) Не съм от подходящо потекло. Тя е... дъще­ря на благородник.



- На колко години си, Джейсън ?

- На двайсет и седем.



- Ами Ан?

- Също.

- Ясно. Ходил ли си някога извън Ковънтри?

- Не. Когато бях малък, бях в... град на име Йорк... нещо такова...

- Как се казваше градът?

- Йорк.


- Имаш ли представа защо си бил там?

- Роден съм там... толкова отдавна... неговият брат ме взе под опека... благородникът. Бях отгледан като работни­ците, които принадлежат на благородника или работят за него. Не ме отгледа в дома си, след като не съм от семейството.



- Разбирам.

- Запознах се с Ан преди четири години. Докато работех в градината зад огромната му къща.



- Ако заминеш за Франция с Ан, със самолет ли ще отлетите?

- ... Не може да лети във въздуха. Ще вземе каруца, стара­та ми каруца, а след това може би ще отидем до брега. Тя познава рибар, който може да ни вземе в лодката си. Имам стара каруца. Ще трябва да облече други дрехи. Има един път, по който никога не съм минавал...Ще преминем по него за пръв път...



- Чувал ли си някога за пътуване но въздуха?

- Не. Чувал съм хора да твърдят, че са летели насън. Че във Франция летели с огромни торби... но не мога да го повярвам.

- Вярваш ли, че хората някога ще полетят?

- О, да. Всичко е възможно... Църквата обаче не го вярва… това е една от причините да не се присъединя към нея.

- Смяташ ли, че ще живеете заедно с Ан?

- Да. Наистина го желаем. Винаги съм се страхувал, какво ще кажат хората... а тя, какъв живот ще има с мен...



- Можеш ли да работиш нещо друго?

- Да. Искам да се науча да работя с дърво.



- С дървен материал?

- През свободното си време отсичам клони и правя от тях различни фигури.



- Разкажи ми как изглеждаш.

- Тъмнокос, имам белег на бузата. Мисля, че е от сбиване преди много години. Рядко виждам лицето си. В голямата къща на благородника има стъкло и там мога да се видя...



- Такова ли е предназначението на това стъкло?

- Да, има много от тях.

- Висок ли си на ръст?

- Не знам. Можеш да ме смяташ за висок, но има и по-ви­соки от мен.



- Колко смяташ, че тежиш?

- Нямам представа. Измерват в стоунс1 ... не зная какви точно камъни използват... или колко от тях тежа.



- Ясно. Какво работиш при благородника?

- В дъното на градината има поточе, аз го поддържам чис­то, махам клонки и листа от него... не трябва никакви клони да растат във водата (въздишка)...



- Да се придвижим във времето, когато ще сте заедно с Ан. След колко години е това...

- Живеем заедно в Холандия.



- Отишли сте в Холандия?

- Да, но за известно време бях тук сам. Тя беше много бол­на в Англия и ме изпрати тук сам (въздишка). Каза, че ще е по-добре, ако първо замина сам. Може би болестта бе по Божията воля, и че аз трябва да замина сам... В Хо­ландия съм, а не във Франция.



- Как се случи това?

- Заминахме с рибарска лодка, аз и още четирима. Тя тряб­ваше да се присъедини към нас.



- Ан щеше ли да те последва?

- Да, след няколко месеца, но изминаха години.



- На колко години беше, когато тя дойде при теб?

- На трийсет и една.

- Щастлив ли беше животът ви?


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница