Стъпки по пясъка на времето Духовно израстване чрез познание за минали животи Глен Уилистън, Джудит Джонстън



страница7/12
Дата01.02.2017
Размер2.87 Mb.
Размер2.87 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

* * * * *

- Как ще се прибереш вкъщи, след като напазаруваш?

- С трамвая. Татко мрази да идва в града с волската кола. Казва, че хората в града са луди.

* * * * *

- Бил ли си някога в Калифорния? Чувал ли си за Калифорния?

- Не. Къде е това? (Клиентът беше родом от Калифорния и бе живял там цял живот.)



* * * * *

(Регресия в 1743 г.)



- Чувал ли си за Америка?

- Не.


- Това не ти ли е познато?

- Не.


- Ами Съединените щати?

- Не.


- Нищо ли не ти говори?

- Не, какво е това?



- Не си пътувал много, така ли?

- Ами доста пъти до островите (Британските острови) и след това дойдох в Швейцария.



*****

  • Как се забавляваш? Имате ли телевизор?

  • Какво да имаме?

  • Телевизор - телевизия?

- Не знам какво е това. За забавление ходим до някоя ферма, понякога на нас ни идват хора на гости и винаги има много музика, много храна и танци.

* * * * *

- Бас държа, че много обичаш да слушаш радио, като те оставят сам.

- Какво е рий-ди-о?



* * * * *

- Дрехите на шевни машини ли си шиете?

- Д да имаше такова нещо, горките ми пръсти щяха да го благославят.

* * * * *

- Какво правиш, за да си светиш, като се стъмни?

- В повечето случаи си лягаме, но аз понякога чета до свещ.



- Какво е свещ?

- Нали знаеш, восъчни свещи... Сигурна съм, че си ги виж­дал. Ти откъде си, между другото?



* * * * *

(Регресия в 1895 г.)



- Как си набавяте нещата, които ви трябват ?

- От магазина. Много неща си отглеждаме сами, а някои от книгата.



- Какво имаш предвид, каква книга?

- От каталога. Тъкмо го разглеждах тази сутрин. Много ми се иска да си купя „Сингър"-а, който рекламират там.



- Имаш предвид шевна машина?

- Да.

- Колко струва тя?

- Мисля, че пишеше около 12 долара за този модел, който аз искам. [Проучването ми установи, че със сигурност съществува каталог от същата година и цените на шев­ните машини „Сингър" варират от 8.50 до 13.90 долара.]



* * * * *

- Понякога летиш ли, когато й ходиш на гости?

- [Смях] Да не мислиш, че съм птица? Хората не могат да летят.

- Смяташ ли, че някой ден човек ще може да лети с по­мощта на машина?

- [Смях] Разбира се, че не... Това е невъзможно.



- Значи не мислиш, че човек ще може някога да стигне до луната? Иска ми се да изпратя там някои хора.

[Още смях]

* * * * *

- Бяхме планирали да се срещнем до палмата.



- Ти каза ПАЛМА. Дърво ли имаш предвид?

- Да, дърво - палмата извън града.



- И казваш, че това е Шотландия?

- Да. [Бях допуснал, че това е от най-очевидните грешки. Проучването ми обаче доказа, че предположението ми не е вярно. Ветровете и водите на Гълфстрийм очевидно не донасят само топлина, но и палмови семена към за­падното крайбрежие на Шотландия. Всъщност Шекспир също споменава палми в Шотландия.]



* * * * *

- Какво правиш, за да се издържаш?

- Цепя дърва, работя в градината, смазвам колелата на каруците, боядисвам оградите, боядисвам къщата, а тряб­ва да внимавам и за чернокожите.



- Трябва да внимаваш за чернокожите? Те за кого работят?

- За който ги притежава.



- Ти притежаваш ли чернокожи?

- О, не. Бих могъл, когато умре старецът. Той може да ми даде неговите, понеже няма синове.



* * * * *

- Опиши ми какво виждаш.

- Виждам мъж е копринено кимоно в златисто и зелено, малка черна шапка, доста висок, черни копринени обув­ки. Намираме се в мраморна стая с черни лакират ме­бели. Отвън има градина е малък басейн. В стаята има клетка с пойна птица и навсякъде има цветя.



- Кой е мъжът?

- Баща ми. Сега излизаме в градината. Той иска да ми раз­каже една история.



- Каква история?

- Любимата ми - за големите войни.



- Войни, в които той е участвал ли?

- Не, те са били преди неговото време. Той знае за тях. На­рича ги войните между Минг и Тау, нещо такова.



- Говори ли ти и за други неща, които ти харесват?

- Помага ми е моите карикатури, като ми разказва по една история за всяка от тях. И ми говори за животните в не­бето. За всяко от тях знае по една история.

- Имаш предвид съзвездията ли?

- Да, очертанията на животни. Той ми показва къде се на­мират в небето.



- Каза, че отиваш на пикник?

- Да, на разходка.



- Какво взе със себе си?

- Само малко храна... черен хляб, наденички, нали знаеш - колкото можем да носим в кошницата.



  • В кое?

  • В кошницата.

- Какво е кошница?

- [Раздразнено] Кошница... кошница за храна...



* * * * *

- Къде живееш ?

- В Монмартр.



- Ходиш ли на църква?

- Да.

- Как се казва църквата?

- „Сакре кьор". [Този клиент никога не беше ходил във Франция и не следваше френска история.]



* * * * *

- Какво искат да правят братята ти?

- Единият иска да ходи на морето... вероятно ще убеди другия да отидат на морето... [озадачено] Аз не знам как­во е море... говорят за лодки... единият нарисува карти­на на лодка... Джордж я нарисува... странно е.



- Никога ли не си виждал лодка?

- Само на картината, която нарисува Джордж. [Клиентът живее в близост до вода и в този живот е много добре за­познат с всякакви видове лодки и кораби.]

Сравненията между избора на думи в състояние на регресия и в нормално съзнание понякога могат да бъдат много инте­ресни.

* * * * *

Отговор в регресия: Как се пише Жанет?

- Jeane двойно tte.

Съзнателен отговор: Как се пише Жанет?

- Jeane tte.

* * * * *

В регресия: Коя е годината?

- 1890 г.



- И кой е монархът?

- Виктория, разбира се.



Съзнателно: Кой е управлявал Англия през 1890 г.?

- Едуард някой си, мисля.



*****

- Къде живееш?

- В Обединеното кралство.



  • Съзнателно: Как наричаш Англия, Шотландия, Уелс и Се­верна Ирландия?

- Великобритания.

- Какви монети използвате?

- Пенита, шилинги, крони, половин крони и хартиени паундове.



- Употребявате крони?

-Да.


- Коя година е?

- 1874 г. [Кроната е излязла от употреба през 1934 г.]



*****

Най-убедителното доказателство за истинността на регре­сиите в минал живот е съвсем простият начин, по който се изразяват хората. Тези спомени от миналото се характери­зират с всички възможни човешки реакции - смях, сълзи, скептицизъм, убеденост, страх, смелост, омраза и любов. Всичко това идва от субекта съвсем непринудено и спон­танно. Историята може да е силно динамична, но никога не се драматизира.

Прецизността, с която умът извиква точно този матери­ал, който е свързан с проблема на човека, подложил се на регресия, е наистина забележителна. Процесът е едновре­менно толкова сложен и толкова гениално ефективен, че ако го наблюдава, човек вече е убеден в истинността му без сянка от съмнение.

13

Каквото посееш
Каквото човек посее, това и ще пожъне.

Галитяни 6:7


Няма значение колко тясна е вратата

и колко наказания са вписани в скрижалите.

Аз съм господарят на съдбата си.

Аз съм капитанът на душата си!

УИЛЯМ ЪРНЕСТ ХЕНЛИ. “INVICTUS”


С малко изключения, хората, които търсят съвети от специалистите по peгресивна хипноза, неправилно разбират концепцията за кармата. Неизменно онези, които са се докосвали до източната философия или до метафизиката, смятат, че кармата е мистична сила на възмездието, което принуждава хората да си плащат за лошите деяния. Нещастните смятат, че страданието им се дължи на „лоша карма", че в минал живот са причинявали тежки вреди на други хора и че сега трябва да плащат „кармичния си дълг". Чувал съм много интелигентни хора да казват, че в продължение на още два или три живота ще трябва да изплащат кармичния си дълг. Това разкрива едно основно неразбиране на кармата.

Ако разглеждаме Бог като Първопричина и Вселената като разгръщащо се Следствие, можем да определим кармата като универсален принцип, който изразява това взаимоотношение. Карма е универсалният принцип, от който се развива ВСИЧКО, тя е причината и следствието във вселе­ната. Карма е общата тенденция и посока на всички неща. Тя е динамичното напрежение между събитието и резулта­та. (У човешките същества стресът, както физически така и ментален, представлява именно такова напрежение, само че неразрешено.)

В тази най-всепроникваща от всички енергии се съдър­жа свободен избор и творческо изразяване на всичко в при­родата. Изтокът нарича този творчески избор дхарма. Ние можем да се възползваме от него или да го пренебрегнем, но той винаги присъства като част от енергията на кармата.

Всичко в природата се състои от събития, които водят към или в резултат на тях възникват други събития. Можем да кажем, че живеем в океан от кармична енергия. Няма из­лизане от него, нито пък ни е необходимо да бягаме. Не сме в капан, както насекомо в бутилка, изтърпяващи присъда от външни фактори и изстрадващи злодеяния, извършени в миналото. Кармата е нещо вътрешно и лично, защото сме напълно взаимосвързани с вселената.

Ако желаем да разглеждаме кармата в контекста на дълговете, тогава трябва да разберем, че имаме дългове и към себе си и ги изплащаме в подходящо време, на подходящо място и по подходящ според нас начин. Като творчески съ­щества ние притежаваме вродената способност да изтрива­ме всеки дълг и да постигаме състояние на душевна плате­жоспособност, на съвършено равновесие, при което вече не ни се налага да компенсираме предишни действия. Лесно можем да разберем защо понякога наричат кармата закон на компенсацията.

Трийсет и четири годишният застраховател Тед наскоро изрази общото неразбиране на кармата. като заяви:

— Животът ми се разпада заради лошата ми карма. Си­гурно съм направил нещо ужасно в миналото си, нещо като убийство, и сега получавам справедлива „награда".

После ми разказа тъжната сага на развода си, професи­оналните си провали и болестите. Не помена нищо за ху­бавите неща в живота си - например за таланта да свири на почти всички видове музикални инструменти от първи опит, за лекотата, с която възприема сложни математически концепции, за присъщата му грация и спортна природа. Ка­то много други хора Тед допускаше, че само ограниченията и провалите в живота са кармични, а хубавите неща са естествени и извън кармата. За да разбере кармата и да открие причините за нещастието си, Тед реши да направи серия регресии, като всяка от тях трябваше да разкрие част от миналото, което да му даде обяснение зa настоящето.

В първата си регресия Тед се озова в древно Мексико, където е бил уважавал вожд и известен лечител, наследил изкуството от баща си. Нямал свои деца, за да продължат традицията, затова взел под покровителство младо момче (бившата му съпруга в настоящия живот), което, изглежда полагало сериозни усилия да усвои дълбоко пазените лечи­телски тайни, включващи магически ритуали и сложни ком­бинации от билки и корени.

Чиракът изгубил търпение да дочака Тед да умре, за да наследи състоянието, престижа и властта му, затова убил учителя, като се постарал престъплението да изглежда като нещастен случай на отравяне.

Същата личност, съпругата на Тед в сегашния живот, отново му изневерила и най-накрая го изоставила, като избя­гала с едни от многобройните си любовници. В края на се­анса Тед възкликна изненадан:

- Аз съм бил жертва, а не убиец!

Все още не си даваше напълно сметка, че непрекъснато през вековете е играел ролята на жертва, както стана ясно от следващите регресии. При втория сеанс Тед се видя като златотърсач по времето на Златната треска. Предателството към него отново бе резултат от сляпото му доверие в друг човек. В случая беше човек, чийто външен вид подс­казвал благонадеждност и честност, но накрая му заявил, че двамата упорито работели, за да просперират, и оставил Тед само с дрехите на гърба му. В третата си регресия Тед беше образован музикант от френския кралски двор през XVIII век. Музиката беше животът му - до такава степен, че с напредването на годините все повече се пристрастявал. В кулминацията на събитията той беше несправедливо обви­нен в конспирация и обезглавен.

С всяка следваща регресия Тед откриваше една и съща тема в различни варианти - прекалено много се доверява­ше на хора, които едва познава. В резултат на получената информация Тед осъзна, че вътрешното прозрение е по-ценно и важно, за да разбереш хората и техните мотиви, отколкото външния вид. Бeшe избрал да се прероди в много животи само за да осъзнае това. Сега вече можеше да си обяс­ни следствията и причините на събитията и очите му се отвориха за много ситуации в настоящето. Тед постепенно за­почна да pазбира, че нещастните и отчайващи обстоятелст­ва в настоящето му може и да произтичат от далечното ми­нало, но не са несъвместими с логиката на нещата в сегаш­ния му живот Най-после осъзна баналната истина, че външният вид лъже. Тед разбра също, че кармата е потокът от енергия, която обвързва всички събития и следствията от тях, а не само отрицателните.

Джош, алкохоликът, споменат в Глава първа, е хубав пример за проявление на следствие в настоящия живот (самоунищожителното му пиянство), което е резултат от опре­делено събитие (убийството в пияно състояние на бремен­ната му жена) в минал живот. Перспективите му за здраве и щастие бяха напълно блокирани, докато Джош не се докосна до това събитие.

За много хора, включително и Джош, търсещи пътища за бягство и отказващи да поемат личната си отговорност, „лошата карма" е станала привидно законно извинение да не предприемат преки и положителни действия, които биха могли да ги направят щастливи. По този начин човек подх­ранва непрекъснато собствената си представа, че е жертва, и стига до психологическо самоубийство.

Разбирането на кармата ни помага да се видим като час­тици от вселената. Когато знаем, че сме творчески същества и сами режисираме всички следствия т.е. събитията от живота си, едва тогава можем да поемем пълен контрол над съзидателния процес и да се насочим към постигането на пълнота и щастие.

Хората просто не знаят, че могат да поемат отговорност за живота си. Никога не им е хрумвало, че страдат поради нежеланието си да се противопоставят на събитията от ми­налото. Да знаеш, че има друг изход, е откритие, което от­варя много врати, и е забележително освобождаващо преживяване.

В природата непрекъснато наблюдаваме механизма на ­кармата в действие - от въртенето на електроните в ядро­то на атома до орбитиращите около слънцата планети във вселената. От физиката научаваме, че при всяко действие има еднакво по сила противодействие. Ако дръпнем маха­лото в една посока, то ще подмине центъра и ще стигне до обратната крайна точка. Ако хвърлим камък в центъра на спокойно езеро, образувалите се кръгообразни вълни ще се разпрострат чак до брега. Навсякъде, във всяко нещо в при­родата откриваме причинно-следствена връзка, която се проявява мигновено. Кармата не чака.

Следствието върви след причината така сигурно и бър­зо, както гръмотевицата идва след светкавицата. Понякога ние възприемаме резултата от дадено действие със забавя­не, но така или иначе, причината създава енергията на следствието, независимо дали го разпознаваме.

Буда е обяснил кармата красиво и просто с думите: „… следствието следва причината, както колелото следва копи­тото на вола". Иисус Христос ни разкри най-универсалният от всички свои принципи по подобен начин, когато каза: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. А от Библията научаваме, че „...които нож вади, от нож умира". Един живот със сигурност не е достатъчен човек да разреши всички насло­жили се обстоятелства или да пожъне всички блага на едно всеотдайно съществуване. В Евангелие от Марка 10:28-31 например, има изброяване на награди, които едва ли могат да бъдат дадени в рамките на един живот.

Би ли могъл всеобичащият Бог да ограничи най-разви­тото си творение, като му даде само една възможност да oткрие и разбере своята същност, да научи всичките си уроци и да достигне съвършенството? Това ще бъде все едно да очакваме от дете, което е било само един ден на училище, да навлезе веднага в професионалния живот на физик, психо­лог или лекар. Такова сравнение може да се стори абсурдно на някои, но за хората, които разбират причинно-следствените отношения, още по-абсурдно звучи да разполагаш са­мо с един живот, за да надрастнеш омразата, ревността, собственическото чувство и алчността и да постигнеш безус­ловната любов.

Дори беглото осмисляне на кармата прави очевиден фактът, че тя е съвършената справедливост, защото е напълно обективна, напълно лишена от емоции, политика или договаряне. Никой не стои по-горе от другите заради това, че притежава пари, власт или обществено положение. Следст­вието е винаги в пряка връзка с причината, както в отрицателна така и в положителна насока. Кармата дава смисъл и на това да обърнеш другата си буза (ако те зашлевят). Когaтo разбираме кармата, лесно можем да осъзнаем, че не е слабост, ако не peaгираш на заплахи. Знанието, че вселена­та действа непрекъснато и винаги поставя всичко на място, е сила.

В много религии кармата се разглежда като система за награди и наказания, които човек получава в момента на смъртта си. Когато опростяваме всичко по този начин, не сме в състояние да видим, че кармичните сили са непрекъс­нати и последователни и много „дългове се изплащат" веднага след като са направени. Денят на Божия съд е все­ки ден, всеки час, всяка минута - независимо дали живеем във или извън физическата реалност.

Кармата не е фаталистична доктрина, защото не призна­ва нито Съдбата като сила на вселената, нито злото като нещо естествено. Ние не сме омърсени oт гpexa на Адам, а от нашия собствен грях. Всеки от нас е създател на собствения си характер и ако изработим у себе си пълно разби­ране за нашето „вчера", то всичките ни „утре" ще бъдат много повече от опити да изкупим минали „грехове". Кармaтa и Съдбата не могат да се разглеждат като синоними, защото Съдбата предполага един вид пленничество, докато Кармата ни дава свобода, защото ние си създаваме услови­ята. Животът става затвор само ако не успеем да упражним творческата си отговорност.

Кармичната отговорност тръгва от мислите ни. Чрез мислите ние създаваме очаквания и сбъдването им или ра­зочарованието от тях създава емоции. Именно емоционал­ната същност предизвиква събитията и изпраща енергийни вълни от нас към вселената, където те дават отражение вър­ху всичко - също както хвърления в езерото камък. Емо­ционалната ни същност е записана у нас веднъж завинаги и ние я пренасяме от живот в живот.

Във връзка с това Хенри Форд

Всички ние пазим спомени от минали животи, ма­кар да са много избледнели. Често имаме чувство­то, че сме били свидетели на определена сцена или че сме преживели определен миг в предишно свое съществуване. Но това не е най-важното. Същес­твеното, обобщението, резултатът от преживяването е, че това са ценности и те остават в нас.

Ето как най-доброто доказателство за действието на карма­та ни се дава чрез ежедневните ни мисли. Когато мислим от­рицателно, ни се струва, че всичко върви наопаки, а когато мислим по положително, нещата си идват на мястото. Апостол Павел вероятно най-добре го е казал с думите: „Както човек мисли, така и съществува“. А говорейки в същия дух, Иисус Христос казва: „Нека бъде според вярата ви“. По всяко време ние се намираме там, където сме позволили да ни из­пратят мислите ни, независимо дали е било преди секунди или прели петдесет живота.

Мислите и емоциите, които те пораждат, изграждат характера ни. Това е предсказуем процес, в който случайност­та няма място. Всичко е резултат от закона за кармата, кой­то е безпогрешен.

Някой беше казал, че мисълта е семето на съдбата. Нека си представим ума като градина, за която можем да се гри­жим добре или да я оставим да потъне в бурени. Ако сме посели семената на съдбата, след като сме ги подбрали внимателно, в резултат ще имаме богата жътва. Ако сме ги избирали пет за четири или въобще не сме направили нищо съз­нателно, със сигурност ще поникнат бурени. Всеки от нас носи отговорност да не допуска бурените на мисълта да се превръщат в джунгла, в която може да се загуби.

Понеже искаме да живеем добре, не можем да си позво­лим да оставим градината си на произвола. Незаинтересова­ността в най-добрия случай води до озадачаване, а в най-ло­шия до объркване. Голямата ни отговорност може да се све­де до следните думи: „Посей мисъл и пожъни дело, посей дело и пожъни навик, посей навик и пожъни характер, по­сей характер пожъни съдбата си".

Някои съвременни учени разбират значението на мислите като фактори причинители на кармични последствия. Уилям Тигър от изследователския институт в Станфорд казва: „С мислите и действията си днес осезаемо създаваме събитията, с които се сблъскваме утре". (Цитат от януарс­кото издание на списание „Сайънс ъв майнд“ 1974)

Понякога изглежда, че даден индивид живее извън зако­на за кармата — че при него всичко е или много по-добре или много по-зле, отколкото трябва да бъде. Не трябва да забравяме, че външните белези може да ни подведат; очите и ушите ни доставят много информация, но тя не се приема обективно, защото очакванията ни изкривяват възприятия­та ни. Ние чуваме каквото искаме да чуем и виждаме какво­то искаме да видим.

Лесно е да виждаме в бедните и безсилните жертви на жестоката съдба, а в богатите и известните - наследници на огромни дози късмет. Богатият човек може в действител­ност да е нещастен поради известността и състоянието си, а богатството да бъде трудно кармично изпитание, дадено ка­то възможност за израстване. Парите стават предизвикател­ство, а не спасение. Ако богатият и известен човек не може да обича себе си и другите поради парите, тогава той не е научил урока си.

Дори тези, които изглежда, че „се измъкват“, не са на­пълно свободни, защото съвестта се обажда на някакво ниво у всеки, дори у тези, които хладнокръвно убиват и външно не личи да имат угризения. Следствията задължително следват причините си до най-дълбоките нива на същността ни.

Ниското самочувствие и страхът водят до убийството на Аза – такъв вид убийство, при което бавно, в течение на дълъг период от време ерозираме отвътре. От гледна точка на космоса това самоубийство е точно толкова сериозна грешка, колкото физическото убийство. Косато имаме негативно отношение към себе си, чувствата ни генерират все по-голяма негативност към всичко и всички около нас и та­ка сами създаваме съдбовната си обреченост.

Припомнянето на минали животи ни помага да осъзна­ем, че не е нужно да се свиване в ъгъла на живота, треперейки от страх и лоши мисли. Можем и трябва да поемем юздите на настоящето, да се изправим лице в лице с мина­лото и да се освободим. Един прост тристепенен процес разрешава кармичння дълг много по-бързо от всякакво действие:

1. Познай миналото, като се изправиш лице в лице с него.

2. Имай цел и се чувствай силен.

3. Обичай колкото е възможно по-безусловно.

За тези, които мразят повече, отколкото обичат, последната стъпка е най-трудна. Първо идва разбирането, после прие­мането, после харесването, любовта и освобождаването.

Регресиите в минал живот ни позволяват да разберем първоначалните си мисли и породените от тях травми и да ги обезоръжим, защото често те са като бомби, които сме пренасяли през вековете. После, като започнем да дишаме по- свободно, без страх и объркване, можем да започнем да изграждаме нова, положителна карма и да се самонаградим.

Когато се научим да неутрализираме отрицателните про­яви от миналото и да излъчваме безусловна любов, жътвата ни е духовно израстване, доволство и изобилие, каквото ни­кога преди не сме изпитвали. Това е благодатта и обещани­ето, вградено в универсалния закон на кармата.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница