Стъпки по пясъка на времето Духовно израстване чрез познание за минали животи Глен Уилистън, Джудит Джонстън



страница9/12
Дата01.02.2017
Размер2.87 Mb.
Размер2.87 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

16

Възприятията на Висшата същност
Много хора живеят физически, интелектуално или мо­рално в много ограничен периметър на същността си. Използват само частица от възможностите на съзна­нието си и въобще от ресурсите на душата си.

УИЛЯМ ДЖЕЙМС, „ПИСМАТА НА УИЛЯМ ДЖЕЙМС"


Ние можем да възприемем ясно реалността едва когато пре­одолеем егото и всичките му личностни маски. Ясното въз­приемане на реалността е съществено, за да се чувстваме щастливи — измъчването и болката се създават от изкриве­ната представа на рационалното съзнание и/или емоционал­ната ни същност. Висшата същност е средството, чрез кое­то сме в състояние да получим обективен поглед върху ре­алността. Опитът показва, че умът и тялото се лекуват най-пряко и най-бързо, когато общуваме с висшата си (обектив­ната) същност. Този източник отприщва несънувани сили.

Хипнозата, независимо дали е самохипноза или под чуж­до ръководство, е обичайният механизъм, чрез който уста­новяваме контакт с нефизическите измерения на нашата същност. В промененото състояние на съзнание (което пос­тигаме чрез хипноза, медитация или молитва) намесата на егото (субективната ни същност) е намалена или елимини­рана, така че разбирането подминава обикновените мислов­ни центрове и ние изпитваме дълбоко усещаме за истината. Един мой клиент ми описа с визуални образи началото на общуването си с висшата си същност:

- Почувствах как сякаш стъпвам встрани от потока на мислите, които непрекъснато ме заливат и връх­литат върху, около и през мен — аз излязох и стъ­пих на брега, отдалечих се от несекващия поток. Седях си на брега, някак усамотен, и просто наблю­давах мислите, които плуваха покрай мен, без да ме докосват, без да се интересувам за какво са. Бях отворен, готов да чуя онова, което идваше в мен от другаде (отгоре, както ми се стори). Беше като ня­каква тръба, през която в мен се изсипват какви ли не неща, а аз седя и ги дочаквам. Без да знам какво ще е следващото [казано нещо]. Без всъщност да ме интересува, защото знам, че по някакъв начин ще ми помогне. Това състояние ми липсва донякъде, защото по този начин човек наистина се откъсва и просто си седи на брега на потока под топлите слънчеви лъчи, а отгоре му се изсипва познание през тръбата и не е необходимо да правиш нищо.

По-късно с усмивка добави:

- Предполагам, че всичко това много ми допада, за­щото съм мързелив по природа и така не се налага да правя каквото и да било, освен да го оставя да се случи.

Ключът към успеха е да позволим на нашата висша същ­ност да поеме „управлението" ни. Трябва да й се оставим, като се изпълним с вяра, че чудото ще стане, за да не допус­нем страхът и неверието да ни попречат. Много хора се бо­ят да останат пасивни, защото са ги учили, че така стават уязвими и следователно са в опасност. Ако клиентът в пред­ходния пример се бе опитал да запази обикновеното си съз­нание, можеше да спре потока информация, която в конк­ретния случай разкри интересни прозрения за връзката му от минали живота с настоящата му приятелка.

В ежедневния живот, когато съзнателният ни разум оста­не за известно време неутрален, получаваме прозрения за на пръв поглед неразрешими проблеми. Повечето от най-големите открития и изобретения в историята са резултат от немисловни мигове, когато на висшата същност е дадена възмож­ност да изрази ясните си възприятия. Колосите в историята, които са пряко отговорни за тези достижения, общо взето, не са в състояние да опишат усещането, което ги е изпълнило с мъдрост за един миг, но всички споделят, че вдъхновението им е било далеч отвъд обхвата на ежедневното им мислене.

Да се даде определение на висшата същност е като да се определи електричеството. Това е енергийна сила, басейн от интензивна концентрирана енергия, която излъчва като слънцето, дава живот и захранва всички земни творения. Това е фокусът на същността, сборът на всички земни същ­ности — настоящи, минали и бъдещи, и нещо повече от то­ва. Може да бъде наречена Същността на душата или Обек­тивното единство на всяка цялостна личност. Също както спиците на колелото се обтягат от оста към джантата, вис­шата същност е ядрото, от което се излъчват и създават всички продължения.

В известен смисъл висшата същност е подобна на атом­ното ядро — основна структурна единица в космоса, цен­тър, около който се въртят по-малки частици, поддържани от динамична енергийна сила. Въртящите се частици не мо­гат да съществуват без ядрото, така както луните не могат да съществуват без планети, а планетите — без слънца. Блокирането на енергийния поток от висшата същност, по­добно на блокирането на слънчевата енергия, намалява шансовете ни за оцеляване. Когато сме настроени да прие­маме тази енергия, ние се изпълваме с непресекваща сила, получаваме водачество, упование и радост. Като не я раз­познаем, се отчайваме и униваме и макар да можем да оце­леем, всъщност не живеем истински. С помощта на медита­ция, самохипноза, молитва, дори чрез сън и някои видове упражнения, утвърждаваме съществуването и значението на тази енергийна връзка. Това е общуване на по-фините нива, което наричаме интуиция и добро разположение на духа; разпознаване и откриване на дверите на мъдростта, търпението и безусловната любов, достъпът до които ни прави свободни и победители над предизвикателствата на ежедневния живот.

Човек, който „действа" на вълните на висшата си същ­ност, получава специфична информация за следните най-общи категории:

1. Минали и бъдещи животи

2. Взаимоотношения с другите хора

3. Проблемни теми на живота си

4. Кармични отговорности

5. Предимства и слабости на характера

6. Изборът на родителите

7. Латентни творчески способности

8. Насоки за бъдещето

9. Същност на личната и универсалната реалност

10. Исторически перспективи

11. Деструктивни модели на мислене

12. Болести и недъзи

13. Проблеми в настоящето

Обратно на егото (което може да се нарече също и фокус на личността), висшата същност не е изправена пред заплахи за оцеляването си, нито се чувства длъжна да печели какво­то и да е (внимание, одобрение, любов) от другите, нито пък маниакално се стреми към удовлетворение извън обсега на вселенските закони, така че за нея не съществува играта на власт. Вселенските закони, прости и малко на брой, форми­рат основата за съществуването на висшата същност и на безусловната любов, която прониква тази мощна конструк­ция от енергия и всичките й физически проявления.

Бог, Космическият източник, прониква във всяка висша същност с изобилие от енергия, която по определени кана­ли стига до всички нива на Аза и ние се зареждаме от тази динамична сила на живот.

Проявленията на нашата същност през различните исто­рически периоди — нашите минали, настоящи и бъдещи инкарнации — са едновременно във връзка с Източника, но много от тях са затворени за вечно струящия поток. Те са най-измъчени и отчаяни, погълнати от чувство за безпомощност и безнадеждност.

В ежедневния език най-близката дума, с която се добли­жаваме до описанието на висшата същност, е съвестта. Тя е гласът на обуздаването, умереността, загрижеността; про­бива си път в реалността ни посредством чувството, което наричаме вина и което може да изстреля страха. Това е пос­ледната инстанция, когато сме пренебрегнали общуването с по-фините нива на съзнанието ни.

Понякога хората, които искат да чуят ясния и търпелив глас на висшата същност, се объркват от нашепванията на нетърпението и страха, продукт на собственото им въобра­жение, и после започват да се чудят дали да следват получе­ните инструкции. Има лесен начин да различим висшата същност от егото, ориентирано към оцеляването — това е степента на любов, която достига до нас.

За повечето хора, които се съветват с професионалисти в моята област за разрешаването на определен проблем, достигането до висшата същност става едно изключително плодотворно преживяване, което им спестява и време, и па­ри. Пред очите ми са минали много случаи на ожесточена борба под формата на различни видове лечение, при които упорито се прилагат „доказани“ методи за въздействие и се отбягва всякаква методология за достигане на другите измерения на същността. Цялото ни същество трябва да участва в борбата, ако искаме терапията да е успешна, защото, ако пренебрегнем и част от него, означава да пренебрегнем ця­лото. Липсата на ефективно общуване е в основата на лич­ните, та дори и на световните проблеми и това общуване трябва да се разглежда както вертикално — с по-висшите измерения на същността, така и хоризонтално — с другите хора и другите нации.

Не може да става и дума за гадаене, когато висшата същ­ност ни говори по време на сеанс. Отворена е сърцевината на проблема и всякакви размисли са оставени настрана. За нещастие не всеки клиент желае да приеме съществуването на висшата същност и в тези случаи процесът се развива бавно, докато на някое ниво не пробие вярата, която да му позволи да навлезе в проблема. Най-често тази вяра тръг­ва от изследването на минал живот или от елементарен ди­алог с потока на съзнание, докато е под хипноза. Хората обикновено се изненадват, че са произнесли мъдри думи или са имали прозрения, които не биха могли да формули­рат съзнателно. Удивлението най-често се замъглява пора­ди огромния интерес към получената информация, която да­ва насока как да се действа в бъдеще.

Когато настъпи времето — а при тези, които направо търсят общуване с висшата си същност, това може да е още при първия сеанс — инструктирам субекта да потъне до най-дълбокото ниво на хипноза и го карам да изрази и изка­же всякакви отговори, образи, символи, намеци, които дос­тигат до него. Не трябва да има редакция, филтриране или задръжки. Всичко трябва да бъде изразено, все едно че е животоспасителна информация. Понякога съзнанието, най-догматичният елемент от нас, се изпречва на пътя и трябва да бъде спряно. Търпението, окуражаването, водачеството и приемането прокарват пътеката към висшата същност.

Висшата същност на повечето субекти отначало прого­варя на пресекулки и често звучи така, сякаш препинател­ните знаци нямат никакво значение. Обикновено настъпва промяна в гласа и в някои случаи тя е много драстична. По­някога висшата същност е много словоохотлива, докато друг път се налага да задавам много точни и конкретни въп­роси. Винаги обаче отговаря с една и съща яснота и мъд­рост, независимо от това какви са умствените способности на субекта в състояние на обикновено съзнание. Коефици­ентът за интелигентност няма нищо общо с мъдростта на висшата същност.

Колкото повече хората свикват да оставят висшата си същност да говори, информацията от нея започва да идва по-лесно и обикновено с повече подробности. Понякога, много рядко, висшата същност държи да я наричат с опре­делено име, но в повечето случаи не се занимава с нещо толкова конкретно. Всъщност имената нямат значение за висшата същност — много често се случва тя да изкаже та­кова твърдение. За нея е доста трудно да определи конкрет­но време, място или име, защото всичко това са земни изоб­ретения.

При повечето хора информацията идва облечена в думи. Някои говорят в символи, които после трябва да се изтъл­куват, а други изпитват предчувствия или чувства, които лесно могат да се обяснят с думи. Някои получават ясно из­разени визуални образи, а други не. Колкото по-аналитичен е човек в ежедневния си живот, толкова по-вероятно е ин­формацията да идва под формата на думи, а не на образи.

Почти всички клиенти, дори тези, които от години имат опит в общуването с висшата си същност, изобщо не могат да обяснят какво става, нито да опишат механизма, по кой­то става. Някои изпитват чувството, че сякаш електрическа енергия нахлува в мозъка им, други имат усещането за гъ­дел навсякъде по крайниците, а при трети настъпва промя­на на телесната температура. Едни отбелязват повишаване на съзнанието, а други, че нещо се снишава върху тях. Всички усещат, че се осъществява връзка и информацията „просто потича".

Следващите по-долу примери на общуване с висшата същност илюстрират разнообразието на успешно достигна­лите отговори. Всеки пример представя няколко от катего­риите информация, изброени по-рано в настоящата шава. Никой от тези хора не е дошъл в Съвета за алтернативна терапия, за да се свързва с висшата си същност — това общу­ване беше естествен развой на разговорите по житейски проблеми и регресии в минали животи.


Минали животи
- Искам да знам колко прераждания си имал на земята.

- Трийсет и две.

- Кога са се осъществявали?

- В различни исторически времена.

- И кога е било най-първото ти прераждане?

- В Атлантида.

- Можеш ли да ми кажеш, да ми изброиш всичките си прераждания ?

- Не наведнъж.

- Моля те дай ми хронологичен списък.

- Животът може да идва хронологично, но не го чувства­ме хронологично. Мога да разкажа живота, както го чув­ствам.

- Добре. Колко пъти си се прераждал в Атлантида?

- Три.


- Къде се прероди след Атлантида?

- В пустинята, в Африка.

- И как изглеждаше? Бял или черен?

- Кафяв.


- Мъж или жена?

- Мъж. О, това слънце и тази жега...

- Как оцеля? Как си намираше храна?

- Бартер.

- С кого разменяше на бартер?

- Други племена... срещу плодове.

- Ти използваше плодове, за да правиш бартер?

- Да.


- И какво получаваше в замяна ?

- Мляко и хляб.

- Как те наричаха в този живот?

- Ра... звучи само като Ра.

- Имаш ли жена?

- Да. И четири деца.

- Как си запълваш дните?

- Местя се от място на място. Пустинята е толкова голяма…

- Имаш ли някакви животни?

- Да. Две магарета и няколко коня, това е всичко.

- Откъде имаш плодове, щом живееш в пустинята?

- Има места, където има вода и растат плодни дървета.

- От какви животни е млякото?

- Кози.


- Ти имаш кози?

- Не. Взимам мляко от хора, които имат кози.

- Добре, остави това прераждане и разгледай другите. Кажи ми къде другаде си се прераждал.

- В Гърция и Рим.

- Можеш ли да ми ги разкажеш?

- Странно е да разглеждам тези два живота едновременно.

- Кой от тях ти е по-интересен?

- Този в Гърция. Там бях лекар.

- Някои от престоите ти на нивото, където обитава душата, изглежда, са били доста дълги.

- Да, стотици години, но все пак няколко от тях бяха дос­та кратки.

- Какво определя дълготрайността на периода между животите?

- Успехът при ученето.

- Как е възможно да се научи нещо от един живот в Египет, който е изпълнен с толкова голямо страда­ние? [Беше разказан при предишен сеанс]

- Много неща се постигат с такъв живот, много неща... издръжливост, търпение, много неща. Той изглежда обик­новен, изглежда безсмислен, но душата научава много.

- С какво би сравнил животите на земята?

- В известен смисъл като класна стая и всеки живот е курс на обучение, при който се преподават различни неща. Но оценяваш по-добре наученото, отколкото в училище, а и класната стая е толкова малка в сравнение с придо­битото познание.

- На нивото, където обитава душата, всеки ли усеща какво е било научено през изминалия живот ?

- Да, когато отиде на нивото на душата.

- Значи дори хората, които по време на живота изг­леждат сякаш не си дават сметка, се осъзнават на нивото, където обитава душата?

- Определено.

- Интелигентността има ли нещо общо?

- Нищо. Интелигентността е само инструмент, нищо повече.

- Какво създава децата-чудо като Моцарт например? Пренесени качества от предишен живот. В този случай това съвсем определено е така.

- Защо наученото се запазва при някои от нас, но при други — не?

- Това е част от кармата на човека. Той е трябвало да из­живее живота си по определен начин и да пренесе в следващия каквото му е необходимо за развитието му.

- Животните имат ли душа?

- Имат, но не са в същото ниво като хората. Те съществу­ват в нещо като семейства от души, отделно от човешки­те души. Но в същото време всички сме част от едно и също творение.

- Ами планетите?

- И те също. Всички живеещи неща — камъни, неодуше­вени предмети, са живи и имат душа, но техните души не са уникални и не се прераждат, запазвайки уникалност­та си. Пак казвам, те съществуват в семейства и част от индивидуалната им идентичност се изгубва, когато се върнат там.

- Може ли човек да се прероди в животно?

- Не. Не може да има пресичане на енергиите.

- Ти като Същност на душата можеш ли да ми опишеш Бог?

- Ти нямаш достатъчно познание, за да разбереш Бога. Най-близко до твоето разбиране ще бъде, ако кажа, че Бог е енергия, сила, присъствие. Той винаги е бил съзна­ние. Бог е много неща. Няма реален начин да опишем Бога — виж земните поети, които са се опитвали. Бог е всички неща.
Историческа перспектива

- Можеш ли да ми дадеш времето, през което е същес­твувала Атлантида, и местоположението й?

- Времето се възприема като хилядолетия, преди да опре­делите вашето време. В Атлантида времето следва да се описва във връзка с настъпилите големи катаклизми, ко­ито са изразени с геологични средства... в геологично отношение. Всеки катаклизъм, записан със средствата на геологията, трябва да се описва като натиск, увеличен до такава степен, че да разкъса структурата на земята. Именно това са причинили атлантите, унищожавайки собствените си физически дадености, и тяхната реалност се е разпаднала. Това е причинило огромно унищожение на земята ви. Геологията е записала събитието. Доколко­то аз възприемам вашата концепция за време, това се е случило много преди да започнете да отбелязвате време­то. Вие отбелязвате времето по начин, различен от този на атлантите, но според вашето време се е случило пре­ди около осем милиона години. Що се отнася до мястото, намирали са се на юг от вас под екватора и близо до Южния полюс. Но сегашния Южен полюс за атлантите е бил Северен полюс, което значи, че полюсите са обър­нати. Те са се чувствали сякаш се намират на върха на света. Когато атлантите се самоунищожили, в същия мо­мент земята се преобърнала и полюсите се разменили, което причинило много смърт на земята.

- Имало ли е атлантска цивилизация?

- О, да. Постигнали са голям напредък.

- В какво отношение?

- В областта на науката и медицината, а също и в развива­нето на човешките възможности. Светът днес едва за­почва да развива науката. Те са изгубили възможността за израстването и развитието на човека, а са били толко­ва близо. Пренебрегнали са развитието на духа. Било е въпрос на приоритети. Далеч по-важно е да израснем ду­ховно. С духа си можем да завладеем всички неща. Те са се самоунищожили, защото погрешно са използвали си­лата на ума си. Той е бил лишен от духовност. Било е война на съзнания, която дори е оставила последствия върху земната кора.
Теми от живота, кармични отговорности
- Бих искал да разгледаш животите си и да ми кажеш какви модели са заложени в тях.

- Единият е за издигане на съзнанието, другият — чрез преживяване на колкото е възможно повече варианти на човешкото да обединя единствената Душа, която живее чрез многото.

- Какво може да научи в този живот жената, чрез ко­ято говориш? Какъв трябва да бъде този неин живот?

- Търпение, скромност, вътрешна сила, вътрешно богатство.

- Успява ли?

- Да.


- Какъв е най-точният ти съвет за взаимоотношенията й със съпруга и децата?

- Да ги развие възможно най-добре, да ги изживее пълно, без отново да се изолира.

- Значи в минали прераждания се е изолирала?

- Да. Трябва да рискува да се открие, защото в миналото е преживявала загуби и сега я е страх. А това е много важ­но. Може да се идентифицира с други хора и въпреки то­ва да запази собствената си уникалност.

- Колко живота на земята си имал?

- Четирийсет и два.

Някой от тези животи отразява ли по-ярко модела, който ти отбеляза като основен?

- Да, един живот, в който постигнах голямо духовно из­растване, но чрез изолация, и бях умъртвена чрез мъче­ния. Беше близо до Йерусалим.

- Заради религиозните ти вярвания ли те измъчваха?

- Да. В резултат обаче се появиха ужас и задръжки. Страх от насилие, страх да каже каквото мисли. Страхът тряб­ва да бъде отстранен. Трябва да бъде премахнат, за да може да продължи към ново духовно израстване. Може­ла е да достигне много повече от следващите преражда­ния, ако не беше страхът. Такива препъни-камъни, кои­то си самоналагаме, просто ни губят времето. Има ги достатъчно и без да си ги създаваме сами.

- Спомена едно прераждане като индиец. Как проследя­ваш страха в него?

- Не се врече на момичето, което обичаше. Пое отговор­ността за майка си и сестра си — отговорност, която се падаше на по-големия му брат.

- Значи нежеланието да поеме отговорност е част от този страх?

- Да, съвсем определено.

- Прераждането в Йерусалим по времето на Иисус ли беше?

- След това. Беше част от модела.

- Какъв съвет ще дадеш на човешкото същество, чрез което говориш, като насока за в бъдеще?

- За всички вас сега дисциплината на физическо ниво е важна, много важна стъпка. Останалото си идва на мяс­тото. Преяждането също е страх, защото храната е като буфер за външните енергии.


Взаимоотношения

- Била ли е тази същност със съпруга си и преди?

- Да. В един манастир в Алпите, Френските Алпи. Работи­ли са заедно. Имало е много сняг. Пишели са, заедно са пишели ръкописи.

- Значи това е бил важен живот?

- Да. Работят заедно, полагат взаимно усилия. Важно е да се подкрепят в работата си, както е било тогава. Било е началото на здрава връзка.

- Какво ще кажеш за дъщерята и за враждебността, която проявява?

- Това е ревност.

- Ревност от какво?

- Ревнува бащата. Тя (дъщерята) го познава отпреди.

- Преди времето в манастира?

- Да. Били са сестри. Сега се съревновават.

- И дъщерята го чувства сега?

- Да, това е съревнование от миналото.

- А как тази същност да се отнася към съревнованието им?

- Просто да се отдръпне, когато са заедно, и да ги остави. Всъщност наистина няма значение, защото те са извър­вели дълъг път заедно в миналото и ще бъдат заедно много пъти и в бъдеще.

- Имала ли е други животи с Джеймс?

- Да, в Средния изток. Аз бях мъж, а той жена. В Египет аз пак бях мъж, знахар, и той също беше знахар. В Ат­лантида аз бях жена, а той — мъж. Той беше инженер, занимаваше се с нещо много техническо. Не го разби­рах... нещо свързано със светлината. Много беше умен. Бяхме любовници. Той се казваше Арам, а аз Алана и навсякъде ходехме заедно.

- А какво ще кажеш за човека, който е баща на тази същност в този живот? Къде се вмества той?

- Във времето на Александър Велики тя е била омъжена за него. Той бил прост овчар и двамата водели много тих и спокоен живот. Били много близки. Него го нямало за известен период от време, но тя си знаела, че ще се вър­не.

- А жената, която е майка в този живот на същност­та, която ни служи за канал?

- Тя е била детето в един от старите градове... заедно тряб­вало да перат дрехите в кладенеца. Тя е била момченце, красиво дете с тъмна коса и прекрасни големи очи.

* * * * *

— Какво представлява състоянието след смъртта за теб?

— В Светлината съм.

— Къде?

— В Светлината, Светлината, от която произхождам, а ду­хът е нещо, което е непрекъснато с нас и ни насочва. До­ри да нямаш тяло, винаги имаш дух. За духа не е необхо­димо тяло. Всяко прераждане на земята е с цел научава­не. Някои хора се учат много бързо, други — значител­но по-бавно.



— Кога е било индианското ти прераждане, за което спомена по-рано?

— Някъде през... 1500-ната година.

— Къде?

— В Карибския басейн. Сега мястото се нарича Пуерто Рико.



— И какво трябваше да научиш през това прераждане?

— Търпение, толерантност към различните гледни точки. И досега трябва да уча още за тези неща.

— А научи ли нещо във времето между преражданията?

— Да, когато е в покой, човек също научава, но по-голямо­то познание се добива при преражданията на земята.

- Защо ти е трудно да се концентрираш върху работата си в сегашната си личност ?

[Именно това беше проблемът на клиента, когато дойде да търси помощ при нас: „Защо не мога да се съсредоточа­вам върху работата и изследванията си? Струва ми се, че имам някакъв умствен блок."]

- Някои от взаимоотношенията ми в ранните ми години се проявяват по различни начини и ми пречат. Баща ми не знаеше как да говори с мен. Всичко, което кажех или направех, за него беше грешно. Беше много старомоден, с много консервативни идеи. Изглежда, не разбираше, че животът е промяна. За него всяко ново нещо беше като стена и не знаеше как да се справя с него. Не ме разби­раше и винаги ме е мислел за тъп.

- Защо тази бариера в работата и изследванията ти за­почва да се проявява чак сега, след трийсетата ти го­дина?

- Проявявала се е много пъти, но не съм я разпознавал. Като дете имаше моменти, когато си мислех, че ще умра, понеже енергията в мозъка ми беше толкова бурна. Бо­леше ме, изпитвах напрежение, но се опитвах да не об­ръщам внимание. Сега знам, че я има, и тя още повече ми пречи. Свързана е с баща ми и на някакво ниво го сравнявам с баща ми от индианското прераждане — което ме натъжава, защото именно такъв ми е урокът... да се науча да виждам най-доброто у хората и да не реаги­рам, когато ми показват най-лошите си страни. Не бива да сравнявам хората едни с други, дори и тези, които са ми близки.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница